Рудолф щайнер

СЕДМИ СЕМИНАР

Р.Щ.: Днес искам да направим едно упражнение, което е предназначено да удължа дишаното.

Говорно упражнение: Вие ще постигнете желаното, ако разделяте правилно родовете. Тогава правилно ще ритмизирате дишането. Това упражнение се основава на гимнастиката с гласа.

В думи като "Erfüllung", "Wellen" трябва да се изговарят двете "L". Не трябва след първото "L" да се изговаря "h" а да се изговарят двете "L" едно след друго. След това трябва да се опита да не се шепти, а да се откроява тонът в гласа, да излиза дълбоко от гърдите, по възможност да се изговарят пълни гласни, за да се изчисти дрезгавината. Всички австрийци имат дрезгав глас.

Преди всеки нов ред дишането съзнателно трябва да се оправи. Съставните думи трябва да се четат наведнъж.

Чете се басня от Лесинг.

Жребец и бик

На един пламенен жребец препускало гордо, дръзко момче. Тогава един див бик извикал на жребеца: "- Срамота е! - Няма да се оставя да ме води едно момче!" Жребецът отговорил: "- Какво ще спечели честта ми, ако хвърля от гърба си момчето?"

Р.Щ. /след като всички са прочели баснята/: След като изслушахте толкова много, вече усещате, че това е написано така, както са се писали басни и много други неща през 18 век. Създава се чувството, че не са съвсем завършени.

Р.Щ. Прочита баснята още веднъж и след това казва: - Днес в 20 век, баснята би звучала по следния начин: - Чест на бик! - И търся ли чест, която да изисква опърничаво да стоя на едно място, това не би била конска чест, а магарешка.

Така би се постъпило в днешно време. Тогава децата веднага ще забележат, че има три вида чест: Чест на бика, чест на коня и магарешка чест. Бикът изхвърля ездача, конят спокойно продължава да носи момчето, защото той е за яздене, магарето упорито ще застане на едно място, защото в това вижда своята чест.

Р.Щ. Днес, искам най-напред да подготвя материала за утрешния дидактически час, тъй като утре ще се занимаваме предимно с възрастовата група между 7 и 14-15 години. Затова днес ще обсъдим някои неща, които биха ви послужили за указание. След това не е необходимо да допълвате нищо повече към това, което ви да давам днес като въведение, освен да вземете един практически наръчник и да допълните отделните факти, отнасящи се до това, което обсъждаме днес. Става дума за това, че ние обръщаме много по-малко внимание на това да събираме материални знания, отколкото да пазим и се грижим за духа на едно обучение, насочено към бъдещето. Ще видите, че това, което обсъждаме днес, се наблюдава в по-възрастните ученически групи.

Искам да обсъдя с вас връзката с културното развитие на Европа през 11-17 век. Вие трябва да забележите, че възприемането на историческите събития от децата, а също така и до известна степен от възрастните, носи винаги субективен елемент. Лесно може да се каже, че при представянето на историята не трябва да се внасят мнения и субективни идеи. Може да се изисква, но не е възможно да се изпълни. Да направим разходка из която и да е част от историята; най-малкото ще трябва да групирате фактите сами, а ако те са далеч в историята, вече ще са групирани от други.

Да предположим, че описвате духа на старите германци, ще използвате "Германия"на Тацитуст, но той е бил съвсем субект, той дух; вече е групирал всичко, което е представил. Не би трябвало да се надявате на нещо друго, освен на субективно групиране на фактите, което ще извършите или вие, или ще го възприемете от някой друг.

Необходимо е да ви се изясни с примери. Ето някои примери от литературата.

Тацитуст е написал многотомна "Немска история на 19 век". Тя е предизвикала възхищението на Херман Грим, който също е бил способен наблюдател, но е и предизвикала ужас у много привърженици на Антантата. Но ако вие прочетете тази история веднага ще установите, че нейните предимства се основават именно на яркото субектно оцветяване при групирането на фактите. В историята се прави преценка на нейните движещи сили. Въпросът е в това, че при един преценката е по-зряла, а при друг по-малко и той въобще не е трябвало да преценява, тъй като нищо не разбира от движещи сили. А другият, когато има добра субективна преценка, описва много добре историческия процес,

Херман Грим е описвал Фридрих Велики, Глакаули също. Но той създава един съвсем различен образ на Фридрих Велики; своя труд Грим дори е направил своеобразна рецензия на произведението на Макаули и споделя от своя историческа гледна точка: "Фридрих Велики на Макели е един сложен образ на английски лорд с енфие в носа." Разликата, е само в това, че Херман Грим е германец на 19 век, а Макаули е англичанин на 19 век. А този трети, който ще оценява двамата би бил съвсем тесногръд, ако определи едното като правилно, а другото като погрешно.

Биха искали да се изберат и много други драстични примери, много от 1-ас знаят описанията на Мартин Лутер от традиционните исторически книги. Направете си един експеримент и прочелото същото в католическите исторически книги, тогава ще се запознаете с един Лутер, когото досега никога не сте познавал?

Да предположим, че описвате духа на старите германци, ще използвате "Германия" на Тацитус. Но той е бил съвсем субективен дух; вече е групирал всичко, което е представил. Не би трябвало да се надявате на нещо друго, освен на субективно групиране на фактите, което ще извършите или вие, или ще го възприемете от някой друг.

Необходимо е да ви се изясни с примери. Ето някои примери от литературата.

Treitschke е написал многотомна "Немска история на 19 век". Тя е предизвикала възхищението на Херман Грим, който също е бил способен наблюдател, но е и предизвикала ужас у много привърженици на Антантата. Но ако вие прочетете тази история веднага ще усетите, че нейните предимства се основават именно на яркото субективно оцветяване при групирането на фактите. В историята се прави преценка на нейните движещи сили. Въпросът е в това, че при един преценката е по-зряла, а при друг по-малко и той въобще не е трябвало да преценява, тъй като нищо не разбира от движещи сили. А другият, когато има добра субективна преценка, описва много добре историческия процес.

Херман Грим е описвал Фридрих Велики, Макаули също. Но той създава един съвсем различен образ на Фридрих Велики. В своя труд Грим дори е направил своеобразна рецензия на произведението на Макаули и споделя от своя историческа гледна точка: "Фридрих Велики на Макели е един сложен образ на английски лорд с енфие в носа." Разликата е само в това, че Херман Грим е германец на 19 век, а Макаули е англичанин на 19 век. А този трети, който ще оценява двамата би бил съвсем тесногръд, ако определи едното като правилно, а другото като погрешно.

Биха искали да се изберат и много други драстични примери. Много от Вас знаят описанията на Мартин Лутер от традиционните исторически книги. Направете си един експеримент и прочетете същото в католическите исторически книги, тогава ще се запознаете с един Мартин Лутер, когото до сега никога не сте познавали.

Когато прочетете това, ще бъдете в състояние да кажете, че има друга разлика, не само тази, която е дадена в различните исторически гледища. Гледни точки, произлизащи от национални и верски особености трябва да бъдат преодолени. Затова е необходимо да се стремим учителството да застане на определена опорна точка и да притежава широк мироглед. От тази историческа гледна точка ще се предложи един свободен поглед върху историческите събития и те ще се групират така, че на ученика ще се предадат тайните на човешкото съществуване.

Когато трябва да преподавате на вашите ученици нещо за културата от 11 до 17 век, най-напред опишете предпоставките, довели до кръстоносните походи. Опишете протичането на първия, втория и третия кръстоносни походи. Как са се провалили те и как не са постигнали това, което са целели. Вие ще опишете и духа на аскетизма, който по това време е преминавал през част от Европа; как навсякъде в следствие на разпрострялото се влияние на църквата излизат на преден план личности, изпълнени с вътрешна набожност, оставящи у околните впечатление за чудотворни действия. Вие ще се опитате да изучите биографията на такива личности и да ги представите живо на своите ученици. Оставете да се издигне този жив дух, от който в миналото са се разбили могъщите походи към ориента.

След това вие ще опишете как тези походи са тръгнали към Ориента и как са загинали чудовищно много хора, често преди да са го достигнали. Вие трябва непременно да можете да опишете на 13-14 годишните момчета и момичета как са се събрали тези походи, как са тръгнали и как без ред са се движили към Ориента и как поради неблагоприятни обстоятелства, но и поради намесата на чужди народи са били погубени много хора.

Вие трябва да опишете какво постигат тези, които пристигат в Ориента. Опишете успехите при освобождаването на Божи гроб, но и покажете противопоставянето на кръстоносците и гръцката политика.

Как гръцките народи реагират на действията на кръстоносците и как застават срещу това, което искат кръстоносците и намеренията на Гърция спрямо Ориента. Искам да ви помоля вярно да описвате как е било предизвикано противопоставянето на гърците на волята на кръстоносците. След това според мен трябва да опишете как воюващите в Ориента кръстоносци вместо да се бият с ориенталските народи в Западна Азия, започват да воюват помежду си; как европейските народи сами застават един срещу друг, като например Франция и съседните на нея народи, в следствие на надигналите се противоречия по повод това, което са завоювали. Кръстоносните походи са възникнали от огнения ентусиазъм, но духа на раздора завладява участниците, а към това се прибавя и противоречието, между гърци и кръстоносци.

Към всичко това се прибавя и все по-значимото противоречие между църквата и светските хора в епохата на кръстоносните походи. И може би не е излишно децата да разберат нещо, което е истина, но тенденциозни историци го прикриват във всичките му основни пунктове. Готфрид фон Булон, водачът на първия кръстоносен поход, е имал намерението да завладее из основи Ерусалим, за да стане противовесна сила на Рим. Това той и неговото приближени не са споделяли открито с останалите, но в сърцата си са носили бойния призив: "Йерусалим срещу Рим!" Те са си казвали: - Да издигнем Йерусалим за център на християнството, за да не може Рим да бъде повече такъв. Важно е на децата тактично да се предаде това водещо настроение на водачите на Първия кръстоносен поход.

Задачите, които са си поставяли кръстоносците са били големи, а хората са били твърде малки, за да ги реализират без да нанесат щети върху себе си. Така по време на острите борби постепенно се стига до избухването на безнравствености и аморал сред кръстоносците.

Вземете който и да е наръчник, за да илюстрирате с факти този ход на събитията. Ще забележите, че днес при групираното действително не съм подходил тенденциозно. И по-нататък ще се опитам да описвам това, което е ставало в Европа от 11 до 17 век от чисто културно-историческа позиция.

Нека да предположим, че става дума само за хипотеза, но понякога чрез хипотези може да се изясни хода на историята. Французите бяха завладели Сирия и бяха установили там френско господство, те бяха се споразумели с Гърция и й бяха оставили земи и господство в предната част на Мала Азия. След това можеше да се спазят старите традиции на Гърция и Северна Африка да беше станала гръцка. Щеше да се създаде противовес на това, което се случи по-късно. Тогава гърците щяха да упражняват господство в Южна Африка, а французите над Сирия. Така не би се стигнало до спора между тях и да се изгуби това влияние. Щеше да бъде предотвратено излизането напред на най-лошите азиатски народи, монголците и османските турци. Заради аморалната същност, а оттам и последвалото неизпълнение на задачите на кръстоносците се стигна до това, че монголци и османци се разпростряха точно върху тези земи, които кръстоносците се опитаха да европезират. И ние виждаме как върху просторни територии, обхванати от ентусиазма, довел до кръстоносните походи, идва контраудар от другата страна: Мюсулманско-монголското нашествие, установило военен деспотизъм и останало дълго време ужас за Европа и тъмна сянка на кръстоноството.

Когато описвате неща, за които си осигурявате необходимата илюстрация от справочници, пробуждате у самите деца трайни образи за културното развитие. А важното е, че децата си изграждат образ. Това става преди всичко чрез нагледно описание. Ако можете към това да прибавите и произведения на изкуството, изобразяващи този период, ще подкрепите много добре своите думи.

Вие вече сте изяснили на децата преди всичко това, което се е случило по време на кръстоносните походи. И сте довели децата до вътрешното възприемане на образите. Сега би било добре, ако към мрачната картина на монголско-мохамедански ужас прибавете противоположната доброто, което се е развило.

Опишете образно как поклонниците на Божи гроб, тръгнали към Ориента, са научили нещо ново и напълно различно. В Европа по това време земеделието е било много изостанало. В Ориента е могло да се опознае едно много по-добро обработване на земите. Поклонниците били в Ориента и след това завърнали се в Европа са донесли усъвършенствувани познания по земеделие и действително се е стигнало до покачване на земеделската продукция. Европа им е била благодарна за пренесения опит.

Нагледно, за да може детето да си го представи, опишете как пшеницата и зърното преди кръстоносните походи са се развивали по-лошо, как са били по-ниски, колко оскъдни са били добивите, това всичко предайте в картини. След това опишете, как поклонниците наистина са научили това, което Ориента е имал като индустриален опит, а Европа по това време все още е нямала. За много неща Западът е бил изостанал от Ориента. Това, което се е развивало като индустриална дейност в градовете на Италия и в повечето северни градове се е дължало на кръстоносните походи. Също и изкуството трябва да е благодарно на кръстоносните походи. Можете да предложите картини от духовния културен напредък по това време.

Но вие можете също да описвате и да кажете на децата: "- Виждате ли деца, европейците най-напред са опознали гърците; още през първото хилядолетие те са се отделили от Рим, но са останали християни. - Във всички Западни области се е вярвало, че изобщо не можеш да бъдеш християнин, ако не зачиташ папата като глава на църквата." Сега изяснете на децата, как кръстоносците са научили за голяма своя изненада и поука, че има и християни, които не признават римския папа. Това отделяне на духовната страна на християнството от световния църковен ред е било нещо съвсем ново по това . Това става ясно на децата.

След това разкажете, че и между мюсюлманите, които не са били добри земни жители, е имало благородни, щедри и смели хора.

Поклонниците са опознали хора, които са били смели и щедри без да са християни. Може дори да си по-добър и по-смел човек, без да си християнин. Това е била голяма поука донесена на хората в Европа от кръстоносците.

Следователно кръстоносците са завоювали в Ориента много неща, които са донесли за духовната култура на Европа.

Трябва да се изясни на децата: "- Европейците не са имали басма, не са имали и дума за нея. - Не са имали и муселин, това също е ориенталска дума. - Те не са искали да легнат на диван, дивана са донесли със себе си кръстоносците заедно с думата. - Те не са имали матраци, матрак също е ориенталска дума. Същото се отнася и за базара, доказващ едно виждане за открито излагане на производството. По-рано в Европа не е имало подобно нещо. Дори думата магазин не е европейска, доколкото се е свързвала с търговия и т.н. Използването на магазини за търговия европейците са научили от ориенталците. Можете да си представите колко ограничен е бил животът на Европа, че дори не са били използвани магазини. Думата "арсенал" също спада тук. Но европейците са научили още нещо от Ориента, те са го донесли с думата "тарифа". Плащането на данъци е било слабо познато на европейските народи до 13 век. А плащането на данъци по определени тарифи е било въведено в Европа, едва когато кръстоносците са го научили от ориенталците.

Може да се види колко много се е променила Европа в следствие на кръстоносните походи. Те не са постигнали желаното от кръстоносците. Но от това, което са научили в Ориента, в Европа са били предизвикаш многостранни преобразувания. Всичко това се е свързало и с възгледите на ориенталците за държавата, тъй като държавната структура в Ориента е била създадена много по-рано отколкото в Европа. В Европа структурата на управление преди походите била много по-слаба, отколкото след тях. Обхващането на широки територии в държавната организация в крайна сметка е следствие от кръстоносните походи.

Децата вече са достатъчно големи, за да бъдат запознати и със следното: "Деца, вие по-рано сте научили от исторически разказа, че някога римляните са били разпрострели своето господство. По това време, в началото на християнското летоброене, Европа е била много бедна и е ставала все по-бедна. Откъде е идвало това обедняване? Тя е трябвало да дава своите пари на други. Европеецът е трябвало да дава своите пари на азиатците. Парите отивали по границите на Римската империя. Затова все повече навлизало стоковото стопанство. В тази беднотия се е развил аскетичният дух на кръстоносните походи.

Сега, чрез кръстоносните походи в Азия, европейците научили нови неща, индустриално производство, селско стопанство. По този начин те са можели да произвеждат неща, които азиатците са изкупували. Парите са се връщали обратно. Европа е ставала все по-богата още по време на кръстоносните походи. Това забогатяване се е дължало на повишаването на нейната продукция. Това е едно следствие. Кръстоносните походи са истинско преселение на народите към Азия. А към Европа се завърнаха определени умения. Единствено чрез тези умения Флоренция е могла да стане това, което е била непосредствено след това. Единствено по този начин са се развили личности като Данте и др.

Още в тези начални класове историята трябва да се описва така, че да се запази субективния елемент, да се развият образи, картини, да оживее самото време.

Би било необходимо историческото представяне на фактите да бъде съпроводено с такива импулси. Когато днес се каже, че трябва да се наблегне повече на културната история, хората си мислят, че трябва само сухо да описват събитията едно след друго. Но още в тези начални класове историята трябва така да се разказва, че да има нещо субективно, да се развият образи, картини, времето да оживее. Оживяването на бедната Европа, покрита със слаборазработени земи, в която е нямало градове, където хората са се занимавали със земеделие, което е било обаче твърде оскъдно. Но как именно от тази бедна Европа е излязъл ентусиазмът на кръстоносните походи. Как по-късно хората са забравили своята задача и са влезли в конфликт помежду си, как аморално са се сграбчили. Как не е било изпълнено точно това, което е било цел на кръстоносните походи, а напротив, мюсюлманите са си осигурили земите. Как обаче европейците научили много в Ориента; как се създали процъфтяващи градове с богата духовна култура. Как се е подобрило и земеделието, как полята станали по-плодородни, как разцъфтяла индустрията, как се е издигнала и духовната култура. Всичко това опитайте да представите на децата в нагледни картини и да им изясните, как хората преди походите не са лежали дивани, как гражданството не е познавало канапето в хубавата стая. Опитайте нагледно да опишете тази история, след това предложете една истинска история. Покажете как Европа е обедняла до натуралното стопанство и отново е станала богата чрез това, което е научила. Това ще направи историята по-жива.

Днес често се задава въпроса: - Какво трябва да се чете, кое историческо представяне е най-доброто? Може винаги да се каже: - В крайна сметка всяко е най-добро и най-лошо. Все едно е кой исторически автор си взел. Не четете редовете, а между тях. Старайте се да опознаете истинския ход на действията. Опитайте да си създадете усет за това, какво е историческо представяне. По този начин вие ще познаете кой историк е вникнал в истината и кой не е. Вие ще прочетете нещо от Ранке. По когато искате да имате във вашите исторически лекции това, което определяме като дух на истината и което ни прави живи, ще кажете: - Ранке е много усърден, но той описва характерите така, че те са само едни сенки. Навсякъде може да се долови: те не са от плът и кръв. И вие можете да кажете: - Аз не обичам историята да бъде игра на сенки.

Сега да преминем към нашата задача: - Как ще овладеем един клас, в който някои от учениците или ученичките са влюбени в учителя или в учителката.

Наистина опасните влюбвания започват към дванадесетата до четиринадесетата година. Особено важно при тези неща е да не се приема всичко ужасно сериозно и да се знае, че те ще отминат. Следва обсъждане, по време на което много участници се изказват по темата.

Р.Щ.: Откритото злепоставяне пред класа ще определя като нож с две остриета, тъй като то оказва трайно въздействие и откъсва ученика от класа. Много трудно се възстановяват отношенията на такова дете, което се е изложило, пред останалия клас. Обикновено се стига дотам, че децата си извоюват да напуснат училището.

Ф.: Може да се говори със засегнатото дете и да се отклони увлечението.

Р.Щ. Обобщава: Принципите са правилни; да се отклони възхищението, да се отклони предаността. Само че вие няма да постигнете много, ако приказвате с тези деца, защото на тях това много ще им хареса. Влюбването им много повече се основава на чувствата и страданията, а не на представите и би било изключително тежко, ако на това страдание се излезе с чести срещи.

При по-способните деца се наблюдава повече възхищението, при по-слабите ученици предаността.

Това само по себе си не е толкова важно, но то има значение при включването на децата в обучението, защото когато то са влюбени учат по-малко.

Едно общо увлечение на децата не е лошо, то не продължава дълго. Отминава много бързо. В класа възникват надежди, които не се реализират. Това води до разочароваше и след това всичко замира от само себе си. Много полезен за класа би бил един хумористичен разказ. Опасно става едва когато започнат да се, увличат групички.

Тези неща е необходимо да се обмислят, защото те могат да играят определена роля в училищната практика. Увлечението не е най-лошото, но нездравото увлечение прави човека слаб. Под негово влияние децата ще станат уязвими и летаргични. При тези обстоятелства се касае за опасна слабост на децата.

Случаят е много деликатен, тъй като при определени действия нещата могат да вземат обрат и да се превърнат в омраза.

Много добре е да се каже: - Ти си се разгорещил, излез за пет минути и т.н. Въобще става дума за това, че при подобни случай е необходим индивидуален подход не само към децата, но и в самото поведение. Трябва да се направи всичко възможно, което сме убедени, че ще е полезно.

Трябва грижливо да се стремите към едно нещо, влюбените деца да не открият, че тяхното увлечение се забелязва. Детинско изкуство е да предизвикате увереността, че нищо не е забелязано.

Да предположим, че няколко деца са влюбени в учител, който в къщи си има четири, пет или шест деца. А той използва най-простото средство; поканва увлеклите се деца на разходка и взема на нея и собствените си деца. Това ще помогне много. Но децата не трябва да забележат, че той ги е поканил с тази цел. Такива конкретни неща са полезни.

Нещо, което е важно в такива случаи, е че трябва да бъдете много коректни и да не се отнасяте с влюбените деца по-различно отколкото с останалите.