Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад


Минали и настоящи метеорологични явления и техните последствия, както и предприети действия в туристическия сектор в България



страница5/28
Дата30.07.2018
Размер2.37 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28

1.2 Минали и настоящи метеорологични явления и техните последствия, както и предприети действия в туристическия сектор в България


  1. Туристическата индустрия на България е силно зависима от метеорологичните условия и е изключително сезонна. Особено уязвими са двата най-развити вида туризъм – дъждовното лято ще засегне плажния туризъм и нивото на заетост на легловата база в морските курорти, докато липсата на сняг може сериозно да окаже сериозен отрицателен ефект върху приходите от ски туризма19.

  2. България е уязвима също към свързаните с изменението на климата рискове, произтичащи от екстремни явления като горещи вълни, изключително интензивни валежи и наводнения в крайбрежната зона20. Това са явления, които не могат да бъдат предвидени и тъй като могат да засегнат значително туристическите дейности, те ще имат отражение върху краткосрочните пътувания (дневни екскурзии и кратки почивки), по-ранните отпътувания (туристите се завръщат по домовете си), както и върху избора на дестинация за по-дълъг престой.

  3. През последните години България е изложена на по-чести екстремни метеорологични събития, като бури, включително торнада, и свързани с тях явления, като продължителни и интензивни валежи, водещи до наводнения. Екстремните събития включваха също градушки и горещи вълни. Според Индекса на глобалните климатични рискове (ИКР) на природозащитната организация Germanwatch, България е измежду страните, които са били най-силно засегнати от екстремните метеорологични събития през 2014 г. – страната е класирана на шесто място след Сърбия, Афганистан, Босна и Херцеговина, Филипините и Пакистан21 – Приложение 1.5. Някои от тези събития предизвикаха неблагоприятни явления като лавини, свлачища и брегова ерозия, които застрашават туристическите дейности в различни части на страната.


  4. Фигура 9. Мизия под вода



    Фигура 10. Торнадо в Созопол



    Източник: BGNES

    Източник: standartnews.com
    Торнадата се срещат все по-често на българския морски бряг, което застрашава туристическия сектор и туристическите курорти. Като пример, през лятото на 2014 г. торнадо удари български черноморски курортен град Созопол, докато в същото време наводнения „давеха“ страната (Фигури 11 и 12). През последните 10-15 години броят на торнадата в България се е увеличил значително22. В периода 2001-2014 г. в рамките на 48 дни са наблюдавани общо 55 торнада, най-често около София и по черноморското крайбрежие. Все пак средната честота на торнадата в България е по-ниска – по 3,9 събития на година. Повечето торнада (91%) възникват между април и септември; с по-силна концентрация през юни и юли. Водни смерчове, т.е., вихри, образуващи се над водна повърхност, са били наблюдавани главно между юни и септември, т.е., през основния туристически сезон. Въпреки това, като явления над морската повърхност те имат ограничени последици за туризма.


  5. Фигура 11. Идентифицирани територии, предразположени към наводняване


    През зимата и пролетта (средата на май) на 2015 г. България беше ударена отново от повече от 10 големи наводнения,23 засегнали главно северните части на страната. Североизточните райони, където са разположени някои от основните български морски курорти – Златни пясъци, Албена, Камчия, бяха особено засегнати. Тринадесет души загинаха в наводнението, ударило варненския квартал Аспарухово на 20 юни, а целият регион понесе щети за милиони левове, включително щетите, нанесени върху туристически обекти в този район (Фигура 13). Европейската комисия е била готова да предостави на България пакет от помощи на стойност 6,3 милиона евро (6,8 милиона щ.д.) за справяне с последствията от природните бедствия през зимата на 2015 г.Error: Reference source not found

  6. По-дългосрочен проблем, който увеличава риска от наводнения в крайбрежната зона, е покачването на морското равнище, причинено от общите климатични промени по света (напр., топенето на ледниците, увеличаването на валежите и т.н.). В световен мащаб, от 90-те години на миналия век насам скоростта на покачване на морското равнище се е ускорила до над 3 мм на година24. Тъй като Черно море е вътрешно море, средноаритметичните стойности на средното покачване на морското равнище са по-ниски и се смята, че в последните няколко десетилетия варират между 1,5 мм/год. и 3 мм/год.25. Според един анализ на Allenbach et al.26 покачването на морското равнище ще окаже много сериозно въздействие върху черноморските плажове, тъй като при покачване на морското равнище от 0,5 м, се очаква 56% от всички плажове да се отдръпнат с 50% от максималната им ширина. При покачване на морското равнище от 0,82 м (високата стойност в прогнозата на IPCC за периода 2081 г. – 2100 г.), се очаква около 41% да се отдръпнат с цялата си максимална ширина, докато при покачване от 1 м, около 51% от всички черноморски плажове се очаква да се отдръпнат (да бъдат потопени или изместени към сушата) с цялата си максимална ширина, ако се използва високата средноаритметична стойност в примерните комбинирани прогнози. Въпреки че това е сценарий за бъдещето в дългосрочен план, покачването на морското равнище с 1 м би засегнало Варненския залив, курорта на р. Камчия, гр. Бургас, Слънчев бряг (Фигура 13), гр. Поморие и бреговата линия между курортен комплекс Албена и с. Кранево. Идентифицираните като предразположени към наводняване територии, които са уязвими към покачването на морското равнище, обхващат около 20% от българския морски бряг (83 км от общо 412 км)27. Вече има доказателства28 за повишени ерозия, щормово вълнение и наводняване в ниските зони.

  7. Нещо повече, тези проблеми са се изострили под напора на бързо нарастващото население по крайбрежието, което води до лошо планирано развитие на предразположените към рискови ситуации райони. Зоните, които са потенциално уязвими към ефектите от покачването на морското равнище по българско крайбрежие са лиманите, лагуните, пясъчните плажове и дюните, при които често протичат и процеси на слягане29.

  8. Има връзка между увеличаването на валежите и наводненията (причинени от климатичните промени) и свлачищата, характерни за Северна България и планинските райони. Свлачищата са неравномерно разпределени в България, главно по бреговата линия на р. Дунав. Свлачища се срещат и по северното черноморско крайбрежие като могат потенциално да имат значителни последици за туристическите съоръжения, инфраструктура и сгради. Например, огромно свлачище е разрушило панорамния път от Варна до курорта Златни пясъци и понастоящем между града и курорта няма пряка връзка. Някои хотели станаха напълно недостъпни, а имаше и такива, които дори се свлякоха надолу към брега и вече не се използват30. През март 2017 г. бяха регистрирани повече от 1800 свлачища в резултат на проливните дъждове в цялата страна31, като едно от тях блокира пътя към зимния ски курорт Пампорово, а друго засегна морския курорт Златни пясъци.

  9. През 2007 г. и 2011 г. бяха наблюдавани две горещи вълни, с температури достигащи абсолютни максимални стойности от 38-40С и продължителност една седмица на тази през 2007 г.32 Подобни температури бяха измерени през лятото на 2015 г.Error: Reference source not found Температури като тези са доста над оптималния температурен диапазон за плажен туризъм33.

  10. Опасността от лавини в българските планински райони е висока. Обаче, официална статистика за лавините в България липсва. Също така, данните за снеговалежите не са пълни, налични са за избрани метеорологични станции и в много случаи не обхващат годините отвъд 2010 г. За последния зимен сезон средната снежна покривка за избрани метеорологични станции беше както следва: ноември 2016 г.– 5 см, декември 2016 г. – 4,8 см, януари 2017 г. – 21 см, февруари 2017 г. – 9,9 см, март 2017 г. – 1,7 см. Няма статистически данни за зимните ски курорти34.

  11. В България случаи на срутища се наблюдават предимно по стръмни или вертикални планински склонове, които притежават специфична литоложка структура и физическите свойства на съставните скали. Рискови са особено граничните скатове на платата в Североизточна България (вкл. черноморското крайбрежие), Източните Родопи, високите планински зони на Рило-Родопския масив и Западна Стара планина. Всички те са популярни туристически места, а срутищата представляват истинска заплаха за туристите и туристическите сгради и инфраструктура (пътищата често са блокирани).

  12. Няма достатъчно разбиране за влиянието на тези явления върху туризма. Повечето щети са регистрирани в населени места (София, Варна).

Таблица 1. Метеорологични явления в България

Явление

Честота

Регионално значение

Дъждовни валежи, включващи

  • наводнения



  • свлачища

Висока

Висока


Висока

Цялата страна

Цялата страна (части от крайбрежието)



Северното черноморско крайбрежие, планинските райони

Бури и торнада

Средна

Черноморския регион

Горещи вълни

Средна

Южното черноморско крайбрежие, Южна България

Лавини

Висока

Рила, Пирин, Витоша

Срутване на камъни

Ниска

Планински райони

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница