Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад



страница2/28
Дата30.07.2018
Размер2.37 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28

Резюме


  1. Международният туризъм в България генерира приблизително 2,4 милиарда щатски долара, а в туристическия сектор работят 11,1% от националната работна ръка (през 2015 г.). Основният пазар за туризъм е Европейският съюз, а основният туристически продукт е крайбрежният летен туризъм в Бургаския и Варненския райони на Черно море. Около 95% от всички приходи от международен туризъм се генерират в морските курорти, където пристиганията достигат връх през юли и август. Зимният туризъм е по-малко значим за националната икономика и обслужва предимно вътрешния туризъм.

  2. Времето и климатът имат голямо значение за туризма. Климатът е ключов фактор, определящ привлекателността на дестинацията, също влияещ на времето на празниците, както и на избора и разходите за туристическа дейност. По време на почивка, метеорологичните условия в дестинацията определят удовлетвореността от пътуването Неблагоприятните атмосферни влияния, включително топлинни вълни, застудявания, силни валежи, бури или промени в природните туристически атракции, като липса на сняг, могат да имат отрицателни последици за туристическите възприятия на дадена дестинация и желанието за повторно посещение.

  3. Поради своя териториално концентриран, зависим от времето и изключително сезонен характер туризмът в България е уязвим от изменението на климата. Екстремните събития, наблюдавани в миналото, се очаква да станат по-чести при сценариите на изменението на климата, включително топлинни вълни, интензивни валежи, крайбрежни наводнения и бури. В краткосрочен до средносрочен план ски зоните вероятно ще станат икономически нежизнеспособни; в дългосрочно бъдеще се очаква летните температури да надхвърлят биофизично допустимите прагови нива, докато покачването на морското равнище и наводненията ще доведат до загуба на крайбрежни зони. Изменението на климата също може косвено да въздейства върху туризма, например когато наличието на прясна вода става по-ограничено. Промените в климата по този начин създават различни краткосрочни и дългосрочни заплахи за туризма в България, въпреки че по-топлите температури по-рано и по-късно през годината могат да направят страната по-привлекателна в междинните сезони.

  4. Съществува значителен потенциал за растеж на туризма в България. Въпреки това настоящите опори на сектора, плажният и зимният туризъм, имат все повече проблеми, свързани с изменението на климата. Летният туризъм е изправен пред перспективи за повишаване на температурите извън оптималните нива, както и на горещи вълни и други екстремни метеорологични явления, като интензивни периоди на валежи, свързани с наводнения и свлачища. Все по-често се наблюдават торнада. Зимният туризъм вече страда от по-високи температури и съществува опасност той да стане все по-неизгоден в бъдеще. Рисковете потенциално се влошават от недостига на ресурси (по-специално прясна вода) и нарастващото търсене на енергия, например при използването на климатици.

  5. Основните рискове, свързани с очакваното изменение на климата и екстремните климатични явления, пред които е изправен българският туристически сектор, могат да бъдат обобщени (Таблица 2):

  • По-малък брой туристи;

  • По-кратък зимен сезон;

  • По-кратък среден престой;

  • Здравни проблеми с туристите;

  • По-лоши условия за отдих на открито;

  • Повреда на туристическата супер- и инфраструктура;

  • По-лош достъп до туристическите дестинации.

  1. Възможностите могат да се видят в:

  • По-дълги летни и междинни сезони;

  • Развитие на нови туристически продукти в планинските курорти;

  • Привличане на нови перспективни туристически пазари;

  • По-малка нужда от отоплителна енергия през зимните и ранните сезони.

  1. Уязвимостта на туризма по отношение на изменението на климата се характеризира със значителна несигурност. Например, недостатъчно е разбирането как пътниците реагират на екстремни събития като горещи вълни, бури или силни валежни събития, както и на по-дългосрочни промени в средните температури. Може да се очаква, че екстремните събития влияят върху вземането на решения за пътуване, въпреки че това ще зависи от индивидуалните възприятия. По-високите температури на плажа може да не пречат на туристите. Те може и да не знаят това достатъчно добре предварително, за да променят плановете си за пътуване, а ако е прекалено горещо, за да останат на плажа, то тогава ресторанти, кафенета и барове, а може би и други видове дейности на закрито ще могат се възползват от това - , Адаптивните реакции на екстремни събития на място могат да включват пространствено заместване, фокусиране върху различни дейности или ранно отменяне на празниците. По-късните реакции могат да включват пренасочване на търсенето към други дестинации или промени в графика на празниците. Дали България може да стане по-привлекателна за летните туристи по-рано и по-късно през годината ще зависи от гъвкавостта на туристите, като например семействата са обвързани с училищните ваканции. Заслужава да се отбележи също, че необходимостта от адаптация в туризма ще зависи от пътищата на въглеродните емисии, т.е. дали международната общност се ангажира или не с тяхното широкомащабно намаляване.

  2. За да се адаптира към изменението на климата и неговите потенциални последици, да се намали общата уязвимост на сектора и да се увеличи неговата икономическа жизнеспособност и устойчивост, се препоръчва България да предприеме няколко мерки. Отправна точка за този процес би била секторната политика за климатичните промени за туризма, разработена от Министерството на туризма, в сътрудничество с други съответни министерства и правителствени организации и в сътрудничество с частния сектор. Тази първа стъпка към по-систематичен процес на адаптиране, който се отнася и до възможностите за финансиране, следва да бъде предприет незабавно и трябва да бъде в съответствие с общата политика на АИК на българското правителство. Укрепването му следва да включва разработване на програми за застраховане и управление на риска, създаване на междусекторни политически рамки и механизми за икономически стимули за прилагане на различни възможности за адаптиране.

  3. Препоръчваните специфични секторни адаптационни действия са:

(i) изграждане на осведоменост, за да се подчертае значението на изменението на климата, потенциалното му въздействие върху туризма и други икономически сектори и възможностите за смекчаване на приноса на човешката дейност за изменението на климата

  1. За да се постигне тази цел, трябва да бъде създадена национална база данни (онлайн портал), съдържаща специфична информация за АИК, и да бъде организирано по-нататъшно разпространение на знания по АИК, за да се достигнат местните туристически предприемачи (чрез различни медии, печатни и интернет материали, разработване и провеждане на семинари за повишаване на осведомеността за сектора на туристическия бизнес). Образованието в областта на изменението на климата трябва да бъде въведено в учебните програми на училищата и университетите.

(ii) събиране на данни за подобряване на базата за управление, включително пристигания по вид транспорт и тип туризъм, както и национални разлики във времето на празниците, продължителността на престоя, разходите и гъвкавостта в тези параметри

  1. Трябва да бъдат разработени и приложени допълнителни системи и инструменти за мониторинг. Те ще помогнат на заинтересованите страни да бъдат информирани редовно за изменението на климата, въздействието му върху туризма и ефекта от дейностите по адаптиране. Въз основа на тази информация заинтересованите страни ще могат да преразгледат плановете си за действие и да ги приспособят към наблюдаваните промени. Трябва да се разработят две групи показатели:

1) индикатори за туризма, чувствителни към изменението на климата; и

2) показатели за изменението на климата, свързани с туристическия сектор.



(iii) базата от знания за измененията на климата и възможните мерки за приспособяване могат да бъдат укрепени в три посоки:

1) Събиране на данни за туризма в страната (два комплекта показатели за мониторинг) и разработване и подобряване на система за мониторинг и оценка;

2) Разработване, финансиране и осъществяване на изследователски проекти и програми, свързани с изменението на климата, свързани с туризма и тяхното въздействие върху развитието на туризма и публикуването на техните изводи и резултати;

3) Разпространение на горепосочените публикации сред различни професионални организации и разпространение на разработени специфични мерки за адаптация към съответните заинтересовани страни;





(iv) Оценка и изграждане на капацитета за адаптиране на изменението на климата на различните заинтересовани групи.

  1. Докато потенциалният обхват на въздействията на изменението на климата в туристическия сектор е широко разбран, има по-ограничено разбиране за адаптивния капацитет на дестинациите. Предварителното проучване на адаптивния капацитет на българския туристически сектор показва значително ниското му ниво на готовност. Необходимо е:

1) Оценяване на адаптивния капацитет на туристическия сектор и неговите подсектори спрямо изменението на климата. Това включва разработването на инструменти за оценка за всяка група заинтересовани страни;

2) Изграждане на адаптивен капацитет чрез обучение, дейности за разпространение на знания, въвеждане на субсидии, безвъзмездни средства и други финансови програми за съответното изграждане на капацитет на всички заинтересовани страни и специални програми и курсове в колежи и университети. От голямо значение е необходимостта от подобряване на координацията, обмена на информация и обмена и комуникацията между отговорните правителствени и публични институции.



(v) разработването на нови дейности и туристически продукти, които са "устойчиви на атмосферни влияния" (краткосрочни), както и "устойчиви към климата" (в дългосрочен план), отварянето на нови пазари за България са приоритетни

  1. За да се намали уязвимостта му, необходимо е туристическият сектор да се диверсифицира, като същевременно се намали енергийната му интензивност и ресурна зависимост. Новите туристически продукти могат да включват например кулинарен, винен, уелнес или културен туризъм. Туристическите бизнеси могат да очакват и удължен летен сезон, с възможности за привличане на посетители, особено в началото на лятото и началото на есента. Управлението за намаляване на използването на ресурсите, технологичните нововъведения и законодателството за нови туристически обекти и инфраструктура може да допринесе значително за намаляване на уязвимостите, свързани със смекчаването на последиците и бъдещите промени в климата. За да се постигне това, българската туристическа индустрия като цяло и отделните икономически единици в нея трябва да разработват стратегии и да прилагат законодателство. Едва тогава може да се осигури по-важна икономическа роля на туризма дори при сценарии на декарбонизация и изменение на климата.

  2. Специфичните мерки за адаптиране могат да бъдат групирани в няколко посоки:

1) разработване на мерки за адаптация на летния туризъм;

2) разработване на мерки за адаптация за зимен туризъм;

3) развитие на нови видове туризъм (продукти, дестинации);

4) идентифициране на нови туристически сектори (сегментиране);

5) разработване и внедряване на нови маркетингови стратегии и подходи;

6) разработване на подсекторни (корпоративни) иновации за управление на ресурсите.



  1. Трябва да се отбележи, че основно съществуват два вида варианти за адаптиране - действия / отговори, основани на пазара и частния сектор, и тези, които са необходими на публичния сектор. Необходимо е да се разработи механизъм за координиране между тези две групи заинтересовани страни, като се обменят знания и се съдейства за прилагането на мерките, като по този начин се постигне максимална полза за сектора. Водещата роля в този изключително важен въпрос трябва да бъде в Министерството на туризма.

  2. Всички варианти за адаптиране, препоръчани за българския туризъм, могат да бъдат инициализирани веднага след приемането на Националната стратегия за адаптиране и плана за действие. Високите нива на несигурност на модела на климата водят до голям диапазон от оценки на разходите за адаптация. Разходите, които трябва да се платят от държавата, са свързани най-вече с разрешаването на проблемите с недостига на вода и енергия, които представляват хоризонтални въпроси за всички икономически сектори.

  3. На този етап разходите за адаптиране в България са трудни за оценка, въпреки че в началото на процеса те вероятно ще бъдат скромни. Повечето от идентифицираните варианти за адаптация включват разработването на политики и стратегии и правни и регулаторни документи, които трябва да се извършват в и от държавната администрация. Освен това съществува необходимост от разработване на обучения, образователни материали и показатели и от създаването на база от знания, които ще изискват ограничени инвестиции. Повишаването на осведомеността, адаптивното оценяване и развитие на капацитета (доставка на образование и обучение) ще бъдат с по-големи разходи. Адаптацията, която ще изисква сериозни инвестиции, включва развитието на нови дестинации за вътрешен туризъм. Нова инфраструктура, нови хотели, ресторанти, развлекателни съоръжения и т.н. ще трябва да се създават с течение на времето въз основа на търсенето, да се реализират чрез частни инвестиции, насочени към привличане на нови пазарни сегменти и разработване на нови продукти.

  4. Ако тези усилия са успешни, растежът на туризма ще доведе до увеличаване на потреблението на енергия. Секторът трябва да обмисли възможностите за запазване на енергията и увеличаване дела на възобновяемите енергийни източници и да се ангажира с компенсиране, за да намали уязвимостта. Тези усилия за смекчаване на последиците представляват допълнителна цена за сектора, която следва да бъде взета предвид при планирането на нисковъглеродно бъдеще.

Фигура 1. Графика на опции за адаптация



Източник: Собствен дизайн на Световната банка (2017)

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница