С цел да набави за себе си и за другиго /за обв. Д. и обв. К./ имотна облага, чрез заплашване

Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.214, ал.2, т.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 НК, тъй като деянието е извършено от две лица. Всеки от подсъдимите Д. и В. е взел участие в изпълнителното деяние на престъплението с ясното съзнание, че съвместно упражняват психическо въздействие спрямо пострадалия Н., за да го мотивират да се разпореди с исканата парична сума. Разпоредбата не предвижда предварителен сговор, като на практика въздига в по-тежко наказуемо деянието, осъществено при съучастие под формата на съизвършителство, но несъмнено в процесния случай предварителното съгласуване на действията на В. и Д. се установява, като е налице и в съвместното осъществяване на следващите действия спрямо пострадалия - заедно преговарят, заедно го търсят, обменят информация за отделно водените разговори с него, заедно са при получаване на първите две части, а при последната - В. отива на срещата със знанието на Д. и оказаната от него помощ за осъществяването й.

Размерът на вредите за Н. и семейството му несъмнено са значителни, тъй като възлизат на 322 711.95 лв. – левовата равностойност на 165 хиляди евро, т.е. налице е и квалифициращото обстоятелството по чл.214, ал.2, вр. т.2 на чл.213а, ал.3 НК.

При липсата на достатъчно доказателства, въз основа на които да се приеме за безспорно установена твърдяната от прокурора роля на помагач на подс. К. при извършване на деянието, съдът постанови оправдаването му по така повдигнатото обвинение.

Независимо, че прие за доказано по делото изричането на репликата „като нямаш пари, имаш деца и внуци“ отправена към Н.Н. от страна на подс. В. в с. К., съдът счете на първо място, че тя е употребена в друг контекст, а не за да създаде страх у пострадалия за живота и здравето на близките му, което се установява и от последвалото развитие на отношенията с подсъдимите. Отделно от това, макар че в семейството на пострадалия е обсъждана подобна опасност, очевидно е, че не подобен страх е мотивирал неговите разпоредителни действия, след като се е въздържал да сезира полицейските органи, но е предприел редица срещи, за да узнае с какви компромати го заплашват, като основното му притеснение, изтъквано както пред подс. Д., така и пред родните му, е било, че на тези години, може да се опетни името му.

Независимо, че престъплението е реализирано в рамките на периода 11.11.2009 г. - 30.11.2009 г., както и че на три пъти пострадалият е извършвал разпореждане с различни по размер парични суми, съдът прие, че извършеното е едно престъпление по чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.4 НК, а не се касае за еднородни деяния, обединени по обективни и субективни признаци под усложнена престъпна дейност, тъй като съвместните действия на двамата подсъдими са осъществени последователно в изпълнение на едно решение, насочено към постигане на една цел. В обхвата на умисъла им е било получаването на имотна облага в общия й размер въз основа на едно предварително взето решение, а не в резултат на изолирани по между си деяния. Повтарянето на действията по отправяне на заплахата и мотивирането по този начин на пострадалия да им предаде парични суми не е извършено в резултат на нови решения, взети с оглед изменени условия на осъществяване на деянието, поради което съдът прие, че в процесния случай деянието не е осъществено в условията на реална съвкупност или при наличие предпоставките на чл.26, ал.1 НК, което следва да се посочи само за прецизност, доколкото и липсва такова повдигнато обвинение.

Предвид тези съображения съдебният състав прие, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението по чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.4 НК и същото е осъществено чрез използване на посочената заплаха за разпространяване на компрометиращи го материали за позорящи го обстоятелства, единствено от подсъдимите Х.В. и Д.Д., които призна за виновни по така повдигнатото им обвинение. На основание чл.304 НПК бе постановено оправдаването им за това използваната заплаха спрямо Н.Н. да се изразява и в заплаха за близките му и същата да е обективирана с репликата „като нямаш пари, имаш деца и внуци“, както и за това да са осъществили деянието в съучастие и с подсъдимия Ц.К. като помагач.
ПО ОБВИНИЕНИЕТО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ.339, АЛ.1 НК СПРЯМО ПОДС. Ц.К..

Събраните по делото доказателства несъмнено установяват наличието на инкриминираните боеприпаси в помещение на втори етаж от мезонет, обитаван от свидетелката С. С. и подс. К.. Установено е също така, че те са били държани от подсъдимия в период, предхождащ значително инкриминирания, когато е имал разрешение за ползване на ловно оръжие и на пистолет "Глок-19", кал. 9 х19 мм с фабричен № СНR 874. От решаващо значение за оправдаването му по така повдигнатото обвинение, обаче е обстоятелството, че К. е обитавал само първия етаж от жилището, а на втория в отделно домакинство е живеела свидетелката С., при което остава недоказано негово знание за наличието на вещите на посоченото място. Още при извършването на претърсването той е дал обяснение в този смисъл, а от показанията на С. се установява, че тя не ги е върнала в полицейското управление, след като е поела ангажимент за това, а впоследствие е забравила за тях. Показанията й не са изолирани и не могат да се приемат за недостоверни и целящи оневиняването на К., доколкото фактът на предаване от нейна страна на оръжия е посочен и удостоверен в предоставените справки от 07 РПУ - СДВР. Практическата възможност едновременно с това да не са били приети наличните и предназначени за тях боеприпаси, също е потвърдена от показанията на свидетеля Попов, имащ преки впечатления от организацията на работата в конкретното полицейско управление към посочения период. Поради това, съдът прие за недоказано по делото обстоятелството, че именно подсъдимият К. е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните боеприпаси към процесния период, в който не е имал разрешение за това и на основание чл.304 НПК постанови оправдаването му по обвинението за престъпление по чл.339, ал.1 НК.

При определяне наказанията на подсъдимите Х.В.В. и Д.С.Д. за извършеното престъпление по чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.4 НК, съдът отчете чистото съдебно минало като общо и за двамата смекчаващо отговорността обстоятелство, а тежестта на конкретното деяние и произтеклите имуществени вреди, значителни не само като абсолютен размер, но и с оглед останалите неблагоприятни последици, изразяващи се в създадената тревога и притеснение не само за пострадалия, но и за цялото му семейство, бяха отчетени като общи отегчаващи отговорността обстоятелства.

Относно подс. Д., обаче съдът прие, че до известна степен деянието му е било мотивирано и от отношенията със св. С., за чието уреждане той безуспешно се е опитал да си осигури съдействие от страна на Н., считайки, че двамата са близки. На следващо място не може да не се отчете, че поведението на пострадалия спрямо Д. и по-конкретно търсенето на последния за помощ, се явява улесняващо действията му и до известна степен намаляващо личната му обществена опасност. За изключително смекчаващо отговорността на Д. обстоятелство, обаче бе взето предвид сериозно влошеното му здравословно състояние. Видно от медицинската документация по делото и изготвените експертни заключения той страда от захарен диабет ІІ –ри тип- инсулинозависим, метаболитно компенсиран, диабетна полиневропатия, диабетна ретинопатия, исхемична болест на сърцето, хипертонична болест І степен и хроничен бронхит, а на 01.03.12 г. е претърпял и хирургична интервенция за отстраняване на туморно образувание, което несъмнено прави основателно искането на прокурора за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК и налагане на наказание на Д. под предвидения минимум за престъплението по чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.4 НК. Поради това му бе наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 2000 лв. По същите съображения и с оглед липсата на необхоД.ст от изолиране на лицето от обществото, на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода бе отложено за максимално допустимия срок от пет години, като може да се счита, че и по този начин би се постигнал поправителен ефект спрямо личността му.

На основание чл.55, ал.3 НК не бе наложено предвиденото за престъплението наред с лишаване от свобода по-леко наказание конфискация на имуществото на дееца.

На основание чл.59, ал.1 НК при евентуално реално изпълнение на наказанието съдът постанови приспадане на времето, през което Д. Д. е бил задържан по делото, считано от 01.12.2009 г. до 08.04.2010 г., както и периодът, през който спрямо него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 08.04.2010 г. до 03.11.2010 г.

За наказанието на подс. Х.В. съдебният състав прие, че не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. За разлика от Д. този подсъдим не е имал какъвто и да е друг мотив при реализиране на деянието, освен изцяло користна цел. От друга страна, обаче не може да не бъде отчетено, че интензитетът на конкретната употребената заплаха не е висок, макар и да е причинил сериозни последици, както и че сравнително лесно е било възможно преодоляването й, стига пострадалият по-рано да е предпочел сезирането на правоохранителните органи. Поради тези съображения съдът счете, че наказание към предвидения минимум, а именно шест години лишаване от свобода е справедливо за извършеното и в достатъчна степен способстващо осигуряването на поправителен ефект спрямо подсъдимия В..

На основание чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.4 НК на В. бяха наложени и кумулативно предвидените наказания глоба в минимално предвидения размер на пет хиляди лева, както и конфискация на една четвърт от имуществото му.

Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на основание чл.57, ал.1, вр. чл.61, т.2, пр.1, вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС съдът постанови да бъде при първоначален строг режим, за което подсъдимият да бъде настанен в затвор.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК бе постановено при изпълнение на наказанието да се зачете и приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан и спрямо него реално са били изпълнявани мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест“ по настоящото дело, считано съответно от 01.12.2009 г. до 10.08.2010 г. и от 10.08.2009 г. до 03.11.2010 г.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

Съдът прецени, че са налице предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на подсъдимите Х.В. и Д. Д. за извършеното от тях престъпление по чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.4 НК. С деянието си заедно са причинили имуществени вреди на Н.Н. в размер на 312 932.80 лв. – левовата равностойност на 160 хиляди евро.

Налице са всички предпоставки за солидарното ангажиране гражданската отговорност на подсъдимите за обезщетяване на посочените вреди, съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, а именно виновно извършено противоправно деяние и настъпила имуществена вреда за ищеца, представляваща пряка и непосредствена последица от същото. За разликата до пълния предявен размер от 322 711.95 лв., претендиран от ищеца, съдът отхвърли иска като неоснователен, тъй като тази разлика /9 779.15 лв./ представлява левовата равностойност на 5 000 евро, които са били предоставени от С.Н. за нуждите на разследването и е постановено връщането им, с което причинената вреда в този размер е възстановена.

Изцяло бе отхвърлен предявеният срещу Ц.К. граждански иск за солидарното му осъждане с Д. и В., доколкото по делото не се установи този подсъдим да е съпричастен по какъвто и да е начин към противоправното деяние, причинило обсъжданата вреда на пострадалия.

Заедно с предявения иск по чл.45 ЗЗД не е предявен и приет за разглеждане и акцесорен иск за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането до окончателното плащане, поради което и съдът не присъди заплащането на такава върху уважения размер на иска.

На основание чл.112, ал.1 НПК съдът прие, че следва да върне на свидетеля С.Н.Н. предадените като веществени доказателства по делото 13 бр. банкноти с номинал от 100 евро, 6 бр. банкноти с номинал от 200 евро и 5 бр. банкноти с номинал 500 евро.

На основание чл.53, ал.2, б. „а” НК в полза на държавата бе постановено отнемането на инкриминираните 20 бр. патрони 7.65 GECO, 24 бр. патрони WIN FC 30-30, 39 бр. патрони „7.62“ - 39 кал., 272 бр. патрони 12 кал.

Като взе предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия Х.В. да заплати 180.75 лв., представляващи съответна част от разноските по делото, а на същото основание в тежест на подсъдимия Д. Д. възложи сумата от 545.75 лв. /включваща и разходи за назначените на този подсъдим съдебномедицински експертизи/. Солидарно Д. и В. бяха осъдени да заплатят и сумата от 12 517.31 лв. – държавна такса върху размера на уважената част от гражданския иск, както и сумата от 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист на основание Тарифа № 1 на МППЕ, във вр. с чл.190, ал.2 НПК.