С цел да набави за себе си и за другиго /за обв. Д. и обв. К./ имотна облага, чрез заплашване



страница2/4
Дата08.05.2018
Размер0.74 Mb.
1   2   3   4

експертизи – физикохимическа по протокол № 10/ФЗХ-18 /т.5 от секретните материали в досъд. пр-во/, балистическа по протокол № 1465/Е - 2009 /л.116-121, т.1 досъд. пр-во/, съдебномедицинска експертиза за подс. Д. /л.58-66, т.2 досъд. пр-во/, съдебно икономическа /л.81-83, т.3 досъд. пр-во/;

писмени доказателства - молба от 26.11.2009 г. от Н.Н. до директора на СДВР /л.7, т.1 досъд. пр-во/, протокол за доброволно предаване на банкноти от С.Н. /л.33-33А, т.1 досъд. пр-во/ и фотоалбум към него /л.6-11, т.3 досъд. пр-во/, протоколи за белязване на предмети /л.7-10, т.1 от секретните материали в досъд. пр-во/, протокол за освидетелстване на Х.В.В. /л.70, т.1 досъд. пр-во/, протокол за обиск на Х.В., протокол за претърсване жилището на подс. Х.В. /л.89 - 90, т.1 досъд. пр-во/, протокол за претърсване жилище на адрес гр. С., ул. "В.Р." № 4 /л.93-94, т.1 досъд. пр-во/, протокол за претърсване на лек автомобил " А. Q 7" с ДК № 7745 РА /л.97-98, т.1 досъд. пр-во/, протокол за оглед и изземване на вещи от кафе - сладкарница "В.", находяща се на ул. К.Л." № 4А /л.101- 102, т.1 досъд пр-во/, протокол за обиск на Б.М. /л.114, т.1 досъд. пр-во/, РКО от 03.11.09, изходящ от "О." ООД за сумата от 40 000 лв., предоставени на С.В. /заверено копие на л.142, т.1 досъд. пр-во/, обратна разписка от С.В. за взета на 13.11.2009 г. в заем сума от 30 000 евро от "Б.****" ЕООД с управител Г. П. /заверено копие на л.143, т.1 досъд. пр-во/, протокол за доброволно предаване от К.В. /л.23, т.2 досъд. пр-во/, договор за заем от 17.11.09 г. между "О." ООД и К.В. /заверено копие на л.24-25, т.2 досъд.пр-во/, договор за заем между "Б.****" ЕООД и К.В. /заверено копие на л.26, т.2 досъд. пр-во/, протокол за доброволно предаване от Н.Н. /л.149, т.1 досъд. пр-во/, анекс № 1 към договор за наем на сейф в Обществения трезор на БНБ № 1067 от 08. 12.2008 г. и справка за посещенията в обществения трезор относно сейф № 1067 в периода 13.08.09 г. - 03.12.09 г. /заверени копия на л.100 и л.101, т.1 досъд. пр-во/, удостоверение от ръководството на Гражданска защита на РБ, изходящо от Н. за ЕТ "Е.**" /л.216, т.1 досъд. пр-во/, протоколи за установяване завършването на строителни и монтажни работи с инвеститор община П. /л.217-226, т.1 досд. пр-во/, справка изх. № 1156/03.12.09 г. от "Нова телевизия - първи частен канал" АД /л.229, т.1 досъд.пр-во/, справки от 22.01.10 г. на началник на К. - ООП- СДВР и от 12.10.12 г. и 31.10.12 г. на инспектор при служба „К.” 07 РУП – СДВР за издавани на Ц.К. разрешения за съхранение, носене или продажба на огнестрелни оръжия и боеприпаси /л.37-38, т.3 досъд. пр-во и в съд. дело/ медицинска документация /епикризи, решение на ТЕЛК и медицинско направление - л.67-76, т.2 досъд. пр-во/, писмо изх. № 02-07-781/23.03.2009 г. на председател на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към МС до кмета на община П. /съд. дело/, запис на заповед от 06.11.2009 г. с издател С. Д. С. /заверено копие в съд. дело/, писмо рег. № А-25654/14.11.2012 г. на МВР, дирекция „МОС” относно задържане на Й. С. С. /съд. дело/, справки от „БТК” АД, „К.мо Б. М.” ЕАД и „М.” ЕАД за телефоните и водените разговори от абонатите С.Н., Х.В., Д. Д. и Б.М. /т.6 от секретните материали в досъд. пр-во/, епикриза на Д. Д. от „Комплексен онкологичен център В.Т.” ЕООД /л.242-243 съд. дело, част 1/, справки за съД.ст на подсъдимите;

веществени доказателствени средства от приложените по делото специални разузнавателни средства– белязване, звукозаписи и видеозапис /приложени по делото протоколи за изготвяне на ВДС от приложени СРС – т.2,3, 4 от секретните материали в досъд. пр-во./, както и веществените доказателства – патрони и банкноти

Съдът възприе за достоверни в основната им част всички свидетелски показания, възпроизвеждащи добросъвестно собствени впечатления на разпитаните лица съобразно индивидуалните им възможности за запаметяване и съобщаване на отделните обстоятелства и тяхната интерпретация, но въпреки това допринасящи за изясняване на основните факти, включващи се в предмета на доказване по делото. В основата на възприета по-горе фактология е поставено казаното от частния обвинител Н.Н., който в най-пълна степен пресъздава случилото се, доколкото е имал и основна роля на адресат на действията на подсъдимите. Показанията му са последователни и житейски логично описват отношенията му с подсъдимия Д., както и начина на запознаването му с подсъдимия В. и срещата му с подсъдимия К.. Те самите не отричат запознанството си с него, както и провеждането на срещи през инкриминирания период, а само придават различен смисъл на отношенията помежду им. Така няма спор, че подс. Д. и Н. са се е познавали много преди инкриминирания период, като повод за това е била изпълняваната от Н. дейност като началник на „Гражданска защита“, а след това и като зам. председател на КЗНБА. Впоследствие отношенията им придобили приятелски характер, предполагащ възможността занапред да си оказват взаимно услуги и от лично естество. Установява се също така, че във връзка със случилото се отношенията им са претърпели обрат и в края на инкриминирания период са се влошили до степен Н. да счита, че е бил предаден от Д.. Преценявайки същите във връзка с инкриминираното деяние съдът от фактическа страна прие за несъмнено установено, че непосредствено преди процесния период Д. е търсил съдействие от страна на Н. за уреждане на отношения със свидетелката С. С. във връзка с претенция за връщане от нея на суми, предоставени й за спонсориране на предизборна кампания на политическа партия, чийто член тя е била. В подкрепа на това са не само показанията на Н. и С., но и представения като писмено доказателство по делото запис на заповед от 06.11.2009 г., съставен при вече описаните обстоятелства, и намиращ се не у кредитора Й. С., а във владение на подс. В.. Отчитайки това съдебният състав прие за достоверни и логични показанията на св. Р. и тази част от обясненията на подс. В. относно изразеното пред тях желание на Д. да получи от Н. парична сума. Напълно независимо един от друг те категорично сочат, че този подсъдим е присъствал на срещата в гр. С., в кафене в ж.к. С., състояла се преди посещението на Р. и В. в с. К., на която именно той е представил на свидетеля документът, оформен като изходящ от подс. К. и показан впоследствие на Н.. На тази среща е присъствало и лицето с малко име Д. /замесен и в отношенията със С./, като се е обсъждала възможността за среща с Н. без участие на Д., за да се поиска от него парична сума, като се доведе до знанието му обстоятелството, че ще се оповести документ, съдържащ оплаквания на ромски граждани. Нещо повече обсъждана е била и възможната намеса на мешерето като орган от чието произнасяне зависи решаването на проблема. По тези съображения съдът прие, че подс. Д. е съпричастен към случилото се още на 11.11.2009 преди да се реализира срещата му с Н.. Ирелевантно за този извод е обстоятелството по какви причини той не е желаел да се афишира пред Н. участието му и е решил да не присъства на срещата в с. К.. Такава линия на поведение е възприета от него и при последвалата среща с Н. по инициатива на последния, на която Д. не е показал, че знае за случилото се, но въпреки твърдението си че не му е било съобщено кои лица са отишли в селото, е потърсил именно В. за изясняване на въпроса. Впоследствие е продължил да играе ролята на помагащ приятел, който дава гаранции, че ще се дадат пари и дори невярно твърди, че заради това впоследствие от самия него се претендират същите.

За да установи действителното отношение на Д. спрямо пострадалия към инкриминирания период, съдебният състав взе предвид не само казаното от Н. в тази насока, което би могло да се приеме като основаващо се по-скоро на субективна преценка, но и на конкретните действия на самия подсъдим, свеждащи се до непрекъснато участие в организираните срещи, активно търсене на контакт с Н., включително и чрез сина му, както и съдържанието на водените от него телефонни разговори, разкриващи представянето от негова страна на невярна информация, за да бъде насърчен Н. да предостави втората част от исканата парична сума. Именно въз основа на това съдът изгради убеждението си относно посоченото фактическо участие на Д. в инкриминираното деяние, и въз основа на него даде и следващата правната оценка на същото.



С подс. В.Н. ***, след което е провеждал описаните срещи с него в гр. С., включително и последната, на която подсъдимият е задържан. За да приеме, че той е отправил съобщените от Н. реплики съдът се позова основно на показания на последния, като прие, че те се подкрепят и от останалия съвкупно преценен доказателствен материал. Макар Р. и Т.Н. да не са възприели пряко съобщените от В. реплики относно извършвана от Н. работа „за пари”, първият от тях е категоричен, че поводът за срещата е бил именно претенция за пари и че за получаването им е щял да се използва представения на пострадалия документ, а Т. Н. е узнала за проведения разговор непосредствено след срещата. Позоваването на оплаквания за давани и неправомерно взети от пострадалия пари се установява и от показанията на свидетеля Т., който убедително твърди, че разговор в тази насока се е водил между В. и Р. по време на пътуването им за с. К.. Предприетите от Н. действия веднага след това – незабавно пристигане в С., търсене на контакт с Д. и К. във връзка с получаване на информация относно съдържанието на компрометиращите го материали, както и относно начина за решаване на проблема, включително и ангажирането на децата му за намиране на пари, категорично сочи, че към този момент до знанието му вече е било доведено твърдението за наличие на компрометиращи го материали за неправомерно получавани суми и условието същите да не се разгласяват, а именно предоставянето на все още неопределена по размер парична сума.

Последвалото развитие на отношенията между него и подсъдимите е свързано с основния спор по делото, породен от твърдението на частния обвинител относно повода за срещите му с тях, конкретните обсъждани въпроси, както и предаването на парични суми от негова страна. Съдебният състав възприе за достоверно казаното от него в тази насока, тъй като то се подкрепя от показанията на останалите свидетели, които действително са негови близки роднини, но това не поставя под съмнение истинността на съобщеното от тях. Т.Н. е имала и преки впечатления от случилото се, като е възприела състоянието на съпруга си непосредствено след приключване срещата в с. К., както и съобщения още тогава от него повод за посещението на подс. В. и св. Р.. Напълно житейски логично тя описва случилото се и обяснимо също се е почувствала притеснена от отправената към съпруга й заплаха за разпространяване на злепоставяща го информация. Впоследствие е взела участие и при опаковане на отделните банкноти в размер на 150 хиляди евро и е придружила съпруга си при предаването им в кафенето при х-л П.. Присъствието й на мястото е потвърдено от показанията на свидетеля М.. Анализът на нейните показания, както и тези на С.Н., С.В. и К.В., правят впечатление със своята последователност, подреденост и идентично възпроизвеждане и интерпретиране на фактите, което несъмнено сочи на извода, че последните са били обстойно обсъждани помежду им, което е напълно естествено на първо място заради необичайната ситуация, в която се е озовал частния обвинител, засягаща несъмнено цялото му семейство, а с и оглед това, че първоизточникът на информацията им е един и същ. Независимо от емоционалната натовареност на тези свидетелски показания съдът прие, че те са достоверни и установяващи в пълна степен цялостното развитие на отношенията между Н. и подсъдимите в рамките на инкриминирания период. От тях несъмнено се установява, че до знанието му по един необичаен начин е доведена информация за наличието на компрометиращи го материали и възможността същите да не бъдат оповестявани при предоставяне на определена парична сума. Възникналото у Н. притеснение от възможността да бъде злепоставен в обществото, независимо от убедеността му за липсата на извършени служебни нарушения от негова страна, се извежда от категоричното твърдение на децата му, че са били принудени да търсят начин да съберат нужните средства, за да не пострада баща им, чието емоционално състояние е било възприето от тях като напълно необичайно, криещо риск и за живота му. Разбираемо те са взели решение за осигуряване на необходимата парична сума, която действително е голяма, но намирането й в крайна сметка се е оказало и възможно предвид сочените от тях източници. Освен предоставените собствени пари, наличието на които е обосновано с оглед извършваната от семейството й търговска дейност, С.В. е получила в заем общо 50 хиляди евро. Този факт е установен чрез писмените доказателства по делото /РКО от 03.11.09, изходящ от "О." ООД за сумата от 40 000 лв., предоставени на С.В. и обратна разписка от С.В. за взета на 13.11.2009 г. в заем сума от 30 000 евро от "Б.****" ЕООД с управител Г. П./, а и въз основа показанията на свидетелите З.А., К.А. и П.П.. Последните са напълно незаинтересовани от изхода на процеса и обективно описват конкретните обстоятелства, при които спешно са били поискани от тях парични суми и са предоставили същите с убеждението, че при възприетото от тях изключително тревожно състояние на В., в рамките на възможностите си оказват помощ на свои семейни приятели и бизнес партньори, като напълно логично при конкретните обстоятелства не са изисквали обяснение за предназначението им, но са предположили за това едва при медийното отразяване на случая.

Обективната възможност самият частен обвинител да е разполагал с предоставената от него част от инкриминираната сума от 50 000 евро също е установена въз основа на житейски логичните му показания относно произхода на средствата, а именно спестявания и получените заплати при пенсиониране. Твърдението му, че е държал спестяванията си в банка и на 13.11.09 г. е взел парична сума от нает от него сейф в трезора на БНБ е удостоверено чрез предоставения като писмено доказателства по делото договор за наем на сейф № 1067 в Обществения трезор на БНБ от 08. 12.2008 г., удължаващ срока на наема до 09.12.09 г., и справка за посещенията в същия от Н. на 13.11.2009 г. в 08.55 - 08.56 часа.

Подкрепящи казаното от посочената група свидетели са и показанията на св. Б.М., който действително не съобщава да е възприел предаване на парични суми на срещите с Н., но потвърждава, че на една от тях пред кафенето е присъствала и Т.Н.. На следващо място макар от показанията му да не става ясно бил ли е на среща между Н. и В. в района около ЦУМ пред халите, този свидетел несъмнено потвърждава, че на това място в процесния период също е возил подсъдимия, за да се вижда с други лица, макар да твърди, че те не му били познати. Следва да се посочи и, че именно от показанията на М. категорично се потвърждава казаното от св. С.Н. за обаждането от Д. Д. и изпратените му съобщения по телефона към момент когато е присъствал и подс. В.. Именно в телефона на този свидетел по желание на последния са записани и телефонните номера на Н.Н. под името "генерала" и на св. С.Н. като "генерала- син". Независимо, че в показанията си пред съда, М. акцентира на упражнено спрямо него насилие при задържането му и тежко състояние, породено от това при разпита му в досъдебното производство /което обстоятелство е извън предмета на изследване по настоящото дело/, той потвърждава достоверността на съобщените към този момент факти. Поради това и като съобрази, че свидетелят не може да се счита за лице от кръга на пострадалия, но е близък с подсъдимия В., съдът счете, че може да се довери на казаното от него и да приеме, че в основни линии то потвърждава фактологията, възприетата въз основа на останалите доказателствени източници и конкретно на свидетелските показания на Н. Н., Ст. Н. и Т.Н., като сочи за достоверността на последните дори и в частите, за които свидетелят обяснимо няма преки впечатления.

На следващо място, за да приеме, че действително инкриминираната парична сума е била предоставена на В. и Д. на посочените части и на описаните по-горе срещи, съдът отчете и веществените доказателствени средства по делото, изготвени след прилагане на специални разузнавателни средства, позволяващи изслушване на водените разговори между двамата подсъдими, както и между всеки от тях и частния обвинител. В същите се обсъжда въпросът именно за вече получени парични суми /разговор между Н. и В./, както и за предстоящото предаване на такива, като дори се преговаря и за размера на последната претендирана сума. В крайна сметка при предаването на последната е и задържан подсъдимият В..

Не без значение за изводите на съда относно реалното предоставяне на инкриминираната парична сума е и обстоятелството, неотречено и от самите подсъдими Д. и В., че спрямо Н. е имало претенции да предостави парични суми, независимо, че според тях те били дължими от него с оглед други отношения с лица от ромски произход, при което в случай, че не са получавали от него каквито и да е пари, не намира логично обяснение въпроса защо тогава са се срещали впоследствие с него, търсели са контакт и след периода 21.11. включително и чрез сина му, но не са обсъждали проблема в мешерето, както са съобщили, че ще процедират, ако не се изпълни искането им.

По изложените съображения и след като не намери никакво основание за съмнение в достоверността на казаното от Н. и по отношение факта на предаване на част от исканата от него парична сума, съдът прие за установено това от фактическа страна по делото.

За естеството на отправената към Н. заплаха от страна на В. и Д. съдебният състав отчете, че макар по отношение на него да е била изречена репликата „като нямаш пари, имаш деца и внуци“, то контекста, в който тя е била употребена сочи, че споменаването на децата и внуците е във връзка с възможния източник на исканите парични суми, а не е отправена, за да създаде страх за тяхната неприК.новеност. Това е така, доколкото по делото не са установени каквито и да е факти, сочещи отправени заплахи към някой от близките на частния обвинител или към него самия. Дори при осъществения контакт със сина му - св. С.Н., отправените спрямо него реплики нямат заплашителен характер и въобще не засягат въпроса за телесната неприК.новеност на нечия личност. Искането спрямо него е било единствено да се осигури контакт с баща му, който начин за свързване се е наложил при смяната на телефонния номер на Н. Н.. На следващо място в показанията на всички свидетели, възпроизвеждащи съобщеното им от Н. се сочи на първо място, че е бил изнудван с компромати. Това той е заявил и пред първите сезирани за случилото се полицейски служители С.П. и И.А.. Самият Н. недвусмислено сочи, че веднага след първия разговор с В. се е срещнал първоначално с Д., а след това и с К., за да разбере какви са тези компрометиращи го материали, което не би било логично в случай на възприета заплаха за телесната неприК.новеност на негови близки. Поради това, без да поставя под съмнение възможността Н. да е считал, че може да пострадат негови близки /обяснено с неговото възприятие на ситуацията в страната със зачестили случаи на отвличания срещу откуп/, и това също да е мотивирало действията му, съдът от фактическа страна прие, че спрямо него обективно не е била отправяна заплаха за близките му от страна на подсъдимите.

Съдът възприе за достоверно и казаното от св. Н. относно отправената му заплаха за разгласяване на злепоставящата го информация, свеждаща се до това, че във връзка с работата си е получавал парични суми от лица с ромски произход, за да им бъде възлагана работа по отстраняване на бедствия и аварии. В тази насока са показанията не само на пострадалия, но и на свидетеля М.Р.. Неговата инициатива да уреди среща на Д. и В. с Н. е обяснена именно със съобщеното му от последните, че Д. има проблемни отношения с пострадалия, както и, че К. е изготвил писмо до министър -председателя на страната с оплаквания на различни лица. Независимо от това по какви свои съображения Р. е предложил въпросът да се отнесе до мешерето, а впоследствие и самостоятелно се е срещал с Н., получавайки и парична сума от него, не е налице основание да не се възприеме за достоверно казаното от него по обсъждания въпрос. Още повече, че и самите подсъдими /Д. и В./ в обясненията си не отричат, че на Н. е съобщено за претенции спрямо него във връзка с неизпълнени ангажименти срещу неправомерно предоставяни му парични суми, както и че са възприели създаденото от това притеснение у него, мотивирало го да иска среща с К., и отново да се среща с тях след това. Категорично в подкрепа на тезата за отправена към Н. заплаха за оповестяване на такава злепоставяща го информация е и недвусмисленото съдържание на изпратените текстови съобщения до сина му, гласящи „предай на баща ти до 30 минути да се обади на този телефон. ние сме хората, с които трябваше да се види днес. В негова полза е, за да не се пускат нещата в ход”, както и „ако до утре баща ти не се свърже с мен на този телефон, в понеделник документите ще бъдат пуснати официално“. Формирането на уплаха у пострадалия именно за разпространяването на злепоставяща го информация се разкрива и в записите на разговорите, водени от Д. и В..



Срещата с подс. К. също е безспорно установена, а относно естеството на водения с Н. разговор съдът отново се довери на казаното от последния. За изводите си в тази насока на първо място взе предвид обстоятелството, че срещата е била инициирана от самия Н., като поводът за нея не се отрича и от подс. В., при което е малко вероятно преди да узнае за това, К. въобще да откаже да разговаря. Отделно от това с оглед възпроизведения у Н. ефект от разговора, като житейски логично и достоверно бе преценено твърдението му К. да е автор именно на репликите, че „е в топ 5”, че „ще види какви глави ще хвърчат”, че „неговият въпрос ще се реши комплексно от мешерето”. Не на последно място съдът отчете и, че въпреки убедеността на частния обвинител за активното участие на К. в инкриминирания случай и предназначението на исканите пари и за него, напълно добросъвестно той уточнява, че в разговора им от негова страна не е отправяно каквото и да е искане, а още по-малко е подсказвана или съобщавана необхоД.стта да предава пари като условие за комплексно решаване на въпроса. Така въз основа на тези, преценени като обективни и достоверни показания на пострадалия може да се заключи, че от страна на К. единствено е било отказано съдействие и е изразено едно негативно отношение към Н., упрекнат, че е имал влияние при извършваната дейност във ведомството, в което е работил, както и, че в разрез с принципите си, но заради В., К. ще остави този въпрос на обсъждане от мешерето.

Показанията на Е.Е. съдът възприе като обективни и установяващи функциите на оглавяваната от нея Постоянна комисия за възстановяване на бедствия и аварии, чийто зам. председател е бил Н.Н. до м. август 2006 г., както и естеството на работата на Н. като началник на политическия й кабинет, считано от м. юли 2006 до края на м. март 2007 г. Казаното в тази насока не е спорно и се потвърждава и от св. Н., като следва да се отбележи единствено, че сам по себе си факта, че комисията е колективен орган и решава единствено въпросите за отпускане на целеви средства на общини, пострадали от аварии, без да има правомощия по обявяване на обществени поръчки за избор на фирми, които да извършат съответните възстановителни работи, не означава непременно невъзможност за оказване на влияние върху работата й и то от страна на лице, заемащо отговорна длъжност във ведомството, каквато е имал Н.. Практическото осъществяване на подобни действия от негова страна, обаче по делото е твърдяно от подсъдимите, но не е доказано, а и не е предмет на разследване, като засягането на този въпрос е от значение единствено за преценка действителните отношения между пострадалия и подсъдимите. В тази насока съдът обсъди и показанията на св. С., за които няма основание да се счита, че са недобросъвестно дадени и недостоверни. От тях, обаче се установява единствено, че към процесния период от страна на фирми, включително и на лица от ромски произход, спонсорирали предизборна кампания на политическата партия ДПС, /чийто член е тя и чийто представител е оглавявал министерството/ е имало очаквания /без значение обосновани или не/ и претенции за оказване на помощ за осигуряване на работа, както и на недоволство от липсата на такава след това. От друга страна доколкото именно чрез Н. подс. Д. се е запознал със св. С., логично е да се приеме за достоверно твърдяното от нея и Н., че е правен опит непосредствено преди инкриминирания период за въвличането на последния в неуредените отношения между свидетелката и Д.. Съобразявайки тези обстоятелства, съдебният състав стигна до извода, че в действителност отправеното към Н. искане за предоставяне на парични суми не се е свеждало до желанието за връщане на неправомерно предоставени му преди това суми /както твърди защитата/, а само за използване на създадената ситуация по отправени в този период нападки за източване на средства от ресорното министерство, като убедителен повод да се твърди наличието на компрометиращи го материали- оплаквания от ромски граждани за вземани от него проценти от размера на отпускани помощи. В подкрепа на подобен извод е не само обстоятелството, че към инкриминирания период Н. не е заемал длъжността, на която се твърди, че е могъл да оказва влияние, но и това, че по делото не се установиха каквито и да е конкретни факти за лица, депозирали подобни оплаквания, нито пък наличието на папка с компрометираща го информация. От решаващо значение е и обстоятелството, че на Н. *** е бил показан неистински документ с невярното твърдение, че е адресиран до министър-председателя и изхожда от подс. Ц.К., чието становище за корупция в съответното ведомството е било широко достояние чрез публикации в пресата.

Показанията на свидетелите И. А. и С.П. съдът взе предвид само в частите, касаещи начина, по който Н. е сезирал полицейските органи за случилото се, както и обстоятелствата по провеждане на полицейската операция за задържането на подс. В., в която те са участвали. В останалата им част показанията на тези свидетели преразказват съдържанието на изготвените по делото веществени доказателствени средства, поради което съдът не се позова на тях при изясняване на изложените факти.

1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница