Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад


Минали и настоящи метеорологични явления и техните последствия, както и предприети действия в селскостопанския сектор в България



страница5/23
Дата05.08.2018
Размер2.13 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23

1.2. Минали и настоящи метеорологични явления и техните последствия, както и предприети действия в селскостопанския сектор в България


Честотата на екстремните метеорологични и климатични явления в България се е увеличила през последните десетилетия. Най-неблагоприятните въздействия, наблюдавани досега, са: (i) нарастваща честота на недостиг на вода и засушавания, дължаща се на комбинирания ефект от покачващите се температури и намаления обем на валежите и (ii) тежки наводнения, причинени от продължителни интензивни валежи. Екстремните метеорологични явления включват и градушки и горещи вълни.

1.2.1. Промени в основния климат


  1. Промените в климата ще бъдат фактор за околната среда с най-голямо въздействие върху селското стопанство, а то е най-уязвимият сектор на българската икономика. България се намира в един от регионите, които са особено уязвими от изменението на климата (основно чрез повишаване на температурата и необичайно интензивни валежи), както и увеличаването на честотата на екстремни събития, свързани с изменението на климата, като суши и наводнения. Рисковете, породени от събития, свързани с изменението на климата, могат да доведат до загуба на човешки живот или да причинят значителни щети, засягащи икономическия растеж и благоденствие а както на национално, така и на трансгранично равнище.

  2. България е страна с умерено-континентален климат и четири сезона. Въпреки сравнително малката си обща площ (16-та по големина в ЕС), България има сложен климатичен профил с пет климатични области: с умерен континентален климат, с преходно континентален климат, с преходно-средиземноморски климат, област на черноморско климатично влияние и планинска климатична област8. Страната се намира между две контрастиращи климатични зони - континентална и средиземноморска. Българските долини и планини формират съответно канали или бариери за въздушните маси и променят климатичните модели на сравнително къси разстояния. Континенталното влияние определя по-високото ниво на снеговалежи през зимата (със стабилна снежна покривка през зимата от около 20-200 см), докато влиянието на Средиземно море води до топло и сухо време през лятото. Планинската верига Стара планина действа като своеобразна бариера: Северна България е облагодетелствана, средно около един градус по-ниски температури и около 192 мм по-голямо количество валежи в сравнение с южната част на България. Влиянието на Черно море върху атмосферните условия се усеща най-вече по крайбрежието, което се характеризира с по-мека зима в сравнение с по-суровите зимни условия в централните северни равнини. Влажността на въздуха е между 66 и 85 % в различните региони на страната.

1.2.2. Температура на въздуха


  1. От края на 70-те години на миналия век в България се наблюдава тенденция към затопляне. 20 от 23 години през периода 1989-2001 г. показват положителни аномалии по отношение на средната температура в сравнение с базовия период 1961-1990 г. (Фигура 10), подобна тенденция се наблюдава и за периода 2000-2014 година. По-честите и продължителни засушавания са последвани от силни бури и тежки наводнения. През периода 1988-2014 г. средната годишна температура на въздуха (за зони до 800 метра надморска височина) се е покачила с 0.8°С в сравнение с референтната норма за климатичния период 1961-1990 г., варирайки в диапазона от 10.6°C до 13.0˚C. Температурните аномалии за всички години след 2007 г. (с изключение на 2011 г.) надвишават + 1°C9 (Фигура 11). Средната годишна температура на въздуха за 2014 г. (за зони до 800 метра надморска височина) е 12.3°C или общо 1.2°C над климатичната норма за периода 1961-1990 г. (вж. Фигура 12).

    Фигура 8. Аномалии на годишната температура в България 1901-2010 спрямо 1961-1990г.



Източник: Шесто национално комюнике на България за изменението на климата - РКООНИК, 2013 г.

    Фигура 9. Колебания в средната годишна температура за периода 1988-2014 г.



Източник: Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в България., базиран на данни от НИМХ, 2016 г.

Фигура 10. Deviation of the Average Annual Temperature (in C) in 2014 (Against the 1961-90 Climate Norms)



Източник: Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в България., базиран на данни от НИМХ, 2016 г.

  1. Климатичният модел на България през последните години се характеризира с високи сезонни температурни амплитуди. През 2007 и 2011 г. в Югозападна и Северна България са наблюдавани две горещи вълни с продължителност над една седмица, като температурите са достигнали абсолютни максимални стойности от 38°- 40°C. Метеорологичните условия се влошават през юли 2015 г. с абсолютни максимални дневни стойности на температурите над 34-35°C в почти целия ЕС и абсолютни максимални температури надвишаващи значително 40°C в редица области (температура от 46.2°C е регистрирана в Южна България)10. Въпреки общата тенденция към по-високи температури през последните десетилетия, през зимния сезон периодично се наблюдават дълги периоди на студ. През зимните месеци на 2012 г. (януари и февруари) и на 2017 г. (януари) са регистрирани дълги периоди с температури под -10°C. Януари 2017 г. е най-студеният месец за последните 53 години в София, като температури под -20°C са регистрирани в няколко региона в цялата страна.

1
Фигура 11. Колебания в средната годишна сума на валежите (мм) през периода 1988-2014 г.



Източник: Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в България., базиран на данни от НИМХ, 2016 г.

.2.3. Валежи


  1. През последните две десетилетия средните стойности на валежите са се увеличили. През периода 1988-2014 г. средните стойности на валежите в България варират между 377 и 1013 милиметра годишно.Средният брой на дните с денонощен обем на валежите над 100 мм се е увеличил значително - с около 30 % за периода 1991-2007 г. спрямо базовия период 1961-1990 г. Наред с това е нараснал и броят на случаите на обилни валежи, регистрирани в метеорологичната мрежа. Зачестили са случаи на облачност, гръмотевични бури и градушки (обикновено типични за пролетта и лятото) през зимните месеци януари и февруари. И накрая, по-висока честота на средния брой дни с гръмотевични бури и градушки през месеците април и септември е отбелязана за периода 1991-2006 г. спрямо базовия период.


  2. Фигура 12. Отклонение на годишните валежи (в % през 2014 г. спрямо климатичните норми за периода 1961-1990 г.)



    Източник: Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в България., базиран на данни от НИМХ, 2016 г.

    Средните годишни валежи за периода 1988-2014 г. представляват 166% от базовата норма за периода 1961-1990 г., Средните годишни валежи през 2014 г. (за зони до 800 метра надморска височина) са рекордно високи - 1013 мм, което надминава предходния връх на средната годишна стойност от 924 мм за 2005 г. (Фигура 13).

  3. През 2014 г. най-много дъждове са паднали в Северозападна България (средни годишни валежи от 182% спрямо базовата норма), Централна Южна България (176%) и Източна България (171). Най-ниски са били валежите в Югозападна България (148% от нормата). Няколко изключително големи 24-часови валежи са регистрирани от април до октомври 2014 г. в много райони на страната, надхвърлящи поне два пъти нормалната средномесечна сума на валежите. Най-силно засегнати от силните валежи са били Каварна, област Добрич; Бургас; с. Бъдеще, област Стара Загора и Старо Оряхово, област Варна11 (Фигура 14).

1.2.4. Повишена честота на екстремни метеорологични събития


  1. През миналия век България е преживяла три ясно очертани периода на суша. Това са сушите през 1902-1913 г., 1942-1953 г. и 1982-1994 г. Що се отнася до последната, намалението на валежите започва през 1982 г. в Източна и Южна България. Средната сума на валежите намалява до 90 % от нормално наблюдаваните, а оттокът спада до 75 % от средногодишните нива. Сушата продължава през цялата 1990 г. Нивата на речния отток отбелязват спад, а нивата на водата в многогодишните язовири се понижават драстично. Годините 1993, 1994 и 2000 са регистрирани като най-сухите в историята на България. Рискът от засушаване в земеделието в България е особено силно изразен по време на изключително сухите 2000, 2007 и 2012 г., когато средният добив на царевица за зърно в България спада до по-малко от 1.8 тона на хектар12. По-честите и интензивни суши могат да доведат до повишено засушаване на почвата, което в комбинация с горещите ветрове увеличава риска от ветрова ерозия и деградация на почвата, включително риска от опустиняване и изоставяне на земеделските земи в районите, където почвите са леки и уязвими на ерозия.

  2. В България се наблюдава също така повишена честота на наводненията. През периода 1991-2007 г. средният брой на дните с валежи над 100 мм се е увеличил с 30 % в сравнение с базовия период 1961-1990 г. Статистиката на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) за 2014 г. сочи, че в някои части на страната валежите в рамките само на няколко часа са достигнали очакваната норма за три месеца. Увеличената честота на силни дъждовни бури с висока интензивност и кратка продължителност генерира увеличен краткосрочен повърхностен отток и риск от засилване на ерозията на почвата под въздействието на водата, стичаща се по наклонени участъци, особено в районите с най-уязвимите видове почви. Както при сушите, тежките наводнения причиняват огромни икономически щети и взимат жертви. Загубите от последните наводнения в Бургаски регион на Югоизточна България през октомври 2014 г. са надхвърлили 13 милиона лева (6.6 милиона евро). Свързаните с наводненията щети на пътната инфраструктура в региона възлизат на 5.4 милиона лева. По-рано, през пролетта на същата г., наводненията, предизвикани от рекордно високите валежи в Северна и Североизточна България през лятото, отнеха най-малко 16 живота и предизвикаха масова евакуация в засегнатата зона.

    Фигура 13. Аномалии в историческите средногодишни данни за валежите в България



Бележка: Стълбовете измерват месечните аномалии на валежите спрямо периода 1961-1990г.; червената линия показва движението на средната стойност.

Източник: НИМХ, 2014 г.

  1. През 2014 г. неблагоприятни климатични събития са причинили огромни щети на селското стопанство. Известно е, че България е една от най-силно изложените на градушка страни в Европа. За периода 2010-2015 г. са регистрирани 85 бури с градушка. Според Глобалния индекс на климатичния риск (ИКР) на екологичната група GermanWatch, България заема шесто място13 сред страните, които са най-силно засегнати от екстремни метеорологични явления през 2014 г. По изчисления на Европейската агенция по околна среда за периода 1980-2013 г. България е регистрирала икономически загуби от 1.2 млрд. евро14 (по стойност на еврото за 2013 г.), свързани с неблагоприятни климатични събития, което представлява средна икономическа загуба от 150 евро на глава от населението и 11140 евро загуба на квадратен километър.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница