С б о р н и к съдебна практика по приложението на закона за защита от дискриминация



страница1/38
Дата23.07.2016
Размер6.17 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   38


КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ


С Б О Р Н И К
СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ
Второ преработено и допълнено издание

СОФИЯ, 2010 г.

СЪДЪРЖАНИЕ


ВЪВЕДЕНИЕ 3

ПРОГРАМАТА ЗА ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНА СОЛИДАРНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ – ПРОГРЕС (2007 Г.-2013 Г.) 7

Раздел І Дискриминация по отделни признаци 8

Дискриминация на основата на признак увреждане 9

Дискриминация на основата на признак възраст 65

Дискриминация на основата на признак пол 79

Дискриминация на основата на признак сексуална ориентация 90

Дискриминация на основата на признак етническа принадлежност 96

Расова сегрегация 129

Дискриминация на основата на признак обществено положение 152

Дискриминация на основата на признак гражданство 166

Дискриминация на основата на признак лично положение 170

Дискриминация на основата на признак образование 180

Дискриминация на основата на признак политическа принадлежност 183

Дискриминация на основата на признак религия 192

Дискриминация на основата на признак убеждения 196

Тормоз и подбуждане към дискриминация 205

Тълкуване на чл.6 от Конституцията 216

Раздел II Множествена дискриминация 222

Раздел III Процесуални правила на Закона за защита от дискириминация 230

Доказателствена тежест 231

Определяне на мерки за прекратяване на нарушението 257

Дискриминация в резултат на действия и актове на административни органи 261

Родова подсъдност на иска по чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. 273

Съдебна спогодба по Закона за защита от дискриминацията 276

Раздел ІV Обезщетения по чл.74 от Закона за защита от дискириминация 280

Раздел V Съдебна практика по Наказателния кодекс 295



ВЪВЕДЕНИЕ


Настоящият Сборник „СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ” се издава от КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ /КЗД/ в рамките на проект VS/2009/0384 „Прогрес към равенство: Национални ефективни и иновативни практики за превенция и борба с дискриминацията” по програма “Прогрес” на Европейския съюз, изпълняван от Комисията за защита от дискриминация и Министерство на труда и социалната политика.

Сборникът е второ преработено и допълнено издание на публикацията със същото наименование, издаден от КЗД през 2008г. с финансовата подкрепа на Европейския съюз в рамките на проект VS/2007/0455 “Партньори в борбата срещу дискриминацията” и подготвен с помощта на НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО, Фондация „БЪЛГАРСКИ АДВОКАТИ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА „ и Фондация ”АСОЦИАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ И ПРАВА НА ЧОВЕКА” .

Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр., обн. ДВ, бр. 86 от 2003 г., загл.изменено ДВ бр.68 от 2006г.) е приет на 16 септември 2003 г. от ХХХІХ –то Народно събрание и влиза в сила на 1 януари 2004 г. Приемането на този закон представлява важен момент в процеса на сближаване на българското законодателство с международните и европейските стандарти в областта на равенството, равните възможности, равното третиране и предотвратяване и премахване на дискриминацията.

Забраната на дискриминацията, защита срещу дискриминация, развитието на равноправието и толерантността стават основополагащ принцип в международната общност след Втората световна война, чийто край поставя началото на нова ера в прокламирането и защитата на правата на човека и основните свободи. С приемането и подписването на 26 юни 1945 г. на Устава на ООН и на Всеобщата декларация за правата на човека на 10 декември 1948г., правата на човека и основните свободи вече не са предмет на национална юрисдикция, а стават обект на международното право, тъй като налага на държавите съответни задължения за съблюдаване и защита на международно признатите права . Правото на равенство пред закона и защита срещу дискриминация за всички лица представлява всеобщо право, признато от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, Пактовете на ООН за граждански и политически права и за икономически, социални и културни права, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи .

Договорът за създаване на ЕО като плод на решението за осигуряване на икономически и социален прогрес на държавите-членки, които посредством общи действия да премахнат бариерите, които разделят Европа, се основава на принципа на равенство и недискриминация с цел гарантиране развитието на демократични и толерантни общества в Европейската общност. Правото на равно третиране и недискриминация получава доразвитие и детайлизация в отделни Директиви : Директива 78 от 2000г. на Европейския съюз, установяваща общата рамка за равно третиране при заетостта и професиите, Директива 79/7 от 1978 ЕИО относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване, Директива 43 от 2000г. на ЕС, въвеждаща принципа на равно третиране на хората, независимо от техния расов или етнически произход, Директива 207 от 1976г. на Съвета на ЕИО за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на заетостта, професионалната квалификация и развитие и условията на труд, Директива 117 от 1975г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа на равенство в заплащането на труда на мъжете и жените, Директива 80 от 1997г. , регламентираща тежестта на доказване в случаите на дискриминация, основана на пола. С влизането в сила на 01.12.2009г. на Договора от Лисабон Хартата на основните права на ЕС придобива юридическа сила с ранг на учредителните договори на Европейския съюз и потвърждава правото на равенство и недискриминация като фундаментално право на всеки индивид.

В Конституцията на Република България /чл.6/ е провъзгласена забраната за дискриминация. Преди приемането на Закона за защита от дискриминация законовата уредба, забраняваща неравно третиране, се изчепрваше с отделни декларативни текстове в различни нормативни актове. Законът за защита от дискриминация въведе нов и модерен механизъм за защита от дискриминация в материалноправен и процесуалноправен аспект като някои по- интересни моменти от теоретична и практична гледна точка са създаването на Комисия за защита от дискриминация като независими специализиран орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите, алтернативна възможност за избор на органа и реда за защита /раздел І-ви и ІІ-ли от глава Четвърта/ , включването в кръга на защитените субекти сдружения на физически лица и юридически лица /чл.3 ал.2/, дефиниране на ключовите понятия и обявяването за дискриминация на определени действия или бездействия /чл.4-5/, изключването на ограничени по брой и вид неравенства и форми на диференцирано третиране от дефиницията за дискриминация /чл.7/, особена доказателствена тежест с възможността при определени предпоставки тя да бъде преместена върху ответната страна /чл.9/ , дискриминацията въз основа на защитените признаци при свързаност на лицата / чл.4 ал.1, пар.1 т.8 -9 /, мерките за преустановяване на нарушението, възстановяване на положението от преди нарушението и въздържането занапред от по-нататъшни нарушения, възможнността за иницииране на производство за защита от дискриминация от лица, които не са жертва на дискриминационния акт / чл.50 т.3, чл.71 ал.2 и ал.3/ . С приемането на Закона за защита от дискриминация бе посрещната практическата нужда от ясно дефиниране на понятията, реда и процедурата за защита от дискриминация, и бяха изпълнение политическите критерии за членство на Република България в Европейския съюз чрез въвеждане в националното ни законодателство на по-горе посочените Директиви на общността. По този начин бяха съобразени и отправените към държавите –членки препоръки на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на Комисията срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа за създаването на антидискриминационно законодателство, включващо и спезиализиран орган за неговото прилагане.

Целта на антидискриминационното законодателство е да промени общество, а това не би било постижимо без осъзнаването на проблематиката в историческия и обществения й контекст . Целта на Закона за защита от дискриминация е да осигури на всяко лице правото на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминация. Постигането на тези цели на закона би останало мечта и идеалистика без ефективното прилагане на антидискриминационното законодателство, което поставя редица предизвикателства пред практикуващите юристи, без чиито усилия концепцията за равни възможности не би получила целяното и очаквано проявление в обществото.

Нетолерантността може да се проявява и в най-тежката морално укорима и правно санкционирана форма на престъпление. Престъпления, мотивирани от нетолерантност, се случват навсякъде по света, и в последните години предизвикват реакции на засилена тревога от институциите на Европейския съюз и от различни международни организации като Организацията на обединените нации /ООН/, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, Върховният комисар по правата на човека в Съвета на Европа, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността /ЕКРН/ и други. Този род престъпления се оценяват от международната общност като такива с много широко унищожително въздействие, защото в сравнение с останалите престъпления те се извършват не просто спрямо конкретно лице или неговата собственост, а срещу цялата общност, към която жертвата принадлежи или се свързва. Подбуждайки страх срещу или у някоя общност, нараства и чувството на несигурност. Като последица този род престъпления са в състояние да възродят стари или да създадат нови предубеждения, предразсъдъци и негативен образ на „различните” и по този начин да породят недоверие и напрежение в обществото. Като резултат престъпленията от нетолерантност са с особена тежест и опасност и като такива имат потенциал да застрашат сигурността и стабилността в и между общностите и държавите.

Отчитайки този потенциал Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, чрез Бюрото за демократични институции и права на човека, от 2006г. осъществява ежегоден мониторинг на престъпленията и инцидентите, мотивирани от нетолерантност, в региона на ОССЕ, чрез събирането на информация от националните институции за контакт по въпросите на т.нар. „престъпления от омраза”, каквато е Комисията за защита от дискриминация , и други източници като неправителствени организации или публикации в медиите. Събраната информация се публикува и анализира в ежегодни доклади1, проследяващи спецификата и тенденциите на този род прояви. Докладите отразяват предприетите от националните правителства законодателни мерки и политики, както и приложението им на практика в съдебната система. За целта са установени работни дефиниции за престъпления или инциденти, мотивирани от предразсъдъци, които са придобили популярност под нарицанието престъпления или инциденти от омраза. Според работната дефиниция в рамките на ОССЕ като престъпления, мотивирани от предразсъдъци, се квалифицират: 1. Всяко едно престъпление, включително посегателства срещу личността или собствеността, при които жертвата, сградата или обектът са избрани на основата на тяхната действителна или предполагаема връзка, принадлежност, причисляване, подкрепа или членуване в група, дефинирана като такава по следния начин - 2. Група , базирана на общи за нейните членове характеристики, действителни или предполагаеми такива, като раса, национален или етнически произход, цвят на кожата, религия, пол, възраст, ментално или психическо увреждане, сексуална ориентация или други подобни. Докато работната дефиниция на инциденти, мотивирани от предразсъдъци, е по –широка и обхваща всяко едно манифестиране на нетолерантност по критериите за избор на жертви, посочени по-горе в т.1 и т.2, от по-леки нарушения до престъпления, независимо дали актът е обявен по националното законодателства за престъпление или не. Няма изискване групата да е малцинствена по определените характеристики, напротив жертви на такива престъпления или посегателства могат да бъдат и лица,имущество или обекти, свързани с група, която е мнозинство в обществото по тази характеристика. Извършване на мониторинга и провеждането на ефективна превенция и борба с подобен род прояви на нетолерантност е подкрепена на най-високо политическо ниво с приемането през месец декември 2009г. в гр.Атина на Решение №9 на Съвета на министрите на ОССЕ относно борбата срещу престъпленията от омраза.

Съветът на Европейския съюз, отчитайки повишената опасност на някои специфични форми на дискриминация и необходимостта от по –ефективната борба с тях, прие Рамково решение 2008/913/ПВР относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право2, с което вмени в задължение на държавите-членки въвеждането на такива законодателни мерки на национално ниво, че определените в решението форми на дискриминация се санкционират от наказателното право, а расистките и ксенофобски мотиви на престъпленията се отчитат като отегчаващо отговорността обстоятелство при определянето на наказанието. Държавите-членки трябва да предприемат необходимите мерки за изпълнение на рамковото решение до 28 ноември 2010г.

В националното ни законодателство към момента съществуват правни норми, санкциониращи като престъпление определени прояви на нетолерантност 3, но съдебната практика по прилагането им е оскъдна и в контекста на значимостта им се нуждае от повишено внимание на всички ангажирани с проблематиката власти.

Настоящият сборник, включващ съдебни актове, постановени в производства по реда на раздел Втори, Глава Четвърта от Закона за защита от дискриминация, както и такива за престъпления против националното и расовото равенство по Наказателния кодекс, цели да подпомогне практикуващите юристи в ефективното прилагане на стандартите за предотвратяване и защита от дискриминация. Голяма част от включените в сборника решения са влезли в сила, други актове към момента на съставяне на сборника все още не са станали окончателни, но всяко едно от тях има съществен принос за разбирането на ключовите понятия и изграждането на ефективна национална антидискриминационна практика.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   38


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница