Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад


Правна рамка и политики на ЕС за АИК в туристическия сектор



страница9/28
Дата30.07.2018
Размер2.37 Mb.
ТипДоклад
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   28

2.3. Правна рамка и политики на ЕС за АИК в туристическия сектор


  1. Туристическият сектор не е сред основните приоритети на правната рамка и политиките на ЕС в областта на АИК. Насоките и инициативите, имащи отношение към него, могат да бъдат намерени в различни документи, свързани с емисиите от парникови газове, транспорта, селското стопанство, водоснабдяването и т.н. Този раздел дава обща представа за съответните политики на различни нива на управление.

  2. Действията, свързани с изменението на климата все повече се превръщат в неразделна част от икономическите анализи и съществен елемент от оценките на риска от страна на публични и частни организации. Например, последният Доклад за глобалните рискове на Световния икономически форум79 сочи, че най-въздействащият риск (т.е., рискът с най-големи потенциални щети) за идните години е провалът в ограничаването и адаптацията към изменението на климата.

2.3.1. Световните политики в резюме


  1. През декември 2015 г. страните-членки на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) приеха Парижкото споразумение, което включва дългосрочните цели за задържане на повишаването на средната глобална температура до много под 2 С над прединдустриалните равнища и полагане на усилия за ограничаване на това повишение до 1,5 С над прединдустриалните равнища, тъй като това би намалило в значителна степен рисковете и последиците от изменението на климата80. През 2015 г. беше приета Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай81. Документът признава, че изменението на климата е един от основните фактори на риска от бедствия. Програмата за устойчиво развитие 2030 г. съдържа 17 основни цели за устойчиво развитие и набор от подцели в рамките на всяка от тях, и изрично отчита предизвикателствата за справяне с последиците от изменението на климата.

2.3.2. Политиките на ЕС


  1. Политиките на ЕС на са съсредоточени върху самия туристически сектор, но включват сектора в повечето от документите, имащи отношение към него. Един от последните такива документи е Седмата програма за действие за околната среда на ЕС (ПДОС) „Да живеем добре в пределите на нашата планета“82. В нея ЕС формулира визията си за бъдещето до 2050 г.: нисковъглеродно общество, зелена, кръгова икономика и устойчиви екосистеми като основа за благосъстоянието на гражданите. Постигането на тази визия до 2050 г. изисква фокусът да е върху действия в три ключови области:

  • опазване на природния капитал, който обезпечава икономическия просперитет и човешкото благосъстояние;

  • стимулиране на икономическо и социално развитие, характеризиращо се с ефективно използване на ресурсите и ниски въглеродни емисии; и

  • защита на хората от рискове за здравето, произтичащи от условията на околната среда.

  1. Седмата ПДОС изрично споменава, че действията за смекчаване на въздействията и адаптация към изменението на климата ще повишат устойчивостта на икономиката и обществото в ЕС, като същевременно стимулират иновациите и опазването на природните ресурси на Съюза. Според Докладa за състоянието и перспективите на околната среда 201583 (SOER 2015) на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) прилагането на политиките в областта на околната среда и климата през последните 40 години е осигурило значителни ползи за функционирането на екосистемите в Европа, както и за здравето и жизнения стандарт на нейните граждани84. Намаляването на замърсяването, опазването на природата и подобреното управление на отпадъците заедно са допринесли за това. SOER 2015 също подчертава, обаче, че във всяка от трите споменати области все още има значителни предизвикателства.

  2. През април 2013 г. Комисията прие стратегия на ЕС за адаптация, която беше приветствана от държавите-членки. Като допълва начинанията на държавите-членки, стратегията подкрепя действията им, като ги подтиква към по-добра координация и обмен на информация, и като гарантира, че съображенията им по отношение на адаптацията ще бъдат разгледани в съответните политики на ЕС. Ролята на ЕС може да бъде особено полезна за повишаване на солидарността между държавите-членки и гарантиране, че регионите в неравностойно положение, както и тези, които са най-силно засегнати от изменението на климата ще могат да предприемат необходимите мерки за приспособяване. За да бъде постигната визията на ПДОС за 2050 г., ще се наложи ключови системи като тези на транспорта, енергетиката, жилищното настаняване и храните да бъдат трансформирани.

  3. Целта на стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата е да направи Европа по-устойчива на климатичните промени. Подхождайки рационално, като допълва начинанията на държавите-членки, тя подкрепя действията им, като ги подтиква към по-добра координация и обмен на информация, и като гарантира, че съображенията им по отношение на адаптацията ще бъдат разгледани в съответните политики на ЕС. Стратегията се фокусира върху три цели:

  • Насърчаване на действия от страна на държавите-членки: Комисията ще насърчава всички държави-членки да приемат подробни стратегии за адаптация (понастоящем 15 държави имат стратегии) и ще им осигури финансиране в подкрепа на изграждането на капацитет в областта на адаптацията и предприемането на действия. Тя ще подкрепя също и адаптацията в градовете, като постави началото на доброволен ангажимент въз основа на модела на инициативата за Споразумението на кметовете.

  • Целите на Осигуряването на устойчивост на действията на ниво ЕС срещу изменението на климата чрез допълнително поощряване на адаптацията в ключови уязвими сектори като селското стопанство, рибарството и кохезионната политика, са осигуряване на по-голяма устойчивост на европейската инфраструктура и насърчаване използването на застраховането срещу природни и причинени от човека бедствия.

  • По-добра информираност при вземането на решения чрез справяне с празнотите в знанията по отношение на адаптацията и доразвиване на европейската платформа за адаптация към климата (Climate-ADAPT) за „обслужване на едно гише“ с информация за адаптацията в Европа.

