В този раздел ще бъде обсъдена институционалната рамка (Министерството на туризма и Националния съвет по туризъм) и общността на заинтересованите страни (професионални туристически сдружения, НПО, общини, други регионални структури, организации за управление на дестинации (ОУД), и т.н.).
2.5.1. Правителствени институции
Основната институция, отговорна за развитието на туризма в България, е Министерството на туризма (MT). За първи път такова министерство е създадено през 2014 г. Преди това туризмът е бил под шапката на различни министерства – на икономиката, на културата, енергетиката и икономиката, и т.н. Стратегическата цел на министерството е да укрепва конкурентоспособността и ефективността на туристическия сектор в България чрез оптималното използване на наличните природни и антропогенни ресурси, съгласно изискванията на пазара и очакванията на потребителите за устойчиво развитие на туризма96. Министерството отговаря също и за всякакви нови документи (планове, стратегии, и др.), касаещи развитието на туризма като цяло и на различни негови аспекти, вкл. действия за АИК в сектора. За разлика от времето на социализма, сега министерството не участва пряко в управлението на хотелските предприятия – то само създава рамката за работата им.
Националният съвет по туризъм (НСТ) е консултативен орган към министъра на туризма. Той е създаден по силата на Закона за туризма през 1998 г. и има за цел да подпомага провеждането на националната политика в областта на туризма. Членовете на Националния съвет по туризъм включват представители на свързаните с туризма министерства и институции, национални, регионални, местни и браншови туристически сдружения, сдружения на въздушни, сухопътни и водни превозвачи, национално представени сдружения на потребителите в Република България. Консултативните задачи и дейности на НСТ включват главно задачи и отговорности, свързани с маркетинга и рекламата в сферата на туризма, както и консултации по проекти на нормативни актове на Министерството на туризма и въпроси, свързани с туристическата инфраструктура, чуждестранните инвестиции в туризма, изпълнение на чартърни програми, и правата на потребителите.
2.5.2. Неправителствени организации
Едно от основните туристически сдружения с пряко отношение към устойчивото развитие на туризма е Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ)97. Създадена е през 1998 г. като организация с нестопанска цел, осъществяваща дейност в обществена полза. В БААТ членуват над 100 организации: национални и регионални съвети по туризъм, управления на природни паркове, туроператори за специализиран туризъм, фамилни хотели, къщи за гости и отделни предприятия. Като член на Европейската федерация за селски туризъм (Еврожит) БААТ представлява селския туризъм в България и е официалният представител на Европейския център за екологичен и селски туризъм (ЕСЕАТ) в България. Заявената й мисия е „да насърчава и подкрепя партньорствата за устойчивото развитие на алтернативни форми на туризъм на регионално и местно ниво, за да съхраним нашето природно, културно и историческо наследство и да помогнем на България да се превърне по добро място за живеене и правене на бизнес“.
Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА)98 е сдружение с нестопанска цел, което обединява 96 от най-големите и най-уважавани български туристически агенции – представители на агенциите, осъществяващи продажба на билети за въздушен транспорт и туристическа посредническа дейност. Асоциацията е създадена през 1996 г. като Сдружение на ИАТА (Международната асоциация за въздушен транспорт, IATA) агенциите в България - СИАБ, и през септември 2006 г. се преименува на Асоциация на българските туроператори и туристически агенти. Понастоящем членовете на Асоциацията формират над 70% от общия пазарен дял от продажбата на самолетни билети, и следователно представляват значителна част от българския туризъм. Основната цел на АБТТА е да подкрепя активно устойчивото развитие на българската туристическа индустрия чрез усъвършенстване на правната и стопанска среда на туризма, чрез подобряване на взаимодействието между бизнеса и държавата, и чрез насърчаване на професионалното израстване на българските туристически агенции за постигане на модерна, конкурентна и атрактивна визия на България като туристическа дестинация. Като единствен представител на България в Европейския комитет на асоциациите на туроператорите и туристическите агенции (ЕКТАА), АБТТА отразява балансирано интересите на целия туристически сектор на България пред Европейската комисия, Европейския парламент и другите институции на ЕС.
Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА)99 е учредена през 1993 г. като сдружение с идеална цел. Основната й задача е да подпомага развитието на хотелиерството и ресторантьорството, както и да подкрепя частната инициатива и туристическия сектор в България като цяло. БХРА е член на IHRA (Международната хотелиерска и ресторантьорска асоциация), HOTREC (Европейската хотелиерска и ресторантьорска асоциация) както и на BAHA (Балканския алианс на хотелиерските асоциации).
Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА)100 е неправителствена организация с нестопанска цел, учредена през 1992 г. с цел да представлява и защитава икономическите права и интереси на туроператорите и туристическите агенции, и да подпомага и насърчава стопанската им активност. Понастоящем асоциацията има над 250 членове. Те генерират 75% от входящия туризъм и 70% от изходящия туризъм на България. Мисията на Асоциацията е да обединява и насърчава професионализма на туристическите компании, да формира и рекламира българските туристически продукти и да осигурява благоприятни условия за сътрудничество между туристическите компании с оглед постигане на устойчиво развитие на българската туристическа индустрия.
Българската туристическа камара (БТК)101 е основана през 1990 г. в София и е първата НПО в туризма. През 2010 г. Камарата е регистрирана като сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза. В камарата членуват български и чуждестранни юридически и физически лица, национални и регионални сдружения с нестопанска цел; индивидуални членове – инструктори и експерти в областта на туризма. БТК работи за устойчивото развитие на туризма, подготовката и изпълнението на международни и национални проекти, развитието на оперативните програми по структурните фондове на ЕС. Като представителна организация на работодателите в областта на туризма, БТК подписва рамкови договори със синдикатите, инициира приемането на съвременни методи за организация и управление на работната сила, участва в работни групи и експертни комисии. Камарата съдейства за подобряване качеството, разнообразието и специфичния характер на българския туристически продукт, което се обезпечава чрез осигуряване на добре обучен персонал в туристическите компании и професионално обучение и квалификация на ръководния и изпълнителния състав в туристическата индустрия.
Асоциацията на екскурзоводите в България е създадена през 2002 г. като сдружение с идеална цел. Понастоящем тя обединява над 450 професионални екскурзоводи, които говорят 20 езика.
В България съществуват също няколко регионални туристически сдружения и регионални съвети по туризъм – в София, Бургас, Варна, Родопите, и т.н. В по-голямата си част те са създадени около 1998 г. в обществена полза. Целта им е да подкрепят и насърчават развитието на туризма в съответния район, и сами или в сътрудничество с други организации да го развиват като туристическа дестинация.
Фигура 15. Туристически райони в България
Източник: Министерство на туризма Другите членове на общността на заинтересованите страни в България включват всички общини, в които се развива туризъм, или има потенциал за това. Според Закона за туризма на общините са предоставени редица права в сферата на управлението на туризма, като напр. категоризацията на заведения за настаняване една и две звезди.
Създаващите се в момента Организации за управление на дестинации(ОУД) се явяват нова и потенциално много важна заинтересова страна в туризма. През 2015 г. министърът на туризма одобри 9 туристически района (дестинации) в България (Фигура 17). Всеки от тях ще има свой управителен орган. Засега само един от тях е вече конституиран.
В заключение на този раздел може да се предполага, че най-важните институции и заинтересовани страни, които могат да имат съществено въздействие върху одобряването и приемането на действия за АИК в туристическия сектор в България са:
На национално ниво – министерството на туризма, Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) и националните сдружения на посредниците (главно на туроператорите) (АБТТА и БАТА);
На регионално ниво – ОУД, регионалните туристически сдружения и общините.
Въпросът за наличието/липсата на знания/експертен опит/капацитет в областта на ИК/АИК при гореспоменатите институции е разгледан в Глава 3.
Може да се заключи, че туристическият сектор в България е много добре организиран. Обаче, изпълнението на различни политики и стратегии е препятствано от силната фрагментираност на туристическата индустрия и фактът, че структурата й е доминирана от малки и средни предприятия (МСП).
