С б о р н и к практика на комисията за защита от дискриминация

С Б О Р Н И К

СОФИЯ, 2008г.,

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение ............................................................................................................................... 3

Програма „ПРОГРЕС”...................................................................................................................... …. 6

І. Раздел І – Дискриминация на основата на признак възраст

1. Решение № 24/2007 г. по пр. № 122/2006 г. ................................................................... 8

2. Решение № 25/2007 г. по пр. № 135/2006 г. ................................................................... 19

3. Решение № 83/2007 г. по пр. № 85/2007 г. ..................................................................... 24

4. Препоръка №1/2008 г. по пр. №44/2007 г. ..................................................................... 33

5. Препоръка от 09.01.2007 г. ....................................................................................... …..38

6. Решение № 29/2006 г. по пр. № 25/2006 г. ..................................................................... 43

7. Решение № 53/2006 г. по пр. № 41/2006 г. .............................................................. …...49

8. Решение № 30/2007 г. по пр. № 92/2006 г. .............................................................. …...51

9. Решение № 42/2006 г. по пр. № 13/2006 г. ......................................................................57

10.Решение № 46/2006 г. по пр. № 17/2006 г. .....................................................................58

11.Решение № 50/2008 г. по пр. № 17/2008 г. .....................................................................61

12.Препоръка №2/2008 г. по пр.№ 132/2008 г. ...................................................................67

ІV.Раздел ІV – Дискриминация на основата на признак етническа принадлежност

13. Решение № 16/2006 г. по пр. № 22/2005 г. .................................................................. 78

14. Решение № 38/2006 г. по пр. № 28/2006 г. .................................................................. 81

15. Решение № 44А/2006 г. по пр. № 15/2006 г. ............................................................... 89

16. Решение № 58/2006 г. по пр. № 10/2006 г. .................................................................. 95

17. Решение № 9/2007 г. по пр. № 91/2006 г. ....................................................................106

18. Решение № 46/2007 г. по пр. № 29/2007 г. ..................................................................112

19. Решение № 12/2008 г. по пр. № 120/2006 г. ................................................................115

20. Решение № 19/2008 г. по пр. № 120/2006 г. ................................................................117

21. Решение № 141/2008 г. по пр.№ 40/2007 г. .................................................................120

22. Решение № 12/2006 г. по пр. № 10/2005 г. ..................................................................130

23. Решение № 37/2006 г. по пр. № 65/2006 г. ..................................................................135

24. Решение № 38/2008 г. по пр. № 37/2007 г. ..................................................................147

25. Решение № 31/2006 г. ..................................................................................................159

26. Решение № 10/2007 г. по пр. № 96/2006 г. ..................................................................161

27. Препоръка №3/2007г. по пр. № 60/2007г. ...................................................................164

28. Решение № 17/2007 г. по пр. № 76/2006 г. ..................................................................167

29. Решение №28/2007г. ....................................................................................................172

30. Решение №39/2008г. по пр. № 88/2007г. .....................................................................174

31. Предписание № 1/2007 г. .............................................................................................180

32.Решение № 37/2008 г. по пр. № 116/2007 г. .................................................................186

Настоящият Сборник „ПРАКТИКА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ” се издава от КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ в рамките на проект VS/2007/0454 “Инициативи за повишаване чувствителността на обществото към прояви на дискриминация”, финансиран по програма “Прогрес” на Европейския съюз, изпълняван от НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ЕТНИЧЕСКИ И ДЕМОГРАФСКИ ВЪПРОСИ като водеща организация в партньорство с КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ и НАЦИОНАЛНИЯ ОМБУДСМАН .

Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) е приет на 16 септември 2003 г. от ХХХІХ –то Народно събрание и влиза в сила на 1 януари 2004 г. Приемането на този закон представлява важен момент в процеса на сближаване на българското законодателство с международните и европейските стандарти в областта на равенството, равните възможности, равното третиране и предотвратяване и премахване на дискриминацията.

Забраната на дискриминацията, защита срещу дискриминация, развитието на равноправието и толерантността стават основополагащ принцип в международната общност след Втората световна война, чийто край поставя началото на нова ера в прокламирането и защитата на правата на човека и основните свободи. С приемането и подписването на 26 юни 1945 г. на Устава на ООН, влизането му в сила на 24 октомври 1945 г. и прогласяването на Всеобщата декларация за правата на човека на 10 декември 1948 г., правата на човека и основните свободи вече не са предмет на изключителна национална юрисдикция. Правата на човека след Втората Световна война стават обект на регулиране и от страна на международното право. Международните стандарти на правата на човека и основните свободи налагат на държавите съответни задължения за прогласяване, гарантиране, съблюдаване и защита във вътрешното законодателство на международно признатите права. Правото на равенство пред закона и защита срещу дискриминация за всички лица представлява всеобщо право, признато от Пактовете на ООН за граждански и политически права и за икономически, социални и културни права, Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Договорът за създаване на ЕО като плод на решението за осигуряване на икономически и социален прогрес на държавите-членки, които посредством общи действия да премахнат бариерите, които разделят Европа, се основава на принципа на равенство и недискриминация с цел гарантиране развитието на демократични и толерантни общества в Европейската общност. Правото на равно третиране и недискриминация получава доразвитие и детайлизация в отделни Директиви: Директива 75/117/ЕИО от 10 февруари 1975 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа на равенство в заплащането на труда на мъжете и жените, Директива 78/7/ЕИО относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване, Директива 76/207/ЕИО от 1976 г. на Съвета на ЕИО за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на заетостта, професионалната квалификация и развитие и условията на труд, изменена и допълнена от Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г., Директива 86/613/ЕИО от 11 декември 1986 г. за прилагане на равното третиране на мъжете и жените, които работят на свободна практика, включително в сектора на земеделието, както и за закрила на жените, които работят на свободна практика по време на бременност и майчинство, Директива 92/85/ЕИО от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване на подобрения в областта на безопасните и здравословни условия на труд на бременните работнички, на работнички-родилки или кърмачки, Директива 97/80/ЕИО от 15 декември 1997 г., регламентираща тежестта на доказване в случаите на дискриминация, основана на пола, Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 г., установяваща общата рамка за равно третиране при заетостта и професиите, Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 г., установяваща общата рамка за равно третиране при заетостта и професиите, Директива 2000/43/ЕО от 29 юни 2000 г., въвеждаща принципа на равно третиране на хората, независимо от техния расов или етнически произход, Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа на стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги. В тази насока са приети и Регламент (ЕО) № 1035/97 на Съвета от 2 юни 1997 г. за създаване на Европейски център за мониторинг на рисизма и ксенофобията, като Решение на Европейската комисията от 19 юни 2000 г. за равно представителство на мъжете и жените в комитетите и експертните групи, които тя създава.

Член 6 на Конституцията на Република България прогласява забраната за неравно третиране на всички хора, които се раждат свободни и равни по достоинство и права. Същата конституционна разпоредба въвежда равенство пред закона на индивидитете независимо от раса, народност, етническа принадлежносто, пол, произход, религия, образование, убеждение, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Преди приемането на Закона за защита от дискриминация законовата уредба, забраняваща неравно третиране, се изчепрваше с отделни разпоредби в различни нормативни актове. Законът за защита от дискриминация въведе нов и модерен механизъм за защита от дискриминация в материалноправен и процесуалноправен аспект. Нов момент в защитата от дискриминацията е учредяването въз основа на законодателен акт Комисия за защита от дискриминация като независими специализиран орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите, алтернативна възможност за избор на органа и реда за защита (Глава трета, Глава четвърта - Раздел І-ви от Закона за защита от дискриминация). Прогресивното развите на българското законодателство в областта на защитата от дискриминация е и включването в кръга на защитените субекти не само на физически лица, но и сдружения на физически лица и юридически лица (чл.3 ал.2 от ЗЗДискр.); правното определение на форми на дискриминацията (чл.чл.4 - 5 от ЗЗДискр.); изключията на определени специфични дейсвия от определението за неравно третиране (чл.7); особената споделена тежест на доказване, важаща както за административното производсво, така и за съдебното производсво (чл.9 от ЗЗДискр.); формите на дискриминация при свързани лица (§.1 т.9 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр.); мерките за преустановяване на нарушението, възстановяване на положението от преди нарушението и въздържането занапред от по-нататъшни нарушения; възможнността за иницииране на производство за защита от дискриминация от лица, които не са преки жертви на дискриминация (чл.50 т.3 и чл.71 ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр).

С приемането на Закона за защита от дискриминация се посреща практическата нужда от ясно дефиниране на понятията, реда и процедурата за защита от дискриминация и са са постигнати политическите критерии за пълноправното членство на Република България в Европейския съюз чрез. Наред с това са изпълнени международноправните задължения на страната по редица международни договори (универсални и регионални), по които Република България е страна, както и за съобразени политическите препоръки на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на Комисията срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа за създаването на антидискриминационно законодателство, включително и създаването на на национален механизам – орган и процедури за борба и защита от дискриминация.

Комисията за защита от дискриминация е националният орган за равенство по приетите от Република България международни задължения във връзка с пълно правното членство на страната в Европейския съюз. Комисията по закон осъществява контрол за прилагане и спазване на Закона за защита от дискриминация и други закони, уреждащи равенство в третирането. Тя има правомощията да разлежда и решава случаи на дискриминация, да налага принудителни административни мерки и санкции при констатирани нарушения, да постановява преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение, да дава препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на законодателството, уреждащо равенство в третирането, да дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове във връзка с равното третиране.

Комисията се състои от 9 души, от които поне четирима юристи. Народното събрание на Република България избира 5 от членовете на Комисията, в това число, председател и заместник - председател на Комисията. Президентът на Република България назначава 4 от членовете на Комисията. Комисията за защита от дискриминация упражнява правомощията си в постоянни заседателни състави, специализирани по отделни признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., както и в пълен състав, като постановява решения, задължителни предписания и препоръки .

Настоящият сборник съдържа 32 акта на Комисията за защита от дискриминация, постановени в периода от 2006 г. до 2008 г. по обществено значими случаи по признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. – възраст, пол, сексуална ориентация, етническа принадлежност, религия, увреждане и множествена дискриминация. Голяма част от включените в сборника решения са влезли в сила, други актове към момента на съставяне на сборника все още не са окончателни, но всяко едно от тях има съществен принос за разбирането на ключовите понятия и изграждането на ефективна национална антидискриминационна практика.

ПРОГРАМАТА ЗА ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНА СОЛИДАРНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ – ПРОГРЕС (2007 Г.-2013 Г.)

Решение № 1672/2006 за създаване на Общностна програма за заетост и социална солидарност – ПРОГРЕС, бе прието от Европейския парламент и от Съвета на 24 октомври 2006 г. и публикувано в Официален вестник на 15 ноември 2006 г. Обща цел на ПРОГРЕС е да подкрепя финансово изпълнението на целите на Европейския съюз в областта “Заетост и социална солидарност”, така както са изложени в Социалния дневен ред и с това да допринесе за постигане на целите на Лисабонската стратегия в тези сфери.

Мисията на ПРОГРЕС е да засили приноса на Европейския съюз (ЕС) в подкрепа на ангажиментите на държавите-членки и в усилията им да създадат повече и по-добри работни места и да изградят по-сплотено общество. За тази цел ПРОГРЕС:

• 
  Предоставя анализ и препоръки за политиката относно сферите на политика на ПРОГРЕС;
  
• 
  Наблюдава, контролира и отчита изпълнението на законодателството и политиките на ЕС в сферите на политика на ПРОГРЕС;
  
• 
  Насърчава трансфер на политики, знания и подкрепа между държавите-членки относно целите и приоритетите на ЕС;
  
• 
  Препредава цялостно становищата на заинтересуваните страни и обществото.
  

Седемгодишната програма е насочена към всички заинтересувани страни, които могат да помогнат да се формира развитието на подходяща и ефективна заетост и социално законодателство и политики, във всички 27 държави-членки на ЕС, страните от ЕФТА-ЕИП (Европейската асоциация за свободна търговия-Европейско икономическо пространство), Хърватия, Бивша югославска република Македония и страните-кандидатки за ЕС и Сърбия.

http://ec.europa.eu/employment_social/progress

Европейска комисия : http://ec.europa.eu

Производството е образувано на основание чл. 50, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация въз основа на сигнал на фондация „У” със седалище гр. П., вх. № 000/00.00.0000 г. по описа на КЗД, подписано от пълномощниците М. Е. и Г. Ч.

С Разпореждане № 000/00.00.0000 г. на Председателя на Комисията за защита от дискриминация е образувана преписка № 122/2006 г. по признаци: възраст и образование и разпределена за разглеждане от ПЕТЧЛЕНЕН заседателен състав.

С Разпореждане № 000/00.00.0000 г. на Председателя на Комисията за защита от дискриминация към производството по преписка № 122/2006 г. е присъединен и сигнал за дискриминация по признак възраст на В.Л.Х. от гр. С. - вх. № 0000/00.00.0000 г. по описа на КЗД.

В сигнала на фондация „У” се посочва, че „в различни медии е оповестено, че „ХХХ" ЕАД създава нова мобилна мрежа с наименование „ZZZZ"." Условията на които трябва да отговарят потребителите, за да получат телекомуникационната услуга - абонамент „ZZZZ" са обявени в интернет сайта на компанията. Фондация „У” счита, че търговското дружество „ХХХ" ЕАД третира дискриминационно по признак възраст, част от потребителите, тъй като „изрично" е записано че „лицата навършили 26 годишна възраст не биха могли да ползват предлаганата от дружеството услуга, при условията на „ZZZZ" абонамент." Подчертава се, че „ZZZZ" абонамента „предоставя редица преференции за потребителя, спрямо останалите абонати" - те говорят помежду си на цена 0,01 лв., не заплащат месечна такса за предоставяне на услугата.

Фондация „У” счита, че изискването за максимална възраст представлява дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и поставя останалите потребители на дружеството над 26 години при по-неблагоприятни условия, което представлява нарушение и на специалната норма на чл. 37 от ЗЗДискр..

Освен това фондация „У” счита, че „ХХХ" ЕАД прилага дискриминационни критерии при наемане на служители, оповестени в обявата му за работа във вестник „К." от 24 юни 2006 г. Според фондация „У” условието - „завършено образование в Софийски университет „Свети Климент Охридски" необосновано ограничава кандидатстващите за работа на тази позиция и представлява неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и отделно нарушение на чл. 12, ал 1 от ЗЗДискр.

Фондация „У” желае Комисията да установи извършването от „ХХХ" ЕАД на изброените нарушения, постанови преустановяване на нарушенията и да наложи санкции и мерки за административна принуда в съответствие с чл. 47, точки 1, 2 и 3 от ЗЗДискр.

В.Л.Х. от гр. София, счита, че новият тарифен план на „ХХХ" ЕАД „ZZZZ” представлява,дискриминация по възрастов признак по отношение на всички лица извън категорията 14-26 години. Посочва, че не се допуска отказ от предоставяне на услуги на основата на тези признаци.

Жалбоподателката се оплаква, че същевременно се провежда агресивна рекламна кампания на посочената услуга, при това „по особено очевиден, агресивен и обиден начин за хората извън групата на 14-26 години".

Исканията към Комисията са за издаване на задължително предписание за преустановяване на нарушенията и отстраняване на вредните последици, както и за налагане на имуществена санкция на нарушителя.

Като ответна страна по преписката са конституирани: 1. „ХХХ" ЕАД в качеството му на ЮЛ при осъществяването на чиято дейност евентуално са допуснати претендираните нарушения на ЗЗДискр. и 2. Изпълнителните директори на „ХХХ" ЕАД - Т.К., С.М., Й.В., П.В.П., Н.Н.Н., в качеството им на административно-наказателно отговорни лица по чл. 24, ал. 2 от ЗАНН за евентуалните нарушения на Закона за защита от дискриминация. Ответната страна е приложила необходимите актове за идентификация на дружеството и неговия юридически статут, както и пълномощни за процесуално представителство.

„ХХХ" ЕАД, счита, че не е допусната дискриминация, предоставя писмено становище с обосновка на мерките и основанията за въвеждане на тарифата „ZZZZ", както и съображенията за въвеждане на изискванията в обявата за работа. Процесуалните представители на ЮЛ „ХХХ" ЕАД молят образуваната преписка да бъде ПРЕКРАТЕНА, тъй като не са извършени нарушения на ЗЗДискр., а изпълнителните директори, редовно призовани, не се представляват и не вземат отношение.

Заседателният състав е провел четири открити заседания, в които са участвали страните лично и чрез свои надлежно упълномощени представители. На страните преди първото открито заседание е предложено от председателя на заседателния състав в съответствие с чл. 62 от ЗЗДискр. помирение, което беше отхвърлено от жалбоподателите.

След като прецени доводите на страните и събраните доказателства в хода на проучването и закритото заседание, ПЕТЧЛЕННИЯТ разширен заседателен състав на Комисията приема за установено следното:

Уточнени в хода на проучването и откритите заседания са четири групи оплаквания на двамата жалбоподатели.

Първо: Оплакването на жалбоподателката В.Л.Х. от гр. С., за дискриминация - отказ от предоставяне на услуги на основата на признак възраст.

Второ: Оплакване на фондация „У” за - нарушение на чл. 37 от ЗЗДискр. на основата на признак посочен в чл. 4 ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминация тарифата „ZZZZ" за хора от 14 до 26 г. поставя останалите потребители на дружеството при по-неблагоприятни условия.

Трето: Оплакване на фондация „У” за дискриминация при наемане на работа, представляващо нарушение на чл. 12, ал 1 от ЗЗДискр., оповестени условия в обява за работа във вестник „К." от 24 юни 2006 г., необосновано ограничаващи кандидатстващите за работа.

Четвърто: Оплакването на жалбоподателката В.Л.Х. от гр. С., за дискриминация при провеждането на „агресивна рекламна кампания" на посочената услуга, при това „по особено очевиден, агресивен и обиден начин за хората извън групата на 14-26 години".

ПЕТЧЛЕННИЯТ разширен заседателен състав на Комисията счита, че отразените в двата сигнала оплаквания са изяснени в хода на проучването и проведените открити заседания чрез събраните писмени и гласни доказателства и становищата на страните както следва:

По първото оплакване: Предвид спецификата на телекомуникациите като инфраструктурен отрасъл е необходимо разглеждането на конкретния казус да бъде съобразено и с духа, целите и принципите на специфичното секторно законодателство, а именно със Закона за далекосъобщенията, както и регулаторната рамка на ЕС.

На основание Закона за далекосъобщенията, „ХХХ" ЕАД има издадени няколко индивидуални лицензни за осъществяване на различни далекосъобщителни дейности сред които и Индивидуална лицензия № 000-00000 от 00.00.0000 г. /дата на последно изменение и допълнение 00.00.0000 г./ за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM с национално покритие.

Чрез далекосъобщителната мрежа „ХХХ" ЕАД предлага мобилната гласова телефонна услуга - пренос на глас в реално време осъществяван чрез мобилна мрежа. Легалната дефиниция на релевантните понятия е изяснена в § 1 от ДР на ЗД. Мобилните клетъчни мрежи все още не са отделени в съответствие с изискванията на секторното законодателство на ЕО, поради което задълженията на КРС за преценка на равнопоставеност на потребителите на „ХХХ" ЕАД са съществено ограничени.

На основание чл. 45, ал. 2 от ЗД, с решение на специфичния секторен регулатор КРС от 00.00.0000 г., „ХХХ" ЕАД е определен за оператор със значително въздействие на пазара на мобилни гласови услуги. В качеството си на такъв оператор, „ХХХ" ЕАД има специфични задължения предвидени в ЗД. Тези задължения включват спазване на принципите на равнопоставеност, прозрачност и конфиденциалност само при осъществяване на взаимно свързване на мрежи, а контрола е възложен на КРС.

На основание чл. 40, ал. 2 от ЗЗДискр. Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, поради което съставът счита, че разглеждането на този въпрос е в компетенциите на КЗД.

Мобилната гласова телефонна услуга се предлага на крайни потребители - физически лица и корпоративни клиенти на абонаментен план или като предплатена услуга. Услугата включва: предаване на глас в реално време, спешни повиквания без заплащане, гласова поща, конферентна връзка, пренос на данни, кратки текстови съобщения (SMS, bSMS, 3G), получаване и изпращане на факс съобщения, асихронно/сихронно предаване на данни в GPRS среда, с ISDN мрежа, достъп до Интернет, обмен на файлове и др., мултимедийни съобщения - MMS), както и достъп до информационни услуги с добавена стойност, а също така и допълнителни услуги - спомагателни услуги към телефонията, свързани с обслужването на клиентите.

Всички изброени до тук услуги са едновременно достъпни за всяко лице, ползващо мобилната гласова услуга на оператора „ХХХ" ЕАД във всеки един тарифен план.

Въз основа на горното и посочените от ответната страна „ХХХ" ЕАД доказателства за различни тарифни планове: Икономичен тарифен план, Универсален тарифен план, Бизнес тарифен план, хххх 5, хххх 20, хххх LIGHT, хххх EXTRA, хххх RELAX 100, хххх RELAX 300, хххх RELAX 500, хххх Time, Прима Класик, Prima Star и Прима Парти - ПЕТЧЛЕННИЯТ разширен заседателен състав на Комисията приема за доказано, че тарифен план „ZZZZ" е само един от всички тарифни планове предлагани от „ХХХ" ЕАД в рамките на мобилната гласова услуга предлагани чрез мобилната клетъчна далекосъобщителна мрежа.

С това ответника доказва липсата на основания за търсене на отговорност в хипотезата на чл. 37 от ЗЗДискр. - за отказ за предоставяне на услуги. Изключването на крайните потребители извън определените граници - от 14-26 години, от тарифен план „ZZZZ" не ги лишава от възможността да ползват други тарифни планове на „ХХХ" ЕАД и да се възползват от мобилната гласова услуга, предлагана от фирмата.

По второто оплакване: Според твърденията на жалбоподателите „ХХХ" ЕАД е извършил и нарушение на втората хипотеза на чл. 37 от ЗЗДискр. - предоставяне на услуга при по-неблагоприятни условия на основата на признак посочен в чл. 4 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Жалбоподателите в открито заседание изразяват мнение, че очертаната група потребители не може да се възприеме като група в неравностойно положение. В писмените становища жалбоподателите застъпват становището, че представената от „ХХХ" ЕАД Бяла книга не касае всички младежи, а само учащата се младеж и не се базира на изследване на българската младеж, което прави това доказателство неотносимо. Жалбоподателите считат, че единствено и само държавни органи могат да предприемат мерки за изравняване на неравностойното положение на лица, но не и частна фирма.

Като разгледа представените доказателства и релевантното законодателства ПЕТЧЛЕННИЯТ разширен заседателен състав на Комисията установи:

Бялата книга на Европейската Комисия - Нов тласък за европейската младеж, наричана още Бялата книга за младежката политика в ЕС е изготвена от ЕК и приета през месец юли 2001 г. Съставена е след задълбочени консултации и социологически изследвания в страните членки на ЕС и Република България. Република България е единствената страна не-член, която се включва в консултациите на всички нива, чрез Национален Младежки Съвет на България.

Като една от практическите мерки необходими за претворяването на младежките програми в Европа в Бялата книга е записано - „Общо, систематическо и всеобхватно използване на младежки карти във цяла Европа, при което е необходимо да се полага грижа за повишаване на количеството отстъпки и услуги, които получават младите хора с помощта на тези карти и за подобряване на съответната информация".

Република България е сред държавите подписали ревизираната Европейска социална харта, ратифицирана от 38-о Народно събрание на 29.03.2000 г., в сила от 1.08.2000 г. В Част I, чл. 7 и 17 на хартата договарящите страни приемат, че „Децата и младежите имат право на специална закрила срещу физическите и моралните опасности, на които са изложени.", както и че" Децата и младежите имат право на подходяща социална, правна и икономическа закрила." В част III страните конкретизират начините за постигане на специалната защита и икономическата закрила - разпоредбите се прилагат посредством закони и подзаконови актове, споразумения между работодателите или техни организации и организациите на работниците, съчетаване на горните два подхода, както и други подходящи средства.

В член 17 на хартата „Право на децата и младежите на социална, правна и икономическа защита" определя, че всички необходими и подходящи мерки се постигат „от договарящите страни, пряко или в сътрудничество с обществени и частни организации".

В редица документи на ЕО - директиви, решения, препоръки, включително и в ДСЕО на младежта се обръща особено внимание. Тя се характеризира като група със специфични потребности, рискова група, група в неравностойно положение. Статистическите и социологическите изследванията в РБ, направени от правителството, през последните години потвърждават европейското виждане - тази група е с ниски доходи, висок процент на безработица, нисък или никакъв професионален опит, дискриминирана по отношение на нивото на заплащане, застрашена поради липсата на жизнен опит от поредица негативни явления на съвременната глобализация.

Като страна по Споразумението за асоцииране с Европейската общност Република България от октомври 2001 г. е пълноправен участник в редовната програма на Европейския съюз „Младеж". Програмата е насочена предимно към младите хора от 15 до 25-годишна възраст. Основните насоки на правителствената политика на Република България в областта на младежта са очертани в приоритетите на Стратегията за национална младежка политика 2003-2007 г., която е утвърдена от министъра на младежта и спорта. Стратегията е в синхрон с европейската и световна теория и практика за провеждане на младежка политика.

В нея е предвидено, че чрез годишните програми се цели Прилагане на европейски модели за развитие на младежки услуги и мобилност за повишаване на благосъстоянието на младежите". Целева група на стратегията са младежи от 18 до 35 г., а сред дейностите в т. 6 „ЕВРОПЕЙСКИ МЛАДЕЖКИ ПРОГРАМИ" е посочено „EURO < 26 - Развитие и популяризиране на системата EURO < 26, като форма за предоставяне на младежки услуги и младежка мобилност."

Мрежите от тези услуги в Европа са израз на социалната отговорност на бизнеса към младежта и представляват по същество участие на частните организации в младежките програми на ЕК.

Политиката за младежта в различните европейски страни не следва единен модел -различни са дефинициите, както и възрастовите граници на младежката група. В зависимост от различната специфика на уредените материи българското право определя горната граница на възрастта на младежите от 25 г. (чл. 82 на СК), 26 г. (чл. 40 от ЗЗО) до 35 г. (§ 1 от ДР на ЗМС). Легално определение на понятието „младеж" в българското законодателство е дадено в Закона за младежта и спорта - „"Младежи" са лица на възраст между 18 и 35 години." - т. 22 на § 1 от Допълнителните разпоредби на закона.

Директивите на ЕО за борба с дискриминацията изрично признават, че обявяването на дискриминацията като незаконна няма да бъде достатъчно само по себе си, за да осигурят действително равни възможности за всички в обществото. Нужно е да се предприемат конкретни мерки, които да компенсират неизгодната позиция, произтичаща от расовата или етническа принадлежност на дадено лице, от неговата възраст, както и от други отличителни особености, поради които то би могло да стане обект на несправедливо отношение. ЗЗДискр. дава възможност за предприемането на активни действия в тази насока и не разглежда тези действия като нарушаване на принципа за равноправно третиране.

Въз основа на горното ПЕТЧЛЕННИЯТ разширен заседателен състав на Комисията намира, че предоставените от „ХХХ" ЕАД доказателства са съотносими с предмета на проучването. Комисията приема за доказано от ответната страна „ХХХ" ЕАД, че тарифен план „ZZZZ" не следва да бъде разглеждан като нарушаване на принципа за равноправно третиране, а като мярка обхваната от хипотезата на 7, ал. 1, т. 13 от ЗЗДискр.

Съставът счита, че предприетите от „ХХХ" ЕАД действия за създаване на тарифен план „ZZZZ" не представляват нарушение на втората хипотеза на чл. 37 от ЗЗДискр. - предоставяне на стоки или услуги при по-неблагоприятни условия на основата на признака възраст, посочен в чл. 4 ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминация, поради което и на основание чл. 64, ал. 1 и чл. 65, т. 5 установява, че не е извършено нарушение на закона.

Във вестник „К." от 24 юни 2006 г. е публикувана обява от „ХХХ" ЕАД за свободно работно място на длъжност юрисконсулт , като работодателят е поставил изискване кандидатите да са придобили юридическото си образование в Софийски университет „Свети Климент Охридски".

ПЕТЧЛЕННИЯТ разширен заседателен състав намира, че предоставените от „ХХХ" ЕАД доказателства са неотносими към предвидените в чл. 7 от ЗЗДискр. случаи, в които едно такова ограничение не би представлявало дискриминация. Несъстоятелни са развитите от ответника тълкувания за прилагането на КТ и основанията за назначаване. Не може да се приеме и тезата, че забележката в скоби „Софийски университет „Свети Климент Охридски" само указва, че ще имат предимство кандидатите завършили това висше учебно заведение.

Въведеното изискване, даже и само като предимство, за назначаването на юрисконсулт с юридическо образование не е обективно оправдано, необосновано е от гледна точка на постигането на законна цел и ограничава равните шансове на евентуалните кандидати за работа.

Директивите на ЕС за борба с дискриминацията, транспонирани в българското законодателство със ЗЗДискр., следват пряко чл. 13 от Договора от Амстердам. ЕС подчертава, че дискриминацията може "да попречи за достигането целите на Договора на ЕС, в частност постигането на високо ниво на заетост и социална защита, повишаване стандарта и качеството на живот, икономическа и социална сплотеност и солидарност". Това може да изложи на риск целите на Европейската стратегия за трудова заетост, които целят „благоприятен за социалната интеграция пазар на труда".

Осигуряването на равни възможности за всеки, на равен шанс за реализиране на потенциала и достигане на възможностите е изискване претворено в чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр., който забранява на работодателят да поставя изисквания, свързани с признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите на чл. 7. Това изискване е закрепено от законодателя и в други закони именно с тази цел — предоставянето на равни шансове и осигуряването на висока заетост на населението без дискриминация.

Въз основа на горното ПЕТЧЛЕННИЯТ разширен заседателен състав на Комисията приема за доказано, че от „ХХХ" ЕАД е извършено нарушение на чл. 12, ал 1 от ЗЗДискр., защото при обявяване на свободно работно място работодателят е поставил изисквания,свързани с признака образование, в частност университет, в който е получено образованието.

Оповестеното в обявата за работа във вестник „К." от 24 юни 2006 г. условие от „ХХХ" ЕАД - завършено юридическо образование в Софийски университет „Свети Климент Охридски", необосновано ограничава кандидатстващите за работа, завършили висше юридическо образование в други университети, които посредством това изискване биват третирани по-неблагоприятно по признака образование, тъй като се явява формална причина за недопустимост на кандидат, завършил юридическото образование в друг университет.

Липсват данни за лица, които не са били допуснати до конкурса поради това, че не са завършили юридическо образование в Софийски университет „Свети Климент Охридски". От предоставената справка на юрисконсулти назначени в „ХХХ" ЕАД е видно, че сред работещите на тази длъжност има лица, завършили право и в други висши учебни заведения, но тази справка не установява те да са наети в рамките на процедурата на подбор на кандидати, обявена във вестник "К." от 24.06.2006 г. В конкретния случай не са налице данни за конкретни лица, участвали в конкурса и засегнати от така обявените условия, но това не е необходимо, тъй като нарушението на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр. е формално и не изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушението на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр. в настоящия случай е частен случай на нарушението по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак образование, тъй като засяга правото на завършили висше юридическо образование в други университети, извън СУ ”Свети Климент Охридски", да кандидатствуват за обявеното свободно работно място.

По четвъртото оплакване: ПЕТЧЛЕННИЯТ разширен заседателен състав на Комисията счита, че фактите, обстоятелствата и становищата на страните по оплакването на В.Л.Х. от гр. София, за дискриминация при провеждането на „агресивна рекламна кампания" на посочената услуга, при това „по особено очевиден, агресивен и обиден начин за хората извън групата на 14-26 години" са изяснени в хода на проучването и проведените открити заседания чрез събраните аудиовизуални, писмени и гласни доказателства представени от страните както следва:

Телевизионните клипове представени на файлове с наименование „xxxx30" и „XXXX_xxx_30_adapted", извеждат на преден план една преувеличена враждебност срещу целевата група на тарифен план „ZZZZ" - младите хора. Разделението на групите е по признак възраст - едната група са младите хора, потребители на тарифен план „ZZZZ", а другата група са останалите, които са по-възрастни на външен вид. За разлика от успяващите млади хора „другите завистливи", които не могат да използват тарифен план „ZZZZ", са представени като нискокултурна враждебна група хора, готова да употреби насилие срещу личността на младите хора, да повреди тяхната собственост, подло да ги нападне.

Като съдържание и внушение телевизионните клипове са пример за целенасочено злепоставяне на Другия, използващо подвеждащи и обидни похвати с цел рекламирането на ценността на тарифен план „ZZZZ". Клипът не отразява традиционното българско разбиране за взаимоотношенията между тези групи хора, както и действителните взаимоотношения в обществото. Рекламата представя в неблагоприятен контекст хората извън целевата група, вреди на нейния имидж с цел да бъдат насочени потребители към използването на „изключително евтиния" тарифен план „ZZZZ". Клиповете съдържат и необосновани актове на насилие.

Външната реклама върху автобуси и трамваи, предоставени на файлове „busl", „bus2", „tram" представлява надпис до вратите на пътните превозни средства от обществения транспорт с текст на рекламното послание „влез, ако си до 26". Радио клиповете предоставени на файлове „XXXX xxxx Mom4e 40" и „XXXX xxxx Rojden Den 40" съдържат същото рекламно послание, като на хората над 26 години им се предлага „да сменят станцията" или им се обяснява, че „не стават".

Не се отрича факта, че рекламите са изработени по поръчка на "XXX" ЕАД, както и факта, че същите се излъчват и ползват от същото дружество. Гореописаните реклами са предоставени за нуждите на производството от процесуалните представители на "ХХХ" ЕАД. Рекламната кампания е стартирала през лятото на 2006 г. и продължава към момента на разглеждане на производството пред Комисията за защита от дискриминация.

Непреднамерено или целенасочено рекламата предизвиква негативно въздействие върху потребителите извън целевата група, унизява личното достойнство на тези хора и преминава границата на толерантността към различните, като принизява висши и значими за обществото идеи и ценности.

Конституцията на Република България в своя преамбюл подчертава верността на българския народ към общочовешките ценности и прогласява издигането във върховен принцип правата на личността и нейното достойнство.

Член 5 от ЗЗДискр. определя, че тормоза на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, който включва и признака възраст се смята за дискриминация. Легално определение на понятието е дадено в т. 1 от § 1, на ДР на ЗЗДискр. - "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

В гореизложения смисъл аудиовизуалните и аудио рекламните клипове на тарифен план „ZZZZ” се явяват тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак възраст, съставляващо дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр., като едно нежелано поведение, изразено словесно и визуално, накърняващо достойнството на лицата, извън целевата възрастова група 14 г. - 26 г., и създава враждебна среда чрез пресъздадените актове на насилие от страна на другите по възраст спрямо лица от целевата възрастова група, оценки за негодност и предложения за смяна на радиостанцията.

В същия дух са и рекламите с текст "влез ако си до 26", поставени до всяка входна врата на превозните средства от обществения транспорт, накърняващи достойнството на хората над 26 годишна възраст, тъй като засяга тяхната самооценка по отношение на правото им да ползват обществения транспорт, и създават враждебна среда между отделните възрастови групи с опита да се внуши, че и обществения транспорт е предназначен за ползване само от лица до 26 години. По изложените по-горе съображения тези реклами с текст "влез ако си до 26", поставени до всяка входна врата на превозните средства от обществения транспорт, съставляват дискриминация по признак възраст по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.

Не се отрича факта, че рекламите са изработени по поръчка на "ХХХ" ЕАД, както и факта, че същите се излъчват и ползват от същото дружество.

В разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. за извършването на дискриминация е предвидено административно наказание глоба в размер от 250 лева до 2000 лева.

В рамките на настоящото производство Комисията установи два различни по вид акта на дискриминация, допуснати при осъществяване дейността на "ХХХ" ЕАД, а именно:

1. на 24.06.2006 г. при обявяването на свободно работно място за юрисконсулт във вестник "К." работодателят "ХХХ" ЕАД е поставил изискване към кандидатите, свързано с признака по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. - образование, а именно да са придобили висше юридическо образование в СУ "Свети Климент Охридски", с което е нарушил разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр. и е извършил акт на пряка дискриминация по признак образование по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., изразяваща се в по-неблагоприятно третиране на евентуалните кандидати за длъжността, които са завършили висше юридическо образование в други университети.

2. през лятото на 2006 г. стартира рекламна кампания на тарифен план „ZZZZ” като използваните аудиовизуални и аудио реклами, и рекламите в обществения транспорт с текст "влез ако си до 26", описани по -горе, съставляват тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак възраст и дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр.

За горепосочените актове на дискриминация, извършени при осъществяване дейността на дружеството, на основание чл. 24, ал. 2 предл. второ от ЗАНН отговарят изпълнителните директори на дружеството, в качеството им на ръководители, които са допуснали извършването на нарушенията.

С оглед установяването на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, които са от значение за определяне на административното наказание, Комисията е изискала от всеки един от изпълнителните директори да представи декларация. Изисканите от Комисията декларации не са представени, а и изпълнителните директори, призовани в производството като административно-наказателно отговорни лица по чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, не са изразили становище, въпреки предоставената им възможност .

По първото нарушение Комисията счита, че същото не разкрива особена степен на тежест, тъй като не е установено да има конкретни лица, които въпреки ограничението да са кандидатствали за вакантната длъжност и да не са допуснати. Поради това съставът приема, че наказание към минимума, установен в закона, е достатъчно, за да бъдат изпълнени целите на санкцията. Наказанието в този размер следва да се наложи на всеки един от изпълнителните директори.

По второто нарушение Комисията е на становището, че подбудите за извършването му са целели успешно налагане на пазара на новия тарифен план и образното представяне на предимствата му за целевата група, в чиято полза е създаден. Тези подбуди са естествени с оглед вида на субекта, който е търговско дружество и основната му задача на съществуване и функциониране е комерсиална. Но наказанието, за да изиграе ролята си на възпиране от извършване на подобно нарушение от съшия субект или други търговци, в този случай следва да се определи около средния размер, в рамките на установените в закона минимум и максимум на наказанието глоба.

За предотвратяване на бъдещи подобни нарушения на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр. Комисията счита, че на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. следва да приложи спрямо работодателя принудителни административни мерки като даде задължителни предписания на работодателя при обявяване на свободно работно място за юристи да не поставя изискване кандидатите да са придобили висшето си юридическо образование в определен университет, както и при обявяването на други свободни работни места да не поставя изисквания към кандидатите, свързани с признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., освен в случаите по чл. 7 от ЗЗдискр.

С оглед преустановяването на второто констатирано нарушение, относно рекламите на тарифен план „ZZZZ”, Комисията счита, че на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. е необходимо да наложи принудителни административни мерки като даде задължителни предписания на изпълнителните директори на дружеството за преустановяване използуването и излъчването на рекламите, както следва: телевизионните рекламни клипове, представени пред Комисията на магнитен носител с наименования на файловете - „хххх30" и „ХХХХ_ххх_30_adapted", радио клиповете, представени пред Комисията на магнитен носител с наименования на файловете „ХХХХ хххх Mom4e 40" и „ХХХХ хххх Rojden Den 40", както и рекламните текстове със съдържание „влез ако си до 26", поставени на всяка от входните врати на превозни средства в обществения транспорт.

Водена от гореизложеното, Комисията за защита от дискриминация - ПЕТЧЛЕНЕН разширен заседателен състав по множествена дискриминация, на основание чл. 65 от ЗЗДискр.

УСТАНОВЯВА, че на 24.06.2006 г. при обявяването на свободно работно място за юрисконсулт във вестник "К." работодателят "ХХХ" ЕАД, вписан в търговския регистър при СГС с решение по ф.д. № 00/0000 г., е поставил изискване към кандидатите, свързано с признака по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. - образование, а именно да са придобили висше юридическо образование в СУ " Свети Климент Охридски ", с което е нарушил разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр. и е извършил акт на пряка дискриминация по признак образование по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., изразяваща в по-неблагоприятно третиране на евентуалните кандидати за длъжността, които са завършили висше юридическо образование в други университети.

НАЛАГА на Й.В., роден на 00.00.0000 г., гражданин на А., като изпълнителен директор на „ХХХ” ЕАД , на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН глоба в размер на 250 /двеста и петдесет / лева за гореустановеното нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр.

НАЛАГА на П.В.П. с ЕГН 0000000000, като изпълнителен директор на „ХХХ” ЕАД , на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН глоба в размер на 250 /двеста и петдесет / лева за гореустановеното нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр.

НАЛАГА на Т.К., гражданин на А., като изпълнителен директор на „ХХХ” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН глоба в размер на 250 /двеста и петдесет / лева за гореустановеното нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр.

НАЛАГА на Н.Н.Н. с ЕГН 0000000000, като изпълнителен директор на „ХХХ” ЕАД , на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН глоба в размер на 250 /двеста и петдесет / лева за гореустановеното нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр.

НАЛАГА на С.М., гражданин на Г., като изпълнителен директор на „ХХХ” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН глоба в размер на 250 /двеста и петдесет / лева за гореустановеното нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр.

НАЛАГА на „ХХХ” ЕАД, вписан в търговския регистър при СГС с решение по ф.д. № 00/0000 г., принудителни административни мерки на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр, като ПРЕДПИСВА на работодателя:

1. при обявяване на свободно работно място за юристи да не поставя изискване кандидатите да са завършили висшето си юридическо образование в определен университет.

2. при обявяването на свободни работни места да не поставя изисквания към кандидатите, свързани с признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., освен в случаите по чл. 7 от ЗЗДискр.

УСТАНОВЯВА, че стартиралите през 2006 г. телевизионните и радио рекламни клипове на тарифен план „ZZZZ”, както и рекламата на превозните средства на тарифен план „ZZZZ” на „ХХХ” ЕАД представляват акт на дискриминация по чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак възраст .

НАЛАГА на Й.В., роден на 00.00.0000г., гражданин на А., като изпълнителен директор на „ХХХ” ЕАД , на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за гореустановения акт на дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.

НАЛАГА на П.В.П. с ЕГН 0000000000, като изпълнителен директор на „ХХХ” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за гореустановения акт на дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.

НАЛАГА на Т.К., гражданин на А., като изпълнителен директор на „ХХХ” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за гореустановения акт на дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.

НАЛАГА на Н.Н.Н. с ЕГН 0000000000, като изпълнителен директор на „ХХХ” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за гореустановения акт на дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.

НАЛАГА на С.М., гражданин на Г., като изпълнителен директор на „ХХХ” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за гореустановения акт на дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.

НАЛАГА на „ХХХ” ЕАД, вписан в търговския регистър при СГС с решение по ф.д. № 00/0000 г., принудителни административни мерки на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., като ПРЕДПИСВА на изпълнителните директори в качеството им на длъжностни лица:

1. преустановяване използуването и излъчването на рекламите, както следва: телевизионните рекламни клипове, представени пред Комисията на магнитен носител с наименования на файловете - „хххх30" и „ХХХХ_хххх_30_adapted", радио клиповете, представени пред Комисията на магнитен носител с наименования на файловете „ХХХХ хххх Mom4e 40" и „ХХХХ хххх Rojden Den 40".

2. премахване на рекламните текстове със съдържание „влез ако си до 26", поставени на всяка от входните врати на превозни средства в обществения транспорт.

На основание чл. 67, ал. 2 от ЗЗДискр. определя тридесет дневен срок от съобщаване на решението за предприемане на мерки за изпълнение на дадените задължителни предписания и уведомяване на Комисията.

На основание чл. 67, ал. 4 от ЗЗДискр. настоящето решение да се изпрати на Съвета за електронни медии и Комисията за защита на потребителите, като органи имащи отношение към проблематиката за сведение и предприемане на съответните действия.

Наложените глоби подлежат на заплащане по сметка на Комисията за защита от дискриминация в Българска народна банка с банков идентификационен код BNBGBGSD, сметка с IB AN - BG23 BNBG 9661 3300 1184 01.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК чрез Комисията за защита от дискриминация пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му .

Обжалването на решението не спира изпълнението на наложените принудителни административни мерки, а именно дадените с настоящото решение предписания.