  1. Други значими инициативи на ЕС включват тази за Споразумението на кметовете за адаптация към изменението на климата, създадено с цел ангажиране на градовете да предприемат действия за адаптация към изменението на климата. Градовете, присъединили се към инициативата, се ангажират да допринасят към общата цел на Стратегията на ЕС за адаптация като разработват свои местни стратегии за адаптация и/или включат адаптацията към изменението на климата в съществуващи планове, имащи отношение към въпроса. През октомври 2015 г. инициативата Mayors Adapt беше официално присъединена към Споразумението на кметовете, за да се създаде новото Споразумение на кметовете за климата и енергията. Новото споразумение отделя внимание както на ограничаването, така и на адаптацията към изменението на климата. Целта на Mayors Adapt – и по аналогия, и на новото интегрирано Споразумение – е да увеличи подкрепата за действията на местно ниво, да осигури платформа за по-голяма ангажираност и работа в мрежа на градовете, и да повиши осведомеността на обществото относно адаптацията към изменението на климата и необходимите за това мерки. Повече от 120 европейски градове или провинции вече са се ангажирали с инициативата, а стремежът на Комисията е до края на 2017 г. броят на ангажиралите се с нея градове да достигне поне 200.

  2. Европейската комисия създаде пакет от мерки за ускоряване хода на адаптацията към изменението на климата: на първо място, стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата определя рамката и механизмите за извеждане готовността на ЕС за настоящите и бъдещи въздействия на климата на ново ниво; свързана с тази мярка е приетата от Комисията Зелена книга за застраховането в контекста на природните и причинените от човека бедствия. Тази обществена консултация слага началото на широк дебат относно адекватността и достъпността на съществуващите застрахователни опции.

  3. През 2013 г. Европейската комисия прие съобщението за Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата85, с което насърчава всички държави-членки да приемат подробни стратегии за адаптация; поощрява градовете да предприемат действия (чрез Споразумението на кметовете за климата и енергията); възнамерява да включи адаптацията в свързани с този въпрос политики и програми на ЕС; осигурява финансиране за действия за адаптация; и подкрепя обмена на изследователски данни и информация (напр., чрез европейската платформа за адаптация към климата Climate-ADAPT). През 2018 г. Комисията ще представи оценката на стратегията на ЕС и ще предложи тя да бъде преразгледана, ако е необходимо. Докладът ще направи оценка на напредъка на държавите-членки, включваща таблица с показателите за готовността им за адаптация, на напредъка във включването на въпросите на адаптацията на ниво ЕС, както и на изискванията за нови знания и политики. В европейската многогодишна финансова рамка (2014-2020 г.) е заложена целта не по-малко от 20% от бюджета на ЕС (до 80 млрд. евро) да е за разходи, свързани с климата (вкл. за ограничаване на въздействията и адаптация). От 2015 г. държавите-членки са длъжни на всеки три години да докладват на Европейската комисия за възможностите си за оценка на риска и управление на риска, включително по отношение на рисковете, свързани с климатичните и метеорологичните условия.

  4. Европейската платформа за адаптация към климата Climate-ADAPT, има за цел да подпомага Европа в адаптацията й към изменението на климата и дава възможност на потребителите за достъп до и обмен на информация по отношение, например, на настояща и бъдеща уязвимост на региони и сектори, национални и транснационални стратегии за адаптация, проучвания на конкретни случаи, потенциални варианти за адаптация, както и помощни инструменти за изготвяне на планове за адаптация.

  5. Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации, „Хоризонт 2020“, има за цел 35% от средствата да бъдат отделени за научни изследвания в областта на климата, включително адаптация. Програмата се занимава с празнотите в знанията, като тези идентифицирани в Стратегията на ЕС за адаптация, включително с разработването и изпитването на инструменти в помощ на процеса на вземане на решения, системи за мониторинг за процеса на адаптация, устойчиви инфраструктури, и интегрирането на адаптацията към изменението на климата в секторни изследвания. Няма специален раздел или подход за туризма, но резултатите от научните изследвания могат да бъдат пригодени към адаптацията към изменението на климата в туристическия сектор.

2.3.3. Национални и транснационални политики по адаптация в Европа


  1. Този раздел предлага кратък преглед на действията за адаптация, предприети от отделни държави-членки на ЕС. Той се основава на доклада на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) от 2014 г. за националните процеси на адаптация (ЕАОС, 2014), на представените през 2015 г. отчети на всички 28 държави-членки, съгласно Чл. 15 на Регламента за механизъм за мониторинг, и шестите национални съобщения на държавите-членки на ЕС по реда на РКООНИК.

  2. През последните пет години броят на националните стратегии и планове за адаптация постоянно нараства. До септември 2016 г. 23 от страните, членуващи в ЕАОС (20 от които държави-членки на ЕС) бяха приели своя национална стратегия за адаптация, а 12 (от които девет са държави-членки на ЕС) бяха разработили свой национален план за адаптация. Повече от половината европейски държави са постигнали напредък в определянето и оценката на вариантите за адаптация. Най-често адаптацията се осъществява чрез прилагането на „меки“ мерки (напр., осигуряване на информация и/или обучение). Секторите Води, Селско стопанство и Горско стопанство са цитирани като най-напредналите от гледна точка на изпълнението на портфейли от мерки за адаптация на всички нива на администрацията. Няколко държави са разработили също своя национална здравна стратегии и план за действие. Само няколко страни-членки на ЕАОС (14) са започнали да наблюдават и отчитат напредъка си в прилагането на техните стратегии за адаптация, политики и действия на национално ниво, а още по-малко са тези, които са започнали да оценяват ефективността им86. Транснационалното сътрудничество (напр., по отношение на стратегиите и обмена на знания) в областта на адаптацията към изменението на климата се е увеличило, а значението на адаптацията като междусекторна област на политиката е вече признато.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   28


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница