С б о р н и к практика на комисията за защита от дискриминация

3) Писмо от 30.09.1997 г. до Министъра на труда и социалната политика;

4) Обръщение до кмета на гр. П., копие до зам. кмета по социалните въпроси и до тристранния съвет при Община П., подписано от 27 служители, с дата 16.09.2003 г.;

5) Докладна записка от Т. В. - Зам. министър на МТСП до Министъра на труда и социалната политика, относно статута на педагогическите кадри, работещи в СУПЗ-та (без дата и без подпис);

6) Препис от Указания относно прилагането на ПМС № 63 от 1991 г. per. № СГ-91-124/1/ от 25.07.1991 г. от М. Т., ръководител национален център по социални грижи до ръководителят на Регионален център по социални грижи и до директора на УПП „Т." гр. П.;

7) Обръщение от учителите, работещи в СУПЗ „С.Г." с дата 06.12.2004 г. до Х. Х., Министър на труда и социалната политика и А. Т., народен представител от 16-ти многомандатен избирателен район, подписана от Н. П., за СО на СБУ към КНСБ и Г. В., за СО на НУС към КНСБ;

8) Писмо-отговор от МТСП, изх. № ХХ/Х от 15.12.2005 г., подписан от зам. министър И.Х., до Н.П. и СУПЗ „С.Г.", относно това, че СУПЗ са специализирани институции за предоставяне на социални услуги, и макар, че управлението преминава в правомощията на кметовете на общините, финансирането на тези специализирани услуги, остава задължение на държавата, като тези услуги са включени сред делегираните от държавата дейности и се финансират от държавния бюджет чрез общинските бюджети по определени стандарти за численост на персонала и веществена издръжка. В писмото се посочва, че трудовите възнаграждения на педагогическите кадри, работещи в СУПЗ, могат да бъдат приравнени към тези на учителите от системата на МОН, при условие, че СУПЗ нормативно се регламентират със Закон за народната просвета като „учебни заведения".

I. Съгласно отговора на директора на СУПЗ с вх. № 19-00-887 от 16.08.2007 г. по описа на КЗД:

1) преквалификационни курсове за педагогическия персонал, организирани от МТСП и съгласувани с МОН са завършили:

- курсове по „олигофренопедагогика"- 26 учители, а от сега действащите - 13 броя;

- курсове за присъждане на клас квалификация, като с I и II клас квалификация са завършили 6 учители;

- курс по „Базови и специфични компютърни умения на учители"- завършен от всички учители.

2) В СУПЗ „С.Г." курсистите са 184, приети през учебната 2006/2007 г. от тях 11 са освидетелствани от ТЕЛК, а 173 са завършили специални училища за лица с лека степен на умствена изостаналост, слухови и зрителни увреждания.

3) В заведението към този момент работят 27 учители от тях 14 са „магистри", 13 „бакалаври", а 17 са олигофренопедагози, 6 са с клас квалификация и 6 инженер педагози.

Представено е щатното разписание с основните месечни заплати на учителите, заети в „Свети Георги".

Съгласно утвърден Колективен трудов договор (КТД), на учител в СУПЗ се дават:

- 60 лева (за работни обувки, манта и елек);

- няма допълнително възнаграждение по Наредба № 3/1999 г.;

- процент прослужено време - 0,8 % за всяка година съгласно КТД;

- платен годишен отпуск - 50 дни по КТД.

СУПЗ „С.Г." гр. Пловдив се финансира от държавния бюджет (по стандарт) с дофинсиране при необходимост от Община П. с общински приходи.

II. Изискана е информация от Министъра на образованието и науката (изх. № 90-08-970 от 03.08.2007 г. по описа на КЗД) относно:

1) средна работна заплата на учителите в системата на МОН;

2) размера на годишния им отпуск;

3) допълнителното възнаграждение съгласно Наредба № 3/1999 г.;

4) средства за работно облекло;

5) допълнително възнаграждение за работа при специфични условия (Наредба №7/30.07.2004 г.);

6) клас прослужено време.

Съгласно отговора на МОН с вх. № 90-08-971 от 10.08.2007 г. по описа на КЗД, заплащането на преподавателите, заети в системата на МОН е както следва:

1) За 2007 г. съобразно § 66 от ЗДБ системата на средното образование се финансира по единни разходни стандарти за едно дете и един ученик. Няма определена средна брутна заплата за учители.

2) Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, на учителите се полага удължен платен годишен отпуск в размер на 48 дни. Съгласно отраслов КТД за системата на народната просвета за синдикални членове този отпуск е в размер на 56 дни.

3) Съгласно Наредба № 3 от 1999 г. на учителите в системата на МОН се заплаща допълнително възнаграждение, в сила от 01.07.2006 г.: за Деня на българската просвета, култура и славянска писменост - 161 лева; за началото на учебната година - 99 лева; за Коледа - 62 лева, или общо допълнителното възнаграждение за година е в размер на 322 лева.

4) Съгласно КТД за системата на народната просвета за работно облекло се полага не по-малко от 1 минимална работна заплата.

5) По Наредба № 2/07.09.2006 г. за реда и начина за определяне на индивуалните месечни работни заплати на персонала в средното образование се изплаща допълнително трудово възнаграждение както следва:

- за работа при тежки или утежнени условия на труд - 12% от началната основна месечна работна заплата за училища-интернати за ученици с нарушено зрение, училища-интернати за ученици с увреден слух и детски градини за деца с нарушено зрение или увреден слух;

- за работа в оздравителни училища, оздравителни детски градини, училища-интернати за ученици с умствена изостаналост, училище за ученици с умствена изостаналост, логопедични училища-интернати, болнични училища, специални детски градини за деца с умствена изостаналост - 4% от началната основна месечна работна заплата;

- допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа - 1% клас прослужено време.

Становището на Министъра на образованието и науката е, че статутът на СУПЗ-та е регламентиран в чл. 36, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане и те са специализирани интитуции за предоставяне на социални услуги, в които по силата на чл. 40а, ал. 1 настаняването се извършва със заповед на Директора на дирекция „Социално подпомагане". СУПЗ, като вид дейност, предназначение, ред и условия за функциониране, назначаване на работници и служители, включително и на педагогическия персонал, статус на обучаваните лица са извън системата на народната просвета. В становището подробно се изяснява, че системата на народната просвета включва детски градини, училища и обслужващи звена - държавни, общински и частни според тяхното значение, финансиращия орган и имотите, предоставени им за ползване (чл. 2 от Закона за народната просвета). Подробно се разглежда и техния статут. В становището на МОН се прави следният извод: „Видно от изложеното, СУПЗ представляват институции, които като вид дейност, предназначение, ред и условия за функциониране, назначаване на работниците и служителите, включително и на педагогическия персонал, статус на обучаваните лица са извън народната просвета,, (цитат).

Според Министъра, от правно-техническа страна няма пречка правата на учителите и възпитателите с учителска правоспособност, извършващи обучението на курсисти в СУПЗ, да се уредят по-детайлно в Правилника за дейността на социалните учебно-възпитателни заведения, който е издаден от Министъра на труда и социалната политика, включително и чрез препращане към действащи нормативни актове, които се прилагат в институциите в системата на народната просвета. За целта е необходимо съответното финансиране.

III. От Министъра на труда и социалната политика е поискана информация (писмо с изх. № 90-15-1115 от 03.08.2007 г. по описа на КЗД) относно:

1) средната работна заплата на заетите в СУПЗ педагогически кадри;

2) регламентирания годишен платен отпуск;

3) допълните възнаграждения, които се начисляват на преподаветелите в СУПЗ по Наредба № 3/1999г.;

4) средствата, които се предоставят за работно облекло на преподавателите в СУПЗ;

5) допълнителните възнаграждения за работа при тежки и утежнени условия на труд за съшитите;

6) възнаграждения за прослужено време (клас прослужено време), изразено в проценти;

7) списък на всички СУПЗ в страната;

8) Правилник за дейността на социалните учебно-професионални заведения;

9) организирани от МТСП преквалификационни курсове за педагогическите кадри в СУПЗ предвид специалните образователни потребности на курсистите;

10) в какво се изразяват съгласуваните действия между МТСП, МОН и МЗ, касаещи преподавателката дейност в СУПЗ относно квалифицирането на категории лица с увреждания, с лека умствена изостаналост и увреден слух;

11) колко лица със специфични потребности се обучават в тези специализирани заведения на МТСП за професионална квалификация и преквалификация.

Отговорът от МТСП (вх. № 90-15-1121 от 14.08.2007 г. по описа на КЗД) съдържа следните данни:

1) списък на 9-те СУПЗ в страната;

2) информация за преподавателите в СУПЗ за учебната 2006/2007 г.;

3) данни, относно техните възнаграждения. Посочена максимална средна брутна заплата от 327,51 лева само за СУПЗ в с. Б., общ. П. Тя е различна за останалите СУПЗ в страната;

4) годишният платен отпуск е различен за заетите учители в отделните СУПЗ;

5) допълнително трудово възнаграждение по Наредба № 3 от 1999 г. не се предоставя в нито едно от деветте СУПЗ;

6) в осем от СУПЗ се предоставят парични средства на учителите за работно облекло, като не се предоставят само в СУПЗ гр. В.;

7) относно допълнителни възнаграждения за работа при специфични условия

съгласно чл. 12 от Наредба № 7, в 8 от 9-те броя СУПЗ не се изплащат. Изплащат се само в СУПЗ с. Б.;

8) относно клас прослужено време процентът, който се начислява върху трудовото възнаграждение е различен за различните СУПЗ, като за П. е 0,8 %. В пет от СУПЗ (гр. Б., с. Б., гр. В., с. О.М. - общ. С. и гр. С.) клас прослужено време е 1%.

Обсъждайки предоставените данни от МОН и МТСП, касаещи заплащането на труда на преподавателите, заети в двете системи, съставът установи значителни разлики както спрямо педагогическия персонал, работещ в различните СУПЗ, така и в сравнение с учителите от системата на МОН. При извършеното сравнение в по-благоприятна позиция е педагогическият персонал от системата на народната просвета.

Съгласно отговора на МТСП, капацитетът на тези учебни заведения е общо 1347 човека. Към края на 2006/2007 учебна година курс на обучение преминават 778 човека със специфични потребности. Данни са дадени и за отделните СУПЗ в страната. За СУПЗ гр. Пловдив капацитетът е 250 човека, а през 2006/2007 г. в него се обучават 171 човека.

Данните в отговорите на МТСП и на директора на СУПЗ "С.Г." гр. П. съвпадат, поради което съставът ги приема за верни.

Становището на МТСП относно статута на заетите учители в СУПЗ, техните възнаграждения и на самите специализирани институции е както следва:

От 2003 г. СУПЗ са в управление на кметовете на общините, т.е. те се явяват работодатели. СУПЗ са сред делегираните от държавата дейности и се финансират от държавния бюджет, чрез общинските бюджети, по стандарти за численост на персонала и издръжка. Регламентирани са в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане.

Според социалното министерство, утвърденият през 1992 г. Правилник за дейността на СУПЗ от министъра на труда и социалната политика на основание § 2 от Преходни и заключителни разпоредби на ПМС № 63 от 11.04.1991 г. не е съобразен с новата уредба на социалните услуги и не следва да се прилага по отношение на заплащането труда и статута на обучаващите преподаватели в СУПЗ. Мотивите в тази насока са: отпадане на основанието за издаването му, както и противоречие с нормативен акт от по-висш ранг, а именно: Законът за социалното подпомагане и Правилникът за неговото прилагане. Изрична отмяна на ПМС № 63 до този момент няма.

МТСП отговаря, че нееднократно са постъпвали запитвания в министерството по поставените с жалбата въпроси и за регламентираните права на обучаващите учители в тези заведения. Това потвърждава твърдението на жалбоподателите, че независимо от многобройните им жалби и запитвания, до този момент не е регламентиран техният статут, с изключение статута на заведенията, в които педагозите работят като предоставящи социални услуги. Техният статут продължава да бъде регламентиран единствено в §1. на Допълнителната разпоредба на ПМС № 63 от 11.04.1991 г.

Съставът установи, че изрична отмяна на § 1 от Допълнителните разпоредби на цитираното постановление няма, както и фактът, че правата и задълженията на педагогическите кадри, работещи в СУПЗ, не са осъвременени с нова нормативна уредба.

МТСП е отправило запитване (писмо № 0406/33 от 22.02.2006 г.) до МОН. Отговорът е, че тези заведения са извън обсега на държавните изисквания за степен на образование, общообразователен минимум и учебен план, учебно съдържание, за професионалното образование и обучение и за придобиването на квалификации по професии. Правилникът за дейността на СУПЗ не е в съответствие с действащата нормативна уредба.

МТСП твърди, че на 06.04.2006 г. е проведена среща между представители на Национална агенция за професионално образование и обучение, Агенция за социално подпомагане, Национално сдружение на общините, Социално учебно-професионално заведение „Е.Г." - гр. Г.О. и Зам. кмет на община Г.О. Предмет на срещата е актуализиране на нормативната база, касаеща статута на СУПЗ.

Със заповед № 605/17.08.2006 г. към МТСП е сформирана междуведомествена група. В нея има представители на МОН, Агенция за социално подпомагане, Национална агенция за професионално образование и обучение, на СУПЗ в гр. С. и гр. В. Задачата на междуведомствената група е да прегледа и анализа нормативната уредба относно СТАТУТА на СУПЗ. След направения анализ, междуведомствената група излиза с ИЗВОД, че професионалното обучение предоставяно в тези заведения, не съответства на нормативната уредба в областта на професионалното образование и обучение и е извън обсега на чл. 18 от Закона за професионалното образование и обучение, като издаваните от тези заведения документи за придобита професионална квалификация не съответстват на изискванията на чл. 38 и чл. 39 от Закона за професионалното образование и обучение.

От друга страна СУПЗ, са децентрализирани и се управляват от кметовете на общини. Подготвен е нов Правилник за организация и дейността на СУПЗ, който да замени стария, утвърден от министъра на труда и социалните грижи. Поради децентрализацията, Правилникът следва да бъде гласуван на сесия на Общински съвет, т.е. за всяко едно СУПЗ съответния общински съвет да приеме отделен правилник.

Пояснява се, че работната група е изготвила единно становище, с участие на всички СУПЗ в страната и то е:

СУПЗ да бъдат лицензирани като „центрове за професионално обучение" за лица с определена степен намалена работоспособност или с намалена възможност за социална адаптация, установена с решение на ЛККУТЕЛК/НЕЛК на възраст от 16 до 35 години от Националната агенция за професионално образование и обучение. Поради факта, че те не са самостоятелни юридически лица, а се намират в управление на кметовете на общините, същите следва да подадат документи за лицензиране в Националната агенция за професионално образование и обучение по реда на чл. 49а от Закона за професионално образование и обучение, т.е да попаднат в системата на МОН.

МТСП посочва, че относно трудовите възнаграждения на обучаващите преподаватели в СУПЗ, следва да се вземе под внимание, че Социалните учебно-професионални заведения са делегирана от държавата дейност и се финансират от държавния бюджет чрез бюджетите на общините по определени стандарти за численост на персонала и веществена издръжка. Всяка година Министерски съвет приема Решение за разделение на дейностите, финансирани чрез общинските бюджети, на местни и делегирани от държавата и определяне на стандарти за численост на персонала и стандарти за издръжка на делегираните от държавата дейности. СУПЗ са включени във функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи." Месечните работни заплати в СУПЗ се определят по реда на ежегодно приеманите Постановления на Министерския съвет за заплатите в бюджетните организации и дейности, както и на останалите специализирани институции за предоставяне на социални услуги. Съгласно ПМС № 175 на МС от 24.07.2007 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности, министърът на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите, диференцират месечните брутни заплати на едно лице от персонала в делегираните от държавата дейности в културата и в социалните услуги съгласно Приложение № 2 към ПМС по общини съобразно квалификационния състав и образователната структура на персонала.

Според писменото становище на МТСП Наредба № 7/30.07.2004 г. за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала в средното образование и Наредба № 3/14.05.1999 г. за допълнително трудово възнаграждение на персонала, зает в системата на народната просвета, не се прилагат спрямо заетите в СУПЗ. Те се прилагат само спрямо определяне на работните заплати в държавните и общински детски градини, училища, обслужващи звена, от системата на народната просвета.

IV. На основание чл. 52, ал. 2 от ЗЗдискр. е поискана и получена информация от Национална агенция за приходите към Министерство на финансите (вх. № 16-14-31 от 16.10.2007 г. по описа на КЗД). НАП отговаря, че от всички в страната СУПЗ се превеждат вноски в Учителския пенсионен фонд.

Такива вноски се превеждат и за фондовете на Допълнителното задължително професионално осигуряване (ДЗПО).

VI. Становището на Министерство на здравеопазването по жалбата на учителския колектив в СУПЗ „С.Г." е, че поставените проблеми не са от компетентността на министерството. Според становището министерството има отношение по въпроса, касаещ здравното състояние на курсистите (вх. № 90-05-3 от 16.01.2008 г. по описа на КЗД).

Настоящият състав изслуша становищата и възраженията по основните факти и обтоятелства в открито заседание, състояло се на 17.01.2008 г. от страните по спора:

1. Учителският колектив на Социално учебно-професионално заведение „С.Г." се представлява от С.А.С. и Г.Д.В., като и двамата са учители и членове на педагогическия колектив. Те поддържат първоначално заявеното искане до Комисията, статута на тези преподаватели, да бъде изравнен със статута на преподавателите, заети в системата на народната просвета. Този проблем стои отворен и не намира своето решение от 1991 година, т.е. цели 17 години.

Оплакващата се страна изразява готовност за помирение, каквото не е постигнато в помирителното производството пред Петчленния състав за множествена дискриминация на КЗД. Независимо от уведомявянето на страните по надлежния ред за правната възможност в първото открито по преписката заседание, да заявят желание за помирение, ответната страна Министерство на труда и социалната политика, не заявява такова желание, за разлика от жалбоподателите. Нещо повече, в мандата на процесуалния представител, оторизиран от министъра на труда и социалната политика – А. И., не е включено правото за водене на диалог в посока помирение и приключване на производството със сключване на споразумение. За разлика от ответната страна, представителите на преподавателския колектив в СУПЗ „С.Г." (сега СУПЦ) изразяват готовност за помирание, стига да се има предвид, че работата и функциите, които изпълняват по нищо не се отличават от тези на учителите, работещи в помощните училища, където също е въведена формата на професионално обучение. Жалбоподателите са преминали преквалификационни курсове за педагогически персонал, които са организирани от Министерство на труда и социалната политика съгласувано с Министерство на образованието и науката, което настоящият състав приема за доказано.

Представителите на жалбоподателите, изразяват становище, че единствена Комисия за защита от дискриминация е институцията, която от 1991 г. насам, обръща сериозно внимание на поставените проблеми (стр. 18 от Протокола от заседание, проведено на 17.01.2008 г.).

Оплакващата се страна изтъква, че следва да се има предвид като основен факт, че в тези заведения се обучават лица с намалена трудоспособност и намалени умствени възможности. Допълнителната разпоредба на § 1. от Постановление № 63 на Министерстви съвет от 11 април 1991 г. приравнява педагогическите кадри в тези специализирани заведения с педагогическите кадри в народната просвета. Друг съществен факт е че от 1991 г., учителите в тези специализирани заведения, изпълняват законови разпоредби на МОН и следват учебните програми на народната просвета.

Жалбоподателите, изразяват становище, че по отношение на задълженията си, педагозите от СУПЗ са перфектни, но относно техните права няма яснота.

Относно статута на специализираното заведение, се поддържа, че в него се извършва „обучение" от педагогически кадри, отговарящи на условията и изискванията на Министерство на образованието и науката. Като доказателство е представено в отрито заседание Свидетелство за професионална квалификация, образец на Министерство на образованието и науката 2007 г., издавано на завършилите курсисти.

Относно учебния процес в СУПЗ, становището на жалбоподателите е че, Наредба № 6 за обучение на деца със специални образователни потребности, издадена от МОН е съотносима и към лицата, обучавани в СУПЗ. Те са със заболявания и повечето от тях са деца идващи от помощни училища, след 16 години. Регламентираните в чл. 29 от Наредбата специални учебни планове и програми, се прилагат също и в СУПЗ. Оплакващата се страна, прави паралел между помощните училища и СУПЗ в контекста на Наредба № 6, като изтъква, че съгласно нейния чл. 32, към помощните училища могат да се откриват паралелки за професионално обучение на ученици, завършили VIII клас на помощните училища, като обучението се организира по програмите за професионално обучение. Изяснява сходните обстоятелства между едните и другите обучителни заведения, сочейки, че в СУПЗ постъпват също деца завършили VIII клас на помощни училища. Изтъква се, че в същност няма никаква разлика. Сходството е във факта, че както преподавателите в помощните училища, така и те преподават по специална програма, утвърдена от Министерство на образованието и науката. Друг аргумент е, че в помощните училища се е преподава по двегодишни програми на СУПЗ. Обучението в СУПЗ е осъвременено с нови 3-годишни програми за обучение, които са съобразени със специфичните изисквания децата, излизащи от помощните училища на 15 години и постъпващи при тях. След 2-годишно обучение в помощните училища, децата излизат непълнолетни, не могат да работят и да се интегрират. Поради тези обективни причини СУПЗ са създали и осъвременили новите 3-годишни обучителни програми. Въведен е нов предмет, който не съществува в помощните училища - за битови умения и навици. Обучението е съобразено с интереса на тези деца, за да бъдат пригодни да се приобщат към обществото.

Педагогическият персонал в СУПЗ обучава деца и курсисти от цяла Южна България. 70 от тях са без родители и жалбоподателите изразяват загрижеността си те да не останат на улицата. При завършване на обучението, се издават удостоверения по образец на Министерство на образованието и науката.

Представителят на учителския колектив – Г.В. в откритото заседание по преписката, проведено на 17.01.2008 г., заявява: „По нищо нашата практическа дейност не се отличава от дейността в помощните училища - един контингент, едни деца, различни системи. Ние не сме към Министерство на образованието и науката, а към Министерство на труда и социалната политика съгласно Закона за социалното подпомагане. Но имаме допълнителни планове за индивидуална работа, допълнителен план за развитие на самите деца. Ние изпълняваме и това което ни поставя Министерство на труда и социалната политика и законите. Но промяна относно учителите няма, както си е по чл. 20 от приетия от МТСП Правилник през 1992 г. Всяко едно обучение се извършва от учители. Тези учители извършват учебна дейност. Трудът е един, нормативите, всичко е точно както в просветата." (цитат от стр. 20 от Протокола от заседанието).

„Не се включихме в стачните действия на учителите от МОН поради причина - да не останат децата на произвола на съдбата. Те са по-специални, по-различни от нормалните деца. Къде да отидат? При нас са около 170 от южна България. Възпитателите нямат възможност да ги обхванат през 24 часа" (цитат от стр. 20 от Протокола от заседанието).

Г.В. обяснява, че с тези деца се работи изключително трудно. Педагозите от СУПЗ успяват от около 60-70% от тези деца да обучат, за да се интегрират в обществото и да могат да работят. За пример посачва практиката си на преподавател по техника (бобинаж) факта, че курсистите му преминават часове по практически занимания в завод за производство на двигатели. Работниците от завода изразявали задоволство от работата на курсистите и твърдели, че „не могат да насмогват на децата."

2. Ответната страна, чрез процесуален представител, ст. юрисконсулт А.И. оспорва жалбата изцяло. Изложените аргументи са:

1) С Постановление № 286/23.11.2007 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане се извърши прецезиране на статута на специализирани институции за деца и възрастни хора с увреждания.

Съгласно писменото становище на МТСП (вх. № 90-15-7 от 17.01.2008 г. по описа на КЗД), представено в откритото заседание по преписката, проведено на 17.01.2008 г., с цитираното ПМС № 286/23.11.2007 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане „социалните учебно-професионални заведения" се преобразуваха в „социални учебно-професионални центрове", като същите от специализирани институции за предоставяне на социални услуги се трансформираха в институции за „социални услуги в общността". Становището на ответната страна е, че по този начин съществуващите СУПЗ-та се осъвременяват като „комплекси от социални услуги", насочени към професионално обучение на лица с определена степен на намалена работоспособност, навършили 16 години и на деца в риск, навършили 16 години.

От Министерство на финансите в МТСП на 10.12.2007 г. е изпратен проект на Решение на МС за разделение на дейностите, финансирани чрез общинските бюджети, на местни и делегирани от държавата и определяне на стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности през 2008 г., каквито Министерски съвет приема всяка година. СУПЗ са включени във функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи".

Министерство на труда и социалната политика не е съгласувало този проект поради следните причини: не са отразени направените предложения относно нарастването на средствата за работна заплата на заетите в сферата на социалните услуги, които са делегирана държавна дейност. МТСП не би могло да изпълни исканията на преподавателите в СУПЗ (сега СУПЦ), поради факта, че трудовите им възнаграждения могат да бъдат приравнени към тези на учителите в системата на МОН при едно условие - нормативно се регламентират със Закона за народната просвета като „учебни заведения".

Позицията на ответната страна е, че не дискриминира учителите в СУПЗ, защото МТСП е инициирало промени в законовата уредба на тези институции, за да бъдат приравнени с аналогичните обучителни заведения в системата на МОН, каквито са помощните училища. Това твърдение в производството по преписката остава недоказано и нескрепено със съответни доказателства. Поради тази причина, настоящият състав приема твърдения факт за недоказан съгласно въведения с чл. 9 от Закон за защита от дискриминация принцип за разпределена тежест на доказване.

2) Друг аргумент на ответната страна е, че специализираните социални центрове, в каквито са преименувани тези институции, могат да подават документи за лицензиране в Агенция по професионално образование и обучение. Едва след лицензирането биха могли да добият статут на екипи от МОН.

3) От 01.01.2008 г. са повишени заплатите на преподавателите в СУПЦ с 20% и се очаква още 10% увеличение от 01.07.2008 г. Този твърдян факт също остава недоказан за настоящият състав с допустимите доказателствени средства, както и бъдещото увеличение на заплащането за положен труд с 10%.

4) Очаква се решение на МС за определяне на стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности за 2008 г. Сбъдването на това събитие също остава без надлежни гаранции в рамките на настоящото производство.

5) Единният стандарт за издръжка на СУПЗ от 01.01.2008 г. е 5130 лева на място, при 1382 лева до тази дата. Увеличението на стандарт „издръжка" остава като непотвърден факт в рамките на производството по преписка № 166/2007 г.

3. Представителите на жалбоподателите, Г.В. и С.С., правят следните възражения по становището на ответната страна:

1) Не е неоходимо ново лицензиране на съществуващите СУПЗ, както е прието с ПМС 286/27.11.2007 г. Основният аргумент е, че СУПЗ „С.Г." в гр. П. вече е лицензиран. Отделно всички преподаватели имат лицензи по съответните специалности. Аргументират се със статута - учител, който по същество не се променя, тъй като „социалните услуги", които извършват и предоставят на курсистите са насочени към професионално обучение. В случай, че обучението се води от лица с друг статут, то те би следвало да се лицензират.

2) Жалбоподателите правят запитване относно чл. 7 от Постановление № 286/27.11.2007 г. съгласно който, Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане утвърждава методики и указания за работа по предоставяне на социални услуги. Възразяват, че към 17.01.2008 г. все още няма указания за работа съгласно новите разпоредби.

4. Ответната страна, чрез процесуален представител - ст. юрисконсулт А.И. обяснява: „Аз представлявам Министъра на труда и социалната политика и министерството, не представлявам Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Агенцията за социално подпомагане (АСП) е юридическо лице и е разпоредител с бюджетни кредити, все пак те си отговарят за техните действия. Аз не мога да говоря от тяхно име." (цитат от стр. 24 от Протокола от 17.01.2008 г.)

Настоящият състав не кредитира това становище с оглед регламентирания статут на Агенцията и на Изпълнителния й директор с Устройствен правилник на Агенция за социално подпомагане, приет с ПМС № 25 от 07.02.2003 г., изм. и доп., бр. 95 от 20.11.2007 г. Съгласно чл. 2 от Правилника Агенцията е администрация към Министъра на труда и социалната политика за изпълнение на държавната политика по социално подпомагане, като част от нейните дейности са: предоставяне на социални услуги; откриване и закриване на специализирани институции за социални услуги; изготвяне на проекти на нормативни актове по социалното подпомагане. Същевременно като бюджетна организация тя има статут на второстепен разпоредител с бюджетни кредити към Министъра на труда и социалната политика. Чл. 4 от Правилника определя ръководната функция на Министъра на труда и социалната политика, както и качеството му на работодател спрямо Изпълнителния директор на Агенцията. Договорът с него се сключва, изменя и прекратява от Министъра на ТСП съгласувано с министър-председателя. Негово е правомощието да разрешава откриване и закриване на специализирани институции за социални услуги, каквито са социално учебно-професионалните заведения, сега „центрове”. При така регламентираните правомощия на Изпълнителния директор на АСП ( чл. 5 от УПАСП) за настоящия състав е безспорен факта, че той се намира на пряко подчинение на Министъра на труда и социалната политика, в чиито дискреционни правомощия е узнаването на факта дали СУПЗ „С.Г.” е лицензирано като специализирано заведение, в което се предоставят социални услуги на лица след 16 години с намалена работоспособност, т.е с установена по регламентирания ред форма на увреждане или с намалена възможност за социална адаптация (намалени умствени възможности).

В производството по преписката в качеството на заинтересовани страни са привлечени: Министерство на здравеопазването и Министерски съвет. В проведеното заседание двете заинтересовани страни не се представляват, независимо от надлежното им уведомяване по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 41 от ГПК.

Учителски колектив на СУПЦ „С.Г" П. със заключителното си становище от 28.01.2008 г. предоставят допълнителни доказателства в подкрепа на основното си твърдение за неравното им третиране от страна на МТСП, в чиято система попада както самото специализирано заведение за предоставяне на социални услуги, така и самите преподаватели, в сравнение с учителите от системата на образователното министерство. Изложените изводи са относно отговорите на МТСП и МОН на запитванията, които Комисия за защита от дискриминация им е отправила в производството по преписка № 116/2007 г.

Изводите са съобразени със нормативните разпоредби, касаещи статута на СУПЦ, като учебна дейност и учебен процес в тези заведения:

I. 1) Създадени са през 1991 г. като специализирани заведения за да отговорят на специфичните нужди на различни категории инвалиди, трудоустроени лица с увреден слух и зрение и лица с лека умствена изостаналост. 2) Цялостното организационно - методическо ръководство на дейността на СУПЗ (сега СУПЦ) се осъществява от МТСП. По отношение на учебно-възпитателната дейност ръководните принципи се определят от МОН. До завеждане на жалбата тази им регламентация е в Постановление № 63/11.04.1991 г. на Министерски съвет. 3) Дейността им е организирана с една единствена цел - да се квалифицират и преквалифицират всички категории лица с увреждания и с лека умствена изостаналост (чл.1, ал.З), а учебните планове и програми за обучение и квалификация на курсистите се утвърждават съвместно от МТСП и МОН (чл. 1, ал. 3 и чл. 3, ал. 3 на Правилника за дейността на социално учебно-професионални заведения). 4) Съгласно Закон за социално подпомагане от 07.05.1998 г. -допълнителна разпоредба, § 1, ал. 4, „заведенията за социални услуги" са заведения за подпомагане на деца и лица и имат за цел да осигурят материално и/или медико-педагогическо образование. 5) Съгласно Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, приет с Постановление на МС от 06.11.1998 г., Глава трета „Социални услуги", регламентира че „социалните услуги" извън обичайната домашна среда се извършват в следните заведения съгласно чл. 36, ал. 3, т. 3, а именно: социални учебно-професионални заведения. 6) Постановление № 286 от 23.11.2007 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане, приет с Постановление № 243 на МС от 1998 г. Съгласно него се правят следните изменения и допълнения в чл. 36: „Социални услуги, които се предоставят в общността са: социален учебно-професионален център. Съгласно § 11, т. 34 „социален учебно-професионален център" е комплекс от социални услуги, насочени към професионално обучение. Съгласно § 13 (1) от Преходните и заключителни разпоредби от 01.01.2008 г. съществуващите социални учебно-професионални заведения се преобразуват в социални учебно-професионални центрове.

2) След изложението на нормативите, касаещи статута на тези заведения, както и на преподавателите в тях, правят извод, че по същество основната дейност на СУПЦ не е променена. Тя остава учебна и е насочена към квалификация и преквалификация на лицата с намалена трудоспособност и с умствена изостаналост. Дейността се извършва от учители, притежаващи учителска правоспособност, като техните права и задължения си остават регламентирани в Постановление № 63 от 1991 г., което регламентира тези въпроси по начин както е уреден статута на учителите от системата на МОН. Те са регламентирани и в Правилника за дейността на СУПЗ. В заключителното си становище, жалбоподателите аргументират тезата си, че няма нов нормативен документ, който да променя учителския им статут.

II. На второ място в становището си, жалбоподателите излагат своите изводи относно учебния процес, осъществяван в СУПЦ. Посочват нормативните документи, регламентиращи учебния процес: Постановление № 63/11.04.1991 г., Правилник за дейността на СУПЗ, Закон за социално подпомагане от 07.05.1998 г. - допълнителна разпоредба § 1, ал.4, Правилник за прилагане на закона за социално подпомагане, приет с Постановление на МС от 06.11.1998 г., Постановление № 286 от 23.11.2007 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане, приет с постановление № 243 на МС от 1998 г., съгласно който „комплекса от социални услуги" предлагани от СУПЦ са насочени към професионално обучение на лица с определена степен намалена работоспособност и деца в риск. Жалбоподателите правят извода, че във всички нормативни актове е визирано извършване на обучение в СУПЗ (сега СУПЦ) на деца и лица с намалена работоспособност и с лека умствена изостаналост. Изискванията относно тяхното обучение е регламентирано в Наредба № 6 от 19.08.2002 г. за обучение на деца със специални образователни потребности. Тези деца в системата на МОН са обхванати от т.н. „помощни училища". Аргумент е чл. 28 от Наредбата, съгласно който в помощните училища се обучават и възпитават деца и ученици с умствена изостаналост, които не усвояват държавнни образователни изисквания за учебно съдържание. В тези училища децата се обучават от I до VIII клас. След завършване на VIII клас учениците се обучават в паралелки за професионално обучение. Съгласно чл. 32, ал. 1 към посочените помощни училища могат да се открият паралелки за пофесионално обучение за ученици, завършили VIII клас на помощните училища. Съгласно ал. 2 в тези паралелки обучението се организира по програмите за професионално обучение по част от професия или по професия за придобиване на първа степен на професионална квалификация. За разлика от децата, завършващите тези паралелки с курс на обучение 2 години, курсът на обучение в СУПЗ (сега СУПЦ) е 3 годишен и се извършва по осъвременени програми с нов предмет на обучение, битови умения и навици. Завършилите курсисти СУПЗ получават свидетелство за професионална квалификация същите, както при завършилите паралелките за професионално обучение след VIII клас на помощно училище.

Към заключителното си становище жалбоподателите прилагат като доказателства:

1. Лицензия № 200712493 на Център за професионално обучение, издадена от Национална Агенция за професионално образование и обучение към Министерски съвет на основание чл. 42, т. 2 от Закона за професионално образование и обучение, и на основание Решение с протокол № 10 от 24.10.2007 г. на Управителния съвет с дата 26.10.2007 г.

Условия на лицензията: Извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация, съгласно чл. 12, т. 1, 2 и 6 и в съответствие с чл. 49а, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение по професии и специалности, описани в приложение, което е неразделна част от представения лицензия.

Платена е лицензионна такса в размер на 2 400 лева съгласно Постановление № 241 на Министерски съвет от 2000 г.

В документа са предвидени и други условия: Лицензираният център може да извършва и удостоверява професионално обучение по чл. 12, т. 5 от Закона за професионалното образование и обучение за професиите и специалностите, включени в предмета на лицензията.

Центърът осигурява достъп на представители на Националната агенция за професионално обучение и ежегодна информация за дейността си.

2. Приложение към Лицензия № 200712493 на Център за професионално обучение, СУПЗ „С.Г." към община П. Лицензията е за професионално образование и обучение по следните професии и специалности:

- професия „оператор на компютър" код 345100;

- специалност „текстообработване" код 3451001, първа степен на професионална квалификация;

- професия „ офис-секретар", код 346020,

специалност „административно обслужване", код 3460201, втора степен на професионална квалификация;

- професия „електромонтьор" код 522020, специалност „електродомакинска техника", код 5220211, втора степен на професионална квалификация;

- професия „шивач", код 542110, специалност „шивачество", код 5421101, първа степен на професионална квалификация;

- професия „обущар", код 542120, специалност „обущарство", код 5421201, първа степен на професионална квалификация;

- професия „строител", код 582030, специалност „помощник в строителството", код 5820301, първа степен на професионална квалификация; специалност „зидария", код 5820304, втора степен на професионална квалификация; специалност „мазилка и шпакловка" код 5820305, втора степен на професионална квалификация; специалност „бояджийски работи", код 5820309, втора степен на професионална квалификация;

- професия „озеленител", код 622020, специалност „цветарство" , код 6220202, първа степен на прфесионална квалификация; специалност „ парково строителство и озеленяване", код 6220202, първа степен на професионална квалификация;

- професия „камериер", код 811030, специалност „хотелиерство", код 8110301, първа степен на професионална квалификация;

- професия „готвач", код 811070, специалност „ производство на кулинарни изделия и напитки", код 8110701, втора степен на професионална квалификация;

- професия „работник в заведенията за хранене и развлечения", код 811090, специалност „работник в производството на кулинарни изделия в заведенията за хранене и развлечения", код 80110901, първа степен на професионална квалификация; специалност „работник в обслужване на заведения за хранене и развлечения" код 8110902, първа степен на професионална квалификация.

3. Удостоверение № 10509, издадено на С.А.С., преподавател в СУПЗ „С.Г.", упражняваща професията учител по практика, за успешно завършена квалификация по „олигофренопедагогика" и на основание чл. 24 на Наредба № 4 на МНП (обн., ДВ. бр. 82 от 1990 г.).

Петчленен разширен състав кредитира предоставените на 28.01.2008 г. доказателства от жалбоподателите, доказващи професионалната насоченост на провежданата обучителна дейност в социалното заведение „С.Г.". Нещо повече, те доказват, че преминалите успешно обучението курсисти, получават степен на професионална квалификация, гарантираща в минимална степен участие на пазара на труда и интегриране в обществото.

Настоящият състав констатира, че нито ответната страна Министерството на труда и социалната политика, нито заинтересованата страна Министерството на образованието и науката оспорват, че в СУПЦ „С.Г.", гр. П. и другите социални заведения от тази категория работи педагогически персонал по смисъла на на § 1. Допълнителна разпоредба от Постановление № 63 на Министерски съвет от 11.04.1991 г. за образуване на социални учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност (обн., ДВ. бр. 32 от 23.04.1991 г., изм. ДВ. бр. 68 от 20.08.1991 г.) във връзка с чл. 2, ал. 2 от Наредба № 5 от 14.05.2002 г. за нормите за задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета (обн., ДВ. бр. 51 от 21.05.2002 г., изм. ДВ. бр. 83 от 24.09.2004 г.). Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 14.05.2002 г. работно място за длъжност „учител" се открива при наличие на учебни часове за изпълнение на пълна норма за задължителна преподавателска работа.

Видно от приобщеното по преписка № 116 за 2007 г. по описа на КЗД поименно разписание на длъжностите на СУПЗ „С.Г.", гр. П. в сила от 01.01.2007 г. на основание ПМС № 324/06.12.2006 г., утвърдено от кмета на общ. П. част от персонала (общо 35 души) са назначени на длъжност „учител". Ответната страна не е оспорила наличието на учителска правоспособност и следователно, съставът приема изложеното в колективната жалба, че това са провоспособни преподаватели със съответна изискуема от закона квалификация.

Страните не оспорват, че от 01.01.2003 г. съществуващите 9 на брой СУПЗ стават самостоятелни звена към съответните общини (без да са юридически лица, но под управление на кметовете на съответните общини) съгласно §. 37 от Закона за социално подпомагане.

Не се оспорва и получената официална информация от Националната агенция за приходите към Министерството на финансите, че от всичките СУПЗ в страната се превеждат вноски в Учителския пенсионен фонд, както и във фондовете на Допълнителното задължително професионално осигуряване.

Настоящият петчленен състав за множествена дискриминация приема за безспорно установено твърдението на жалбоподателите, че те осъществяват педагогическа дейност в съответствие с изискванията на МОН, а именно имат преподавателска натовареност и работят по образователни програми за обучение, т.е. полагат равностоен труд съпоставим с труда на преподавателските кадри в системата на народната просвета.

Относими към жалбата правни норми: Конституцията на Република България, Междунороден пакт за икономическите, социалните и културните права, Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958 г. (ратифицирана с Указ № 205 на Президиума на Народното събрание от 03.06.1960 г., обн. „Известия", бр. 46 от 07.06.1960 г., ратификацията е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 22.07.1960 г., в сила за България от 22.07.1961 г.), Европейска социална харта (ревизирана), Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране при заетостта и упражняването на занятие, Решение на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно утвърждаване на програма за действие на общността за борба с дискриминацията (2001-2006 г.), Кодекс на труда, Закон за защита от дискриминация, Закон за социалното подпомагане и всички посочени по-горе законови и подзаконови нормативни актове.

Предвид гореизложеното, събраните по преписката доказателства и материали, обсъждайки ги в съвкупност и поотделно, съобразявайки становищата на страните и правейки обзор на относимите по конкретната жалба разпоредби,

Петчленен разширен заседателен състав прие, че се налагат следните изводи:

Конституционно гарантирано право на всеки български гражданин е основното право на труд и на заплащане, съответстващо на извършената работа. В чл. 48 от Върховния закон на Република България е въведена още една конституционна гаранция за осъществяването на това право и то е, че държавата се грижи за създаването на условия за осъществяване на това право. Пак в Конституцията е прогласено, че лицата с физически и психически увреждания се намират под особената закрила на държавата и обществото, както и, че държавата като институция създава условия за осъществяване правото на труд на лицата с физически и психически увреждания. Не може да не се има предвид, че тяхното социализиране и достъп до пазара на труда е свързано с процеси на обучение и получаване на професионална квалификация според специфичните им потребности, за да имат равени възможности в упражняване правото на труд и съответстващо на него заплащане.

Международният принцип за забрана на дискриминацията в заетостта и професиите е договорно утвърден както в универсални, така и в регионални международни инструменти. По редица от тези инструменти (ратифицирани от Република България, обнародвани и в сила за България) страната ни е поела международноправни задължения, които следва да изпълнява чрез адекватни мерки, включително и чрез законодателни такива. Адекватните мерки също включват такива от административен характер, водене на официална статистика, както и адекватно финансиране на недопускането на неравното третиране. Равното заплащане за равен или равностоен труд произтича от принципа за недискриминация в заетостта и професиите.

Настоящият състав вече е отбелязъл по-горе, че Република България е поела международноправно задължение за признаване и осигуряване на справедлива заплата и еднакво възнаграждение за равностойна работа без никакво различие в изпълнение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, б. (a) (i) от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права. Международният пакт съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред норви на вътрешното право, които му противоречат. Съгласно чл.27 от Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. (ратифицирана с Указ № 503 на Държавния съвет от 12.02.1987 г. - ДВ. бр. 14 от 1987 г., обн. ДВ. бр. 87 от 10.10.1987 г., т.е. има статут на международните договори съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията) държава-страна по международен договор не може да се позовава на разпоредбите на своето вътрешно право като оправдание за неизпълнение на този договор. Както е видно от становищата на Министерството на труда и социалната политика (писмо с вх. № 90-15-1121 от 14.08.2007 г. по описа на КЗД и писмени бележки с вх. № 90­15-7 от 17.01.2008 г. по описа на КЗД), Министерството на образованието и науката (вх. № 90-08-971 от 10.08.2007 г. по описа на КЗД) и Министерството на финансите (вх. № 80-00-3 от 16.01.2008 г. по описа на КЗД) се опитват да не зачитат международните договорни задължения на Република България като се позовават на действащи норми на вътрешното законодателство и свои собствено тълкувания на Закона за защита от дискриминация и Закона за социално подпомагане, както и на редица подзаконови нормативни актове.

Гаранция за спазване принципа на равно третиране е способността на една държава да посрещне задълженията си. Нещо повече, членството на българската държава в Европейската съюз сочи основните приоритетни области, произтичащи от критериите от Копенхаген, според които членството изисква: страната да има стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека, каквото е основното човешко право на труд и за възмездност на положения труд (чл. 242 от Кодекса на труда).

Директива 2000/78/ЕО от ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране при заетостта и упражняването на занятие на Европейския съюз, Заключителни разпоредби, член 16, очертава рамките за спазване принципа на равно третиране от държавите-членки. Те следва да вземат необходимите мерки за да гарантират, че всички закони, подзаконови актове и административни разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, са отменени. Като важен инструмент на правото на Общността, директивите посочват резултата, който трябва да бъде постигнат във всяка държава-членка. Цитираната Директива регламентира дискриминацията в сферата на заетостта, като следва да се осигурят подходящи, ефективни и практически мерки, за осигуряване на обучение и средства за интеграция и на хората с увреждания.

Разглежданият от настоящия състав проблем има две страни: от една страна е гарантираното право на обучение и професионална квалификация на хората със специфични потребности, за които държавата следва да оказва специална закрила, каквито са обучаващите се курсисти в СУПЗ (сега СУПЦ) с физически и умствени увреждания, от друга страна, за да гарантира това тяхно право и да отговори на специалните им образователни потребности, държавата следва да се погрижи за квалифицираните преподаватели, така че на практика те да получават адекватно обучение, като тези квалифицирани кадри следва да получат по-добри условия на труд, към които спада и справедливото му заплащане.

От направеното проучване по преписка № 116/2007 г. по неоспорим начин се доказа, че на специалистите, обучаващи курсисти с професионална насоченост за получаване на професионална квалификация, които имат специални образователни потребности от индивидуална работа, съобразно увреждането, не се предоставя дотатъчна мотивация. Нещо повече, за разлика от колегите си преподаватели в помощните училища към системата на Министерство на образованието и науката, на тях не им се предоставя допълнително възнаграждение по Наредбата за допълнителнителните и други трудови възнаграждения, специфицираща предвидени от нормативен акт с по-висша степен на юридическа сила права. Това е установеното в чл. 244, т. 2 от Кодекса на труда право на работниците и служителите по трудово правоотношение за получаване на допълнително трудово възнаграждение. Преподавателският състав от системата на МОН получават 322 лева годишно допълнително възнаграждение. За безплатно работно облекло на жалбоподателите се предоставят около 60 лева годишно или никакви средства, за разлика от преподавателите в системата на МОН, получаващи не по-малко от 1 минимална работна заплата за страната, определяна от Министерски съвет; на жалбоподателите не се изплащат допълнителни възнаграждения за работа при специфични условия, каквито се изплащат на колегите им от системата на МОН, възлизащи на 12% от основната месечна работна заплата за работа с ученици с нарушено зрение, с увреден слух, както и 4% от началната основна заплата за работа в оздравителни училища с ученици с умствена изостаналост по Наредба № 2/07.09.2006 г.

Остава открит въпроса за предоставяне на по-благоприятни условия за заплащане труда на обучаващия педагогическия персонал, зает в социалните учебно-професионални центрове. До този момент те получават най-ниските заплати, независимо, че това са делегирани дейности, придадени в управление към общините, финансирани от държавния бюджет.

От събраните по преписката материали, доказателства и отговори на държавните институции, МТСП, МОН и МФ, става ясно, че за решаване на въпроса относно заплащането на труда на жалбоподателите се изисква адекватно финансиране, което би могло да намери своето решение, като се съгласува между Министъра на труда и социалните грижи и Министъра на финансите, след което с решение, Министерски съвет да определи месечните работни заплати, както и допълнителните възнаграждения на педагогически кадри и възпитатели от СУПЗ (сега СУПЦ), по реда за определяне на месечните заплати в бюджетните организации и дейности. В този ред попада определянето на адекватно заплащане на жалбоподателите, независимо от факта, че са извън системата на Министерството на образованието и науката и са придадени към функции „Соцално осигуряване, подпомагане и грижи" с ресорно Министерство на труда и социалните грижи.

Настоящият състав приема за доказан факта, че от 1991 година насам заинтересованите държавни институции, имащи отношение към статута на тези социални специализирани заведения за обучение на хора със специфични потребности, както и към статута, респективно заплащането на труда на преподавателите в тях, не са предприети никакви стъпки за решаването на поставяните пред тях въпроси от страна на жалбоподателите, довело да значителна разлика в заплащането на техния труд в сравнение с педагогическия персонал, работещ в системата на МОН.

Настоящият състав приема колективната жалба от членовете на учителския колектив, преподаващ в СУПЗ (СУПЦ) „С. Г" гр. Пловдив за основателна относно твърденията за неравно третиране спрямо учителите, заети в системата на Министерство на образованието и науката, и в частност, спрямо преподавателите в помощните училища и поради следните съображения:

Вземайки предвид принципът, залегнал в българското трудово законодателство и по специално в чл. 8, ал. 3 от КТ, регламентиращ недопускането на пряка и непряка дискриминация при осъществяване на трудовите права и задължения на работниците и служителите, и доразвит в чл. 14, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация, че работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв труд или равностоен труд, като критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители;

Вземайки предвид чл. 7, ал. 1, б. (a), (i) от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права;

Вземайки предвид Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958 г.;

Вземайки предвид Европейската социална харта (ревизирана);

Вземайки предвид Директива 2000/78/ЕО от ноември 2000 година;

Вземайки предвид Решение № 7 от 2 юли 1992 г. по конституционно дело № 6 от 1992 г. (обн., ДВ. бр. 56 от 10.07.1992 г.) на Конституционния съд, съгласно което международните договори (двустранни и многостранни международни споразумения), по които страна е Република България, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право и съдържащите се в тях правни норми са източник на права и задължения и имат предимство по смисъла на чл. 5 от , ал.4 от Конституцията пред нормите на вътрешното законодателство;

Както и, че по силата на тези международни задължения Република България следва да прилага приетия от нея принцип „равенство в заплащането за равен или равностоен труд", отнасящо се до размера на заплащането, като термина „заплащане" включва обикновената, основната или минималната работна заплата и всички други възнаграждения, плащани пряко или косвено, в брой или в натура.

Настоящият състав прави следните изводи:

Съпоставяйки труда на преподавателите - жалбоподатели с тези, на преподаващи в помощните училища от системата на МОН и в паралелките, за професионално обучение към тях, открити на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба № 6 от 19.08.2002 г., за обучение на деца със специални образователни потребности, намира, че няма разлика в полагания от едните и от другите труд в процеса на обучение. Това е така, защото и едните и другите изпълняват сходни по естеството си трудови функции, обучение и възпитание на деца, навършили 16 години със специфични образователни потребности и/или с хронични заболявания, които включват консултативна, корекционно-възпитателна, рехабилитационна дейност, насочена към коригиране и компенсиране на съответните увреждания и нарушения и стимулиране на развитието на децата и курсистите. Нещо повече, успеваемостта на обучение и интегриране на курсистите с намалена трудоспособност, завършващи СУПЗ „С. Г." е между 60-70%. И в двата вида специализирани заведения се обучават деца и ученици с увреден слух, с нарушено зрение и с умствена изостаналост, за чието обучение обективни обстоятелства изискват специални знания и умения при тяхната подготовка. Обективните критерии за изпълнение на трудовите функции и в двата вида заведения са квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа, които са едни и същи. Под квалификация, съгласно трудовото законодателство, следва да се разбира професионалната квалификация - образование, знания, умения, съобразно изискванията за длъжността преподавател-педагог в тези заведения с професионална насоченост. Вторият критерий е нивото на изпълнение на възложената работа, включваща срочното, количественото и качественото изпълнение на възложената работа. Нещо повече, завършващите помощни училища, преминават 2-годишни курсове на обучение от страна на преподавателските екипи, докато в СУПЗ те преминават 3 годишни курсове на обучение, което е по-голяма гаранция за успешното завършане на обучението от повечето курсисти. Самият обучителен процес изисква висока степен на концентрация и психологическо изследване на интелекта, така че резултатите от положените обучителни усилия да бъдат положителни. Няма спор относно трудността на работата с тези млади хора, както споделят самите жалбоподатели. Съпоставката между преподавателите - жалбоподатели и тези от системата на МОН сочат, че няма разлика в тяхното образователно и професионално-квалификационно ниво. По този въпрос сочат като доказателства събраните по преписката писмени становища, че жалбоподателите са преминали преквалификационни курсове, необходими за адекватното обучение на курсисти със специфични образователни потребности.

Социалнитеучебно-професионални заведения са създадени през 1991 г. с Постановление № 63 (обн. ДВ. бр. 32 от 23 април 1991 г.), като социални учебно-професионалните заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност за предоставяне на възможност на ученици/курсисти от 16 до 35 години, с увреден слух, зрение и лека умствена изостаналост да преминат обучение с професионална насоченост и образование, за да имат шанса за професионална и социална реализация, по начин да не се засяга тяхното човешко достойнство.

Независимо от регламентацията на чл. 34 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, че „Социален учебно-професионален център", в каквито са преименувани, съществуващите до този момент социални учебно-професионални заведения, са определени като „комплекс от социални услуги", насочени към професионално обучение на лица с определена степен намалена работоспособоност, навършили 16 години и деца в риск, навършили 16 години, същността на тяхното предназначение не е променена. Поради невъзможността да покрият държавните образователни изисквания за учебно съдържание поради специални образователни потребности и увреждания, обучаващите се в СУПЗ (СУПЦ) и в паралелките към помощните училища, се обучават по нарочни програми и планове, които са сходни и в двата вида специализирани заведения. Разликата е в това, че едните поради организационно-техническата им регламентация попадат в системата на МОН, а другите в системата на МТСП като признати от законодателя „социални услуги". Това по същество не променя характера на полагания от преподавателите-педагози и в двете системи труд като трудова функция.

Настоящият състав прави извода, ча са налице „сходни" обстоятелства по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закон за защита от дискриминация при по-неблагоприятното третиране на преподавателите - жалбоподатели спрямо другата категория преподаватели, заети в системата на МОН, при оформяне размера на заплащането за положения от тях труд, под формата на обучение и възпитание с професионална насоченост на навършили 16 години непълнолетни с доказана намалена работоспособност и деца в риск навършили, 16 години. Основен аргумент относно извода, че техните задължения са изравнени за разлика от правата им на равно заплащане за равностоен труд в сравнение със учителите от системата на МОН е фактът, че им се удържат вноски и се превеждат суми в Учителския пенсионен фонд (УчПФ), както и за фондовете за Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), съгласно информация получена от Национална Агенция по приходите. Удържайки им вноски за УчПФ, държавата е признала техния статут на учители, независимо, че са в системата на Министерството на труда и социалната политика.

Дейността извършвана в СУПЗ (сега СУПЦ), както и статутът на преподавателите заети в тях е от изключителната компетентност на държавата, тъй като по смисъла на чл. 4 от Закона за социалното подпомагане, Министерският съвет определя държавната политика в областта на социалното подпомагане, а Министърът на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика в областта на социалното подпомагане, което има за цел предоставяне на „социални услуги", чрез които се подпомагат и разширяват възможностите на лицата, имащи право на тези услуги, да водят самостоятелен начин на живот. Тези „социални услуги" се предоставят в специализирани институции, каквито се явяват СУПЗ, сега СУПЦ.

Дискриминацията спрямо преподавателския персонал, работещ в Социалните учебно-професионални центрове (преди СУПЗ), е допусната от законодателя, който изрично е приравнил педагогическите кадри, работещи в социалните учебно-професионални заведения, по статут към учителите от системата на народното образование (вж. § 1. от Допълнителна разпоредба на Постановление № 63 на Министерски съвет от 1.04.1991 г. за образуване на Социални учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност, а след това с последващо законодателство, променящо статута на тези заведения (Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане), е променил статута на заведенията като специализирани институции за предоставяне на социални услуги (чл. 36, ал. 3, т. 3) без да промени статута на преподавателския състав.

Нарушението на Закон за защита от дискриминация и принципа за недопускане на дискриминация, настоящият състав вменява на Министъра на труда и социалната политика, допуснал нарушение и на чл. 3 от Закон за социалното осигуряване, уреждащ обществените отношения, свързани със социалното подпомагане на гражданите в Република България. Тази разпоредба императивно налага, че при осъществяване на социалното подпомагане не се допуска пряка или непряка дискриминация.

Съгласно Решение № 5 от 17 април 2007 г. по конституционно дело № 11 от 2006 г., държавната власт е ограничена от изискването за зачитане на правата на човека в рамките на демократичната Конституция на националната държава, от ратифицираните международни актове по правата на човека, от ценностите и императивите на наднационалния европейски конституционализъм и от демократичните стандарти и принципи на международното право. И тъй като законодателят е възприел принципа на социалната справедливост и за да го гарантира, функциите по „социално осигуряване, подпомагане и грижи", към които е отнесъл и специализираните центрове за професионално обучение на лицата с намалено зрение, слух и умствена изостаналост, той е вменил тази грижа на държавата чрез Министерство на труда и социалната плотика. Още повече, че това са делегирани дейности, финансирани от държавния бюджет чрез общинските бюджети по стандарти за численост на персонала и издръжка, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. Министерският съвет определя заплатите в бюджетните организации и дейности.

Без значение остават правно-техническите методи, чрез които би следвало да се постигне като резултат прилагане на принципите, произтичащи от от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите, Европейската социална харта (ревизирана), Директива 2000/78/ЕО от 17 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране при заетостта и упражняване на професия, частонст на принципа „равно заплащане за равен или равностоен труд", произтичащ от всеобщата забрана за дискриминация. Забраната на дискриминацията и произтичащият от нея принцип „равно възнаграждение за еднакъв или равнастоен труд" се съдържа и в Закона за защита от дискриминация (чл. 4, ал. 1 и чл. 14, ал. 1).Тези основни принципи са безспорно приложими по отношение на жалбоподателите и останалите преподаватели-педагози в деветте на брой СУПЦ в страната.

На основание гореизложеното петчленният състав за множествена дискриминация на Комисията за защита от дискриминация, образуван с Разпореждане на Председателя на КЗД № 284/17.07.2007 г. намира, че жалбата на преподавателския колектив на СУПЗ (сега СУПЦ) „С. Г.", гр. Пловдив за основателна и като такава тя следва да се уважи.

Воден от гореизложеното на основание чл. 64 във връзка с чл. 65 и чл. 66 от Закон за защита от дискриминация, ПЕТЧЛЕНЕН заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация

ДИСКРИМИНАЦИЯТА е допусната от Министъра на труда и социалната политика, който е допуснал нарушение и на чл. 3 от Закон за социалното осигуряване, уреждащ обществените отношения, свързани със социалното подпомагане на гражданите в Република България, и е поставил в по-неблагоприятно положение педагогическия персонал, работещ в Социалните учебно-професионални заведения.

УВАЖАВА колективната жалба на педагогическия колектив на Социално учебно-професионален център за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност (бившо СУПЗ) „С. Г.", гр. П., бул. „Цариградско шосе" № 104, представляван от Директора А. Д. като ОСНОВАТЕЛНА.

На основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закон за защита от дискриминация дава ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕДПИСАНИЕ на Министъра на труда и социалната политика да предотврати и острани нарушението, установено с настоящия акт, на принципа на равно третиране спрямо преподавателите в СУПЦ „С.Г." гр. П. и в останалите 8 специализирани заведения СУПЦ в страната, както и да отстрани вредните последици спрямо тях, предприемайки необходимите мерки с цел регламентиране на адекватно заплащане на труда на жалбоподателите.

Дава 2-месечен срок на Министъра на труда и социалната политика да уведоми Комисия за защита от дискриминация за предприетите мерки и постигнати резултати от преустановяване на установеното нарушение.

На основание чл. 47, т. 6 от Закона за защита от дискриминация дава ПРЕПОРЪКА на Министерски съвет да внесе законодателни промени, които да приведат действащото българско законодателство относно равното заплащане на педагогическия персонал във всички заведения, осъществяващи преподавателка дейност, в съответствие с принципа „равно заплащане за равен или равностоен труд", влючително изплащане на допълнителнолно възнаграждение за работа при специфични условия, изравняване на допълнителното заплащане за клас прослужено време, изравняване на парите, полагащи се за облекло. КЗД ПРЕПОРЪЧВА на Министерски съвет да уеднакви чрез законодателни промени полагаемият годишен платен отпуск на педагогическия персонал, работещ в Социалните учебно-професионални центрове, с този на на педагогическия персонал, работещ в помощните училища от системата на МОН.

Настоящето решение да бъде изпратено на жалбоподателите -педагогическия колектив на Социално учебно-професионален център за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност (бившо СУПЗ) „С.Г.", гр. П. предсавляван от Директора А.Д.; на ответната страна - Министъра на труда и социалната политика; на заинтересаваните страни - Министъра на образованието и науката, Министъра на здравеопазването.

На основание чл. 67, ал. 4 от Закон за защита от дискриминация във връзка с Постановление № 85 от 17 януари 2007 г. за организация и координация по въпросите на Европейския съюз, настоящият акт да бъде изпратен на Министерски съвет като заинтересована страна за сведение.

На основание чл. 67, ал. 4 от Закон за защита от дискриминация, настоящият акт да бъде изпратен на Министерство на финансите, имащо отношение към извършеното разследване.

Настоящето решение подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните в съответствие с разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация.

С Б О Р Н И К