Решение от 03.08.2004 г.по гр.д. 21674/2003 г. на Софийски районен съд

17. Решение от 03.08.2004 г.по гр.д. 21674/2003 г. на Софийски районен съд

От касови бележки 31390 от 15.10.2002 г. се установява, че К. Р. е внесъл стойността на електро енергия по фактура от 19.4.2001 г. за м. 03, 2001 г. от 29,01 лв. На същата дата е внесъл и стойността на електро енергия за м. 04.2001 г. от 25,72 лв., за м. 05.2001 г. 26,70 лв., за м. 06.2001 г. 18,87 лв. и за м. 08.2001 г. за 17,71 лв., за м. 09.2001 г. 54,20 лв., за м. 10.2001 г. 59,58 лв, както и за м. 11.2001 г. 3,72 лв. и за м. 12.2001 г. 0,29 лв., за м. 12.2001 г. 4,36 лв. и за м. 12.2001 г. 1,37 лв.

От касови бележки се установява, че П. Д. на 16.10.2002 г. е внесъл сумата от 32,97 лв., както и за месец юли 2000 г. 10,66 лв, за м. 08.2000 г. 28,47 лв за м. 09.2000 г. 19,05 лв, за м. 10.2000 г. 19,40лв, за м. 11.2000 г. 26,70лв. и за м. 04.2001 г. 16,11 лв., за м. 05.2001 г. 4 лв.

От касови бележки се установява, че С. Р. е внесла на 21.10.2002 г. сумата от 24,86 лв. стойността на електроенергия за за м. 03.2000 г., за м. 06.2000 г. 18,34 лв., за м. 08.200 г. 27,35 лв. за м. 09.2000 г. 18,34 лв. , за м. 08.2000 г. 27,35 лв. и за м. 09.2000 г. 18,69 лв.

От разпита на свидетеля М. С. К. се установява, че познава ищците. Всички живеят в кв. Филиповци, в българската част. Кварталът е разделен на ж.к. и квартал „Ф.”. Той живеел в квартал „Ф.” бл. 75, ап.55, те живеят във Филиповци. Всички те са цигани. Едни от електромерите са на височина 13 метра, а другите на 6 метра. Колкото пъти търсили обяснение защо е така, но отговорът бил, че „вие сте цигани и може да крадете ток”. През 2002 г. електрозахранването било спряно на целия комплекс. През 2002 г. започнали да събират неплатени сметки от 1995 г. и тогава спрели тока. Токът бил спрян през месец февруари 2002 г. Електрозахранването се възстановявало като на хора, които имали големи суми задължения 3-4-5 хиляди сключвали споразумения за разсрочено плащане и плащали някаква част и тогава им се възстановявал токът. А тези, които нямали пари оставали без ток. Възмущавали се от височината, на която са поставени електромерите. Питаха как ще си проверят електромерите. Как можело в българската част електромерът да е пред входовете, а на циганите на високо. Не можели да си правят сметката колко харчат ток. Той лично нямал задължение към „Е.”. От четири години бил само наместник. В момента бил наместник и отговарял за квартала. Имало още 10 човека, които опазват ниските касети и получават заплата около 20 лв. с удръжките 18-19 лв. Ниските касети са около 12, има две СОТ касети. Всеки отговорник е длъжен да си опазва касетите. Не му е известно да е имало инциденти и ищците да са се прикачвали нелегално към електрическата мрежа. Били ощетени да нямат ток. Кражби на ток не е имало. Имало е нарушение, но веднага „поемали човека”, анулирала се касетката и ако има редовен платец от касетката само нередовният се отрязва. „Е.” плащало възнагражденията на отговорниците. През 2002 г. нямали организация на отговорниците. Не можели да се качват ищците по стълбовете, защото са възрастни хора и редовни платци, но били ощетени без ток. Кражби имало тук там, тия неща ставали, ако някой наруши те се обаждат на „Е.” и те анулират цялата касетка, на която са по няколко електромера. В касетите има от пет до 12 електромера. Сега събирали сумите за 2002 г.

От разпита на свидетеля А. М. К. се установява, че познава ищците. Знае къде живеят в кв. „Ф.”, от ромски произход са. Това са блокове, електромерите са разположени на 5-6 метра височина, има и на два пъти по-голяма височина. В съседния квартал са разположени долу ниско и те си имат достъп до тях. Те не са ни казвали, че крадем ток и за това са на високо. С лошо чувство приемат начина на поставяне. През 2002 г. месеците февруари и март, цяла година нямали ток. Според него няма как ищците да се качат и да видят данните, защото са стари хора. И няма данни за инциденти, блоковете са на един етаж, просто ги наричат така, защото са един до друг разположени на едно. В тези блокове има и млади хора. Не знае дали има млади хора в бл. 77, не знае за инциденти с кражби на ток.

От наряди № № 45, 217207,202, 199, 198,32, 191, 186, 185,183, 18, 4 се установява , че е извършена работа по захранване на абонати с френски кабел от нови 12 м. - к-ки и стари на 6м., както и изнасяне ел.табла на границата на собствеността и изтегляне на изходящи линии кв. „Ф.” - Цигански участък., присъединяване на нови абонати - изтегляне изходящи линии от усукан кабел на тп Циганци I - въздушна мрежа. Това са отбелязвания, които съдът може да разбере. Останалите отбелязвания съдът не може да разчете и да установи какви факти произтичат от тези отбелязвания. Нарядите са специални формуляри по дейност на служители на ответника, отбелязващи извършването на работа в определен ден и час по електропреносната мрежа. С тях ответникът иска да докаже кога ищците са присъединени към електропреносната мрежа , но съдът не може да установи кой от нарядите за кой от ищците се отнася. Установява се, че кварталите се наричат от служителите на ответника цигански, цигански комплекс.

На основание чл. 109 ал. 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищците живеят в кв. „Ф.”, в частта, населявана предимно от роми.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Искът се основава на нарушаване на правото на ищците на равно третиране. Формулирани са два иска - иск за реално изпълнение според ищците на законово задължение и иск за заплащане на обезщетение за настъпили вреди.

Отношенията, които се твърдят от ищците са възникнали през 2002 г.

С оглед на тези обстоятелства съдът определя действащата нормативна уредба към възникналите между страните отношения и приложимото право към възникналия спор. А именно Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм. март 2004 г.) , Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, Закон за задълженията и договорите. А също така и Всеобщата декларация за правата на човека, Конституцията и Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация.

В хода на производството по делото бе приет и влезе в сила Закон за защита срещу дискриминацията (в сила от 1.1.2004 г.) . Този закон съдържа правни норми, които са с материално правен характер и урежда правоотношенията след влизането му в сила. Следователно нормите в този закон ще се прилагат за отношения, възникнали след 1.1.2004 г. Но в този закон се съдържа една разпоредба - чл. 9 от с.з., която предвижда, че в производство за защита от дискриминация след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Нормата е процесуална и се отнася за всички предвидени форми на защита от дискриминация и при всички способи за търсене на закрила при нарушено право на равно третиране. Следователно тя ще се приложи и към възникналите правоотношения в производство по защита. Дали една норма е с процесуален или материален характер се определя от това какви отношения урежда. След като е предвидено правило, определящо правила в производство по защита от дискриминация, то следва да се приеме, че нормата е с процесуален характер. Норми от този вид се прилагат и към възникнали процесуални отношения.

В конкретния случай трябва да се приложи това правило в отклонение на принципа, предвиден в нормата на чл. 127 ал. 1 от ГПК, а именно, че всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които основава иска си. Основанието на иска е конкретната материално правна разпоредба, която предвижда възникването на права за правния субект, при проявлението на определени в нея юридически факти - факти от действителността. Следователно основанието на иска трябва да се търси в нормите, които са действали към момента на възникване на отношението. Но установяването им и последиците следва да се определят съобразно навилото на чл. 9 от ЗЗДискр.

На първо място съдът намира, че ищецът К. Р. К., ищцата С. Й. Р. и ищецът П. Д. М. са в договорни отношения с ответника „Е.С.” ЕАД. Тези ищци са титуляри на партиди при ответника и следователно те са сключили договор с ответника за доставка на електроенергия. Договорите са при общи условия. Ищците Н. Т. К., Б. Я. К., М. И. М. не са в договорни отношения с ответника. Те не са титуляри на договор за доставка на електроенергия. Това не се твърди и не се доказва. Те са потребители на електроенергия, но не са страна по договор. Те се възползват от доставката на електроенергия по договор, сключен между другите ищци, които горе вече бяха споменати. Действията на ответника засягат и техните права, но не могат да се преценяват с оглед изпълнение или неизпълнение на правно задължение спрямо тях, на основата на договор. Ответникът има производствена дейност, която е силно социално значима и рефлектира върху житейската сфера на всички лица, но отражението е само в правните сфери на абонатите му, тоест лицата, които имат сключени договори за доставка на електроенергия. Част от ищците не са абонати. Следователно те не биха могли да търсят изпълнение на реално задължение по договора за доставка, произтичащо от закона. За тях не е налице активна материално-правна легитимация по този иск.

Както бе посочено по-горе основанията на исковете на ищците са нормите на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, действащ към момента, визиран в исковата молба, 2002 г. , както и нормата на чл. 49 от ЗЗД, действаща към същия момент. Първата норма предвижда иск за реално изпълнение на договорно задължение. А втората норма предвижда имуществена отговорност на юридическото лице, работодател, за действия на неговите работници и служители, с които са причинили увреждане.

В новия ЗЗДискр., който не е приложим към правата на ищците е предвидена, отговорност срещу всяко лице, което извършва дискриминация. Като засегнатия може да иска установяване на нарушението, осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по­нататъшни нарушения, обезщетение за вреди. Предвидена е специална отговорност, която е различна от предвидената в Закона за задълженията и договорите - чл. 45 - 53 от ЗЗД. При нормите от ЗЗДискр. фактите на първо място следва да са се осъществили след 1.1.2004 г. На второ място този закон не прави разлика между договорна и деликтна отговорност и предвижда при всички възникнали правоотношения приложението на нормите по защита от дискриминация, предвидени в него. На трето място защитата и отстраняване на нарушението е с по-голям интезитет. Докато общата гражданска отговорност предвижда възможност само за обезщетяване на причинени вреди, то нормата на чл. 71 от ЗЗДискр. предвижда освен установяване на нарушение, обезщетяване на вреди и възможност съдът да постанови осъждане да се преустанови действието на дискриминация, а също така и в бъдеще нарушителя на правилата за недискриминация да се въздържа от извършването на подобни действия. Такава възможност да се преустанови нарушението и да не се допуска нарушение в бъдеще не е предвидена в общата разпоредба на гражданската отговорност. Поради това, че тя предвижда само отговорност за нарушение на права и дава защита на вече възникнали права, а не и за права, които ще възникнат в бъдеще. Гражданската отговорност по съществото си представлява притезанието на едно увредено лице да иска заплащане на обезщетение за причинените му вреди. Следователно трябва да е възникнало и изискуемо това притезание. В някои случаи законът допуска да се предявява и уважава иск макар и притезанието да не е станало изискуемо, но това е изключение само за повтарящи се задължения. Ако се установи, че съществува правото и на него съответства задължение, което трябва да се изпълнява многократно във времето, макар и изискуемостта да настъпва след постановяване на решението. Но това означава, че правото е възникнало и само от изтичането на определен срок зависи да настъпи изискуемостта му. Такива са задълженията за издръжка, за периодично дължимо обезщетение при непозволено увреждане. В последния случай по преценка на съда се определя обезщетение, платимо на някакъв период. При нарушение на права също може да има осъждане на основание чл. 97 ал. 2 от ГПК да се изоставят занапред действия, с които ответникът нарушава правото на ищеца. Но това отново означава правото да е възникнало преди постановяване на решението, а не след него. Обикновено това е защита на имуществени вещни или лични права. При гражданската отговорност за вреди се предвижда наличието на претърпяна вреда. Съответно правото възниква след наличието на възникнало право на обезщетение.

Нормата на чл. 71 ал. 1 т. 3 от ЗЗДискр. предвижда отговорност на всяко лице (юридическо или физическо) за извършени нарушения на правата на равно третиране посредством заплащане на обезщетение. Нормата на чл. 49 от ЗЗД единствено урежда отговорността на юридическо лице за причинени вреди от действия на работници или служители. Отговорността на юридическото лице е гаранционно обезпечителна. Работодателят отговаря за извършен от неговия работник деликт - действие или бездействие, с което е увредено третото лице. Доколкото при отговорността по чл. 71 от ЗЗДискр. самото юридическо лице ще отговаря за действия, които изхождат от него посредством неговите органи и служители и работници, обективирани, когато са накърнени правата на равно третиране на правните субекти, спрямо увредените лица. Разликата е в това, че при отговорността по чл. 49 от ЗЗД работникът или служителят извършва действието и работодателят отговаря за това, за което е извършил при или по повод на работата си. А при отговорността по чл. 71 от ЗЗДискр. самото юридическо лице отговаря за всички обективирани от негово име действия или бездействия независимо дали те са деликт или са други факти (например действия по изпълнение на договор). Спрямо защитата на правата на равно третиране и недискриминация нормата на чл. 71 от ЗЗДискр. е с по-широк обхват, отколкото нормата на чл. 49 от ЗЗД спрямо същите права. Както бе посочено поради това, че ищците твърдят нарушение на правата им, възникнало през 2002 г., то не може да се приложи нормата на чл. 71 от ЗЗДискр. и исковете им да се квалифицират при действието на тази норма, а следва основанието да се търси в действащите към този момент - чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.

По-горе бе прието, че в хода на делото се доказа съществуване на договорни връзки между К. Р. К. и ответника, С. Й. Р. и ответника, П. Д. Малинов и ответник,.

Съгласно чл. 80 ал. З от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ отм.) продажбата на електрическа енергия за битови нужди на потребителите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от електроразпределителните предприятия и одобрени от комисията, в които се определят: правата и задълженията на електроразпределителното предприятие и на потребителите; редът и начинът на измерване, отчитане и заплащане на електрическа енергия, отговорността при неизпълнение на задълженията, редът и начинът за прекъсване и прекратяване на електроснабдяването. С оглед на така цитираната разпоредба потреблението на електроенергия от потребителите се извършва на основание договор при общи условия. Съгласно Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители сключват договор за снабдяване с електрическа енергия за продажба при общи условия между електроенергийното предприятие и потребителите. За сключване на договор потребителят подава писмено заявление.

В този смисъл отношенията между посочените лица се уреждат изцяло с договор. Всички действия, които се предприемат от страна на ответника като доставчик на електроенергия са свързан с изпълнението на неговите задължения по договора. В изпълнението на това свое задължение ответникът следва да спазва нормите, предвидени в цитираната наредба. Съгласно чл. 27 от с.н. за жилищни и обществени сгради електромерните табла се монтират от електроенергийното предприятие на границата на имота или в общите части на етажната собственост на място, определено от него. Нормата е императивна и не позволява отклонения от това правило.

В конкретния случай се установи, че в квартала, в който живеят ищците електромерните табла не са монтирани в общите части на етажната собственост или на границата на имота, а са монтирани в общи кутии, разположени на височина от 6 и 11 м.

От разпита на свидетеля И. Г. се установява, че таблата са монтирани на височина 6 и 11 метра, а също така е осъществен ремонт на електропреносната мрежа по нова система поради това, че не е безопасно използването на предишната предвид на включванията, които са извършвани нерегламентирано в този квартал. Тази мярка таблата да са разположени на 11 метра височина била продиктувана от това да се направят недостъпни, за да не може да има присъединяване, което е нерегламентирано и застрашава живота и здравето на живеещите в квартала и работниците, обслужващи мрежата. Установява се, че на други места също има такова поставяне, като например в кв. „Христо Ботев”.

Ищците твърдят, че тези действия са дискриминиращи по отношение на тях.

Дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на едно лице спрямо друго при равни други условия когато това третиране е основано на пол, раса , народност, етническа принадлежност, гражданство произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст , сексуална ориентация. В чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е предвидена забрана на дискриминацията.

Следователно упражняването на правата по договор могат да бъдат застрашени от дискриминиращи действия на една от страните по него. Това означава в конкретния случай, че при изпълнение на задължението си ответникът да предоставя електроенергия, не следва да извършва дискриминиращи действия.

Дискриминацията може да бъде пряка когато пряко на основата на някой от признаците една личност се поставя в по-неблагоприятно положение от друга. А непряката дискриминация поставя една личност в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба или критейрий.

На основание чл. 127 ал. 1 от ГПК всяка страна , която твърди изгодни за себе си факти следва да ги установи. Това е основно доказателствено правило. Но при наличие на нормата на чл. 9 от ЗЗДискр. следва да се размести доказателствената тежест, ако се установят факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. Това е особено доказателствено правило. Нормата предвижда особено правило за разпределяне на доказателствената тежест. При презумпциите съществува материалноправна норма, приравняваща правните последици на презумпционната предпоставка на презумирания факт. При наличие на презумпция съдът е длъжен да приеме, че при доказване на презумпционната предпоставка са се осъществили фактите, предвидени в презумпционната норма. При правилото по чл. 9 от ЗЗДискр. за съда не съществува задължение. Създадено е специално правило, при което, ако съдът приеме, че има достатъчно факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация ответникът трябва да докаже, че не е нарушил правото на равно третиране. Следователно на вътрешната преценка на съда законодателят е дал правната възможност да прецени дали може да се направи извод, че е налице дискриминация от някои факти, които не установяват с абсолютна увереност наличието на дискриминация, за да приеме, че тя е доказана, ако ответната страна не установи, че не е нарушено правото на равно третиране. При презумпциите съдът е длъжен да приеме предвидените в техните норми последици. Докато при правилото по чл. 9 ЗЗДискр. съдът прави анализ на фактите по делото и едва тогава може да приеме наличие на дискриминация и да изследва дали е доказано, че не е нарушено правото на равно третиране. Ето защо съдът намира, че във всеки конкретен случай трябва да се преценява дали е налице нарушение на правото на равно третиране. В този смисъл само наличието на принадлежност към етническа общност или наличието на някои от признаците, към които обикновено житейски се проявява дискриминация не е достатъчна, за да наложи обръщане на доказателствената тежест. Следва да се установи, че е налице неравно третиране сравнено при равни други условия и отново тежестта на доказване е на този, който твърди дискриминация. Той трябва да установи освен дискриминационния признак, така и наличието на равни други условия за него, по сравнение, с които ответникът е извършил нарушение като е третирал друго лице при същите условия по-благоприятно и поради това следва да носи отговорност. В този смисъл съдът намира, че не е длъжен винаги да обръща тежестта на доказване, а само при установени предпоставки и с оглед на конкретния случай. При презумпциите съдът е длъжен да приеме последиците, предвидени в правната норма.

Съгласно правилото на чл. 9 от ЗЗДискр., ако съдът установи факти, от които може да направи обосновано предположение, че е налице дискриминация, то следва да приеме, че такава се е осъществила. Освен ако ответникът не докаже, че не е нарушил правото на равно третиране. Доказването от страна на ответника трябва да е пълно.

В конкретния случай се установи, че са поставени стълбове с електрически табла в кв. „Ф.” в частта, в която живеят ищците. Ищците са от ромски произход. Не се установи спрямо граждани с друг произход, които са потребители на електрическа енергия да са поставени стълбове на такава височина. При условията на пълно доказване ищците установиха, че са от различен етнически произход, потребители са на ищеца и че стълбовете, в които се намират техните електромери се намират на височина 6 и 11 м.

Съдът намира, че това е проявление на непряка дискриминация. Посредством техническо подменяне на електрическата мрежа за доставка на електроенергия и поради техническа необходимост ответникът е поставил електромерните табла в общи касетки на по-голяма височина. Постигнато е спрямо ищците различно третиране, като по-неблагоприятната му страна се установява от факта, че не могат да контролират правилното отчитане на потребената от тях електроенергия, без да имат затруднения за това. Изцяло в тежест на ответника е да установи, че не е поставил ищците в по-неблагоприятно положение, респективно че е налице законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Ответникът не доказа, че при поставяне на стълбовете на такава височина се постига целта, предвидена в чл. 2 от Общите условия на „Е.С.” ЕАД, а именно да се гарантират живота и здравето на гражданите и надеждната работа на електроенергийната система. Не се доказа, че поставянето на стълбовете на такава височина води до по-добро функциониране на системата. Не се доказа в рамките на настоящето производство кои факти са наложили поставянето на стълбовете на такава височина и че това е направено само с оглед опазване живота и здравето на живущите и по-доброто функциониране на системата. Изцяло в тежест на ответника бе да установи, че са били налице технически условия за поставяне на стълбове на тази височина. От разпита на свидетеля Г. не може да се направи категоричен извод за това какви са техническите необходимости за поставянето на стълбовете на такава височина. От неговия разпит се установява, че е имало нерегламентирани присъединявания към мрежата, поради това е направена нова кабелна система, която е по-сигурна. Но от разпита не се установява да е налице техническо изискване електромерните табла да са на височина по-голяма от до тогавашната или по-голяма от височината на други места. Установи се, че е предпочетено, за да няма посегателства върху електропреносната мрежа. Този факт съдът намира, че не доказва оправданост на основание законова цел за наличие на дискриминация. Свидетелят не установява, че само в този квартал се осъществяват такива посегателства. Напротив установява, че и в други квартали и на други места има такива, но щяло да се извърши поетапна смяна навсякъде. Не се установи дали в този квартал е поставена особена кабелна мрежа, която изисква поставяне на таблата на такава височина или кабелната мрежа навсякъде би могла да бъде такава и без да е необходимо електромерните табла да са на такава височина. Ето защо съдът намира, че ответникът следваше да установи тези факти, за да се приеме, че действията му са основани на законова цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи. Тези две предпоставки трябва да са кумулативно налични. Законна е целта да се осигури сигурно потребление на електроенергия, без да има опасност за здравето и живота на хората и на обслужващия персонал. Но не се установи, че именно с поставянето на таблата на такава височина ще се реализира тази законова цел, тоест, че средствата са подходящи и необходими.

Както бе посочено доставката на електрическа енергия, е прав нерегламентирана дейност. Съгласно цитираните нормативни актове и по-конкретно нормите на чл. 80 ал.З от ЗЕЕЕ и чл. 39 ал. 1 от Наредбата за присъединяване... доставката на електрическа енергия става след сключване на договор при общи условия. Съдържанието на договора освен съгласието на страните, включващо отделните клаузи на договора и общите условия се регулира и от разпоредбите на цитираните нормативни актове. В нормата на чл. 46 от Наредбата е предвидено, че потребителят има право на постоянен достъп за визуален контрол върху показанията на средствата за търговско измерване. Съдът намира, че това нормативно задължение е част от договора. То не е изпълнено от ответника поради извършените дискриминационни действия. Поради това и на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да изпълни задължението си спрямо ищците, които са страни по сключени с него договори. Между Н. Т. К., Б. Я. К., М. И. М. и ответникът липсва сключен договор и за ответника не съществува задължение спрямо тях. Ето защо съдът намира, че те нямат право - не са активно легитимирани да искат преместване на електромерните табла. Искът им е неоснователен. Макар и да се установи, че живеят в същия квартал като останалите ищци действията на ответника не са насочени към тях и не рефлектират върху тяхната правна сфера. Поради това исковете трябва да се отхвърлят.

По отношение на останалите ищците К. Р. К., С. Й. Р. и П. Д. М. исковете са основателни и следва да се уважат като бъде осъден ответникът да изпълни задължението си да премести електромерните табла, съдържащи електромерите, измерващи потреблението на тези ищци на подходяща височина, за да им осигури визуален контрол на мястото. Относно определянето на мястото съгласно чл. 27 от Наредбата за присъединяване съдът намира, че в тази част искът е неоснователен, защото ищците не установиха дали живеят в самостоятелни апартаменти, част от етажна собственост или в самостоятелни къщи. В първия случай електромерните табла съгласно цитираната наредба трябва да са в общите части, а във втория случай на границите на собствеността. Поради това, че в тази част искът не е доказан той трябва да се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД

Нормата на чл. 49 от ЗЗД изисква наличието на следните кумулативни предпоставки деяние, извършено от служител или работник, действие или бездействие, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина, както и това деяние да е извършено по повод на работата, която е възложена от работодателя.

Ищците основават иска си на дискриминационната практика на ответника да поставя електромерите в общи кутии, защитени от специални щитове и разположени на височина, така че достъпът до тях е невъзможен. А също така на спиране на подаването на електрическа енергия и несвоевременното им включване след заплащане на сметките, което било дискриминационна практика също.

В конкретния случай се установи от представените наряди, че служители и работници на ответника са поставяли касетки с електромерните табла на височина 6 и 11 м. Те са изпълнявали възложените им служебни задължения. Както бе посочено по-горе не се представиха доказателства, които да установяват, че именно поставянето на електромерните табла на такава височина, води до защита на здравето и живота на гражданите. Следователно трябва да се приеме, че поставянето им на такава височина е дискриминиращо с оглед разпределение на доказателствената тежест, определена в чл. 9 от ЗЗДискр. По този начин само ищците, които са страна по договори с ответника биха могли да бъдат засегнати от неговите действия. Ответникът не действа по отношение на всички, а само спрямо лицата, които са страни по договор. Действията му се отнасят само до абонатите, а не до всички лица. Ето защо трябва да се преценява дали е осъществен деликт спрямо тези лица.

Както бе посочено искът е предявен на основание чл. 49 от ЗЗД. Отговорността на възложителя на работата е гаранционно-обезпечителан и функционална на извършеното от работника противоправно деяние. Нормата изисква в хода на процеса наличието на следните кумулативни предпоставки , а именно - противоправно извършено деяние, причинени вреди, причинна връзка между деянието и вредата, виновно поведение и извършване на деянието при изпълнение на възложена от друг субект работа. В конкретния случай поставянето на електромерните табла на височина на 6 и 11 метра, което се извършва само по отношение на ищците, съдът приема за извършване на дискриминация. Това е противоправно поведение, тъй като в Европейската конвенция за защита правата на човека, която е част от вътрешното право, е предвидено, че е забранена всяка форма на дискриминация. Следователно обективно действията на работниците и служителите на ответника са извършени в противоречие с правна норма и те са неправомерни. Налице е противоправно деяние. От това противоправно деяние за ищците са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в тяхната лична оценка за по-неблагоприятно социално положение. Това се установява от разпита на свидетелите А. и М. К., в чийто показания се съдържат изявление, че от това, че електромерните табла са поставени на голяма височина ищците са били притеснени. Те били възрастни хора, които не могат да се качат, за да направят констатация за количеството потребена енергия. Освен това се чувствали и по-различни. Следователно за ищците са настъпили вреди.

Установи се, че е извършено противоправно деяние и от него са настъпили вреди. По презумпция това деяние е извършено виновно. Следователно установени са всички предпоставки, предвидени в нормата на чл. 45 от ЗЗД. Освен това се установи, че деянието е извършено от служители на ответника, които той е натоварил с извършването на работата.

Макар и отношенията между абонатите на ответника и ответника да са договорни, то действията на ответника са засегнали техните неимуществени права и поради тази причина съдът намира , че са настъпили неимуществени вреди. Съдът намира, че действията на служителите на ответника са били насочени само към абонати на ответника и поради това с тези действия не са причинени неимуществени вреди на останалите ищци, които не са абонати на ответника. При преценка на това каква е сумата, служеща за обезпечение на причинените вреди съдът намира, че следва да присъди на ответника обезщетение при спазване принципа на справедливост, предвиден в чл. 52 от ЗЗД. С оглед на всички настъпили вреди съдът намира, че всеки от тримата ищци следва да получи обезщетение в размер на 250 лв като исковете до напълно предявените размери следва да се отхвърлят.

По отношение на това дали на ищците своевременно е доставяна електро енергия след като е било прекъснато подаването й съдът намира следното: Не е налице дискриминация по отношение на прекъсване на електрозахранването на ищците поради неплащане на дължимите суми в срок. В чл. 80 ал. 4 от ЗЕЕЕ /отм./ е предвидено, че разпределителното предприятие има право да предвиде в общите условия прекъсване снабдяването с електрическа енергия на потребителите когато забави плащането. Споменатите ищци са сключили договор при общи условия, в които е предвидено прекъсването на подаването на електрическа енергия при неизпълнение на задълженията в срок. Също в общите условия са предвидени редът и условията на включване подаването на електричество. При извършеното спиране на подаването на ток към кв. Филиповци не се установи ищците да са си платили своевременно сметките. От касовите бележки се установи, че всички с голямо закъснение са си платили дължимите суми. Поради това съдът намира, че не е налице дискриминация, основана на етническия им произход спирането подаването на електричество. Не се доказа в хода на процеса спирането да е извършено на тази основа. Напротив установява се, че спирането е станало много след като съгласно общите условия токът е следвало да бъде прекъснат. Поради това съдът намира, че това посочено от ищците основание не е противоправно поведение на служители и работници на ответника и не представлява деликт.

Така мотивиран съдът

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено пред Софийски градски съд.