Румяна нейкова доктор по икономика основи на управлението


Определение, характеристика и класификации на управленските функции



страница3/8
Дата11.01.2018
Размер1.67 Mb.
#42932
1   2   3   4   5   6   7   8

2.1. Определение, характеристика и класификации на управленските функции


По въпроса за броя и конкретното съдържание на управленските функции все още липсва единомислие. То се обяснява най-вече с липсата на единни критерии и признаци за класификация. Обикновено те се определят от конкретните цели и задачи на изследването, както и от потребностите на управленската практика в конкретната организация. Така се преплитат научните изследвания за управленските функции с практико-приложните.

Въпросите за същността, класификацията и съдържанието на функциите на управление са недостатъчно разработени и поради голямото разнообразие от мнения и становища, които се влагат понятието „функция”. То се подразбира като роля, работа, дейности, област на приложение на функционалната власт, длъжност, група от сродни дейности и др. Независимо от различията, при голяма част от авторите се долавят някои общи виждания за функциите на управление – първо, че те са резултат от историческото разделение на труда, и второ – че, чрез тях се разкрива съдържанието на процеса на взаимодействие между управляващата и управляваната подсистема в системата на управление. 15

Общи виждания има и за съдържанието на управленската функция. С малки изключения, авторите приемат, че «функцията» е съвкупно понятие – тя се диференцира на дейности, задачи и операции.

В литературата най-често се среща класификация, според която управленските функции се разделят на основни (базови) и специфични (частни). Основните функции са онези обективно необходими форми на проявление на въздействието върху управляваната система, чрез които се постигат целите на организацията. Те изпълват съдържанието на управленския цикъл и са присъщи на всички равнища на управление, но имат различен обхват16. Специфичните (частните) функции имат конкретно значение и могат да се определят като подфункции на основните (базовите) функции, т.е. те имат конкретизиращо значение за осъществяването на всяка основна функция.

Първата класификация на управленските функции е направена още от Файол, който се опитва да селекционира и структурира знанията за управлението и отделя особено внимание на административното управление. В своя труд “Обща и промишлена администрация” той разглежда основните управленски функции, чрез които се реализира управляващото влияние на субекта спрямо обекта на управление.

Управленските функции могат да се систематизират и според критерия “време”. Според него те могат да се разглеждат като оперативни и стратегически. Оперативните управленски функции се свеждат до изпълнение на съвкупности от дейности , задачи и операции за кратки периоди от време – за деня, за седмицата или месеца.

Стратегическите функции са свързани с бъдещето на организацията. Те се отнасят за прогнозиране развитието на организацията за по-продължителни периоди – поне две – три години напред. Осъществяването на тези функции изисква специална подготовка на ръководителите – умения за оценяване на вътрешната и външна среда и предвиждане на възможностите за развитие на потребностите и на пазарите.

Друг важен критерий за систематизиране на управленските функции е критерият “очаквани резултати”. Измерител за изпълнението на всяка функция е очаквания резултат. Той може да се прояви в областта на организацията, маркетинга, ефективността ръководството, планирането и пр.. Като критерии за класифициране на управленските функции могат да се използват още “равнище на осъществяване”, “начин на изпълнение (групово, колективно или единично)” и др..

Управленските функции могат да се класифицират и според обекта на управление, защото макар и с едно и също наименование, те имат различия в съдържанието. Например, функцията “организиране” има различно съдържание, когато се отнася до управлението на държавата, на обществото, на предприятието или структурните подразделения на това предприятие, на екипа, групата или целия колектив.

За управленската практика и за изследователите, обаче най-същественият критерий е този, според който управленските функции се разделят на две групи основни (базови) и специфични (частни).


2.2. Основни (базови) управленски функции

Основните (базови) управленски функции изпълват съдържанието на управленския процес. Според А. Файол основните функциите на управление са: предвиждане, организиране, ръководене, координиране и контрол.17 А. Глюк ги разглежда като съвкупност от планиране, организиране, ръководене, съгласуване ; отчетност и информация ; финансиране и контрол . Бержерон пише за четири функции: планиране, организиране, ръководене и контрол . В „Съвременни аспекти на мениджмънта” авторите представят управлението като непрекъснат процес, който се състои от фазите ръководене, планиране, организиране, контрол и регулиране. Използваното понятие «фаза» е обобщаващо и се използва като елемент на управленския процес. Фазите обхващат съвкупности от функции, дейности, задачи и операции, които се изпълняват, за да се постигне крайната цел на организацията, независимо на какво равнище е тя. В някои случаи фазите съвпадат с функциите на управление.



Ръководенето се разглежда като общо насочване, направляване и е свързано с множество йерархични отношения. То включва такива дейности, като разработване на концепции, политика, стратегия и т.н., даване на заповеди, указания, инструктажи и т.н.

Планирането обосновава, обвързва и конкретизира поставените от ръководството цели и задачи. То е своеобразен модел на съгласуване на целите с ресурсите за определен период от време. Разработването на бизнес плана се основава на информацията от прогнозите, които обикновено се правят за един сравнително по-дълъг период от време и за разлика от плана са по-общи и нямат задължителен характер.

Стратегическото планиране е част от основната функция и не може да се разглежда самостоятелно.



Организирането се определя като съзнателно постигнат резултат при образуването на системи с участието на хора и вещи и като дейност по съчетаването на различни фактори, от които зависят производствената и стопанската дейност в организацията. Функцията «организиране» може да се разглежда и в рамките на системата на управление по отношение на връзките между субекта и обекта на управление. В този случай се имат предвид конкретното състояние на подреденост и извършването на промени с оглед създаването на ново състояние на подреденост в системата на управление като цяло. В първия вариант се проявява системният аспект на функцията, а във втория - функционалният. Или от относително стабилно поведение на елементите на системата, когато се възпроизвеждат нейни важни характеристики, се преминава към ново състояние, при което се установява ново поведение на ново равнище.

Организирането в субекта на управление се осигурява на практика чрез организационното проектиране, а в обекта - на базата на ясното поставяне на целите, уточняване на правата и отговорностите, на точни критерии и стимули и т. н.

Функционалният аспект на организирането изисква координация в промяната на поведението на елементите, с оглед осъществяването на крайните цели на системата.
Контролът обединява дейности, задачи и операции за проверка на това, как се изпълняват набелязаните задачи, как се спазват предвидените правила и т.н. Контрол се упражнява върху изпълнението на планови задачи, върху спазването на нормативни актове и т.н.

Контролът е процес, с който се цели да се осигури изпълнението на дейностите, постигането на желаните резултати и реализация на поставените цели.18 Той е „основна управленска функция, която има за задача да установи степента на реализация на целите, текущото протичане на процесите и състоянието на външните фактори, които въздействат върху системата (обекта на управление).” 19. В този смисъл контролът може да бъде предварителен, текущ и последващ.



Регулирането е предназначено да възстановява параметрите в развитието на управленския процес, когато чрез контрола са установени отклонения от предварително предвидените граница. Когато, обаче отклоненията са значителни и не е възможно да възстановят тези граници, се налага изработване на ново управленско решение.

Подобни виждания от съдържателна гледна точка за съвкупността на основните управленски функции имат и голяма част от авторите20, които приемат, че това са целеполагането, планирането, организирането, контролирането и регулирането. Разликата е във функциите «ръководене» и «целеполагане». В съдържателен план, обаче тези две функции имат много общи дейности и задачи – те дори се преплитат. Например, ръководенето се извършва в съответствие с предварително поставените цели и крайният резултат от ръководенето трябва да доведе до постигане на тези цели.

Интересна съвкупност от основни управленски функции предлага Герхард Фрон. Според него те се свеждат до развитие на съзнанието на обществото, планиране, организация и контрол върху колективната творческа работа. В това становище може да се търси известно несъвършенство по отношение обособяването на функциите развитие на съзнанието и контрола върху колективната творческа работа. Първата от тях представлява един сложен комплекс от дейности, по-голяма част, от които се отнасят до ръководенето на хората. Втората е формулирана непълно, защото освен колективната работа трябва да се контролира и индивидуалната.

Дж. Ригс смята, че управленските функции в различните организации не се различават твърде много в съдържателно отношение и могат да се сведат до планиране, организиране, управление на кадрите, контрол и една обобщаваща функция - управление. Нейното обособяване авторът обяснява с възможността да се формулират универсални принципи на управление, при което подчертава, че тази функция е специфична и се отнася до “управление на управлението”. Това становище е близко да разбирането на Файол за управление на административната работа.

Други автори допускат смесване на функциите със задачите и операциите по тяхното реализиране. От гледна точка на системния анализ Стенли Янг посочва, че функциите на управление обикновено включват редица задачи, като планиране, организация, подбор и разпределение на кадрите и проверка на изпълнението.



А. Ангелов21 разглежда функциите на управлението като съдържателна страна на управленския процес, която обхваща стратегическо планиране, планиране на реализацията на стратегията, организиране, взаимодействие и пълномощия, мотивация и контрол. Подобно е и виждането на В. Савов, който обособява съвкупността от управленски функции като планиране, организиране, координиране, мотивиране и контрол. Тази съвкупност е много изчерпателна, но към нея трябва да се добавят функциите “комуникиране” и “информатизация”, които са важно условие за информираност и съгласуваност в действията на хората и звената в организацията и се изпълняват на всички управленски равнища.

Руският автор Байков подчертава, че функциите на управлението са необходима обективна форма, с помощта на която се проявява целенасоченото въздействие в процеса на управлението. Той отнася към базовите управленски функции планирането, организацията, координацията, активизацията и контрола. Предлага се нова функция “активизация”, която засяга повишаването на активността на хората в управлението и в трудовия процес. Тя съответства на функцията “мотивация” и затова е по-добре да приеме наименование, което е вече възприето в теорията и практиката. Като се има пред вид спецификата на управлението и неговото практическо осъществява, трябва да се признае, че така обособената съвкупност от функции не е достатъчно изчерпателна. Остават незасегнати редица комплекси от важни управленски дейности, които не могат да се причислят към нито една от тези функции. В тях не могат да се включат дейности като ръководенето, изработването на стопанска политика, стратегия и тактика, разработването на процедури, хипотези, концепции и други подобни.

При обособяването на управленските функции и тук не е отделено място и за дейности, свързани с информирането и комуникирането в процеса на управленската работа. Това е комплекс от много важни дейности, от чието навременно осъществяване зависи качеството, ефективността и конкурентоспособността на ортанизацията. Те обединяват дейности по осъществяването на връзки между управленските органи, които не могат да се отнесат към нито една от посочените по-горе функции. Нейното значение за управлението е напълно обяснимо, като се има предвид, че с помощта на връзките се предава информация, без която не е възможно да се осъществява управленският процес.

Редица изследователи свързват осъществяването на управленските функции с изпълнението на определени роли, в които ръководителят се превъплъщава по време на своята дейност. Така например, ролята според определението на Х. Минцберг е съвкупност от определени поведенчески правила, съответстващи на конкретната спецификата на организацията и на конкретната длъжност, която заема ръководителя. Отделната личност може да влияе върху характера на изпълнението на ролята, но не винаги и на нейното съдържание. В процеса на управлението Х. Минцберг вижда десет роли, които според него изпълняват ръководителите по време на своята дейност. Тези роли могат да се групират в три категории - междуличностни роли, информационни роли и роли по вземане на решения. Първата категория обхваща роли на генерални ръководители, лидери и ръководители на звената в организацията. Междуличностните роли произтичат от пълномощията и статуса на ръководителя в организацията и обхващат сферата на взаимодействието с хората (107,36-38; 42, с. 36). Втората категория включва информационните роли, които разкриват същността в работата на ръководителя, който приема и подготвя информацията за вземане на решения, за оповестяване и разпространяване на информация в организацията, както и информация към външни потребителите ли – организации, граждани, банки, търговци и др.. Третата категория на ролите е свързана с вземане на управленски решения, където ръководителите трябва да изпълняват роля на предприемачи, на организатори на процеси, на контрольори, които трябва да наблюдават, отчитат и отстраняват нарушенията, на стратези, когато организацията изпадне в неочаквани кризисни ситуации, на разпределители на ресурсите, на арбитъри при спорове, на преговарящи и пр..

Ролите, в които попадат ръководителите не са независими една от друга, а са взаимно свързани и се “изпълняват” понякога почти едновременно. Тяхното съдържание и обхват се определят преди всичко от равнището в управленската структура, което заема съответният ръководител. Според Минцбърг, една от основните и най-важни роли на ръководителя е ролята на лидер. Лидерството е способност да се влияе на отделни индивиди и на групи хора, подтиквайки ги да работят за достигане на някаква цел.22 То може да се определи още като:

а) процес на насочване и вдъхновяване на работещите в организацията (фирмата) да изпълняват тези дейности, които са свързани с постигането на определените пред нея цели;

б) способност да се упражнява влияние;

в) поведение или дейност, които водят до промяната на становището или на поведението на управляваните лица;

г) изграждането на добре работещи групи или екипи от хора;

д) използване на индивидуалните способности и възможности на всяка отделна личност.23

Освен лидерската роля, ръководителят е длъжен да изпълнява и редица други роли, свързани с изпълнението на основните управленски функции. Едновременно с тях, ръководителят изпълнява и множество роли, свързани със специфичните управленски функции, но те не са така ярко изявени, защото се смесват и преплитат с множеството конкретни дейности, задачии операции, които той постоянно извършва.

Подобно деление на функциите (на базови и специфични) обаче, е твърде относително, защото ръководителят в процеса на управлението, независимо на какво управленско равище се намира е принуден да изпълнява всички функции, които изисква управленския процес. Разликата е само в съотношението между двете групи функции – работата на ръководителите от по-високите равнища на управленската йерархия е свързана по-вече с изпълнението на базови функции, а на ръководителите от по-ниските равнища – с изпълнение на специфични функции.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница