Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад


Приложение 3.6. Списък на входящи български туроператорски компании, интервюирани във връзка с осведомеността на туристическия сектор в страната относно ИК



страница24/28
Дата30.07.2018
Размер2.37 Mb.
ТипДоклад
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   28

Приложение 3.6. Списък на входящи български туроператорски компании, интервюирани във връзка с осведомеността на туристическия сектор в страната относно ИК


  • Bon Tour – BG – официален представител на Biblio Globus;

  • Go to Holiday Ltd. – официален представител на Anex tour;

  • Tez Tour Incoming Ltd.;

  • Nessebar In Ltd.;

  • Teddy-Com Ltd.;

  • Aventura Bulgaria Ltd.;

  • Go Balkans Ltd.;

  • Princess Tours Ltd.;

  • Astral Holidays International – официален представител на BCD Travel, Thomas Cook Group and Nekermann;

  • Holiday Shop – официален представител на CORAL, NOVA TURAS, VEZIR

  • Doubletree Varna Ltd.;

  • Travelux Ltd.;

  • Homecare Holidays Ltd.;

  • Golden Sport Tour Ltd.;

  • Dertour

Приложение 4.1. Необходими стъпки


Изменението на климата е определено като известен риск, но липсва достатъчно информация, за да може да се прецени вида и тежестта на въздействието на климатичните промени върху туристическия сектор – може да са нужни значителни инвестиции в информация и наука.

За да се изпълни тази опция, трябва да бъдат предприети няколко стъпки (свързани и с други сектори):



  • създаване на свързана с темата база данни;

  • мониторинг на климатичните системи;

  • разкриване на случаи на климатични промени и причините, на които те могат да бъдат приписани;

  • оперативно прогнозиране на климата върху сезонните до десетгодишни срокове;

  • оценка на въздействието от и подпомагане на адаптацията към изменението на климата;

  • изследвания с цел разширяване на познанията; моделиране и прогнозиране на климатичната система;

  • изпълнение на изискванията на РКООНИК и други международни пактове и споразумения.

Приложение 4.2. Готовност за адаптация в България


Преди да бъдат предложени каквито и да е мерки за адаптация за сектора на туризма в България, си струва да се обсъди готовността за адаптация на сектора и да се очертаят причините, разкрити от анализа на ситуацията. Ситуационният анализ е направен на базата на резултатите от проучване167, проведено през 2015 г. по отношение на две основни групи от заинтересовани страни - туристическата индустрия и държавните институции. Резултатите от проучването показват, че като цяло готовността за адаптация е обезпокоително ниска в областта на туризма. Въпреки факта, че по-голямата част от представителите на дружествата декларират, че вече са изправени пред негативните последици от изменението на климата за бизнеса си, както и че те демонстрират висока мотивация за прилагане на практики за адаптиране, наличието на различни пречки не им позволява да се придвижат от планирането до етапа на изпълнение на избраната стратегия за адаптация. От друга страна, държавните институции в момента са насочени към начална фаза на научните изследвания и планиране на мерки за адаптация и не са в състояние да подкрепят българския бизнес в усилията му за адаптиране към изменението на климата. България изостава от повечето европейски страни като Австрия, Белгия, Германия, Малта, Холандия, Испания, Швейцария и Великобритания, които са доста напреднали по отношение на своите политики за адаптация към изменението на климата. Това забавяне поставя конкурентоспособността на туристическите дейности в рамките на риска от заплахи от изменението на климата

В момента, обаче, няма ясно изразена политика по адаптация към изменението на климата в България, още не е изготвена национална стратегия за адаптация и предприетите мерки са единични. Би било полезно да се проучи дали бизнесът е вече уязвим към въздействията от изменението на климата, дали има някаква мотивация за адаптация и в кои направления имат нужда от подкрепа от страна на държавата.

Проучването показа, че независимо от факта, че има някои официални публикации за съществуването на климатичните промени в България и има анализи, които съдържат съвети за мерки за адаптация, които се препоръчват в сектора на туризма, представителите на дружествата не са запознати с тях168. Ниската им информираност пречи на целта за вземане на правилни управленски решения на базата на официална информация. Липсата на информираност може да доведе до по-слаби умения да избират и прилагат ефективни мерки за адаптация. Според проучването, значителна част от анкетираните вземат управленски решения, основаващи се на интуицията. Те признават, че е налице обща липса на ноу-хау в областта на адаптацията към климатичните промени в компанията и не вярват, че служителите са готови да се справят с промените в организационния или производствен процес, дължащи се на изменението на климата. Въпреки тази негативна картина, в повечето случаи обучения на персонала по отношение на практиките за адаптиране не са били проведени в компанията им.

Готовността за адаптация на държавните институции от сектора на туризма е едва 0,18 пункта (в сектора на селското стопанство е 0,40)169. На фирмено ниво готовността е по-висока, отколкото на държавно равнище. Това е особено тревожно, предвид че стратегиите за приспособяване се изискват от Европейската комисия до края на 2017 г., което да позволи използването на средства за адаптация към изменението на климата, идващи от оперативните програми за периода 2014-2020 г. В резултат на това забавяне, България е пропуснала възможности за усвояване на средства от фондовете на ЕС за адаптация като цяло и от различни сектори. Координация между главните отговорни институции и отделите по туризъм очевидно липсва. Както е показано в Глава 2 адаптацията не фигурира сред приоритетите в Стратегията за устойчиво развитие на туризма170. Действията от следващия етап на идентифициране на алтернативни мерки за адаптация все още не са се случили. Във всички съществуващи документи за изменението на климата, въпросът за адаптацията към климатичните промени бе пренебрегнат, защото централно място бе отделено на въпроса за ограничаването на изменението на климата. Положителна стъпка е приемането на Закона за ограничаване на изменението на климата, в който бяха посочени отговорните институции. Въпреки това, законът все още не описва механизмите за ускоряване на процеса на адаптация и няма срокове за изготвянето на националната стратегия за адаптация, национален план за действие или каквито и да е секторни стратегии или планове. Това забавяне прави невъзможно за момента използването на фондовете на ЕС, предназначени за адаптиране към изменението. За разлика от слабата ангажираност на държавата по въпросите, свързани с адаптиране към изменението на климата, изследването показа висока степен на осъзнаване на проблема и силна мотивация да се вземат мерки за адаптация от компании в сектора на туризма.

Според резултатите от това проучване, почти 100% от участниците в частния сектор са осъзнали и усетили последиците от изменението на климата за бизнеса си. Пречките в реорганизацията на административни и производствени дейности, за да се адаптират към новите климатични условия, ги поставя в трудна ситуация. Поради различни причини и въпреки високата мотивация, готовността им за адаптация е ниска. Основните идентифицирани проблеми са свързани с недостатъчната информираност, липса на умения за управление на процеса на адаптация и трудния достъп до финансови ресурси за покриване на разходите по дейности за промяна. Анализът на връзката между степента на готовност за адаптиране на държавно равнище и готовността за адаптиране на фирмено ниво, показва, че държавата не отчита трудностите, пред които са изправени предприятията и не предприема мерки за подкрепа на частния сектор по-лесно да се адаптират към изменението на климата. Тази липса на ангажимент от страна на държавата, е в противоречие с една от основните препоръки, които се съдържат в европейската стратегия за адаптиране, а именно, че държавата трябва да се намеси и да се справи с последиците от изменението на климата, на които фирмите не успяват да се адаптират автономно. Основният риск, свързан с ниския капацитет за адаптация както на държавно, така и на фирмено ниво, е, че българският туристически бизнес може да загуби част от конкурентната си позиция в сравнение с други туристически страни.

Може да се твърди, че най-високата готовност за адаптация към настоящия момент може да се наблюдава сред туристите - те са много чувствителни към всякакви промени, включително климатичните такива и имайки предвид, огромното туристическо предлагане, както у нас и в чужбина, могат много бързо да променят моделите си на пътуване, както временно, така и за постоянно.



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   28


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница