Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад


Правна рамка и политики на България за адаптация към климатичните промени в селскостопанския сектор



страница9/23
Дата05.08.2018
Размер2.13 Mb.
ТипДоклад
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   23

2.4. Правна рамка и политики на България за адаптация към климатичните промени в селскостопанския сектор


  1. АКП Секторите на селското стопанство или рибарството нямат конкретни правни актове, които да се занимават изключително с адаптирането към изменението на климата. Основното законодателство за смекчаване на изменението на климата в България е представено от Закона за ограничаване изменението на климата58 и Третия национален план за действие по изменение на климата (НПДИК) за периода 2013-2020 г., предвиждащ мерки за смекчаване на изменението на климата и намаляване на емисиите на парникови газове в различните сектори. Националните стратегически документи или програми, които пряко или косвено се занимават с АКП в секторите на земеделието и рибарството, са представени накратко в тази под-глава. Разширен списък на съответните документи и програми, заедно с регулациите, които пряко или косвено засягат адаптацията, е представен в Приложение 5.

  2. Споразумението за партньорство (СП) за 2014-2020 г. е националният стратегически документ, очертаващ рамката за управление на структурните и инвестиционните фондове на ЕС. СП посочва неблагоприятните изменения на климата и недостатъчното адаптиране като важни фактори за влошаване на устойчивостта на земеделските стопанства с ограничаващо въздействие върху развитието на селскостопанския сектор. Наред с това се подчертава необходимостта от преминаване към подходящи селскостопански практики, адаптирани към изменението на климата, и подобряване на достъпа до вода за напояване. Неблагоприятното въздействие на изменението на климата и мерките за адаптация срещу неговите негативни последици са разгледани изрично от третия стратегически приоритет: „Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж“ и неговия под-приоритет „Климат и изменение на климата, превенция и управление на риска“. СП предвижда допълнителни стимули за опазване и възстановяване на екосистемите, както и за ефективно използване на ресурсите и за развитието на устойчива на климата икономика.

  3. Почти една трета от общите финансови средства на България в рамките на ОСП 2014-2020 е предназначена за интегриране на дейностите за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от тях. Прилагането на новите регулации на ОСП започна през 2015 г. За директните плащания, изборът на държавите-членки за изпълнение беше финализиран и нотифициран към ЕК през 2014 г., като правилата влязоха в сила на 1 януари 2015 г. България получи финансов пакет от около 5.1 млрд. Евро за директни плащания, от които 30% ще бъдат свързани с три екологосъобразни и свързани с климата селскостопански практики: диверсификация на културите, поддържане на постоянни пасища и запазване на 5% от областите от екологичен интерес или мерки, за които се счита, че имат поне еквивалентни екологични ползи59.

  4. Общата ориентировъчна сума, отпусната на целите, свързани с адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците, обаче е 44.6% от общия бюджет на НПРСР. НПРСР разглежда по-пряко смекчаването и адаптирането към изменението на климата в три от шестте приоритета за развитие на селските райони, а именно: Приоритет 1 - Насърчаване на трансфера на знания и иновациите в селското стопанство, горското стопанство и селските райони; Приоритет 4 - Възстановяване, запазване и подобряване на екосистемите, свързани със земеделието и горското стопанство; и Приоритет 5 - Насърчаване на ефективността на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на климата икономика в селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и горското стопанство. Преките положителни въздействия за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците се очакват от изпълнението на дейностите по мерки 10 и 11, а за дейностите по мерките 1, 2, 4, 8, 12, 13, 15 и 16 се предвиждат непреки положителни въздействия. Мерките за ПРСР, за които се счита, че имат най-голям потенциал за смекчаване на изменението на климата и адаптиране, са изброени в таблицата по-долу.

Таблица 4. Мерки в ПРСР с най-голям потенциал за смекчаване на последиците и адаптация към изменението на климата

Мярка

Очаквано въздействие върху адаптацията към изменението на климата

Показател

Целева стойност

% от общия бюджет на ПРСР

M1: Трансфер на знания и действия за осведомяване

Трансферът на знания за екологично и устойчиво развитие на селското и горското стопанство ще доведе до въвеждането на нови практики, включващи нисковъглеродни и нискоемисионни технологии и по-добре прилагани селскостопански практики при напояване, торене или използване на продукти за растителна защита. Събития за споделяне на знания, като обучения и семинари, ще помогнат на фермерите да повишат осведомеността си относно необходимостта от устойчиво използване на почвените ресурси, прилагането на органични торове и т.н. Като цяло мярката ще има положително дългосрочно въздействие върху капацитета за адаптация и знанията в областта на устойчивото развитие на природните екосистеми, включително целевите видове и местообитания в рамките на мрежата „Натура 2000“.

Брой обучени

4 800

1.14%

M2: Консултантски услуги, услуги по управление на стопанство и услуги по заместване в стопанство

Мярката предвижда предоставянето на консултантски услуги на земеделските стопани, което допринася за по-бързото въвеждане на нови практики, включващи нисковъглеродни и нискоемисионни технологии; по-добро управление на стопанствата; подобрено управление и опазване на почвата. Предвижда се също така консултантските услуги да подпомагат стартирането и управлението на малки земеделски стопанства

Брой бенефициенти

19 425

0.68%

M4: Инвестиции в материални активи

Мярката включва няколко дейности, насочени към опазване на околната среда: (i) изграждане, реконструкция и модернизация на напоителната и отводнителната инфраструктура (инвестиции в рехабилитация на напоителната мрежа в земеделските стопанства и извън техните граници); ii) инвестиции в машини и оборудване за опазване на околната среда, включително изграждане на безопасни съоръжения за съхранение на оборски тор; iii) подобряване на напоителните техники и технологии на земеделските стопанства (включително реконструкция и модернизиране на оборудването, въвеждане на ефективно управление на земеделските стопанства и насърчаване на ефективното използване на водата); iv) инвестиции в реконструкция и изграждане на съоръжения за отглеждане на животни; v) инвестиции в инсталации за пречистване на отпадъчни води.

Брой земеделски стопанства

3 500

28.82%

M8: Инвестиции в развитие на горските райони и подобряване на жизнеспособност-та на горите

Подмярка 8.1, „Залесяване и поддръжка“, предвижда залесяване на изоставени земеделски земи, горски територии или райони извън горските територии, които страдат от ерозия или са застрашени от ерозия. Това включва и засаждане на горски пояси, което ще помогне за ограничаване на водната ерозия и подобряване на водния баланс на околните територии. Възстановените гори ще играят роля в защитата от природни бедствия (особено от наводнения). Възстановяването и поддържането на зелената горска инфраструктура ще се отрази благоприятно и на районите от „Натура 2000“ и естествените местообитания на целевите видове.







2.18%

M10: Агроекология и климат


Тази мярка включва дейности за контрол и подобряване на състоянието на пасищата, ограничаване на почвената ерозия, опазване на почвите от замърсяване и подобряване на управлението на земите. Въздействието, произтичащо от тази мярка, е положително за адаптирането към климатичните промени поради предвижданото възстановяване и поддържане на естествените местообитания и местообитания на видове, защитата на застрашените животински и растителни видове и пр. Подмярка 10.1 „Плащания за поети задължения, свързани с агроекология и климат“ ще включва дейности като традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) и устойчиво използване на тревните ресурси. Подмярка 10.2 „Защита на застрашени от изчезване местни породи и сортове растения, важни за селското стопанство“ ще подпомогне защитата на животновъдството, полуестествените екосистеми и местообитания. Дейностите по „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи с орнитологично значение“ са насочени към опазване на видовете и природните местообитания, включително тези от Националната екологична мрежа.

Площ (ха), за която са поети агроекологични и климатични ангажименти.

M10.1


113 000

7.65%

Площ (ха) (земя за екологично използване, междинни култури, намалено наторяване) M10.2

7 000

M11: Биологично земеделие

Мярката се отнася до насърчаването на биологично земеделие, животновъдство и пчеларство, което води до подобряване на управлението на водите, управлението на торовете и управлението на пестицидите и следователно до намаляване на замърсяването на почвата и водите. Въвеждането на екстензивни селскостопански практики ще доведе до намаляване на нитрификацията и приток на хранителни вещества в естествените и полуестествените екосистеми, особено в тревните насаждения и водните местообитания, с кумулативно положително въздействие върху флората и фауната и естествените екосистеми като цяло. Това ще допринесе също и за подпомагането на основните видове организми и местообитания и поддържането им в благоприятен природозащитен статус.

Обща площ (ха)

46 000

5.20%

Площ (ха) в преход към биологично земеделие (M11.1)

23 000

Площ (ха) за биологично земеделие (M11.2)

23 000

M12: Плащания по „Натура 2000“ и Рамковата директива за водите

Мярката ще компенсира земеделски земи в рамките на „Натура 2000“, гори и земеделски земи в съседство с речни басейни. Мярката ще допринесе за запазване на ландшафта и биоразнообразието, за възстановяване и поддържане на местообитанията, опазване на застрашени видове, ливади и пасища, влажни зони, гори. Наред с това тя ще допринесе за подобряване на природозащитния статус на видовете и местообитанията в защитените територии.

Площ (ха) по „Натура 2000“

445 000

4.79%

M13: Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения

Плащанията по тази мярка допринасят за постигане на целите на Приоритет 4 „Възстановяване, опазване и подобряване на екосистемите свързани със земеделието и горите“ и Приоритетна област 4А „Възстановяване и опазване на биологичното разнообразие, включително в зони по Натура 2000 и земеделие с висока природна стойност". Тази мярка има косвено въздействие върху адаптирането към климатичните промени чрез подкрепа на дейности по опазване на ландшафта, биоразнообразието и подобряване на практиките за управление на земята.

Площ (ха) в планински район

310 000

9.45%

Площ (ха) в район със съществени природни ограничения

220 000

M15: Екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство

Тази мярка предвижда насърчаване на устойчивото стопанисване на горите и подобряване на състоянието на горите, включително подкрепа и поддържане на биологичното разнообразие, водните и почвените ресурси, борба с неблагоприятните ефекти от изменението на климата; действията включват създаване на защитни буфери и горски пояси около постоянните водни потоци, с изключение на части от горския фонд в райони, определени за дърводобив и др.

Площ (ха) в екологично защитени райони

90 600

0.30%

M16: Сътрудничество

Тази мярка ще допринесе за постигането на целите на Европейското партньорство за иновации за селско стопанска производителност и устойчивост, определени в член 55 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Планираните дейности за подпомагане са важни за повишаване на производителността в селското стопанство, биологичното разнообразие, по-доброто управление на земите, и на функционалността на почвата, на интегрираната верига на доставки, на качеството и на безопасността на храните. Тази мярка ще окаже непряко положително въздействие върху адаптирането към климатичните промени чрез подкрепа на специфични иновативни проекти.

Брой стопанства участващи в местно/регионално сътрудничество

280

1.12%

Източник: ПРСР 2014-2020 г.

  1. Националната програма за развитие „България 2020“60 описва подробно целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. Програмата е интегриран документ, съсредоточен върху социалното и икономическото развитие на България до 2020 г., свързващ приоритетите на ЕС в контекста на стратегията „Европа 2020“ с националните приоритети на България. Подприоритет 4.5, свързан с развитието на селскостопанския сектор, е насочен към „устойчивото използване и управление на природните ресурси“ и има за цел да насърчи „селскостопанските производители да предоставят екологични и свързани с климата“ услуги. Подприоритет 3.5, свързан с приоритетната област за регионално развитие, е насочен към създаване на „условия за опазване и подобряване на околната среда в регионите, адаптиране към продължаващите климатични промени и постигане на устойчиво и ефективно използване на природните ресурси“. Двата подприоритета имат за цел да допринесат за опазването на земите и борбата срещу изменението на климата. Подприоритет 4.6 се занимава с „установяване на конкурентен рибен сектор, осигуряващ устойчиво управление на рибарството и аквакултурите“. Липсва обаче пряко изразена връзка между изменението на климата и развитието на рибарството и аквакултурите.

  2. Общата стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредните въздействия на водите дава нова рамка за правни и институционални реформи и очертава начините, по които хидромелиоративният сектор трябва да управлява инфраструктурата за предоставяне на напоителни и отводнителни услуги и да контролира инфраструктурата за защита от наводнения и корекция на речни корита, която предпазва земеделските земи от вредните въздействия на водите. Един добре функциониращ отрасъл за напояване и отводняване ще предложи значителни възможности за насърчаване на конкурентоспособността на селското стопанство, тъй като подобрява производителността и намалява загубата на доходи за земеделските производители през годините с неблагоприятни климатични условия.

  3. Третият национален план за действие по изменение на климата очертава рамката за действие в борбата срещу климатичните промени за периода 2013-2020 година. Документът определя редица мерки за смекчаване на последиците в секторите селско и горско стопанство, като например повишаване на знанията на земеделските стопани за прилагане на подходящи практики, водещи до намаляване на емисиите от сектора, въвеждане на практики за сеитбооборот или поддържане на трайни ливади и пасища, което води до съхранение на въглерод в почвата. Документът също така определя задълженията на съответните компетентни органи (министерства, агенции и органи на местното самоуправление).

  4. Многогодишният национален стратегически план за аквакултурите в България (2014-2020 г.) е изготвен в съответствие със Стратегическите насоки на Европейската комисия за устойчиво развитие на аквакултурите в ЕС.. Планът на България обхваща всички дейности, свързани с производството на риба и други водни организми, и включва мерки за разнообразяване на дейностите на производителите и създаване на възможности за по-добра пазарна реализация на продукцията. Планът разглежда състоянието на ресурсите от ценни биологични видове във вътрешните води на България и в Черно море. В плана по-конкретно се посочва, че основният проблем при отглеждането на риба във водни басейни/езера е намаляването на водните нива вследствие на зачестилите суши. Въпреки това в плана липсва оценка на уязвимостта на сектора във връзка с климатичните промени и не се предвиждат конкретни действия за смекчаване или адаптиране към отрицателните последици от изменението на климата.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница