-
Тази глава набелязва серия от действия, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план в подкрепа на адаптацията към изменението на климата в България, вземайки под внимание също опита на някои други държави от ЕС. Оценяват се вариантите за адаптация, както и показателите за изпълнението. Главата завършва с предложения за определяне на приоритети и препоръки за адаптацията в българския туристически сектор.
-
Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) от 1992 г. препоръчва държавите-членки да „формулират, прилагат, разпространяват и редовно да актуализират националната си, и ако е необходимо, и регионалната политика и мерки за адекватна адаптация към изменението на климата“124. Парижкото споразумение от 2015 г. също така подчертава значението на адаптацията към изменението на климата.Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата125 съветва държавите-членки да обмислят мерки за адаптация на всички нива: местно, регионално, национално, и да подготвят стратегии за адаптация в национален мащаб (вж. също Приложение 3.1). За текущия програмен период от 2014 г. до 2020 г. Европейската комисия е отпуснала над 20% от бюджета си за действия в областта на изменението на климата, включително за мерки за адаптация. Това свидетелства за значението, което международната общност отдава на адаптацията към изменението на климата като средство за ограничаване на въздействията на климатичните промени и евентуално за възползване от възможностите за осигуряване на устойчивост на националните икономики. Ограничаването на въздействията и адаптацията са напълно взаимосвързани. Колкото по-малко бъде постигнато от международната общност по отношение на ограничаването, толкова по-голяма ще е необходимостта от адаптация. При сценарий на глобално затопляне, надхвърлящо 2 С – международната политическа цел – много от възможностите за адаптация ще станат неосъществими.
3.1. Идентифицирани варианти за адаптация -
Повечето европейски страни призоваха за включването на адаптацията в секторните и междусекторни политики, фокусирайки се по-специално върху меките политически мерки за адаптация, като повишаване на информираността126. Настоящият доклад за адаптацията към изменението на климата на туристическия сектор в България препоръчва процесът на адаптация да започне с такива меки мерки. След приемането на Национална стратегия и план за действие за адаптация ще бъде по-лесно националните мерки да бъдат преработени в секторни политики за адаптация. Въз основа на анализа в предходните глави 1 и 2 бяха определени следните варианти за адаптация за туристическия сектор в България.
3.1.1. Разработване на Секторна политика за изменение на климата
ОПЦИИ ЗА АДАПТИРАНЕ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
|
I. Разработване на секторна политика по изменение на климата
| -
Приемане на Националната стратегия и План за действие за устойчиво развитие на туризма в България 2017-2030
-
Разработване на Национална стратегия за адаптация и план за действие за адаптиране към изменението на климата в туристическия сектор, определящ кой е отговорен за включените в него действия и определяне на приложими срокове за тяхното изпълнение.
| 3.1.2. Предоставяне на всеобхватна правна рамка -
Изменението на климата е не просто предизвикателство за правителствата; то е също и сериозен риск за туристическата индустрия и участието й в процесите на адаптацията и ограничаването на въздействията е от съществено значение, тъй като дейностите й са и ще бъдат предимно засегнати. Министерството на туризма, съвместно с всички други съответни министерства и правителствени организации, носи отговорността за провеждането на консултации с и предоставяне на насоки на частния сектор, както и за координирането на действията по АИК. Това може да включва нормативни документи, в които изпълняваните от частния сектор мерки са задължителни, или може да има различни данъчни облекчения за фирмите, прилагащи препоръчаните мерки за адаптация. Това ще помогне на всички заинтересовани групи при разработването, прилагането, оценяването и актуализирането на всички планове за адаптация в туризма и/или инициативи, в които те участват.
-
ЕАОС127 очертава следните ключови области при определяне на процеса на национална политика за адаптация – обществено и политическо осъзнаване на необходимостта от адаптация; генериране и използване на знания; планиране на адаптацията; съгласуване на адаптацията; участието на заинтересованите страни; осъществяване на адаптацията; транснационално сътрудничество; мониторинг, отчитане и оценка. Различните страни прилагат различни подходи при разработването на политиките си, така че най-добрият начин е да се вземат най-добрите международни практики и да се инкорпорират в процеса на разработване на политиката за адаптация в туризма и нейното изпълнение.
-
Министерството на туризма е главната изпълнителна агенция по отношение на Стратегията за адаптация към изменението на климата по отношениена сектора на туризма. Препоръчително е да се създаде инициативна/работна група в министерството, която да работи върху стратегията и да координира формалните процеси, свързани с разработването на политиката по изменението на климата и правната рамка за всички действия и мерки за адаптация в рамките на сектора.
-
Към дейностите на работната група допълнително могат да бъдат добавени информационни семинари за националните професионални организации в сектора на туризма: сдружения на туроператори и туристически агенти (АБТТА и БАТА), сдружения на хотелиери и ресторантьори (БХРА), , асоциацията на екскурзоводите, асоциации за алтернативен и специализиран по интереси туризъм (БААТ) и т.н. Организациите за управление на дестинации (ОУД) ще играят ключова роля в наблюдаването на последствията от изменението на климата върху туризма на местно ниво (в дестинациите), така че те ще се нуждаят от специален вид обучение по мониторинг, докладване и тълкуване на установените показатели. Предлага се през времето, когато министерството ще отговаря за общите политически и правни въпроси, конкретната работа по изпълнението и мониторинга на мерките за адаптация да се извършва на местно ниво от ОУД и съществуващите регионални туристически сдружения (като се имат предвид различните климатични условия, видове туризъм и показатели, които трябва да бъдат наблюдавани).
ОПЦИИ ЗА АДАПТИРАНЕ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
|
II. Предоставяне на всеобхватна правна рамка
| -
Подобряване на правната рамка за АИК;
-
Разработване на програми за застраховане и управление на риска;
-
Създаване на междусекторни политически рамки;
-
Създаване на механизми за икономически стимули за прилагането на различни възможности за адаптиране.
| 3.1.3. Повишаване на осведомеността относно изменението на климата и въздействията му върху туристическия сектор. -
Тази дейност следва да обхване всички заинтересовани страни в туризма (на този етап главно от страната на предлагането) – правителствени и неправителствени организации, частния сектор в туризма, туристически сдружения и организации, общини, организации за управление на дестинации, местното население, и т.н. За всяка група заинтересовани страни трябва да бъдат разработени и приложени Комуникационни иструменти за процеса на повишаване на осведомеността.
-
Проведените сред политици и работещи в туризма лица проучвания относно оценката им за рисковете от изменението на климата неизменно свидетелстват за слаба осведоменост за изменението на климата и за наличието на малко доказателства за някакво дългосрочно стратегическо планиране в очакване на бъдещите промени в климата. В изготвени от правителството оценки за изменението на климата туристическият сектор също не фигурира толкова видимо, колкото други икономически сектори и в много рамки за адаптация не е изрично споменат. Същото положение е установено и от едно проучване, проведено в България през 2015 г.128 ‒ вж. Приложение 4.2.
-
Сред местните туристически оператори като цяло има сравнително ниско ниво на информираност за адаптацията към изменението на климата. Следователно, налице е реална необходимост хората да бъдат ефективно запознати с науката за изменението на климата. Учените трябва да работят по-добре с неправителствените организации и правителството за разработване на инструменти, които могат да бъдат използвани от частния сектор за ограничаване на въздействията и адаптация, както на ниво предприятие, така и в регионален и местен мащаб. През 2007 г. в Англия, дружеството The South West Climate Change Impacts Partnership изготвило информационна брошура, обясняваща на собствениците на туристически обекти как изменението на климата засяга техния бизнес и предлагаща контролен списък за планиране на мерки срещу въздействията на изменението на климата. Подобни специфични за отделните региони инициативи, може би в комбинация със семинари относно адаптацията към изменението на климата, могат да бъдат изключително полезни в много други туристически дестинации129.
ОПЦИИ ЗА АДАПТИРАНЕ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
|
III. Повишаване на осведомеността относно изменението на климата и неговото въздействие върху сектора
| -
Разработване на национална база данни (онлайн портал), съдържаща конкретна информация за АИК;
-
Ангажиране с по-широко разпространение на знанията за АИК, за да достигнат те до местните предприемачи в областта на туризма;
-
Въвеждане на образование за промяната на климата в учебните програми на училищата и университетите;
-
Разработване на брошура и други материали (включително интернет и други медии), обясняващи на собствениците на туристическия бизнес как промените в климата засягат бизнеса им и предоставянето на контролен списък за планиране на въздействията вследствие на изменението на климата;
-
Разработване на филмови и/или видео материали, илюстриращи ефектите от климатичните промени върху туризма в други страни, както и някои мерки за адаптиране;
-
Подготвяне на семинар за повишаване на осведомеността за туристическия бизнес (предлагането) и провеждане на 9 семинара в 9-те туристически района;
-
Подготвяне на семинар за повишаване на осведомеността за туристическия бизнес (за посредници) и провеждането му в ключови градове с висока концентрация на туристически агенции..
| 3.1.4. Разработване на показатели за мониторинг -
Системите и инструментите за мониторинг ще помогнат на заинтересованите страни да бъдат редовно информирани за изменението на климата, въздействието му върху туризма и ефекта на дейностите по адаптацията. Въз основа на тази информация заинтересованите страни ще могат да преразглеждат своите планове за действие и да ги адаптират към наблюдаваните промени. Могат да бъдат разграничени две групи показатели: (вж.таблицата по-долу).
-
Всички нови показатели трябва да бъдат измерими или лесно достъпни, и трябва да бъдат създадени необходимата организация и процедура за тяхното събиране, обработка и мониторинг. Трябва да бъдат определени отговорните органи и / или организациите за изпълнение на задачата, и трябва да бъдат изготвени и надлежно приети правни документи, обвързващи ги със съответните дейности. Показателите трябва да бъдат определени на централно ниво (от Министерството на туризма), за да се гарантира съвместимостта и сравнимостта на резултатите. Получените резултати трябва да служат за мониторинг на последиците от изменението на климата в туристическите райони и за коригиране на осъществените дейности за адаптация към изменението на климата. Също така, те ще бъдат използвани от ОУД в процеса на вземане на решения за разработване на нови туристически продукти в рамките на регионите.
ОПЦИИ ЗА АДАПТИРАНЕ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
|
IV. Разработване на показатели за мониторинг
| -
Туристически показатели, чувствителни към изменението на климата
-
Показатели за изменението на климата, свързани с туристическия сектор
| 3.1.5. Укрепване на секторната база знания -
Тази опция за адаптация ще доведе на първо място до по-добра информираност при вземане на решения и разработване на политики и по-добро познаване на ефективната адаптация. Тя може да включва:
-
Подкрепящи процеса на вземане на решения и разработването на политики инструменти и оценки, включително на разходите и ползите от въздействията и адаптацията. Налице е необходимост от разработване на инструменти и рамки за вземане на решения, които могат ефективно да информират и да подкрепят политики и стратегии за адаптация, особено в съответните мащаби и на агрегирани нива (общински, национални). Тези инструменти могат да включват ИКТ и други инструменти, заедно с икономически анализи.
-
Знания за ефективна адаптация. Необходим е по-голям набор от изследвани примери (казуси) за адаптация и ограничаване на въздействията за прехвърлянето на знания по теми, като например определяне на вариантите за адаптация и критериите за техния подбор, рамки за вземане на решения и интегриране на адаптацията в рамките на рутинното планиране, икономически ефективни комбинации от мерки, както и по-общи въпроси, свързани с управлението и графика (вж. също Приложение 4.1).
ОПЦИИ ЗА АДАПТИРАНЕ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
|
V. Укрепване на секторната база знания
| -
Разработване, финансиране и прилагане на научноизследователски проекти и програми, за изменението на климата, свързани с туризма и тяхното въздействие върху развитието му (доставчици и посреднически сектор, туристи);
-
Инициирането събирането на данни, свързани с туризма, по отношение изменението на климата в страната (два комплекта показатели за мониторинг).
-
Иницииране на различни видове публикации с констатации и резултати от горепосочените дейности и разпространяването им сред професионалните организации;
-
Разработване и подобряване на система за мониторинг и оценка;
-
Разпространяване на конкретни мерки за адаптация към съответните заинтересовани страни (вж. VIII Специфични мерки);
| 3.1.6. Регионална и подсекторна оценка на адаптивния капацитет. -
Докато потенциалният обхват на въздействието на климатичните промени в туристическия сектор е широко разбираемо понятие, това за адаптивния капацитет на общности в дестинациите е разбираемо в по-ограничен кръг. Затова адаптивният капацитет на туристическата индустрия в България и нейните подотрасли следва да бъде оценен. UNWTO130 е определила подотрасловия адаптивен капацитет като висок по отношение на туристите, като среден за посредническия подотрасъл (туроператори, туристически агенти, превозвачи – въздушни, железопътни), и като нисък за дестинациите като цяло, т.е., хотели, курорти, оператори на атракции, местните общности. Що се отнася до България, едно предварително проучване за адаптивния капацитет на българския туристически сектор е показало, че нивото му на готовност е доста ниско (вж. Приложение 4.2).
ОПЦИИ ЗА АДАПТИРАНЕ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
|
VI. Регионална и подсекторна оценка на адаптивния капацитет
| -
Разработване на инструменти за оценка на адаптивния капацитет;
-
Провеждане на адаптивни оценки на капацитета в 9-те туристически района;
-
Провеждане на адаптивни оценки на капацитета на туристическите подсектори - сектор на доставчиците (хотелиери, ресторантьори, транспортни фирми) и посреднически сектор (туристически агенции, туроператори и туристически агенти).
| 3.1.7. Изграждане на капацитет -
Научната общност (в тясно сътрудничество с правителството и НПО) трябва да разработи подходящи инструменти за въвеждане на частния сектор (туроператори, хотелиерски и ресторантьорски предприятия и т.н.) в проблемите на изменението на климата и неговото въздействие върху българския туризъм, както и по отношение възможните действия за ограничаване и адаптация. Трябва да бъдат разработени и въведени допълнителни образователни и квалификационни курсове и програми за правилното изпълнение на тези действия на ниво бизнес и в регионален и местен мащаб.
-
Трябва да се предприемат мерки за въвеждане в университетите и колежите на специални програми, съсредоточени върху въздействията на климатичните промени върху туризма, действията за адаптация и управлението им на различни нива. Това трябва да стане с участието на Министерството на образованието и науката, което може да препоръча тази мярка на образователните институции, както и чрез пряк диалог между Министерството на туризма и факултетите по туризъм във водещи университети. Най-подходящи за тази цел са магистърските програми, тъй като те могат да съберат на едно място специалисти от различни области. Също така, в тази връзка могат да бъдат въведени специални курсове и предмети в бакалавърските програми по туризъм на всички учебни заведения.
ОПЦИИ ЗА АДАПТИРАНЕ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
|
VII. Изграждане на капацитет
| -
Подготовка на обучение по изменение на климата;
-
Разработване на действия за разпространение на знания;
-
Въвеждане на субсидии, безвъзмездни средства и други финансови програми за съответното изграждане на капацитет на всички заинтересовани страни;
-
Въвеждане на специални програми и курсове в колежи и университети;
-
Подобряване на координацията, информацията и комуникацията между отговорните правителствени и публични институции.
| 3.1.8. Специфични мерки за адаптация
ОПЦИИ ЗА АДАПТИРАНЕ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
|
VIII. Специфични мерки за адаптация
| -
Разработване на мерки за адаптиране на летния туризъм;
-
Разработване на мерки за адаптиране на зимния туризъм;
-
Развитие на нови видове туризъм (продукти, дестинации);
-
Идентифициране на нови туристически сектори (сегментиране);
-
Разработване и внедряване на нови маркетингови стратегии и подходи;
-
Разработване на иновации за управление на ресурсите на ниво подсектор (предприятие).
| -
След (или паралелно с) горните 6 стъпки трябва да бъдат разработени и приложени незабавно някои специфични мерки за адаптация, включително разработване на нови продукти, нови дестинации, нови пакети с по-високо качество, нова сегментация на пазара и нови маркетингови политики.
Летен туризъм -
В крайбрежния район на Източна България, например, вероятното намаляване на туризма по време на по-горещите летни месеци може да бъде компенсирано чрез насърчаване на промени в темпоралния модел на морския туризъм, например, чрез привличане на посетители в периода на по-хладните месеци (това може да бъде направено от Министерството на туризма чрез неговите маркетингови кампании и от българските туроператори, които след като са били запознати с породените от изменението на климата рискове за туризма в средата на лятото и улавяйки възможността за по-дълги преходни сезони и по-големи приходи през пролетта и есента, ще създадат и предложат нови атрактивни туристически пакети със значителни отстъпки. Ако туристическият период се удължи, така че да обхване май и септември, негативните последици от жегите през юли и август могат до голяма степен да бъдат неутрализирани, което ще доведе до незначителни общи промени в броя на пристигащите до 2030 г. За отбелязване е, че това също изисква преосмисляне на сценариите за растеж и свързаните с тях планове за развитие на инфраструктурата, които често се моделират въз основа на върховото търсене. За допълнителните хотели, например, може да има по-голям риск от ниски коефициенти на заетост, докато при вече съществуващата настанителна база средният коефициент на заетост може да се увеличи при сценарий на нарастващ брой посетители през преходния сезон.
-
В цяла Европа климатичните условия през настоящите преходни сезони (пролет и есен) ще се подобрят, което ще удължи плажния сезон. В същото време, конкуренцията между туристическите морски региони по време на преходните сезони ще се увеличи. Една от стратегиите, които могат да бъдат приложени от частни оператори в туризма, е да се предлагат по-качествени услуги и диверсифицирани туристически пакети (с развитието на повече допълнителни услуги и продукти) с по-голяма гъвкавост. Друга възможна мярка за адаптация е да се открият нови сегменти на съществуващите пазари.
-
Една мярка, свързана с ограничаването на въздействията, която може да бъде успешно въведена в летните курорти, е използването на транспорт, неотделящ емисии – велосипеди, електрически колички и т.н.
-
Специфичните действия за вертикално адаптиране могат да включват: подобрено управление на водите и по-ефективно използване на водата; защита на качеството на повърхността и подземните води; прилагане на подходящо ценообразуване на водата, за да се отразят недостига и разходите за околната среда; система за ранно предупреждение (на първо място в националните курорти) за екстремни климатични събития; преход от широкомащабен / крайбрежен туризъм към туризъм със специален интерес; инвестиции в инфраструктура / технологии за подобряване на съоръженията, за да се справят с повишената температура и недостиг на вода / енергия; разнообразяване на дейностите и атракциите в морските курорти, предлагани за междинните сезони; промени в устройственото планиране и в правната рамка, регулираща строителството, с оглед намаляване на риска от наводнения
-
Други дългосрочни възможности за адаптиране са: (1) развитие на предприемачеството, (2) развитие и подобряване на общата и специфична инфраструктура, (3) подобряване на знанията и уменията на човешките ресурси, (4) намаляване на сезонността на морския туризъм, (5) разширяване на възможностите за развитие на туризма за всички региони на България въз основа на спецификата и потенциала на всеки регион и (6) предприемане на конкретни действия за дадена дестинация, насочени към максимално оползотворяване на "местния опит"
Зимен ски туризъм -
Туристите могат да се адаптират към променените климатични условия като променят графика на почивките си, дестинацията (сигурна снежна покривка), или като изобщо се откажат от ските131.
-
Освен стратегиите за техническа адаптация с цел увеличаване надеждността за наличието на сняг (напр., чрез производство на изкуствен сняг или развитие на ски писти), друга възможна стратегия за адаптация е да се разработи продукт за целогодишен туризъм. При такъв сценарий, броят на летните нощувки в повечето ски зони ще се покачи поради подобрените климатични условия там. Дори ако една такава стратегия е успешна, има вероятност обаче, загубите през зимата да превишават реализирания през летния сезон ръст. Необходими са по-нататъшни подобрения в сравнителната привлекателност на тези региони, в противен случай те са изправени пред опасността от спад в нощувките и приходите от туризъм. Заинтересованите страни трябва да диференцират своите туристически оферти и да подсилят сезонната диверсификация.
-
За българския зимен ски туризъм производството на изкуствен сняг не е приложима стратегия за адаптация, тъй като България е изправена пред нарастващ недостиг на вода и много високи цени на енергията. Производството на сняг означава високо потребление на енергия и вода. Използването на изкопаеми горива за генериране на този вид енергия ще ускори глобалното затопляне, което допълнително ще влоши условията за зимните спортове. Производството на сняг може да се прилага в ограничени райони и несъмнено ще доведе до по-високи цени и по-ниска конкурентоспособност. Алтернативата би била да се работи с операторите за въвеждане на нови продукти и услуги (спа и уелнес туризъм, катерене, специални програми за повишаване на общото благосъстояние, и т.н.), което ще доведе до увеличение на нощувките и формиране на приходи извън зимния сезон и така ще компенсира неизбежния спад през зимните ски ваканции. Проведено през 2008 г. изследване в ски курорта Боровец132 показва, че има различни видове преференции за алтернативни забавления в ситуации на липса на сняг (Таблица 3.):
Таблица 3. Видове предпочитани алтернативни развлечения (%)
-
|
Забавления в курорта
|
Други видове спорт
|
Шопинг
|
Уелнес програми
|
Разходка до града
|
Екскурзии до други интересни места
|
Специални програми за забавление на туристи
|
Други
|
Международни туристи
|
52,4
|
41,5
|
23,6
|
17,4
|
12,6
|
7,1
|
3,4
|
4,5
|
Български туристи
|
54,0
|
16,9
|
26,8
|
5,2
|
0,9
|
22,5
|
1,9
|
4,7
| Като се има предвид, че повече от половината посетители на зимните ски курорти са български туристи, проучванията трябва да оценяват и националните предпочитания.
-
Липсата на сняг може да бъде компенсирана чрез изкуствен сняг, по-интензивно използване на ски писти и инфраструктура, разположени на по-големи височини, или чрез преместване на съществуващата инфраструктура на по-големи височини; разнообразяване на офертите, за да се обхване различен сегмент от туристическата индустрия (например бизнес пътувания, спа центрове и уелнес); развитие на ски-писти на северни склонове; засаждане на дървета за защита на склоновете; въвеждане на система за ранно предупреждение за екстремни климатични събития в зимните курорти.
-
Други дългосрочни възможности за адаптиране са:
-
Диверсификация на дейностите и източниците на приходи през зимата (с изключение на ски спортове), напр. популяризиране на уелнес центрове в планинския район;
-
Развитие на четирисезонен туризъм, за намаляване на зависимостта от сняг;
-
Концентрация на зимните спортове в топ дестинации;
-
Регионална координация на инвестициите;
-
Разширяване на базата за финансиране извън бизнеса с кабинкови лифтове (например сътрудничество с общностите);
-
Преминаване към склонове в по-малко чувствителни към климата райони (например по-нависоко);
-
Закриване на неефективни склонове;
-
Подобряване на производството на сняг;
-
Диверсификация на други икономически дейности от туризма.
Нови видове туризъм (продукти) и дестинации -
Една стратегия за адаптация, която не може да бъде изпълнена в краткосрочен план, но която ще има най-голямо въздействие не само върху адаптацията към изменението на климата, но и върху много други аспекти на развитието на туризма в България (напр., сезонност и териториален дисбаланс) е общата диверсификация на туризма в България в две взаимосвързани посоки – (i) нови туристически продукти и (ii) нови туристически дестинации.
-
В България могат да бъдат разработени нови туристически продукти, но засега са правени само изолирани опити за разработването на такива. Сред тях са различни видове културен туризъм (исторически, археологически, туризъм по специален маршрут); винен и кулинарен туризъм; събитиен туризъм (фестивали, състезания, и др.); религиозен туризъм, и т.н.
-
Спа туризмът е друг важен алтернативен сегмент. България заема второ място в Европа по брой минерални извори – над 1600133. Най-горещият гейзер в Европа – с температура от 103С е в България, в гр. Сапарева баня, в подножието на Рила планина. Понастоящем този вид туризъм е на пето място в българската туристическа оферта и генерира 11% от всички постъпления от туризма. Има огромни възможности за развитието на както на съществуващите, така и на нови спа дестинации, като основните пречки за тяхното развитие са правни (собственост) проблеми и остарялата инфраструктура. Министерството на околната среда и водите инициира (2014 г.) Национална програма за оползотворяване на минералните води с бюджет от 3,5 милиона лв., която се администрира от Националния доверителен екофонд. Изпълнението на програмата ще стартира през 2017 г. и ще даде възможност на общините да осъвременят и развиват своя балнеоложки и туристически потенциал. Освен традиционните спа туристически продукти и програми, уелнес туризмът е област, която може да бъде допълнително разработена от частния сектор и рекламирана от туристическите офиси в много български дестинации във вътрешността на страната. Тези видове туризъм могат да бъдат развивани в нови и съществуващи планински дестинации на по-ниска надморска височина, които най-вероятно ще пострадат от бъдещите промени в климата. България е известна с девствената си природа и чистотата на нейните реки и езера. Друг важен сегмент е селският туризъм, с предоставяните от него различни опции за разработване на органични или местни хранителни продукти.
-
Нови туристически дестинации могат да бъдат идентифицирани във вътрешността на страната, извън традиционните морски и зимни планински туристически дестинации. Това може да разглеждано като задача на новоучредените ОУД, чиято цел ще бъде развитието на туризма извън най-популярните курорти, на места с недостатъчно развити условия и ресурси в рамките на деветте туристически района в страната. Това може да бъде финансирано по линия на публично-частни партньорства с общините в района, както и по различни национални и международни програми (например оперативните програми на ЕС). Организациите за управление на дестинациите следва, заедно с местните власти, да инициират действия, които да гарантират ефективното използване на ресурсите, включително земя, водни запаси и енергия, както и да заменят задвижваните с изкопаеми горива превозни средства на местно ниво с по-екологични транспортни средства (например електрически превозни средства, велосипеди, обществен транспорт). Освен това, трябва да се ускори производството и използването на местни суровини, имащи нужди с по-малък екологичен отпечатък, което също би послужило за изпълнение на целите за диверсификация на туристическия продукт. Местните фирми, които са пряко или косвено свързани с туризма, могат да бъдат поощрявани да подобряват екологичните си показатели. Местните власти и доставчиците на обществени услуги също могат да играят роля в този процес, като предлагат стимули, с което да насърчават социалната отговорност и да подкрепят иновациите.
Идентифициране и разработване на нови туристически сегменти -
Трябва да се положат усилия за привличане на нови сегменти на туристическия пазар, особено тези на възрастните хора и пенсионерите, както и на по-заможните посетители. Възрастните хора обикновено посещават дестинации с по-малко екстремни климатични условия (т.е., не морски и високопланински курорти) и правят своите посещения извън ясно изразените върхови периоди на туристическите сезони, и така помагат за удължаването на сезона, за борбата със сезонната заетост, и за развитието на нови туристически продукти и дестинации. По-заможните посетители харчат повече, и по този начин компенсират спада в общия брой на туристите и в приходите през лятото и през зимата. За осъществяването на втората опция обаче, трябва да бъдат направени известни усилия за подобряване на туристическото обслужване и туристическите продукти като цяло.
-
Прилагането на тези мерки за адаптация зависи главно от туристическата индустрия; всички споменати по-горе действия (I-VI) трябва да бъдат обсъдени с организации от частния сектор, сдружения и камари на туризма и търговията. Някои действия могат да бъдат реализирани чрез публично-частни партньорства – общините и организациите за управление на дестинации могат да предоставят информация по въпроса за изменението на климата (като наблюдават съответните показатели, извършват или спонсорират изследвания и т.н.) и въз основа на това да разработват различни действия за адаптация, които на свой ред могат да бъдат финансирани от частния сектор. И така те могат да си сътрудничат и обединяват усилията си за изпълнение на съвместни задачи и постигане на общи цели на местно ниво. ЕС предлага най-различни възможности за финансиране на различни проекти в областта на туризма, свързани с разработването на нови продукти и нови дестинации148134 - вж. Глава 2.6. Таблица 4 обобщава рамката на вариантите за адаптация на туризма в България.
Таблица 4. Приоритет, време и бюджет на действията за адаптация на туристическия сектор в България
Действие
|
Приоритет
|
Времеви хоризонт
|
Бюджет – приблизителни разходи
|
Бюджет – източници
|
Изпълнителен орган
|
Разработване на политика за адаптация на туризма
|
Висок
|
2017- 2018
|
Няма
|
-
|
Министерство на туризма
|
Разработване на правна рамка
|
Висок
|
2018
|
Няма
|
-
|
Министерство на туризма и Министерство на правосъдието, Министерство на финансите
|
Повишаване на осведомеността
-
Разработване на комуникационна кампания
-
Повишаване на осведомеността - изпълнение
|
Висок
|
2018-2019
2018
2019
|
Средни
|
Държавен бюджет и програми на ЕС
|
Министерство на туризма
|
Разработване на показатели за мониторинг
|
Висок
|
2018-2019
|
Няма
|
-
|
Научно-изследователски институти, университети
|
База знания
|
Висок
|
2018-2030
|
Средни
|
Държавен бюджет и програми на ЕС
|
Научно-изследователски институти, университети, ОУД, правителствени организации, НСИ, професионални организации, НПО
|
Изграждане на капацитет
-
Оценка на адаптивен капацитет
-
Развитие на капацитет (образование и обучение)
|
Висок
|
2018-2020
2018
2019
|
Средни
|
Държавен бюджет и програми на ЕС
|
Министерство на туризма, ОУД, общини, професионални организации, НПО
|
Специфични мерки за адаптация
|
Висок
|
2019-2030
|
Високи
|
Програми на ЕС и частно финансиране
|
Частен сектор, професионални организации, НПО, ОУД, общини, Министерство на туризма
|
Източник: виждане на автора
Сподели с приятели: |
