С б о р н и к съдебна практика по приложението на закона за защита от дискриминация
Дискриминация на основата на признак пол
Изтегляне 6.17 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 12. Решение от 12.03. 2007 г. по гр.д. № 1710/2005 г. на Софийския районен съд
Дискриминация на основата на признак пол11. Решение от 06.08.2007 г. по гр.д. № 1756/2005 г. на Софийския районен съд27 с-в, съдия Владимир Вълков15 Дискриминация на основата на признак пол Чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България Чл. 53, ал. 6 от Конституцията на Република България Чл. 3, б. „в” от Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието Чл. 4 от Закона за защита от дискриминацията § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминацията Утвърденият от закона принцип на толерантност, като основа за възприемане и утвърждаване равенството във възможностите за социална реализация, предполага ограничение във възможностите на по-силно представения пол, с оглед условията, при които са съпоставени двете групи. Това положение, произтичащо от целта на закона, изключва принципа на състезателност, като единствено меродавен критерий за достъп до обучението по специалността „Право". Ето защо въведените квоти не засягат признато от закона право или интерес, по смисъла на § 1 т.7 от ДР на ЗЗДискр. и следователно, не е налице неравноправно третиране. Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 71 ал. 3 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията (ЗЗДискр). Производството е образувано по искане от името на АЕИПЧ срещу СУ и Министерство на образованието и науката. В исковата молба се твърди, че определеният брой на приеманите студенти в специалност „Право”, редовна форма на обучение е разграничен на определена квота за мъже и жени. Твърди се, че следствие на това разграничение се получава значителна разлика между минималния „бал”, с който се приемат кандидат-студентите мъже и жени, което води до фактическо злепоставяне на жените кандидат-студенти спрямо мъжете. Излага се довод, че липсва обективна необходимост и законна цел, които да налагат това различие, поради което и определянето на „приемни квоти” на полов признак представлява дискриминация, както и че СУ няма правомощие да определя такава мярка. Твърди се, че Министерство на образованието и науката не е изпълнило задължението си да осигури равно третиране на кандидат-студентите без оглед на техния пол. Иска се да бъде установено по отношение на първия ответник, че определянето на „приемни квоти” на полов признак за специалност „Право”, редовна форма на обучение представлява дискриминация и този ответникът да бъде осъден да преустанови тази практика и да се въздържа от бъдещи нарушения на забраната за дискриминация. Иска се също така Министерство на образованието и науката да предприеме необходимите административни мерки за преустановяване трайната практика по определяне на броя приемани мъже и жени за специалност „Право”, редовна форма на обучение от СУ. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца - адв. Г.Ч. и адв.М.Б. писмено поддържат исковете. Излагат се доводи в писмени бележки. Процесуалният представител на ответника СУ - юрк. К., оспорва исковете. Излага довод, че висшето училище е свободно да определя правилата за прием, а известността им за всеки кандидатстващ и съгласието с тях изключва нарушение на принципа за равнопоставеност на половете. Това решение осигурява балансирано участие на мъжете и жените при обучение за професията, което, съгласно чл. 7 т. 12 от ЗЗДискр, не сочи на дискриминация, а е средство за преодоляване па стереотипи за различия по смисъла па чл. 2 aл. 1 т. 2 и чл. 38 от ЗЗДискр. Разграничението съответства на обществено значима цел да осигури необходимия баланс в обучението, учебната среда и реализацията на тези мъже и жени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Излага доводи в писмени бележки. Процесуалният представител на Министерство на образованието и науката излага довод, че определянето на условията за прием е въпрос на академична автономия, а в закона липсва изрично предписано задължение, поради което и не е налице незаконосъобразно бездействие. Съдът като обсъди по същество наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 188 ГПK, намира за установено следното: С Решение № 501 от 11.06.2004 год. на МС е утвърден броят на приеманите за обучение студенти - български граждани за държавните висши училища по професионални направления за учебната 2004/2005 год. като е решено държавните висши училища да определят самостоятелно броя и местата за прием на студенти в рамките на утвърдените професионални направления съгласно оценките на Националната агенция за оценяване и акредитация като за СУ за област на висше образование и професионално направление „Право” са определени 220 места редовно обучение при образователно-квалификационна степен на образование „Магистър” и 50 места за редовно обучение при образователно-квалификационна степен на образование "Бакалавър". По делото не се спори, а и от представената справка от СУ се установява, че за учебната 2004/2005 год. кандидатите, изразили предпочитание към специалност „Право”, определените квоти, приети студенти и минимален бал е както следва:
Не се спори също така, че разделението на приема по квоти е станало пречка за приема на жени, получили по-висок бал от минималния бал за мъжете. Горното се установява от събраните по делото доказателства, от значение за предявените искове. Настоящият състав счита, че въпросът за кръга на лицата, засегнати от твърдяната дискриминационна практика е от значение единствено за процесуалната легитимация на ищеца, т.е. възможността да предяви иск от свое име. Този въпрос е разрешен в процеса относно процеса, поради което и безпредметно е установяването в настоящото производство на лицата, за които се твърди, че са били дискриминирани. Ето защо и заявените в тази насока искания по доказателствата са неотносими. Извън горното, дори да се приеме хипотетично, че такава възможност съществува, съдът дължи да администрира събирането на доказателства чрез предвидените от процесуалния закон способи за това. Експертизата е призвана да даде отговор на въпроси, за които са необходими специални знания. Искането, заявено в молбата от 16.03.2007 г. по т. 2.3. и 2.4. и с молба от 10.05.2007 г. не отговаря на тези критерии, поради което и не би могло да бъде приобщено при тези условия. Съдът е властен да задължи страна в процеса да представи документ, доколкото такъв съществува. Това налага страната изрично да опише както съдържанието на документа, така и да посочи обстоятелства, от които да се извлече извод, че такъв съществува и се намира у другата страна - арг. от чл. 152 от ГПК. По делото такива обстоятелства не се установяват, поради което и само по себе си неизпълнението на задължението по чл. 152 от ГПК да бъдат представени поисканите списъци не дава основание за фактически изводи. При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното: По иска с правно основание чл. 71 ал. 3 вр. ал. 1 т. 1 от ЗЗДискр. срещу СУ. Законът за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) урежда рамките на обществените отношения, призвани да осигурят равноправното третиране в условията на социалния живот. Утвърждавайки забрана за дискриминация, същевременно законът отдава преимущество на особености на индивида или на обособени по определени белези групи от индивиди. Следователно, налага се извод, че различието в третирането само по себе си не сочи на дискриминация по смисъла на закона, когато отстоява друг общественозначим интерес - арг. от чл. 7 от ЗЗДискр. При установената фактическа обстановка се налага извод, че утвърдените условия за прием във висше учебно заведение не допускат конкуренция между представителите на двата пола -обстоятелство, довело в случая до по-неблагоприятно третиране на кандидатите жени. Спорен е въпросът доколко това ограничение съответства на отстоявана от закона цел. Утвърждавайки равенството между половете, законът установява като изискване осигуряването на балансирано участие на представителите на двата пола във всяка област на социална реализация - чл. 38 от ЗЗДискр. Доколкото образованието по специалността „Право” е предпоставка за това, при ограничения достъп до него, определянето на равни квоти за прием се явява средство за осигуряване на желания от закона баланс по смисъла на чл. 7 т. 12 от ЗЗДискр. Посочените в справката данни за съотношението между броя на желаещите мъже и жени да се обучават, видно и от справката за предходните години, сочи на тенденция. Това поставя под въпрос възможността за балансирано участие на двата пола при реализация в сферата на дейности, изискващи наличието на такова образование. От друга страна разликата в минималния бал би могъл да бъде обяснен и с значително по- големия брой кандидати жени. Следователно, предприетата мярка за определяне на квоти за прием по полов признак е необходима по смисъла на чл. 7 т. 12 от ЗЗДискр. доколкото обезпечава равен достъп на представителите на двата пола до образование по специалността „Право”, утвърждавайки следвания от закона принцип на толерантност, основа за постигане на целите на закона. Няма основание да се счита, че така определените квоти излизат извън компетенциите на висшето учебно заведение. Съгласно чл. 11 ал. 1 от ЗЗДискр. адресати на задължението да осигуряват балансирано участие на половете в процеса на обучение са както публичноправните субекти - органите на държавна власт и местно самоуправление, така и утвърдения с този закон субект обществени органи. Законът не дефинира понятието „обществен орган”, което предполага съдържанието му да бъде установено по пътя на тълкуването. Очакваната реализация на определена политика предполага призната от правния ред възможност за адресата на това задължение да я проведе, което изисква правосубектност и утвърдени регулаторни функции. В този смисъл следва да се разбира използваният термин орган. Общественият характер на този правен субект предполага, че зачетената от правния ред компетентност, обуславяща и провеждане на очакваната политика, произтича от особеното положение на органа в определено по своето съдържание обществено отношение. Висшето учебно заведение напълно съответства на тези критерии, поради което и на общо основание се явява както адресат на задължението, така и легитимиран да утвърждава мерки за обезпечаване целите на Закона за защита от дискриминацията. С оглед на въпроса, предмет на уреждане със ЗЗДискр. той се явява специален по отношение на Закона за висшето образование. Ето защо и обстоятелството, че определянето на квоти не е включено в изброените форми на проявление на академичната автономност не изключва компетентността на висшето училище да вземе такова решение. Липсата на диференциация в отговорността на публичоправните субекти и организационните структури без властнически правомощия еднозначно налага извод, че именно общо вмененото им задължение осигурява реализацията на целите на закона. В този смисъл, всеки от тях е компетентен да предприеме необходимото и зависещо от него, за да обезпечи желания от закона резултат - равни възможности за реализация на представителите на двата пола. По изложените съображения настоящият състав счита, че доколкото утвърдения от закона принцип на толерантност като основа за възприемане и утвърждаване равенството във възможностите за социална реализация предполага ограничение във възможностите на по-силно представения пол (с оглед условията, при които са съпоставени двете групи). Това положение, произтичащо от целта на закона, изключва принципа на състезателност като единствено меродавен критерий за достъп до обучението по специалността „Право”. Ето защо и въведените квоти не засягат признато от закона право или интерес по смисъла на § 1 т.7 от ДР на ЗЗДискр. и следователно, не е налице неравноправно третиране.
Искът за преустановяване на нарушението и въздържане от такова е субсидиарен по отношение претенцията за установяването му. Ето защо и доколкото такова не е налице, неоснователни се явяват и така предявените претенции. По исковете с правно основание чл. 71 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от ЗЗДискр. срещу Министерство на образованието. Отговорността на този ответник се свързва с обстоятелството, че ответникът не е предприел предписаните му от закона мерки, което е довело до несъответствие между фактическото и дължимото поведение. Доколкото по делото не се установи да е налице дискриминационна практика, няма основание да се приеме, че бездействието на този ответник обуславя хипотезата на неблагоприятно третиране по смисъла на § 1 т. 7 от ДР на ЗЗДискр., поради което и предявеното срещу този ответник искане се явява неоснователно. По разноските. Нормата на чл. 64 ал. 5 изр. второ от ГПК, утвърждаваща правото на страната, представлявана от юрисконсулт да получи адвокатско възнаграждение не урежда хипотезата, при която това право възниква като съществременно присъединява това право към призната вече възможност. При това положение систематичното място на текста предполага да бъде взаимствано основанието за задължението, установено в предходното изречение. При тези условия налага се извод, че отговорността за юрисконсултско възнаграждение произтича от ангажирана отговорност за разноски на другата страна по спора. Съгласно чл. 75 ал. 2 от ЗЗДискр. по това производство държавни такси не се дължат, а разноските се заплащат от бюджета на съда. Следователно, налага се извод, че специалният закон изключва отговорността за разноски като право, съответстващо разрешаването на спор, основан на твърдение за дискриминация. Ето защо и неоснователно се явява искането за присъждане па произтичащото от тази отговорност право да бъде получена сума, съответна на минималния размер на адвокатското възнаграждение. Мотивиран от изложеното съдът:
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. 12. Решение от 12.03. 2007 г. по гр.д. № 1710/2005 г. на Софийския районен съд48 с-в съдия Катерина Енчева 16 Дискриминация на основата на признака пол Предпоставки за прилагане на мерки, осигуряващи балансирано участие на мъжете и жените в образованието Чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България Чл. 53, ал. 6 от Конституцията на Република България Чл. 3, б. „в” от Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието Чл. 4 от Закона за защита от дискриминацията Чл. 7, ал. 1, т. 12 от Закона за защита от дискриминацията § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминацията Дискриминация е налице, когато кандидат-студенти, принадлежащи към единия пол, се третират по различен начин от кандидат-студенти, принадлежащи към другия пол, въпреки че на кандидатстудентските изпити са постигнали резултати, които биха им позволили, при липса на квоти, да станат студенти в съответната специалност. Равенството между половете следва да се схваща като еднакъв шанс и възможност за представителите на двата пола да участват във всички сфери на обществения и частен живот. Това означава равен шанс и равен достъп до образователните институции, при реализиране на гарантираното им от Конституцията право на образование, което не се ограничава само до допускането им до кандидатстудентски изпити, а и до извършване на класиране, независимо от пола. Обстоятелството, че в чл. 7, ал. 1, т. 12 от Закона за защита от дискриминацията са предвидени условия и възможност за прилагане на мерки за осигуряване на балансирано участие на мъжете и жените в образованието, налага заключението, че по правило разграничението на кандидатстващите на база пола им е дискриминационно. За да се приеме, че по изключение разграничението няма дискриминационен характер, трябва да бъде доказано, че са налице конкретни факти, обосноваващи извода, че е наложително прилагането на мерки, целящи установяване на баланс между половете. Необходимостта от прилагането на подобна мярка, не се презюмира, а трябва да бъде доказана с конкретни факти. Доказателствената тежест, в съответствие с разпоредбата на чл. 9 от Закона за защита от дискриминацията, е у ответника. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 71 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Ищецът АЕИПЧ твърди, че практиката на СУ за ежегодно определяне на броя на приеманите студенти в специалност „Теология”, редовна форма на обучение, както и определянето на приемни квоти за мъже и жени, е дискриминационна. В резултат от тази практика, през 2004 год., когато са били приемани 30 мъже и 20 жени, се е получила значителна разлика между минималния бал, с който са приемани кандидат-студентите мъже и жени в тази специалност. Така, кандидат студентите мъже са били злепоставени в сравнение с кандидат студентите жени, тъй като минималният бал за мъжете е бил 20.18, а за жените - 17.50. Според ищеца, това фактическо положение елиминира без правно и етично основание, значителен брой мъже с оценки, които са равни и по-високи от тези на приетите за същата учебна година жени. Ето защо ищецът моли да се признае за установено по отношение на СУ, че практиката да се определят приемни квоти на полов признак за специалността „Теология”, редовна форма на обучение, представлява дискриминация и да се осъди този ответник да преустанови практиката за определяне на броя мъже и жени, които да бъдат приети в посочената специалност. Ищецът твърди също така, че Министерството на образованието и науката не изпълнява задължението си да осигури равното третиране на кандидат-студентите, независимо от техния пол. В този смисъл, според ищецът Министерството не изпълнява контролните си задължения по отношение на СУ. Ето защо ищецът моли МОН да бъде осъдено да предприеме необходимите административни мерки за преустановяване на практиката за определяне на броя приемани мъже и жени в специалност „Теология” на СУ, редовна форма на обучение. Ищецът претендира направените по делото разноски. Ответникът СУ оспорва иска, като твърди, че определянето на приемни квоти цели да осигури балансираното участие на мъже и жени в образованието, а това не представлява дискриминация по смисъла на закона. Моли искът да бъде отхвърлен, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът МОН оспорва иска като твърди първоначално, че е взел необходимите мерки, за да осигури балансираното участие на мъже и жени в образованието. Приемните квоти били определени в зависимост от психологическите и физиологоческите особености на пола, а освен това определянето на приемни квоти било въпрос на академична автономия. Впоследствие твърди, че в ЗЗДискр. не се съдържало задължение за определено поведение на този ответник, поради което и нямало противоречие между дължимо поведение и бездействие. Моли искът да бъде отхвърлен, като му се присъдят направените по делото разноски. От събраните по делото доказателства се установи, че в публикация в списание Обектив на материал, изготвен от И.П., са изнесени данни, че за учебната 2004/2005 г., в специалност „Теология” на СУ са обявени места за прием на студенти, от които 30 мъже и 20 жени, както и че минималният бал на приетите мъже е 20.18, а на приетите жени - 17.5. С решение на МС № 453/3.07.2002 г. е утвърден броят на приеманите студенти български граждани за учебната 2002-2003 г., като за СУ, за специалност „Теология”, този брой е 75 човека за редовна форма на обучение и 65 човека за задочна форма на обучение. С решение на МС № 439/17.06.2003 г. е утвърден броят на приеманите студенти български граждани за учебната 2003-2004 г., като за СУ, за специалност „Теология”, този брой е 60 човека за редовна форма на обучение и 50 човека за задочна форма на обучение. С решение на МС № 501/11.06.2004 год. е утвърден броят на приеманите студенти български граждани, като за СУ, за специалност „Теология”, този брой е 50 човека за редовна форма на обучение и 30 човека за задочна форма на обучение. За учебната 2002-2003 г. кандидат-студентите мъже, посочили специалността „Теология” е 86, а броят на кандидат-студентите жени, посочили тази специалност е 111. Приетите за тази учебна година кандидат-студенти са съответно 40 мъже и 20 жени. При мъжете минималният бал е 15.76, а при жените - 16.26. За учебната 2003-2004 г. кандидат студентите мъже, посочили специалността „Теология” са 102, а броят на кандидат студентите жени, посочили тази специалност е 96. Приетите за тази учебна година кандидат студенти са съответно 40 мъже и 20 жени. При мъжете минималният бал е 17.01, а при жените - 18.84. За учебната 2004-2005 г. кандидат студентите мъже, посочили специалността „Теология” са 94; толкова е и броят на кандидат студентите жени, посочили тази специалност. Приетите за тази учебна година кандидат студенти са съответно 30 мъже и 20 жени. При мъжете минималният бал е 20.18, а при жените - 17.50. За учебната 2005-2006 г. кандидат студентите мъже, посочили специалността „Теология” са 87, а броят на кандидат студентите жени, посочили тази специалност е 102. Приетите за тази учебна година кандидат студенти са съответно 25 мъже и 15 жени. При мъжете минималният бал е 22.58, а при жените - 18.00. За учебната 2006-2007 г. кандидат студентите мъже, посочили специалността „Теология” е 91, а броят на кандидат студентите жени, посочили тази специалност е 78. Приетите за тази учебна година кандидат студенти са съответно 28 мъже и 12 жени. При мъжете минималният бал е 22.33, а при жените - 18.83. Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени гласни доказателства, приети от съда. С оглед изложеното, съдът намира следното от правна страна: По исковете с правно основание чл. 71 т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., предявени срещу СУ: Предявените искове са основателни. Определянето на приемни квоти за специалността „Теология” в СУ, представлява дискриминация, основана на признака пол. Дискриминацията е пряка, защото в резултат от квотите са поставени в неравнопоставено положение лицата, в зависимост от техният пол. Чрез въвеждането на приемни квоти за мъже и жени, СУ третира кандидат студентите от единия пол пo-неблагоприятно от кандидат-студентите от другия пол, в зависимост от резултатите от кандидатстудентския изпит, като лишава представители на единия пол от възможността да станат студенти, въпреки по-добрите резултати от изпита, само защото принадлежат към този пол. Ето защо в случая съдът счита, че дискриминацията е пряка. Както вече беше посочено, дискриминация е налице, защото физически лица, принадлежащи към единия пол, се третират по различен начин от физически лица, принадлежащи към другия пол, въпреки, че на кандидатстудентските изпити са постигнали резултати, които биха им позволили, при липса на квоти, да станат студенти в специалността „Теология”. Именно това неравнопоставено третиране има за цел да предотврати и преустанови ЗЗДискр., като забранява всякакви форми на дискриминация, основани на признаците в чл. 4 ал. 1 от същия закон. Наличието на неравно третиране на основата на пол по настоящото дело се доказва от представените от ответника справки за приема на студенти от 2002 година до настоящия момент. От тях се доказва, че кандидат-студенти от единия пол, които са получили по-висок образуващ бал на кандидатстудентските изпити, не са били приети за студенти, поради запълване на бройките за този пол. В същото време кандидат-студенти от другия пол, които са получили по-ниски оценки, са били приети за студенти. В този смисъл наличието на неравно третиране е безспорно доказано по начин, който поставя настъпването на този факт извън всякакво съмнение. Наличието на такова поведение от страна на ответника СУ е нежелано, освен в случаите на чл. 7 ал. 1 т. 12 от ЗЗДискр., съгласно която норма не представлява дискриминация мярка в областта на образованието, която цели осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тази мярка е необходима. Безспорно въвеждането на приемни квоти представлява мярка, насочена към осигуряване на балансирано участие на мъже и жени в образованието. Тълкуването на нормата на чл. 7 ал. 1 т. 12 обаче, налага извод, че приемните квоти по принцип представляват дискриминационна мярка, а по изключение, когато и докато е необходимо, тази мярка не е дискриминационна, в случаите, когато се преследва посочената в нормата цел - осигуряване на баланс при участието на мъже и жени. Съдът счита, че равенството между половете следва да се схваща като еднакви шанс и възможност за представителите на двата пола да участват във всички сфери на обществения и частен живот. В конкретния случай това означава равен шанс и равен достъп до образователните институции, при реализиране на гарантираното им с Конституцията право на образование. Като това им право означава не само допускане до кандидатстудентски изпити, независимо от пола, а и извършване на класиране, независимо от пола. Ето защо прилагането на принципа за равно третиране означава, че физическите лица, независимо от пола си, трябва да имат равен шанс да реализират правото си на образование. Само по изключение, когато някаква конкретна необходимост налага това, може да бъде допусната мярка, насочена към установяване на баланс между двата пола. Законът не определя, а и не би могъл да определи, кога е наложително прилагането на мерки, целящи установяване на баланс между половете. Ето защо необходимостта от прилагането на подобна мярка трябва да бъде доказана с конкретни факти. Тази необходимост не може да бъде предполагана от съда, нито може да се бъде обоснована с позоваването на факти, които не са били доказани. Доказателства за съществуването на необходимост от прилагане на мярка по чл. 7 ал. 1 т. 12 от ЗЗДискр. не бяха представени по делото. Тежестта за доказване на фактите, наложили прилагането на квоти в специалността „Теология” се носи изцяло от ответника СУ. Това е така, защото в случая доказателствената тежест е била прехвърлена върху този ответник, при условията на чл. 9 от ЗЗДискр.. Прилагането на приемни квоти води до извод, че е осъществено неравно третиране, което представлява дискриминация. Ето защо, ответникът е този, който следва да докаже, че не е нарушил принципа за равно третиране и приложената от него мярка не е дискриминационна. Както вече беше посочено подобни доказателства не бяха представени по делото, поради което съдът намира за безпредметно да разсъждава по въпроса била ли е оправдана мярката, каква цел е преследвала и дали при налагането й е спазен принципът на пропорционалност. По изложените съображения, съдът счита, че исковете, предявени срещу СУ следва да бъдат уважени, като се признае за установено, че определянето на приемни квоти в специалността „Теология” представлява дискриминация и се постанови преустановяването на това поведение за в бъдеще.
Този иск е основателен. Ищецът по делото поддържа становище, че ответникът МОН е нарушило задълженията си по чл. 10 от ЗЗДискр., като не е предприел необходимите мерки за постигане на целите на закона. Цитираната норма предвижда, че при осъществяване на правомощията си, държавните органи и органите на местно самоуправление са длъжни да предприемат всички възможни и необходими мерки, за постигане на целите на закона. За да се определи дали е налице изпълнение или неизпълнение на задължение по чл. 10 от ЗЗДискр., трябва преди всичко да се изследва въпроса какви правомощия по отношение определянето на приемните квоти, притежава МОН. Част от академичното самоуправление на всяко едно висше учебно заведение, по, силата на чл. 21 ал. 1 т. 3, предложение второ от ЗВО, представлява определянето на условията за приемане на студентите. Утвърждаването на броя на приеманите студенти за всяка година, е включено в правомощията на Министерския съвет, по силата на чл. 9 ал. 3 т. б от Закона за висшето образование. Решението си МС взема въз основа на предложение, направено от министъра на образованието и науката. Правомощието на министъра на образованието и науката да прави предложение относно броя на приеманите студенти, е уредено в чл. 10 ал. 2 т. 1 от същия закон. При упражняване на това си правомощие министърът на образованието и науката, е длъжен да съобрази поведението си с изискванията на закона. По-конкретно, при предлагане на броя на студентите, които ще бъдат приети за обучение за съответната година, министърът не може да нарушава нормативно установени изисквания и особено такива фундаментални права, като правата на човека, включващи и забрана за дискриминация, които са заложени в Конституцията на страната и съставляват основата на правния ред на държавата и на международния правен ред. Ангажимент в тази насока нашата държава е поела и с подписване на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като се е задължила да осигури такива условия на живот в страната, които да изключват дискриминационно отношение на един гражданско-правен субект, спрямо друг. Доколкото предложението за въвеждане на приемни квоти за мъже и жени в специалността „Теология” представлява дискриминация, не се доказва това да е необходима мярка по смисъла на чл. 7 ал. 1 т. 12 от ЗЗДискр., то МОН, което носи отговорност за действията на министъра на образованието и науката, следва да бъде осъдено да преустанови практиката си да предлага подобни приемни квоти.
При този изход на спора и на основание чл. 64 ал. 1 от ГПК. ответниците дължат да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 128 лева. На основание чл. 63 ал. 3 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на СРС разноски за изслушаната експертиза в размер на 200 лева. Мотивиран от горното, съдът РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска на АЕИПЧ, гр.Пловдив, предявен по реда на чл. 71 ал. 1 т. 1 от ЗЗДискр. против СУ гр.С., че определянето на приемни квоти за мъже и жени, за специалността „Теология”, редовна форма на обучение, представлява пряка дискриминация, основана на признака пол, по смисъла на чл. 4 ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията. ОСЪЖДА, на основание чл. 71 ал. 1 т. 2 от Закона за защита от дискриминацията, СУ да преустанови нарушението, изразяващо се в определянето на приемни квоти за мъже и жени, за специалността „Теология”, редовна форма на обучение. ОСЪЖДА Министерството на образованието и науката, гр. С., на основание на основание чл. 71 ал. 1 т. 2 от Закона за защита от дискриминацията, по иска на АЕИПЧ, да преустанови практиката си да предлага приемни квоти за мъже и жени, за специалността „Теология” на СУ, редовна форма на обучение. ОСЪЖДА СУ и МОН да заплатят на АЕИПЧ, на основание чл. 64 ал. 1 от ГПК 128 лева разноски, а в полза на СРС, на основание чл. 63 ал. 3 от ГПК - 200 лева разноски. Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му, с въззивна жалба пред СГС. Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> products stories -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г stories -> Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм” products -> Прогрес (2007-2013) Комисия за защита stories -> Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7 Изтегляне 6.17 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||