С б о р н и к практика на комисията за защита от дискриминация


Предвид гореизложеното и на основание чл. 65, т. 1-4 от ЗЗсД, чл. 47, т. 1-4 от ЗЗсД, чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗсД и чл. 78, ал. 1 от ЗЗсД



страница9/16
Дата24.09.2016
Размер4.06 Mb.
#10592
ТипПрограма
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   16

Предвид гореизложеното и на основание чл. 65, т. 1-4 от ЗЗсД, чл. 47, т. 1-4 от ЗЗсД, чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗсД и чл. 78, ал. 1 от ЗЗсД, I-ви постоянен състав по чл. 48, ал. 2, т. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията на Комисията за защита от дискриминация, специализиран в материята по дискриминация на етническа и расова основа,

РЕШИ
УСТАНОВЯВА в отношенията между Фондация "А", вписана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при П. окръжен съд с решение по ф.д. № 0000/0000 г., със седалище и адрес на управление град П., ул."Х" № 0, ет. 0, представлявана от управителя К.В.Б., ЕГН 0000000000, и „ХХХХ" АД, вписано в търговския регистър при П. окръжен съд с решение по ф.д. № 0000/0000 г. със седалище и адрес на управление гр. П., ул."Х" № 0 представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния – В.Х., М.Й.Т. с ЕГН 0000000000, и Щ.Ш., и от прокуриста Л.Н.Ц.-В. с ЕГН 0000000000, заедно с един от членовете на управителния съвет, че въведеният и прилаган към момента в расово сегрегираната част от квартал "С." в град П. режим на регулирано електроснабдяване, съставлява непряка дискриминация по признака етническа принадлежност по отношение на коректните потребители на дружеството, с което се нарушават разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от ЗЗсД и чл. 37 от ЗЗсД и осъществява състава на административно нарушение по чл. 78, ал. 1 от ЗЗсД.

НАЛАГА на М.Й.Т. с ЕГН 0000000000, от град П., жк "Т.", бл. 0, вх. 0, ет. 0, ап. 00, член на Управителния съвет на „ХХХХ" АД, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗсД във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

НАЛАГА на Л.Н.Ц.-В. с ЕГН 0000000000, от град П.,ул. "Ц.Ц.", прокурист на „ХХХХ" АД, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗсД във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

НАЛАГА на В.Х., австрийски гражданин, л.п. № 000000000 от 00.00.0000 г., член на Управителния съвет на „ХХХХ" АД, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗсД във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

НАЛАГА на Щ.Ш., австрийски гражданин, л.п. № 000000000 от 00.00.0000 г., член на Управителния съвет на „ХХХХ" АД, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗсД във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 47, т. 2 от ЗЗсД преустановяване на горе установеното нарушение.

НАЛАГА на „ХХХХ" АД принуди­телни административни мерки на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗсД, като ПРЕДПИСВА на членовете на управителния съвет на дружеството и прокуриста на дружеството:

1. въздържане занапред от извършването на установеното нарушение на територията на всички области в Република България, където електроразпределителното дружество осъществява предмета си на дейност и извършва доставка на електрическа енергия.

2. осигуряване на непрекъснатост на електроснабдяването на коректните потребители на дружеството без оглед на действителната им или предполагаема етническа принадлежност.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЗсД тридесет дневен срок от уведомяването на „ХХХХ" АД, членовете на Управителния съвет на дружеството и прокуриста, за писмено уведомяване на Комисията за защита от дискриминация за предприетите мерки за изпълнение на дадените по-горе задължителни предписания.

Наложените глоби подлежат на заплащане по сметка на Комисията за защита от дискриминация в Българска народна банка с банков идентификационен код ZZZZZ, сметка с IBAN - XXX23 YYYY 0000 0000 0000 00.

Решението подлежи на обжалване чрез Комисията за защита от дискриминация пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му.

Обжалването на решението не спира изпълнението на наложените принудителни административни мерки, а именно дадените с настоящото решение предписания.

17. Решение № 9 от 21.02.2007 г. по Преписка № 91/2006 г. на Първи специализиран постоянен заседателен състав 37

Дискриминация на основата на признак етническа принадлежност

чл. 4, ал. 2 във вр. § 1, т. 8 , чл. 9, чл. 76, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр.
Недопускането на лицата от ромски произход в сградата на съда съставлява по-неблагоприятно третиране в сравнение с начина, по който са третирани при пропусквателния режим други лица, които очевидно не са роми. По-неблагоприятното третиране в настоящия казус е изразено под формата на действия по недопускането на гражданите от ромски произход в сградата на съда под предлог, че нямат призовки, и по този начин пряко е възпрепятствано правото им на граждани да присъстват на публичното разглеждане на наказателно дело. Действията по недопускането на лицата от ромски произход са противоправни, защото нарушават принципа на равно третиране, забраната за дискриминация, както и установения в в разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 6 и чл. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2003 г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт ред за пропускането на граждани в сградата на съда. Предвид разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., уреждаща принципа на споделяне на доказателствената тежест, оспорването на ответната страна и твърдението й за липса на нарушение се явяват неоснователни и недоказани.
Производството по преписката е образувано въз основа на сигнал от Фондация с общественополезна дейност „ХХХХ”, вписана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при П. окръжен съд с Решение по ф.д. № 0000/0000 г., със седалище и адрес на управление град П., ул. ”Х.К.” № 0, ет. 0, представлява от управителя К.В.Б., заведен в Комисията за защита от дискриминация под вх. № 00000000.

Производството е по реда на Раздел І от Глава ІV на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).

Подателят на сигнала прави оплакване, че в сградата на Съдебната палата в град П. При осъществяването на пропусквателния режим с установена практика от страна на служителите на ОЗ „Охрана” към Главна дирекция „Охрана” на МП на недопускане на граждани от ромски етнически произход в сградата на съдилищата при преставяне само на лична карта, тъй като отговорните служители наред с личната карта изискват от тези граждани представянето и на призовка, от която да е видно, че са призовани от съда за участие в съдебно производство. Твърди се, че при непредставяне на призовка, тези лица биват отпращани. Правят се оплаквания, че такова недопускане в сградата на Съдебната палата е необосновано и съставлява дискриминация на основата на етническа принадлежност, тъй като гражданите от ромски етнически произход не биват допускани в сградата на Съдебната палата при представяне само на лична карта в сравнение с гражданите, принадлежащи към етноса на мнозинството, които биват допускани само при представяне на лична карта, без от тях да се изисква представянето на призовка за явяване в съда. В сигнала са изложени оплаквания за няколко аналогични случаи, при което служителите от ОЗ „Охрана” изискват от гражданите от ромски произход представянето на призовка, за да ги допуснат в сградата на Съдебната палата. Подателят на сигнала иска от Комисията за защита от дискриминация да установи, че недопускането на лицата от ромски произход М.К., А.М., С.Ю. и М.С. на 23.02.2006 г. в сградата на Съдебната палата в гр. П. съставлява дискриминация на основата на признака „етническа принадлежност”. Подателят на сигнала настоява да бъдат наложени предвидените в ЗЗДискр. санкции, принудителни административни мерки, както и да се постанови въздържане занапред от извършване на подобно нарушение на антидискриминационното законодателство.

Оплакванията на подателя на сигнала сочат като евентуален нарушител Министъра на правосъдието и ръководеното от него МП на Република България, тъй като фактическите действия, от които се оплаква подателя на сигнала, са извършени от администрацията, която в случая се явява юридическо лица – МП – и подпомага централния едноличен орган на изпълнителната власт – в случая Министъра на правосъдието. Министърът на правосъдието ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според правомощията си по чл. 5 от Устройствения правилник на МП, сред които е и охраната на органите на съдебната власт. С Решение на ХL Народно събрание на Република България от 16.08.2005 г., обнародвано в ДВ, бр. 68/2005 г., Г.П.П. е избран за Министър на правосъдието.

Г.П.П. като Министър на правосъдието и представляващ юридическото лице МП оспорва сигнала с мотивите, че приложените към сигнала доказателства и събраните такива в хода на проучването не установяват съществуването на трайна практика в ОЗ „Охрана” град П. за отказ на достъп на лица от ромски етнически произход в сградата на Съдебната палата. Излагат се съображения от процесуалния му представител, че в първия от случаите, описани в сигнала, вероятно гражданите поради непознаването на реда за пропускане в сградата на Съдебнат палата са се смутили и не били проявили настоятелност, за да бъдат пуснати, а във втория от случаите гражданите били допуснати след съдействието на адвоката им, въпреки че не са представили призовки за явяването си в съда.

Комисията намира сигнала за допустим с оглед сезирането на административния орган в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 52, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. за образуване и движение на преписката.

Въз основа на приложените към преписката писмени обяснения, писмени доказателства, изслушаните в публичнотото заседание обяснения на страните, свидетели и приобщения в последното заседание чрез визуалното му възпроизвеждане видеофилм „И справедливост за всеки”, част ІІ, Комисията прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

С Решение на ХL НС на Република България от 16.08.2005 г., обнародвано в ДВ, брой 68/2005 г., Г.П.П. е избран за Министър на правосъдието. Съгласно чл. 25 от ЗА министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно МП. Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия (чл. 25, ал. 2 от ЗА) и осъществява ръководство на съответната му администрация (чл. 3 от ЗА). Съгласно чл. 42 от ЗА министерството е администрация, която подпомага дейността на министъра, министерството е юридическо лице на бюджетна издръжка и се ръководи и представлява от министъра. В случая сигналът засяга специалната компетентност на Министъра на правосъдието, установена в чл. 5, т. 19 от Устройствения правилник на МП по осъществяване дейността по охрана на органите на съдебната власт. Тази компетентност се упражнява от министъра с помощта на специализираната администрация ГД „Охрана” и включените в нея ОЗ „Охрана”, които, които на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Устройствения правилник на МП организират и осъществяват охраната на всички съдебни сгради, осигуряват реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия. В изпълнение на задълженията си по чл. 36д, ал. 4 от ЗСВ Министърът на правосъдието е издал Наредба № 1 от 30.01.2003 г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт, в която са регламентирани функциите на служителите от специализираните звена за охрана на органите на съдебната власт, включително и субектите, които имат право на достъп до съдебните сгради и реда, по който се удостоверява самоличността им. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 6 от Наредбата в съдебните сгради се допускат граждани, желаещи да присъстват на съдебен процес, които удостоверяват самоличността си с лична карта и еднократен пропуск по образец, определен от ръководителя на съответния орган на съдебната власт (чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредбата).

В откритото заседание на 22.01.2007 г. Комисията за защита от дискриминация изслуша свидетелските показания на лицата М.Н.К., А.Н.М., С.Т.Ю., М.З.С., П.Н.Б., Т.Ж.К. и Ж.И.Б.

От разпита на свидетелите Комисията установи, че свидетелите П.Н.Б, Т.Ж.К., Ж.И.Б. са служители на ОЗ „Охрана”, гр. П. и към месец февруари 2006 г. същите по график са осъществявали охраната на Съдебната палата в гр. П. и са извършвали пропусквателния режим в сградата. Свидетелите М.Н.К., А.Н.М., С.Т.Ю, М.З.С. твърдят, че са доброволци към Фондация „Р.” и през месец февруари 2006 г. узнали, че в Съдебната палата ще се разглежда така нареченото банкерско дело и проявили интерес да присъстват на заседанието на съда. Свидетелите не си спомнят точна дата, на която се е случило разказваното от тях, но са сигурни, че то се е случило през месец февруари 2006 г. около 20-то число на месеца (стр. 13, абзац първи от Протокол от 22.01.2007 г.). Според техните показания четиримата решили да отидат в Съдебната палата в град П. и да присъстват на разглеждането на съдебния процес. При влизането им в Съдебната палата в гр. П. свидетелите обяснили, че искат да присъстват в съдебното заседание и постовият служител ги попитал дали имат призовки. Съответно свидетелите отговорили, че нямат призовки. В същия момент покрай тях минала една възрастна дама, която била пропусната в сградата на съда. Постовият служител ги попитал какво ще правят на на това съдебно заседание, а свидетелите обяснили, че искат да чуят и видят делото. На същия вход е имало и жена, която също осъществявала контрола по пропускането в сградата на съда. Тя попитала свидетелите дали имат лични карти и същите отговорили, че имат. В същото време на входа имало и други граждани, чакащи да влязат в сградата на съда и служителят на пропуска казал на свидетелите, че пречат на входа и не ги допуснал да влязат, като им казал да се отдръпнат от входа и не им поискал личните карти за проверка, а и свидетелите въпреки желанието си не успели да покажат личните си карти след нареждането да се дръпнат от входа на сградата. По това време същите служители пуснали в съдебната сграда чакащите след свидетелите няколко жени, които явно били от български произход. Разпитаните свидетели се определят като български граждани от ромски етнически произход и твърдят, че жените след тях от български произход, което личало от външните им белези (стр. 11 от Протокол от заседаниет на КЗД от 22.01.2007 г.) били допуснати без проблем само с представянето на лични карти, тъй като служителите не изисквали от тях призовки. При така развилата се ситуация свидетелите излезли извън входа на Съдебната палата, огорчени и обидени от отношението на служителите на пропуска. Според показанията на свидетеля А.М. при излизането им били посрещнати от екип на телевизия „БТВ”, който се интересувал от случилото се на пропуска. На този екип свидетелите показали своите лични карти и обяснили мнението си за недопускане им в съдебната сграда. Техните мнения и показването на личните им карти било филмирано от екипа на телевизията.

Разпитаните свидетели П.Н.Б., Т.Ж.К., Ж.И.Б., служители на ОЗ „Охрана” гр. П. установяват, че на 23.02.2006 г. са осъществявали функции по пропусквателния режим в Съдебната палата в гр. П., на двата входа на съда, не си спомнят по време на дежурството им да се е случило нещо особено или да не са допуснали лица, които представят изискуемите документи – лична карта за гражданите, за участниците в делата – призовки, а за адвокатите – адвокатски карти. От показанията на свидетеля П.Б. става ясно, че същия ден (23.02.2006 г.), за който се отнася и писмената му докладна, се е гледало банковото дело, предизвикало особен медиен и обществен интерес (стр. 21 от Протокол от заседание на КЗД от 22.01.2007 г.). Според показанията на тези свидетели при осъществяването на пропусквателния режим в сградата на съда не са констатирани нарушения. Свидетелите обясняват, че на пропуска изискват от посетителите представяне на призовка и документ за самоличност. Според техните показания призовките ги изискват, за да могат да ориентират лицето за залата, в която ще се разглежда делото.

Съставът с участието на страните по преписката провери представения по преписката видеоматериал – филм „И справедливост за всеки” ІІ част, изискан от студио „ХХХ” – гр. П. Видеозаписът потвърждава изнесените от свидетелите М.Н.К., А.Н.М., С.Т.Ю., М.З.С. факти относно недопускането им в сградата на Съдебната палата и допускането на други лица в същата само срещу представяне на лична карта.



Въз основа на представените по преписката доказателства Комисията приема, че служителите от ОЗ „Охрана” към МП са проявили акт на пряка дискриминация по признак „етническа принадлежност” по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. спрямо свидетелите М.Н.К., А.Н.М., С.Т.Ю., М.З.С. с изискването за представяне на призовки като предпоставка за допускането им в Съдебната палата, за да присъстват на публично разглеждане на наказателно дело, в което те не са участници. Този извод се обосновава от следните факти. На пропуска на входа на Съдебната палата служителите на ОЗ „Охрана” – гр. П. изискват от лицата М.Н.К., А.Н.М, С.Т.Ю., М.З.С. представянето на призовки като предпоставка за допускането им в сградата. Свидетелите обясняват, че нямат призовки и че желанието им е да присъстват на публичното заседание за разглеждане на наказателно дело. Тези лица, разпитани в открито заседание на Комисията, се самоопределят като български граждани от ромски етнически произход. Единият от служителите на ОЗ „Охрана” – гр. П. пита свидетелите дали имат лични карти, на който въпрос те отговарят положително. Въпреки запитването дали имат лични карти, служителите на ОЗ „Охрана” – гр. П. не са изискали от лицата представянето на документите за самоличност, а единият от служителите ги подканва да се отдръпнат от входа с мотива, че създават пречки за контрола и пропускането в сградата на останалите чакащи, за да влязат в сградата на Съдебната палата. На практика тези действия на служителите имат за резултат недопускане на свидетелите в сградата на Съдебната палата в гр. П. В същото време тези служители допускат в сградата на съда само срещу представянето на лична карта други лица, които очевидно не са от ромски произход. В случая недопускането на лицата от ромски произход в сградата на съда съставлява по-неблагоприятно третиране в сравнение с начина, по който са третирани при пропусквателния режим други лица, които очевидно не са роми. По-неблагоприятното третиране в настоящия казус е изразено под формата на действия по недопускането на гражданите от ромски произход в сградата на съда под предлог, че нямат призовки, и по този начин пряко е възпрепятствано правото им на граждани да присъстват на публичното разглеждане на наказателно дело. Действията по недопускането на лицата от ромски произход са противоправни, защото нарушават принципа на равно третиране, забраната за дискриминация, както и установения в в разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 6 и чл. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2003 г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт ред за пропускането на граждани в сградата на съда. Доколкото е видно от писма с вх. № 1400 от 09.10.2006 г., вх. № 1425 от 11.10.2006 г., вх. № 1441 от 13.10.2006 г., съдържащи обясненията съответно на Председателя на ОС – гр. П., АС – гр. П. и на РС – гр. П., че еднократни пропуски за влизането в Съдебната палата в гр. П. не са въвеждани, то гражданите по чл. 14, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2003 г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт, каквито са свидетелите, разпитани пред Комисията, следва да бъдат допускани в сградата на съда след представяне и проверка на документ за самоличност. В тази хипотеза представянето на призовка не е предпоставка за допускането на тази категория лица в сградата на съда.

В писмените обяснения на Министъра на правосъдието, входирано в Комисията за защита от дискриминация под № 1664 от 07.11.2006 г., се твърди, че явно при осъществяването на пропускателния режим в сградата на съда в гр. П. са възниквали проблеми с допускането на лица, които не представят призовки. Видно от същите обяснения, че по двата случая, изложени в сигнала, е извършена проверка по нареждане на Министъра на провосъдието, в резултат на която са дадени указания на служителите на ОЗ „Охрана” – гр. П., че следва да допускат в съдебната сграда и лица без призовки, след установяване на самоличността им. За случая от февруари 2006 г. Министърът на правосъдието твърди, че съгласно докладите на дежурните за деня служители не са отразени нарушения при осъществяването на пропусквателния режим. Към обяснението са приложени докладни записки от разпитаните пред Комисията служители на ОЗ „Охрана” – гр. П. Докладните записки са от октомври 2006 г., около 8 месеца след случая, и по същество не противоречат и не оборват свидетелските показания на М.Н.К., А.Н.М., С.Т.Ю., М.З.С. В същите писмени обяснения Министърът на правосъдието оспорва твърденията на подателя на сигнала за наличието на трайна практика за различно третиране на гражданите от ромски етнически произход.

Видно е от представените под опис с вх. № 182 от 22.01.2007 г. в откритото заседание писмени доказателства от процесуалния представител на Министъра на правосъдието, че Г.Ч. и М.Б. са сезирали министъра и за друг подобен случай на изискване на призовки от лица от ромски етнически произход. Със същия опис представителят на Министъра на правосъдието е предоставил на Комисията докладни записки рег. № 162/2006 г. от П.Б. и рег. № 162/2006 г. от Н.М. От тези докладни записки става ясно, че служителите на ОЗ „Охрана” и друг път са изисквали освен лични карти и призовки от граждани, за които по външните им белези считат, че са от ромски произход.

Със становището, входирано в КЗД под № 391 от 07.02.2007 г., процесуалният представител на МП оспорва оплакванията в сигнала, като твърди, че не е налице дискриминационна практика спрямо българските граждани от ромски произход при осъществяване на пропусквателния режим в сградата на съда в гр. П.

Комисията, като взе предвид разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., уреждаща принципа на споделяне на доказателствената тежест, приема, че твърдението за ненарушаване на правото на равно третиране е недоказано.

Гореизложеното мотивира Комисията за защита от дискриминация да приеме, че при осъществяване на пропускателния режим в сградата на Съдебната палата в гр. П. на 23.02.2006 г. е допусната пряка дискриминация по признака „етническа принадлежност” спрямо М.Н.К., А.Н.М., С.Т.Ю., М.З.С. с поставянето на изискване за предоставяне на призовки при хипотезата на чл. 14, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2003 г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт, което е имало за резултат недопускането на тези лица в сградата на Съдебната палата.

Комисията намира, че в случая следва да постанови преустановяване на нарушението, да наложи принудилни административни мерки – въздържане занапред от извършване на подобно нарушение във всички ОЗ „Охрана” на МП, както и да предпише мерки за отстраняване на нарушението и предотвратяване на подобни нарушения във всички ОЗ „Охрана” на МП, а именно писмено указване до всички служители на териториалните звена за охрана за еднакво прилагане на пропускателния режим в сградите на съдилищата без оглед на етническата принадлежност на посетителите. Мерки за изпълнение на предписанието следва да бъдат предприети в едномесечен срок от съобщаване на решението, в който срок Министърът на правосъдието на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЗДискр. е длъжен писмено да докладва на Комисията за предприетите мерки за изпълнение на принудителните административни мерки.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 65, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗДискр., чл. 47, т. 1-4 от ЗЗДискр., чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., І-ви постоянен състав по чл. 48, ал. 2, т. 1 от ЗЗДискр. на Комисията за защита от дискриминация, спезиализиран в материята по дискриминация на етническа и расова основа,


Р Е Ш И
УСТАНОВЯВА по сигнала, подаден от Фондация „ХХХХ”, вписана в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при ПОС с Решение по ф.д. № 0000/0000 г. със седалище и адрес на управление гр. П., ул.”Х.К.” № 0, ет. 0, представлявана от управителя К.В.Б., ЕГН ХХХХХХХХХХ, срещу МП, представлявано от Г.П.П., Министър на правосъдието, че при осъществяване дейността на ОЗ „Охрана” – гр. П. на 23.02.2006 г. с поставянето на изискване за предоставяне на призовки при хипотезата на чл. 14, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2003 г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт, имащо за резултат недопускане на гражданите в сградата на Съдебната палата в гр. П., е проявена пряка дискриминация по признака „етническа принадлежност” по отношение на М.Н.К., А.Н.М., С.Т.Ю., М.З.С., с което е нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. преустановяване на гореустановеното нарушение.

НАЛАГА на МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО принудителни административни мерки на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., като ПРЕДПИСВА на Министъра на правосъдието:

1.Въздържане занапред от извършването на установеното нарушение във всички ОЗ „Охрана” на МП;

2.Писмено указване до всички служители на териториалните звена за охрана за еднкаво прилагане на пропускателния режим в сградите на съдилищата без оглед на етническата принадлежност на посетителите.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЗДискр. тридесетдневен срок от уведомяването на Министъра на правосъдието за писмено уведомяване на Комисията за защита от дискриминация за предприетите мерки за изпълнение на дадените по-горе задължителни предписания.

Решението подлежи на обжалване чрез Комисията за защита от дискриминация пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Обжалването на решението не спира изпълнението на наложените принудителни административни мерки, а именно дадените с настоящето решение предписания.





Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница