С б о р н и к практика на комисията за защита от дискриминация


§ 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за интеграция на хора с увреждания



страница14/16
Дата24.09.2016
Размер4.06 Mb.
#10592
ТипПрограма
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16
§ 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за интеграция на хора с увреждания

Закон за устройство на територията

Наредба № 6 от 26.10.2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии, издадена от МРРБ, МЗГ, МТСП и МЗ
Комисията за защита от дискриминация в своя пълен 9-членен състав установява, че от страна на задължените държавни и общински органи на власт в лицето на Министерски съвет и Министъра на държавната администрация и административната реформа е допусната дискриминация по признаците: "увреждане", "възраст" и "семейно положение" към групите в риск, каквито са лицата с увреждания, възрастните граждани и родителите с малки деца. Дискриминацията се състои в неизпълнението на мерките, предвидени в чл. 10 и чл. 11 от Закона за защита от дискриминация, неизпълнението на които води до осъществяване на състава на чл. 5 от същия закон.

КЗД предписва на Министерски съвет да преустанови нарушението на чл. 5 от ЗЗДискр. като обезпечи финансово изграждането на съоръжения за свободен достъп по време на провеждането на всеки следващ избор с гарантиране упражняването на избирателното право на лица с увреждания, възрастните граждани и родителите с малки деца. Комисията също предписва на Министъра на държавната администрация и административната реформа, на Районните избирателни комисии и на кметовете на общини и кметства да предприемат необходимите мерки за обезпечаване упражняването на избирателното право от лица със специфични потребности за всеки следващ избор. Препоръки са отправени към Министъра на регионалното развитие и благоустройството и към Министъра на образованието и науката.

Производството е по реда на чл. 50, т. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).

Образувано е по доклад на Анели Чобанова - член на КЗД и на първа работна група, заведен с вх. № 12-11-1654/18.06.2007 г. в Комисията за защита от дискриминация, с който Комисията е сезирана за липсата на свободен достъп за лица с увреждания до голяма част от сградите, в които се помещават секционните избирателни комисии (СИК), определени от районните избирателни комисиии (РИК) за упражняване на избирателното право на лица с увреждания, и свързаната с това необходимост от предприемане на незабавни мерки от страна на Министерски съвет за финансово обезпечаване изграждането на съоръжения за свободен достъп по време на провеждането на всеки следващ избор.

В доклада си г-жа Чобанова представя резултатите от извършената на 17 и 18.05.2007 г. проверка и в подкрепа прилага съставените констативни протоколи, както и снимков материал на обследваните обекти. В доклада се обследват не само помещенията, в които са устроени СИК, но и сградите, в които са разположение СИК, предназаначени за упражняване на избирателното право на хората с увреждания. Предлага на Комисията да направи задължително предписание на Министерски съвет и на кметовете на общини за предприемане на незабавни мерки за финансовото обезпечаване на дейностите по изграждане на свободен достъп за лица с увреждания до и в сградите, в които се помещават съответните СИК.

Комисията приема представените доказателства за установени по безспорен начин и намира, че са налице основания за предприемане на действията, предвидени по Глава четвърта във връзка с последващо упражняване на правомощието по чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр.

В процеса на извършеното проучване на фактическата обстановка, предвид действащата към момента на изготвяне на настоящото предписание нормативна уредба, Комисията намира за установено следното:

На първо място, понастоящем нормите, уреждащи достъпността и изграждането на подходяща архитектурна среда в България са концентрирани предимно в Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) - §6 от ПЗР на ЗИХУ, и Закона за устройство на територията (ЗУТ), но имат своето отражение и в ЗЗДискр - чл. 5 и чл. 11, ал. 1 от същия. На основание на първите два закона е създадена и действа "Наредба № 6 от 26.10.2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии". Същата е издадена от МРРБ, МЗГ, МТСП и МЗ и е в сила от 17.01.2004 г. В наредбата са указани параметрите на съоръженията, служещи за осигуряването на свободен достъп за лица с увреждания до и в различни обекти.

На второ място, във всички действащи в България избирателни закони е записано, че "организационно-техническата подготовка по изборите се осъществява от Министерски съвет, областните и общински администрации във взаимодействие с избирателните комисии". Такъв е текстът на чл. 2а, ал. 1 от Закона за избор на президент и вицепрезидент на Републиката; на чл. 7, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, както и на чл. 8, ал. 1 от Закона за местните избори. Едновременно с това са разписани и идентични текстове, с които се урежда възможността "Министерски съвет може да възложи координацията и изпълнението на дейността по ал. 1 на определен министър", която разпоредба е разписана в чл. 2а, ал. 4 на Закона за избор на президент и вицепрезидент; в чл. 7, ал. 2 на Закона за избиране на народни представители, както и в чл. 8, ал. 2 на Закона за местните избори. В изпълнение на това си правомощие, Министерски съвет със свое Решение № 589 от 4 август 2006 г. за подготовката и произвеждането на изборите за президент и вицепрезидент на Републиката, в т. 1 възлага на Министъра на държавната администрация и административната реформа координацията и изпълнението на дейностите по чл. 2а, ал. 1 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката. Пак в същата разпоредба, но с т. 2 се вменява задължение на "Министърът на държавната администарция и административната реформа до 24.08.2006 г. да внесе в Министерски съвет за утвърждаване проект на план-сметка за разходите по организационно-техническата подготовка и произвеждане на изборите". Видно от съдържанието на приложените план-сметки, както към текста на


ПМС № 226 от 29 август 2006 г. (обн. ДВ., бр. 74/08.09.2006 г., изм. ДВ, бр. 108/29.12.2006 г.), така и на ПМС № 81 от 12 април 2007 (обн. ДВ, бр. 33/20.04.2007 г.) е, че в същите не са предвидени финансови средства за изграждане на съоръжения за свободен достъп на лица с увреждания, възрастни граждани и майки с детски колички. Липсата на такова перо в план-сметките предопределя неизпълнението на разпоредбата на чл. 7, т. 13 във връзка с чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр, като на практика с това се осъществява състава на чл. 5 от ЗЗДискр.

На трето място, в отговор на изпратеното й Задължително предписание № 1 от 24.03.2007 г. на КЗД, със свое писмо с изх. № 118 от 27.04.2007 г. ЦИК предоставя на КЗД свое Решение № 28 от 28.03.2007 г., в т. 11 на което се съдържат указания към РИК и кметовете на общини и кметства за предприемане на мерките, необходими за изграждането на свободен достъп до СИК за лица с увреждания. В този дух е и Решение № 161 от 01.10.2006 г. на ЦИКИПВР. В отговор на вмененото му задължение кметът на Столична община Б.Борисов със свое писмо изх. № 0500-72/24.04.2007 г. е поискал от Областния управител на София-град Т.Модев сумата от 736 040 лв., необходима според молителя "за изграждане на временни тротоарни и стълбищни рампи с двустранни предпазни бариери" към СИК, определени за упражняване на избирателното право на лица с увреждания на територията на СО. От последвалата кореспонденция е видно, че поисканите средства не са налични у Областния управител и по същество няма такива финасови средства, които да са му целево предоставени от страна на държавата, поради което молбата на кмета Борисов е оставена без уважение. Последният на свой ред оправдава липсата на свободен достъп до СИК на територията на поверената му община именно с недостига на финасови средства за осъществяване на дейностите по изграждането му.

Прехвърлянето на отговорността от една институция към друга не работи в посока изпълнение на вменените в чл. 10 и чл. 11 на ЗЗДискр задължения, нито към прилагането на мерките по чл. 7, т. 13 за изравняване на възможностите на хората с увреждания и други групи граждани в риск да упражнят конституционното им право на избор, а точно обратното - показва бездействие на задължените по ЗЗДискр. органи на власт.

На четвърто място, досегашната практика сочи, че разположението на СИК на територията на страната не се различава съществено при провеждането на различните избори. Освен това, СИК обикновено са разположени в сградите на училища, за които в качеството им на обществени сгради - държавна или общинска собственост, според § 6 от ПЗР на ЗИХУ се съдържа задължение за държавната и общинска власти най-късно до 31.12.2006 г. да осигурят свободен достъп за хората с увреждания. Предвид така направените констатации се оказва, че собствениците на визираните в доклада на г-жа Чобанова сгради са вече в нарушение на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация във връзка с § 6 от ПЗР на ЗИХУ.

На пето място, от направената от страна на работните групи на КЗД проверка става ясно, че достъпност за лица с увреждания е осигурена предимно вътре в самите избирателни помещения на СИК, но за трудно-подвижните граждани остава открит проблема как да преодолеят архитектурните бариери до или на входовете, или междинните нива на сградите, в които са устроени предназначените за тяхното гласуване СИК. По този начин, неуспявайки да влязат в сградата, тези лица на практика остават лишени от възможността за упражняване правото им на избор.

Предвид така изложените факти и установените в процеса на проучване обстоятелства, Комисията за защита от дискриминация в своя пълен 9-членен състав счита, че от страна на задължените държавни и общински органи на власт в лицето на Министерски съвет и Министъра на държавната администрация е налице явна дискриминация по признаците: "увреждане", "възраст" и "семейно положение" към групите в риск, каквито са лицата с увреждания, възрастните граждани и родителите с малки деца. Дискриминацията се състои в неизпълнението на мерките, предвидени в чл.10 и чл. 11 от Закона за зашита от дискриминация, неизпълнението на които води до осъществяване на състава на чл. 5 от същия закон.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр (обн. ДВ, бр.86/30.09.2003 г., поел. изм. ДВ, бр.68/22.08.2006 г.), Комисията за защита от дискриминация,
РЕШИ
ПРЕДПИСВА на МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ да преустанови нарушението по чл. 5 от ЗЗДискр, като ПРЕДПРИЕМЕ НЕОБХОДИМИТЕ МЕРКИ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ ИЗГРАЖДАНЕТО НА СВОБОДЕН ДОСТЪП НА ЛИЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ, ВЪЗРАСТНИТЕ ГРАЖДАНИ И РОДИТЕЛИТЕ С МАЛКИ ДЕЦА, ДО ПОМЕЩЕНИЯТА, В КОИТО СЕ НАМИРАТ ЦЕНТРАЛНАТА И РАЙОННИТЕ ИЗБИРАТЕНИ КОМИСИИ, ДО И В СЕКЦИОННИТЕ ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ИЗБИРАТЕЛНОТО ПРАВО НА ЛИЦАТА СЪС СПЕЦИФИЧНИ ПОТРЕБНОСТИ, ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ВСЕКИ СЛЕДВАЩ ИЗБОР.

ПРЕДПИСВА на МИНИСТЪРА НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ И АДМИНИСТРАТИВНАТА РЕФОРМА да преустанови нарушението по чл. 5 от ЗЗДискр, като в случаите на преупълномощаване по чл. 2а, ал. 4 на Закона за избор на президент и вицепрезидент; в чл. 7, ал. 2 на Закона за избиране на народни представители, както и в чл. 8, ал. 2 на Закона за местните избори или други действащи норми в българското избирателно право и в случай, че се явява надлежно натоварен с това задължение, ДА ПРЕДВИЖДА ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ВСЕКИ СЛЕДВАЩ ИЗБОР В ИЗГОТВЯНАТА ОТ НЕГО ПЛАН-СМЕТКА ЦЕЛЕВИ ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА, ДОСТАТЪЧНИ ПО РАЗМЕР ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА СВОБОДЕН ДОСТЪП НА ЛИЦА СЪС СПЕЦИФИЧНИ ПОТРЕБНОСТИ ДО ПОМЕЩЕНИЯТА, В КОИТО СЕ НАМИРАТ ЦЕНТРАЛНАТА И РАЙОННИТЕ ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ, ДО И В СЕКЦИОННИТЕ ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ИЗБИРАТЕЛНОТО ПРАВО НА ТЕЗИ ЛИЦА.

ПРЕДПИСВА на РАЙОННИТЕ ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ И КМЕТОВЕТЕ НА ОБЩИНИ И КМЕТСТВА в координация с Министъра на държавната администрация и Областните управители, ДА ПРЕДПРИЕМАТ НЕОБХОДИМИТЕ МЕРКИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СВОБОДЕН ДОСТЪП ДО ПОМЕЩЕНИЯТА, В КОИТО СЕ НАМИРАТ РАЙОННИТЕ ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ, ДО И В СЕКЦИОННИТЕ ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ИЗБИРАТЕЛНОТО ПРАВО НА ЛИЦАТА СЪС СПЕЦИФИЧНИ ПОТРЕБНОСТИ ЗА ВСЕКИ СЛЕДВАЩ ИЗБОР, в съответствие с действащата нормативна уредба в тази област, и съобразно дадените от Централната избирателна комисия методически указания.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок от съобщаване настоящото предписание, в който адресатите по него да уведомят КЗД за предприетите от тях мерки за изпълнението му.

ПРЕПОРЪЧВА на МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ДА ОКАЖЕ СЪДЕЙСТВИЕ ПО ИЗГРАЖДАНЕТО НА НЕОБХОДИМИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА СВОБОДЕН ДОСТЪП НА ЛИЦАТА СЪС СПЕЦИФИЧНИ ПОТРЕБНОСТИ ДО ПОМЕЩЕНИЯТА, В КОИТО СЕ НАМИРАТ ЦЕНТРАЛНАТА И РАЙОННИТЕ ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ, ДО И В СЕКЦИОННИТЕ ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ИЗБИРАТЕЛНОТО ПРАВО НА ТЕЗИ ЛИЦА.

ПРЕПОРЪЧВА на МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ДА ОКАЖЕ СЪДЕЙСТВИЕ ПО ИЗГРАЖДАНЕТО НА НЕОБХОДИМИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА СВОБОДЕН ДОСТЪП НА ЛИЦАТА СЪС СПЕЦИФИЧНИ ПОТРЕБНОСТИ ДО И В СГРАДИТЕ, В КОИТО СЕ ПОМЕЩАВАТ СЕКЦИОННИТЕ ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ИЗБИРАТЕЛНОТО ПРАВО НА ТЕЗИ ЛИЦА.



ПРЕПОРЪЧВА на ОБЛАСТНИТЕ УПРАВИТЕЛИ да сведат настоящото предписание до знанието на кметовете на общини и кметства.
Настоящите предписания и препоръки да бъдат връчени на адресатите им за сведение и изпълнение.

Раздел VІІ


Множествена дискриминация

32. Решение № 37 от 20.02.2008 г. по Преписка № 116/2007 г. на Петчленен разширен състав по множествена дискриминация 52
Дискриминация на основата на повече от един признак, „множествена дискриминация”, „упражняване правото на труд” и „лично положение”
чл. 5, ал. 4 и чл. 48 от Конституцията на Р. България

Решение на Конституционния съд № 7 от 2 юли 1992 г. по к. д. № 6 от 1992 г.

Решение на Конституциония съд № 5 от 17 април 2007 г. по к. д. № 11 от 2006 г.

чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда

чл. 4, ал. 1 и 2, чл. 14, ал. 1, чл. 47, т. 6 и чл. 67, ал. 4 от ЗЗДискр.

чл. 3 и чл. 4 от Закон за социалното подпомагане

чл. 7, ал. 1, б.(а), (i) от Международен пакт за икономическите, социалните и културните права

Конвенция на МОТ № 111 относно дискриминацията в областта на заетостта и професиите от 1958 г.

Директива 2000/78/ЕО от ноември 2000 г.

Постановление № 63 на Министерски съвет от 01.04.1991 г. за образуване на Социални учебно-професионални заведения – СУПЗ (обн. ДВ. бр. 32 от 23 април 1991 г.)
Социално учебно-професионални заведения са създадени с Постановление № 63/1991 на Министерски съвет. § 1 от Допълнителната разпоредба на Постановление № 63 приравнява педагогическите кадри, работещи в СУПЗ по статут към учителите от системата народната просвета. Налице са сходни обстоятелства по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗдискр. при неблагоприятното третиране на преподавателите в СУПЗ спрямо преподавателите от системата на МОН, при оформяне размера на заплащането за положения от тях труд, под формата на обучение и възпитание с професионална насоченост на навършили 16 години непълнолетни, с доказана намалена работоспособност и деца в риск. Основен аргумент относно извода, че техните задължения са изравнени, за разлика от правата им на равно заплащане за равностоен труд в сравнение с учителите от системата на МОН е фактът, че им се удържат вноски и се превеждат в Учителския пенсионен фонд. При определяне размера на заплащането във всичките негови компоненти, относно основно трудово възнаграждение, допълнително трудово възнаграждение за работа при тежки условия на труд за работа с деца с умствена изостаналост и други увреждания като намален слух или зрения, както и по отношение на прилагането на Наредбата за безплатно облекло и униформено облекло е извършена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗдискр. спрямо преподавателите, заети по трудови правоотношения в СУПЗ в сравнение с преподавателите в помощните училища и професионалните паралелки към тях от системата на министерство на образованието и науката, както спрямо преподавателите в помощните училища при сравними обстоятелства. Дискриминацията е допусната от Министъра на труда и социалната политика, който е допуснал нарушение и на чл. 3 от Закона за социалното осигуряване, уреждащ обществените отношения, свързани със социалното подпомагане на гражданите в Република България, и е поставил в по-неблагоприятно положение педагогическия персонал, работещ в СУПЗ.
Производството по преписката е образувано с разпореждане № 000 от 17.07.2007 г. на Председателя на КЗД по жалба вх. № 00-00-0000/13.06.2007 г. и допълнение към нея вх. № 00-00-0000/04.07.2007 г., подадена от учителския колектив на Социално учебно-професионално заведение за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност (СУПЗ) „С.Г.", гр. П., относно правата и задълженията на педагогическия персонал съгласно ПМС № 63 от 11.04.1991 г. за образуване на Социално учебно-професионални заведения за квалификация на лица с намалена трудоспособност. Преписката е разпределена за разглеждане на 5-членен разширен заседателен състав по „множествена дискриминация", с оглед изложените оплаквания за дискриминация на основата на повече от един признак: „упражняване правото на труд" и „лично положение".

Съставът намира жалбата за допустима и отговаряща на изискванията на чл. 51 от ЗЗДискр., не установява наличие на отрицателни процесуални предпоставки, визирани в чл. 52 от закона, които да преграждат пътя на производството и счита, че тя съставлява годно правно основание за производство пред Комисията, по реда на Глава четвърта, раздел I от Закон за защита от дискриминация.

Конституирани страни в производството са:

1) Учителски колектив на СУПЗ „С.Г.", гр. П., жалбоподател;

2) Министерство на труда и социалната политика, представлявано от Министъра на ТСП, ответна страна;

3) Министерство на образованието и науката, представлявано от Министъра на ОН, заинтересована страна;

4) Министерство на здравеопазването, представлявано от Министъра на здравеопазването, заинтересована страна;

5) Министерски съвет на Република България, представляван от Министър председател, заинтересована страна.

Твърдяни факти и обстоятелства:

Колективната жалба до Комисията е подписана от 26 преподаватели в СУПЗ „С.Г.", гр. П. Решението за сезиране на Комисията е взето на общо събрание на преподавателите в СУПЗ. В жалбата се излагат оплаквания и се твърдят факти за дискриминация и неравно третиране на тези преподаватели в сравнение с учителите, заети в системата на МОН, по отношение на техния статут и заплащане на труда. Неравното третиране съгласно изложените факти се изразява в следното:

I . С ПМС № 63 от 11 април 1991 г. (обн. ДВ. бр. 32 от 23 април 1991 г., изм. ДВ. бр. 68 от 20 август 1991 г.), съществуващите до 1 септември 1991 г. учебно-производствени предприятия „Труд" и домовете за курсисти към тях, се преобразуват в социални учебно-професионални заведения (СУПЗ) за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност, със статут на юридически лица на бюджетна издръжка.

В § 1 от допълнителните разпоредби на ПМС № 63 се визират правата и задълженията на работещите в тях педагогически кадри: „имат правата и задълженията на учителите от системата на Министерство на народната просвета".

II. До края на 2002 г. СУПЗ „С.Г." е на подчинение на Дирекция „Социално подпомагане" към МТСП. От 01.01.2003 г. съществуващите 9 на брой СУПЗ-та, стават самостоятелни звена към съответните общини. Тази регламентация е въведена с § 37 от Закон за социално подпомагане (обн., ДВ. бр. 120/2002 г.; ПМС № 70/17-02.2002 г).

Жалбоподателите твърдят, че през изминалите години се открояват съществени разлики в заплащането на техния труд в сравнение със заплащането труда на учителите, заети в системата на МОН, а именно: 1) средната им брутна заплата е по - ниска; 2) имат по-малко дни годишен платен отпуск; 3) лишаването им от допълнително възнаграждение по Наредба № 3/1999 г. (обн. ДВ. бр. 47/1999 г. и изменение от 2003 г.); 4) получават по-малък размер за дрехи - до 50 лева, 5) лишаването им от процент за работа при спефични условия съгласно Наредба № 7/30.07.2004 г. (обн. ДВ. бр. 70 /2004 г.); 6) начислява им се по-малък клас прослужено време - 0,8 %.

В жалбата се твърди, че оплакванията са излагани нееднократно пред отговорни институции, но проблемът не е решен. Този факт се потвърждава и от отговора на МТСП до КЗД с вх. № 90-15-1121 от 14.08.2007 г. по описа на Комисията.

Конкретно жалбоподателите се оплакват, че:

1. По отношение на техните задължения се прилагат изискванията за осъществяване на преподавателски функции като спрямо всички учители и все още се прилага ПМС № 63 от 1991 г.

2. По отношение на заплащането за положен труд при специфични условия получават по-ниски възнаграждения, в сравнение с педагозите, заети в помощните училища към системата на МОН. Като аргумент в подкрепа на тезата си сочат, че заемат длъжност „учител", изискваща придобита учителска правоспособност, каквато те притежават, а също, че им се удържат вноски за учителски фонд обществено осигуряване, така, както и на всички учители от системата на МОН.

3. Спрямо тях се спазват нормите за задължителна преподавателска работа по Наредба № 5 от 14.05.2002 г. (обн. ДВ. бр.51 от 21 май 2002 г., изм. ДВ. бр. 83 от 24 септември 2004 г.), по същия начин, както за учителите в системата на МОН. Задълженията, които изпълняват са регламентирани в Закона за народната просвета и Правилника за приложението му.

4. Обучението на курсистите се осъществява по учебни програми, одобрени от МТСП и съгласувани с МОН, а учебният процес е съобразен с изискванията за професионално обучение, съчетано с изискванията за работа с лица с умствена изостаналост.

В жалбата се твърди, че работата и функциите, които изпълняват педагозите от СУПЗ, по нищо не се отличават от тези на учителите, работещи в Помощните училища, където също е въвевена формата на професионално обучение.

Членовете на учителския колектив в СУПЗ „С.Г.", считат, че са неравно третирани в сравнение с тези, заети в системата на МОН и са ощетявани в заплащането на техния труд. Такъв е случаят с преподавателските колективи в още 8 от общо 9-те на брой за страната СУПЗ-та.

Позовават се на основни права, гарантирани в чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Република България.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав разгледа събраните доказателства, тяхната съотносимост към основните оплаквания и твърдения в колективната жалба:

Директорът на СУПЗ „С.Г.", А.Д., предоставя следните доказателства, с вх. № 19-00-887/16.08.2007 г.: 1) Правилник за дейността на Социалните учебно-професионални заведения, издаден от Министерство на труда и социалните грижи (обн., ДВ. бр. 1 от 3 януари 1992 г.); 2) копие на утвърден учебен план за учебната 2006/2007 г.; 3) Заповед № 137/26.09.2006 г. за годишен норматив за задължителна преподавателска работа на учителите за учебната 2006/2007 г.; 4) курсово ръководство за учебната 2006/2007 г.; 5) разпределение на учебните предмети по специалности, курсове и учебно време за учебната 2006/2007 г.; 6) утвърдено щатно разписание от кмета на Община Пловдив, в което в графа „Структурни звена и длъжностни наименования" навсякъде фигурира длъжност „учител" съответно с допълнение за общообразователна подготовка или общотехническа и професионална подготовка.

Допълнително жалбоподателите като нови доказателства към жалбата са предоставили с вх. № 18-00-888 от 16.08.2007 г. (по същество те са изпратили същата жалба до КЗД, но с нови приложения) обръщения към институции относно заплащането на техния труд като учители, назначени в СУПЗ „С.Г.", техния статут и статута на СУПЗ-та, както следва:

1) Писмо до Министъра на труда и социалната политика (Л. Ш.), подписана от 45 души (без дата);

2) Предложение от Общински координационен съвет на НУС към КНСБ - Регион П., до Председателя на ОбСТС гр. П., за разглеждане статута на педагогическите кадри и обслужващ персонал в СУПЗ „С.Г.", отнасящи се до техните възнаграждения и допълнителни стимули (без дата);




Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница