Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад


Свързани със сектора климатични рискове и уязвимост



страница6/23
Дата05.08.2018
Размер2.13 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23

1.3. Свързани със сектора климатични рискове и уязвимост


Изменението на климата ще окаже въздействие едновременно. на много различни нива Очевидно е, че климатичните промени ще повлияят на съвкупнoто и индивидуалното производство и на жизнения стандарт на домакинствата. Сушите и наводненията са едни от най-важните проявления на изменението на климата в селското стопанство, които са причина за значителни колебания на добивите. Тъй като селскостопанският сектор допринася значително за българската икономика, очаква се поминъкът на много българи да бъде все по-силно засегнат от нарастване на уязвимостта на сектора от неблагоприятните климатични явления.

1.3.1. Сценарии за климата


  1. Напоследък глобалното изменение на климата значително увеличи вероятността от различни екстремни метеорологични и климатични събития в Европа. Подобрените прогнози за климата предоставят допълнителни доказателства, че честотата на подобни събития ще се засили, със значително въздействие върху екосистемите и обществата. Въздействието на изменението на климата върху регионите на Европа е неравномерно. Климатичните промени не засягат всички хора и територии еднакво поради различните нива на експозиция, на съществуващи уязвимости и на адаптивни възможности за справяне. Югоизточна и Южна Европа се очаква да бъдат региони с най-голям брой сериозно засегнати сектори. Рискът е по-голям за онези сегменти на обществото и бизнеса, които са по-малко подготвени и по-уязвими. България е разположена в един от регионите, които са особено уязвими към изменението на климата (главно чрез повишаване на температурата) и към нарастването на честотата на екстремни събития, свързани с климатичните промени, като внезапни наводнения и суши.

  2. Повечето научни прогнози показват, че до 2100 г. глобалната температура ще се повиши с между 1.8°C и 4°C. Увеличението на температурата в Европа се очаква дори да надхвърли прогнозираната глобална средна стойност. Неотдавнашната оценка на риска от свързани с климатичните промени природни бедствия15, извършена в рамките на проекта FP7 ENHANCE2516, показа, че Европа може да се изправи пред непрекъснато нарастване на свързаните с климата рискове и опасности (горещи вълни, студени вълни, суши, горски пожари, речни наводнения, крайбрежни наводнения и вятърни бури). Резултатите се базират на набор от симулации на регионални климатични модели в рамките на сценарий A1B на Специалния доклад за емисионните сценарии на SRES 2617 с референтен период (1981-2010 г.) и три прогнозни периода (2020 г., 2050 г. и 2080 г.). Според направената оценка, до 2080 г. огромни райони в Испания, Обединеното кралство, Нидерландия, Италия, Франция, балканските страни, включително България и Румъния, ще бъдат обект на „увеличаване на вероятността за възникване на опасност от най-малко 20 % при три или дори четири от разгледаните седем опасности ” (EEA, 201718). %Тези модели потвърждават важната роля на Югоизточна и Южна Европа като горещи точки на въздействие и уязвимост от изменението на климата.

Фигура 14. Прогнозно увеличение на експозицията на няколко рискове



Източник: Европейска агенция по околна среда 2017 г., Адаптация по Forzieri et al., 2016 г.

  1. Повечето климатични модели симулират увеличение на температурата на въздуха в България от 2 до 5°C до края на века. Прогнозираните в Петия доклад за оценка на МЕГИК (AR5, 2013 г.19) промени в температурата и валежите, както и потенциалните свързани с климата екстремуми, показват, че в зависимост от сценария към 2081-2100 г. средната температура на въздуха ще се увеличи спрямо нормата за периода 1961-1990 г. с 2°C (RCP 2.6) до 7°C (RCP 8.5) или с 3°C (RCP 4.5) до 4°C (RCP 6). Зимите, класифицирани в условията на съвременния климат като студени, ще възникват по-рядко през 20-те и вероятно ще изчезнат през 80-те години на настоящия век. За разлика от тях, горещите лета ще се появяват по-често, като през 80-те години на века почти всяко лято се очаква да бъде необичайно горещо. Отделът по метеорология на Националния институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките (НИМХ, БАН) проведоха изследване20, което предвижда увеличаване на годишната температура на въздуха в България от 1.6°C до 3.1°C до 2050 г. и между 2.9°С и 4.1°С до 2080 г. Според проучванията, като цяло повишаването на температурата се очаква да бъде по-значимо през летния сезон (от юли до септември).

  2. Повечето сценарии за климатичните промени предвиждат вероятността валежите през зимните месеци да се увеличат до края на века. В същото време обаче се очаква значителното намаление на валежите през летните месеци да компенсира това увеличение. Прогнозните изменения на валежите в доклада AR5 (МЕГИК, 2013 г.) показват колебания в годишните валежи средно в рамките на 10% (за RCP 2.6, RCP 4.5, RCP 6) и на 10-20% (за RCP 8.5). Всички климатични модели прогнозират, че след 2065 г. и до края на века валежите през лятото ще намалеят с 10-20%, а според RCP 8.5 до 2081-2100 г. това намаление може да достигне 30-40%. Резултатите от проучванията на водните ресурси в България, базирани на текущите тенденции при температурата на въздуха и валежите, както и на симулационните модели и климатичните сценарии, показват, че общият годишен речен отток вероятно ще намалее през настоящото столетие.

  3. Сценариите за климатичните промени за България показват по-голяма честота на екстремни събития и бедствия като силни валежи, наводнения, горещи вълни и суши. Анализът на очакваните екстремни метеорологични явления въз основа на показателите за температура на въздуха и валежи в AR5 показва, че у нас броят и интензитетът на сухите и горещи периоди през лятото ще нарастват, че суши и наводнения ще възникват с по-голяма честота, както и поройни дъждове и опасни природни явления и процеси, свързани с тези промени. Северноизточният, Югоизточният и Тракийският региони ще бъдат най-засегнати от тези събития.

1.3.2. Социално-икономически фактори


  1. Според Европейската агенция по околна среда3021 бъдещите промени в климата ще взаимодействат с други социално-икономически развития като: i) застаряване на населението и засилване на урбанизацията в цяла Европа; (ii) прогнозирано намаляване на населението в Южна и Източна Европа; и (iii) намаляване на икономическите различия между източната и западната част на Европа. Селското стопанство, водният сектор, горското стопанство и биологичното разнообразие показват силна взаимозависимост и са свързани с променящите се модели на земеползване и с промяната на населението.

  2. Броят и размерите на земеделските стопанства съответстват на вида производство и интензивността на напояването в съответния басейнов район. Най-висок дял на напояваната земя е в стопанства, които управляват по-малко от 2 хектара (средният размер на напояваната земя е между 0,1-0,2 хектара на стопанство), които са специализирани в отглеждането на зеленчуци и са разположени предимно в Източнобеломорския басейнов район, (където 40 % от фермите стопанисват 27 % от използваната земеделска площ), и в Западнобеломорския басейнов район, през който преминават две основни реки, Струма и Места, и затова се отличава с най-висок дял на напояваната площ - 10%. Дунавският басейнов район обхваща почти една трета от земеделските стопанства в България (32 %), които стопанисват повече от половината от земеделската земя (53%). Преобладаващите в този район големи земеделски стопанства са специализирани в производството на зърнени култури и маслодайни семена, поради което напояването играе незначителна роля (0,7%).Броят на големите селскостопански предприятия е бил постоянен през предходното десетилетие и има нарастваща тенденция към специализация на културите, предимно зърнени култури и маслодайни семена. Това от своя страна ускори консолидацията на земеделските земи и растежа на търговските стопанства.

Таблица 3. Промяна в структурата на земеделските стопанства в България между 2007 г. и 2013 г.

.



Източник: Дирекция „Агростатистика“, МЗХГ

  1. Налице са значителни разлики в устойчивостта и адаптационния капацитет, които са свързани с огромната поляризация в структурата на стопанствата. Големите пазарни земеделски стопанства са изправени пред различни предизвикателства, свързани с изменението на климата, за разлика от малките земеделски стопанства, които произвеждат основно за собствени нужди:

  • Големите земеделски стопанства обикновено имат тясно специализирани производствени системи и са силно уязвими от въздействието на честите и дълги периоди на засушаване върху добивите и съответно печалбата. Но големите земеделски стопанства наемат добре-информирани специалисти с добри технически умения и обикновено разполагат със значителни финансови ресурси и възможности за адаптиране на производствените си системи, включително диверсификация на отглежданите култури, въвеждане на нови земеделски технологии и използване на напояване.

  • По-малките стопанства, произвеждащи за собствени нужди, заемат най-висок дял сред видовете земеделски стопанства и са социално и икономически уязвими от неблагоприятни климатични събития, тъй като често разполагат с по-малко ресурси, по-ограничен достъп до иновации и по-ниска финансова устойчивост3122. Повечето малки земеделски стопанства осигуряват значителна част от прехраната на домакинството като произвеждат главно за собствена консумация и разпределение в рамките на семейството. В някои случаи отделни земеделски производители и/или местни общности също са силно специализирани в производството на специфични култури, което допълнително увеличава тяхната уязвимост. В други случаи сред някои общности от дребни земеделски производители се наблюдава вътрешна гъвкавост поради ниските им вложения и рециклиране на ресурсите, разнообразие на производството, силни социални отношения и (в някои региони) алтернативни източници на доходи извън стопанството. Устойчивостта и адаптационният капацитет на тези по-разнородни общности имат потенциала да бъдат доразвити, ако бъдат преодолени пречки като ниски образователни равнища, териториална/социална изолация и липса на достъп до инвестиционен капитал.

  1. Уязвимостта на българското селско стопанство към изменението на климата се задълбочава от недостатъчните консултантски услуги за разширяване на селското стопанство и неадекватния информационен поток за резултатиге от научните изследвания. Националната служба за съвети в земеделието предоставя консултантски услуги, свързани с напояването, на близо осем хиляди полупазарни земеделски производители, които са заети главно в зеленчукопроизводство с капково напояване. Информационни услуги за разширяване на селското стопанство, включително консултантски услуги за управление на водите в стопанството, се предоставят на някои групи селскостопански производители от частни компании в рамките на сключени договори. Само малка част от земеделските стопани обаче успяват да се възползват от тази подкрепа. Ограниченията по отношение на персонала и бюджета за предоставяне на съвети в земеделието води до незадоволителност на консултантските услуги; По този начин земеделските производители се възползват в незначителна степен от резултатите от селскостопанските проучвания и научни изследвания, което увеличава тяхната уязвимост. Без разширяване на държавната подкрепа за информационните услуги в земеделието, съществуващата мрежа не е в състояние да предоставя на дребните земеделски стопани достатъчно информация за изменението на климата и съвети за адаптация, които да отговарят на спецификата на дребното селско стопанство.

1.3.3. Влияние на изменението на климата върху селскостопанската производителност23


  1. Метеорологичните условия са сред основните фактори, определящи производителността на земеделските култури. Екстремните метеорологични явления и климатичните аномалии имат силно въздействие и могат да компрометират добивите и/или да намалят качеството на земеделската продукция. В бъдеще все по-уязвими ще бъдат пролетните култури, засети върху неплодородни почви, както и обработваемата земя в Югоизточна България, където дори и при настоящите климатични условия валежите са недостатъчни, за да се осигури нормален растеж, развитие и добив на култури. Увеличаването на концентрацията на въглероден диоксид в бъдеще може да създаде условия за подобряване на добивите от основни култури, но това потенциално увеличение на добивите може да бъде възпрепятствано от повишения риск от засушаване, както и от съкращаване на продължителността на репродуктивния период, дължащо се на повишаване на температурата на въздуха. Ще има изместване на датите на достигане на зрялост, промени в продължителността на вегетационния период на насажденията и в добивите.

  2. С
    Figure 15. Добив на зърнени култури (средногодишно, тона на ха)



    Източник: Екип на СБ, въз основа на данни на НСИ
    ушите, регистрирани през последното десетилетие, пречат на високите добиви на зърнени култури
    Най-големите земеделски полета от зърнено-житни култури се намират в Североизточния и Северния централен район. Най-силно засегнати от сушата през 2012 г. са добивите от царевица за зърно (средно намаление от 33 % в сравнение с предходната година. – вж. Фигура 17). Като се има предвид очакваното повишаване на температурите с течение на времето, по-малкият брой студени дни през годината биха могли да възпрепятстват процеса на яровизация при зимните зърнени култури.


  3. Figure 16. Добив на зеленчуци (средногодишно, тона на ха)



    Източник: Екип на СБ, въз основа на данни на НСИ
    Температурата на въздуха е основен фактор, определящ зеленчукопроизводството. Възможно е повишените температури да наложат промени в сортовете насаждения и периодите на засаждане и събиране на зеленчуковата реколтата. Значителен брой зеленчукопроизводителни стопанства са разположени в Южния централен район на България и техните добиви зависят от напоителните системи и разпределението на водата. Сушите ограничават наличието на водни ресурси и оказват натиск върху зеленчукопроизводството. Добивът на зеленчуци (по-специално при влаголюбивите растения, например зелето) е засегнат сериозно от недостига на вода по време на засушаванията през 2009, 2011 и 2012 г. (вж. Фигура 18). Старата напоителна инфраструктура също е ограничителен фактор за ефективността на земеделската продукция.

  4. При плодовите насаждения не е отбелязано значително влияние на засушаванията върху обема на добивите. Въпреки това през 2012 г. добивите от няколко овощни вида са по-ниски в сравнение с резултатите от предходната година (вж. Фигура 19). Една от причините за това са неблагоприятните климатични условия в периодите на разпукване на пъпките, цъфтеж и събиране на реколтата. По принцип по-топлите зими биха могли да намалят добивите от костилкови овощни видове, които имат нужда от определен брой „единици студ“ за нормално протичане на вегитацията. Използвани са редица индикатори за оценка на въздействието на изменението на климата върху селското стопанство, като: продължитерност на вегетационния период, агрофенология, добиви от културите и изискване за напояване.

Figure 17. Добив на плодове (средногодишно в тонове за хектар)



Източник: Представителството на СБ, въз основа на данни на НСИ, 2016 г.

  1. Промени в продължителността на вегетационния период. Този индикатор характеризира броя на дните с температури на въздуха над определен температурен праг. Очаква се глобалното затопляне да доведе до по-ранно начало на вегетацията през пролетта и по-дълъг период през есента. По-голямата продължителност на вегетационния период ще позволи по-добро разпределение на отделните видове, особено топлолюбивите, тъй като се осигурява достатъчно светлинни и топлинни ресурси за техния растеж, развитие и продуктивност; в същото време удължен вегетационен период би подобрил възможностите за използване на агрометеорологичните ресурси, особено ако са налице възможности за напояване, с оглед оползотворяване на потенциала на селскостопанските площи за отглеждане на нови, по-топлолюбиви видове или на втори култури. По-дългият вегетационен период ще създаде условия за увеличаване на топлинния потенциал и ще доведе до разширяване на север, както и ще създаде подходящи условия за отглеждане на нови видове в по-високите планински места. Но по-дългият вегетационен период ще създаде благоприятни условия за разпространението на редица селскостопански вредители, плевели и болести по растенията.

  2. Агрофенология. През последните години на миналия век в много европейски региони (МЕГИК, 2013 г.) се наблюдават промени в датите на настъпване на фенологичните фази и по-конкретно по-ранен цъфтеж и по-ранно узряване при овощните култури. В България се очаква по-ранен цъфтеж при овощните дървета, по-дълъг сезон за отглеждане при лозята и промени в други природни цикли при растенията. Различните етапи на растеж и развитие на земеделските култури (като цъфтеж и зреене) са особено чувствителни към климатичните условия, които са от решаващо значение и за крайния добив. Като цяло по-дългият период на вегетация при земеделските култури силно корелира с по-високи добиви, тъй като позволява по-добро използване на наличните светлинни, топлинни и водни ресурси. При зърнените култури се очаква по-нататъшно намаляване на междуфазовите периоди от цъфтеж до плододаване. По-краткият репродуктивен период би означавал съкращаване на времето за наливане на зърното, което би повлияло отрицателно на добивите.

  3. Добив от културите. Добивите зависят от продължителността на периода на растеж и формиране на продуктивността на културите. При зърнените и маслодайните култури от съществено значение е продължителността на периодите на формиране и узряване на зърното. Поради прогнозираното повишаване на температурите и намаляване на валежите през периодите на формиране на продукцията от основни селскостопански култури (зимна пшеница, царевица и слънчоглед), промените в обема на добивите от тези видове трябва да бъдат внимателно наблюдавани в бъдеще. Прогнозираните промени в добивите на пшеница, царевица и слънчоглед са дадени в Приложение 2.

  4. По отношение на управлението на риска все още е налице изоставане от средното ниво за ЕС-28. Застрахователният сектор в България изостава в сравнение с по-голямата част от Европа, като коефициентът на участие е 2.1 % от доходите на глава от населението, в сравнение със 7.6 % в повечето европейски страни3324. Обикновено в случай на земеделска застраховка земеделският стопанин плаща премия за закупуване на застрахователна полица, която му дава право на обезщетение при възникване на конкретни събития (застраховка „еднократен риск“) или при спад на добивите/продукцията под определен праг (застраховка срещу множествени рискове)3425. По-голямата част от покритието е за загуби от градушка, които обикновено са по-слабо свързвани със загубите от наводнения и суша. Повечето малки семейни стопанства разполагат с ограничен достъп до кредитиране, и следователно финансовите шокове, предизвикани от екстремни събития, са пагубни и с трайни последици. Предвид липсата на достъп до кредитиране за тези малки стопанства вместо да закупуват застраховка земеделските стопани разчитат преди всичко на стратегии за управление на риска в стопанството, за да намалят променливостта на своите приходи.

1.3.4. Въздействие на изменението на климата върху животновъдството


  1. Животновъдството ще бъде повлияно неблагоприятно от увеличения топлинен стрес и от промените на фуражните и пасищните ресурси. Промените в температурата и валежите, породени от изменението на климата, могат да се отразят на животновъдството по отношение на възпроизводството, метаболизма, здравословното състояние и храненето. Повишените температури на въздуха в някои случаи могат да причинят стрес при животните и дори да доведат до смърт поради прегряване, ако те не са в състояние да поддържат определена телесна температура. Топлинният стрес може да има редица отрицателни ефекти върху животновъдството, включително намаляване на възпроизводството при млекодайните крави и намалена плодовитост при свинете за разплод. Промените в климата могат да повлияят и на наличните ресурси за фураж и паша, косвено засягайки храненето на животните и рентабилността на животновъдните стопанства. Промените в разпределението на валежите в пасищните райони ще доведат до намаляване на количеството трева и по този начин ще бъдат ограничени възможностите за изхранване на животните. Следователно по-малкото пасища през определени периоди от годината вследствие на изменението на климата биха могли да доведат до прекомерна паша и опасност от ерозия в тези региони.

1.3.5. Повишен риск от вредители, болести и плевели


  1. Промените в климата биха могли да увеличат риска от по-нататъшно разпространение и увеличаване на популациите и числеността на редица плевели, болести и вредители. Промените в температурата, влагата и концентрацията на атмосферни газове могат да стимулират растежа и генерирането на растения, гъби и насекоми, но и да променят взаимодействията между вредителите и техните естествени врагове и гостоприемници. В България има 347 земни инвазивни членестоноги, от които 52 вида са вредители по земеделските култури с потенциално отрицателно въздействие върху горското стопанство, селското стопанство, градинарството и оранжерийното производство3526. Повишаването на температурите може да съкрати репродуктивния цикъл на много вредители, което впоследствие ще увеличи риска за селскостопанските растения. Вредителите и болестите често водят до загуби от реколтата. Пестицидите, които могат да имат вредно въздействие върху човешкото здраве и околната среда, се използват за борба с такива вредители. Следователно разпространението на вредители и болести може да доведе до увеличаване на употребата на пестициди и ветеринарни лекарства, които в крайна сметка да попаднат в храните. Промените във валежите, температурата и относителната влажност на въздуха могат да стимулират развитието на токсикогенни микроорганизми, които лесно да замърсят храни като фъстъци, пшеница или царевица и да причинят отрицателни последици. По-дългият вегетационен период ще осигури достатъчно светлинни и топлинни ресурси, които благоприятстват по-добър растеж, развитие, производителност и разпространение на термофилни видове. Същевременно това ще създаде благоприятни условия за развитието и увеличаването на броя на поколенията на някои селскостопански вредители в рамките на един сезон.

1.3.6. Въздействие върху природните ресурси

Повишен риск от ерозия на почвите, опустиняване и засоляване


  1. България е надарена с богато разнообразие от плодородни почви, включително черноземи в североизточната част и по цялото протежение на река Дунав, както и алувиални почви и смолници, струпани по продължение на бреговете на основните реки. Черноземите представляват около 21% от територията на страната и се характеризират с изключително добре балансирана шупивост и висок капацитет за задържане на вода и за йонообмен. Други почвени класове, като напр. алувиалните почви притежават отлични свойства за отглеждане на поливни култури. Те са се оформили по продължението на бреговете на река Марица и нейните основни притоци. Алувиалните почви са свързани със смолниците и сивите горски почви. Докато първите обикновено са с богато съдържание на глина, сивите горски почви съдържат голям процент шламов материал, което ги прави подходящи за производство на картофи и други зеленчуци. Обикновено ниската пропускливост и склонността към заблатяване са най-важните ограничаващи фактори, свързани с напояването на смолници. Пространственото разпределение на почвените образувания е показано на фигурата по-долу.

  2. П
    Фигура 18. Пространствено разпределение на почвените образувания в България



    Източник: Т. Шишков
    и Н. Колев, 2014 г.
    очвите в България се отличават с различни характеристики, плодородие и уязвимост от изменението на климата.
    При повечето почви липсва висока естествена устойчивост към влошаване на физичните условия като повишена температура на въздуха или валежи с висок интензитет. Очакваното според климатичните сценарии повишаване на температурите ще предизвика нарастване на водния дефицит в почвите, което при намалено количество на валежите ще доведе до засилване на честотата, интензитета и степента на въздействие на почвените засушавания. Възможно е също така, предвид прогнозите за повишаване на температурите, да се очаква увеличение на изпаренията и транспирацията при растенията, което допълнително ще задълбочи проблема с водния дефицит през топлия период. Най-сериозни въздействия ще бъдат наблюдавани при почвите с леко механично съдържание и частично при тежките глинести почви. Най-уязвими са почвите с нисък капацитет на задържане на влага и районите в Югоизточна България, които се отличават с малки количества на валежите през топлото полугодие дори и при настоящите климатични условия.

  3. По-честите и интензивни суши вероятно ще увеличат почвеното засушаване, което в комбинация с горещите ветрове ще увеличи риска от ветрова ерозия и деградация на почвите. Това включва риск от опустиняване, маргинализация и изоставяне на земеделски земи в районите, където почвите са по-леки и уязвими на ерозия. Опустиняването е сложен феномен и последица от редица важни процеси, които са активни в суха и полусуха среда, където водата е основният ограничаващ фактор за земеделието и други видове земеползване. Опустиняване настъпва, когато определени фактори на околната среда предизвикват необратима промяна в системата растителност-почва. Самото изменение на климата не води директно до опустиняване, но оказва въздействие върху други процеси (т.е. увеличената ветрова ерозия на леките и сухи почви), които предизвикват опустиняване.

  4. Най-често срещаните процеси на деградация на почвите включват водна и ветрова ерозия, замърсяване, намаляване на запасите от органични вещества (хумус), уплътняване, вкисляване, засоляване и загуба на биоразнообразие. Ерозията на почвата е процес на механично разрушаване на почвата под въздействието на вятър и вода и постепенно намаляване на количеството хранителни вещества и хумус в нея. Ерозията утежнява структурата, както и водния и въздушен режим на почвата. Около 65 % от площта на стопанисваните земи са засегнати в различна степен от водна ерозия, а 24 % от стопанисваните земи са застрашени от ветрова ерозия. Средната годишна интензивност на почвената ерозия варира в зависимост от използването на земята, но почвените загуби от земеделската земя се оценяват на 12256 т/ха3627 годишно. Над 50 %3728 от прогнозните потенциални почвени загуби от водна ерозия на почвата се образуват на територията на 7 области: София, Ловеч, Сливен, Бургас, Кърджали, Габрово и Велико Търново. Увеличената честота на силни дъждовни бури, отличаващи се с висока интензивност и кратка продължителност, ще доведе до повишение на краткосрочния повърхностен отток и риска от засилена водна ерозия на почвата по наклонени места - особено в районите с най-уязвими видове почви. Около 70 %3829 от прогнозните потенциални почвени загуби от ветрова ерозия на почвата от обработваеми земи с наклон под 3o се образуват на територията на 5 области - Добрич, Бургас, Варна, Ямбол и София. Близо 35500 хектара3930 обработваема земя са идентифицирани като засегнати от процесите на засоляване, като 252 хектара са засолени със сода и хлориди. Тези процеси засягат главно областите Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен, Пловдив, Сливен, Стара Загора и Ямбол.

  5. Като цяло, изменението на климата ще окаже значително въздействие върху функциите на различните видове почви и ще повлияе силно на земеползването в бъдеще. Трябва да бъдат разработени и приложени значителни мерки за адаптация с цел опазване на земеделските земи от ерозия на почвата, опустиняване и засоляване, включително мерки за консервация на почвите и регулиране на оттока, които са доста специфични по отношение на съответните почвени, климатични и топографски условия.

Риск от недостиг на вода и връзка с напояването


  1. Промените в климата могат да доведат до недостиг на вода в някои региони на страната, което би довело до увеличаване на изискванията за напояване. Водата играе жизненоважна роля в растежа на растенията. По-високите температури и по-ниската относителна влажност ще увеличат нуждата от вода за евапотранспирация при земеделските насаждения. Наред с това повишените нива на въглероден диоксид в атмосферата ще доведат до по-висока ефективност на използването на водата, дължаща се на намалената транспирация31 и повишената скорост на фотосинтеза32. Намалените нива на валежите, както се очаква от климатичните сценарии, биха довели до внезапно намаляване на водните запаси и натрупването на по-малко вода в напоителните резервоари в продължение на години, което би ограничило възможностите за използване на прясна вода за напояване на култури. Предвид по-високата вероятност от суши през следващите десетилетия и нарастващите нужди от вода на потребителите на промишлени и градски води, бъдещите потребности от напояване на реколтата ще доведат до засилена конкуренция, за да се осигури вода за селскостопанско напояване и да се осигурят стабилни равнища на производство на растителни култури.

Въздействие на изменението на климата върху рибарството и аквакултурите


  1. Подотрасъл „Аквакултури“ в България се характеризира с използването на широко разнообразие от системи за производство4233: (i) свободно екстензивно и полуинтензивно рибовъдство в естествени или изкуствени водни обекти с течаща или нетечаща вода; ii) интензивно отглеждане на риба в специално изградени бетонни или землени басейни; и iii) рибовъдство в мрежови садки и рециркулационни системи.

  2. Отглеждането на риба и други водни организми в специализирани басейни, както и в язовири, е широко разпространена практика в България. Рибното стопанство в басейните е преобладаващо интензивно. Съществуват два класически типа басейни/язовири/: басейни с глинени стени, използвани предимно за отглеждане на шарани (топловодни басейни) и бетонни басейни, използвани предимно за ферми за пъстърва. Повечето от земните басейни са построени преди повече от 40 години. Средният размер на угоителните басейни варира от няколко акра до няколко десетки акра, а басейни с площ над 50 дка са редки. Въпреки големия брой язовири в България, малко от тях се използват за рибовъдство, тъй като повечето от тях са били построени за селскостопански цели и като резервоари за напояване. Развъждането на риби в мрежови клетки се прилага във вътрешните сладководни води, главно в големи и средни язовири. През последните години мрежовите клетки са били използвани в по-малки водоеми (по-малки от 5 акра) с подходяща дълбочина. Мрежовите клетки са оборудвани за свръх-интензивно производство.

  3. Сушата води до намаляване на водните нива, което представлява сериозна заплаха за този тип стопанства. В съчетание с влошаването на качеството на водите това влияе отрицателно върху жизнения цикъл на околната среда на биологичните видове, като намалява броя на рибите в садковите инсталации. Сушата може да доведе и до намаляване на водните нива на по-малките планински реки и потоци, което води до загуба на биологични видове. По-високите температури водят до промени в периода на хвърляне на хайвера. При откритите речни басейни това може да насочи миграцията към по-дълбоки, по-студени води. Например, миграцията на есетровите риби в река Дунав4334 рибите са уязвими към променящите се климатични условия. Риболовът на есетрова риба е важен местен източник на доходи за общностите по поречието на река Дунав и пряко влияе върху икономическото благосъстояние на рибарските общности. Друг вид риск представляват наводненията, които могат да засегнат дигите и речните насипи и могат да доведат до разрушаване на ценни местообитания за хвърляне на хайвер, развъждане и хранене.

За стилизирано представяне на основните характеристики на изменението на климата и как те оказват въздействие върху селскостопанския сектор, направете справка в Приложение 1.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница