С б о р н и к практика на комисията за защита от дискриминация


Раздел ІV Дискриминация на основата на признак етническа принадлежност



страница6/16
Дата24.09.2016
Размер4.06 Mb.
#10592
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16
Раздел ІV

Дискриминация на основата на признак етническа принадлежност

13. Решение № 16 от 09.05.2006 г. по Преписка № 22/2005 г. на Първи специализиран постоянен заседателен състав 33

Дискриминация на основата на признак етническа принадлежност

чл. 4, ал. 1, чл. 4, ал. 2 във вр. § 1, т. 8 , чл. 5 във вр. § 1, т. 1, чл. 9, чл. 17 от ЗЗДискр.

чл. 27 от Закона за административните нарушения и наказания
Извършеното от В.П. спрямо С.Г. съставлява тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като по своята същност е нежелано поведение, което е изразено словесно. Дори и В.П. да се е изразил словесно по този начин на шега, без да има специална цел, то това негово поведение като резултат е накърнило достойноството на С.Г. и е създало обидна за него среда. В основата на това нежелано поведение стои предполагаемият различен етнически произход на С.Г., който извод се налага от правилото за разпределяне на доказателствена тежест, установено в разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. Не се събраха доказателства, които да обосноват извода за ненарушаване правото на равното третиране. Предполагаемото наличие на признака етническа принадлежност по смисъла на § 1, т. 8 от ЗЗДискр. обосновава извода, че тормозът е извършен на основата на признаци по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. Тормозът на основата на признаците по чл. 4 ал. 1 от ЗЗсД се смята за дискриминация , което налага извода, че извършеното от В.П. съставлява административно нарушение по чл. 78 ал. 1 от ЗЗДискр.

Производството по преписката е образувано въз основа на сигнал И.В. - управител на „Б.”, комплекс под управление на МС до месец октомври 2005 г., а към момента под управление на МДААР, заведен в Комисията за защита от дискриминация под вх.№ 107 от 23.12.2005 г .

Производството е по реда на раздел І от глава четвърта на Закона за защита срещу дискриминацията (ЗЗсД).

Подателят на сигнала прави оплаквания, че на 19.10.2005 г. в град София в столовата на „Б.” е допусната дискриминация от В.А.П. спрямо С.С.Г., който не е от български етнически произход, изразяващо се в грубо отношение и изгонване на последния от една маса в столовата, за която В.А.П претендирал, че той винаги се е хранел на нея. В сигнала се излагат съображения за проява на пряка дискриминация като по-неблогаприятно третиране по признака „етническа принадлежност”, тъй като от всички работници само С.Г. е от ромски произход. В откритото заседание на 25.04.2006 г. подателят на сигнала чрез упълномощения си представител навежда съображения, че извършеното от В.А.П. съставлява тормоз по признака „етническа принадлежност”.

Оплакванията на жалбоподателя сочат като евентуален нарушител и ответник по сигнала В. А. П .

Комисията намира сигнала за допустим с оглед сезирането на административния орган в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. Не са налице отрицателни процесуални предпоставки, възпрепятстващи образуването на производството и разглеждането на сигнала по същество.

Въз основа на приложените към преписката писмени доказателства, изслушаните в публичното заседание показания на свидетеля, писмените обяснения и становища на страните Комисията прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Комплекс „Б.” е един от обектите, предоставени за ползуване и управление на МДААР по параграф 2 от ПЗР на Постановление № 215 от 12.10.2005 г. за приемане на Устройствен правилник на МДААР. Управителят на комплекс”Б.” И.В. е депозирал жалба до Комисията за защита от дискриминация, в която е поискал образуване на производство за защита от дискриминация. От обстоятелствената част на жалбата се установява, че същата е с характер на сигнал по смисъла на чл. 50, т. 3 от ЗЗсД, подаден от юридическото лице комплекс „Б.” към МДААР. В изпълнение на разпореждане № 4 от 10.01.2006 г. подателят на сигнала е уточнил, че иска Комисията за защита от дискриминация да установи нарушението и нарушителя, засегнатото лице и да определи вида и размера на санкцията.

В.А.П. към момента на извършване на претендираното от подателя на сигнала нарушение е бил в трудови правоотношения с комплекс „Б.” и е заемал длъжността „асансьорен техник”. С.С.Г. работи в комплекс „Б.” като озеленител и е единственият работник от ромски произход. С.С.Г. е започнал работа в комплекса скоро преди датата на нарушението. Комплекс „Б.” разполага със служебен стол, в който се хранят работниците и служителите. Не съществува практика за предварително резервиране на маси или места в стола от работниците и служителите, нито други правила, които да предопределят място или маса в столовата за конкретно лице или лица. На 19.10.2005 г. С.С.Г. отишъл за първи път да обядва в столовата на комплекс „Б.” в град С. След като закупил храна, той седнал да обядва на една свободна маса. В този момент в столовата влязъл В.А.П., който минавайки покрай свидетеля С.С.Г. му казал: „На това място няма да сядаш, то е мое”. В обясненията си свидетелят С.С.Г. отначало сочи, че репликата се отнасяла за масата (стр.8 от протокола от 25.04.2006 г.). В.А.П. твърди, че репликата се отнасяла само за мястото, но не и за цялата маса (стр.11 от протокола от 25.04.2006 г.) След твърденията на В.А.П. свидетелят С.С.Г. уточнява, че репликата не се отнася за масата (стр.11 от протокола от 25.04.2006 г.). Тези думи на В.П. са накърнили достойноството на Станислав Георгиев, който казва: „Стана ми кофти” (стр.9 от протокола от 25.04.2006г.) . В резултат на думите, изречени от В.А.П., С.Г. попитал свидетеля М., който обядвал на друга маса, дали може да седне при него. След като получил утвърдителен отговор, седнал на място на масата, на която обядвал свидетелят М. В.А.П. не оспорва твърденията на свидетеля С.С.Г., но твърди, че на шега се е отнесъл по този начин към него. В.А.П. след като видял, че С.С.Г. се е преместил на друга маса, реагирал с въпроса „А, вярно се измести, защо?„ В.А.П. излага защитната си позиция, че има приятели от турски и от ромски произход и в случая поведението му не е израз на неговото желание да обиди С.С.Г., а го е сторил на „майтап”. Свидетели на случилото са станали присъствалите по това време в столовата служители М. и Д . По доклад на Д. случилото се е сведено до знанието на управителя на комплекс „Б.”, който е извършил проверка в съответствие със задълженията му по чл. 17 от ЗЗсД и по реда на Кодекса на труда е упражнил работодателската дисциплинарна власт. Със Заповед № 145 от 21.10.2005 г. на В.А.П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” поради проявена нетърпимост към друг работник на етническа основа, а със Заповед № В-119 от 21.10.2005 г. е прекратено трудовото правоотношение с В.А.П.

В сигнала се твърди, че С.С.Г. е от ромски произход. В заседанието на 25.04.2006 г. свидетелят С.С.Г. твърди, че се определя като българин, но предвид външните си белези (тъмния цвят на кожата му) по принцип е от турски произход, но е отраснал в дом за деца без родителски грижи, няма семейство, и поради тази причина за него българският език се явява като майчин такъв. Свидетелят С.С.Г. твърди, че външният му вид и цвят на кожата предполагат различния му етнически произход. Външните белези на С.С.Г. и в частност тъмния цвят на кожата му са причина за обосновано предположение, че същият е от друг етнос, вероятно ром.

Комисията за защита от дискриминация в настоящия състав приема, че извършеното на 19.10.2005 г. от В.А.П. спрямо С.С.Г. съставлява тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като по своята същност е нежелано поведение, което е изразено словесно. Дори и В.А.П. да се е изразил словесно по този начин на шега, без да има специална цел, то това негово поведение като резултат е накърнило достойноството на С.С.Г. и е създало обидна за него среда. В основата на това нежелано поведение стои предполагаемият различен етнически произход на С.С.Г., който извод се налага от правилото за разпределяне на доказателствена тежест, установено в разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. Не се събраха доказателства, които да обосноват извода за ненарушаване правото на равното третиране. Предполагаемото наличие на признака „етническа принадлежност” по смисъла на § 1, т. 8 от ЗЗД искр. обосновава извода, че тормозът е извършен на основата на признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

Тормозът на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация, което налага извода, че извършеното от В.А.П. съставлява административно нарушение по чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр., за което нарушение е предвидено наказание глоба от 250 лева до 2000 лева. В случая засегнато лице е С.С.Г., роден на 00.00.0000 г., живеещ в град С., ул.”ХХХХ” № ХХ.

С оглед разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН наказанието се определя като се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай с оглед на факта, че трудовото правоотношение на В.А.П. е прекратено и няма данни да добива трудови доходи или доходи от други източници, Комисията намира, че наказание към минималния размер, установен в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр., е в състояние да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., както и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 65, т. 1-3 от ЗЗДискр. , чл. 47, т. 1-3 от ЗЗДискр. и чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. , І-ви постоянен състав по чл. 48, ал. 2, т. 1 от Закона за защита от дискриминацията на Комисията за защита от дискриминация, специализиран в материята по дискриминация на етническа и расова основа,


Р Е Ш И
УСТАНОВЯВА в отношенията между комплекс „Б.” към МДААР, представляван от управителя И.В., с адрес град С., ул.”ХХХХХ” № Х, и В.А.П., ЕГН ХХХХХХХХХХ, с адрес град С., кв.”Х”, ул.”ХХХХ” № 0, че на 19.10.2005 г. в град С. В.А.П. е извършил дискриминация спрямо С.С.Г., роден на ХХХХХХХХ г., състояща се в тормоз по признака „етническа принадлежност”, осъществен чрез нежелано поведение, изразено словесно, накърнило достойноството и създало обидна среда за засегнатото лице, с което е нарушил забраната на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 5 от ЗЗДискр., и осъществил състава на административно нарушение по чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр..

УСТАНОВЯВА като засегнато лице от нарушението по чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. С.С.Г., роден на ХХХХХХХХ г.., с адрес град С., ул.”ХХХХ” № ХХ.

НАЛАГА на В.А.П., ЕГН ХХХХХХХХХХ, с адрес град С., кв.”Х”, ул.”ХХХХ” № 0 на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. административно наказание „глоба” в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване чрез Комисията за защита от дискриминация пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му .




14. Решение № 38 от 27.07.2006 г. по Преписка № 28/2006 г. на ad hoc заседателен състав 34

Дискриминация на основата на признак етническа принадлежност

чл. 4, ал. 2 във вр. с § 1, т. 8, чл. 7, чл. 9, чл. 37, чл. 50, т. 2, чл. 62, ал. 2, чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр.

чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето;
Доколкото не се събраха доказателства, които да установяват, че обичайната практика на ЦСМП град М. спрямо всички граждани е същата като в настоящия случай, то Комисията счита, че нерегистрирането на направените от близките на Г. повиквания за оказване на спешна помощ в квартала, населен с преобладаващо ромско население, и невъзлагането им за изпълнение без намесата на полицията съставлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., тъй като е проява на по-неблагоприятно третиране по признака „етническа принадлежност” отколкото се третират обичайно при сравнимо сходни обстоятелства други български граждани, при които спешната помощ се оказва без съдействието на полицията. Третирането в случая е по-неблагоприятно, тъй като е акт, който накърнява правото, регламентирано в чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, и законния интерес на В.Г., български гражданин, да получи, дори и ако не е здравно осигурен, медицинска помощ при спешни случаи. Медицинската помощ при спешни случаи е вид медицинска услуга, която е извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и оказването й при по-неблагоприятни условия, в случая едва след намесата на полицията, съставлява нарушение на чл. 37 от ЗЗДискр., което е частен случай на пряката дискриминация .

Не се събраха доказателства, които по смисъла на чл. 9 от ЗЗДискр. да установяват, че не е нарушен принципът на равно третиране. Не се доказва наличието на някоя от хипотезите по чл. 7 от ЗЗсД на неравно третиране, които законодателят е изключил от обхвата на дискриминацията.

Споразумението, което се основава на принципа на равенство и предвижда съвместни действия за превенция на дискриминацията, удовлетворява изискванията на чл. 62, ал. 2 от ЗЗДискр., поради което подлежи на одобряване от Комисията.

Производството по преписката е образувано с разпореждане № 53 от 15.02.2006 г. на председателя на Комисията за защита от дискриминация въз основа на жалба с входящ № 104 от 22.12.2005 г. на А.Г.Х. от град М. и сигнал с вх. № 75 от 24.01.2006 г. за самосезиране на основание чл. 50, т. 2 от ЗЗсД от доц. Благой Видин, член на Комисията за защита от дискриминация.

Производството е по реда на раздел І от глава четвърта на Закона за защита срещу дискриминацията (ЗЗсД).

Жалбата и сигналът, придружен с извадка от статия от вестник „Т.” от 28.12.2005 г., съдържат оплаквания за извършена дискриминация по признака „етническа принадлежност” при оказване на спешна медицинска помощ на нуждаещия се В.Г., който е от ромски произход и е живял в квартал „К.” в град М., населен с ромско население. Според изложението в жалбата, сигнала и публикацията във вестник „ Т.” от 28.12.2005 г. В.Г. се нуждаел от спешна медицинска помощ и на 16.12.2005 г. около 3.00 ч синът му А.В. е звъннал на тел. 150 и поискал оказването на спешна медицинска помощ, при което му било отговорено, че екип на спешна медицинска помощ няма да отиде в квартал „К.” в 03.00 часа. При последващо позвъняване от Ж.Я. отново за изпращане на екип за оказване на спешна медицинска помощ за нуждаещия се В.Г. отново е отказано предоставянето на здравната услуга. При тази ситуация близките на В.Г. са потърсили съдействие от полицията за повикването на екип на спешна медицинска помощ, който се е отзовал и оказал здравната услуга едва след намесата на полицията.

Оплакванията сочат, че ответна страна в настоящото производство са евентуалния нарушител - съответният дежурен оператор в Центъра за спешна медицинска помощ град М. и Център за спешна медицинска помощ град М. като юридическо лице, при осъществяване на дейността на което, е евентуално допусната претендираната дискриминация. В хода на проучването се установява, че дежурен оператор в ЦСМП град М. в нощта на 15-16 декември 2005 г. е бил фелдшерът Л.З.П. от град М.

Центърът за спешна медицинска помощ град М. изразява становище, че очевидно е налице забавяне при оказването на здравната услуга – спешна медицинска помощ на нуждаещия се В.Г. поради субективни причини, коренящи се в неизпълнение на възложената работа от страна на дежурния оператор Л.З.П., който е регистрирал обаждането на дежурния от РПУ - гр. М. и го е възложил на екип на спешна медицинска помощ, но не е изпълнил задълженията си по чл. 9, ал. 3, т. 3 от Устройствения правилник на ЦСМП по отношение на обажданията за помощ на близките на нуждаещия се на същия адрес, извършени преди обаждането на дежурния от РПУ - гр. М. В хода на производството пред Комисията е представено споразумение между ЦСМП град М. и Сдружение „Р.О.С.обединение М.” за равно третиране и прекратяване на производството между тези страни.

Л.З.П. в хода на производството и в писмената защита с входящ № 1039 от 26.07.2006 г. оспорва допустимостта на настоящото производство по съображения за липса на представителна власт на А.Х.Г., наличие на висящо наказателно производство, формални недостатъци на жалбата и сигнала и настоява за прекратяване на производството по преписката. По същество Л.З.П отрича да е извършвал дискриминация, като отрича факта на съществуване на обажданията за оказване на спешна помощ за този адрес, които да са постъпвали преди обаждането на дежурния от РПУ - град М.

По допустимостта на производството :

Комисията намира, че производството е допустимо и че не са налице отрицателни процесуални предпоставки, възпрепятстващи образуването и движението на производството.

Оплакванията за недопустимост на производството са неоснователни поради следните съображения:

Производството е образувано въз основа на жалба с входящ № 104 от 22.12.2005 г. и сигнал за самосезиране с входящ № 75 от 24.01.2006 г. Видно е от текста на жалбата с входящ № 104 от 22.12.2005 г., за чийто подател е посочен „Р.О.С.” с председател А.Х.Г., че същата не изхожда от пряко засегнатите лица, в случая законните наследници на В.Г., и поради това не съставлява жалба по смисъла на чл. 50, т. 1 от ЗЗсД, но така наименованата жалба има характер на сигнал по смисъла на чл. 50, т. 3 от ЗЗсД и съставлява годно основание за образуване на производство за защита от дискриминация. За подаването на сигнал не е нужно наличието на пълномощно от засегнатите лица, тъй като всяко едно физическо или юридическо лице, както и държавни и общински органи, могат да сезират Комисията за защита от дискриминация на самостоятелно основание чрез сигнал по смисъла на чл. 50, т. 3 от ЗЗсД. Неоснователно е оплакването на процесуалния представител на Л.П., че действията по сезиране на Комисията за защита от дискриминация от А.Х.Г. не пораждат правни последици за Сдружение „Р.О.С. Обединение М.”, тъй като последното не съществувало в правния мир към деня на подаване на жалбата, която е с характер на сигнал, а е регистрирано в съответния регистър при Окръжен съд град М. едва през февруари 2006 г. Комисията не споделя тези възражения, тъй като видно е от протокол от 06.11.2005 г. (стр. 239 от преписката), че сдружението е учредено на същата дата, а А.Г. е един от учредителите, сдружението е вписано в регистъра при Окръжен съд град М. с Решение № 1 от 09.02.2006 г. по ф.д. № 00/0000 г., и на основание чл. 6 ал. 2 от ЗЮЛНЦ действията на учредителите, извършени от името на учредяваното юридическо лице с нестопанска цел до деня на вписването, пораждат права и задължения за лицата, които са ги извършили и преминават по право върху юридическото лице с нестопанска цел от момента на възникването му. В случая с вписването на сдружението в регистъра при Окръжен съд град М. правните последици от сезирането на Комисията, извършено от А.Х.Г., са преминали по право върху юридическото лице Сдружение „Р.О.С. Обединение М.” .

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на Л.П. за прекратяване на производството поради непредставяне на доказателства за съдебна регистрация на сдружението и на декларация за липса на производство пред съд по същия спор, тъй като Комисията служебно чрез справка от правно-информационна програма „Сиела инфо” е установила правния статут на сдружението, а по-късно в откритото заседание председателят на сдружението А.Г. е представил съдебно решение за регистрация и учредителен протокол на сдружението. Досежно непредставянето на декларация за липса на производство пред съд по същия спор, комисията счита, че в случая непредставянето на такава декларация не може да има за последица прекратяване на производството, тъй като същото е образувано и въз основа на сигнала за самосезиране, т.е. по инициатива на Комисията за защита от дискриминация по смисъла на чл. 50, т. 2 от ЗЗсД и след като Комисията не е предявявала иск пред съда, то не би могло да съществува напълно идентичен съдебен спор поради липса на идентичност на страните в съдебния процес. В хода на проучването е изискана справка от Окръжна прокуратура град М. относно това дали по същата жалба е образувано наказателно производство, по кой текст от Наказателния кодекс и срещу кои лица. С писмо, входирано в КЗД под № 000 от 31.03.2006 г. Окръжна прокуратура град М. е предоставила информацията, че във връзка с жалбата е извършена проверка с оглед данни за престъплениее по чл. 141, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, за което е образувана преписка № 0000/2005 г. От това писмо се установява, че не е налице съдебно производство по НПК, а дори и такова да е образувано по-късно, този факт е ирелевантен, тъй като актът на дискриминация и нарушението на чл. 37 от ЗЗсД като изпълнително деяние не са идентични с изпълнителното деяние на съставомерното престъпление по чл. 141, ал. 2 от НК и поради това Комисията счита, че не са налице хипотезите на чл. 33 от ЗАНН, които повеляват прекратяване на административнонаказателното производство и преследване на деянието от прокуратурата. Напълно несъстоятелно е твърдението на процесуалния представител на Л.П., че след като жалбата от Сдружение „Р.О.С. Обединение М.” до Комисията и Прокуратурата е с едно и също съдържание, то и производствата пред двата органа са идентични, а напротив това твърдение се опровергава от доказателствата по преписката в смисъла, изложен по-горе, което налага извода, че не са налице предпоставките на чл. 52, ал. 2 от ЗЗсД и следователно производството пред КЗД не следва да се прекратява.

Комисията не споделя оплакването на Л.П., че сигналът за самосезиране е нередовен и че това дава основание за прекратяване на производството пред КЗД, тъй като сигналът на доц. Благой Видин, член на КЗД, е придружен с доказателства (извадка от вестник „Труд”), а обстоятелствата, на които се основава сигналът са именно данните, съдържащи се в статията във вестника. На Комисията служебно й е известно, че по казуса, изложен в сигнала, не е завеждано съдебно производство от Комисията за защита от дискриминация и поради тази причина в случая не е нужна декларация в уверение на тези обстоятелства. В случай на твърдение за наличие на идентичен от обективна и субективна страна съдебен спор, това твърдение следва да се доказва от страната, която черпи права и благоприятни последици за себе си от наличието на тези обстоятелства. Доколкото не се твърди да е налице идентичен съдебен спор по предмет и страни, и доколкото не са ангажирани доказателства в тази насока, настоящият състав намира, че непредставянето на декларация от доц.Видин, член на КЗД, относно липсата на идентичен съдебен спор, не е основание за прекратяване на производството пред КЗД.

Въз основа на приложените към преписката писмени доказателства, обясненията на страните, показанията на разпитаните свидетели, Комисията прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Л.З.П. работи от януари 1997 г. в Център за спешна медицинска помощ град М. на длъжността „медицински фелдшер” по силата на Трудов договор № ІІ-036 от 15.01.1997 г. Към трудовия договор са сключвани допълнителни споразумения, които не са довели до промяна в заеманата от Л.З.П. длъжност. Видно е от представената по преписката длъжностна характеристика, която регламентира основните трудови функции на средния и полувисш медицински персонал в Центъра за спешна медицинска помощ, включително и тези за длъжността „фелдшер”, че основната задача на фелдшера е да оказва спешна медицинска помощ на населението по утвърден от директора график, като при работа в РКЦ срочно приема и регистрира данните за повикването, диференцира приетото повикване, предава адекватно и своевременно полученото повикване на екипите за изпълнение, контролира движението на екипите, отговаря за съхранението на документацията. Трудовото правоотношение на Л.З.П. е прекратено със Заповед № ІІ-159/27.12.2005 г. поради налагане на дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение за неизпълнение на трудовите му задължения по време на нощното му дежурство като дежурен оператор в РКЦ на 15-16 декември 2005 г. Според работодателя Л.З.П. не отразил първите повиквания за спешна помощ на близките на В.Г. в журнала за повикванията и въз основа на тези обаждания не е изпратил медицински екип на адреса на В.Г. в град М., кв.”Х”, ул.”Х” № 00, а обаждането е възложено на дежурния реанимационен екип и отразено в журнала едва след намесата на дежурния от РПУ - град М. Според обясненията на д-р С.Ц. – директор на ЦСМП град М. (стр. 21-22 от преписката) дежурен оператор в ЦСМП град М. през нощта на 15-16 декември 2005 г. е бил фелдшер Л.З.П. Това твърдение не се оспорва от страните в производството.



А.В.С. живее в град М., квартал „Х”, ул.”Х” № 00. В квартала живеят предимно български граждани от ромски произход. А.В.С. се завърнал от чужбина в България на 12 декември 2005 година. А.В.С. е син на В.Г., с когото са живеели в една къща на посочения по-горе адрес. На 15.12.2005 г. според показанията на свидетеля А.В.С. е имало футболен мач между отборите на ЦСКА и Левски и баща му играел карти с приятели. Свидетелят А.В.С. е бил при баща си до 9 часа вечерта, след което се прибрал в стаята си при семейството си. По-късно си легнал, а сестрата на свидетеля легнала в кухнята. Към три часа след полунощ свидетелят чул пъшкане и станал. Сестра му и жена му също се събудили. Свидетелят намерил баща си В.Г. паднал на нивото на прага на стаята му, като половината му тяло попадало в стаята, а другата част от кръста надолу - в коридора пред стаята. В първия момент свидетелят помислил, че може баща му В.Г. да е пил и да му е прилошало и поради това възнамерявал да го вдигне и да го сложи да си легне, но посягайки да вдигне баща си видял, че същият е пожълтял и предложил на сестра си да повикат бърза помощ. Свидетелят С. повикал свои близки, които да му помогнат в тази критична ситуация. В резултат на това в дома им дошли близките на свидетеля – зет му Ж., свидетеля А.И., братовчед му В. Тогава свидетелят А.В.С. се обадил по телефона на тел. 150 на Центъра за спешна медицинска помощ и помолил да изпратят линейка в квартал „Х”, ул.”Х” № 00, обяснил, че случаят е много спешен и че баща му е паднал и пожълтял, както и че преди три години е прекарал инфаркт. Мъжки глас му отговорил, че в в три часа няма да изпрати хора и линейка в квартал „Х”. Според показанията на свидетеля А.В.С. в продължение на около 40 минути различни близки са продължили да звънят на телефон 150 от намиращите им се на разположение мобилни телефони (от мобилните телефони на Ж., на В.), за да търсят спешна помощ за нуждаещия се В.Г. На няколко от позвъняванията не е имало разговор с оператор от ЦСМП, тъй като никой не е вдигнал телефона, на обаждането на свидетеля А.И. не се е осъществила добра връзка с телефонен номер 150 и поради това не е проведен разговор, а на обажданията на зетя Ж. Я. мъжки глас категорично отказвал да прати линейка в квартал „Х” в този час на денонощието. Според показанията на свидетеля А.В.С. операторът се държал грубо и използувал нецензурни изрази, свързани с ромския етнос. В същата насока са показанията на свидетелката А.Н., Ж. Я. и А.В.С. предложили да потърсят съдействието на полицията, за да бъде изпратена линейка и да бъде оказана спешна помощ на В.Г. Ж.Я. се свързал с дежурния в РПУ - град М. и поискал съдействие за изпращането на линейка в квартал „Х”, ул.”Х” № 00. Свидетелят Б.Л. изпратил дежурния автопатрулиращ екип на адреса за паднало лице на улицата с оглед извършването на проверка дали има болно лице, което да се нуждае от спешна медицинска помощ. Дежурният автопатрулен екип за този квартал се състоял от служителите на РПУ - гр. М. Р.К. и К.И., които след сигнала от РПУ - гр. М., получен от тях около 3.20 ч. посетили посочения адрес в град М., квартал „Х”, ул.”Х” № 00, но не намерили паднало на улицата, респективно на тротоара, лице. На този адрес имало разгневена група от хора, българи от ромски произход, които излезли на улицата и обяснили, че на човека му е прилошало и е паднал в дома си. Свидетелите К. и И. били въведени в къщата и видели, че мъжът лежи на една откачена от пантите врата, диша тежко и хрипти. Близките на болния разказали на свидетелите К. и И., че многократно се обаждали в Бърза помощ - град М., за да бъде оказана спешна медицинска помощ на В.Г., но категорично им е отказано да бъде изпратена линейка. Едно лице от групата хора, представило се с името Ж.Я. за зет на В.Г., казал на свидетелите К. и И., че е звънял в Спешна помощ - град М., но операторът отказвал да прати линейка, отговарял му цинично и го псувал, посочвайки ромския му етнически произход. Ж.Я., искайки да убеди свидетелите във верността на твърденията си, в присъствието на К. и И. увеличил звука на телефонния си апарат и набрал телефон 150. След набирането на телефона се чул сигнал свободно, след което мъжки глас казал „Ало”. Ж.Я. попитал дали е бърза помощ, а гласът отсреща отговорил „Да, бърза помощ е, кажете”. Я. казал: „Изпратете линейка в кв. „Х”, ул.”Х” № 00, има човек да умира”. Според свидетеля К. гласът от другата страна на телефонната линия отговорил: ”Майната ви циганска, линейка няма да ви изпратим”, а според свидетеля И. отговорът бил: „Не разбрахте ли, че няма да бъде изпратена линейка. Майната ви циганска!” При тези отговори свидетелите К. и И. останали потресени, а недоволството и гнева на събралите се хора били обясними с отказа за изпращане на линейка. След като свидетелите К. и И. се убедили в спешността на нуждата от медицинска помощ, сигналиризали на дежурния в РПУ - гр. М. – свидетеля Л., който по специална директна телефонна връзка с ЦСМП - град М. съобщил за нуждата от спешна медицинска помощ на лице в кв. „Х”, ул.”Х” № 00.

Полученият от РПУ - град М. сигнал за нужда от спешна медицинска помощ за лице в кв. „Х”, ул.”Х” № 00 е регистриран в журнала на повикванията на ЦСМП - град М. в 3.42 ч. на 16.12.2005 г. и Л.П., дежурен оператор, е възложил този сигнал на спешния екип, който за 20 минути е отишъл на адреса и е транспортирал болния до ЦСМП - град М. Според показанията на свидетеля М.Г. и свидетелката Г.И. В.Г. е бил жив при тяхното пристигане, но не бил контактен, веднага го качили на носилка и го положили в линейката, където му включили кислород. Незабавно го транспортирали в ЦСМП - гр. М. Пациентът е бил приет в ЦСМП в 4.00 часа с диагноза инсулт, където били направени необходимите изследвания, ползвани са консултанти от кардиологично отделение, нервно отделение и от реаниматор, но поради забавяне на консултантите в продължение на два часа болният престоял в Спешна помощ. По-късно, в 6.00 ч. В.Г. е приет в реанимация, където е настъпила смъртта му.



Свидетелите М.Г., И. и Ил. споделят, че много често в ЦСМП постъпват недостоверни сигнали за нужда от медицинска помощ или се обаждат граждани, които псуват и затварят телефона. Същите установят, че в периода 15-16 декември 2005 г. компютърната конфигурация, която записва всички обаждания на телефон 150, не е била в изправност и не функционирала от близо година и поради това няма запис на обажданията.

Въз основа на показанията на свидетелите А.С., К.И., Р.К., А.Н. Комисията за защита от дискриминация приема, че преди сигнала за нуждата от медицинска помощ, подаден от дежурния в РПУ - град М., който е регистриран в журанала на повикванията на ЦСМП - град М. на 16.12.2005 г. в 3.42 ч. е имало други повиквания за спешна помощ за болния Г. на същия адрес, извършени в периода около 3 ч.-3.30 ч. на 16.12.2005 г. от близките на В.Г., а именно от А.С. и Ж.Я., които не са отбелязани в журнала на повикванията на ЦСМП - град М. и не са възложени за изпълнение на екип на спешна медицинска помощ. Показанията на свидетеля М.Г., че не е имало други обаждания за оказване на спешна помощ на този адрес освен сигнала, подаден от РПУ- град М., не се кредитират от Комисията, тъй като е налице противоречие в обясненията на свидетеля Г., който твърди, че случайно е бил там, когато е подаден сигнала от РПУ - град М., и че не стои постоянно в стаята на дежурния оператор, после твърди, че не знае нищо, а след това твърди, че не е имало други обаждания за този адрес. Тези повиквания са отправени и приети от ЦСМП - град М. и липсват доказателства, които да сочат, че погрешка свързването по телефона да е осъществено с някой друг ЦСМП в друг град в България. На тези повиквания дежурния оператор в ЦСМП - град М. е отказал изпращането на линейка и екип на спешна помощ, отправял е псувни, свързани с ромски етнчески произход, което налага извода,че операторът дори и да не е бил сигурен, то е предполагал, че болният и близките му са роми . Дежурният оператор е вписал в журнала повикването за спешна помощ и възложил изпълнението му едва след намесата на дежурния от РПУ - град М. Доколкото не се събраха доказателства, които да установяват, че обичайната практика на ЦСМП - град М. спрямо всички граждани е същата като в настоящия случай, то Комисията счита,че нерегистрирането на повикванията за спешна помощ на близките на Г. и невъзлагането им за изпълнение без намесата на полицията съставлява пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЗсД, тъй като е проява на по-неблагоприятно третиране по признака „етническа принадлежност” отколкото се третират обичайно при сравнимо сходни обстоятелства други български граждани, при които спешната помощ се оказва без съдействието на полицията. Третирането в случая е по-неблагоприятно, тъй като е акт, който накърнява правото, регламентирано в чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, и законния интерес на В.Г., български гражданин, да получи, дори и ако не е здравно осигурен, медицинска помощ при спешни случаи. Медицинската помощ при спешни случаи е вид медицинска услуга, която е извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и оказването й при по-неблагоприятни условия, в случая едва след намесата на полицията, съставлява нарушение на чл. 37 от ЗЗсД, което е частен случай на пряката дискриминация. Не се събраха доказателства, които по смисъла на чл. 9 от ЗЗсД да установяват, че не е нарушен принципът на равно третиране. Не се доказва наличието на хипотезите по чл. 7 от ЗЗсД на неравно третиране, които законодателят е изключил от обхвата на дискриминацията.

Извършването на дискриминация съставлява административно нарушение по чл.78, ал. 1 от ЗЗсД. Извършителят на акта на дискриминацията в случая е Л.З.П., който е бил дежурен оператор в ЦСМП - град М. в нощта на 15-16.12.2005 г. Този извод се налага доколкото не се твърди, а и не се доказва да е имало на смяна други дежурни оператори освен П., респективно не се твърди и не се доказа П. да е отсъствал от работното си място или неговите функции по приемане, регистриране и възлагане на повикванията за спешна помощ по време на дежурство на 15-16.12.2005 г., временно или за цялото дежурство, да са изпълнявани от друго лице.

За нарушението по чл. 78, ал. 1 от ЗЗсД законодателят е предвидил административно наказание „глоба” в размер от 250 лева до 2000 лева. С оглед разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН наказанието се определя като се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай фактът, че трудовото правоотношение на П. е прекратено и няма данни да добива трудови доходи или доходи от други източници, обуславя налагането на наказание под максималния размер от 2000 лева. От друга страна нарушението е особено тежко и с висока степен на обществена опасност, тъй като засяга обществените отношения по опазване здравето на гражданите, която дейност според Конституцията на Република България и Закона за здравето е национален приоритет и се гарантира от държавата. Комисията намира, че наказание глоба от 1000 лева, в средния размер, установен в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗЗсД, е в състояние да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на чл. 4, ал. 1 от ЗЗсД, както и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани

Нарушението е извършено при осъществуване дейността на ЦСМП - град М. Подателят на сигнала Сдружение „Р.О.С. Обединение – М.” и ЦСМП са сключили споразумение по чл. 62, ал. 2 от ЗЗсД, което се основава на принципа на равно третиране и превенция на дискриминацията. Представеното споразумение отговаря на изискванията на чл. 62, ал. 2 от ЗЗсД, поради което подлежи на одобряване от Комисията, а производството спрямо ЦСМП - град М. следва да бъде прекратено.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 65, т.1-3 от ЗЗсД, чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗсД, чл. 47, т. 1 и т. 3 от ЗЗсД и чл. 78, ал. 1 от ЗЗсД, настоящият състав на Комисията за защита от дискриминация,
Р Е Ш И
УСТАНОВЯВА в отношенията между Сдружение „Р.О.С Обединение – М.”, вписано в регистъра при Окръжен съд - град М. с решение по ф.д. № 00/0000 г., със седалище и адрес на управление град М., ул. ”Х” № 00, представлявано от председателя А.Г.Х., Център за спешна медицинска помощ - град М., представляван от директора С.Ц.Ц., Л.З.П., ЕГН ХХХХХХХХХХ от град М., ул. ”ХХ” № 00, ап. 00, че Л.З.П. на 16.12.2005 г. в град М. като дежурен оператор в Центъра за спешна медицинска помощ - град М. в периода 3 ч.-3.42 ч. като не е регистрирал и не е възложил за изпълнение повикванията за оказване на спешна медицинска помощ на В.С.Г. от град М., квартал „Х”, ул.”Х” № 00, извършени от неговите близки, а е сторил това след намесата на дежурния от РПУ - град М., е извършил спрямо В.С.Г., ЕГН ХХХХХХХХХХ, починал на 16.12.2005 г., пряка дискриминация по признака „етническа принадлежност” при оказването на спешна медицинска помощ, която е доставена при по-неблагоприятни условия, с което е нарушил забраните по чл. 4, ал. 1 от ЗЗсД и чл. 37 от ЗЗсД и осъществил състава на административно нарушение по чл. 78, ал. 1 от ЗЗсД.

НАЛАГА на Л.З.П., ЕГН ХХХХХХХХХХ, от град М., ул. ”ХХ” № 00, ап. 00, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗсД административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева.

ОДОБРЯВА сключеното между Сдружение „Р.О.С. Обединение М.”, вписано в регистъра при Окръжен съд - град М. с решение по ф.д. № 00/0000 г., със седалище и адрес на управление град М., ул.”Х” № 00, представлявано от председателя А.Г.Х., и Център за спешна медицинска помощ - град М., представляван от директора С.Ц.Ц., споразумение със следния текст:

1. Страните по споразумението са съгласни, че всички български граждани имат равни права, включително право на достъп до спешна и неотложна медицинска помощ и никакви различия на основание етнически произход, вероизповедание, социално положение, цвят на кожата, политическа принадлежност, сексуална ориентация и други, не могат да бъдат основание за погазване на техните законни права и интереси.

2. Страните по споразумението са съгласни, че проведените досега четири срещи между тях, касаещи здравните проблеми на жителите на квартал „К.”, община М., са ползотворни и полезни и за двете страни и с настоящото споразумение приемат, че тези срещи трябва да продължат регулярно, най-малко веднъж на 45 дни при искане на всяка една от страните.

3. Формата на срещите е отворена и страните запазват правото си да привличат за участие и други неправителствени организации, физически и юридически лица, експерти, държавни и общински институции, имащи отношение към процесите на здравеопазването в регион М.

4. Страните по споразумението, са съгласни, че ще работят по превенцията на случаи на евентуално дискриминационно отношение, започвайки със запознаването на всички служители във филиалите на ЦСМП на територията на област М. с нормативните актове, касаещи защитата от дискриминация.

ПРЕКРАТЯВА производството по преписката по отношение на Център за спешна медицинска помощ - град М.

Решението в частта, с която се одобрява споразумението и прекратява производството спрямо Център за спешна медицинска помощ град – М., не подлежи на обжалване. Решението в останалата част подлежи на обжалване чрез Комисията за защита от дискриминация пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница