Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад


Пропуски и бариери, които пречат на адекватния отговор на необходимостта от дейности за адаптация към климатичните промени; Взаимовръзка със смекчаването на последиците от изменението на климата



страница13/23
Дата05.08.2018
Размер2.13 Mb.
ТипДоклад
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   23

2.9. Пропуски и бариери, които пречат на адекватния отговор на необходимостта от дейности за адаптация към климатичните промени; Взаимовръзка със смекчаването на последиците от изменението на климата


  1. Действията за адаптиране към изменението на климата трябва да се фокусират върху подобряване на съществуващия институционален капацитет и развитие на практиките за управление на знанията Въз основа на информацията, предоставена в предходните подраздели, са установени следните пропуски и бариери, които пречат на адекватния отговор на необходимостта от адаптация към климатичните промени (списъкът не е изчерпателен):

  • Налице е сериозна всеобща липса на осведоменост и разбиране за въздействията от изменението на климата върху селското стопанство, рибарството и аквакултурите, както и за АКП;

  • Земеделските стопани и рибарите не получават достатъчно информация относно изменението на климата и не са добре подготвени да предприемат мерки за приспособяване към изменението на климата. Това води до ограничено пряко участие на заинтересованите страни, включително фермери и рибари

  • Тъй като липсват консултантски услуги за разширяване на селското стопанство, специализираните обучения и дейности за споделяне на знания по АКП за земеделските производители са недостатъчни. По този начин отсъства и официално партньорство между правителството, научните и изследователските институти, университетите, бизнес общността и гражданите.;

  • Липсват конкретни курсове, фокусирани единствено върху АКП; темата за изменението на климата едва наскоро започва да бъде включвана в бакалавърски и магистърски степени и програми, но рядко е самостоятелен и отделен предмет, преподаван в университетите;

  • Отсъства специален уебсайт или платформа за приспособяване към изменението на климата, позволяваща достъп до актуална информация и обмен на най-добри практики на национално ниво. Понастоящем публикуваната за АКП информация е твърде обща, фрагментирана в множество документи или е обществено недостъпна, което затруднява достъпа до нея;

  • Налице са някои научни изследвания и проучвания, макар че предоставят само частична картина на въздействията от изменението на климата и необходимостта от адаптиране; резултатите от проучванията и научните статии обикновено се публикуват в специализирани издания, които не са широко достъпни за земеделските стопани и други заинтересовани лица;

  • Налице е голямо несъответствие между участието на централни, регионални и местни агенции и правителствени структури, което води до изключване или ограничено внимание към политиките за борба с изменението на климата и на приоритетите за АКП на местно и регионално равнище;

  • Отдавна съществува необходимост от разработване на дългосрочна българска визия-стратегия за селското стопанство;

  • Необходима е по-единна и систематизирана база за събиране и обработка на информация и данни: понастоящем наличната информация е разделена между многобройни дирекции, агенции, изследователски и научни институти (ИАРА, Българска агенция по безопасност на храните, Агенция „Митници“, Национален статистически институт и пр.). Това пречи за извършването на системен секторен анализ за продължителен период от време и следователно възпрепятства разработването на надеждни прогнози и заключения за развитието на сектора;

  • Липсва достатъчно мониторинг и отчитане на условията в екосистемите на биологичните видове в Черно море, река Дунав, реките като цяло и вътрешните водни басейни;

  • Необходимо е устойчиво управление на рибарството на национално равнище с цел намаляване на уязвимостта и въздействието на изменението на климата;

  • Съществува необходимост от подобряване на съгласуваността на политиките и координацията на инициативите по АКП в областта на рибарството и аквакултурите на всички равнища, включително например, създаване на работна група по въпросите на изменението на климата и бедствията в областта на рибарството и аквакултурите;

  • Периодичните актуализации и преразглеждане на правната рамка трябва да са насочени към включването на мерки за приспособяване към изменението на климата, когато е уместно; институционалните договорености за АКП следва да бъдат подобрени, като се разпределят ясно отговорностите и мандатите на различни субекти и се избягва фрагментирането на политиките и бавните процеси на вземане на решения.


Глава 3. Възможности за адаптация

3.1. Въведение


Адаптацията към изменението на климата може да се определи като редица действия, предприети в отговор на промените в климатичните условия. Тези отговори включват самостоятелна адаптация, т.е. действия, предприети от отделни участници, например земеделски стопани или земеделски организации, така и планова адаптация, т.е. разработване на специфични по отношение на климата инфраструктура, регулации и стимули, въведени чрез регионални, национални и международни политики, за да се допълни, подобри и/или улесни отговора на земеделските стопани и организации. Предложените варианти за адаптация са идентифицирани въз основа на оценката в глави 1 и 2 и следва да допринесат за справяне с климатичните рискове и повишаване на устойчивостта на сектора. В настоящата глава се разглеждат и въпроси от междусекторен характер, като в заключение са идентифицирани подходи за определяне на приоритетите за отделните варианти на адаптация.

3.2. Идентифицирани възможности за адаптация


  1. Необходимо е предприемане на действия за адаптация както на национално равнище, така и на ниво земеделско стопанство. Отговорността за разработването на секторни политики в областта на изменението на климата и изготвянето на насоки и други регулаторни документи следва да се поеме от МЗХГ в сътрудничество с всички други относими министерства, правителствени организации и основни заинтересовани страни. В същото време политиката следва да бъде в съответствие с политиките на ЕС, както и с международните политики и поети ангажименти. Местните власти, бизнес компаниите и обществото като цяло също трябва да играят роля. Например, изброените по-долу действия за адаптиране (като въвеждането на нововъведения в стопанствата, отглеждането на нови растения, адаптирани към изменението на климата и т.н.) биха изисквали прякото участие на земеделските стопани и фермери

  2. Възможностите за адаптация са групирани на „вертикално“ и „хоризонтални“ ниво. „Вертикалните“ варианти за адаптация са групирани във: (i) варианти за адаптиране на селскостопанската производителност (култури); ii) възможности за адаптация в животновъдството; iii) възможности за адаптиране на природните ресурси (ерозия на почвата, опустиняване, недостиг на вода и напояване, риболов и аквакултури). „Хоризонталните“ възможности за адаптация са групирани допълнително във: i) изграждане на адаптивен капацитет; ii) подобряване на осведомеността; (iii) засилване на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите; iv) управление на риска и правна рамка (виж Фигура 1.).

  3. Беше проведено първоначално приоритизиране на вариантите за адаптиране, използвайки анализ на няколко критерия, сред поканените заинтересовани страни. Първоначалните резултати показват, че развитието на иновациите в управлението на водите и подобряването на практиките за управление на водите са най-важните приоритети, заедно с по-голямото развитие на научните изследвания, обученията по изменение на климата и активното участие в по-широкото разпространение на знанията на АКР на местните земеделски стопани. Развитието на програмите за застраховане и управление на риска също бе определено като приоритет.

Таблица 5. Идентифицирани възможности за адаптация

ОПЦИИ ЗА АДАПТИРАНЕ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА

Вертикални“ възможности за адаптация

Възможности за адаптация на селскостопанската производителност

  1. Приспособяване на извършване на определени селскостопански дейности като засаждане или сеитба и торене, в съответствие с агрофенологията;

  2. Отглеждане на топлолюбиви култури на територията на страната. В условията на увеличаване на топлинните ресурси, проучване на възможностите за отглеждане на повече термофилни култури в страната;

  3. Изграждане на подходящи системи за напояване за поддържане на добивите от земеделски култури и продуктивността;

  4. Разработване на приспособени към климата култури чрез селскостопански изследвания и експериментално производство с цел оптимален избор на култури и развитие на сортове, които са най-подходящи и по-устойчиви на новите температурни условия и влажност;

  5. По-добро управление на съществуващите горски площи, живи плетове, дървесни буферни ивици и залесени площи на земеделска земя за оптимизиране на ползите от осигуряване подслон както за добитъка, така и за посевите;

  6. Подобряване на контрола на вредителите и болестите чрез по-добро наблюдение, разнообразяване на културите, сеитбооборота и интегрирано управление на вредителите.

Възможности за адаптация на животновъдството

  1. Разработване на системи и механизми за съхранение на вода в стопанствата, осигуряване на независими водни източници и рационализиране на използването на вода;

  2. Адаптиране на земеделските стопанства и съоръженията към променящата се среда чрез подкрепа за алтернативни енергийни източници и използване на селскостопански съоръжения за производство на биогаз в стопанствата;

  3. Подобряване на системите за вентилация и охлаждане в помещенията за животни;

  4. Разнообразяване на животновъдството и въвеждане на по-топлоустойчиви породи животни, както и адаптиране на режимите на хранене на животните при условия на топлинен стрес;

  5. Поддържане на съществуващите пасища за паша, подобряване на съществуващите практики за управление на пасищата и насърчаване на възстановяването на земи с влошено състояние.

Възможности за адаптация на природните ресурси (ерозия на почвата, опустиняване, недостиг на вода и напояване, рибарство и аквакултури)

  1. Увеличаване на използването на многогодишни култури, които са по-устойчиви на екстремни климатични условия; намаляване на силата на ерозията на дъждовете, ако почвената повърхност е покрита със земеделски култури, стърнища или мулч, тъй като те действат разсейващо на енергията на дъждовната вода преди да нарани почвата;

  2. Осигуряване на защитно покритие за почвената повърхност или остатъците от растителност в периодите на силни валежи (особено през есенно-зимния сезон) и вятърна ерозия;

  3. Подобряване на поддръжката и възстановяването на почвената структура и повишаване на инфилтрационния капацитет на почвата;

  4. Увеличаване на запасите от органични вещества в почвата;

  5. Използване на машини и технологии за обработка на почвата с минимално налягане върху почвената повърхност;

  6. Използване на растителните остатъци от сеитбооборота за оран, брикетиране, изгаряне в специални пещи като суровина за различни отрасли и пр., вместо изгарянето им директно на полето;

  7. Подобряване на практиките за управление на водите. Прилагане на управленски практики за гарантиране на ефективно използване на водата (намаляване на загубите на вода), подобряване на практиките за напояване и тяхната ефективност, и рециклиране или съхраняване на водата;

  8. Отстраняване на условията за вторично засоляване като напояване с високо минерализирани източници на подземни води, предизвикано по естествен или антропогенен начин влошаване на отводняването в интензивно напоявани райони; неблагоприятна и неподходяща структура на обработваемата земя при съответните условия на почвената и хидромелиоративната инфраструктура;

  9. Отстраняване на условията за антропогенно подкисляване на почвата (свръховлажняване на почвената повърхност, небалансирано минерално торене);

  10. Подобряване на управлението на почвите чрез повишено задържане на вода с цел запазване на почвената влага;

  11. Поддържане и подобряване на съществуващите аквакултурни местообитания и достъпа на рибите до местата за хвърляне на хайвера и създаване на нови местообитания в дълбоки речни и езерни водни басейни.

Хоризонтални” възможности за адаптация

Изграждане на капацитет за адаптация

  1. Разработване на обучения по темата за изменение на климата за административния персонал в правителствените институции (темите могат да включват: определяне и оценка на климатичните рискове; определяне на методите за предотвратяване и намаляване на негативните последици от изменението на климата за жителите на местните общности; аквакултури и пр.)

  2. Разработване на действия за разпространение на знания (организиране на семинари, дискусии със заинтересованите страни, създаване на съвети за мониторинг на действията за адаптиране към изменението на климата) и обучение на заинтересованите страни (обучения и технологични консултации, като се вземат предвид аспектите на адаптиране на селскостопанското производство към увеличените климатични рискове и предотвратяване на изменението на климата);

  3. Въвеждане на субсидии, безвъзмездни средства и други финансови програми за насърчаване на използването на нови / добри системи и практики за справяне с адаптирането към изменението на климата;

  4. Подобряване на координацията между отговорните правителствени и публични институции (МОСВ, МЗХГ и други органи) и насърчаване на участието на общините, регионалните и секторни администрации (и гарантиране на интегрирането на АКП в техните политики);

  5. Подобряване на системата за управление на запасите от храни и семена в случай на лоша реколта;

  6. По отношение на аквакултурите, подобряване на познанията на административния персонал и заинтересованите страни във връзка с уязвимостта на биологичните видове във вътрешни води, опазването на биофизичната среда, водния и морфологичния натиск върху реките и язовирите, свързани с намаляването на водните нива и последиците от засушаването;

  7. Разработване и подобряване на системата за мониторинг и оценка (MиО) и показателите за МиО, което е от решаващо значение за гарантиране на дългосрочния успех на инициативите, плановете и действията за адаптиране към климата. Мониторингът и докладването на напредъка в прилагането на възможностите за приспособяване към изменението на климата следва да се извършват чрез периодични мониторингови доклади, основаващи се на показатели за мониторинг, които проследяват и оценяват съответствието и ефикасността на действията за адаптиране.

Подобряване на информираността

  1. Разработване на национална база данни (онлайн портал), съдържаща специфична за АКП информация, с цел повишаване на обществената осведоменост и ангажиране на обществеността в обмена на знания;

  2. По-широко разпространение на знания за адаптацията към изменението на климата, които да достигнат до местните земеделски стопани, включително публикуване на насоки (по-доброто разпространение на приложните изследвания до ниво земеделско стопанство трябва да увеличи устойчивостта на селскостопанския сектор към бъдещата несигурност на климата, както и да подобри цялостната селскостопанска ефективност). Информацията може да бъде разпространявана и чрез бюлетини, брошури, карти на риска, семинари и пр.;

  3. Въвеждане на обучение в областта на изменението на климата в учебните програми на училищата и университетите, което не само ще допринесе за повишаване на осведомеността на обществото, но и ще повиши интереса на по-голям брой хора към участие в действията по АКП;

  4. Създаване на официална платформа за аквакултури, в която учени и всички заинтересовани страни (включително, но не само, рибари, производители и потребители на морски продукти) могат да обсъждат въпроси и политики, свързани с развитието и опазването на водните ресурси;

  5. Разработване на системи за засилено наблюдение на екосистемите, както и изследвания в областта на икономическия анализ и оценка на екосистемите и анализа на видовете; идентифициране и защита на уязвими видове риби, включително разширяване на защитените зони.

Укрепване на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите

  1. Провеждане на изследвания върху нови сортове култури, включително хибриди, за повишаване на издръжливостта и пригодността на растенията за съответните климатични условия, свързани с температура, влажност и др.;

  2. Разработване на нововъведения в управлението на ресурсите на земеделското стопанство с цел справяне с риска, свързан с промяната на температурата, влагата и други съответни климатични условия;

  3. Провеждане на развойна научноизследователска дейност: допълнителни секторни проучвания за установяване естеството на климатичните рискове, уязвимостите и възможностите, свързани с настоящите климатични условия и прогнозираните промени.

  4. Оптимизиране на използването на алтернативни практики за угар и обработка на почвата за справяне с недостига на влага и хранителни вещества в почвата, свързан с изменението на климата, включително ротация на културите;

  5. Увеличаване на използването на възобновяема енергия: въвеждането на системи за доставка и производство на биоенергия, подобряване управлението на оборския тор чрез улавяне и преобразуване в биогаз и инсталирането на инфраструктура за вятърна и слънчева фотоволтаична енергия (pv) могат да допринесат и за осигуряване на нисковъглеродна енергия за обществото, а чрез децентрализирано производство на електроенергия – за увеличаване на устойчивостта на сегашния енерго-производствен капацитет в селските райони;

  6. Разработване на иновации за управление на водите, включително в напояването, за справяне с риска от недостиг на влага и нарасналата честота на засушавания. Прилагане на напоителни практики за справяне с ниската влажност, свързана с изменението на климата, и намаляване на риска от загуба на доходи поради периодично засушаване (подпомагане изграждането на напоителна инфраструктура, механични иновации в земеделските стопанства като развитие на интегрирани системи за отводняване, очертаване на земеделските земи, резервоари и зони за попълване на запасите и алтернативни системи за обработка на почвата).

  7. Подобряване на технологиите за отглеждане на риба и аквакултури във вътрешни води, развитие на изкуствено развъждане на риба; прилагане на методи за селективно отглеждане и генетични подобрения за по-висока устойчивост;

  8. Разработване на системи за рециркулация в рибовъдството и технологии за интегрирано производство (култивиране на риба или други хидробиони заедно с растения). Интегрираните производствени технологии са високо екологичен начин за отглеждане на риба, тъй като водата от риболова преминава през растенията, които използват значителна част от хранителните вещества и след това се връща към рибата;

  9. Разработване на климатични информационни системи: разработване на системи за ранно предупреждение, които осигуряват ежедневни прогнози за времето и сезонни прогнози. Няколкодневните и седмичните прогнози за времето имат значение за определяне на времето за земеделски работи като засаждане, пръскане и събиране на реколтата. Същевременно информацията за дългосрочните промени в климата може да информира фермерите за бъдещата променливост и вероятността от екстремни събития. Системите за ранно предупреждение и управление на риска могат да включват и архив с исторически данни за климата; архив за въздействието върху климата върху селското стопанство; използване на системни метеорологични наблюдения. Предпоставка за изграждане на информационна система за климата е наличието на агрометеорологични станции, които да осигуряват ежедневна информация за температурата, облачността, вятъра, влажността на почвата и други агро-климатични показатели, свързани с процеса на отглеждане на земеделски култури.

  10. Провеждане на по-нататъшни проучвания и изследвания на въздействието на промените в климата върху добитъка с подкрепата на правителството и МЗХГ (включително научноизследователска и развойна дейност в областта на алтернативните модели на хранене на животните, тяхното общо благосъстояние и новите болести, възникващи вследствие на изменението на климата);

  11. Провеждане на допълнителни изследвания с цел по-добро разбиране на взаимодействието между изменението на климата и рибарството и аквакултурите. Това ще помогне и на политиците, като им даде представа кои адаптивни стратегии и политики биха били най-подходящи. Необходими са и допълнителни изследвания в областта на аквакултурата по въпроси като нови заболявания и превантивни лечения, физиология на водните животински видове, търсене на нови и по-добре адаптирани видове, по-добри рибни фуражи и практики на хранене, които са по-екологични;

  12. Подобряване на системите за наблюдение и мониторинг на аквакултурите с цел да се подобри управлението и науката за миграцията на рибите и жизнения цикъл на организмите;

Управление на риска и правна рамка

  1. Подобряване на правната рамка: актуализиране на законодателството, така че да включва политики за въздействието от изменението на климата и/или действия за адаптация;

  2. Разработване на програми за застраховане и управление на риска (стратегии за управление на свързаната с климатичните промени загуба на добиви от култури и субсидирана програма за застраховане на реколтата). Инвестиции в акции и фючърси с цел намаляване на рисковете от загуба на доходи, свързана с изменението на климата. Програми за стабилизиране на доходите;

  3. Актуализиране и изменение на законодателството, засягащо риболова и аквакултурата във вътрешни водоеми, с което да се определят подходящи рамкови условия за адаптиране към изменението на климата и как тези рамкови условия да се прилагат по най-добрия възможен начин за аквакултурата във вътрешните води;

  4. Създаване на междусекторни рамки на политиката, например за отглеждане на риба в басейни и сладковводни и рибовъдни ферми;

  5. Създаване на механизми за икономически стимули, например награди за ползватели на ресурси и рибари, които са въвели подобрени практики и устойчиво използване на съществуващите ресурси;

  6. Осигуряване на адекватно финансиране чрез схеми съответстващи нза на нуждите на рибарите от капитали за реализиране на възможности за адаптация в сектора на рибарството и аквакултурите

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница