2.7. Участие на сектора в конкретно международно сътрудничество или обмен на информация по отношение на адаптацията към изменението на климата
Международното сътрудничество на България в областта на изменението на климата се ръководи от международни договори и споразумения. Както беше вече споменато, България е подписала Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) и е също така страна по Протокола от Киото и Парижкото споразумение на 21-та Конференция на страните. Като Приложение 1 на РКООНИК, България се счита като страна с икономика в преход и като такава няма ангажимент да предоставя финансови ресурси и да извършва трансфер на технологии в развиващите се страни, освен ако сама не пожелае това. Страната по-скоро приема финансова и технологична помощ, главно в рамките на механизма за Съвместно изпълнение (СИ). Този механизмът е удобен начин България да получава икономическа, техническа и експертна подкрепа за усилията си за намаляване на емисиите на парникови газове. Освен това България е член и на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (МЕГИК), която е водещ международен орган за оценка на изменението на климата.
В процеса на подготовка на Националната стратегия за адаптация, наскоро бяха проведени няколко инициативи за повишаване на осведомеността и привличане на обществеността за участие в нейното изготвяне:
През март 2012 г. МОСВ, с подкрепата на Световната банка, организира встъпителен семинар на тема „Подготовка на национална стратегия за адаптация“;
През юни 2013 г. беше организиран втори семинар, посветен на „Ролята на застрахователните и финансовите инструменти за управление на риска от изменение на климата в България“;
През април 2014 г. МОСВ организира семинар за „Взаимодействие между науката и политиката в областта на адаптирането към изменението на климата“;
През юни 2015 г. Министерството на земеделието и храните и Световната банка организираха конференция на високо равнище под надслов „Трансформиране на сектор ‘Земеделие и развитие на селските райони в България“.
Напоследък бяха отбелязани редица образователни проекти и събития, насочени към повишаване на осведомеността по темата за АКП:
През 2013 г. в рамките на Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България-Сърбия бе организиран проект „Встъпителна конференция по изменение на климата“ (CLICK)67. Целта му бе да повиши обществената осведоменост относно въздействието на климатичните промени и начините за приспособяване към тях чрез развиване на капацитета на НПО да участват активно в подготовката и прилагането на мерки и политики за адаптация.
През 2014 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ въведе в своите учебни планове магистърска програма „Климатични промени и управление на водите“. Целта на програмата е да подготви висококвалифицирани специалисти за анализ и оценка на изменението на климата и интегрирано управление на водните ресурси.
През 2015 г. проектът “My Climate” бе организиран от Националния доверителен екофонд с подкрепата на Германското федерално министерство на околната среда, водите, опазването на природата, строителството и ядрената безопасност. Проектът имаше за цел да подобри обществената осведоменост по отношение на проблемите, свързани с изменението на климата.
2.8. Специфични за сектора в България действащи или предвидени мерки за (свързани с) адаптация към климатичните промени
Една от областите, които се нуждаят от особено внимание, е управлението на водите и развитието на добри напоителни практики. Адаптацията към климатичните промени следва да има за цел да подкрепи съществуващите инструменти и практики, но също така да насърчи устойчивото използване на природните ресурси и обработваемата земя и да намали уязвимостта на селскостопанските култури и всякакви други отрицателни въздействия от изменението на климата, които могат да доведат до намаляване на добивите, загуба на печалба и загуба на конкурентоспособност.
Ефективното адаптиране към климата изисква финансови и обществени усилия от страна на частния сектор, НПО, правителството и местните общности. Земеделските производители обикновено разполагат с ограничени ресурси и са застраховани при ниски премии, които не покриват загубите при екстремни събития, свързани с изменението на климата. Ето защо земеделските стопани се нуждаят от инвестиции, за да гарантират, че ще са в състояние да покрият разходите за приспособяване към изменението на климата и подходящите инструменти за управление на риска.
Мерките за адаптация трябва да бъдат насочени към екологични иновации и към разработване и въвеждане на по-селективно риболовно оборудване, съоръжения и технологии, отличаващи се с ефективно използване на ресурсите. Промените в секторите на рибарството и аквакултурата, предизвикани от изменението на климата, ще изискват повишена адаптивност и гъвкавост на политиките в областта на рибарството и аквакултурата, за да се гарантира ефективен и адекватен отговор на изменението на климата. Необходими са по-нататъшни изследвания и по-добро разбиране за на въздействията от изменението на климата върху сладководния риболов. Събирането и анализът на технически, биологични и социално-икономически данни в сектора на рибарството са от съществено значение за опазването и управлението на наличните аква- и рибни ресурси. Събирането на данни ще подкрепи научната оценка на сегментите на риболовния флот, рибните запаси и екологичното въздействие върху морската екосистема и морското биологично разнообразие. Несигурността, свързана с взаимодействието между изменението на климата и рибарството и аквакултурата в дългосрочен план, изисква по-нататъшни изследвания и проучвания, за да се даде възможност на политиците да разработват и прилагат стратегии за адаптиране към изменението на климата в тези специфични области.
