Сред най-важните и най-лесни за измерване показатели за изменение на климата са: средни годишни и месечни температури; екстремни горещини – брой, сезонност, честота; средни месечни и годишни валежи; обилни валежи – обем и разпределение във времето (честота); наводнения – брой, сезонност, продължителност, честота; торнада – брой, сезонност, продължителност, честота; лавини – брой, териториално разпределение, честота, снежна покривка – надморска височина и продължителност (по райони); търсене на вода/ден/човек – сезонност, териториално разпределение, Tourism Climatic Index (TCI) - съставна мярка за систематична оценка на климатичните елементи, които са най-важни за качеството на туристическия опит за "средния" летен турист173. TCI използва претеглена съвкупност от няколко климатични променливи (т.е., максимална и средна дневна температура, влажност, валежи, слънчева светлина и вятър), за да оцени човешкия комфорт за общи дейности на открито.
Показателите, базирани на туризма, трябва да включват всички основни показатели за туризма като брой на туристите и нощувките, среден престой, приходи, но те трябва да бъдат диференцирани по региони и месеци, така че тенденциите в тяхната динамика да бъдат проследими за различните видове туризъм и дестинации, напр.: брой на туристите - международни (по държави), местни, по региони (курорти, общини), по месеци; брой нощувки - международни (по държави), местни, по региони (курорти, общини), по месеци; среден престой (местен, международен) - по региони, по месеци; приходи - от международни, местни туристи, по райони, по месеци, на легло, на нощувка, на турист.
Показателите за измерване (продукти) за изпълнението на всяка мярка за адаптиране са дадени в Таблица 10. (колона 6) в Приложение 3.5.
Приложение 4.7. Свързани въпроси със сектор „Горско стопанство“174
Климатичните промени могат да засегнат сериозно здравословното състояние на много горски видове дървета и гори и да доведат до смърт по различни причини: смущения като пожари, ветровали, огнища от насекоми, масова смъртност в резултат на вълни от засушавания. Всички те могат да станат причина за провеждане на мероприятия за спасителна сеч, които в комбинация със смъртността, ще имат отрицателен ефект за горските масиви. Това може да бъде важно за региони, където се развиват туристически дейности в горски масиви и където туристите се нуждаят от залесени пейзажи с висока естетическа стойност. Така например, моделиране на очакваното развитие на горите в района на Широка лъка и по-специално долината на село Гела и южните склонове на връх Перелик в Родопите прогнозира сериозен спад на растежа на основните дървесни видове в пейзажа - норвежкия смърч. Това може да бъде свързано също и с процеса на смъртност. И в двата случая управителите на горите ще бъдат принудени да предприемат операции по изсичане с по-голяма от настоящата интензивност, което ще има отрицателен ефект за ландшафта. Ако са внимателно планирани, тези операции могат да имат и благотворен ефект в средносрочен до дългосрочен план (напр., чрез насърчаване на широколистни дървесни видове с по-висока естетическа стойност през есента, пролетта и началото на лятото).
Други промени биха могли да имат косвен ефект с по-висок потенциален ефект. Примери за това са ерозия по стръмни склонове, намаляване на капацитета за задържане на вода на горите и защита от срутване на скална маса на стръмните склонове, в резултат на смъртност от дървесни видове и загуба на горската покривка. Това може да се отрази на туризма по няколко начина: намаляване на качеството и наличието на чиста питейна вода, увеличаване на вероятността от наводнения, кални и скални пързалки в случаи с проливни дъждове.
Горите и състоянието на горите са пряко свързани с дивеча, който пък е тясно свързан с ловния туризъм. Някои видове дивеч изискват пейзаж с определени дървесни видове, така че промени в състоянието на дървесните видове могат да се отразят на изобилието от дивеч.
Приложение 4.8. Свързани въпроси със сектор Градска среда175
Днес градският туризъм е в центъра на политиките за икономическото развитие на градската среда и в центъра на конкуренцията между градовете за привличане на централи, водещи компании, глобални събития, инвестиции и туристи. Българските градове имат значителен потенциал за развитие на градски туризъм, поради съсредоточените в тях културно наследство, множество известни артисти, целогодишен календар на събитията, нематериални съкровища и богати традиции. Водещите големи градове за градски туризъм са София, Пловдив и Кюстендил със своите многопластови културни ценности, както и Велико Търново, Плиска, Преслав, Смолян, Казанлък, Трявна, Копривщица, Троян и много други, сред по-малките. Културните ценности в тези градове са застрашени, поради занемарената им поддръжка през последните години. Повечето археологически обекти са изложени на риск в периоди на проливни дъждове и наводнения, а за повечето от сградите в историческите градове и зони съществува риск от възникване на пожари, поради старите дървени конструкции и елементи. Много от реституираните през последните години сгради също са занемарени, както и повечето стари църкви в по-малките градове, което затруднява прилагането на мерките за адаптация към изменението на климата. Тези мерки, както и тези за енергийната ефективност, са между приоритетите на оперативните програми за регионално развитие, които се изпълняват съгласно критериите за допустимост за финансиране, както и стратегията и списъка на приоритетите на Министерството на културата176. Те са и между основните цели на повечето програми за трансгранично сътрудничество, заедно с мерките за управление на водите и на риска от наводнения, и тези за популяризиране на културното и природно наследство.
Приложение 4.9. Критерии за избор на варианти за адаптация и тяхното приоритизиране177
Възможни критерии за избор на варианти за адаптация
Разходи
|
Разходи за изпълнение и поддръжка; възможности за споделяне на разходи
|
Ефективност
|
Капацитет за решаване на проблеми или за реализиране на възможности, произтичащи от въздействията на изменението на климата (напр., икономически ползи, избегнати разходи, спасени животи)
|
Гладкост на изпълнението
|
Потенциални правни, политически, институционални пречки
|
Приемливост за местните заинтересовани страни
|
Всички адаптации, идентифицирани от заинтересованите страни, са привлекателни за някои заинтересовани страни, но не могат да бъдат еднакво привлекателни за всички заинтересовани страни по политически, икономически, социални или културни причини
|
Приемливост за финансиращи агенции /министерства /донори
|
Дали заинтересованите финансиращи агенции /министерства желаят да подкрепят този вариант
|
Одобрението на експертите
|
Дали този вариант е в съответствие с най-добрите международни практики
|
Срокове
|
Дали краткосрочните или дългосрочните стратегии са по-желателни; Как изглеждат необходимите за изпълнението на варианта срокове спрямо наличните (напр., свързан ли е проектът или финансирането с определен времеви хоризонт);
|
Институционален капацитет
|
Какъв допълнителен капацитет и знания са необходими за изпълнението на адаптацията
|
Размер на групата на бенефициентите
|
Дали адаптацията предоставя малки ползи на голям брой заинтересовани страни и хора или големи ползи за малък брой
|
Потенциални екологични и социални въздействия (недобро адаптиране)
|
Възможни ли са някакви неблагоприятни въздействия върху околната среда или хората (напр., вероятни ли са някакви допълнителни емисии на парникови газове)
|
Устойчивост във времето
|
Може ли адаптацията да бъде успешно поддържана след като бъде изпълнена
|
Преглед на съществуващите подходи за приоритизиране в адаптацията178
Подход
|
Кратко описание
|
Най-полезно да се прилага, когато…
|
Анализ на разходи и ползи (CBA)
|
CBA пресмята всички относими разходи и ползи за обществото от всички варианти и след това оценява нетната настояща стойност или полза. Това е абсолютна мярка, даваща основание за интервенция, въпреки че често е трудно да се пресметнат всички разходи и ползи от даден проект или политика.
|
Вероятностите по отношение на климата са известни.
Чувствителността на климата е малка в сравнение с разходи/ползи.
Съществуват добри данни за основните компоненти на разходи/ползи.
|
Анализ на ефективността на разходите (CEA)
|
CEA сравнява алтернативни варианти за постигане на подобни резултати (или цели). В тази връзка той е относителна мярка, предоставяща сравнителна информация за различни алтернативи (за разлика от CBA, който дава абсолютна мярка).
|
Има споразумение за секторна социална цел (напр., приемливи рискове от наводнения), когато се разглеждат нефинансови показатели.
|
Мултикритериен анализ (MCA)
|
MCA е систематичен метод за оценка и оценяване на опциите спрямо набор от различни критерии за вземане на решение, някои от които са изразени във физически или финансови единици, а някои от тях са качествени. Различните критерии могат след това да бъдат претеглени, за да се получи цялостна класация на опциите.
|
Има комбинация от качествени и количествени данни.
|
Анализ на реалните опции (ROA)
|
ROA определя количественото измерение на инвестиционния риск, свързан несигурни бъдещи резултати. Следователно той може да прецени дали е по-добре да се инвестира сега или да се изчака – или дали е по-добре да се инвестира в опции, които предлагат по-голяма гъвкавост в бъдеще.
|
Трябва да се вземат големи, необратими капитални решения.
Вероятностите по отношение на климатичния риск са известни, или е налице достатъчно информация за това. Има и качествени данни за основните компоненти на разходи/ползи.
|
Вземане на трудни решения (RDM)
|
RDM е помощен инструмент за вземане на решения в ситуации на голяма несигурност. Той използва количествени модели, или генератори на сценарии с алгоритми за извличане на данни, за да се оцени как работят различните стратегии при големи групи от сценарии, отразяващи различни правдоподобни бъдещи условия.
|
Беше изтъкната високата степен на несигурност по отношение на изменението на климата.
Разполагаме с комбинация от количествени и качествени данни.
Свързани са непазарни сектори (напр., екосистеми и здравеопазване).
|
Анализ на портфейла (PA)
|
PA помага при изготвянето на портфейли от опции, отколкото единични варианти. Той е възникнал в контекста на финансовите пазари, за да се проучи потенциала на портфейли от финансови активи за максимизиране на финансовата възвръщаемост на инвестициите при дадено ниво на риск.
|
Действията за адаптация могат да се явят като допълващи за намаляване на климатичните рискове.
Свързаните с климатичните рискове вероятности са известни или има достатъчно информация по въпроса.
|
Адаптивно управление/ повратни точки в адаптацията
|
Адаптивното управление е отдавна установен и по-малко формализиран подход, използващ процеси на мониторинг, изследване, оценка и учене с цел подобряване на бъдещи стратегии за управление.
Вариация на подхода е да се разгледат основни биофизически, човешки, социални или икономически прагове, а такива оценки са разработени по проекта MEDIATION, използвайки термина „повратни точки в адаптацията“ за търсене на обществено-политическите прагове (т.е. официална цел на политиката и обществено предпочитание).
|
Съществува висока степен на несигурност.
Идентифицирани са ясни рискови прагове и показатели.
|
Процес на аналитична йерархия Analytic hierarchy process (AHP)
|
AHP е форма на мултикритериен анализ, който извършва двойки сравнения, използвайки експертни оценки за извличане на таблица на приоритетите. Методът дава възможност да бъдат анализирани заедно материални и нематериални елементи, позволявайки те да бъдат заменяни един с друг в процеса на вземане на решение.
|
Има комбинация от количествена и качествена информация; и от качествени и количествени данни. Необходимо е да се постигне консенсус.
|
Сподели с приятели: |