Rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië



Дата04.08.2017
Размер74.78 Kb.



Rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — BELGIQUE/BELGIË

Тел.+32 25469011 — Факс +32 25134893 — Интернет адрес: http://www.eesc.europa.eu

BG


Европейски икономически и социален комитет



NAT/542

Рио + 20“



(допълнение към становище)

Брюксел, 15 февруари 2012 г.



ПРОЕКТОСТАНОВИЩЕ
на
Европейския икономически и социален комитет
относно
„Позиция на ЕИСК във връзка с подготовката на
Конференцията на ООН за устойчивото развитие (Рио+20)“

(допълнение към становище)



_____________
Главен докладчик: г-н Wilms

_____________








На 17 януари 2012 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, буква а) от Реда и условията за прилагане на Правилника за дейността, да изготви допълнение към становище относно:
Позиция на ЕИСК във връзка с подготовката на Конференцията на ООН за устойчивото развитие (Рио+20)“

(допълнение към становище).


Предвид неотложното естество на работата, на …-ата си пленарна сесия, проведена на…, Европейският икономически и социален комитет определи за главен докладчик г-н Wilms и прие настоящото становище с … гласа „за“, … гласа „против“ и … гласа „въздържал се“.


*
* *



1.Въведение




1.1Организацията на обединените нации свиква Конференция, посветена на устойчивото развитие, която ще се проведе от 20 до 22 юни 2012 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. На второто заседание на Подготвителния комитет за тази конференция, всички държави членки, компетентните организации от системата на ООН и заинтересованите страни бяха приканени да изпратят своя принос и коментари на секретариата до 1 ноември 2011 г., за да бъдат включени в сборен текст, който да послужи като основа за изготвянето на „нулев“ проект на крайния документ, който да бъде представен през януари 2012 г.




1.2Приносът на ЕИСК за общата позиция на ЕС и неговите държави членки за сборния документ се съдържа в неговото становище1 „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление – Принос на европейското организирано гражданско общество“, прието през септември 2011 г.




1.3Както беше посочено в плана за действие на това становище, ЕИСК разшири диалога с гражданското общество в Европа и извън нея. На международно равнище диалогът се провежда в рамките на срещите на кръглата маса на гражданското общество ЕС-Бразилия, ЕС-Китай, срещите на ЕИСК с Обществената палата на Руската федерация и с Международната асоциация на Икономическите и социални съвети и сродните институции (AICESIS). Планирани са и други дейности в рамките на сътрудничеството със страните от АКТБ.




1.4На европейско равнище ЕИСК организира широк процес на диалог по темите на конференцията „Рио+20“, включително първите реакции на „нулевия“ проект за краен документ, публикуван на 10 януари. Този процес на диалог имаше за цел да подготви голямата конференция на гражданското общество „Да изберем устойчивостта, да бъдем отговорни! Европейското гражданско общество по пътя към Рио+20“, организирана от ЕИСК на 7 и 8 февруари 2012 г. и да доведе до споразумение за общо послание на тази конференция.




1.5Настоящото становище изтъква още веднъж препоръките и заключенията, представени в предходното становище на ЕИСК относно „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление – Принос на европейското организирано гражданско общество“2 и напълно подкрепя посланието на конференцията на ЕИСК „Да изберем устойчивостта, да бъдем отговорни! Европейското гражданско общество по пътя към „Рио+20“.




2.Заключения и препоръки




2.1ЕИСК е убеден, че настоящите икономическа, социална и екологична кризи са тясно свързани и че вече не е възможно да продължаваме по старому.




2.2ЕИСК изтъква още веднъж следното послание на конференцията „Да изберем устойчивостта, да бъдем отговорни! Европейското гражданско общество по пътя към „Рио+20“, организирана от Европейския икономически и социален комитет на 7 и 8 февруари 2012 г. в Брюксел:




2.3На Конференцията на ООН „Рио+20“ световните лидери трябва да се ангажират с конкретен план за действие, който да доведе до устойчиво развитие и премахване на бедността в границите на капацитета на планетата. Насърчаването на екологична икономика трябва да бъде част от по-широка стратегия за устойчиво развитие, с която да се намери баланс между социалните, екологичните и икономическите аспекти, като същевременно се постигне справедливост при разпределението и между поколенията.




2.4Изкореняването на бедността и сигурният достъп до достатъчно храна, чиста вода и устойчива енергия за всички трябва да бъдат сред основните приоритети в дневния ред на „Рио+20“. Насърчаването на екологосъобразно селско стопанство на местно равнище в развиващите се страни играе ключова роля за борбата с бедността и подобряването на продоволствената сигурност и е основен фактор за развитието на икономически процъфтяващи селски райони. Трябва да се осигурят и равни политически, икономически и социални права на жените.




2.5Политическите лидери трябва да изпълнят ангажимента си да постигнат Целите на хилядолетието за развитие и да приемат допълнителни мерки, за да осигурят необходимото ефикасно финансиране. В частност развитите страни трябва действително да изпълнят ангажимента си да отделят най-малко 0,7% от брутния си национален доход за помощ за развитие.




2.6Европейските участници в преговорите трябва да поставят много по-силен акцент върху социалното измерение на устойчивото развитие, отколкото е предвидено в нулевия проект. Увеличаването на социалното неравенство и на неравенството в доходите в национален мащаб и между отделните страни изисква незабавни действия, тъй като възпрепятства усилията за постигане на устойчиво развитие и справедливост при разпределението. Освен това един справедлив преход трябва да гарантира достоен труд и висококачествени работни места за работната сила. Необходимо е да се ратифицират и прилагат основните трудови стандарти на МОТ, а инициативата на МОТ „Минимални стандарти на социална защита“ трябва да получи пълна подкрепа.




2.7В Рио политическите лидери трябва да се ангажират с пътна карта към екологична икономика с ясни цели и механизми за мониторинг, осигуряващи икономически ефективен, социално справедлив и екологосъобразен преход към устойчиви общества. Процесът на преход трябва да се основава на непрекъснато взаимодействие с гражданското общество, включително социален диалог.




2.8Европейските страни и други развити страни трябва да се ангажират в Рио значително да намалят своето потребление на ограничените природни ресурси на земята. Европейските лидери трябва да постигнат поставените цели на ЕС и да се подготвят за по-амбициозни действия. Нововъзникващите икономики трябва да използват по-ефективно природните ресурси.




2.9Неустойчивите модели на потребление и производство трябва постепенно да бъдат изоставени с помощта на широк набор от политически инструменти, включително регулаторни мерки, инструменти на фискалната политика, екологични и социални обществени поръчки, постепенно прекратяване на вредните за околната среда субсидии, научни изследвания в областта на еко-иновациите, интернализация на свързаните с околната среда разходи и други стимули с пазарна насоченост, като същевременно се насърчава устойчив начин на живот и активно участие на потребителите в прехода. В Рио трябва да се приеме 10-годишна работна програма за устойчиво потребление и производство.




2.10В нулевия проект се признават границите на БВП като средство за измерване на благосъстоянието, а гражданското общество трябва да участва в изготвянето на допълнителни показатели, което не търпи отлагане.




2.11Приветства се инициативата за определяне на Цели за устойчиво развитие до 2015 г., като се възприема балансиран подход спрямо трите измерения на устойчивото развитие. В Рио трябва да се постави началото на приобщаващ процес, обвързващ Целите на хилядолетието за развитие с Целите за устойчиво развитие, и да се изготвят стратегия и показатели за устойчиво развитие с ясни механизми за отчетност.




2.12Необходимо е в Рио да бъде сключен нов световен договор, който да осигури нужните инвестиции за екологизиране на икономиката.




2.13Признава се ключовата роля и отговорност на частния сектор за постигане на прехода към устойчиво развитие. Екологизирането на икономиката създава бизнес възможности. Предприятията и индустрията трябва да се възползват от тях. Политическите лидери следва да изготвят ясни, стабилни и предсказуеми политически рамки за екологична икономика, за да вдъхнат увереност на бизнеса, да му предоставят регулаторна рамка и стимули за необходимите инвестиции.




2.14Необходимо е да бъде създаден нов Съвет за устойчиво развитие, който да замени Комисията за устойчиво развитие, както и нова Агенция на ООН за околната среда, базирана на Програмата на ООН за околната среда (UNEP). И двата органа би следвало да осигуряват ефикасно участие на гражданското общество, представено от основните си групи.




2.15Приветства се предложението за създаване на омбудсман за бъдещите поколения.




2.16На конференцията „Рио+20“ политическите лидери трябва да постигнат споразумение за допълнителни мерки за по-ефикасно участие на гражданското общество и за постигане на ангажираност на глобално, национално и местно равнище при прехода към устойчиви общества. Трябва да бъдат определени правните и институционални рамки, осигуряващи обществен достъп до информация, диалог, демократично участие и контрол. Форуми с участието на множество заинтересовани страни като Икономически и социални съвети и Национални съвети за устойчивост трябва да бъдат насърчавани като модел за стимулиране на дебат сред гражданското общество. Нужни са повече информационни кампании и образователни програми за устойчиво развитие.




2.17Гражданското общество в цял свят би трябвало да продължи да настоява за резултат от конференцията, който да е способен да отговори на предизвикателствата, пред които сме изправени. Гражданското общество трябва да поеме цялостна отговорност!




2.18Нулевият проект на крайния документ, изготвен от Бюрото на Конференцията на ООН „Рио+20“ дава добра основа за предстоящите преговори. Този нулев проект обаче все още далеч не отговаря на предизвикателствата, пред които сме изправени.




2.19Европейските правителствени ръководители трябва да поемат отговорност и да се ангажират с конференцията „Рио+20“. Преговарящите от ЕС трябва да работят за по-амбициозен документ по отношение на цели, график, финансиране, правни ангажименти и последващи действия. Цялостната Стратегия на ЕС за устойчиво развитие трябва да бъде преразгледана и да получи нова динамика след конференцията „Рио+20“.





Главен докладчик
на
Европейския икономически и социален комитет
Hans-Joachim Wilms



_____________




1 CESE 1386/2011.

2 CESE 1386/2011.

NAT/542 - CESE 369/2012 fin EN – TC-RA/gd


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница