Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад


Правна рамка и политики за АИК в туристическия сектор на България



страница10/28
Дата30.07.2018
Размер2.37 Mb.
ТипДоклад
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   28

2.4. Правна рамка и политики за АИК в туристическия сектор на България


  1. Този раздел се съсредоточава върху основните стратегии и планове за развитие на туризма тъй като няма разработена изрично за този сектор политика или стратегия за АИК. Фокусът ще бъде върху Закона за туризма, Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма 2014-2030 г., Стратегическия план за развитие на културен туризъм в България, както и на Националната стратегия и План за действие за развитие на екотуризъм, Стратегическия план за развитие на културния туризъм в България, Националната стратегия за регионално развитие и Националния стратегически план за развитие на селските райони, като се анализират начините, по които те представляват, или са в подкрепа на адаптация към ИК.

  2. Най-важният нормативен документ, касаещ българския туризъм е Законът за туризма87. Той е бил изменян и допълван многократно, а в настоящия си вариант е в сила от 26.03.2013. „Този закон урежда обществените отношения, свързани с управлението и контрола в туризма, взаимодействието на държавата и общините в изпълнението на дейности, свързани с туризма, както и участието на юридически лица с нестопанска цел и на физически лица в посочените дейности“ (член 1). В член 2 е описана целта на закона, като са посочени пет основни сфери: (1) осигуряване на условия за развитие на туризма като сектор от приоритетно значение; (2) въвеждане на единни критерии за осъществяване на туристическа дейност; (3) осигуряване на защита на потребителите на туристическия продукт; (4) определяне на правата и задълженията на лицата, занимаващи се с туризъм; (5) регулиране на контрола върху туристическите дейности и качеството на туристическия продукт.

  3. Както може да се види от така формулираните цели и от съдържанието на анализа на закона, до момента държавата не предвижда никакви разпоредби или други административни мерки по отношение на въздействията на изменението на климата върху туризма, или някакви съществени действия за адаптация. Такива са предвидени само в Закона за смекчаване на изменението на климата, който включва и регламенти за адаптиране.

  4. В член 5 на действащия Закон за туризма е предвидено разработването на Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма, но не съдържа разпоредба за разработването на стратегически план. Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма88 предвижда разработването и приемането на Стратегически план за изпълнение на Националната стратегия. Проектозаконът също така отчита и включва препратки към по-голямата част от законодателството в областта на опазването на околната среда, включително достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда / ИК / АИК, Законът за ограничаване изменението на климата, и ако е възможно преди датата на приемането му - препратки към НСАИК и Плана за действие към НСАИК (ако вече са приети).

  5. Друг важен за туристическия сектор документ е Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014-2030 г.89. В раздел Тенденции и прогнози е посочено, че: „Климатичните промени в дългосрочен мащаб могат да доведат до промени в пътуванията и предлагането на някои видове туризъм като зимен и летен“ (стр. 18). И след това Стратегията заключава, че: „В дългосрочен план е необходимо увеличаване на предлагането и пазарния дял на специализираните форми на туризъм в България, които да компенсират евентуални промени в продължителността на морския и зимен туристически сезон“ (стр. 18).

  6. Въпреки тези твърдения, в SWOT анализа на летния и зимния туризъм в страната изменението на климата не се споменава като възможна заплаха или възможност за тяхното развитие, или пък като причина за тяхното преструктуриране. Стратегията дори стига дотам, че да прогнозира увеличение на броя на ски туристите до 1,2 милиона през 2030 г. (през 2016 г. в трите най-големи ски курорти техният брой беше около 780 00090) и споменава, че е необходимо изграждането на 65 допълнителни ски лифта (стр. 47). Понастоящем има два национално-признати ски курорта в страната – Боровец и Пампорово, за които са налице самостоятелни статистически данни. Други ски зони са концентрирани около съществуващи населени места (напр., Банско), което е и причината те да не бъдат признати като специализирани ски курорти. Броят на ски курортите и центровете, които могат да бъдат разработени изцяло в България, се оценява на 36, в това число 12 от световно и международно значение и 24 от местно значение (стр. 48). Що се отнася до голф туризма, високото ниво на потребление на вода се споменава като слабост, но само в икономически аспект – високите разходи за поддръжка на голф игрищата (стр. 84). Независимо от това, окончателният SWOT анализ за България като туристическа дестинация споменава като заплахи „неблагоприятни промени в климата и глобално затопляне“ (стр. 109). В стратегията не се споменават свързани с ИК/АИК положителни международни и европейски (ЕС) практики и ръководни принципи в сферата на туризма, нито пък са предложени адаптирани варианти на който и да е от моделите и заключенията в доклада Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени. Въпреки определението в раздел „Екотуризъм,“ подраздел „Проблеми, потенциал на развитие и мерки“, че „Не се познават и не се прилагат достатъчно широко от страна на организациите вече наложилите се в Европа доброволни ангажименти за сертифициране на продукти и услуги по Схемата за управление по околната среда и одитиране – ЕМАS“, по-нататък в стратегията не са предвидени никакви мерки за подобряване на положението и съответния ефект.

  7. В актуализираната Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в България 2017-2030 изменението на климата и евентуалното му въздействие върху туризма получават значително внимание. В стратегията се разглеждат измененията на климата в следните раздели:

    а. Раздел "Екологични фактори";

    б. В SWOT анализа във "Възможности и заплахи";

    в. В общата цел и стратегическите цели на стратегията;

    д. В началния раздел на стратегията.



    В критериите за управление на дестинацията е включен специален критерий за климатичните промени.

  1. Мерките за адаптиране към изменението на климата са включени в приложения План за действие91; по-конкретно те включват разработването до 31 декември 2018 г. на Стратегия за адаптиране към изменението на климата в туристическия сектор, придружена от План за действие. Целта на тази стратегия е да подобри процеса на АИК и да намали въздействието от изменението на климата върху туристическия сектор. От бюджета на Министерството на туризма са предвидени 50000 лв. за тази дейност. Организацията партньор е МОСВ.

  2. България е първата европейска държава, изготвила своя Национална стратегия и План за действие за развитие на екотуризъм (2002 г.)92.. Хоризонтът на Стратегията беше 10 години, но не беше подновен през 2012 г. Част от основните й цели бяха: опазване и съхраняване на културното и природно наследство, както и регионално и местно икономическо развитие. В Плана за действие бяха заложени 6 приоритетни области, включващи 36 различни дейности. Трябва да се отбележи, че съгласно тези документи бяха определени 12 зони за екотуризъм в България, в които бяха разработени много екотуристически продукти (напр., екопътеки). Някои от тези екопътеки все още се използват и посещават от международни и български посетители. Документът няма последващо развитие и само ограничен брой от неговите предписания са взети под внимание в стратегията за 2014-2020 г.

  3. Стратегическият план за развитие на културния туризъм в България93 беше разработен в резултат на българо-италианското сътрудничество и работата по него започна през 2005 г. След три години усилена работа, Стратегическият план беше завършен. Целите на плана включват: „намаляване на сезонността, удължаване продължителността на престоя, увеличаване на конкурентните предимства на България в сравнение с другите регионални конкуренти, и улавяне на новите тенденции в търсенето на туристически услуги,“ въпреки, че не се споменава изменението на климата и въздействията му върху туристическите дейности. Документът няма последващо развитие и само незначителен брой от неговите предписания са взети под внимание в стратегията за 2014-2030 г.

  4. Друг документ от значение е Националната стратегия за регионално развитие (2005-2015 г.),94 в която не се обсъждат никакви мерки във връзка с очакваните климатични промени в национален и регионален план. Изменението на климата не се споменава в раздела, касаещ водоснабдяването и недостига на вода. Документът няма последващо развитие.

  5. Акцентът в Националния стратегически план за развитие на селските райони (2007-2013 г.)95 отново е върху по-нататъшното усилено използване на селските ресурси, без да се обсъжда изменението на климата. Документът няма последващо развитие.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   28


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница