С б о р н и к практика на комисията за защита от дискриминация

Производството е образувано по реда на чл. 50, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация и чл. 4, т. 1 и т. 3 от Правилата за производство пред Комисията въз основа на сигнал от М.М., председател на Сдружение “Х” със седалище гр.С. и жалби от Б.Т.И. от град П., Е.М.Д. от град П., А.Т.Г. от град П., Н.Г.Г. от град П., Л.А.Т. от град Б., Р.Д.И. от град Б., Н.И.Н. от град С., С.П.П. от град С. и Н.Ж.Г. от град С.

Сигналът и жалбите отговарят на изискванията на чл. 51 от Закона за защита от дискриминация и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Правилата за производство пред комисията.

Преписката е образувана с Разпореждане № 000 от 00.00.0000 г. на председателя на Комисията за защита от дискриминация и с оглед изложените оплаквания за по-неблагоприятно третиране по признака „възраст" е разпределена за разглеждане от ad hoc състав.

В сигнала и жалбите са изложени оплаквания за нарушаване на чл. 37 от Закона за защита от дискриминация и твърдения за дискриминация по признак възраст, насочени срещу „ХХХХ” ЕАД. Според подателите на жалбите и на сигнала дискриминацията е насочена както спрямо всеки един от тях, така и спрямо относително неограничен кръг хора - на практика спрямо всички, навършили 26 години. Доводите им са следните: От 1 август 2006 г. „ХХХХ” ЕАД с адрес гр. С., започва предлагането на СИМ карти с префикс на номерата 0000 по тарифен план с името „ZZZZ”, рекламиран като „най-младата мрежа". Сключилите договори до 31 август по програмата „ZZZZ” не заплащат месечна такса и могат да разговарят помежду си за 0,01 лв на минута в рамките на 500 минути. За сключилите договор след 31.08.2006 г. цената за минута разговор в рамките на 500 минути е 0,05 лв. Условията по тези тарифни планове, сравнени с другите, предлагани от същия оператор, са значително по-изгодни. За присъединяването към този тарифен план „ХХХХ” ЕАД е въвел възрастови ограничения: абонати на „ZZZZ” могат да бъдат само лица между 14 и 26 годишна възраст. По оценка на жалбоподателите този факт съставлява дискриминация.

Жалбоподателите излагат тезата, че „ZZZZ” е не просто тарифен план, каквито „ХХХХ” ЕАД предлага в няколко вида, а става въпрос за отделен продукт, отделна търговска марка с отделно лого, тъй като продуктът се определял според неговото наименование, т.е. търговската му марка. В този смисъл „ZZZZ” е отделна услуга, дефинирана и индивидуализирана посредством отделен префикс и недопускането на лица над 26 години до този продукт осъществява състава на чл. 37 от Закона за защита от дискриминация.

Едновременно с това „ХХХХ” ЕАД подема медийна кампания, която, според жалбоподателите, се характеризира с агресивност, наглост, бруталност и неглижиране положението на възрастните хора и особено на пенсионерите, представяни като смешни, нещастни, озлобени, саркастични и агресивни към младото поколение хора, поради невъзможност да се присъединят към предлаганата от „ХХХХ” ЕАД услуга. Според оценката на жалбоподателите „ZZZZ by XXXX” се рекламира като отделна мобилна мрежа, отделна услуга (продукт), като основното послание на рекламата е, че услугата е достъпна само за група хора, определени по възрастов признак.

Ответната страна отрича изцяло твърденията на жалбоподателите за наличие на дискриминация по признак възраст. Уточняват, че „ZZZZ” е тарифен план, съобразен с разпоредбите на чл. 146 и чл. 214, ал. 1 от Закона за далекосъобщенията и насочен към определена категория потребители. Тълкуват разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от същия закон в смисъл на даваща възможност за предоставяне на различни ценови пакети и отстъпки в зависимост от категорията крайни потребители при спазване на принципа на равнопоставеност и публичност. Аргументи в полза на защитаваната теза намират и в разпоредбата на чл. 7, т. 13 от Закона за защита от дискриминация, която урежда една от хипотезите, според която не представляват дискриминация „специалните мерки в полза на лица или групи от лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими". В контекста на това тълкуване твърдят, че новият тарифен план „ZZZZ” е насочен към лица между 14 и 26 годишна възраст, третирани като лица в неравностойно положение, тъй като същите имат ниски доходи и за тях следва да бъдат създадени условия за пълноценно приобщаване към обществото. Дават пример с практиката на „много авиокомпании и дружества от железопътния и автобусния транспорт", предвиждаща специални оферти и отстъпки за „млади хора". В същия смисъл споменават и практиката на European Youth Card Association (EYCA), в която членуват 37 държави от ЕС, състояща се в предлагане на хората под 26 годишна възраст на различни услуги, отстъпки и привилегии, които стимулират активност в обществения живот, информираност и ползване на паневропейски услуги. Казват, че EYCA стимулира всички държави членки на организацията да предлага на младите хора отстъпки при достъп до транспорт, настаняване, развлекателни услуги и всякакви отстъпки и привилегии при ползването на услуги, насочени към повишаване стандарта им на живот.

След като се запозна с доказателствата по преписката, специализираният ad hoc състав установи следното: в различни периоди от време жалбоподателите са изявили воля да се присъединят към програмата, сключвайки договори за тарифен план „ZZZZ” на „ХХХХ" ЕАД, но получили отказ с мотива, че посоченият тарифен план е насочен към потребители на възраст между 14 и 26 години. Съставът приема тези факти за безспорно установени, тъй като се потвърждават и от ответната страна, която заявява, че „по принцип" услугите на тарифен план „ZZZZ” ползват само лица в предварително определените възрастови граници. Също така от приложените към преписката като писмено доказателствено средство общи условия на тарифен план „ZZZZ” се вижда, че същият се прилага „само за абонати - физически лица, на възраст от 14 до 26 години" и в този смисъл са предварително и публично оповестени и не се нуждаят от доказване.

Във връзка с гореизложеното съставът счита следното: за да установи дали отказът от сключване на договори по тарифен план „ZZZZ” с лица, навършили 26 години, представлява нарушение на чл. 37 от Закона за защита от дискриминация, е необходимо преди това да отговори на въпроса дали наличието на програмата „ZZZZ”, насочена към определена възрастова група потребители, е дискриминация.

Ответната страна – „ХХХХ” ЕАД, е търговско дружество; като такова притежава качеството търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и участва в стопанския оборот в това си качество. Основни принципи както в гражданскоправните, така и търговскоправните отношения е свободата на договаряне и автономията на частноправните субекти. Според чл. 9 от Закона за задълженията и договорите страните свободно определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Границите на договорната свобода се очертава от императивните правила на закона и добрите нрави. Съставът счита, че тарифен план „ZZZZ” не противоречи на морала и добрите нрави и не нарушава императивното правило, вложено в забранителната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Основанията за този извод са следните. Известно е, че в основата на императивните правила е залегнала идеята за опазване и гарантиране на обществения интерес. Наличието на едностранно и предварително установени клаузи в договора, т.нар. общи условия, е обичайна практика в областта на търговския оборот. Предложенията, насочени към лица от определена възрастова група, все още не означава дискриминация и игнориране на останалите възрастови групи. От приложените по преписката писмени доказателства се вижда, че „ZZZZ” е само един от възможните ценови пакети (тарифни планове), предназначен да ползва лица между 14 и 26 годишна възраст. Подобна практика е позната и широко разпространена и в други страни от ЕС и сочената от ответната страна политика на EYCA е само от един от многобройните примери в това отношение. Нещо повече, прави впечатление, че съществуващата практика не изхожда непременно от това дали лицата от тази условно наречена социална група са учащи или не, достатъчен е възрастовият фактор.

Относно твърденията на жалбоподателите, че ценовите параметри на програмата „ZZZZ” са по-благоприятни в сравнение с другите ценови пакети, предлагани от „XXXX” ЕАД, и това е основание да се приеме, че тя е дискриминационна по отношение на останалите възрастови социални групи, то съставът счита, че това твърдение не беше доказано. Предоставянето на преференции или специални мерки за определени групи в обществото, обединени по възрастов или друг признак, не води непременно до неравно третиране спрямо другите членове на обществото. Този принцип е залегнал в някои от разпоредбите на Конституцията на РБългария и е отчетен от законодателя в хипотезите на чл. 7 от Закона за защита от дискриминация.

Неравното третиране се установява на принципа на сравнението - чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация казва, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В този смисъл, от гледна точка на предмета на настоящето производство, би било мислимо да се установява евентуална дискриминация, ако на жалбоподателите е отказано да се присъединят към тарифния план „ZZZZ”, въпреки че попадат в същата възрастова граница от 14 до 26 години, или пък ако други лица, въпреки навършването на изискуемата от програмата и общите условия максимална възраст от 26 години, са сключили договори с „XXXX” ЕАД по програмата „ZZZZ”.

Във връзка с твърденията на жалбоподателите, че тарифен план „ZZZZ” всъщност представлява услуга, предлагана само на потребители между 14 и 26 годишна възраст, което поставя в неблагоприятно положение останалите потребители, то съставът счита, че компетентна да се произнесе по този въпрос е Комисията по далекосъобщенията в качеството й на независим и специализиран държавен орган, осъществяващ контрол и регулиране в сферата на далекосъобщенията. В тази част съставът оставя жалбата без разглеждане.

По отношение искането на жалбоподателите за установяване на дискриминация в рекламирането на програмата „ZZZZ”, то съставът намира жалбите за основателни в частите им, отнасящи се до рекламирането й посредством клипове, излъчвани по телевизия BTV. Ответната страна не успя да докаже, че това не е така, като не изпълни изискването на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, разпределящо доказателствената тежест между страните така: в производството за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Приема, че е налице дискриминация по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. и аргументите за това са следните. Рекламните клипове, излъчвани по телевизия BTV, са публично известни; те са факт от публичното медийно пространство; станали са достояние на голяма част от обществото, включително и на състава по настоящата преписка. Констатира, че рекламата съдържа елементи на противопоставяне по възрастов признак; че образът на възрастните хора в рекламния продукт е отблъскващ, гротесков и пародиен: възрастни хора, които отмъщават, бият и нападат млади хора, с подтекста, че причината за озлоблението им е планът „ZZZZ”, има за резултат накърняване достойнството на възрастните членове на обществото; създава враждебна среда, защото противопоставя поколенията; създава обидна среда, защото унизява възрастните хора; създава застрашителна среда, защото си служи с насилие и внушава насилие; предпоставка е за негативно отношение спрямо възрастните хора. Този рекламен клип налага агресивно програмата „ZZZZ”, което, по мнение на състава, представлява нарушение на добрия тон и добрите нрави; нарушава правото на уважително и равно третиране на по-възрастните членове на обществото.. Воденето на политика, насочена към определена социална група, е немислима, ако тази политика бъде рекламирана и популяризирана с обидни за останалите членове на обществото средства. Създаването на обективно оправдани и разбираеми от обществото практики, насочени към младите хора, не могат да бъдат поставяни и внушавани в контекста на пренебрегване и осмиване на по-възрастните членове на обществото, което само по себе си води или може доведе до тяхното по-неблагоприятно третиране и възприемане.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 64 във връзка с чл. 65 и чл. 66 от Закона за защита от дискриминация ad hoc съставът на Комисията за защита от дискриминация постанови следното

УСТАНОВЯВА, че ответната страна „XXXX” ЕАД в качеството си на рекламодател е извършил действия, допуснал е реклама, която води до дискриминация по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация, което представлява нарушение по смисъла на чл. 78, ал. 1 от Закона.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр преустановяване на нарушението, като „XXXX” ЕАД следва в качеството си на рекламодател да предприеме необходимите мерки за преустановяване излъчването на същата реклама.

ПРЕДПИСВА на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр на „XXXX” ЕАД да се въздържа в бъдеще от актове, водещи до дискриминация и създаване на предпоставки за такава.

ОСТАВА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите и сигнала в частта им, отнасяща се до искането за установяване, че тарифен план „ZZZZ” представлява услуга и като такава е отказана на лица на основание възрастов признак.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 67, ал. 4, чл. 47 от Закона за защита от дискриминация и чл. 2, ал. 2 от Правилника за устройство и дейността на Комисията за защита от дискриминация изпраща настоящето решение на Комисията за регулиране на съобщенията, за да се запознае с преписката във връзка с наведени твърдения за нарушаване на чл. 146 и чл. 214 от Закона за далекосъобщенията.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 67, ал. 4 и чл. 47 от Закона за защита от дискриминация ИЗПРАЩА НАСТОЯЩЕТО РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ в качеството й на контролен орган по спазване на Закона за защита на потребителите, предвидено в чл. 191, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, за да се запознае с преписката във връзка с наведените и констатирани от състава твърдения за непочтена реклама по смисъла на чл. 39, т. 1 от Закона за защита от потребителите.

Решението се връчва на страните по преписката.

С жалбата се излагат оплаквания за дискриминация на признак „възраст".

Производството по преписката е по реда на Глава четвърта, Раздел I от Закон за защита от дискриминация.

Настоящият състав намира, че жалбата представлява годно правно основание за образуване на производството. Съставът не е установил наличие на отрицателни процесуални предпоставки, посочени в чл. 52 от Закона за защита от дискриминация, които да са пречка за образуването му.

Оплакването е срещу Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. П. /РДСП/ и нейният директор – Л.Т., затова, че след регистриране на искане за пълно осиновяване от жалбоподателката и нейният съпруг не им е предложено дете за осиновяване, поради напредналата й възраст.

ТВЪРДЯНИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА

Е.Х.Г. твърди, че през 2005 г. е подала писмено заявление до Дирекция за социално подпомагане - гр. П. /ДСП/, за пълно осиновяване на дете. Желанието да осинови, е породено от факта, че е бездетна и желае заедно със съпруга си да отгледат дете. Семейството е заявило желание да осинови момче на възраст от 3 до 5 години. Жалбоподателката счита, че причина за нереализиране на осиновяването е дискриминационното отношение към нея въз основа на напредналата й възраст /71 години /. За да кандидатстват за осиновители, Е.Г.Х. и К.Р.С., чиято фактическа връзка на семейни начала е продължила 20 години, сключват граждански брак 2005 г. Бракът е сключен тъй като семейството считало, че така по-лесно ще бъдат одобрени от държавните институции за осиновители и ще отгледат дете в семейна среда. Тя твърди, че и двамата са материално осигурени. Е.Г.Х. е действащ адвокат, вписана в адвокатска колегия, а съпругът й упражнява професията шофьор.

През 2005 г., Е.Г.Х. подава молба за осиновяване до Отдел „Закрила на детето" към ДСП - гр. П. Отговорът е, че има шансове за осиновяване. Жалбоподателката представя пред дирекцията необходимите документи /23 на брой, съгласно приложен списък/. След проведено социално проучване от страна на ДСП-П, е изготвен „социален доклад" с мнение, че семейството е годно за пълно осиновяване и отглеждане на дете.

Дирекцията издава на Е.Г.Х. и К.Р.С. Разрешение № Х/2005 г. за вписване в Регистъра за осиновяващи към РДСП- П., при условията на пълно осиновяване.

Към момента на завеждане на жалбата в Комисия за защита от дискриминация, съдебната процедура за осиновяване не е задвижена от РДСП –П. по реда на СК.

Жалбоподателката твърди, че в нейно присъствие, на проведено съвещание, директорката на детски дом в кв. „Т" в гр. П. е изразила мнение, „че до края на 2006 г. всички деца трябва да намерят свой дом". Л.Т., директор на РДСП – П. към този момент е отговорила: „ако всички деца бъдат осиновени, тя няма да има къде да работи". Жалбоподателката твърди, че персонала на специализираните домове за наставяне на деца, се опасяват от съкращения, ако настанените в тях деца бъдат осиновени.

Жалбоподателката също така твърди, че на среща с началника на Отдел „Закрила на детето", И.Н. същата е заявила, „че точно когато детето ще има най - голяма нужда от нея, тя ще бъдеш умряла".

С допълнителна молба вх. № 00-00-0000 от 00.00.2000 г., жалбоподателката уточнява следните факти:

Тя е присъствала на съвещание в Д. к, състояло се в края на 2005 г. и председателствано от Л.Т. На него са обсъдени като форма за грижа на децата, подлежащи на осиновяване - приемни семейства. Присъствали са и д-р А. В., директор на ДМСГ, гр. П, кв. „Т"; Д. К., директор на ДОВДЛРГ, с. Д. и социален работник И. К., от 0 "ЗД" към ДСП - гр. П.

Д-р А. В. е заявявила, че за цялата 2005 г. са определени само две деца за осиновяване.

На жалбоподателката в продължение на две години не е предлагано дете за осиновяване. Поради тази причина, тя е публикува статия във вестник „Х”, приложена като доказателство към жалбата.

В разговор между жалбоподателката и Л.Т., директор на РДСП–П., Л.Т. препоръчва на жалбоподателката да се насочи към 16-годишен младеж, с изграден характер.

Искането отправено към Комисия за защита от дискриминация е, да установи дискриминационно отношение спрямо жалбоподателката на признак „възраст" от страна на отдел „Закрила на детето" гр. П. и Директора на РДСП – П., изразено в лишаване от възможност да осинови дете заедно със съпруга си при условията на пълно осиновяване.

Жалбоподателката възразява срещу отказа с аргумента, че единственото законово ограничение в Семейния Кодекс е изискването за възрастова разлика между осиновител и осиновен от 15 години. Възразява и с аргумента, че съпругът й е значително по-млад от нея и би могъл да отгледа детето.

Е.Г.Х. иска от настоящия състав на Комисия за защита от дискриминация да уважи жалбата й, да постанови решение, с което да наложи принудителни административни мерки по отношение на Регионална дирекция „Социално подпомагане"–П. и издаде задължително предписание за предотвратяване на дискриминацията спрямо нея по признак „възраст", както и да наложи имуществена санкция, съобразно Закона за защита от дискриминация.

По преписката са представени следните доказателства от жалбоподателката:

1.Статия, публикувана във вестник „Х" под заглавие „Искам да отгледам дете, държавата не дава" с поднадслов: „70-годишната Е.Х.". В нея е описана историята на семейство С., които живеят заедно от 20 години и сключват граждански брак за да осиновят и отгледат дете;

2. Препоръка за семейството от д-р Ц.Г.П.;

3. Списък на необходимите документи за кандидат-осиновителите.

За нуждите на проучването са изискани документи и обяснения от Дирекция „СП" - гр. П., с директор И.К. и от Регионална дирекция „СП"- гр. П., с директор Л.Т., към АСП към МТСП.

I. Първоначалния отговор от директора на ДСП-П. е с вх. № 00-00­00 от 00.00.2000г. е табличен вариант на постъпилите заявления за разрешение за вписване в Регистъра на кандидат-осиновяващи за периода 2005-2007 г. В него са отразени в хронологичен ред 44 броя искания, но не е отразено заявлението на семейство Е.Г.Х. и К.Р.С. Като приложение е представено копие от досието им - пълен комплект документи, необходими за вписване в Регистъра на осиновяващихпри условията на пълно осиновяване.

Разрешението за вписване е с № Х/2005 г., издадено от ДСП гр. П. Приложен е изготвеният „социален доклад", относно социалното проучване на жалбоподателката и нейното семейство, отразяващ годността им за осиновители. Той е изготвен на основание чл. 57а, ал. 1 - 3 СК, чл. 21, т. 13 от Закон за закрила на детето въз основа на заявление с вх. № ХХХ/2005 г. След проучването, са проведени 5 срещи с жалбоподателката и една среща с техния поръчител. Заключението в социалния доклад е: „Е.Г.Х. и съпругът й К.Р.С. са годни да осиновят едно дете от български етнически произход на възраст до 5 години. Притежават необходимите материални, финансови, здравословни, морални качества и психическа нагласа да бъдат родители. В състояние са да се справят добре с процеса на осиновяване и на възникналите във връзка с това трудности."

След запитване от страна на КЗД постъпва втори отговор от ДСП – П. с вх. № 00-00-0000 от 00.00.2000 г. В таблицата към отговора, с пореден номер VIII-ми, е включено заявлението на Е.Г.Х. и съпругът й, от общо 45 кандидати. От така представените документи е видно, че семейството се е заявило като кандидат - осиновители на Х.Х.2005 г., с вх. № СП-ХХХ и че за 2005 г., единствено семейството на жалбоподателката, не е осиновило дете с влязло в сила съдебно решение, от общо 15 кандидат-осиновители. Останалите кандидати са осиновили, без спазване хронологията на вписване в регистъра. След заявлението на жалбоподателката са осъществени 7 осиновявания през 2005 г. При вписани 30 заявления през 2006 г. едно семейство и един несемеен кандидат са осиновили деца.

II. С вх. № 00-00-000 от 00.00.2000 г. е постъпил отговор от директора на РДСП - гр. П., към Агенция за социално подпомагане. Приложени са извлечение от Регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване. Семейството на жалбоподателката е вписано в Регистъра на 14.10.2005 г. Искането им е разглеждано в три заседания на Съвета по осиновяване /СО/ към РДСП, както следва: на 24.11.2006 г., 16.02.2007 г., 31.05.2007 г. В отговорът е посочено, че членовете на Съвета по осиновяване не са определили семейството на жалбоподателката за подходящи осиновители. Основният мотив е, че „с оглед възрастта си кандидат-осиновителката не би могла да задоволи потребностите на дете на посочената от нея възраст. Видно от извлечението от Регистъра няма друга кандидат-осиновителка дори на близка до нейната възраст, с която да бъде в равнопоставено положение по този признак." Към отговора е приложена Заповед № ЗД-РД ХХХ/2007 г. за назначаване на членовете на Съвета по осиновяване при РДСП гр. П. и цялата преписка на семейството на Е.Г.Х.

От предоставените документи също така е видно, че Директорът на РДСП –П. е изпратил 13 молби до районния съд за допускане на пълно осиновяване.

Като страни в производството са конституирани:

1. Жалбоподател: Е.Г.Х., гр. П.;

2. Ответна страна:

- Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане" – П., към Агенция за социално подпомагане;

- началник отдел „Закрила на детето" към ДСП, гр. П., И.Н.

3. Заинтересована страна

- Агенция за социално подпомагане към Министъра на труда и социалната политика представлявана от Изпълнителен директор;

4. Свидетели в производството по преписка № 85/2007г.:

- И.К., Директор на Дирекция социално подпомагане, гр. П.;

Членовете на Съвета по осиновяване при РДСП гр. Перник в състав съгласно Заповед № ХХХ/2007г.:

- Е.Б.И., мл. юрисконсурт в Областна администрация –П.;

- Д-р А.Б.Г., директор РЦЗ гр. П.;

- Ю.Д.Р., ст. експерт предучилищно възпитание при РИО гр. П.;

- А.З.М., психолог в отдел „ЗД" при ДСП – П.;

- Д-р А.К.В., директор на ДМСГД гр. П.;

- Д.К.Й., директор ДОВДЛРГ с. Д.;

- М.Б.С., директор на ДОВДЛРГ, гр. Т.;

- М.Й.Д., директор на SOS - детско селище, с.Д.;

Свидетели посочени от жалбоподателката:

- Ц.Г.П., от гр. П., лекар-рентгенолог;

- В.Й.В., от гр. П.

След приключване на проучването по преписката на страните е дадена възможност да се запознаят със събраните материали и доказателства.

Проведено е открито заседание на Х септември 2007 г. В него са събрани свидетелски показания, относими към жалбата на Е.Г.Х.

Със своите показания свидетелката Ц.П. потвърждава факта, че след дългогодишната връзка, Е.Г.Х. и К.Р.С. сключват граждански брак през 2005 г., за да реализират желанието си да осиновят дете, както и че жалбоподателката е споделяла, че има пречки при осиновяването, и че причината, да не им бъде предложено дете е нейната възраст. Свидетелката твърди, че Е.Г.Х. е в добро физическо и психическо здраве.

Свидетелката А.Б.Г., Директор на РЦЗ – П. и член на СО към РДСП – П., в качеството си на лекар (ортопед-травматотолог) и член на съвета по осиновяване заявява, че възрастта на жалбоподателката ще й пречи при отглеждането на малко дете /стр. 26 от протокол от заседание/. Според нея по - подходящо за кандидат осиновителите е дете на възраст 12-14 години. /стр. 25 от протокол от заседание/. Аргументира се с това, че детето е много подвижно, изисква грижи около себе си и по-добра моторика и физическа активност на родителите. На проведени съвещания на СО, А.Г. като член на съвета е изразила мнение, че дете на възраст от 3 до 5 години не следва да се предоставя на семейството на жалбоподателката - протокол № Х от редовно проведено заседание на Х.Х.2006 г. на СО към РДСП – П./. В този случай свидетелката е предпочела конкретното дете да се осинови от несемеен родител. При извършване на преценката си дали кандидат-осиновителската двойка е подходяща свидетелката А. Г. не взема предвид факта, че жалбоподателката кандидатства със значително по-младия си съпруг и мнението й е, че осиновителят следва да е на 35 години.

4. Е.Б.И., юрисконсулт в Областна администрация –П. и член на СО към РДСП дава следните свидетелски показания по жалбата на Е.Г.Х.: на тази осиновителска двойка не следва да се предоставя дете на възраст от 3 до 5 години. Извода прави независимо от личния й опит в отглеждането на малко дете с помощта на нейните родители-пенсионери. За да се защитят максимално интересите на дете от 3 до 5 години, осиновителите трябва да са на възраст от 25 до 50 години, без значение дали са семейна двойка или не. В случая за нея е без значение възрастта на съпруга, тъй като грижите основно падат върху жената, съпруга и майка. На свидетелката не и е известно дали семейството на Е.Г.Х. има подкрепяща среда, т.н. разширено семейство. Лично тя, не е чела „социалния доклад" за кандидат-осиновителската двойка, където е отразено че семейството има роднини. Докладът е прочетен на заседание от Председателя на СО. Свидетелката Е.И. също така, не взема под внимание възрастта на съпруга при преценката си дали двойката е подходяща да осинови дете и счита за пречка за осиновяването късната регистрация на жалбоподателката и съпругът й. Следвало е да бъде заявено в по-подходяща възраст, 50, 55 години. /стр. 41 от протокол от заседание/.

5. Свидетелката И.Й.К., директор на ДСП - П., в това си служебно качество е подписала разрешението да бъде вписана Е.Г.Х. като годна за осиновяване в Регистъра към РДСП-П. с дата Х.Х.2005 г. Твърди, че Дирекцията има за задача да провери годността на кандидат-осиновителя и възможността му да отгледа дете. Дирекцията в 3-месечен срок е проучила заявеното искане и се е произнесла. Свидетелката е определила за социален работник И.К. В социалното проучване е участвал и началник-отдел „ЗД" И.Н. С изготвянето на социалния доклад и издаване на разрешението за осиновяване е приключила ролята на ДСП. Заключението е, че жалбоподателката и нейният съпруг са годни да отгледат дете. Свидетелката посочва, че Е.Г.Х., заедно със съпруга си са годни да отгледат дете на възраст от 3 до 5 години.

6. Свидетелката Ю.Д.Р., експерт предучилищно възпитание към Регионален инспекторат по образование в гр. П и член на СО към РДСП-П. в показанията си пред състава заявява, че кандидатурата на жалбоподателката е обсъждана на няколко заседания на СО, но в нито едно не е взет под внимание факта, че тя кандидатства за осиновяване заедно със съпруга си. Ю.Р. счита, че възрастта не би следвало да е пречка, щом кандидата е в добро здраве. Независимо от това, нейният избор е винаги в полза на по-млад кандидат осиновител. От показания й става ясно, че Ю.Р., не познава семейния статус на жалбоподателката /стр. 52 от протокол от заседанието./

Предвид гореизложеното, събраните по преписката доказателства, съобразявяйки становищата на страните, както и относимите към конкретната жалба правни норми, Втори специализиран постоянен заседателен състав приема за установено следното:

Осиновяването в Република. България е регламентирано в Глава Шеста на Семейния кодекс, Наредба № 4 от 25 ноември 2003 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване, издадена от министерство на правосъдието, министерство на труда и социалната политика /обн. ДВ. бр. 107 от 9 декември 2003 г./, Закон за закрила на детето и Правилник за дейността на Съвета по осиновяване, издаден от министъра на правосъдието, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика, /обн. ДВ. бр. 107 от 9 декември 2003 г., в сила от 9 декември 2003 г./.

На осиновяване подлежи дете, с дадено съгласие от родителите му за пълно осиновяване или чиито родители са неизвестни. Ръководителят на специализираната институция в тридневен срок от настаняването на детето следва да уведоми писмено съответната РДСП за вписването му в Регистъра на деца за пълно осиновяване. За дете настанено в приемно семейство или при други лица, с дадено съгласие от родителите му за осиновяване или чиито родители са неизвестни, Директорът на Дирекция „социално подпомагане" по постоянния адрес на детето, уведомява писмено в тридневен срок от настаняването съответната РДСП за вписването му в регистъра. Дете отглеждано в специализирана институция, което не е потърсено шест месеца след изтичането на срока за който е настанено, се вписва в Регистъра с решение на районния съд по местонахождението на специализираната институция. В този случай също ръководителят на специализираната институция уведомява писмено в 3-дневен срок съответната РДСП или съответния прокурор. С Наредба № 4 от 25 ноември 2003 г. са определени редът и условията за водене и съхраняване както на Регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване и условията и редът за водене и съхраняване на Регистъра на деца за пълно осиновяване. Те се водят от Регионалните Дирекции за социално подпомагане.

Разглеждайки жалбата на Е.Г.Х., Пети специализиран постоянен състав взе предвид като източник на информация официалния ДОКЛАД за дейността на Инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане през първото тримесечие на 2007 година, съгласно чл. 6, ал. 3, т. 10 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане. Докладът е публикуван на интернет страница www.asp.government.bg/site-inspektorat-Doklad.htm. В него е записано, че след извършени 36 комплексни проверки през тримесечието, в териториалните поделения на АСП, в т.ч. 28 в Регионални Дирекции „Социално подпомагане" е установено: „ Не е на необходимото ниво дейността на Съвета по осиновяване, допускат се чести нарушения на Правилника за дейността на Съвета. Регистрите на деца за пълно осиновяване и осиновяващи при условията на пълно осиновяване не се водят съгласно изискванията на Наредба № 4 от 25.11.2003 г. " От събраните по преписка № 85/2007 г. данни е видно, че само в SOS -селището в с.Д са настанени 70 деца за отглеждане. От тях едва 2 са вписани в Регистъра на деца за пълно осиновяване към РДСП - П.

Съвета по осиновяване към РДСП е колективният орган, който следва да прецени интереса и потребностите на конкретно дете, вписано в Регистъра за пълно осиновяване, както и самия осиновител - възможността му да предостави родителски грижи, да осигури физическо, психическо и социално благополучие на детето. Информацията за осиновяващия относно личностното и семейното му развитие, здравословното му състояние, неговата социална среда, мотивите за осиновяване, способността му да осигури подходящи условия за специалните нужди на детето и други обстоятелства от значение за осиновяването се установяват от ДСП в социалното проучване, което е 3 месеца.

Видно от събраните по преписката материали и доказателства, семейството на жалбоподателката Е.Г.Х. е минало цялата процедура за да бъде признато за годно да осинови дете /Социален доклад № ОП-ХХХ от Х.Х.2005 г., изготвен на основание чл. 57а, ал. 1-3 СК, чл. 21, т. 13 от Закон за закрила на детето и приобщен към преписката с вх. № 00-00-000 от 00.00.2000 г./ Направеният извод след 3-месечното проучване и събрани 23 броя документи, е „ Е.Г.Х. и К.Р.С. са в състояние да се справят добре с процеса на осиновяване и на възникналите във връзка с това трудности". Процедурата по осиновяване е започнала с писменото им заявление / вх. № СП-ХХХ от Х.Х.2005 г./ в Дирекция „Социално подпомагане", гр. П. Проведени са 5 срещи с осиновителите и техни поръчители. Процедурата е продължила по реда на чл. 57в от СК. Съвета по осиновяване към Регионална Дирекция „Социално подпомагане"- П. е провела 3 заседания: на 14.10.2005 г., 16.02.2007 г. и на 31.05.2007 г. На трите заседания, Съвета по осиновяване отхвърля кандидатурата на жалбоподателката и съпруга й като ги определя за неподходящи осиновители. Съгласно отговор с вх. № ХХХ от Х.Х.2007 г. на АСП-Регионална дирекция „Социално подпомагане" – П., основният мотив е „ че с оглед възрастта си кандидат-осиновителката не би могла да задоволи потребностите на дете на посочената от нея възраст ....Видно от приложеното извлечение от Регистъра, няма друга кандидат - осиновителка, дори на близка до нейната възраст, с която да бъде в равнопоставено положение по този признак." Направеният извод се потвърждава и от приложените Протоколи от заседания на Съвета по осиновяване /№ Х от 24.11.2006 г., № Х от 16.02.2007 г. и № Х от 31.05.2007 г./, приобщени към преписката с вх. № 00-00-00/20.08.2007 г.

Съгласно чл. 2, т. 3 от Правилника за дейността на Съвета по осиновяване, в сила от 9.12.2003 г., Съветът разглежда досиетата на децата и на осиновяващите, определя за всяко дете от Регистъра в РДСП подходящ осиновяващ, съобразно определените в закона критерии. Съгласно изискването на Семейния кодекс, осиновяващ може да бъде само дееспособно лице, което не е лишено от родителски права, и е най-малко петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Видно от направеното проучване, семейството на Е. Х. отговаря на законовите критерии за осиновители. Нещо повече, Семейният кодекс не поставя горна възрастова граница за осиновителя, като аргумент в тази посока е и хипотезата на чл. 52, ал. 2 от СК, когато дядото и бабата могат да осиновят внук, стига един или и двамата родители да са починали, или детето да е родено извън брак.

Решението кое дете, от кой кандидат да се осинови, се взима от Съвета по осиновяване. В случая на Е.Г.Х. и С.Р.С., колективният орган, представляван и ръководен в цялостната си работа от Председател се е водил единствено от „възрастта" на съпругата като факт с решаващо значение за осиновяването. Не е обсъден и взет предвид факта, че жалбоподателката е омъжена и кандидатурата за осиновяване е от семейна двойка. Не е взет предвид факта, че съпругът е на 50 години и би могъл в качеството си на пълноправен родител да отглежда дете. Настоящият състав счита, че при извършване на преценката дали кандидатурата на жалбоподателката е подходяща на всяко едно от трите заседание Съветът по осиновяване към РДСП изобщо не е обсъдил факта, че тя е омъжена, нито възрастта и качествата на съпругът й, като кандидат осиновител, и по този начин е третирал неравно С. Р. С. по признак „ пол ", като негоден да гледа дете, затова че е мъж. Решаващ фактор се оказва наслоената от миналото дискриминационна практика, че единствено жената носи и следва да носи отговорностите по отглеждането на детето. Съставът счита, че в други случаи, когато възрастта на съпругата е значително по ниска от тази на съпруга подобна пречка не би възникнала. Самите членове на съвета в свидетелските се показания признават, че възрастта 50 години е подходяща за осиновяване на дете.

Целта на Закон за защита от дискриминация е да предостави цялостна и всеобхватна закрила от дискриминация. В разглеждания случай, жалбоподателката Е.Г.Х. и съпругът й К.Р.С. отговарят на всички изисквания, които законодателят е предвидил за да реализират правото си на осиновяване. Настоящият състав счита, че Съветът по осиновяване към Регионална Дирекция „Социално подпомагане" и по конкретно неговите членове, определени със заповед № ХХХ от Х.Х.2007 г. на Директора на РДСП - П., при преценката на годността на жалбоподателката да осинови дете са извършили акт на дискриминация спрямо Е.Г.Х., приемайки, че е на пределна жизнена възраст и „не би могла да задоволи потребностите на дете на посочената от нея възраст". Тази преценка е направена изцяло в резултат на личните убеждения на членовете на съвета, които не са се съобразили с изискванията, които самият закон поставя, нито със изготвеният социален доклад. Нещо повече, Съветът по осиновяване изцяло е игнорирал фактът, че жалбоподателката е омъжена и, че съпругът й К.Р.С, би могъл да бъде пълноценен родител, изпълнявайки тези си задължения достатъчно отговорно. Независимо от доказаната практика, че отглеждането на децата в институции е неблагоприятно за тях и е в интерес на всяко дете е да намери дом, в който да бъде отгледано с родителска грижа и в семейна среда, независимо от положителния социален доклад и от факта че жалбоподателката отговаря на всички законови изисквания като осиновител, тя не е могла да упражни това си право единствено поради преценката на Съвета по осиновяване, че е твърде възрастна.

Воден от гореизложеното на основание чл. 64 във връзка с чл. 65 и чл. 66 от Закон за защита от дискриминация, ПЕТИ специализиран постоянен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 47, т. 2 от Закон за защита от дискриминация, преустановяване на дисриминационното поведение и отношение спрямо Е.Г.Х. от страна на Съвета по осиновяване към Регионална дирекция за социално подпомагане – П. при реализиране на правото им на осиновяване на дете при условията на пълно осиновяване в сравнение с други кандидат - осиновители.

ПРЕДПИСВА, на основание чл. 47, т. 4 във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закон за защита от дискриминация, на Регионална Дирекция за социално подпомагане – П. и Съвета по осиновяване към дирекцията да се въздържат за в бъдеще от дискриминационно отношение и поведение спрямо жалбоподателката Е.Г.Х. при упражняване правото й на осиновяване на дете при условията на пълно осиновяване по реда на Глава Шеста от Семейния кодекс.

ПРЕДПИСВА, на основание чл. 47, т. 4 във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закон за защита от дискриминация, на АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ към министъра на труда и социалната политика ДА УКАЖЕ на всички Регионални дирекции за социално подпомагане на територията на Република България да съобразят практиката си със Закона за Защита от дискриминация и да се въздържат от актове на дискриминация в случаите на прилагане на нормативната уредба в процедурата по осиновяване.

ИЗПРАЩА настоящото решение на МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, на основание чл. 67, ал. 4, като орган, имащи отношение към извършеното разследване по преписка № 85/2007 г. по описа на Комисия за защита от дискриминация.

КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ОСЪЩЕСТВЯВА ПОСТОЯНЕН МОНИТОРИНГ ПО РЕДА НА ЧЛ. 40, АЛ. 2 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯТА НА ДЕЙНОСТТА НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, ГР. П. И АГЕНЦИЯТА ЗА СОЦИАЛВНО ПОДПОМАГАНЕ, КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА.

Решението се връчва на страните по преписката.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните в съответствие с разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Закон за защита от дискримитнация.