Въздействията от изменението на климата могат да се отразят отрицателно на устойчивото развитие на страната по различни начини, включително водните ресурси, горското стопанство, енергетиката, транспорта, здравеопазването, селското стопанство, както и биологично разнообразие – като всички те могат да повлияят на туристическия сектор. Водният сектор, земеделието, горите и биоразнообразието са в силна взаимозависимост с туризма, а също така са свързани с променящите се модели на земеползване и промяната на населението155.
Следователно, процесът на адаптация в сектора на туризма не може да бъде започнат в изолация и трябва да бъде поставен в рамките на по-широкия контекст на политиките и стратегиите за устойчиво развитие на дадена страна и да обмисля последиците и адаптация в други сектори.
Освен това, са необходими допълнителни знания за вторичните ефекти на последиците и адаптацията на регионално и глобално равнище.156. Като хоризонтална тема, необходима е по-добра комуникация, споделени знания и сътрудничество за създаване на знания.
Стратегиите, политиките и действията за адаптация към изменението на климата, политики и действия, включително тяхното интегриране в други политики, бележат напредък на всички равнища на управление (транснационални, национални и местни) в Европейския съюз157. България трябва да стане част от този процес като:
повишава съгласуваността на своите политики с всички екологични и секторни политики на ЕС;
въвежда ефективни и ефикасни действия на всички равнища на управление, чрез многостепенно управление и транснационални платформи за сътрудничество;
засилва подходите за гъвкаво „адаптивно управление“;
комбинира технологични решения;
чрез основани на екосистемите подходи и „меки“ мерки;
включва частния сектор.
Туризмът е изключително разнообразен икономически сектор и възможностите за включване на много местни, национални и, където е приложимо, международни заинтересовани страни, трябва да бъдат търсени. Заинтересованите страни могат да бъдат разделени на две групи – 1) тези, които участват пряко в сектора на туризма (Министерството на туризма, местната власт, представители на туристическата индустрия, представители на туристическите синдикати, местни предприятия), както и тези, чийто живот е засегнат от туризма (местните общности); и 2) тези в другите сектори, които а) могат да бъдат засегнати от действията за адаптация в туризма (например, транспорт, енергетика или селско стопанство), б) чиито действия за адаптация могат да се отразят върху туризма (например, застрахователната индустрия, сектора на здравеопазването), или в) които имат друг опит в съответната област (например университети, неправителствени организации).
В процеса на анализа на мерките за адаптация на туризма в България бяха идентифицирани следните основни хоризонтални въпроси:
По-ефективно използване на оскъдните водните ресурси– в България това означава на първо място намаляване на загубите на вода поради остарели и счупени водопроводи в цялата страна. Според Българската асоциация по водите най-малко 50% от питейната вода в България се губи, като някои райони губят цели 80% от питейната си вода. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване на течовете, но засега България продължава да изостава в сравнение с други европейски страни. В други страни от ЕС ниво на течове от 20% се смята за критично, изискващо незабавни действия. Проблемът може да бъде решен чрез модернизация на водоснабдителната система, намаляването на кражбите на вода и оптимизиране на налягането в системите за доставка на вода158. Трябва да се вземат незабавни мерки по крайбрежието на Черно море, където водата е доста оскъдна и където са наблюдавани намаляващи количества валежи. Нарастващото търсене на вода ще увеличи цената й и вероятността от конфликти с други потребители на вода.
Друг свързан проблем с много голямо значение за сектора на туризма е емисиите на парникови газове от автомобилния транспорт, което допринася за изменението на климата. Една от основните задачи, обявени от бъдещото българско правителство, е завършването на мрежата от магистрали в страната. Засега България все още разчита до голяма степен на автомобилния транспорт и не се споменава нищо за нови технологии или за въведени нови горива. Управлението на емисиите на парникови газове е с много нисък приоритет в политиката на страната. Възможна препоръчителна мярка за смекчаване на последиците за сектора на туризма в България е въвеждането на алтернативни средства за транспорт за туристите – велосипеди в градове и курорти, или въвеждането на електрически, хибридни или леки автомобили и автобуси, използващи газ.
Други междусекторни въпроси могат да бъдат забелязани между туризма и горското стопанство (вж. Приложение 4.7), туризма и градската среда (Приложение 4.8.), туризма и екосистемите, туризма и човешкото здраве (в този случай здравето на туристите), туризма и селското стопанство (потребление и туристически оферти за био- и екопродукти). Всички дейности за адаптация в тези сектори ще имат положителни странични ефекти върху туризма.
Основен въпрос със сериозно влияние върху туризма е застаряването нанаселението във всички страни от ЕС. За повече от 10 години много страни от ЕС са разработили различни механизми и социални програми, за да се осигурят почивки за възрастни хора и пенсионери, което може да гарантира продължителен туристически сезон и заетост в различни дестинации159.
Обобщение на това, как ефектите от изменението на климата в други сектори се отразяват върху сектора на туризма – положително или отрицателно – е дадено в Таблица 5.
Таблица 5. Матрица на взаимозависимостите
Засягащ ТУРИЗМА
Ефект от ИК в ….
(вж. по-долу)
Положително
Отрицателно
Селско стопанство
Нови видове храни, произвеждани и предлагани на туристите
Забележка: Горната матрица на секторните взаимозависимости отразява как влиянието на климатичните промени в един отрасъл влияе позитивно или отрицателно върху сектора на туризма