Рудолф щайнер

ФЛЕГМАТИК САНГВИНИК ХОЛЕРИК МЕЛАНХОЛИК

Пиано инструменти и барабан инструменти

/по-интелектуална

работа.
Хорово пеене Оркестър Солови Солово пеене

инструменти

Евангелието Евангелие на Евангелие на Евангелие на

Матея Лукас Маркус Йоханес

/Разнообразие/ /Сърдечност/ /Сила/ /Духовно

задълбочаване/
Р.Щ.: Много от тези неща са верни, особено връзката с инструментите и изборът на музикално обучение. Правилно е и противопоставянето на соловото пеене при меланхолиците, целия оркестър при сангвиниците и хоровото пеене при флегматиците. Но четирите изкуства трудно се разделят между темпераментите, защото изкуството въздейства изглаждащо именно със своето многообразие върху всеки темперамент. За изкуството само по себе си принципът е напълно правилен, но аз няма да разделям изкуствата. Връзката с музиката е правилна. Когато например имате флегматик, можете да въздействате върху него с нещо, което го завладява от танца или рисуването. Аз не искам да се отказвам от това, с което могат да въздействат различните изкуства. При отделното изкуство е възможно да се разпределят неговите насоки и области на действие върху темпераментите.

О. Говори за флегматичния темперамент и казва, че детето седи с отворена уста.

Р.Щ.: Вие грешите; флегматичното дете не седи с отворена уста, а със затворена, но с увиснали устни. Това ни връща към въпроса: - Как трябва да се държим с флегматичното дете, когато ни доведе до отчаяние.

Идеалното, което можем да направим е да помолим майката на детето да го буди винаги час по-рано от обикновеното по принцип тези деца спят повече от необходимото и в този час, който му се отнема от съня, то трябва да се занимава с всевъзможни неща. От часа, в който е събудено, до часа, в който е свикнало да бъде будено, то трябва да се занимава; това е идеално лечение. По този начин ще се премахне голяма част от неговата флегматичност.

Може да се направи и друго нещо, което много помага: Когато флегматичната група седи и вие минавате покрай нея често, можете да направите нещо такова/ д-р Щайнер удря с връзката ключове по масата/ и така предизвиквате шок, с който събуждате децата и те преминават от затворената към отворената уста. В момента, в който сте ги шокирал, опитайте да ги занимавате в продължение на пет минути. Те трябва да се изваждат от летаргията чрез външни въздействия. Чрез въздействие върху несъзнателното трябва да се пребори неравномерната връзка на астралното с физическото тяло. Трябва непрекъснато да се търсят нови средства, които да шокират и да превръщат увисналите устни в отворена уста; предизвиква се точно това, което те не правят с удоволствие. Така се решава въпросът, когато тези деца са ви довели до отчаяние. Ако проявявате търпение и наистина разтърсвате винаги флегматичната група по този начин, ще успеете да постигнете много.

Т.: Не би ли било възможно флегматичните деца да идват на училище един час по-рано?

Р.Щ.: Да, би било много добре, ако децата се събуждат с един определен шум. Би било добре и ако флегматичната група е от тези, които най-рано идват в училище. Важно за флегматиците е вниманието им да се привлече от промяната на психическото им състояние.

Разглежда се въпроса за храненето на деца с различен темперамент.

Р.Щ.: По принцип училищното време не трябва да съвпада с часовете за основно хранене, но малки закуски нямат особено значение. Когато децата са закусили, внимават по-добре, отколкото ако са с празни стомаси. Когато са преяли, както често се наблюдава при флегматичните деца, тогава нищо не могат да научат. На сангвиничните деца не би трябвало твърде много месо, а на флегматичното яйца. Меланхоличните деца пък могат да получават разнообразна храна, но без много корени и зеле. При меланхоличните деца храненето е твърде индивидуално и трябва да се наблюдава. За сангвиничните и флегматични деца могат да се правят обобщения.

Следват изказвания за меланхоличния темперамент на децата.

Р.Щ.: Да това беше много добре. По време на урок трябва обаче да имате предвид и това, че меланхоличните деца изостават лесно, трудно вървят с останалите.

А. говори по същата тема.

Р.Щ.: Меланхоличните деца изостават и с раждането на етерното тяло, което по принцип започва със смяната на зъбите. Затова тези деца са предразположени към подражание. Когато обичат някого, те запечатват здраво всичко, което той е направил. По-дълго съхранявания при тях принцип за имитация трябва да се използува.

Н. говори също за меланхоличния темперамент.

Р.Щ.: Искам да обърна внимание на факта, че трудно да се справиш с меланхоличния темперамент, ако не се има предвид нещо, което почти винаги е налице: Меланхоликът е в едно видимо колебание; той смята, че собствените му преживявания засягат само него. В момента, в който разбере, че и други хора имат същите или подобни преживявания в него става прелом, тъй като забелязва, че не само той е такава интересна индивидуалност, както си е мислил. Оставете го ясно да разбере: "Ти не си толкова необикновен, има много такива екземпляри, които преживяват едно или друго." По този начин силно се ограничават импулсите, които водят до меланхолия. Затова е добре да го занимавате преди всичко с биографии на велики личности. Той по-малко се интересува от външната природа, отколкото от отделната личност. Тези биографии трябва да се използват особено, за да се извади той от своята меланхолия.

Двама учители говорят за холеричния темперамент.

Р.Щ.: рисува на дъската следните фигури: - Какво е това? Това е също една характеристика на четирите темперамента. Меланхоличните деца по правило са стройни и слаби; сангвиниците са най-нормалните; тези, чиито рамене са по-изпъкнали, са флегматични деца; тези които са с набита фигура, така че главата да изглежда потънала в тялото, са холерични деца.

При Микеланджело " и Бетовен имаме преплитане на меланхоличен и холеричен темперамент.

Аз, ви моля когато се касае за темперамента на детето, да се съблюдава следното: Като учители не се чувствайте призвана за това да определите съответния темперамент предварително като "грешка" и да искате да се преборите с него. Ние трябва да опознаем темперамента и да си поставим въпроса: - Как да го овладеем така, че да постигнем желаната жизнена цел, така че от темперамента да се постигне най-доброто и децата с негова помощ да достигнат своята жизнена цел. При холеричния темперамент би помогнало твърде малко, ако бързаме и искаме да поставим на нейно място нещо друго. В действителност, изхождайки от живота и страстта на холерика, особено в световната история, нещата биха се развили по съвсем друг начин, ако тази цел не беше поставена пред холериците. Но при детето трябва да се забележи, че то се довежда до съответната житейска цел въпреки своя темперамент.

При холерика е възможно да се прилагат измислени, изкуствени ситуации, които водят до сферата на внимание на детето. Вниманието на едно буйстващо дете трябва да се насочи чрез измислена ситуация, аз бих му разказал например за едно диво дете, което съм срещнал, като му го описвам като действителност. След това бих изпаднал в екстаз, бих му описвал случката, бих му разказвал как съм се справил с него, как съм го преценил, така че холерикът да вникне в другото, измисленото дете, да види постъпката. По този начин то ще събере смелост да се държи по-добре.

Р.Щайнер е помолен да разкаже сцената между Наполеон и неговия секретар.

Р.Щ.: Тази сцена трябва така да се предаде от разказвача, че да изпъкне холеричното. При холеричното дете винаги трябва да се преди всичко да имате предвид, че човек непрекъснато се оформя, че по време на своя живот подлежи на метаморфози. И като добре отразяваме отделните темпераментни състояния на отделното дете, така добре можем да отразим оформяното и ще можем да кажем: - По принцип всички деца са сангвиници, независимо дали поотделно са флегматици или холерици. Всички юноши и девойки са холерици и когато това не е така става дума за нездраво развитие. В зрялата си възраст човек е меланхолик, а в старческа възраст е флегматик.

Това осветлява до известна степен въпроса, свързан с темперамента, защото вие откривате нещо, което е особено необходимо да съблюдаваме в наше време. Днес ние обичаме да даваме твърди дефиниции на понятията. В действителност всичко е свързано, така че в момента, в който се каже, че човек се състои от глава, тяло и крайници, трябва да се изясни, че всичко е свързано помежду си. Така че едно холерично дете носи само главното на холеричното, едно сангвинично дете носи само главното на сангвиничното и т.н. Възможност да си напълно холерик има едва в юношеството. Някои остават през целия си живот юноши, Нерон и Наполеон изобщо не излизат от юношеството.

На какво се основава поетът и изобщо духовната продуктивност? Как се разбира, че можеш да станеш поет? От това, че определени качества на юношеската и детска възраст съпровождат целия живот. Човек е толкова повече предразположен към поезия, колкото по-дълго остане млад. В известен смисъл е нещастие за човека, когато не си запази за цял живот определени младежки особености, нещо сангвинично. Важно за възпитателя е да може да бъде сангвиник при вземането на решения.

Всички продуктивни качества, всичко, на което се основава успехът на духовно-културните членове на социалния организъм, това са юношеските особености на човека.

Всичко свързано с икономиката се основава на възрастовите особености на човека. Всички стопански решения се основават на опита. Опитът не се придобива от нищо по-добре, отколкото от определени възрастови особености на човека. Бизнесменът преуспява най-добре, когато всичките си останали качества и особености премеси с известна флегматичност. Това е тайната на много бизнесмени, те са много добри бизнесмени, но имат нещо остаряло в диспозицията. Този, който в икономическия живот развива само сангвиничен темперамент, той ще стигне само до юношески проекти, които никога няма да се реализират. Холерикът, който е останал юноша, според определени правила рано ще се провали. Така или иначе меланхоликът не може да стане бизнесмен.

Вие виждате, че когато се мисли за бъдещето на човечеството, трябва да се обръща внимание на тези неща. В тридесетгодишен поет или художник са прикрити същевременно детски, юношески особености. Когато един човек е продуктивен, може да се види, че в него живее друго същество, в което той е останал повече или по-малко дете, в което е проникнала детската му същност.

Всички тези неща трябва да станат основа на една нова по своя характер психология.