Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад


Свързани с туризма рискове и уязвими места



страница6/28
Дата30.07.2018
Размер2.37 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28

1.3. Свързани с туризма рискове и уязвими места


  1. Рисковете от изменението на климата за туристическия сектор в България бяха анализирани подробно през 2014 г. и публикувани от българското Министерство на околната среда и водите (МОСВ)35. Кратко резюме на основните констатации и резултати, заедно с някои нови факти, е представено по-долу.

  2. Съществуват доказателства, че изменението на климата ще има значителни отрицателни последици за туристическия сектор в Южна Европа, където е съсредоточен повече от половината от капацитета на ЕС за туристическо настаняване. Очакваното въздействие на изменението на климата включва намаляване на нощувките в тази част на континента с 1 до 4% за различните сценарии, при които средните температури ще се увеличат с 4.1 до 5.4 ° С до 2030 г., като едновременно с това се увеличава броят на нощувките с 15 до 25% за останалата част от континента.

  3. Такива сценарии обаче трябва да се разглеждат с повишено внимание, тъй като туристическите реакции на краткосрочни екстремни събития (като горещи вълни, бури или валежи) и дългосрочните промени (повишаване на температурата) не са достатъчно добре разбрани. Това е илюстрирано на фигура 14. Взимането на туристически решения зависи от мотивацията на пътуването, която може да не е свързана с физическата среда и времето (културен туризъм, посещение на приятели и роднини). Също така, имиджът на дестинацията е само частично оформен от разбирането за неговия климат, докато маркетингът, офертите или времето на пътуване също оказват влияние върху вземането на решения. Изборът на дестинация също е повлиян от по-широките социално-икономически условия (например достъп или политическа стабилност).

Фигура 12. Фактори за избор на туристическа дестинация



    Източник: Визия на авторите

  1. Съпътстващите метеорологичните явления потенциални преки рискове и възможности за сектор „Туризъм“ са обобщени в Таблица 2.:

Таблица 2. Адаптация към изменението на климата – потенциални преки рискове и възможности за туристическия сектор

Туризъм

Рискове

Възможности

Повишаване на температурите (вкл. периоди на горещини и горещи вълни)

  • По-малък брой туристи в средата на летния сезон

  • Удължаване на летния сезон (през пролетни и есенни месеци) – за морски туризъм

  • Здравословни проблеми при туристите в средата на летния сезон – топлинни и слънчеви удари, високо кръвно налягане и т.н.

  • Удължаване на преходните сезони – за всички видове туризъм

  • Нужда от повече охладителни системи през лятото поради по-високо енергопотребление

  • По-високи потребности от вода – недостиг на вода




  • По-кратък среден престой




  • Лавини през зимата




Понижаване на температурите (вкл. студени вълни)

  • Здравословни проблеми при туристите – замръзвания през зимата




  • По-малък брой туристи през всички други сезони




  • По-кратък среден престой




Увеличаване на валежите и влажността

  • По-малък брой туристи

  • Увеличаване на селскостопанската продукция

  • Скъсяване на летния и преходните сезони




  • По-кратък среден престой




  • Свлачища







  • Влошени условия за каквито и да е рекреационни дейности на открито




  • Лавини през зимата




Засушаване

  • Недостиг на вода за нуждите на туристите




  • По-кратък среден престой




  • По-малък брой туристи




Увеличаване на ветрове и бури

  • По-малък брой туристи




  • Здравословни проблеми при туристите




  • По-кратък среден престой




  • Увреждане на туристическа инфраструктура




Недостиг на вода

  • По-малък брой туристи




  • По-кратък среден престой




  • По-кратък туристически сезон




Недостиг на енергия

  • По-кратък среден престой




  • По-кратък туристически сезон




  • По-малък брой туристи




Нетрайна снежна покривка

  • По-малък брой туристи

  • По-дълги преходни сезони

  • По-кратък среден престой

  • Разработване на нови туристически продукти в планинските курорти

  • По-кратък туристически сезон




Наводнения

  • По-кратък среден престой




  • По-кратък туристически сезон




  • По-малък брой туристи




  • Увреждане на туристическа инфраструктура







Лавини

  • По-кратък среден престой




  • По-малък брой туристи




  • Увреждане на туристическа инфраструктура




  • Влошен достъп до туристически дестинации




Свлачища

  • Увреждане на туристическа инфраструктура




  • Влошен достъп до туристически дестинации




  • По-малък брой туристи




  1. Екстремните събития и метеорологичните модели могат да влияят на възприятията и да доведат до отмяна на вече направена резервация за почивка. В повечето случаи екстремните събития се появяват без предупреждение. Както се вижда от Фигура 15, това може да предизвика положителни или отрицателни емоции36. Адаптивните реакции могат да включват отмяна на почивката (напускане на дестинацията), пространствено заместване/подмяна (преместване на друго място), или изместване на вниманието към други дейности в рамките на дестинацията. Отрицателните преживявания също могат да влияят на дългосрочните реакции на търсенето, макар че това не означава непременно, че туристите няма да се върнат. Може да се очаква, че те биха били по-добре подготвени за всякакви екстремни събития или биха променили модела на пътуванията си – като ги изместят към друг период от годината. Следователно, екстремните събития са само един от многото аспекти, направляващи поведението на туристите.

Фигура 13. Въздействие на метеорологичните събития



Източник: Gössling, S., Steiger, R. and Abegg, B. 2016.

1.3.1. Летен туризъм


  1. Лятото е най-популярният сезон за морски туризъм и почивка в Средиземноморския регион на Югоизточна Европа, където е разположена България. Европейските статистически данни показват, че август е най-популярният месец за пътуване до Югоизточна Европа37. Буди загриженост фактът, че поради покачващите се температури и свързания с тях биофизически стрес (температури над 40С, висока влажност), може да се очаква част от туристите да изместят ваканцията си към преходния сезон. Този вариант е особено интересен за пътуващите без деца в училищна възраст. При високи температури по-възрастните пътници и малките деца са изложени на по-голям риск от топлинно изтощение. Следователно, курортите могат да станат по-малко атрактивни през лятото: климатичните сценарии за България показват, че до 2020 г. юни ще е станал почти толкова горещ колкото са юли и/или август сега38.

  2. Косвен ефект от изменението на климата, който има отношение към морския туризъм е, че без мерки за ограничаване и адаптация, бреговата ерозия, свързана с покачването на морското равнище, може да изложи на опасност рекреационните и туристически дейности в морските дестинации. Съществува и риск от наводнения, които могат да нанесат сериозни щети на туристическите курорти, сгради и инфраструктура по крайбрежието.

  3. Анализът на тенденциите в годишното разпределение на посещенията на международни туристи и реализираните от чуждестранни и български граждани нощувки показва, че от 2000 г. насам има значително удължаване на летния туристически сезон, главно за сметка на пролетните месеци. За българските туристи то се очаква да започне от февруари. И докато реализираните през есента посещения и нощувки на чуждестранни граждани не се увеличават, броят на регистрираните нощувки на български граждани през есента и зимата (включително през декември) бележат значителен ръст.

  4. Може да се очаква, че изменението на климата в България през лятото ще създаде предпоставки за съществено удължаване на туристическия сезон. Фактически, всички страни, граничещи с Черно море (България, Румъния, Украйна, Русия и Грузия) могат да очакват благоприятни ефекти в началото и края на летния туристически сезон.

  5. В по-голямата си част туризмът едва ли ще се развива „по различен начин“ поради изменението на климата до 2030 г., освен ако няма горещи вълни, които се отразяват на краткосрочното поведение (главно еднодневния туризъм, който може парадоксално да доведе до увеличаване на плажния туризъм (за охлаждане в морето). Възможни са промени в рамките на деня обаче – повече туристи сутрин и вечер и по-малко в средата на деня. Изискванията по отношение на климатиците в хотелите може да се увеличат. В по-далечното бъдеще е възможно, след периоди на последователни „горещи“ лета (температури, надвишаващи 35С през продължителен период от време), значителен дял по-специално от по-възрастните пътници да преосмислят избора си на дестинация или графика на посещението – Приложение 1.6.

  6. Въпреки всичко, тези условия могат да доведат до ограничаване на някои от традиционните туристически пазари от Западна и Северна Европа с нарастването на процента на възрастните хора, които не могат да издържат на високите летни температури. Освен това, се очаква перспективите за прекарване на лятната ваканция в родните им страни да станат по-привлекателни. Докладът за оценка на уязвимостта на Обединеното кралство заключава, че „по-високите температури могат да съдействат за … увеличаване броя на посетителите в националните паркове, плажовете и откритите пространства в Обединеното кралство. Това може да повлияе на хората при избора им на дестинация за пътуване, както като измести международните пътувания от Обединеното кралство, така и като поощри туристи от чужбина39. Това може да доведе до известен спад в броя на туристи от Обединеното кралство в България.

  7. Заплахите за летния туризъм в България са свързани с непреките въздействия на изменението на климата, водещи до недостиг на вода. По приблизителни оценки40, прякото и непряко потребление на вода от туризма варира между 4600 и 12000 л/нощувка на гост, като директното потребление на вода за градини и басейни често надхвърля стотици литри за нощувка на гост. Това е количество неколкократно по-голямо от използваното от местните жители и може да допринесе за недостига на вода в района. Поради ограничения брой водоснабдителни системи и тяхната недостатъчно добра поддръжка, недостиг на вода е наблюдаван в България и в райони, предразположени към наводнения. През лятото недостигът на вода може да се дължи на ограничените валежи. Вече съществуват проблеми с водата, както и в някои конкурентни дестинации, като Кипър, Турция и Гърция. В Кипър по-специално вече е имало случаи на прекъсване на водоснабдяването и електрозахранването през лятото41. Българските медии са съобщавали за случаи на недостиг на вода в българските курорти, главно тези по крайбрежието42. Вж. също Приложения 2.7 и 2.8.

  8. Съществуващите по Черноморието голф игрища поставят водоснабдяването под допълнително напрежение - известно е, че поддръжката им изисква много вода, която и без това вече е оскъдна в тези райони. Има три голф игрища (ГИ) по черноморското крайбрежие и всичките са разположени на север от Варна – Black Sea Rama GC, Thracian Cliffs GC и Lighthouse GC. Друго голф игрище (Pirin Golf GC) се намира близо до зимния ски курорт Банско в Рила планина, а още две други – St. Sofia GC и Pravets GC43 са изградени близо до столицата София. Не е ясно какво точно е положението с водата в тези райони, но е вероятно голф игрищата да имат значителен принос за потреблението на вода там44.

1.3.2. Зимен туризъм


  1. По-високите температури имат съществен ефект върху снега и леда. По-високите зимни температури означават по-висока снежна граница, по-тънка ледена покривка на езерата и по-кратки снеговалежи. Глобалното затопляне излага на пряка опасност продължителността на зимния сезон по света, качеството на преживяване на туристите и разнообразието от спортни и други зимни дейности45. В световен мащаб типичната за края на лятото постоянна снежна граница във високите планински райони се е покачила с около 200 м в сравнение с 60-те години на миналия век46. По-специално нископланинските ски курорти и други дейности, свързани със зимния туризъм, вече са засегнати от изменението на климата, като са възможни преки отрицателни последици за местните общности, които зависят от работните места и приходите, генерирани от този вид туризъм. Според сценариите на неограничено изменение на климата повече от половината от ски сезона в света може да изчезне, с няколко изключения, включващи най-високопланинските курортиError: Reference source not found.

  2. Макар че в повечето ски зони вече се използват снежни оръдия, броят на подходящите за каране на ски дни ще намалява в много курорти, което ще постави под въпрос тяхната финансова жизнеспособност. През зимата на 2014 г. българският планински курорт Чепеларе (разположен на височина от 1232 м) не е отчел никаква печалба заради високата цена на производството на изкуствен сняг. Липсата на сняг довела до спад в броя на туристите. При такава отрицателна серия, курортът тогава бил принуден да намали цената на лифт картите до възможния минимум.

  3. Прогнозите за климата за България са за непрекъснат спад в зимните снеговалежи и по-ранно топене на снеговете. Валежите от дъжд могат да окажат отрицателен ефект върху качеството на снега и възприятията на почиващите. Това ще има значителни негативни последици за ски курортите, особено тези в по-ниските планински пояси (Фигура 16 – за легендата вж Приложение 2.9).

    Фигура 14. Прогноза за снежната покривка за зимния ски сезон в България



Източник: Адаптирано от Анализ и оценка на риска и уязвимостта в областта на туризма, в: Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени“, 2014 г.

  1. Едно изследване на курорта Боровец, проведено в рамките на проекта CLAVIER47 през 2009 г. показва, че по принцип курортът ще разполага с достатъчно сняг за скиорите в бъдеще (ски пистите са изцяло покрити със сняг, без оголени места по тях), въпреки трайната тенденция на спад в броя на снежните дни и на дебелината на снежната покривка (най-силно изразена на височина 2500 м). Скритите рискове обаче са в променливостта през годините, а до 2020-2050 г. се очаква да има периоди от между 2 и 6 последователни години с лоши снежни условия.

  2. Докато икономическото въздействие на това развитие върху регионалната и местната икономика може да бъде скромно до 2030 г., всяка отделна година може да доведе до значителни загуби. В дългосрочен план, ефектите вероятно ще са до голяма степен негативни, като ще зависят от световните усилия за смекчаване на последиците, специфичните снежни условия, маркетинговата политика и реакциите на търсенето на туристически услуги. Най-лошият възможен сценарий е серия от „лоши“ зими, които ще принудят хотелите да се откажат от дейността си.

  3. Анализът на динамиката на международните посещения и регистрирани нощувки на чуждестранни и български граждани потвърждава песимистичната прогноза за българския зимен туризъм. Докато при международните посещения се забелязва леко увеличение през декември, при броя на реализираните нощувки от чужденци през периода от октомври до февруари липсва каквато и да е положителна възходяща тенденция. Броят на реализираните нощувки от български граждани през същия период показва значително увеличение, но не достига стойностите от основния туристически сезон. Въпреки това, общият брой на нощувките на гости се очаква да расте; следователно това може да заздрави положението в бизнеса като цяло. За предприятията може даже да е по-лесно да поддържат дейностите си на постоянно ниво, вместо да планират втори, много кратък пик. Рискът тук вероятно се крие по-скоро в несигурността на положението (потенциално много малко сняг).

  4. Прогнозите за изменението на климата навеждат на мисълта, че зимният туризъм ще бъде засегнат значително по-сериозно от другите видове туризъм в България. Това би имало главно негативни последствия за местните общности, които зависят от работните места и приходите, генерирани от зимния туризъм.

1.3.3. Недостиг на вода в българските курорти


  1. Туризмът допринася за голямото търсене на вода в райони, където тя е оскъдна. Заради ограничените валежи, както и технически проблеми, свързани с поддръжката на тръбите и течовете, недостигът на вода не е рядко явление в България (вж. Приложение 1.8). Този проблем е установен преди две десетилетия48, но спорадично са предприемани много скромни мерки за смекчаването му в отделни райони на страната.

  2. Недостигът на вода и невъзможността да се осигурят необходимите количества за задоволяване потребностите на всички сектори водят до възникването и задълбочаването понякога на спорове по повод разпределението на водата (особено със селското стопанство). Сезонният характер на морския туризъм, както и неговата географска концентрация (особено около Средиземноморския басейн, където водата и без това е оскъдна), създава значително напрежение на регионално и местно ниво. Периодът на върхово потребление на вода за туризма съвпада с този за селското стопанство, за населението, енергийният сектор и природата. Освен това той съвпада и със летните засушавания, които се очаква да стават все по-тежки при различните сценарии за изменението на климата.

  3. 85. Основен проблем е неефективното използване на водните ресурси. Например, приблизително 10% от всичката вода се губи заради недостатъчна поддръжка на водопроводната мрежа, и също толкова голям процент се използва за напояване на градини, по-специално на тревни площи. Общото потребление в промишлеността е почти двойно по-високо от това в развитите индустриални страни. Селското стопанство, което е основен потребител на прясна вода, разчита на неефикасни напоителни системи49.

  4. В планинските райони изменението на климата ще доведе до по-ранно топене на все по-малки количества сняг и лед, като по този начин ще застраши доставките на вода през продължителни периоди от годината.

1.3.4. Прекъсване на електрозахранването


  1. За спирания на тока (временно прекъсване на електрозахранването в резултат на свръхпотребление и срив на системата) в някои български морски курорти бе съобщено за пръв път през лятото на 2010 г.50 когато потребяваната от климатиците електроенергия надхвърли производството. Примерът е илюстрация на това как повишаването на температурите може да доведе до стратегии за адаптация, които да не са устойчиви поради различни причини.

1.3.5. Общи констатации и заключения


  1. Констатациите подкрепят следните заключения:

  • Туристическият продукт на България е силно зависим от плажния летен туризъм (предимно международните туристи) и в много по-малка степен от ските (предимно българските туристи).

  • По-голямата част от туризма е концентриран в района на Черноморското крайбрежие, където се очаква изменението на климата да допринесе за повишаване на вече високите летни температури, за екстремни метеорологични явления, включващи интензивни валежи от дъжд и торнада, и за свързани с тях проблеми, като наводнения и свлачища.

  • Летните температури вече могат да надхвърлят оптималните температури за плаж и очакванията по сценариите за изменението на климата са те да продължат да се повишават. Това може да доведе до размествания в пазарите за плажен туризъм в дългосрочен план. При изготвянето на оценки трябва да се отчетат възможностите за адаптация (напр., климатизация, засенчване), неметеорологични параметри (възможности за организиране на ваканции извън основния сезон), или вероятността за екстремни метеорологични събития. Трябва да се прави разграничение между дневни посетители и туристи. Специално българските туристи могат да започнат да проявяват повече интерес към плажния туризъм в по-ранните и по-късните месеци от годината, докато международните туристи могат да избягват много горещите лета.

  • Очакваното намаляване на дъждовните валежи през лятото, пролетта и есента може да помогне за удължаването на летния сезон, докато зимният сезон може да се очаква да се свие. Екстремните метеорологични събития могат да окажат въздействие върху краткосрочното адаптивно поведение на туристите, както и върху търсенето в по-дългосрочен план.

  • Зимният туристически сезон може да стане икономически нежизнеспособен, или поне в местата с по-малка надморска височина.

  • Като цяло сезонността ще се намали. Това може да съдържа в себе си перспективи за по-стабилни възможности за трудова заетост, и за по-балансирана и по-висока заетост на настанителната база, но ще изисква допълнителни усилия в сферата на маркетинга за привличане на международни туристи през по-ранните и по-късни месеци от годината.

  • Може да се очаква наличните водни ресурси да намалеят с 15-30% в Източна България, и с 10% в останалата част от страната51, което ще окаже натиск върху селското стопанство, туризма и други зависещите от водата сектори. Това налага управлението на водните ресурси да обърне внимание на течовете (поддръжка на тръбните системи) и възможностите за намаляване на потреблението на вода52.

  • Като се имат предвид възможностите за разкриване на нови работни места в туризма, следва да се направят инвестиции в обучението на персонала и подобряване качеството на туристическото обслужване.

  1. Имайки предвид значителните рискове за жизнеспособността на зимните продукти, както и очакваните високи летни температури, диверсификацията на туристическите продукти е важна стратегия за намаляване на уязвимостта и повишаване на атрактивността на дестинациите.

  2. Инвестициите в производството на изкуствен сняг в зимните курорти са рискови заради очакваните промени в зимните валежи и повишаване на температурите. Това може да доведе до значително намаление на броя на дните, подходящи за ски, липса на вода за производство на изкуствен сняг, и общо повишаване на разходите за ски, които пазарът едва ли ще бъде готов да плати.

  3. Горните констатации и изводи са представени схематично в Приложение 1.1

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница