Румяна нейкова доктор по икономика основи на управлението

Ключова дума: “процес” е най-важната в определението, но тя най-често и най-много затруднява ръководителите на компаниите. Макар понятието “процес” (“бизнес-процес”, “делови процес”) да се явява в контекста на реинженеринга най-важно, то е трудно разбираемо от мениджърите, тъй като болшинство от тях не са “процесно настроени”: Тяхното мислене е ориентирано към задачи, операции, дейности, работи, длъжности, хора, структури, но не и към процеси.” Бизнес-процесът” представлява множество вътрешни стъпки (видове) на дейността, започващ с един или множество входове и завършващ със създаването на продукти и услуги, които са необходими на клиентите. Терминът “клиент” следва да се разбира в широк смисъл на думата. Това може да бъде действително клиент, кандидат за определена услуга, но може да бъде и друг процес, протичащ в окръжаващата бизнессреда, който е свързан с процеса в съответната компания. В понятието “процес” няма нищо ново - във всяка компания, процесите се разглеждат като съвкупности от определени и подредени в логически ред процедури, дейности, задачи, и операции, които съответствуват на определена управленска или производствена технология. Проблемът се състои в това, че процесите не могат да се опишат така лесно, както например, организационните структури. Понятието “процес” обаче, възниква много по-естествено, отколкото организационната йерархия тогава, когато хората обединяват своите усилия за достигане на обещания на клиентите резултат. Том Дейвънпорт отбелязва, че “процесът - това е специфично подредена съвкупност от трудови дейности (работи, задания, активности) във времето и пространството, с начало и край и ясно очертани входове и изходи: структурата на действие”. Входовете и изходите на процесите могат да взаимодействат както с конкретни клиенти, така и с някои други процеси във външното обкръжение на компанията, но не с други вътрешни процеси. За да може по-просто и разбираемо да се разсъждава за процесите в компанията на тях могат да се дават описателни имена-характеристики. Така например, М. Хамър и Дж. Чампи предлагат да се наименуват процесите с техния начален и краен статус, ”разработване на продукта - от установяване на потребността от продукта - до неговото създаване” или “реализация на продукта - от предложението на продукта - до сключване на договора и евентуално - неговото изпълнение”. Подобни имена дават възможност да се отделят процесите от структурните звена и техните подразделения.

През последните години реинженерингът е в центъра на наблюденията и изследванията на редица експерти и мениджъри, които търсят изход от създалата се кризисна ситуация. Голяма част от тях се опитват да определят основните му компоненти и чрез последните поне частично да решат проблемите си. В най-общи линии съвкупността на тези компоненти включва:

0. 
   дефиниране на цялостен процесен подход, в т.ч. обхващане и на процедури извън предприятието;
   
1. 
   очертаване на нова перспектива;
   
2. 
   точно и ясно опреде ляне на мисията и сроковете за нейното постигане;
   
3. 
   разработване на методология за реинжениране на процесите;
   
4. 
   осигуряване на компетентно директно ръководство;
   
5. 
   определяне на резултатността на процеса.
   

1. Какво наложи появата на реинженеринговия подход?

2. Какво представлява реинженеринговият подход?

3. Кои са основните изходни позиции на новия реинженерингов подход в съдържателно отношение?

4. Каква е разликата между понятията “инженеринг”, “реинженеринг” и подобрение (усъвършенствуване)?

5. Кои са ключовите думи на понятието “реинженеринг”?

6. Кои са основните компоненти на реинженеринга?

7. Кои са изисквания, на които трябва да отговаря реинженеринга?

8. Кои са факторите на риска при осъществяването на реинженеринг?

9. Кои са последствията от реинженеринг на бизнес-процеси?

107. Какъв е подборът и организацията на участниците в проекта по реинженеринг?

11. Какво е разпределението на компетенциите на участниците при провеждането на реинженеринг?

12. Характеризирайте модела на бъдещата реинженирана компания!

13. Какви видове модели се създават при моделирането на бъдещата реинженирана компания?

а) подобряване обслужването на клиентите; б) съкращаване на времето за протичане на процеса или на производствения цикъл; в) намаляване броя на заетите лица; г) боравене по-ефективно с по-големи обеми от работа.

1. Александров, К., Мениджмънт на организации и предприятия. С., ЛИА,1995.

2. Ангелов, А., Основи на мениджмънта. С., УНСС, Център за следдипломна квалификация, Център за дистанционно обучение, 1999

3. Армстронг, М., Преуспяващият мениджър. Бургас, 1993

4. Бизнесът не е от вчера., в-к "Куриер 5", 1990-93 (рубрика).

5. Вейлл, П. Исскуство менеджмента. М., 1993

6. Грейсон, Дж., Карла О`Делл, Американский менеджмент на пороге ХХI века. М., 1991

7. Дракър, П., Новаторство и предприемачество. Практика и принципи. С., Хр. Ботев, 1992

8. Дракър, П., Новите реалности. С., Хр. Ботев, 1992

9. Илиев, Й., Производствен мениджмънт в индустриалната фирма. С., 1993.

10. Икуира, Нонака. Създаване на организационен ред от хаоса: самообновлението на японските фирми. <196>. Превод от англ., Сп. Квал. Мениджмънт, 1988

11. Карнеги, Д., Как да печелим приятели и да влияем на другите. С., КИБЕА, 1996. – 362 с.

12. Курыцин, А., В., Рославцев и А. Сорокин. Организация управления и подготовка персонала в японских компаниях. М., 1988

13. Култура на предприемачеството. Под ред. на Бриджит Бъргър. УИ “Стопанство”, 1994

14. Маушита, К., Моята управленска филисофия. С.,1992

15. 41. Милс, У., М. Брук. Кариера в бизнеса. С., Просвета, 1992

16. Марк, М. Онова, което не се преподава дори в Харвард. С., 1992.

17. Нейкова, Р. Стопанският мениджмънт - история, теория и практика. С., 1992

18. Нейкова, Р. Управленските структури и техните параметри. С., 1985.

19. Нейсбит, Л., П.Абърдийн. Преоткриване на корпорацията. С., 1990.

20. Николаев, И. и др. Използване на метода “Делфи” за прогнозиране производителността на труда. Варна, 1975.

21. Панайотов, Д., Принос към теорията на стопанското управление. Свищов, 1977.

22. Панайотов, Д., Управленски функции в икономиката. Варна, 1975

23. Панайотов, Д., Кр. Папазов, Р. Нейкова и др.. Теория на стопанското управление. Варна, Г. Бакалов, 1979

24. Пипер, Р., К. Рихтер. Мениджмънт. Управление на прехода. С., 1993

25. Планкетт, Л., Г. Хейл. Выработка и принятие управленческих решений. М, 1984.

26. Питърс, Т., Р. Уотърман. Към съвършенство във фирменото управление. С., 1988.

27. Принципите на фирменото управление в Япония, Китай и Южна Корея. С., ИКО, статия 403/89.

28. Рейли, Б. Дж., А. Д. Джоузеф. Запазване на новаторския дух в големите фирми. ИКО, статия ИБ 129/98.

29. Стоянов, В. Към въпроса за същността и параметрите на управленските структури. С., 1985

30. Стоянов, В, В. Савов, Р. Нейкова. и др. Организационно проектиране на стопанските единици. Варна, 1987

31. Смит, К., Д. Уейкли. Психология на организационното поведение. Варна, 1992.

32. Seminar Busness Management, presented by Eastern Washington University. October, 1-5, 1990.

33. Тейлър, Ф. Научното управление. С., 1989

34.. Тодоров, К. Управление на бизнеса в итерационна среда. С., Информа интелект, 1992

35. Тончев, Г. Основни функции на мениджмънта. С., ИК “Загер”, 1992

36. Тофлър, А. Трусовете във властта. С., Народна култура, 1997

37. Тофлър, А., Х. Тофлър. Новата цивилизация. Политиката на третата вълна. С., 1995

38. Тофлър, А. Шок от бъдещето. С., Народна култура, 1992

39. Трендафилов, В. Научното организиране на труда в модерната държава. С,.1929.

40.Турние, Д. Управление на кадрите. С., 1992.

42. Тиодор, Л. Размисли за мениджмънта. С., 1994.

43. Форд, Х. Моят живот и моите успехи. С., 1991.

44. Хил, Н. Психология на успеха. С., 1996

45. Църев, Н. Теория и практика на предприемачеството. Варна, 1994.

46. Якокка, Ли. Карьера менеджера. М., Прогресс, 1991

47. Японският стил на управление. С., 1994

48. Хамър, М., и Дж. Чампи. Реинженеринг на компанията. С., 1995

49. Hammer M. & Champy J. Reengineering the Corporation: A Manifesto for Business Revolution. Harper Business, 1993

50. Стифън Дрю. Реинженеринг на финансовите услуги. Бургас.1995

51. Стефанов, Н. Японски подход за управление на производството. С., 1996

52. Мескон, М., М. Альберт, Ф. Хедоури. Основы менеджмента. М., Дело, 1992

53. Нейкова, Р. Основи на управлението. С., 1999

54. Нейкова, Р. Теория и практика на предприемачеството. Габрово, УИ “В. Априлов”, 2001

55. Основи на управлението. Съставителство и обща редакция Д. Панайотов и П. Бодурова. Варна, ВСУ “Черноризец Храбър”, 2004

56. Памукчиев, М., К. Каменов. Ситуационен мениджмънт. Свищов, Стопански свят, СА “Д. А. Ценов”, 1999

57. Панайотов, Д. и Б. Борисов. Стратегическо планиране. Теория, методология, казуси. Свищов, СА “Д. А. Ценов”, 2001

58. Панайотов, Д., Конвенционални методи за проектно управление. Свищов, Стопански свят, СА “Д. А. Ценов”, 2003

59.Портър, М. Конкурентното предимство на нациите. С., Класика и Стил, 2004

60.Рибов, М. Управление на конкурентоспособността в туризма. С., “Тракия-М”, 2003

61. Савов, В. Основи на управлението. С., УИ “Стопанство”, 1999

62. Станчева, А. Основи на управлението. Варна, ИК “СТЕНО”, 2000

63 Стефанов, Н., Й. Йокояма. Японският модел за фирмено управление. С., Призма 66, 2001

64. Тодоров, К. Стратегическо управление в малките и средните фирми - теория и практика: в 2 т. С., Сиела, 2001

65. Тодоров, К. Предприемачество и мениджмънт. С., Мартилен, 2004

66. Шопов, Д. Социалната цена на прехода към пазарна икономика. С., Сиела, 2003

67. Рибов, М. Реинженеринг и управление на риска. С., Нова звезда, 2004

68. Минцберг, Г., Дж. Б. Куинн, С. Гошал. Стратегический процесс. Концепции, проблем, и решения. Санкт Петербург, Питер, 2001

69. Минцберг, Г., Б. Альстренд, Д. Лемпел. Школ, стратегий. Санкт Петербург, Питер, 2001

70. Рибов, М. Конкурентното предимство в туризма. С., “Нова звезда”, 2005

71. Манов, В. Новите реалности в икономиката и техните предизвикателства към развитието на управленската теория и практика. В сп. “Икономически алтернативи”, 2005, бр. 1, с. 23-40

72. Манов, В. Новата парадигма на диалога форма-обкръжаваща среда. В сп. “Икономически алтернативи”, 2005, бр. 2, с. 3-12

73. Илиев, Й. За опорните точки на индустриалната политика на страната. В сп. “Икономически алтернативи”, 2005, бр. 1, с. 41-58
ЛИТЕРАТУРА на членовете на катедра “Индустрия”

1. Илиев, Й., Производствен мениджмънт в индустриалната фирма. С., Гед, 1993. – 124 с.

2. Илиев, Й., Мотивация на персонала. С., Лира, 1993. – 104 с.

3. Илиев, Й., Умението да мотивираме. С., Нова звезда, 2001. – 264 с.

4. Илиев, Й. И др. Организация на индустриаялното предприятие: избрани проблеми. С., Стопанство, 1992. – 232 с.

Георгиев, Ив. Капиталово бюджетиране в промишлените фирми. С., Стопанство, 2000. – 68 с.

Георгиев, Ив. и др. Мениджмънт на фирмените иновации и инвестиции. С., Стопанство, 1997. – 324 с.

Георгиев, Ив. Основи на инвестирането. С., Стопанство, 1999. – 319 с.

Георгиев, Ив. Растежът ан фирмата. С., Стопанство, 2001. – 220 с.

(Дисертация “Фирмени инвестиции в нестабилна среда. С., УНСС, 2000. – 391 с.)

Савов, С. Планиране и анализ на дейността на промишленото предприятие. С., ВИИ, 1985. – 630 с.

Савов Стоядин и др. Световната икономика. С., Сиела, 2001,. – 668 с.

Стоянов, Д. В. Индустриален маркетинг. С., Дионис, 1997. – 213 с.

Стоянов, Д. В. Стратегически маркетинг. С., Стопанство, 1999. – 427 с.

Златев, В. М. Информатика ан предприятието. С., К. Маркс, 1986. – 183 с.

Златев, В. М. Мениджмънт без граници. С., Стопанство, 1999. – 268 с.

Каменжов, Яким Йолов. Ефективно използване на материалните ресурси в машиностроенето. Исертация к.и.н. 1989

Каменов, Я. Й. И др. Икономика и организация на основните отрасли. С., 1980