Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад


Приложение 4.6. Показатели за изменение на климата



страница27/28
Дата30.07.2018
Размер2.37 Mb.
#77494
ТипДоклад
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   28

Приложение 4.6. Показатели за изменение на климата


Сред най-важните и най-лесни за измерване показатели за изменение на климата са: средни годишни и месечни температури; екстремни горещини – брой, сезонност, честота; средни месечни и годишни валежи; обилни валежи – обем и разпределение във времето (честота); наводнения – брой, сезонност, продължителност, честота; торнада – брой, сезонност, продължителност, честота; лавини – брой, териториално разпределение, честота, снежна покривка – надморска височина и продължителност (по райони); търсене на вода/ден/човек – сезонност, териториално разпределение, Tourism Climatic Index (TCI) - съставна мярка за систематична оценка на климатичните елементи, които са най-важни за качеството на туристическия опит за "средния" летен турист173. TCI използва претеглена съвкупност от няколко климатични променливи (т.е., максимална и средна дневна температура, влажност, валежи, слънчева светлина и вятър), за да оцени човешкия комфорт за общи дейности на открито.

Показателите, базирани на туризма, трябва да включват всички основни показатели за туризма като брой на туристите и нощувките, среден престой, приходи, но те трябва да бъдат диференцирани по региони и месеци, така че тенденциите в тяхната динамика да бъдат проследими за различните видове туризъм и дестинации, напр.: брой на туристите - международни (по държави), местни, по региони (курорти, общини), по месеци; брой нощувки - международни (по държави), местни, по региони (курорти, общини), по месеци; среден престой (местен, международен) - по региони, по месеци; приходи - от международни, местни туристи, по райони, по месеци, на легло, на нощувка, на турист.

Показателите за измерване (продукти) за изпълнението на всяка мярка за адаптиране са дадени в Таблица 10. (колона 6) в Приложение 3.5.


Приложение 4.7. Свързани въпроси със сектор „Горско стопанство“174


Климатичните промени могат да засегнат сериозно здравословното състояние на много горски видове дървета и гори и да доведат до смърт по различни причини: смущения като пожари, ветровали, огнища от насекоми, масова смъртност в резултат на вълни от засушавания. Всички те могат да станат причина за провеждане на мероприятия за спасителна сеч, които в комбинация със смъртността, ще имат отрицателен ефект за горските масиви. Това може да бъде важно за региони, където се развиват туристически дейности в горски масиви и където туристите се нуждаят от залесени пейзажи с висока естетическа стойност. Така например, моделиране на очакваното развитие на горите в района на Широка лъка и по-специално долината на село Гела и южните склонове на връх Перелик в Родопите прогнозира сериозен спад на растежа на основните дървесни видове в пейзажа - норвежкия смърч. Това може да бъде свързано също и с процеса на смъртност. И в двата случая управителите на горите ще бъдат принудени да предприемат операции по изсичане с по-голяма от настоящата интензивност, което ще има отрицателен ефект за ландшафта. Ако са внимателно планирани, тези операции могат да имат и благотворен ефект в средносрочен до дългосрочен план (напр., чрез насърчаване на широколистни дървесни видове с по-висока естетическа стойност през есента, пролетта и началото на лятото).

Други промени биха могли да имат косвен ефект с по-висок потенциален ефект. Примери за това са ерозия по стръмни склонове, намаляване на капацитета за задържане на вода на горите и защита от срутване на скална маса на стръмните склонове, в резултат на смъртност от дървесни видове и загуба на горската покривка. Това може да се отрази на туризма по няколко начина: намаляване на качеството и наличието на чиста питейна вода, увеличаване на вероятността от наводнения, кални и скални пързалки в случаи с проливни дъждове.



Горите и състоянието на горите са пряко свързани с дивеча, който пък е тясно свързан с ловния туризъм. Някои видове дивеч изискват пейзаж с определени дървесни видове, така че промени в състоянието на дървесните видове могат да се отразят на изобилието от дивеч.

Приложение 4.8. Свързани въпроси със сектор Градска среда175


Днес градският туризъм е в центъра на политиките за икономическото развитие на градската среда и в центъра на конкуренцията между градовете за привличане на централи, водещи компании, глобални събития, инвестиции и туристи. Българските градове имат значителен потенциал за развитие на градски туризъм, поради съсредоточените в тях културно наследство, множество известни артисти, целогодишен календар на събитията, нематериални съкровища и богати традиции. Водещите големи градове за градски туризъм са София, Пловдив и Кюстендил със своите многопластови културни ценности, както и Велико Търново, Плиска, Преслав, Смолян, Казанлък, Трявна, Копривщица, Троян и много други, сред по-малките. Културните ценности в тези градове са застрашени, поради занемарената им поддръжка през последните години. Повечето археологически обекти са изложени на риск в периоди на проливни дъждове и наводнения, а за повечето от сградите в историческите градове и зони съществува риск от възникване на пожари, поради старите дървени конструкции и елементи. Много от реституираните през последните години сгради също са занемарени, както и повечето стари църкви в по-малките градове, което затруднява прилагането на мерките за адаптация към изменението на климата. Тези мерки, както и тези за енергийната ефективност, са между приоритетите на оперативните програми за регионално развитие, които се изпълняват съгласно критериите за допустимост за финансиране, както и стратегията и списъка на приоритетите на Министерството на културата176. Те са и между основните цели на повечето програми за трансгранично сътрудничество, заедно с мерките за управление на водите и на риска от наводнения, и тези за популяризиране на културното и природно наследство.

Приложение 4.9. Критерии за избор на варианти за адаптация и тяхното приоритизиране177


Възможни критерии за избор на варианти за адаптация

Разходи

Разходи за изпълнение и поддръжка; възможности за споделяне на разходи

Ефективност

Капацитет за решаване на проблеми или за реализиране на възможности, произтичащи от въздействията на изменението на климата (напр., икономически ползи, избегнати разходи, спасени животи)

Гладкост на изпълнението

Потенциални правни, политически, институционални пречки

Приемливост за местните заинтересовани страни

Всички адаптации, идентифицирани от заинтересованите страни, са привлекателни за някои заинтересовани страни, но не могат да бъдат еднакво привлекателни за всички заинтересовани страни по политически, икономически, социални или културни причини

Приемливост за финансиращи агенции /министерства /донори

Дали заинтересованите финансиращи агенции /министерства желаят да подкрепят този вариант

Одобрението на експертите

Дали този вариант е в съответствие с най-добрите международни практики

Срокове

Дали краткосрочните или дългосрочните стратегии са по-желателни; Как изглеждат необходимите за изпълнението на варианта срокове спрямо наличните (напр., свързан ли е проектът или финансирането с определен времеви хоризонт);

Институционален капацитет

Какъв допълнителен капацитет и знания са необходими за изпълнението на адаптацията

Размер на групата на бенефициентите

Дали адаптацията предоставя малки ползи на голям брой заинтересовани страни и хора или големи ползи за малък брой

Потенциални екологични и социални въздействия (недобро адаптиране)

Възможни ли са някакви неблагоприятни въздействия върху околната среда или хората (напр., вероятни ли са някакви допълнителни емисии на парникови газове)


Устойчивост във времето

Може ли адаптацията да бъде успешно поддържана след като бъде изпълнена

Преглед на съществуващите подходи за приоритизиране в адаптацията178

Подход

Кратко описание

Най-полезно да се прилага, когато…

Анализ на разходи и ползи (CBA)

CBA пресмята всички относими разходи и ползи за обществото от всички варианти и след това оценява нетната настояща стойност или полза. Това е абсолютна мярка, даваща основание за интервенция, въпреки че често е трудно да се пресметнат всички разходи и ползи от даден проект или политика.

Вероятностите по отношение на климата са известни.

Чувствителността на климата е малка в сравнение с разходи/ползи.

Съществуват добри данни за основните компоненти на разходи/ползи.


Анализ на ефективността на разходите (CEA)

CEA сравнява алтернативни варианти за постигане на подобни резултати (или цели). В тази връзка той е относителна мярка, предоставяща сравнителна информация за различни алтернативи (за разлика от CBA, който дава абсолютна мярка).

Има споразумение за секторна социална цел (напр., приемливи рискове от наводнения), когато се разглеждат нефинансови показатели.

Мултикритериен анализ (MCA)

MCA е систематичен метод за оценка и оценяване на опциите спрямо набор от различни критерии за вземане на решение, някои от които са изразени във физически или финансови единици, а някои от тях са качествени. Различните критерии могат след това да бъдат претеглени, за да се получи цялостна класация на опциите.

Има комбинация от качествени и количествени данни.

Анализ на реалните опции (ROA)

ROA определя количественото измерение на инвестиционния риск, свързан несигурни бъдещи резултати. Следователно той може да прецени дали е по-добре да се инвестира сега или да се изчака – или дали е по-добре да се инвестира в опции, които предлагат по-голяма гъвкавост в бъдеще.

Трябва да се вземат големи, необратими капитални решения.

Вероятностите по отношение на климатичния риск са известни, или е налице достатъчно информация за това. Има и качествени данни за основните компоненти на разходи/ползи.



Вземане на трудни решения (RDM)

RDM е помощен инструмент за вземане на решения в ситуации на голяма несигурност. Той използва количествени модели, или генератори на сценарии с алгоритми за извличане на данни, за да се оцени как работят различните стратегии при големи групи от сценарии, отразяващи различни правдоподобни бъдещи условия.

Беше изтъкната високата степен на несигурност по отношение на изменението на климата.

Разполагаме с комбинация от количествени и качествени данни.

Свързани са непазарни сектори (напр., екосистеми и здравеопазване).


Анализ на портфейла (PA)

PA помага при изготвянето на портфейли от опции, отколкото единични варианти. Той е възникнал в контекста на финансовите пазари, за да се проучи потенциала на портфейли от финансови активи за максимизиране на финансовата възвръщаемост на инвестициите при дадено ниво на риск.

Действията за адаптация могат да се явят като допълващи за намаляване на климатичните рискове.

Свързаните с климатичните рискове вероятности са известни или има достатъчно информация по въпроса.



Адаптивно управление/ повратни точки в адаптацията

Адаптивното управление е отдавна установен и по-малко формализиран подход, използващ процеси на мониторинг, изследване, оценка и учене с цел подобряване на бъдещи стратегии за управление.

Вариация на подхода е да се разгледат основни биофизически, човешки, социални или икономически прагове, а такива оценки са разработени по проекта MEDIATION, използвайки термина „повратни точки в адаптацията“ за търсене на обществено-политическите прагове (т.е. официална цел на политиката и обществено предпочитание).



Съществува висока степен на несигурност.

Идентифицирани са ясни рискови прагове и показатели.



Процес на аналитична йерархия Analytic hierarchy process (AHP)

AHP е форма на мултикритериен анализ, който извършва двойки сравнения, използвайки експертни оценки за извличане на таблица на приоритетите. Методът дава възможност да бъдат анализирани заедно материални и нематериални елементи, позволявайки те да бъдат заменяни един с друг в процеса на вземане на решение.

Има комбинация от количествена и качествена информация; и от качествени и количествени данни. Необходимо е да се постигне консенсус.




1 Дефинициите се базират на WGII AR5 (IPCC, 2014)

2 Kazachka, D. and Marinov, V. (2003) Der Tourismus in Bulgarien während der Übergangsperiode. - In: Becker, Chr., H. Hopfinger, A. Steinecke (Hrsg.) Geographie der Freizeit und des Tourismus: Bilanz und Ausblick. Oldenburg Verlag, рр. 604-616

3 World Tourism Organization (1993) Yearbook of Tourism Statistics (Статистически годишник на Световната организация по туризъм), Vol. I, 45 Ed.

4 World Travel and Tourism Council (2016) Bulgaria: Travel and Tourism Economic Impact 2016.

5 Национален статистически институт (2017) http://www.nsi.bg/en/content/5484/gdp-production-approach-%E2%80%93-total-economy

6 World Travel and Tourism Council (2017) Bulgaria: Travel and Tourism Economic Impact 2017. (ССПТ, Въздействието на пътуванията и туризма върху икономиката на България, 2017 г.)

7 Българска народна банка (2016) Платежен баланс.

8 World Travel and Tourism Council (2016) Bulgaria: Travel and Tourism Economic Impact 2016. (ССПТ, Въздействието на пътуванията и туризма върху икономиката на България, 2016 г.)

9 Воденска, M., Асенова, M. (2011) Въведение в туризма, MATKOM

10 Bulgarian National Bank (2016) Balance of payments. http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StBalancePayments/StSearchAnalytical/index.htm

11 Gössling et al. (2012) Consumer behaviour and demand response of tourists to climate change. Annals of Tourism Research 39(1): 36-58.

12 Scott et al. (2016) Can tourism be part of the decarbonized global economy? The policy costs and risks of carbon reduction strategies. Journal of Sustainable Tourism 24(1): 52-72.

13 Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/en/content/7074/annual-data

14 Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/en/content/7074/annual-data

15 www.borovets-bg.com, www.banskoski.com/bg/prices-ski-card, https://pamporovo.me/services/winter/ski-zone-rates/

16 Българска телеграфна агенция, http://www.bta.bg/en/c/DF/id/1559926

17 НСИ (2016) Статистически данни за транспорта

18 Gössling, S., Ring, A., Dwyer, L., Andersson, A.-C. and Hall, C.M. 2015. Optimizing or maximizing? A challenge to sustainable tourism. Journal of Sustainable Tourism, http://dx.doi.org/10.1080/09669582.2015.1085869

19 Анализ и оценка на риска и уязвимостта в областта на туризма, в: Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени, Европейски съюз, Европейски фонд за регионално развитие, Инвестираме в бъдещето ти, Оперативна програма “ОКОЛНА СРЕДА 2007-2013”

20 Kreft, S., Eckstein, D., Dorsch, L., Fisher, L. (2016) Global Climate Risk Index 2016 Who Suffers Most From Extreme Weather Events? Weather-related Loss Events in 2014 and 1995 to 2014 https://germanwatch.org/en/download/13503.pdf

21 https://germanwatch.org/en/download/13503.pdf

22 Bocheva, L., Simeonov, P. (2015) Climatological analysis of tornado events in Bulgaria during the period 2001-2014, European Conference on Severe Storms 2015, 14–18 September 2015, Wiener Neustadt, Austria, (http://meetingorganizer.copernicus.org/ECSS2015/ECSS2015-38-1.pdf)

23 http://floodlist.com/tag/bulgaria

24 IPCC (2014) Fifth Assessment Report: Summary for policymakers. https://www.ipcc.ch/report/ar5/syr/ (IPCC, 2014 г., Пети доклад за оценка: Кратко изложение за политици)

25 Kubryakov, A. et al. (2016) Effects of the basin dynamics on sea level rise in the Black Sea, Ocean Sci. Discuss., doi:10.5194/os-2016-69, 2016, http://www.ocean-sci-discuss.net/os-2016-69/os-2016-69.pdf

26 Allenbach, K. et al., Black Sea beaches vulnerability to sea level rise, In: Environmental Science and Policy, Vol.46, Feb.2015, p.95-109

27 Rutty, M., & Scott, D. (2010). Will the Mediterranean become “too hot” for tourism? A reassessment. Tourism and Hospitality Planning & Development, 7(3), 267-281

28 Пейчев, В., Димитров, Д. (2012) Океанология, Варна, http://www.io-bas.bg/downloads/Books/Okeanologia-new.pdf

29 Palazov, A. (2016) Flood-prone Low-lying Territories along the Bulgarian Black Sea Coast, in: Vignettes: Key Concepts in Geomorphology, http://serc.carleton.edu/31891

30 http://www.climatechangepost.com/bulgaria/avalanches-and-landslides/

31 http://sofiaglobe.com/2015/03/17/more-than-1800-landslides-in-bulgaria/

32 http://www.euro.who.int/en/countries/bulgaria/news2/news/2011/07/heat-waves-in-bulgaria

33 Rutty, M., & Scott, D. (2010). Will the Mediterranean become “too hot” for tourism? A reassessment. Tourism and Hospitality Planning & Development7(3), 267-281.

34 http://www.stringmeteo.com/synop/

35 Оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени, 2014

36 Gössling, S., Steiger, R. and Abegg, B. 2016. It was raining all the time!”: Ex post tourist weather perceptions. Atmosphere 7(10), http://dx.doi.org/10.3390/atmos7010010

37 World Tourism Organization (1993) Yearbook of Tourism Statistics, Vol. I, 45 Ed. (Статистически годишник на Световната организация по туризъм, 1993 г.)

38 Оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени, 2014

39 ASC, 2016, UK Climate Change Risk Assessment 2017 Synthesis Report: priorities for the next five years. Adaptation Sub-Committee of the Committee on Climate Change, London.

40 Gössling, S. 2015. New key performance indicators for water management in tourism. Tourism Management 46: 233-244 doi:10.1016/j.tourman.2014.06.018

41 Sofroniou A., St.Bishop (2014) Water Scarcity in Cyprus: A Review and Call for Integrated Policy, Water 2014, 6, 2898-2928; doi:10.3390/w6102898, www.mdpi.com/journal/water

42 www.property.bg/.../Bulgarias_seaside_hotels_expect_water_s

43 Голф игрищата в България, http://www.golfcoursesinbulgaria.com

44 Gössling, S., C.M. Hall, and Scott, D. 2015. Tourism and Water. Bristol: Channel View Publications

45 Scott, D., Hall, C. M., & Stefan, G. (2012). Tourism and climate change: Impacts, adaptation and mitigation. London: Routledge.

46 On Thin Ice:

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница