Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад



страница7/28
Дата30.07.2018
Размер2.37 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   28

1.4. Изводи


  1. Има значителен потенциал за растеж за туризма в България. Въпреки това, изменението на климата поставя под все по-голямо съмнение сегашните устои на сектора – плажният и зимният туризъм. Летният туризъм е изправен пред перспективата температурите да надхвърлят оптималните нива, както и за горещи вълни и други екстремни метеорологични явления, като например периоди на интензивни валежи, съпътствани от наводнения и свлачища. Все по-често се наблюдават торнада. Зимният туризъм вече страда от по-високите температури и има риск той да става все по-нежизнеспособен в бъдеще. Рисковете потенциално се изострят от недостига на ресурси (по-специално прясна вода) и нарастващото търсене на енергия, например за захранване на климатици.

  2. Като държава-членка на ЕС, България е част от Планирания национално определен принос на ЕС и неговите държави-членки за намаляване най-малко с 40% на емисиите от парникови газове до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Тази цел трябва да бъде постигната в периода 2021-203053 (РКООНИК, 2015 г.), и означава, че всяка дейност, която води до увеличаване на енергопотреблението е пречка за постигането на целта на ЕС. Растежът в туризма ще доведе до увеличаване на потреблението на енергия, а секторът трябва да обмисли възможностите за намаляване на това потребление, за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, и да се ангажира с компенсиране с цел намаляване на уязвимостите. За сектора тези усилия за намаляване на въздействието представляват допълнителни разходи, които трябва да бъдат отчетени при планирането на бъдеще с ниски нива на въглеродни емисии.

  3. За да се намали уязвимостта на туристическия сектор, е необходимо той да се диверсифицира, като същевременно се намали неговата енергоемкост и ресурсна зависимост. Могат да се въведат нови туристически продукти, включващи например кулинарен-, винен-, уелнес- или културен туризъм. Туристическите предприятия могат също така да очакват удължаване на летния сезон, с възможности за привличане на посетители особено в началото на лятото и началото на есента. Управлението в интерес на намаляване потреблението на ресурси, на технологичните иновации, и законодателството за новите туристически обекти и инфраструктура може да допринесе значително за ограничаване на уязвимостта, свързана със смекчаването на въздействието и бъдещото изменение на климата. За постигането на тази цел българската туристическа индустрия като цяло и отделните стопански единици в нея трябва да разработят стратегии и прилагат законодателството. Едва тогава ще може да се осигури по-важна икономическа роля на туризма, дори по сценариите за декарбонизация и изменение на климата.


Глава 2. Базово състояние – контекст на прилагани политики


  1. Тази глава изследва нивото на знанията за последиците от изменението на климата. Освен това, тя идентифицира съществуващите в момента празнини в знанията по отношение на туристическия сектор. Главата започва с проучване на нивото на информираност и разбиране в сектора в световен мащаб, след което разглежда опита в областта на адаптацията към изменението на климата (АИК) в туризма в други държави от ЕС, включвайки и анализ на сегашната правна рамка и политика на ЕС. Втората част на главата изследва информираността, разбирането, правната рамка и политики по отношение на изменението на климата (ИК) на туристическия сектор в България, съответните институционална рамка и общност на заинтересованите страни, финансов и човешки ресурс, както и настоящите и предвиждани действия във връзка с АИК в страната. Главата завършва с идентифицирането на пропуските и препятствията, които пречат за адекватното реагиране на действията по АИК в България.

2.1. Ниво на информираност и разбиране на бъдещи последствия от климатичните промени, пропуски в знанията в туристическия сектор

2.1.1. Академични изследвания


  1. Връзката на туризма с метереологичните условия и климата се обсъжда вече повече от половин век54. В началото изследванията в тази област се съсредоточили върху централната роля на климата в търсенето на туристически услуги. Първите публикации за взаимовръзката между изменението на климата и туризма се появяват в края на 80-те години на миналия век. Scott et al.55 приписват това на липсата на интерес сред изследователите на туризма и недостатъчното познаване на антропогенните причини за изменението на климата. Интересът към темата расте постоянно от 90-те години на миналия век, след като започна все повече да се обсъжда приноса на туризма към емисиите от парникови газове и адаптирането56.

  2. След 2000 г. се наблюдава значително нарастване на изследванията в областта на туризма и климата. Scott et al.57 гледат на този период като повратен момент за изследванията в областта на туризма и климата. След този момент бе призната необходимостта от съвместни усилия в научните изследвания и разпространението на знания. Бяха организирани международни конференции, посветени на теми, изследващи туризма и климата, и особено през последното десетилетие се наблюдава значителен ръст в броя на статиите, обсъждащи различни аспекти на туризма и изменението на климата. Въпреки това, широк кръг от взаимовръзки, например относно реакциите на търсенето на туристически услуги, остават недостатъчно разбрани.Error: Reference source not found

  3. По това време се появиха и опасенията, че туризмът е един от факторите, допринасящи за изменението на климата. Секторът е отговорен за около 5% от глобалните емисии на СО258, като 40% от приноса на туризма за глобалното затопляне се дължат на въздушния транспорт, 32% на автомобилния транспорт, 21% на настаняването, 4% на различни туристически дейности, и 3% на други видове транспорт. Особено ако се прибави и затоплящият ефект на емисиите, отделяни от въздухоплавателните средства, различни от СО2, общият принос на туризма за глобалното затопляне се оценява като по-висок – от порядъка на 8%59. Въздействията на изменението на климата върху туризма могат да бъдат както преки, така и косвени, включително60:

  • Нарастващи разходи за застраховки, отопление и охлаждане;

  • Промени в продължителността и качеството на ваканциите заради променената околна среда на дестинациите, което се отразява на атрактивността им (напр., изчезнали ледници);

  • Въздействия върху туристическата инфраструктура;

  • Въздействия върху икономическата и политическата стабилност.

  1. В отговор на изменението на климата, ръководителите в туризма, мениджърите на дестинации, политиците и правителствата са призовавани да допринесат за ограничаването на последиците от него, като разработят стратегии за адаптация към изменението на климата.61

2.1.2. Ниво на информираност и разбиране


  1. През последните години много правителства, политически и неправителствени институции и организации насочиха вниманието си към изменението на климата и неговото въздействие върху всички сфери на човешкия живот и дейности62.

  2. Всички заинтересовани страни признават, че климатът се изменя с бързи темпове, и че това оказва въздействие върху природната среда и стопанската дейност. Световната организация по туризъм към ООН (UNWTO) заявява, че за туризма изменението на климата не е бъдещо събитие, а ситуация, която вече засяга сектора и определени дестинации, и по-специално, дестинации, разположени в планински и крайбрежни райони63. Променящите се модели на търсенето и ‎туристическите потоци ще окажат въздействие върху туристическите предприятия и местните общности, което ще има вторичен ефект върху свързани с туризма сектори, като например селското стопанство и строителството.

  3. В туристическия сектор нивото на информираност за въздействията на изменението на климата е сравнително високо. В периода след организираната от UNWTO в Джерба, Тунис през 2003 г. Първа международна конференция по изменение на климата и туризъм, беше генерирана нарастваща база от научни данни, насочени към сложните взаимоотношения между туристическия сектор и изменението на климата.

  4. Днес вече е общопризнат фактът, че е спешно необходимо туристическата индустрия, националните правителства и международните организации да разработват и прилагат стратегии за справяне с изменението на климата, като едновременно с това се ограничава приноса на туризма за изменението на климата. В свой неотдавнашен доклад64 Световната банка посочва три основни изисквания към политиката в областта на климата: действайте сега, действайте заедно, действайте различно. Това е един солиден подход за всички икономически сектори, включително туризма.

2.1.3. Празноти в знанието


  1. Въпреки значителния ръст в броя на публикациите на тема туризъм и изменение на климата, все още има съществени празноти в знанията по отношение на адаптацията и ограничаването на изменението на климата. Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата (2013 г.)65 посочва четири ключови области, в които съществуват пропуски в познанието: (1) информация за щетите, както и за разходите за адаптация и ползите от нея; (2) анализи и оценки на риска на регионално и местно равнище; (3) рамки, модели и инструменти в помощ на процеса на вземане на решения; и (4) средства за мониторинг и оценка на минали усилия за адаптация.

  2. Някои от най-важните празноти в знанието относно изменението на климата и туризма са свързани с66:

  • Науката за изменението на климата – знанията се развиват и постоянно се усъвършенстват;

  • Роли и Отговорности – кой отговаря за изпълнението на съществуващи и разнообразни действия за адаптация и ограничаване на отрицателните последици (стратегии, планове и т.н.);

  • Разходите за усилията за ограничаване на последиците и цената на отлагането им;

  • Приоритети – необходими са незабавни действия и дългосрочни цели за ограничаване на последиците;

  • Информационни пропуски;

  • Недостигът на финансиране – от къде ще дойдат всички необходими пари?

  • Правилните инструменти и технологии, които трябва да бъдат приложени;

  • Преодоляване на поведенческата и институционална инертност.

  1. Въпреки множеството създадени и публикувани документи и проведените различни форуми (конференции, кръгли маси, и т.н.), доказващи наличието на високо ниво на информираност и пълно разбиране от страна на учени, политици и експерти за бъдещите последствия от изменението на климата изобщо и за туристическия сектор в частност, в самия сектор все още има известни съществени празноти в знанието, на които трябва да се обърне внимание. Независимо от това, съществува широк консенсус, че усилията за смекчаване на последиците трябва да започнат незабавно, а стратегиите за адаптация следва да бъдат прилагани паралелно с генерирането на нови знания.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   28


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница