Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад
Приложение 2.4. Летище София – съобщение за медиите
Изтегляне 2.37 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Приложение 2.5. Класиране на България в Индекса на глобалните климатични рискове, 2016 г.
- Приложение 2.6. Общини в България, застрашени от засушаване, 2011 г.
- Приложение 2.8. Общини в България с недостиг на вода, 2015 г.
- Приложение 3.1. Кипър
Приложение 2.4. Летище София – съобщение за медиитеЛетище „София“ прие над половин милион пътници през март165 18 април 2017 г. / 12:55 София, 18 април (БТА) – Преминалите през летище „София“ пътници през март 2017 г. са над половин милион или 515 857, което е с 52% повече спрямо март 2016 г., съобщи ръководство на летището във вторник. Пътуващите по международни редовни линии са се увеличили с 53%, а по вътрешни – с 60%. Ръстът при вътрешните полети се дължи както на активното предлагане на промоционални билети от България Ер, така и на стартирането на ежедневните полети от София до Варна на авиокомпания Wizz Air. Пътувалите с чартърни полети, преминали през летище „София“, са с 46% повече спрямо миналата година, което се дължи на удължения ски сезон. През март общият брой на кацащите и излитащи самолети на летището е 4 663, което е увеличение от 26% спрямо същия месец на предходната година. През март на летище „София“ са обработени общо 1 743 тона товарни и пощенски пратки, което е с 11% по-малко от предходната година. Лятното разписание на летище „София“ предлага удобни полети с 25 авиокомпании до 68 летища в Европа и Близкия Изток. Стартира нова редовна линия до град Катания на о. Сицилия, а от края на юни ще има редовни полети до Братислава. Считано от май до две от най-предпочитаните дестинации – Амстердам и Франкфурт, ще може да се лети и с нискотарифни превозвачи.” Приложение 2.5. Класиране на България в Индекса на глобалните климатични рискове, 2016 г. Източник: https://germanwatch.org/en/download/13503.pdf
Това класиране се дължи на „тежките наводнения ... в Източна България през юни 2014 г., убили най-малко десетина души и засегнали лошо селското стопанство и туризма“. „Освен това, тежка градушка на 8 юли 2014 г., предизвика много щети в българската столица София“. Извън това, България е четвърта по отношение на „абсолютни загуби“ в млн. щ.д., оценявани на 2383 млрд. щ.д., и трета по „загуби за единица БВП%“ (след Босна и Херцеговина и Сърбия). Според CRI, за периода 1995-2014 г. България е класирана на 64-то място в света измежду 200 страни (няколко страни могат да заемат една и съща позиция в класирането). Снеговалеж, наводнения и свлачища връхлетяха страната в периода януари - февруари 2015 г. Приложение 2.6. Общини в България, застрашени от засушаване, 2011 г.
Приложение 2.7. Слънчев бряг – Съобщение за медиите„Кметът на Несебър спаси Слънчев бряг от водна криза“166 Стандарт нюз. онлайн издание – 14.08.2005 Проблемът с питейната вода в южния Черноморски курортен град Несебър, както и в курортите Слънчев бряг и Свети Влас, вече е решен. Решението било намерено за нула време, благодарение на кмета на Несебър Николай Трифонов. Той пропътувал над 400 км и разговарял с представители на всички съответни институции, за да намери решение на този критичен проблем. Той на практика спасил курортите от тежка водна криза. Причината за тази критична ситуация точно в пика на сезона било високото потребление на питейна вода и ниското налягане във водопроводните тръби. Община Несебър и местното ВиК дружество намерили техническо решение на проблема и се справили с кризата. Сега налягането е достатъчно високо и туристите вече не се оплакват.“ Приложение 2.8. Общини в България с недостиг на вода, 2015 г.
Приложение 2.9. Физическа карта на България
Приложение 3.1. КипърОсвен разходите на публичния сектор, много от мерките за адаптация ще изискват разходи и от страна на частния сектор, като земеделски производители, предприятия и собственици на къщи. Въпреки това, частните мерки за адаптация могат да се окажат неподходящи поради недостатъчна информация или липса на частни фондове, особено ако предизвиканите от изменението на климата събития са внезапни или необратими (напр., продължителни горещи вълни, бури или наводнения). В такъв случай ще е нужна намесата на правителството и увеличаване на публичните разходи с оглед облекчаване на щетите. Това подчертава нуждата властите да въведат подходящи механизми за мониторинг и системи за ранно предупреждение, за да информират гражданите (напр., собствениците на къщи и предприятия в крайбрежните райони) за бъдещи рискове. За да се улесни достъпът до капитал за частния сектор, правителството може да обмисли предоставянето на икономически стимули за инвестиции за адаптация към изменението на климата в уязвими сектори (под формата на преки субсидии, помощ или гаранции за специализирани схеми за частно осигуряване). Накрая, значението на политиките на ценообразуване не трябва да бъде подценявано. Правилното ценообразуване на водата и енергията, както и въвеждането на такси за неустойчивото използване на ресурсите (като такси във връзка със задръствания), могат да се превърнат в ключов приоритет за смекчаване на въздействието на климатичните промени. Ако цените включват разходите за недостига на природни ресурси, както и разходите за влошаването на околната среда, причинени от използването на тези ресурси, това може да има двоен положителен ефект: На първо място, това ще ограничи използването на тези ресурси. Еластичността на цените на вода, електричество или използване на горивото е ниско, но не е нула; потребителите се адаптират към по-високи цени, особено в средносрочен и дългосрочен план. По този начин ще стане по-лесно за потребителите да се адаптират към един бъдещ сух безводен климат. На второ място, това може да осигури така необходимите публични приходи, които да финансират инвестиции в мерки за адаптация. Например, националните средства от участие на индустриите в системата на ЕС за търговия с емисии ще бъдат частично използвани за насърчаване на инвестиции във възобновяема енергия; подобен подход може да се приложи за приходите, идващи от други схеми за ценообразуване. Според ОИСР, данъци за околната среда и природните ресурси и такси са сред най-обещаващите мерки за подобряване на публичните финанси, без да е в ущърб на икономическия растеж (Хагеман, 2012 г.). Политиците в Кипър трябва сериозно да обмислят включването на тези такси в бъдещите политически мерки. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 2.37 Mb. Сподели с приятели:
|