С цел да набави за себе си и за другиго /за обв. Д. и обв. К./ имотна облага, чрез заплашване

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Х.В.В. за това, че за времето от 11.11.2009 г. до 30.11.2009 г. в гр. С., в кафене парк-хотел „М.” и в кафене в хотел „П.”, в съучастие като съизвършител с Д.С.Д. – извършител и Ц.Ц.К. – помагач, с цел да набави за себе си и за другиго /за обв. Д. и обв. К./ имотна облага, чрез заплашване /Х.В. и Д.Д. поискали Н. да им даде 250 000 евро, като го заплашили, че ако не даде исканата сума „има деца и внуци…” и го заплашили с разгласяване на компрометиращи го материали и позорящи го обстоятелства, свързани с дейността му като зам. председател на ПКЗНБА и началник на политическия кабинет на МИС, както и председател на ДАГЗ, а обв. Ц.К. поел пред Н. ангажимент и гарантирал, че с даването на исканата парична сума – 250 000 евро няма да се публикуват компрометиращите го материали, като заявил, че част от исканата сума ще занесе лично на ромското „мешере”, което няма да „пусне” съществуващите документи, казал му, че съществува папка със събрани корупционни данни за лица, като твърдял, че Н. бил в „топ 5”/, принудил Н.С.Н. да извърши нещо противно на волята му – да даде на В. и Д. сумата от 165 000 евро, като 1. на 13.11.2009 г. в гр. С. в хотел „П.” се разпоредил със сумата от 150 000 евро, като я предал на Х.В., предназначена за обвиняемите К., В. и Д., за да не пускат срещу Н. компромати в пресата; 2. на 13.11.2009 г. пред централни хали на заграден паркинг предал на обв. Д.Д. и В. сума та от 10 000 евро, дадена им като хонорар на членовете на ромското „мешере”; 3. на 30.11.2009 г. в същото кафене в хотел „П.” предал сумата от 5000 евро, предадена на Х.В. и предназначена за Ц.К. да внесе искане до „мешерето” да не бъдат пускани компрометиращите Н. материали, като с деянието са причинени значителни имуществени вреди в размер на 165 000 евро и същото е извършено от две и повече лица – Д.С.Д. и Х.В.В. – извършители и Ц.Ц.К. – помагач – престъпление по чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.4, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Внесено е обвинение и срещу Д.С.Д. за това, че за времето от 11.11.2009 г. до 30.11.2009 г. в гр. С., в кафене парк-хотел „М.” и в кафене в хотел „П.”, в съучастие като съизвършител с Х.В.В. – извършител и Ц.Ц.К. – помагач, с цел да набави за себе си и за другиго /за обв. В. и обв. К./ имотна облага, чрез заплашване /Х.В. и Д.Д. поискали Н. да им даде 250 000 евро, като го заплашили, че ако не даде исканата сума „има деца и внуци…” и го заплашили с разгласяване на компрометиращи го материали и позорящи го обстоятелства, свързани с дейността му като зам. председател на ПКЗНБА и началник на политическия кабинет на МИС, както и председател на ДАГЗ, а обв. Ц.К. поел пред Н. ангажимент и гарантирал, че с даването на исканата парична сума – 250 000 евро няма да се публикуват компрометиращите го материали, като заявил, че част от исканата сума ще занесе лично на ромското „мешере”, което няма да „пусне” съществуващите документи, казал му, че съществува папка със събрани корупционни данни за лица, като твърдял, че Н. бил в „топ 5”/, принудил Н.С.Н. да извърши нещо противно на волята му – да даде на В. и Д. сумата от 165 000 евро, като 1. на 13.11.2009 г. в гр. С. в хотел „П.” се разпоредил със сумата от 150 000 евро, като я предал на Х.В., предназначена за обвиняемите К., В. и Д., за да не пускат срещу Н. компромати в пресата; 2. на 13.11.2009 г. пред централни хали на заграден паркинг предал на обв. Д.Д. и В. сума та от 10 000 евро, дадена им като хонорар на членовете на ромското „мешере”; 3. на 30.11.2009 г. в същото кафене в хотел „П.” предал сумата от 5000 евро, предадена на Х.В. и предназначена за Ц.К. да внесе искане до „мешерето” да не бъдат пускани компрометиращите Н. материали, като с деянието са причинени значителни имуществени вреди в размер на 165 000 евро и същото е извършено от две и повече лица – Д.С.Д. и Х.В.В. – извършители и Ц.Ц.К. – помагач – престъпление по чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.4, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Обвинението спрямо Ц.Ц.К. е за това, че за времето от 11.11.2009 г. до 30.11.2009 г. в гр. С., в кафене парк-хотел „М.” и в кафене в хотел „П.”, в съучастие като помагач на Д.С.Д. и Х.В.В. – извършители, с цел да набави за себе си и за другиго /за обв. Д. и обв. В./ имотна облага, чрез заплашване /на 12.11.2009 г. в кафене в хотел „П.” поел пред Н.Н. ангажимент и гарантирал, че с даването на исканата от обв. Х.В. и Д.Д. сума от 250 000 евро, за да не се разгласяват компрометиращи го материали и позорящи го обстоятелства, свързани с дейността му като зам. председател на ПКЗНБА и началник на политическия кабинет на МИС, както и председател на ДАГЗ, и заявил, че част от исканата сума ще занесе лично на ромското „мешере”, което няма да „пусне” съществуващите документи, като му казал, че съществува папка със събрани корупционни данни за лица, като твърдял, че Н. бил в „топ 5”/, принудил Н.С.Н. да извърши нещо противно на волята му – да даде В. и Д. сумата от 165 000 евро, като 1. на 13.11.2009 г. в гр. С. в хотел „П.” се разпоредил със сумата от 150 000 евро, като я предал на Х.В., предназначена за обвиняемите К., В. и Д., за да не пускат срещу Н. компромати в пресата; 2. на 13.11.2009 г. пред централни хали на заграден паркинг предал на обв. Д.Д. и В. сума та от 10 000 евро, дадена им като хонорар на членовете на ромското „мешере”; 3. на 30.11.2009 г. в същото кафене в хотел „П.” предал сумата от 5000 евро, предадена на Х.В. и предназначена за Ц.К. да внесе искане до „мешерето” да не бъдат пускани компрометиращите Н. материали, като с деянието са причинени значителни имуществени вреди в размер на 165 000 евро и същото е извършено от две и повече лица – Д.С.Д. и Х.В.В. – извършители и Ц.Ц.К. – помагач – престъпление по чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.4, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.

Относно обвинението по чл.339 НК спрямо подс. К., се пледира за несъмнена доказаност на същото чрез извършеното претърсване в дома на лицето, при което са иззети инкриминираните боеприпаси, за които няма спор, че са били негови и той е имал задължението да върне.

За извършеното престъпление представителят на СГП пледира за налагане на наказания съобразно общото за всички подсъдими смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно чистото съдебно минало, като тежкото здравословно състояние на Д. се отчете за изключително смекчаващо отговорността му, а за В. упоритостта при извършване на настоящото престъпление и наличието на висящо наказателно производство също за изнудване да се приемат като отегчаващи отговорността му. В тази връзка спрямо подс. В. се иска определяне на наказание лишаване от свобода към средния законов размер, подлежащо на ефективно изтърпяване при строг режим в затвор, глоба в размер на 10 хиляди лева и конфискация на имуществото му. За подс. Д. се обосновава наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК от три години лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи за срок от пет години на основание чл.66, ал.1 НК, без да се налага наказанието глоба. За К. като справедлИ.се сочи наказание лишаване от свобода за срок от три години при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК за престъплението по чл.214, вр. чл.213а НК, а по чл.339, ал.1 НК - две години лишаване от свобода, като се постанови изтърпяването и на двете при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, или алтернативно се отложи изпълнението им по реда на чл.66, ал.1` НК. По отношение на гражданския иск се изразява становище за пълното му уважаване.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Н.Н. заявява, че изцяло се присъединява към становището на прокурора, тъй като се установявало извършването на престъпление по чл.214, ал.2 НК от страна и на тримата подсъдими. Проследени хронологически действията им в през инкриминирания период очертават схемата на изнудването, чийто обективни и субективни признаци са налице. Иска се уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 165 хиляди евро.

Обвинението, обаче е необосновано основно с оглед на това, че е неясно с какви конкретни действия подсъдимият е заплашил частния обвинител. Няма твърдения за отправени закани спрямо неговата личност, както и спрямо децата и внуците му. За заплахата с компрометиращи го материали следва да се приеме, че единствено в показанията на Н. се твърди съществуването на входиран в държавна институция документ с неясно съдържание, което отново доказва, че тезата за заплаха с компромати е налице единствено в съзнанието на частния обвинител, който е имал неизчистени финансови отношения. К.вено подкрепящи подобна теза са показанията на св. С. в частта им относно начина на спечелване на обществени поръчки в съответното ведомство. В крайна сметка единственото категорично установено обстоятелство е, че на 30.11.2009 г. на процесната среща Н. се е опитал да предаде на В. сумата от 5 хиляди евро. Приобщените по делото веществени доказателствени средства отразяват разговорите, водени след 26.11.2009 г., от чието съдържание се установява активната роля на Н. спрямо Д. и В. по задаване на подвеждащи, предварително обмислени въпроси, целящи единствено да осигурят доказателства във връзка с повдигнатото обвинение. По този начин, обаче не се установява вземането на сумата от 160 хиляди евро, а става ясно, че едно друго лице – Д., търси съдействието на В. за уреждане на финансови отношения с Н.. Последните не са във връзка със сумата от 12 хиляди лв., за които св. С. се е задължила спрямо Д., тъй като тази сума тя е ползвала за предизборна кампания на ДПС. От друга страна самият подсъдим Д. е имал финансови взаимоотношения с Н., като обясненията му следва да се преценяват с оглед тяхното познанство.

Защитникът на подсъдимия Д.Д. също пледира за постановяването на оправдателна присъда, като излага доводи, свеждащи се до това, че по делото не са събрани доказателства, обосноваващи категоричен извод за извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение, и че негов извършител е именно Д.. Според самото обвинение заплахата, касаеща децата и внуците на Н. ***, където този подсъдим не е присъствал, а относно разпространението на компрометиращи материали, по делото не е доказано наличието на такива и то обективирани по някакъв начин с действия на Д.. При твърдяното предаване на сумата от 150 хиляди евро в кафене „П.” той е бил въвлечен в инкриминираните отношения по волята на самия пострадал, а за предаване на пари пред Централни хали липсват доказателства относно размера на сумата и предназначението й. За предаването на 5 000 евро на 30.11.2009 г. пък се твърди, че са дадени на подс. В. и предназначени за подс. К.. За да е налице заплашване по смисъла на чл.214 НК е необхоД. да се докаже, че заплахата е годна да внуши страх у пострадалия и именно това да го мотивира да се разпореди с имуществото си. Репликата относно децата и внуците на Н. не е от такова естество, което сочат и конкретните обстоятелствата при които тя е изречена. От друга страна не е изяснен мотива на пострадалия за предприетите от него действия, след като сам твърди, че не се е опасявал от действията си през периода, в който е заемал държавна длъжност. Не е доказано и настъпването на имотна вреда за него, тъй като в тази насока са единствено показанията на пострадалия и роднините му. Независимо от това за подс. Д. деянието не е осъществено и от субективна страна, включително с изискващия се общ умисъл за съучастие в това престъпление. Изводи в тази насока не могат да се правят дори при възприемане на тезата, че той е присъствал на среща в кв. С., тъй като не се установява да е разбрал и да се е съгласил с действията на присъствалите на срещата лица. Единственият извод, който може да се направи от събраните доказателства е, че при съществуващите отношения между Д. и Н., подсъдимият се е опитвал да балансира между приятеля си и обичаите в ромското общество без да е имал никаква користна цел и престъпен умисъл. Въз основа на това се иска неговото оправдаване.

На следващо място в обясненията си подс. Д. отрича да е искана от Н. парична сума за членове на мешерето, но той сам бил предложил да плати за неговото събиране около 1000 – 2000 лв., като В. само бил споменал, че мешерето ще струва пари. Правомощие да решава подобни въпроси мешерето нямало, тъй като то обсъждало проблеми между самите роми и то само роми кардараши, но може ако се постави такъв въпрос, същият да се отнесе към съда.

Въз основа на тези твърдения Д. счита, че не е виновен и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия Ц.К. на първо място навежда доводи за необоснованост на обвинението, като още в самия обвинителен акт не са посочени, а в съдебното следствие не са събрани доказателства относно помагачеството на К. при извършване на престъпление по чл.214, ал.2, вр. чл.213а, ал.3 и ал.2 НК. По делото е установено, че той не е в близки отношения с другите двама подсъдими, като контакт е имал единствено с В., но по друг повод във връзка с възникнал конфликт в Ч.Б.. Не е установено съзнателното участие на К. в инкриминираното деяние. От фактическа страна е провел една единствена среща с частния обвинител, за която е бил помолен от В., като само в показанията на Н. се предава различно от действителното съдържание на водения разговор. В тази връзка се излага становище, че не следва да се кредитират показанията на частния обвинител, като се приеме, че е силно заинтересован от изхода на делото и цели да прикрие част от фактите. Евентуалното помагачество на К. в процесното деяние не може да се обоснове, доколкото той с нищо не е улеснил останалите подсъдими. В показанията на Н. се твърдят негови въображаеми възможности да влияе на мешерето, медиите, прокуратурата, включително и пред премиера. Не е установено К. да е знаел за отношенията на Н. с Д. и В., а едва в съдебната фаза на процеса узнава за съществуването и ролята на свидетеля Р. и лицето Д.. Нито едно от посочените в обвинителния акт действия, с които се твърди К. да е подпомогнал за извършване на деянието, не е доказано. Показанията на Н. съдържат преразказ на казаното от В., като самият частен обвинител заявява, че действията му са били мотивирани основно от заплаха за живота на децата му, а не от компроматите, за които сочи че били „камуфлажна заплаха”. На следващо място той твърди, че от страна на К. не са били отправяни заплахи, нито е поставян въпрос за пари, независимо, че е считал, че исканите от другите двама подсъдими пари били предназначени и за К., като е имал убеждението, че той също се вмества в схемата срещу него. От друга страна, обаче не се спори, че именно по инициатива на Н. е проведена срещата с К. и в случай, че той не я бе поискал, се поставя въпроса въобще за неговото участие като подсъдим по делото. На следващо място не следва да се възприемат за достоверни показанията на Н. относно предаването на парична сума, тъй като са противоречиви показанията му относно намирането на сумите. Показанията на Т.Н., С.Н. и С.В. сочат по-скоро на това, че те са се притеснявали за действителното наличие на материали за корупция и обсъждането на въпроса откъде да се намерят средства е във връзка с желанието им да се „откупят чрез корупция”, като решението на Н. за сезиране на полицейските органи не е взето лесно от него.

Относно обвинението по чл.339, ал.1 НК се твърди, че същото е несъстоятелно поради липса на умисъл за държането на инкриминираните вещи. От показанията на свидетелите С. С. и Б.П. се установява, че намерените при претърсването и иззети боеприпаси са забравени и останали невърнати заедно с предоставено на подс. К. оръжие. Въз основа на това се иска постановяването на оправдателна присъда.

Подсъдимият Ц.К. също дава обяснение по повдигнатото му обвинение, като по отношение държането на боеприпаси без разрешение твърди, че не е знаел за наличието им на етажа от жилището, ползвано от свидетелката С., с която живеел на съпружески начала и която е следвало да върне патроните заедно със предадено от нея оръжие към момента на изтърпявано от него наказание лишаване от свобода. Това оръжие му било предоставено през 1992 г. за лична охрана и именно за него имал патрони.

Относно обвинението за изнудване К. дава обяснение, свеждащо се до това, че не е заплашвал Н.Н. и семейството му, не е искал пари от него и не е давал гаранции за каквото и да е, поради което не е съпричастен към случилото се. Единствената среща с частния обвинител била проведена в парк –кафе „М.” до същия хотел, за която В. му обяснил, че Н. има притеснения по повод публикации в пресата, касаещи твърдения на К. за извършвани нередности в Комисията по бедствия и аварии през периода 2008 – 2009 г. В тях обаче не било споменавано името на Н., а ставало дума за тогавашен зам. министър Ал. Ф.. Независимо от това, обаче К. не желаел да се среща с Н. когото считал, че е в „топ 5” на неблагодарниците, които след като им било гласувано доверие от опредЕ. политическа партия, не са го оправдали и точно това имал предвид, когато употребил същата фраза /експлоатирана широко в този период в медийното пространство/ при идването на частния обвинител в заведението. Поради това само го попитал има ли информация за зам. министър А. Ф., но си тръгнал след като Н. отговорил, че се е откъснал от тази сфера и няма нужните контакти. Така на срещата въобще не са били обсъждани притесненията на Н. и по никакъв начин К. не е твърдял, че има компромати срещу него, че е подписвал документ с оплаквания от Н., че ще реши въпроса комплексно и, че прави компромис с принципите си заради подс В.. Също така не е поемал ангажимент спрямо него да влияе на мешерето, за което нямал и обективна възможност с оглед влошени преди години отношения с членовете му, нито можел да води при премиера когото и да е, което било и несериозно да се вярва за възможно предвид участието му към този момент в коалиция с опозиционна партия. Споменаването, че има „карт бланш от премиера”, в записите на негови разговори с подс. В., било изцяло в друг контекст по повод напрежение между лица от ромски произход в гр. Д. и гр. Ч.Б. и необхоД.стта да се сезира за това ОДП – П.. В заключение се изразява становище за липсата на каквато и да е съпричастност към действията на В. и Д., поради което се иска постановяването на оправдателна присъда.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Х.В.В. е роден на *** г. в гр. Д.Д., живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********, председател на върховното ромско мешере /организация на лица от ромски произход - "кардараши", наричана мешере/ в Б.. Понастоящем е задържан по водено спрямо него друго наказателно производство.

Подсъдимият Д.С.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********. Председател на мешере в Търновския район и член на върховното мешере. Понастоящем е пенсионер по болест.

Подсъдимият Ц.Ц.К. е роден на *** г. в гр. З., живущ *** българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан /реабилитиран/, председател на политическа партия „Е.”, с ЕГН **********. За него са дадени много добри характеристични данни – познат е като лице, помагащо и ползващо се с уважението на обществеността в гр. З..

По повод работа, свързана с въпросите на малцинствата и като председател на мешерето Д.Д. се познавал със свидетеля М.Р., който бил член на ДПС, отговарял за ромските организации и фондации и към 2000 г. бил член на комисия по досиетата, а впоследствие и заместник председател на Държавна комисия по сигурността на информацията. През м. ноември 2009 г. двамата се видели случайно във ВМА, след което отново се срещнали на кафе в района на кв. С. в присъствието на Х.В. и лицето с малко име Д.. Тогава Д. споделил, че има проблемни отношения с Н. и му показал документ, за който казал, че съдържа оплаквания на различни български граждани от ромски произход срещу Н.Н., свеждащи се до това, че са му предоставяни крупни суми или злато за спечелване на търгове по обявени обществени поръчки, но работа не им била осигурена. Конкретно Д. твърдял, че е предал на Н. 100 бр. златни монети, част от които били на Д. и искал връщането им след като не бил изпълнен поетия ангажимент. Представеният документ бил оформен като заведен в МС с адресат министър- председателя и изходящ от името на Ц.К.. Р. предложил въпроса да се уреди чрез преговори, дори и чрез използване възможността за сезиране на мешерето, чийто членове са В. и Д., като изразил готовност да уреди среща на В. с Н., на когото да се покаже представения документ с оплаквания, за да се вземат от него претендираните от Д. средства, като се разбрали последният да не присъства на самата среща.

От 01.04.2007 г. Н.Н. бил пенсионер и не поддържал контакти с бившите си колеги от ДА „Гражданска защита“ и от ПКЗНБА. В тази връзка заедно със съпругата си /свидетелката Т.Н./ заминал да живее за постоянно в с. К., област Пазарджик. Там се намирал, когато на 11.11.2009 г. /денят, непосредствено след срещата в кв. С./ около 11.00 ч. по телефона му се обадил непознатият му до този момент М.Р. и поискал да се видят на кафе. Н. приел поканата и му отговорил, че следващата седмица ще е в гр. С., където могат да се срещнат. Половин час по-късно, обаче Р. позвънил отново и съобщил, че пътува към него. За да разбере нещо повече за лицето, Н. се обадил на познатия си бивш министър Н. М., който описал външния вид на Р.. Около половин час по-късно Р. и Х.В., возени от шофьора на последния - св. Т., се срещнали в центъра на с. К., където след обаждането им дошъл да ги посрещне Н.. Р. се качил при Н. и потеглил към къщата му, следвани от В. и Т.. Още в този момент му обяснил, че два дни по-рано /в неделя/ Ц.К. се е срещнал с премиера във вила в гр. Банкя, където бил и журналистът К., чийто екип, готвел телевизионно предаване, което ще се излъчи във вторник. Съобщил му също, че имало компромати срещу него, които ще се изнесат, но по-подробно за това щял да му обясни В. като председател на мешерето. Разговорът им продължил в двора на къщата на Н., където по покана на Р. дошъл и В.. Последният съобщил на Н., че срещу него има много компромати, като му показал представения от подс. Д. *** документ, твърдейки, че това е искане от К., с което той внася компроматите в мешерето. Заявил също, че е задържал нещата, но повече не може, тъй като К. е много настоятелен и трябва да ги внесе в мешерето. В рамките на този разговор, през цялото времетраене на който не присъствал св. Р., В. казал, че „ако някой работи, то работи за пари и ако някой каже, че не работи за пари, най-малкото няма да му повярва“. Н. възразил, че не е милионер и не разбира защо си мислят, че има пари, а В. отвърнал „ти не си милионер, ама имаш деца, имаш внуци“. След приключване на срещата Н. много се притеснил, тъй като считал, че го „рекетират за пари“, споделил разговора със съпругата си Т.Н. и двамата решили, че трябва да се върнат в гр. С.. Още тогава обаче се обадил на подс. Д.Д., припомнил му, че навремето му е помогнал и сега той търси помощ да му обясни като член на мешерето за какви компромати срещу него става въпрос.

На 12.11.2009 г. след 9.00 ч. Н. и Д. *** пред хотел „П.“. Н. му обяснил какъв проблем има, като споделил за срещата в с. К.. Д. не съобщил да знае за случилото се, дори показал изненадан вид, но се обадил на подс. В., който пристигнал след около 20 минути във фоайето на хотела. Той отново потвърдил, че има компромати срещу Н., намиращи се у подс. Ц.К., но са замесени и лица от ромски произход, поради което К. ще ги внесе за решение в мешерето. Тогава Н. помолил за среща с К., която била уредена още същия ден от подс. В. в кафене до парк-хотел "М.", където в този момент се намирал подс. К.. Пристигайки на мястото, В. пръв се срещнал с него, а 5-6 минути по-късно бил поканен и Н.. Провели кратък разговор, при който К. казал на Н., че е в „топ 5“, че има папка с компромати за него, че му е даден „карт бланш“от премиера и ще види „след няколко дни какви глави ще хвърчат“, но тъй като имало замесени и лица от ромски произход, за да не се излагат и те, компроматите нямало да се пускат в пресата и в прокуратурата, ако мешерето реши въпроса „комплексно“. Заявил също, че прави компромис със съвестта и принципите си, но го прави заради В.. На възражението на Н., че не е могъл да влияе върху процесите в бившата си служба, К. отговорил „можеше, можеше“, с което приключил разговора.

След това В. и Н. се върнали в хотел П., където ги чакал Д.. Двамата подсъдими решили, че ще уредят обяд, на който К. ще уточни каква сума трябва да даде Н., след което се разбрали да се видят отново на същото място в 15.00 ч. Междувременно Н. се срещнал на обяд със св. Р., на когото предоставил в заем парична сума, без да коментират случилото се. В 15.00 ч. отново се видял с Д. и В., като последният му съобщил, че трябва да предостави 500 000 евро и ако не даде парите, отива в затвора. Н. реагирал остро, казвайки „Вие, луди ли сте! Кой има такива пари?“, както и, че няма за какво да ходи в затвора и по-скоро ще се гръмне. В процеса на този разговор В. се обръщал и към Д., казвайки му че и той ще ходи в затвора, като употребил и репликата „ще носиш цигари на генерала, и той- на тебе“, на което последният учудено заявявал „Защо, бе, аз какво съм направил“. В крайна сметка се разделили без да се договорят за конкретна парична сума, но В. и Д. поели ангажимент отново да ходят при К. да видят какво той ще каже и ще се обадят на Н..

Около 17.00 ч. В. се обадил на Н., след което отново се срещнали при х. П.. Тогава подсъдимият съобщил, че исканата сума е намалена на 250 хиляди евро, от които 150 000 евро трябва да се дадат веднага, а останалите 100 000 - до един месец. Освен това трябвало да даде още 10 000 евро - по 1000 евро за всеки от членовете на мешерето, което щяло да заседава на другия ден по обяд, и единствено за Д.Д. като на приятел не било нужно да дава пари. Н. се съгласил да предостави сумата, но обяснил, че първо трябва да разговаря със семейството си, както и да изтегли парите си от трезор на БНБ. Прибирайки се в къщи той бил силно притеснен и информирал за случилото се съпругата си, както и децата си - свидетелите С.Н. и С.В., които вече знаели за проблема от майка си. От тях Н. поискал да му предоставят пари, като им обяснил, че трябва да ги предаде, независимо от липсата на каквото и да е нарушения по време на службата му, които да са основание за притеснение от негова страна. Въпреки, че бил убеждаван от В. и Ст. Н. да сезира органите на полицията, както и да не се поддава на оказания му натиск, след като няма от какво да се притеснява, като дори му обяснявали, че в най-лошия случай могат да го задържат, докато се изясни истината и се установи, че няма нарушения, Н. бил категоричен, че по-скоро „ще се гръмне“, но дори един час не може да допусне да бъде задържан под каквато и да е форма, тъй като не може да позволи репутацията му да пострада. Изказвайки всичките си опасения в силно разтревожено състояние, като дори упреквали децата си в лековерно отношение към ситуацията, както Н., така и съпругата му категорично уверявали, че искат да бъдат оставени на спокойствие и парите трябва да се дадат, поради което се обсъждал и въпросът от къде да бъдат намерени. Възприемайки изключително тревожното състояние на родителите си, които считали, че вероятният инициатор за всичко е подс. К. като най-интелигентен и с най-големи възможности за контакти дори и с премиера, чието име също било споменавано, както и с убеждението, че е възможно новодошлите управляващи действително да търсят някакъв вид саморазправа с хора от бившето управление, свидетелите се съгласили да предоставят собствени и взети на заем средства на баща си. Допълнителен мотив бил страхът им да не се стигне до посегателство спрямо тях самите или децата им, тъй като в този период имало случаи на отвличания на различни лица срещу откуп. Така на 13.11.2009 г. С.Н. дал на баща си лични спестявания в размер на 10 000 евро, а С.В. - сумата от 100 000 евро. Част от последната - в размер на 50 000 евро била нейна и на съпруга й /отсъстващ в този момент от страната/ собственост, а останалата - 50 000 евро - взета в заем от дружества, управлявани от свидетелите З.А. /40 000 лв./ и Г. П. /30 000 евро/, техни семейни приятели и бизнес партньори.

На 13.11.2009 г. около 09.00 ч. Н. взел от банката спестяванията си в общ размер на 50 000 евро, от които 10 000 евро предал на В. още същия ден на паркинг пред Халите, където отишъл на предварително уговорената среща. На мястото присъствали и подс. Д., както и шофьора и охранителя на В.. Н. помолил да му се обадят като мине заседанието на мешерето, за да му кажат какво е решено, но В. предложил направо да се видят отново в 17.00 ч. в кафенето вляво от х-л П..

След като взели своите и осигурените от децата си пари и ги приготвили със съпругата му в пачки от по 20, 50, 100 и 200 евро, всичко на обща стойност 150 000 евро, които поставили в чанта от зелен плат, Н. и св. Т.Н. отишли на срещата в 17 .00 ч. В кафенето отстрани до хотел П. пръв влязъл Н., а впоследствие през паркинга дошли Д.Д. и Х.В., като отвън останали Т.Н. и шофьорът на В. - св. Б.М.. Н. оставил на маса в заведението чантата и казал, че вътре са исканите 150 000 евро, след което се разделили. При излизането на подсъдимите чантата с парите била носена от В..

На 21.11.2009 г. В. двукратно се обаждал по телефона на Н. и го уверил, че въпросът е приключен и няма да търсят повече нищо. Н. се успокоил, но по настояване на завърналия се в страната съпруг на дъщеря му - св. К.В., със съпругата си сменили номерата на ползваните телефони.

На 25.11.2009 г. подсъдимите Д. и В. ***, като от тел. с № **********, ползван от свидетеля Б.М. /шофьора на В./ на телефона на С.Н. се обадил подс. Д.Д., представил се и обяснил, че не може да се свърже с баща му, на когото да предаде да му позвъни. Свидетелят информирал баща си, но 15 минути по-късно от същия телефон започнали многократни обаждания, на които не отговарял. Впоследствие му бил изпратено и следното съобщение: “ще се състои ли срещата и в колко часа, да знаем какво решение да вземем“. С.Н. върнал отговор, че не знае за какво говори, но му е съобщено, че ще има позвъняване в 17.00 ч. Следващото съобщение било изпратено на Ст. Н. от тел.********** с текст : „предай на баща ти до 30 минути да се обади на този телефон. ние сме хората, с които трябваше да се види днес. В негова полза е, за да не се пускат нещата в ход. Около половин час по-късно му било изпратено второ съобщение, гласящо „ако до утре баща ти не се свърже с мен на този телефон, в понеделник документите ще бъдат пуснати официално“. Вечерта свидетелят отишъл в дома на родителите си, обсъждали случилото се, като те отново били крайно превъзбудени и не могли да вземат конкретно решение. При прибирането си вкъщи около 22.30 ч. от телефона на Д. с № ********** му било изпратено ново съобщение с текст „Кажи, че искам да видя баща ти на 4 очи. Д.съм. Утре“.

Тези обаждания убедили Н. и семейството му, че натискът няма да спре и се разпростира не само върху него, поради което под влиянието на свидетеля К.В., решил да сезира полицейските органи. Така на 26.11.2009 г. депозирал молба до директора на СДВР с искане за вземане на отношение спрямо лицата, които го изнудват за сумата от 250 000 евро.

В периода 26-28.11. Н. получавал телефонни обаждания от страна на подс. Д. и съпругата му С.Д., в които те го уверявали, че самият Д.*** с мешере, тъй като от него искали да върне вече взетата сума и да предостави уговорения остатък от парите вместо Н., за когото бил гарантирал. Според Д. мешерето го притискало да пише срещу Н., „ако не, ще носи последствията, че прикрива генерали“. По думите му бил болен и не можел да пътува до гр. С., но увещавал Н. да се срещне с В.. В тази връзка Н. предоставил новия номер на телефона си. На 27.11 В. му се обадил и поискал среща, която била уговорена за понеделник -30.11.09 г. На 28.11. С.Д. се обадила за пореден път на Н., като заплашила, че със сина й ще започнат „война“ срещу него.

На 27.11.2009 г. С.Н. закупил от банка 5 000 евро -13 бр. банкноти с номинал 100 евро, 6 бр. банкноти с номинал 200 евро и 5 бр. банкноти с номинал 500 евро, всички на обща стойност 5 000 евро, които предал доброволно в СДВР и които служители на СДОТО – МВР обработили със специално химическо вещество, което при пипане или доК.ване полепва по тялото, дрехите или вещите и при облъчване с ултравиолетови лъчи флуоресцира в жълто-зелен цвят.

Съобразно уговореното на 30.11.2009 г. към 13.00 ч. в кафенето до хотел П. Н. и В. се срещнали. Н. се оплакал, че е много притеснен и не може да събере парите, след което на въпроса на В. с колко пари разполага, му съобщил сумата от 57 000 евро. В тази връзка подсъдимият предложил да даде 50 000 за К., а за него да събере 10 000 до края на февруари, с което въпросът ще приключи. За предаването на парите се разбрали се да се видят отново в 15.00 ч., след което се разделили. При срещата в 15.00 ч. двамата отново влезли в кафенето и седнали на маса, на която стояла и непознатата им свидетелка М.Ф.. След размяна на няколко общи реплики Н. предал на В. предоставените му химически обработени банкноти, свити руло и пристегнати със син ластик, след което съобразно уговорен сигнал, последният бил задържан от полицейски служители, участвали в операция по наблюдение на лицата. Към този момент той изхвърлил банкнотите под масата, където са открити при извършените впоследствие претърсване и изземване на заведението. При освидетелстването му и облъчване с ултравиолетова светлина по вътрешната страна на пръстите и дланта на лявата му ръка са установени множество зацапвания, флуоресциращи в специфичен жълт цвят. Назначеното впоследствие експертно физикохимично изследване установява идентичност на веществото по иззетите банкноти и по обтривки, иззети от лява и дясна ръка на Х.В..

При обиска на на подс. В. и претърсване на жилището му не са открити вещи, допринасящи за изясняване на обстоятелствата по делото.

На срещите В. бил придружаван от шофьора си М., който оставал да го чака отвън, като на 30.11.09 г. в паркирания в близост на ул. „К.Л.“ автомобил „А. Q 7“ с ДК № ***** се намирали съпругата на подсъдимия М.В. и нейна приятелка А.Т.. Те също били задържани, извършен им бил обиск, а впоследствие са претърсени и автомобила и жилищата им, в които обаче не са намерени вещи от значение за настоящото производство.

Впоследствие бил задържан и подс. Д., но междувременно на 03.12.2009 г. заедно със съпругата си дали телевизионно интервю в Нова телевизия, в рамките на което той твърдял, че е предоставял парични суми и дарове за Н.Н. с оглед осигуряване на работа за фирмата му. От ареста по неустановен начин Д. се обадил по телефона на св. С., но тя не желаела да разговаря с него и уведомила полицейските органи. Впоследствие, обаче близки на подс. Д. се свързали с нея и искали да убеди Н. да оттегли обвинението си спрямо него.

На 30.11.2009 г. било претърсено и жилището на подс. Ц.К.,***, представляващо мезонет, разпределен за самостоятелно ползване на всеки от двата етажа между него и жената, с която преди този период живеел на съпружески начала - св. С. С.. На втория етаж, обитаван от свидетелката, във всекидневна стая пред камина, в шкаф под бар-плот били открити и иззети следните вещи: 20 бр. патрони с надпис 765 GECO", кутия с 24 бр. патрони с надпис "WIN FC 30-30", 2 бр. кутии с надпис "Премиер ловни патрони 10 бр." с по 10 бр. зелени на цвят патрони във всяка от тях, 21 бр. патрони 12 кал с различна марка, кутийка с надпис "7.62 х 39, made in Bulgaria", съдържаща 9 патрона и една гилза, пластмасов пълнител с надпис "ЦТ 25", съдържащ 30 бр. патрони, 4 бр. кутии с надпис "Премиер ловни патрони" 10 бр. , 12 кал., всичките с по 10 бр. патрони и 1 кутия със същия надпис,съдържаща 9 бр. патрони, 3 бр. кутии с надпис "AQUILA special" с по 10 бр. патрони 12 кал., 1 бр. кутия със същия надпис, съдържаща 8 бр. патрони 12 кал., както и 44 бр. патрони 12 кал. в насипно състояние, различни по цвят. Доброволно Ц.К. представил разрешение за носене на ловно оръжие № 295184, издадено на 19.09.1997 г. на негово име. Намерените патрони били държани от него към периода преди задържането му през 1999 година, по повод притежавани ловни оръжия, както и предоставено му от 07 РПУ - СДВР за лична защита оръжие - пистолет "Глок", 19 кал. с фабричен № СНR 874. Поради задържането на К. те трябвало да бъдат върнати от С. С., с която тогава все още живеели заедно. Тя, обаче предала в звено К. на 07 РУ- СДВР единствено 5 бр. ловни пушки на 30.05.2001 г. и пистолет "Глок", 19 кал. с фабричен № СНR 874 - на 07.06.2001 г. Връщането на патроните и приемането им на съхранение в полицейското управление било затруднено с оглед отсъствието на съответния служител в полицейското управление, а впоследствие С. имала свои проблеми и забравила за поетия ангажимент, като не уведомила К. за наличието им в ползваната от нея част от жилището. В този смисъл било и даденото от подс.К. обяснение, писмено отразено в изготвения протокол още при намиране на вещите и изземването им.

Експертното изследване на иззетите патрони установява, че същите са стандартни боеприпаси, годни за стрелба, като 39 бр. с калибър 7.62 мм АК са автоматни и предназначени за стрелба с дългоцевно ловно оръжие кал. 7.62 мм АК, 20 бр. калибър 7.65 фса пистолетни патрони за стрелба с пистолети кал. 7.65 Броунинг, 272 бр., 12 кал. са стандартни ловни за гладкоцевно ловно оръжие, а 24 бр. кал.30-30 са също ловни, но за стрелба с нарезно ловно оръжие.

На Ц.К. е било издадено разрешение № 0141543/11.02.98 г., валидно до 11.02.2000 г. от 07 РПУ - СДВР за носене на пистолет пистолет "Глок-19", кал. 9х19 мм с фабричен № СНR 874 и разрешение № 293184/1997 г., валидно до 11.02.2000г. от 07 РПУ- СДВР за носене на ловно оръжие. След отнемането на разрешенията във връзка със задържането му под стража по сл.д. № 115/16.0699 г. на ОСлС през 1999 г. на К. не са издавани разрешения за съхранение, носене или продажба на огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Изложената фактическа обстановка се установи по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства: изслушаните от съда обяснения на подсъдимите В., Д. и К., както и дадените пред съда и приобщените части от показанията в досъдебното производство на свидетелите Н.Н. /л.100- съд. дело/, Т.Н. /съд. дело/, М.Р. /в съд. дело, л.149-151 и на л.34-35, т.2 досъд. пр-во/, С.Н. /л.116 съд. дело и пред съдия на л.47-52, т.1 досъд. пр-во/, С.В. /съд. дело, л.155-159/, К.В. /съд. дело, л.159- 162 и на л.132-134, т.1 досъд. пр-во/, П.П. /съд. дело, л.152 и на л.30, т.2 досъд. пр-во/, З.А. /съд. дело/, К.А. /съд. дело/, Б.М. /съд. дело и на л.68-69 досъд. пр-во/, Т. Ахмед / л.357-358 и л.386 от съд. дело, 1-ва част/, М.Ф. /съд. дело – л.154-155/ С. С. /съд дело, 2-ра част и на л.42- 44, т.4 досъд. пр-во/, С.П. /в съд. дело и на л.144 - 145, т.1 досъд. пр-во/, И.А. /съд. дело и на л.146 - 148, т.1 досъд. пр-во/, Е.Т. /в съд. Дело, л.153-154/, С. С. /съд. дело, 2-ра част/, Б.П. /съд. дело , 2-ра част/, Е. Г. /съд. дело, 2-ра част/;