Rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië

Брюксел, 9 декември 2010 г.

На 2 септември 2010 г. Европейският парламент и на 10 септември 2010 г. Съветът решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

COM(2010) 375 окончателен – 2010/0208 (COD).

1.Заключения

1.1ЕИСК признава, че използването на генно модифицирани организми в европейското селско стопанство поражда тревога у голяма част от европейската общественост. Поради това ЕИСК приветства намерението на Европейската комисия да се заеме с този чувствителен въпрос за свободата на държавите-членки при вземането на решения относно отглеждането на ГМО с цел намирането на практическо решение, както и да спомогне за създаването на европейска рамка, съвместима с доброто функциониране на вътрешния пазар. По мнение на ЕИСК обаче представеното проектопредложение, основано най-вече на етични и морални критерии, създава повече неяснота, отколкото сигурност и на практика дава възможност на държавите и регионите да приемат множество различни (правно нестабилни) мерки, което би могло да засегне функционирането на вътрешния пазар на ЕС, на правната сигурност на операторите и на доверието в системата въобще.

1.2Все пак Комитетът счита, че във връзка с настоящото предложение съществува значителна нужда от подобрения и конкретизиране, най-вече по отношение на правната сигурност на засегнатите. Според Комитета такава правна сигурност може да бъде постигната например чрез въвеждане на конкретна и приложима правна основа във вторичното законодателство на ЕС, включваща конкретни основания, условия и процедури, приложими към националните мерки. В по-общ план Комитетът призовава за по-нататъшно изясняване на правната основа на предложението и на съвместимостта на евентуални забрани от страна на държавите-членки въз основа на член 26б с разпоредбите на ЕС относно вътрешния пазар и на СТО, както и с други международни правни задължения.

1.3Въпросът за националните ограничения върху отглеждането на ГМО е тясно свързан с въпросите за съвместното съществуване и отговорността за вреди, произтичащи от ГМО и за нежелано присъствие на ГМО. Комитетът счита, че затова тези досиета следва да се разглеждат заедно или в паралелни законодателни предложения, като част от един по-цялостен преглед на регулаторната рамка на ЕС в областта на селскостопанските биотехнологии, както и във връзка със заключенията на Съвета по околна среда от декември 2008 г.

1.4Предвид момента, в който се прави настоящото предложение на Комисията, предхождащо текущия цялостен преглед на сегашната правна рамка, не е възможно да бъде формулирана окончателна позиция по предложението, тъй като то може да бъде оценено цялостно само във връзка с протичащия преглед на разрешителната система и на цялостната правна рамка. Това обаче не следва да води до необосновано забавяне на подобряването на сегашното предложение.

2.Контекст и съдържание на предложението за регламент

2.1Европейският съюз (ЕС) разполага с широкообхватна правна рамка за разрешаването на генно модифицирани организми (ГМО). Правилата за отглеждането на ГМО се съдържат в Директива 2001/18/ЕО¹ и в Регламент (ЕО) № 1829/2003². Възможно е да се приложат ограничения върху отглеждането на вече разрешени ГМО от страна на държавите-членки посредством защитни мерки, основани на допълнителна научна информация, даваща основания да се счита, че даден ГМО представлява риск за здравето на хората или за околната среда, при условията, посочени в член 23 от Директива 2001/18/ЕО. Освен това в съответствие с член 26а държавите-членки могат да вземат подходящите мерки, за да избегнат случайното наличие на ГМО в други продукти (съвместно съществуване).

2.2През март 2009 г. предложението на Европейската комисия за премахване на съществуващите национални защитни мерки (в Австрия и Унгария) поради липсата на научна обосновка беше отхвърлено от Съвета. Такова беше положението и при предходни подобни гласувания в Съвета, поради което може да се говори за ситуация на политически блокаж, подобен на положението с разрешителния режим. През юни 2009 г. тринадесет държави-членки³ призоваха Комисията в обща декларация да изготви предложения, които да дадат възможност на държавите-членки сами да вземат решения относно отглеждането на ГМО.

2.3Изхождайки от политическите насоки на председателя на Комисията Barroso, с решение от 13 юли 2010 г. Европейската комисия представи законодателно предложение, с което на държавите-членки се дава възможността сами да вземат решения относно отглеждането на ГМО. Предложенията на Комисията се състоят от съобщение относно свободата на държавите-членки да вземат решения за отглеждането на генетично модифицирани култури⁴ и от предложение за регламент, чрез който съответно се адаптира правната рамка⁵.

2.4От гледна точка на юридическата техника допълването на Директива 2001/18/ЕО с нов член 26б се прави чрез регламент. Този член предвижда държавите-членки да могат да предприемат мерки за ограничаване или забрана за отглеждане на вече разрешени на единния пазар ГМО на своята територия или на части от нея, при условие че става дума за основание, което не е свързано с рискове за околната среда или човешкото здраве, които вече са включени в действащата разрешителна система, и че е в съответствие с договорите.

2.5Целта на предложението за регламент е при спазване на принципа на субсидиарност на държавите-членки да се предостави по-голяма свобода за вземане на решения относно отглеждането на ГМО и да се установи необходимата правна сигурност. Комисията изхожда от обстоятелството, че предложението за регламент е в съответствие с правилата на единния пазар и на международните задължения. Според Комисията новият регламент не противоречи на съществуващата разрешителна система, а само я допълва.

2.6На 5 ноември правният отдел на Съвета излезе със становище относно избора на правно основание, възможните национални мерки и съвместимостта на предложените мерки със споразумението ГАТТ. Правният отдел твърди, че избраното правно основание не е валидно, изказва сериозни съмнения относно съвместимостта на мерките, които биха приели държавите-членки, с договорите или с ГАТТ и подчертава, че трудно може да се защити пред Съда на ЕС и пред СТО дадена мярка, приета от държава или регион въз основа на етични или морални критерии. Освен това тези опасения бяха частично потвърдени от правната служба на Европейския парламент, която в своето становище от 17 ноември 2010 г. изрази подобно безпокойство относно това доколко евентуалните основания за национални ограничения, свързани например с обществения морал, отговарят на правилата на вътрешния пазар на ЕС и търговското законодателство на СТО.

3.Относно действащата разрешителна система за ГМО

3.1Утвърдената на европейско равнище разрешителна процедура има за цел да осигури високо ниво на защита на човешкия живот и здраве, здравето и благосъстоянието на животните, интересите на околната среда и потребителите, като същевременно гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар.

3.2Сега действащите правила относно разрешаването и използването на ГМО се опират на редица ключови (юридически) принципи, които според ЕИСК трябва да се спазват. Тук следва да се посочат по-специално:

• 
  независимо и основано на научни доводи разрешаване;
  
• 
  високо равнище на защита по отношение на здравето и околната среда в съответствие с принципа на предпазливост;
  
• 
  спазване на правилата на единния пазар и на международните задължения;
  
• 
  свобода на избор и прозрачност по цялата хранителна верига;
  
• 
  правна сигурност, както и
  
• 
  субсидиарност и пропорционалност.
  

3.3Предложенията на Европейската комисия трябва да се разглеждат в същия времеви и съдържателен контекст с прилагането на заключенията на Съвета от декември 2008 г., в които между другото се настоява за преразглеждане на съществуващите разрешителни системи, което вероятно ще приключи в края на 2010 г. Става дума за ново регламентиране на насоките на ЕОБХ по отношение на оценката на потенциалния риск за човешкото здраве и околната среда⁶, за доклад на Европейската комисия за подобряване на екологичния мониторинг след предоставянето на разрешението, както и за проучване на социално-икономическите и екологичните последици от отглеждането на ГМО. Освен това ще бъде направена и оценка на правната рамка както за генно модифицираните храни и фуражи, така и за отглеждането на ГМО. До 2012 г. се предвижда да се извърши пълно преразглеждане на цялата разрешителна система за ГМО.

3.4Следва да се разясни и връзката между националните мерки, забраняващи или ограничаващи отглеждането, и правилата за съвместно съществуване, тъй като двата въпроса са тясно свързани, а Европейската комисия би желала да остави на държавите членки повече възможности за гъвкавост и в тази област. Във връзка с това са важни констатациите, направени от Комисията в нейния доклад от 3 април 2009 г. относно изпълнението на насоките за съвместното съществуване⁷.

4.Общи бележки

4.1Въпреки че Комитетът, естествено, все още не се произнесъл по конкретните условия на националните забрани, някои негови позиции все пак съответстват на съдържанието на обсъжданото предложение за регламент и остават валидни като принос в дискусиите и предложенията.

4.2В своето становище по собствена инициатива от 16 декември 2004 г⁸. Комитетът изрази подробно своята позиция относно съвместното съществуване на ГМО, традиционното и биологичното земеделие и отправи предложения във връзка с регламентирането. В него Комитетът посочва между другото, че следва да се приемат определени мерки, чрез които според съответните регионални условия да се избягват кръстоски и да се регламентират на национално равнище регионални разпоредби относно отглеждането или забраната за отглеждане. В допълнение Комитетът подчерта също и необходимостта от минимални стандарти на равнище ЕС за съвместно съществуване и отговорност.

4.3Особено внимание трябва да се обръща на мерките за опазване на природните защитени територии и на екологично уязвимите територии. Трябва да се отчитат и мерките за опазване на регионалните икономически и културни интереси и други социално-икономически въздействия.

4.4Наред с това в своето становище Комитетът посочи, че предпоставките за съвместно съществуване варират според условията в регионите и че по-специално при дребното селско стопанство не изглежда практично в рамките на даден регион да се отглеждат паралелно ГМО и немодифицирани организми – както с традиционни, така и с биологични методи.

4.5Във връзка с това в становището бяха разгледани възможностите за излизането на пазара на регионални знаци за качество и гаранции за произход, заради получаването на които – с оглед на очакванията на потребителите – не са били използвани ГМО. По тази причина много региони се обявиха за зони без ГМО, като Комитетът обръща внимание на свързаната с това правна несигурност, която налага изясняване.

5.Специфични бележки и открити въпроси

5.1Критерии за възможна забрана или ограничаване на отглеждането на ГМО

5.1.1С Директива 2001/18/EО бяха хармонизирани разпоредбите за разрешаване на ГМО, включително и предприемането на мерки за защита в съответствие с член 23 и за съвместно съществуване в съответствие с член 26а. Основа за това е член 114 от ДФЕС (предишен член 95 от ДЕС) за сближаване на законодателствата с цел постигане на целите на единния пазар. С новия член 26б се допуска държавите-членки да могат да забраняват отглеждането на ГМО въпреки разрешението за отглеждане на ГМО на равнището на ЕС.

5.1.2Най-напред се поставя въпросът до каква степен една национална забрана за отглеждане може да бъде отделена от областта на хармонизираното законодателство и дали тя не противоречи на общите правни принципи на единния пазар. Нещо повече, според едно неотдавнашно становище на правната служба на Съвета⁹, посочването на чл. 114 от ДФЕС като правно основание изглежда невалидно предвид целите, съдържанието и обхвата на предложението за чл. 26б. От друга страна правната служба на ЕП не поставя под въпрос посочването на чл. 114 от ДФЕС като правно основание за предложението, което показва, че на равнището на ЕС има разминаване в правните тълкувания по този въпрос, което трябва да се изясни и преодолее.

5.1.3В предложението не се съдържа – пълен или примерен – списък на основанията, които да могат да послужат на държавите-членки като основа за въвеждане на забрана за отглеждане. В член 26б се посочва единствено, че основанията трябва да се различни от онези, които биват разглеждани в рамките на разрешителната процедура. Поради това не е възможно да бъдат представени основания, които се използват при оценката на риска за човешкото здраве и за околната среда в рамките на цялостната разрешителна система на ЕС, нито обосновка във връзка с тази оценка. ЕИСК счита, че правната сигурност, предоставена чрез предложението, би могла да се засили чрез включване в самия чл. 26б на индикативен (макар и неизчерпателен) списък на конкретни основания, на които държавите-членки могат да се позовават при ограничаване или забраняване на отглеждането на генно модифицирани култури. Подобни основания биха могли, наред с етичните, моралните и религиозните аргументи, да включват и някои социално-икономически аспекти. Подобно пояснение във вторичното законодателство би послужило като lex specialis спрямо основанията, посочени в чл. 36 от ДФЕС и развити в съдебната практика на Съда на ЕС, и следователно би подобрило съвместимостта с правилата на единния пазар и с разпоредбите на Договорите.

5.2Правна сигурност

5.2.1Що се отнася до въпроса за правната сигурност Комитетът счита, че тя не може да се постигне само чрез препратка към първичното законодателство. Във връзка с това трябва да се посочи например решението на Съда на Европейските общности по дело C-165/08¹⁰, в което националната забрана за разрешаване на семена от ГМО се разглежда като несъвместима със законодателството на ЕС. Това решение показва колко е трудно на държавите-членки да се обосноват с аргументи, различни от аспектите на опазване на здравето и околната среда.

5.2.2ЕИСК признава обаче, че с оглед на сегашната правна и политическа ситуация създаването на ясна и солидна правна основа би трябвало да даде на държавите-членки по-голяма правна сигурност в сравнение със сегашното положение. Това би могло да се постигне по-скоро с конкретна и подробна правна основа във вторичното законодателство (т.е. Директива 18/2001/ЕО) отколкото чрез препратка към тесни и неясни възможности, основани на общите правила на вътрешния пазар.

5.3Обхват на контрола на ЕОБХ – сътрудничество с държавите-членки

5.3.1За да се гарантира, че разрешителната система е научно обоснована, трябва да се обърне внимание на преразглеждането на насоките на ЕОБХ във връзка с оценката на потенциалните рискове за здравето и околната среда, които след приемането от държавите-членки следва да придобият нормативен характер. Във връзка с това ЕИСК изразява надежда, че в контекста на принципа на предпазване в рамките на разрешителна процедура ще се стигне до по-нататъшното развитие на научния и независим контрол.

5.3.2ЕИСК приканва към обсъждане на това дали в рамките на процедурата на ЕОБХ за научна оценка на риска не би трябвало по специфични теми държавите-членки да бъдат привлечени за по-активно участие. Посредством Регламент (ЕО) № 178/2002¹¹ беше създадена ЕОБХ, за да предоставя научни становища относно безопасността на храните или фуражите, като отчита също и екологичните рискове. Очевидно е, че въздействието на ГМО върху околната среда се наблюдава и в държавите-членки. Държавите-членки могат също така по-точно да оценяват различната екологична обстановка на своите територии. В последствие резултатите от тези анализи трябва да бъдат потвърдени от ЕОБХ.

5.3.3По принцип трябва да се определят методологични критерии, на които да отговарят всички научни изследвания, реализирани от и за ЕОБХ. Това трябва да се отнася и до партньорските проверки и би могло да помогне за по-добрата координация между ЕОБХ и държавите-членки¹². ЕИСК осъзнава, че ЕОБХ официално прилага възможно най-високите, изцяло независими научни критерии за оценка на риска, както и че по тази причина е уважаван орган на ЕС в международен план. Необходимо е по-тясно сътрудничество в разработването на научноизследователски методи между ЕОБХ и научноизследователските институти, университети и независими научни работници, участващи в оценката на риска в държавите-членки.

5.3.4Независимо от гореизложеното, с цел да се постигне повече прозрачност и качество на процесите на научна оценка на ГМО, ЕИСК предлага реформа на ЕОБХ, така че в групата за генномодифицираните храни да бъдат представени всички заинтересовани страни (потребители, производители, търговци, екологично земеделие, екологично животновъдство, потребителски кооперации, специалисти по правилното хранене, лекари и др.), а не само изследователите

5.4Вътрешен пазар

5.4.1Европейската комисия изхожда от това, че с възможността за налагане на национални забрани за отглеждане не се нарушава единният пазар на генно модифицирани семена, храни или фуражи. Това предположение може да бъде поставено под въпрос, тъй като поне в регионите или държавите-членки, в които е била наложена забрана за отглеждане, е възможно да бъде ограничена търговията с разрешени генно модифицирани семена. Това проличава в съдебната практика на Съда на ЕС по подобни дела¹³.

5.4.2От сегашна гледна точка е трудно да се прецени дали при забрана за отглеждането би възникнало нарушение на конкуренцията. Въпреки това, при липсата на (минимални) стандарти на равнище ЕС по отношение на съвместното съществуване и отговорността, равните условия за всички в селскостопанските сектори, в които не се използват ГМО, вероятно ще бъдат застрашени. Във всеки случай необходимите мерки за осигуряване на съвместното съществуване са свързани с финансови и административни тежести, които трябва да се отчитат при всички бъдещи решения. От друга страна свободата на отглеждане на ГМО може да доведе до ползи при пускането им на пазара, като разбира се ценообразуването винаги ще зависи от поведението на потребителите.

5.4.3В сравнение с обикновените растения генно модифицираните се нуждаят донякъде от други селскостопански мерки и мерки за отглеждане на растения, като например средства за растителна защита, като поради липсата или недоброто функциониране на единния пазар на средства за растителна защита може да се стигне до проблеми с тяхната достъпност. Този пример идва да покаже при колко различни условия земеделските производители трябва да взимат решения относно производството.

5.5Социално-икономически последици

5.5.1По отношение на социално-икономическото въздействие на разрешаването на ГМО следва да се посочи очакваният в края на 2010 г. доклад на Европейската комисия. Съдържащите се в него заключения следва във всеки случай да бъдат взети предвид при оценката на настоящото предложение, тъй като при обосновката на забраните за отглеждане в съответствие с член 26б е вероятно да бъдат посочвани най-вече въздействието върху икономиката, социалната сфера и околната среда. Преди окончателното завършване на този доклад е невъзможно да се представи цялостно становище по сегашното предложение.

5.5.2Във всеки случай трябва да се спомене, че Регламент (ЕО) № 1829/2003 и сега позволява при разглеждането на отделните оценки на управлението на риска да се вземат предвид други фактори, различни от тези, които представляват риск за здравето и околната среда.

5.5.3Поради липсата на информация относно последиците за икономиката и правото в областта на конкуренцията, в предложението трябва да се предвиди клауза за оценка, а Европейската комисия да пристъпи към извършването на предварителна оценка на въздействието.

5.6Международни задължения

5.6.1Според Комитета е важно да се изясни въпросът за спазването на международните задължения, по-специално на поетите пред СТО/ГАТТ, както и на Протокола от Картахена. Тъй като може да се очаква, че държавите-членки, които желаят да наложат забрана за отглеждане, ще се позоват на новия член 26б, е от особено значение свързаните с това решения да бъдат взети на солидна, международно гарантирана правна основа.

5.6.2С оглед на значението на този въпрос ЕИСК изразява съжаление, че Европейската комисия не дава по-подробни обяснения относно съответствието с международните задължения на ЕС. Във връзка с това следва да се вземе предвид експертната оценка на юридическите служби на европейските институции по въпроса за съвместимостта със СТО, по-специално неотдавнашното становище на правната служба на Съвета¹⁴, в което се изразяват силни съмнения относно съвместимостта с договорите или с GATT на евентуални мерки, които държавите-членки биха приели въз основа на новия член 26б, така, както е предложен от Комисията. Правната служба на Европейския парламент също изразява подобни съмнения относно това доколко евентуалните основания, свързани например с обществения морал, отговарят на правилата на вътрешния пазар на ЕС и търговското законодателство на СТО.

5.7Свобода на избор по веригата на производство, преработка и търговия с храни

5.7.1Също толкова важно е да се зачита в достатъчна степен свободата на избор както на производителите и търговците на дребно, така и на потребителите. По принцип производителите като предприемачи трябва да могат да вземат свободно решения по въпроса за методите на отглеждане. Аналогично, вносителите и търговците следва да могат да осъществяват законната си професионална дейност въпреки предложения нов член 26б.

5.7.2Ето защо националните ограничения или забрани за отглеждане следва да съответстват на общите принципи на Договорите, по-специално на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

5.7.3За да могат и потребителите да имат свобода на избор между храни, съдържащи и несъдържащи ГМО, е необходимо да има гладко функционираща система за проследяване и етикетиране, но и съответни продукти, които да бъдат приети от потребителите. Във връзка с това трябва да се обърне внимание по-специално на достъпността на продуктите на регионално равнище. ЕИСК подчертава, че европейският потребител трябва да осъзнава напълно, че евентуална забрана за отглеждане на ГМО в неговия регион или държава няма да попречи ГМО да се търгуват свободно на тази територия и че ще продължи масовият внос от трети страни на ГМО със съмнителна проследяемост за храна на животните или на хората.

5.8Взаимодействия с въпросите на съвместното съществуване

5.8.1Целта на съвместното съществуване принципно е избягването на случайно смесване на обикновени или биологични и генно модифицирани продукти, за да се запази от една страна свободата на избор на производителите и потребителите, а от друга да се избегнат икономически вреди.

5.8.2ЕИСК счита ефективното прилагане и гарантиране на съвместното съществуване за основен фактор в рамките на цялостния въпрос за използването на ГМО, като все още съществуват много неясноти и трябва да се натрупат повече познания на всички равнища, по-специално по отношение на дългосрочните последици.

5.8.3Евентуалната забрана за отглеждане в съответствие с предложението на Комисията може да облекчи проблема за случайното смесване и кръстоските в засегнатите региони, но по никакъв начин не следва да ограничава усилията за разработване на правила за дългосрочното съвместно съществуване на различните методи на отглеждане. Както препоръча Комитетът през 2004 г.¹⁵, наличието на минимална хармонизация на равнището на ЕС на нормите за съвместното съществуване и отговорността (или като алтернатива, залагането в член 26а на правно изискване държавите-членки да приемат подобни правила на национално или регионално равнище) ще бъде изключително важно за осигуряването на свобода на избора, на равни условия в сектора на селското стопанство и за упражняването на контрол върху социално-икономическите въздействия от отглеждането на ГМО. Това се отнася с особена сила за граничните региони.

5.8.4Обменът на знания и добри практики е от още по-голямо значение, ако правилата за съвместно съществуване се изготвят в по-голяма степен на национално и регионално равнище. Дейността на Европейската служба за съвместно съществуване (ECoB) трябва да бъде насочена в посока на обединяване на заинтересованите участници от всички равнища.

5.8.5Все още остава открит въпросът за пределно допустимата норма на ГМО в семената, както и за пределно допустимата норма при внос на неразрешени в ЕС ГМО (това се отнася най-вече за фуражите). На тези въпроси Европейската комисия все още предстои да даде отговори, като съответно трябва да се премине незабавно към прилагане на направените от нея предложения.

5.9Трансгранични проблеми и въпросът за отговорността

5.9.1Продължава да е неизяснен въпросът за регламентирането на отговорността при случайно смесване с ГМО, по-специално в случаи на трансгранично замърсяване. Понастоящем не съществуват задължения съседни държави-членки да се информират взаимно за местата, в които се отглеждат ГМО. Така в много случаи информацията се обменя само въз основа на лични контакти.

5.9.2Едно от възможните предложения би могло да бъде държавите-членки, по чиито граници се отглеждат ГМО, да бъдат задължени да публикуват в интернет информацията за отглеждането на ГМО и на езиците на съседните държави. Чрез подобна мярка би могло да се създаде отвъд националните граници право за завеждане на иск пред съд в случаи на замърсяване с ГМО и произтичащите от него икономически загуби.

5.9.3Подобрение в това отношение представлява приетото на 12 октомври 2010 г. допълнение към Протокола от Картахена, в което се определят общи правила за отговорност и компенсация в случай на вреди, нанесени на биологичното разнообразие при трансграничен транспорт. Трябва да се премине незабавно към прилагане на предвидените в него задължения.

5.9.4Освен това ЕИСК предлага да се провери до каква степен обвързващи европейски минимални изисквания за съвместно съществуване и за отговорност (или, като алтернатива, залагането в член 26а на изискване държавите-членки да приемат подобни правила на национално или регионално равнище) биха могли да бъдат задължително въведени от държавите-членки поне в граничните региони и биха могли да намалят рисковете, свързани с отговорността от частно-правен характер, както и да изяснят спорни въпроси между държавите-членки. Комитетът отбелязва належащата нужда от такива правила за отговорността, като се има предвид че понастоящем застрахователният сектор продължава да отказва да застрахова срещу вреди, свързани с ГМО, а настоящият режим на ЕС за екологичната отговорност по Директива 2004/35/ЕО не осигурява достатъчно покритие за този вид вреди.

Брюксел, 9 декември 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет Staffan Nilsson

*
* *

NB: Следва Приложение 1.
Приложение I

към становището на Комитета

Следният текст беше заличен в резултат на приемането на изменението по време на пленарната сесия, въпреки че повече от една четвърт от подадените гласове бяха за запазването на заличения текст:
Параграф 5.8.5.
„Решението за ниските нива на неразрешени ГМО следва да бъде техническо, като се определи минимален праг на присъствие, който се отнася както за фуражите, така и за храните.“
Резултати от гласуването
Гласове „за“: 83

Гласове „против“: 79

Гласове „въздържал се“: 29

_____________

1Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета. ОВ L 106 от 17.4.2001 г., стр. 1.

2 Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи, ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.

3Австрия, България, Ирландия, Гърция, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша и Словения.

4 COM(2010) 380 окончателен.

5 COM(2010) 375 окончателен.

6 Вж. започналата публична консултация във връзка с проекта на ЕОБХ от 12 ноември, която ще продължи до 24 януари 2011 г. на адрес: www.efsa.europa.eu/en/press/news/gmo101112.htm.

7 COM(2009) 153 окончателен.

8 CESЕ 1656/2004, ОВ C 157, 28.6.2005 г., стр. 155.

9 Становище на правната служба на Съвета от 5.11.2010 г., 2010/0208(COD), 15696/10.

10 Решение на Съда на Европейските общности по дело C-165/08 (Европейската комисия срещу Полша) от 16 юли 2009 г.

11 Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

12 Вж. жалба, подадена от Унгария срещу Европейската комисия по дело T-240/10 относно Amflora.

13 Вж. напр. дела C-110/05, Европейската комисия срещу Италия; C-142/05, Mickelsson и Roos; C-188/04, Alfa Vita; и C 416/00, Morellato.

14 Становище на правната служба на Съвета от 5.11.2010 г., 2010/0208(COD), 15696/10.

15 CESE 1656/2004, ОВ C 157, 28.6.2005 г., стр. 155.

NAT/480 - CESE 1623/2010 - 2010/0208 (COD) DE/EN – NA/AS/AA/RA-NA/ND/RA/tp/ld/yp

Каталог: resources -> docs
docs -> Bg европейски икономически и социален комитет
docs -> Bg европейски икономически и социален комитет
docs -> Награда на еиск за организираното гражданско общество за 2014 г. Отличие за изключителни постижения в инициативи на гражданското общество
docs -> Bg европейски икономически и социален комитет
docs -> „Гърция и Великите сили през Втората световна война
docs -> Bg rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië
docs -> Bg европейски икономически и социален комитет
docs -> Rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië
docs -> Bg европейски икономически и социален комитет
docs -> Януари 2012 г. Съдържание стр

Изтегляне 199.44 Kb.

Сподели с приятели: