Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад

Резюме

1. 
   Настоящият доклад за оценка на сектора има за цел да информира за ключовите слабости на българското селско стопанство, свързани с изменението на климата и предлага серия от възможности за адаптиране, за да се предотвратят или сведат до минимум ефектите, които те могат да причинят. Освен селското стопанство бяха изготвени отделни доклади за оценка на секторите на горското стопанство, биоразнообразието и екосистемите, управлението на водите, енергетиката, транспорта, градската среда, човешкото здраве и туризма. Констатациите и препоръките на макроикономическия анализ и деветте доклада за оценка на сектора ще бъдат консолидирани, за да се формулира Националната стратегия и Плана за действие за адаптиране към изменението на климата.
   

2. 
   Селското стопанство играе ключова, но непропорционална роля в социално-икономическата структура на селските райони в България. Селскостопанският сектор генерира 4.4% от общата брутна добавена стойност (БДС) и осигурява заетост на 5.8% от работната сила (вторият най-висок процент в ЕС-28). В по-общ план страната остава предимноаграрна и докато селското стопанство е богато надарено с природни ресурси, то се характеризира с по-ниски доходи, ограничени възможности за заетост, застаряващо насление, по-високи нива на бедност (по-голямата част от селското население е в риск от бедност или социално изключване) и последващо разделение между градските и селските райони в социалните и жизнените стандарти.
   
3. 
   Изменението на климата ще бъде важен фактор за бъдещото развитие на българското селско стопанство; първите отрицателни въздействия вече са реални. Честотата и интензивността на климатичните неблагоприятни събития са се увеличили през последните десетилетия: има три различни периода на засушаване и често срещаните наводнения, причинени от продължителни и интензивни валежи, се срещат редовно, но трудно се предсказват. Прогнозата за умерените континентални климатични проекти на България се увеличава от 2 до 5 ° C и значителни промени в моделите на валежи до края на този век. Сценариите за климатичните промени за България показват повишена честота на неблагоприятни климатични събития, като по-дълги суши, горещи вълни, силни валежи и наводнения.
   
4. 
   Селското стопанство е един от най-уязвимите сектори на българската икономика. Селскостопанският сектор е силно уязвим от въздействието на изменението на климата като доставчик на адекватна храна, стълб за икономически растеж, предоставя екосистемни услуги и осигурява опазване на жизнена среда за селските общности. Българското земеделие е неразривно свързано с климата, тъй като три четвърти от селскостопанската продукция е от селкостопански култури. Земеделската земя заема една трета от общата площ на България, от която 86% от използваната земеделска площ се използва предимно за отглеждане на зърнени и промишлени култури. Влиянието на екстремните метеорологични явления и аномалии върху селскостопанската производителност и цялостната икономика се доказа с сушата през 2007 г.: делът на селското стопанство в БВП спадна до 4,7% в сравнение с 2006 г. (6,2%) и 2008 г. (6,0%). Реколтите, които изпитват най-тежко въздействие, обикновено са култури, отглеждани традиционноя в летния сезон, като царевица, слънчоглед, плодове и зеленчуци.
   
5. 
   Влиянието на изменението на климата обаче не е равномерно разпределено в българския селскостопански сектор. Като цяло поминъкът на селското население ще бъде засегнат от променящите се климатични условия. Въздействията от изменението на климата могат да бъдат положителни или отрицателни, но тези, които понастоящем се срещат, са предимно отрицателни. По-важно е, че рискът от въздействие на изменението на климата не е равномерно разпределен. Съществуват регионални различия по отношение на вероятността от отрицателни въздействия от засушавания и наводнения, както и различия в уязвимостта, устойчивостта и адаптивния капацитет на населението в селските райони към изменението на климата. Тези различия се засилват още повече от ясно изразената двойственост на структурите на земеделските стопанства и неравномерното разпределение на земите, които ясно характеризират селскостопанския сектор в България. Освен това биполярните земеделски структури са свързани със значителни разлики в гъвкавостта и адаптивния капацитет:
   

1. 
   Големите търговски стопанства имат предимно много специализирани производствени системи и следователно са икономически силно уязвими от въздействието на честите и продължителни периоди на засушаване и наводнения върху добивите на реколтата и печалбите на стопанствата. В същото време големите земеделски стопани разполагат с по-добри ресурси за адаптиране: имат достъп до финансиране и икономии от мащаба позволяват инсталирането на напоителни системи и устойчиви на климата земеделски практики и технологии.
   
2. 
   Дребнитеземеделски стопани, които са полу-пазарни стопанства, са социално и икономически уязвими от неблагоприятни климатични събития, тъй като произвеждат за собствени нужди или за местните общности, като живеят в географска и социална изолация. Въпреки това, поради по-разнообразното им производство, по-силните социални отношения и диверсификацията на доходите в стопанствата, дребните собственици са склонни да проявяват по-голяма вътрешна устойчивост.
   

6. 
   Обществената осведоменост за адаптирането към изменението на климата в българския селскостопански сектор е ограничена. Политиците са се фокусирали изключително върху определянето на мерки за смекчаване изменението на климата в селското стопанство. Освен липсата на цялостна стратегия за българския селскостопански сектор, няма и конкретно законодателство, което да се занимава с адаптирането към изменението на климата. Липсата на системни проучвания за въздействието на изменението на климата върху българския селскостопански сектор и рибарството обяснява това, че като цяло земеделската общност няма достатъчно информация за изискванията за адаптиране към изменението на климата.
   
7. 
   Уязвимостта към изменението на климата се влошава от недостатъчните услуги за разширяване на селското стопанство и от неадекватните информационни потоци към земеделската общност за резултатите от изследванията, политиката и развитието на пазара. Докато отделните селскостопански сектори се представляват на национално равнище от асоциации и въпреки сравнително голямата мрежа от изследователски институти, липсващите услуги за разширяване на селското стопанство водят до пропуски в познанието сред земеделските производители относно уязвимостта и възможностите за подобряване на устойчивостта спрямо изменението на климата.
   
8. 
   В България липсва рамка за управление на риска в селското стопанство. Застрахователният сектор изостава от средната стойност за ЕС-28, като процентът на участие е 2.1% на глава от населението в сравнение с 7.6% за повечето европейски страни. Българското земеделско застраховане е ограничено до градушки, докато загубите от сушата и наводненията не са покрити. Предвид липсата на достъп до кредити, дребните собственици се опитват да разнообразят производството си, за да намалят променливостта на приходите, вместо да купуват застраховка.
   
9. 
   Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) би могло да се възползва от по-добрите финансови потоци в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Присъединяването към ЕС откри огромни финансови възможности за българския селскостопански сектор. С реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) от 2013 г. минимум 30% от финансовите средства трябва да бъдат заделени за интегриране на действията за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране. Политическото планиране в България, обаче, все още не е разгледало адекватно рисковете и уязвимостта поради климатичните промени. Например финансовите средства за трансфер на знания, обучение и консултантски услуги са ограничени. Политиците също така са изоставили използването на фондовете за развитие на селските райони, за да инвестират в модернизирането и рехабилитацията на напоителни системи "извън стопанството". По-важното е, че тъй като националният праг за получаване на директни плащания е бил определен на 1 хектар, близо 55% от българските земеделски производители са извън обхвата на подкрепата от ЕС.
   

10. 
    Необходимо е да се предприемат действия за адаптиране както на национално, така и на земеделско равнище. МФР ще трябва да поеме водеща роля за подготовка на действия в областта на климата в сектора на селското стопанство, като същевременно се координира със съответните министерства, правителствени организации и заинтересовани страни. Присъединяването към политиките и ангажиментите на ЕС и на международната общност е от първостепенно значение. Има комплексен набор от мерки за приспособяване, разделени на хоризонтални и вертикални опции. Хоризонталните опции обхващат целия сектор на селското стопанство, докато вертикалните опции обхващат подсектори на селското стопанство. Докато таблицата по-долу предоставя общ преглед, в отчета се показва как тези приоритети се основават на консултации със заинтересованите страни и на анализ на разходите и ползите.