Изменение на климата се отнася до промяна в климата, която пряко или косвено се дължи на човешка дейност, водеща до промени в състава на глобалната атмосфера, и е в допълнение към естествената променливост на климата, която се наблюдава през сравними времеви периоди.
|
Глобално затопляне се отнася до постепенното повишаване на температурата на земната повърхност в световен мащаб - наблюдавано или прогнозирано, като една от последиците от мощността на лъчение, причинено от антропогенни емисии.
|
Адаптация е процесът на приспособяване към действителни или очаквани неблагоприятни въздействия на изменението на климата, както и предприемане на подходящи действия за предотвратяване или свеждане до минимум на щетите, които тези въздействия биха могли да причинят. При човешките системи, адаптацията цели да смекчи или избегне щети или да се възползва от благоприятни възможности. Човешката намеса би могла да улесни приспособяването на някои естествени системи към очаквани климатични промени и техните въздействия.
|
Смекчаване (на изменението на климата) е човешка намеса с цел ограничаване на източниците или подобряване на поглъщането на парникови газове (ПГ).
|
Уязвимост спрямо изменението на климата е степента, до която всяка система е податлива на и неспособна да се справи с негативните въздействия на климата. Уязвимостта е функция на естеството, обхвата и степента на променливост на климата, на който е изложена дадена система, нейната чувствителност и капацитет за адаптация.
|
Устойчивост е антипод на уязвимостта. Тя се определя като способността на дадена социална или екологична система да усвоява смущения, като същевременно запазва своята основна структура и начин на функциониране, капацитета й на самоорганизация и адаптация спрямо стресори и промени.
|
Риск е потенциалът за реални последствия в ситуация на висок залог и несигурен резултат, като се отчита разнообразието от ценности. Рискът често се представя като вероятност или възможност за възникване на заплахи или тенденции, умножена по техните въздействия, ако се случат действително.
|
Глава 1. Оценка и анализ на рискове и уязвимост -
Тази глава представя контекстуална информация за туристическия сектор в България и неговата зависимост и уязвимост към климатичните промени. Тя започва с обзор на характеристиките на сектора и след това разглежда минали и настоящи метеорологични явления и въздействието им върху него. В последната част се изследва уязвимостта на сектора при различни климатични сценарии и са набелязани приоритетни области за действие.
1.1. Секторни характеристики и тенденции 1.1.1. Контекст -
Туризмът е изключително важен двигател за икономиката на България, със значителен принос към брутния вътрешен продукт (БВП) и заетостта в страната. Корените на туризма в България са положени още в края на 19-ти век с изграждането на плажове и свързаните с тях съоръжения в района на Варна, създаването на планинския курорт Боровец и основаването на Българския туристически съюз. Международният туризъм бележи оживление през 60-те години на миналия век, когато България се появява на международния пазар като типична дестинация, предлагаща слънце, пясък и море, включително значително увеличение на вътрешния социален (субсидиран) туризъм. За по-малко от 30 години (между 1963 г. и 1990 г.) броят на международните посетители е нараснал от 414 хиляди на 10,3 милиона. Броят на туристите (без транзитните) се е увеличил от 233 хиляди на 5,2 милиона2. Ускореното развитие на международния туризъм било силно насърчавано от централното държавно управление. Резултатът от това е завидната позиция на България на международния пазар – през 1980 г., с 2,9 милиона посетители (без транзитните) тя се нарежда на 15-то място в света, с пазарен дял от 1,9%3.
-
31.Въпреки че темповете на растеж намаляват след средата на 70-те години на миналия век, количественият връх в развитието на туризма е достигнат в края на 80-те години на ХХ век. През 1988 г. капацитетът за настаняване е бил близо 600 000 легла. Броят на нощувките достигнал 60 милиона (1/3 от тях на международни посетители). 150 000 души били заети в туризма (1/3 от тях целогодишно). Постъпленията от международния туризъм в платежния баланс се оценявали на 470 милиона щ.д.
1.1.2.Икономически преглед -
Според Световния съвет за пътуване и туризъм (ССПТ)4, общият принос на туристическия сектор към БВП от хотелиерство и ресторантьорство е спаднал от 13% през 1989 г. (преди периода на преход) до 12,1% през 2016 г.5. Туризмът е основният двигател на икономически растеж в България, формирайки 20,5% от БВП, като 19,2% са от сектора на услугите, включително хотелиерство и ресторантьорство (формиращи 12,1%), други 12,1% са от публична администрация и отбрана; задължително социално осигуряване; образование; хуманно здравеопазване и социална работаError: Reference source not found. Всички други сектори допринасят по-малко за БВП, отколкото туризма.
-
Приносът на туристическия сектор към заетостта се е увеличил от 5% през 1998 г. до 11,1% през 2015 г. (Фигура 5.). Според ССПТ6 през 2017 г. той е спаднал до 10,6%, а общият принос на туризма към БВП е само 4,9%. Това поставя България пред Чешкатарепублика, Словакия и Румъния, но след Хърватия, Гърция и Албания. Големият спад през 2006 г. се дължи на промяната в методологията за изчисляване на приноса към БВП, въведена от Националния статистически институт през 2005 г. За 2015 г. приходите от входящ туризъм са 2,4 милиарда евро, а разходите за изходящ туризъм са по-малко от 1 милиард евро, което води до нетни приходи от туризъм в размер на 1,8 милиарда евро7. По този начин туризмът допринася за 39,7% от износа на услуги и 10,4% от общия износ на България през 2015 г. Прогнозите за бъдещото развитие на туризма са дадени от ССПТ8: вж. Приложение 2.1.
1
Фигура 4. Международни посещения според цел на посещението (%) (1985–2015)
Източник: НСИ, 2015 г.
.1.3. Търсене на туристически услуги -
Преобладаващата част от чуждестранните туристи в България са летовници и транзитно преминаващи, като има и малък брой посещения с цел бизнес и гостуване на приятели и роднини (VFR) (Фигура 6.). През 2016 г. броят на чуждестранните посетители е достигнал 10,6 милиона души, от които 5,1 милиона са посетили страната с цел почивка и ваканция. По приблизителни оценки 3,4 милиона българи са пътували в страната си, като тенденцията е броят им да се нараства в бъдеще поради по-чести пътувания9.
-
Основният пазар за българския туризъм е ЕС (Фигура 7.). Другите пазари включват други европейски страни, отвъдморските Израел, САЩ и Япония, и държави в други части на света. От 2000 г. насам първите пет международни туристически пазара за България са Румъния, Гърция, Германия, Македония и Русия. Основният мотивиращ фактор за румънския и германския пазар са евтините пакети за морски и ски туризъм, докато посетителите от Гърция и Македония идват в страната по други причини – гостуване на приятели и роднини (VFR), бизнес, пазаруване, и т.н.
-
В
Фигура 5. Международни посетители във всички заведения за настаняване (1985–2015)
Източник: НСИ, 2015 г.
ажно е да се отбележи, че България привлича туристи с по-ниски средни доходи и в по-зряла възраст. През 2016 г. средната възраст на българското население е 42,4 г. и тенденцията е възрастта на вътрешните туристи да се увеличава в бъдеще. Неофициални данни сочат, че международните туристи стават още по-възрастни. Това се дължи главно на факта, че българският туристически продукт е предимно с по-ниска цена и привлича както пенсионери, така и хора с по-нисък от средния социално-икономически статус10. Всичко това прави посетителите по-уязвими към свързаните с климата рискове (високите летни температури и изключително горещите дни не са безопасни за възрастни хора)11. Бюджетните туристи са също и по-чувствителни към промени в цените, до каквито може да се очаква да доведат политиките за ограничаване изменението на климата (данъци или мита върху изкопаеми горива)12.
-
Повече от 90% от международните туристи отсядат в търговски обекти за нощувка на морския бряг или в планински курорти за зимния сезон. Данните от деветте официално обявени курорта – седем морски и два планински курорта – показват, че 95,2% от приходите идват от морските курорти13. Моделът на поведение, свързан с избора на настаняване е посочен в Приложение 1.2.
-
Средната продължителност на престоя е достигнала 4.66 нощувки, след непрекъснат спад от 5.14 нощувки през 2011 г. Българските статистически данни за 2016 г. сочат, че приходите от реализирана нощувка възлизат на 48.8 лв. за всички туристи, а за чуждестранните туристи – на 55.2 лв.Error: Reference source not found. И двата показателя нарастват с времето, но все още са незадоволителни. Ниската средна продължителност на престоите се дължи на големия процент транзитни пътници, а причината за сравнително ниските дневни разходи е в липсата на качествени допълнителни услуги в туристическите оферти.
-
Фигура 6. Сезонност на туризма в България (2016 г.)
Източник: НСИ, 2015 г.
Сезонността е ясно изразена, като броят на посещения и нощувки на международни туристи е най-висок през месеците юли и август – Фигура 8.
-
Туристическата статистика обхваща поотделно само девет курорта в България (2 планински и 7 морски). За 2016 г., 91,6% от приходите, генерирани в морските курорти са от международни туристи – 378,8 лв./човек. Българските туристи са изхарчили на морето средно по 182,8 лв./човек. В планинските курорти международните туристи са съставлявали 41,2% от всички посетители и са похарчили по 176,6 лв./човек (българските туристи – 63 лв./човек). По-ниските разходи на туристите в планинските курорти говорят за по-малко възможности за разходване на средства там (пазаруване, забавления). Може да се заключи, че международните туристи предпочитат крайбрежието, докато българските туристи посещават повече зимните планински курорти и не предпочитат по-високия клас (и по-скъпи) морски курорти, а отсядат в по-малките морски села и градове по Южното Черноморие.
1.1.4. Предлагане на туристически услуги -
Б
Фигура 7. Средногодишна заетост на всички места за настаняване (%) 1990-2015
Източник: НСИ, 2015 г.
роят на хотелите се е увеличил повече от два пъти от 634 през 2000 г. до 1526 през 2007 г. 2007 г. бележи рекордно нарастване на броя на построените хотели в България – този растеж е стимулиран от пазарните промени в страната и новата възможност хората да притежават повече от един недвижим имот. Периодът съвпада също с процеса на начално натрупване на капитали в България. След 2007 г. пазарът се променя в посока строителство на по-семпли и по-малки заведения за настаняване – семейни хотели, къщи за гости, и т.н.
-
Понастоящем (2016 г.) има 3331 места за настаняване с общ леглови капацитет от 328 264 легла. 30,2% от всички места са една или две звезди, 29,2% са три звезди, а 40,6% (главно в морски и планински курорти) са четири и пет звезди. Резултатите за приходите на база легло/нощ сочат, че българските курорти приемат туристи, които не могат да си позволят големи разходи. Въпреки високия процент на туристи, които отсядат в четири- и пет-звездни хотели, те харчат малко пари за настаняване на място, тъй като тези разноски се плащат предварително на международните туроператори в техните страни. Цените за настаняване в предлаганите в чужбина туристически пакети не отразяват в пълна степен високата категория на мястото за настаняване.
-
Годишната заетост е доста ниска – тя е паднала от 60% през 1990 г. до 30% през 2010 г. – Фигура 9. Една от причините за това е рязкото увеличение на общия брой на леглата. Заетостта на легловата база през 2016 г. е 41% (НСИ, 2017 г.), така че може да се очаква наблюдаваната от 2010 г. насам възходяща тенденция вероятно да продължи.
-
Предлагането на туристически услуги е силно пространствено концентрирано. Повече от две трети (2/3) от общия леглови капацитет са съсредоточени на Черноморието, в районите на Бургас и Варна – 135 368 легла (2016 г.)14. Повече от 2/3 от международните посещения през 2016 г. са регистрирани в морски (1 858 133) и планински (279 501) курорти. Този факт излага инфраструктурата в тези райони на голямо напрежение.
-
Типичният летен туристически пакет включва от 3 до 7 нощувки в крайбрежно място за настаняване, в т.ч. ВВ (нощувка и закуска), НВ (полупансион – обикновено закуска и вечеря) или FB (пълен пансион – три хранения), безплатни плажни чадъри и/или шезлонги, и понякога безплатно място за паркиране. В България са много популярни пакетите „ол инклузив“, които предлагат безплатни напитки и храна местно производство във всички заведения денонощно. Всички туристически съоръжения и развлечения също са безплатни. В неформален разговор министърът на туризма посочи, че политиката на министерството на туризма ще е за намаляване на офертите за „ол инклузив“, тъй като те не носят очакваните приходи и привличат туристи с по-ниски финансови възможности. Типичният зимен пакет също включва настаняване + BB, HB или FB, безплатно ски оборудване, гардероб и съблекални, безплатни места за паркиране, а понякога е включен и ски учител. Концепцията „ол инклузив“ е същата като при летните пакети. Основен източник на приходи са лифт картите, чиято цена варира от 10 лв./ден в Банско в преходните части на сезона до 39 лв./ден в Пампорово (по време на сезона). Има различни цени за възрастни, за студенти, ученици и хора над 65 г., както и за половин ден за срок до 13 дни (600 лв. в Пампорово). Има също така и индивидуални сезонни карти за около 1500 лв., както и фамилни сезонни карти в Банско, с цена от 3000 лв. до 7000 лв.15. (Вж. Приложение 2.3.).
-
Туризмът в България е доминиран от морските курорти в крайбрежните общини, ограничен брой международно признати ски курорти (три) и СПА курорти (четири), и двете общини на най-големите градове (София-град и Пловдив) с развит бизнес и културен туризъм. В тях се концентрира 90% от туристическото развитие (измерено по различни показатели). Само деветте национални курорта, обявени през 2005 г.Error: Reference source not found, генерират почти 60% от реализираните нощувки и приходи, и 78% от реализираните от чуждестранни граждани нощувки.
-
Другите туристически продукти включват СПА (балнеоложки), уелнес туризъм, екотуризъм (туристически преходи, почивка на установено място в планината, риболов, лов, и т.н.) и някои форми на културен туризъм (посещение на културно-исторически обекти, винен и кулинарен туризъм, религиозен, и т.н.), всеки от които е по-популярен на вътрешния пазар, отколкото сред чуждестранните туристи – Фигура 10.
Фигура 8. Разпространение на видовете туризъм
Източник: Виждане на автора
1.1.5. Достъп -
Няма данни за начина, по който международните посетители пристигат в България. Оценките сочат, че мнозинството от туристите (масовия туризъм) пристигат по въздух. Има няколко основни летища в най-големите български градове – София, Пловдив във вътрешността на страната, и крайбрежните Варна и Бургас. Българските медии съобщават, че броят на обслужените на летище „София“ пътници през март 2017 г., е бил с 52% по-голям спрямо този през март 2016 г.16 (Приложение 1.4.). Докато причините за този ръст в броя на пристигналите по въздух туристи са неясни, данните на министерството на транспорта показват, че броят на пристигналите по въздух (вкл. чуждестранни и български граждани) е нараснал от 3,2 милиона през 2010 г. до 3,9 милиона през 2015 г.17. Този ръст може да бъде отдаден на някои новооткрити линии на Wizz air и Ryan air, на предлагани от Bulgaria air отстъпки, както и на по-ранния старт на ски сезон 2016-2017 г. Следват пристигналите по суша (автомобил и автобус). И тук са основните транспортни предизвикателства – пътната мрежа не е добре развита, някои от основните магистрали са все още в процес на изграждане. Единствената напълно завършена магистрала свързва столицата София с морския град Бургас на Южното Черноморие. Общото състояние на останалата част от пътната мрежа в България е доста лошо.
1.1.6. Организация -
Развитието на туризма се планира и управлява от министерството на туризма, което отговаря за разработването и изпълнението на държавната политика в областта на туризма, за създаване на правната рамка за туристическите дейности и развитието на сектора, за координацията с други държавни органи в сферата на туризма, за националния маркетинг и реклама, и т.н. Във всички тези задачи то се подпомага от Националния съвет по туризъм, включващ представители на свързаните с туризма министерства и институции, национални, регионални, местни и браншови туристически сдружения, сдружения на въздушни, сухопътни и водни превозвачи, национално представените сдружения на потребителите в Република България. Частният сектор в областта на туризма е добре организиран – има много професионални сдружения: на хотелиери и ресторантьори, на посредници, екскурзоводи, на организации в сферата на алтернативния туризъм (БААТ – Българска асоциация за алтернативен туризъм), регионални туристически организации, и т.н. Този въпрос е разгледан по-подробно в Глава 2.5. Институционална рамка и общност на заинтересованите страни в България.
-
Сегашните възможности и предизвикателства пред туризма в България могат да бъдат обобщени както следва:
-
Предизвикателства: Сезонна (лятото) и географска (Черноморското крайбрежие) концентрация; два преобладаващи вида туризъм; международни туристи, проявяващи интерес главно към продукти, включващи слънце, пясък и море; евтини туристически пакети; численото превъзходство на туристи, които са „наясно с цените“; ниската заетост на леглата в местата за настаняване.
-
Възможности: развитие на нови видове туризъм, продукти и дестинации (недоразвити налични ресурси); изготвяне на нова маркетингова стратегия с нова пазарна сегментация и нови целеви сегменти; и оптимизация на разходите на съществуващите туристически пазари18.
Сподели с приятели: |
