С цел да набави за себе си и за другиго /за обв. Д. и обв. К./ имотна облага, чрез заплашване

Невъзприетите от съда за достоверни обяснения на подс. К. касаят единствено твърденията му за водения с частния обвинител разговор, в рамките на който бе прието, че от негова страна са изречени именно репликите, съобщени от Н.. Това е така на първо място поради обстоятелството, че след като К. добре е познавал лицето, с което му предстои среща, независимо, че е била уговорена непосредствено преди провеждането й, то нищо не го е възпрепятствало да откаже същата именно по съображенията, посочени и пред съда. Повече от очевидно е, че след като това не е станало, Н. е бил изслушан, имал е възможност да запознае К. с притесненията си и да чуе неговата позицията по въпроса. Казаното от К. е постигнало сериозно въздействие върху Н., видно от състоянието му след това и предприетите от него действия впоследствие, което не би било възможно в случай, че подсъдимият просто е отказал да разговаря и е напуснал заведението. Цялостната преценка на обстоятелствата, при които е проведена срещата и случилото се след нея, и по-конкретно няколкократното използване името на този подсъдим от останалите при последващото водене на преговори с частния обвинител, позволява да се направи ясен и категоричен извод, че точният смисъл на казаното от К. е именно съобщеното от частния обвинител.

В останалата им част, извън вече обсъдената, обясненията на подс. К. съдът възприе за достоверни, тъй като не се опровергават от останалите доказателства по делото. Така нито в свидетелските показания, нито в обясненията на останалите подсъдими се съдържат данни, въз основа на които да се приеме, че той е бил информиран за посещението на В. в с. К., за отправеното искане към Н., за исканите и получени парични след това суми от него. В приложените протоколи за изготвени веществени доказателствени средства също не се съдържат данни в тази насока, доколкото всички разговори, касаещи Ц.К. са относими за други отношения с лица от ромски произход и не могат да се считат водени във връзка с процесния случай.

По отношение на обяснението, дадено по обвинението по чл.339, ал.1 НК следва да се отбележи, че то е напълно подкрепено от показанията на свидетелите С. и Попов, както и от приложените справки относно притежавано разрешение за носене на оръжие и за връщане на оръжия от С.. От значение за тази преценка е и обстоятелството, че същото обяснение е дадено още към момента на извършване на претърсването в жилището на св. С., т.е. то не е депозирано с оглед вече повдигнатото обвинение. Не на последно място съдебният състав прие, че е житейски логично при установените отношения на К. и С. към процесния период и обитаването на общото жилище при създадени две отделни домакинства, намиращи се на различни етажи, той въобще да не е знаел за съхранението на боеприпасите под бар –плот в нейната кухня.

Приетите по делото експертни заключения съдът счете за компетентно дадени в съответствие със специалните познания на вещите лица в различните области на науката, поради което се позова на същите при формиране на изводите си.

Съставените протоколи за оглед и за претърсване и изземване също бяха възприети от съда и ползвани за установяването на отделни обстоятелства при изграждане на фактическата обстановка, тъй като същите са съставени от компетентен орган по предвидения за това процесуален ред и вярно отразяват описаните в тях обстоятелства. Останалите писмени доказателства, посочени по-горе, съдебният състав също прие, като прецени, че са относими към предмета на доказване по делото.

Приложените по делото веществени доказателствени средства – звукозаписи и видеозаписи, в резултат от използваните специални разузнавателни средства чрез подслушване и наблюдение, съдът прие за изготвени съобразно изискванията на НПК, като намери, че въз основа на част от тях, касаеща процесния случай, се изясняват в достатъчна степен съществените обстоятелства по делото, и то без установяването на последните да почива единствено на получените чрез този доказателствен способ данни.

Съдът не обсъди показанията на свидетелите С.К. /л.62-63, т.1/ и А.А. /л.66-67, т.1/, както и изготвените протоколи за претърсване и изземване в жилищата на М.В. *** /л.86, т.1 /, за обиск на М.В. /л.105, т.1/, за обиск на А.Т. /л.108, т.1 /и протоколите за оглед на иззетите вещи /л.43-44, т.2 досъд. пр-во/, балистична експертиза по протокол № 65/Е-2010 /относно пистолет "Чешка Збройовка", открит при претърсване в гр. К. в дома на М.В., на л.13-17, т.3/, балистична експертиза по протокол № 10/БАЛ -43 /относно пистолет "Чешка Збройовка" /л.89-91, т.3, кал.6.35 мм./, трасологическа експертиза /л.19-23, т.3 относно л.а. А. Кю 7 с ДК № ***** РА/ и не се позова на същите при установяване на изложената фактическа обстановка, тъй като въз основа на тях не се установяват обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че със съвместните си действия в инкриминирания период подсъдимите Х.В.В. и Д.С.Д. са осъществили състава на престъплението по чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.4 НК, като с цел да набавят за себе си имотна облага са принудили Н.С.Н. чрез заплашването му за разгласяване на позорящи го обстоятелства по повод дейността му като заместник председател на ПКЗНБА към МС и началник на политическия кабинет на министъра на извънредните ситуации и като председател на ДА „Гражданска защита“, а именно за получени от него парични суми от дружества на лица от ромски произход, изпълнявали обществени поръчки, финансирани с отпускани средства на общини, пострадали от бедствия и аварии, да извърши противно на волята му разпореждане със сумата от 165 000 евро, която Н. предал на части на Х.В.В. и Д.С.Д., както следва: 13.11.2009 г. в гр. С., в кафене до хотел „П.“ - 150 000 лв., на 13.11.2009 г. на паркинг пред Централни хали - 10 000 евро и на 30.11.2009 г. - в кафене до хотел „П.“ - 5 000 евро, което деяние е извършено от две лица - Д.Д. и Х.В., и от същото са причинени значителни имуществени вреди на пострадалия.

Съобразно утвърденото в теорията и съдебната практика от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението изнудване се състои в неправомерното мотивиране на пострадалия да предприеме поведение в разрез с волята си, като за това се използва сила или заплаха от страна на дееца. При употреба на заплаха спрямо пострадалия се упражнява психично въздействие и се застрашава с бъдещо деяние, което е от естество да изложи на опасност живота, здравето, честта или имоти на застрашения или на лице, към което той не е безразличен. Без значение е дали заплашването е правомерно или не, но следва да е обективно годно да внуши страх, въз основа на който пострадалият предприема поведение - най-често - акт на имуществено разпореждане, с което на него или на трето лице се причинява имотна вреда.

В процесния случай според съдебният състав са налице посочените основни елементи от фактическия състав на престъплението по чл.214 НК. Отправената спрямо пострадалия Н. заплаха се изразява в упражнения върху него психически тормоз, започнал още на 11.11.2009 г. с посещението на подс. В. в с. К. и изречените реплики за това, че е работил за пари в контекста на твърдението, че срещу него има оплаквания от различни лица за неправомерно взети суми за уреждане на работа, средства за която са отпускани от институции, в които Н. е заемал отговорна длъжност. За по-голяма убедителност относно действителното съществуване на подобна информация на пострадалия е бил показан и писмен документ с твърдението, че е възможно той да стане достояние на компетентните органи, тъй като е получил входящ номер в МС, и е с автор Ц.К., който в този момент публично е коментирал въпроса за източване на милиони лева от ведомството, отговарящо за бедствия и аварии. Заплахата за възможното разпространяване на подобна информация, несъмнено е обективно годна да внуши страх у адресата й, тъй като е застрашавала честта му. Макар да е бил пенсионер към този момент, както и убеден, че се касае за неверни твърдения, Н. категорично се е почувствал застрашен от подобна възможност в бъдеще, за което сочат и веднага предприетите от него действия. На следващите му срещи с подсъдимите Д. и В., възбуденият вече страх е бил затвърден и с директната заплаха за възможната последица за влизането му в затвора. Принос за окончателното му убеждаване, че е съвсем реална възможността за разпространяване на посочената злепоставяща го информация, има и срещата му с Ц.К., на която не само е упрекнат, че е оказвал някакво влияние в работата на ведомствата, отговарящи за възстановяване след бедствия и аварии, и е в „топ 5“ на корумпираните, но му е казано и, че ще види какви глави ще хвърчат в близките дни. Смисълът на казаното е ясен и несъмнено може да се приеме като основателна причина за страх у лице, което е заемало управленски пост в близкото минало, от възможността срещу него да се предприемат действия по разследване, в рамките на което да пострада доброто му име в обществото. Заплахата за „пускане на документите“ е подновена и след вече предприетото плащане на част от исканата сума, за да бъде мотивиран пострадалият да предостави и останалата част.

На следващо място до знанието на Н. е било доведено и условието да не се разпространят злепоставящите го обстоятелства, а именно предоставянето на парична сума, чийто размер първоначално е бил 500 000 евро, а впоследствие намален до 250 000 евро с предоставена възможност за плащане на две части. Същият характер има и поисканата сума от 10 000 евро за членовете на мешерето за „комплексно решаване на проблема“.

Вследствие на упражнената принуда и ясно изразеното си желание да не се разгласяват компрометиращи го материали с твърдяните позорни обстоятелства, както и да спре натискът спрямо него, противно на волята си и с ясното съзнание за вредоносния характер на действията си, пострадалият е предприел и извършил акт на имуществено разпореждане със сумите от 10 000 евро, 150 000 евро и с 5 000 евро, предоставени на 13.11.09 г. и на 30.11.09 г. при посочените вече обстоятелства. Така е настъпил необходимият съставомерен противоправен резултат по причиняване на имотна вреда, за да се счита довършено изпълнителното деяние на престъплението изнудване. Независимо, че е смятал за напълно лишени от достоверност твърденията за налични компрометиращи го документи, Н. е бил убеден, че е възможно чрез разпространяването на подобни обстоятелства, да бъде опетнено името му, поради което действията му не са били продиктувани от заблуждение в тази насока, а единствено от желанието да избегне настъпването на тези последици и да бъде оставен на спокойствие, като е удовлетворил искането към него. Решението му да сезира полицейските органи несъмнено е взето трудно, под влияние на близките му, и едва след като независимо от уверенията в обратното същата заплаха е продължила да му бъде оказвана, за да изпълни първоначалното искане за плащане на по-голяма парична сума. Доколко страхът на Н. е бил основателен и налице ли са били в действителност твърдяните обстоятелства от страна на дейците, е ирелевантно за съставомерността на действията на последните, тъй като обективно годно да причини неправомерно мотивационно въздействие върху пострадалия /т.е. да накърни обекта на наказателноправна защита в случая/, е и застрашаването му с правомерни действия, каквито определено са тези по сезирането на правоохранителните органи за извършено престъпление по служба. Поради това съображение съдът не възприе за основателен основният довод на защитниците за това, че поведението на пострадалия в процесния случай сочело, че не е обект на изнудване, а по един или друг начин името му е свързано с обстоятелствата, от чието разпространяване се е страхувал. Този аргумент, обаче бе обсъден в процесния случай при изводите на съда по фактите и при правната оценка на същите само доколкото, от решаващо значение при отправянето на обсъжданата заплаха /съобщаване за извършено престъпление/ е обстоятелството дали дейците целят извличане на облага или просто търсят обезвреда на евентуално причинените им от престъплението вреди.

Участието на подсъдимия В. в извършване на деянието е несъмнено доказано чрез категорично установените негови действия по посещението на Н. в дома му, директното няколкократно отправяне на заплахата, воденето на преговори относно размера на исканата сума и начина за плащането й, както и чрез получаване на предоставените от него парични суми.

Съпричастността на подс. Д. към действията на подс. В. също се извежда въз основа на цялостната преценка на неговите конкретни действия в рамките на инкриминирания период. На първо място именно Д. е съобщил за съществуването на обстоятелствата, заплахата за разпространението на които е била годна да мотивира пострадалия да предприеме нежелано от него поведение. По този въпрос той пръв е разговарял със св. Р., а впоследствие е участвал и на среща с него и подс. В., на която е обсъждан начинът, по който ще се доведе до знанието на Н. тази информация. При тези обстоятелства отсъствието му при посещението на В. в с. К. не го изключва като участник в изпълнителното деяние по отправяне на заплахата. Дори да се приеме, че не е имал конкретна представа за начина, по който това е сторено от другия подсъдим, то категорично при последвалата среща с Н. е узнал за това и дори е възприел постигнатото въздействие спрямо последния, като активно се е включил в по-нататъшното му мотивиране да предостави исканата парична сума. Действително участието му би могло да се приеме и като такова на приятел, потърсен за съдействие от жертвата и именно такава линия на поведение е демонстрирал Д., който обаче в действителност е бил наясно с целения резултат и пряко е действал за постигането му, като през целия период на случилото се пред пострадалия е поддържал тезата, че е възможно да се изпълни заплахата, както и че трябва да даде парична сума, чийто размер определя подс. К.. При установеното естество и развитието на отношенията му с Н., както и с оглед очертаната роля на мешерето при възможното решаване на въпроса, инициативата на частния обвинител да потърси съдействието от приятеля си - член на мешерето, е била лесно предвидима за последния. Подобно намерение Н. е съобщил на В. още при срещата им в с. К., поради което само въз основа на това обстоятелство не може да се приеме тезата за въвличането на Д. в случилото се извън неговата воля. От съществено значение за тази преценка е естеството на следващите негови действия по активно участие във водените преговори, по поддържане на тезата, че трябва да се предоставят пари и изразяване на увереност с готовност за предоставяне и на гаранции пред В., че пострадалият ще плати, и то с ясното съзнание, че последният е уплашен, не желае да прави това, но е принуден. Именно тези действия, както и търсенето на контакт с Н. дори чрез сина му, участието на срещите за предаване на парите, макар фактически те да са връчени на В., несъмнено сочи за пряка заинтересованост на този подсъдим от реализиране на принудата спрямо Н.. Най- категорично това се извлича от факта, че на няколко пъти пред пострадалия той сочи неверни факти, сред които и това, че сам е заплашван.