С. Глинков, В. Николов, Н. Цолов, И. Илиев, П. Бобев, Н. Николов, Н. Мена Клиника по коремна хирургия, мбал „Света Анна”



Дата15.01.2017
Размер98.26 Kb.
#12805
Остър некротичен панкреатит: ретроспективен анализ на 116 болни, лекувани оперативно.
С. Глинков, В. Николов, Н. Цолов, И. Илиев, П. Бобев,

Н. Николов, Н. Мена
Клиника по коремна хирургия, МБАЛ „Света Анна”, МУ-Варна
Панкреасната некроза е свързана с висок леталитет. Стратегиите за лечение на пациентите с некротичен панкреатит остават противоречиви. Има консенсус, че инфектираната панкреасна некроза се лекува чрез оперативна некрозектомия. Индикациите за хирургично лечение на стерилната панкреасна некроза, обаче, са все още обект на спорове.

Цел на проучването бе да се анализират резултатите от хирургичното лечение на пациенти с остър некротичен панкреатит и да се оптимизират лечебно-диагностичните схеми при третирането му.

Пациенти и методи: Направен е ретроспективен анализ на 116 оперирани болни с остър некротичен панкреатит, представляващи 13.6% от общо 851 болни с остър панкреатит на възраст от 31 до 80 год., лекувани за периода 2006 – 2009 г. в Клиниката по коремна хирургия на МБАЛ „Света Анна” – Варна. Диагнозата е поставена възоснова на анамнестичните данни, клиничната симптоматика, лабораторните и инструментални изследвания – ехография, компютърна томография (КТ), магнитен резонанс (МР), лапароскопия. Оперативното лечение е провеждано предимно през втората седмица от постъпването, при констатирани настъпили усложнения в протичането на некротичния панкреатит и при липсващ ефект от консервативна терапия, както и при прогресиращи симптоми на перитонит.

Резултати: Дренаж на коремната кухина с холецистектомия е извършен при 64 болни, като при 18 от тях е извършена и холедохотомия с дренаж по Кер, а при 5 – холедоходуоденостомия, при дилатиран холедох и прогресиращ иктер. При 51 болни е направена бурзостомия и дренаж. При 23 болни е извършена първична панкреатонекректомия. При 12 болни е извършен фракциониран дренаж. При 26 болни е направена лапаростомия с последващи планови ревизии, с лаваж и етапна некректомия. Болничният престой бе по-дълъг при пациенти с данни за инфекция и постоперативни усложнения. Починали са 22 болни (18,96%).

Извод: Въпреки усъвършенстваните диагностични алгоритми и оперативни техники, постоперативните усложнения и смъртността от некротичен панкреатит остават сравнително високи.
Ключови думи: остър некротичен панкреати, оперативно лечение , лаваж, панкреатонекректомия, локална хипотермия.

Acute necrotizing pancreatitis: a retrospective analysis of 116 patients treated surgically
S. Glinkov, V. Nikolov, N. Tzolov, I. Iliev, P. Bobev, N. Nikolov, N. Mena
Department of Abdominal Surgery, St Anna Hospital,

Medical University - Varna
Рancreatic necrosis continues to be associated with high mortality. Strategies for the management of patients with necrotizing pancreatitis remain controversial. It is generally accepted that infected pancreatic necrosis should be managed surgically by necrosectomy. The indication for the surgical management of sterile pancreatic necrosis however is subject to debate.

Objective: To analyze the outcome of the surgical management of patients with acute necrotizing pancreatitis and to optimize the diagnostic and treatment strategies.

Patients and methods: A retrospective review of 116 patients operated for acute necrotizing pancreatitis was made. They were 13.6% of all the 851 patients with acute pancreatitis (age range 31-80) admitted in the Clinic of Abdominal Surgery, “St Ana” Hospital – Varna between 2006 and 2009. The diagnosis was based upon the history, clinical presentation, laboratory constellations, imaging techniques – ultrasonography, computed tomography (CT), magnetic resonance imaging (MRI) and laparoscopy. The patients underwent operative treatment mainly within two weeks of initial diagnosis, when complications of necrotizing pancreatitis were revealed as well as progressive signs of peritonitis or the conservative treatment was ineffective.

Results: Sixty four of the patients underwent cholecystectomy with drainage of the abdominal cavity. In 18 of them choledochotomy with T-tube placement was performed and in 5 – choledochoduodenostomy, because of dilated common bile duct and progressive jaundice. In 51 patients bursostomy with drainage was performed. Twenty three patients underwent primary pancreatectomy. In 12 patients fractionated drainage was made and in 26 patients laparostomy with consecutive planned revisions, with lavage and necrectomy. Length of stay was increased in patients with evidence of chronic disease, infection, and postoperative complications. Twenty two patients died (18.96%).

Conclusions: Despite the optimal diagnostic algorithms and operative techniques postoperative complications and overall mortality of acute necrotizing pancreatitis remains relatively high.
Key words: acute necrotizing pancreatitis, surgical treatment

Съществуващите методи за лечение на ОП не винаги решават възникващите проблеми и болните с тази патология продължават да бъдат една от най-сложните задачи в абдоминалната хирургия, а следоперативната смъртност при деструктивните форми на ОП остава неприемливо висока (от 20 до 85%.). Освен това, се наблюдава нарастване на заболеваемостта. Тези фактори обуславят необходимостта от нови подходи при лечебните схеми на това заболяване. През последните години, занимаващите се с лечебните проблеми на деструктивния панкреатит, отдават предпочитание на консервативно-изчаквателната тактика. Освен това и късното хоспитализиране води до започване на медикаментозна терапия на фона на вече развили са деструктивни промени в жлезата и перипанкреасното пространство. Ефективността от действието на фармакологичните препарати в тази ситуация е компрометирана за сметка на нарушена микроциркулация в тази зона. Основна задача в тази ситуация е спирането на прогресиращата деструкция на тъканта на панкреаса и създаването на условия за овладяване на възпалителния процес [3,5,15].



ЦЕЛТА на работа беше да извършим ретроспективен анализ на лекуваните пациенти и оптимизиране на лечебно-диагностични схеми при третиране на остър некротичен панкреатит.
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: През 2004 - 2009 година в клиника по коремна хирургия УМБАЛ “Св.Анна” са лекувани 851 болни с остър панкреатит, с възрастови граници от 31 до 80 години , при 116 болни (13,63%) (69-мъже,57-жени) са констатирани усложнени форми на некротичния панкреатит. Диагнозата е поставена възоснова на анамнестични данни, клинична симптоматика, лабораторни изследвания, инструментални манипулации (ехография,КТ,ЯМР, лапароскопия). Оперативното лечение се правеше предимно през втората седмица от постъпване, при констатирани настъпили усложнения в протичане на некротичния панкреатит и при липсващ ефект от консервативна терапия, при прогресиращи симптоми на перитонит .

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ: Оперативното лечение включвало:

  • 65 холецистектомии с дренаж на коремната кухина (при 18 извършена и холедохотомия с дренаж по Кер, при 5 холедоходуоденостомия. (дилатиран холедох с прогресиращ иктер)

  • При 51 болни е направена бурзостомия и дренаж.

  • При 23 болни е извършена първична панкреатонекректомия.

  • При 12 болни е извършен фракциониран (от 5 до 20 дни) следоперативен дренаж.( При фракционирания лаваж през поставените дренове в bursae omentalis използвахме 1000мл охладения разтвор на серума с антибиотици, 1% р-р лидокаин – 10мл . През първите 48 часа настъпва редукция на болеви синдром, последвано от отделяне на некротични маси, с избистряне на изтичаща течност, през дренажи се прави и контрастна фистулография с оглед контрола на некротичния процес)

  • При 26 болни е направена лапаростомия с последващи планови ревизии, с лаваж и етапна некректомия.

  • Усложнения са :Панкреатогенен шок – при 19 болни

Пневмонии – 13 болни

Тромбохеморагични(кървене от СЧТ) – 6

Абсцеси - 21,

Перитонит - 34,

Флегмони - 23


  • Починали са 22 болни /18,96%/.

Показания за хирургично лечение на ОНП в първите 14 дни от започването на заболяване:

  1. Прогресиращи симптоми на перитонит

  2. Намалена диуреза (по-малко от 1000мл/за 24 часа) при адекватна корекция на водно-електролитния баланс

  3. Прогресиращ иктер, неповлияващ се след извършена папилосфинктеротомия

  4. Симптоми на сърдечно-съдова инсуфициенция, неповлияваща се от консервативна терапия

  5. Липса на ефект от консервативна терапия 24-48 часа при болни с констатирана жлъчно-каменна болест, при нарушена проходимост на панкреатичния канал, кисти на панкреаса.

Показания за оперативно лечение след 14 дни от начало на заболяване

  1. Абсцедиране на панкреаса

  2. Ерозивно масивно кървене на фона на ОП

  3. Липса на ефект от консервативно лечение.

Макроскопската картина при некротичен панкреатит е специфична но при единични болни са констатирани и некротични промени в стената на стомаха, дуоденума, мезото на тънкото и дебело черво; наличие на фистули, вторични гнойни колекции. При 5–ма болни имаше реакция от страна на диафрагма с развитие на ексудативен плеврит, диктуващ извършване на торакоцентеза, по-рядко (при 2-ма) перикардит, гнойно-некротично лизиране на перипанкреасната мастна тъкан и ретролумбалната зона. Тези вторични гнойно-некротичните процеси са източници на интоксикация, която се наслагва върху интоксикация, обусловена от въздействието на тъканите с активирани ферменти, водещи до тяхна некроза. На този фон са нередки ерозивните масивни кръвотечения и тромбоемболични процеси (при 1 пациент се наложи спешна релапаротомия по повод ародирала арт.лиеналис ). Имайки предвид, че повечето автори признават, като единствен метод за лечение на острия некротичен панкреатит операцията, извършена в ранни срокове и че лекуваните консервативно болни с деструктивни форми почти в 100% завършват летално, трябва да се отбележи, че операциите като капсулотомия, тампонада на bursa omentalis с omentum, omentopancreatopexia, абдоминизация на жлезата не са достатъчно ефективни. При некротични форми, съпроводени с тежка панкреатогенна ендотоксикоза, с изразени нарушения на хомеостаза и развитие на тази основа на поливисцерална патология с последваща функционална недостатъчност на тези органи, преди всичко се ликвидира основният източник на интоксикация – некротичните тъкани на жлезата, инфилтрирани с активирани панкреасни ферменти. Основната цел на оперативната намеса е намаляването на резорбция на разпадналите токсични продукти и спирането на по-нататъшно разрушаване на жлезата.

Различните методики на оперативно лечение на ОП се разделят на

- “радикални” (частична или тотална панкреатектомия) и

- “палиативни” (некректомия на жлезата и перипанкреасните тъкани и многобройните начини за дрениране на bursa omentalis , коремната кухина и ретроперитонеално пространство).

Дилатация на холедоха над 10 мм, наличието на конкременти, гной, изтичане на мътна жлъчка под налягане през мехурния канал, повишени стойности на серумния билирубин над 21 ммол/л, диктуват извършване на холедохотомия, външен дренаж. При некроза на тялото и опашката е показана дистална резекция в граници до здрава тъкан. Тази операция е технически трудно изпълнима при ОНП, поради ангажиране на лиеналните съдове в инфилтрата. Операцията е възможно да се усложни с масивно кървене, прогресиране на некротичните процеси в жлезата и перипанкреасното пространство с последващо нагнояване и некрози на стомашната или чревна стена

При констатирана тотална панкреонекроза е показана субтотална панкреатектомия с оставяне на тясна лента от жлезата, прилежаща до дуоденума с прецизно херметизиране на панкреасния канал (прошивно лигиране или клипиране). При усложнена панкреонекроза с некроза на дуоденума е показана тотална дуоденопанкреатектомия.



Панкреосеквестректомията извършвана предимно чрез метода на дигитоклазия, по правило в късния период, а именно след 7-о и повече денонощия след началото на заболяването, когато настъпва отграничаване и изолиране на некротизиралите участъци. При това е задължително отстраняването на некротично променени тъкани, извършването на сигурна хемостаза и ефективно дрениране на образувалите се кухини чрез допълнителни латерални разрези. Един от перспективните методи за лечение на панкреатогенния перитонит е дренирането на коремната кухина под контрола на лапароскопа , извършва се в клиниката от 1978 год. при която е възможно:

  • панкреатоскопия

  • дренаж на bursae omentalis , холецистостомия, холецистектомия, холедохотомия с дренаж на жлъчни пътища,

  • оментопексия за локализиране на процеса,

  • инфилтрация на парапанкреасни тъкани, мезото,

  • катетеризация на lig.rotundum hepatis.

  • санация и дренаж на коремна кухина с последваща интраабдоминална инфузия на инхибитори или перфузия на коремната кухина. Методът позволява да не се разрушава първичната асептичност на патологичния процес, да се инактивирет ферментите и да се евакуира перитонеалният ексудат – първоизточник на панкреатогенния перитонит, да се създаде максимална концентрация на инхибитори в панкреаса, ретроперитонеалната тъкан и черния дроб, да се осъществи профилактика и лечение на панкреатогенната токсемия и чернодробна недостатъчност. В единични случаи ( при 2 от наши болни) пъзволява отлагането на спешна оперативна намеса.

Некроза на ретроперитонеума



Стеатонекрози



Тотална панкреатонекректомия



ИЗВОДИ:

1 Лечение на болни с усложнени форми на ОНП трябва да бъде комплексно, включващо активна хирургична тактика, при необходимост с повторни лапаротомии, антибактериална терапия и други методи на интензивна терапия.

2 Целта на хирургично лечение е санация на очага на инфекция и елиминиране на инфицирания материал от коремна кухина.

3 Антибактериална терапия цели премахване на останали след хирургична намеса патогенни микроорганизми. Показани антибиотици, активни в отношение на иширихия и анаеробни форми бацили — основни патогенни форме, верифицирани при некротичен панкреатит. Показана корекция на антибиотици след уточняване на чувствителността на патогенни микроорганизми.

4 Интензивна терапия цели поддържане на жизненно важни функции и профилактика на развитие полиорганна недостатъчност.

.


  1. Борисов А.Е., Мирошничеснко А.Г., Кацадзе М.А. и соавт. Значение и возможности эндовидеохирургии в диагностике и комплексном лечении острого панкреатита.// Эндоскопическая хирургия, № 1, 1997, -С. 52.

  2. Брискин Б.С., Рыбаков Г.С., Демидов Д.А. и соавт. Ранние видеолапароскопические и малоинвазивные вмешательства как путь снижения летальности в хирургии острого панкреатита.// Эндоскопическая хирургия, № 2, 1999, -С. 12.

  3. Верзаков В.Г., Гололобов Ю.Н., Сендерович Е.И. и соавт. Способ лапароскопической ассоциированной операции при остром панкреатите.// Эндоскопическая хирургия, № 2, 1998, -С. 10-11.

  4. Винник Ю.С., Миллер С.В., Мухин С.П. и соавт. Применение лапароскопических вмешательств при деструктивных формах острого панкреатита.// Эндоскопическая хирургия, № 3, 1999, -С. 46-47.

  5. Воронин В.М., Мясников А.Д., назаренко П.М. и соавт. Тактика при остром панкреатите в разные его периоды.// Эндоскопическая хирургия, № 2, 1998, -С. 55.

  6. Иванов Ю.В. применение интрадуктального введения даларгина в комплексном лечении острого панкреатита.// Эндоскопическая хирургия, № 1, 1998, -С. 20.

  7. Иванов Ю.В. Эндоскопический метод лечения острого деструктивного панкреатита.// Эндоскопическая хирургия, № 2, 1999, -С. 24.

  8. Коровин А.Я., Петров Ю.И., Маскин С.С., Малышева Л.Г. Роль эндоскопических оперативных пособий в лечении острого панкреатита.// Эндоскопическая хирургия, № 1, 1997, -С. 69.

  9. Мосягин В.Б., Карпова Е.А. Возможности эндовидеохирургии в лечении больных с острым холецистопанкреатитом.//Эндоскопическая хирургия, № 1, 1997, -С. 77-78.

  10. Пашков В.Г., Аносов С.А. Использование лапароскопии в лечении деструктивного панкреатита.// Эндоскопическая хирургия, № 1, 1998, -С. 37.

  11. Шевченко В.П., Ярема И.В., Каадзе М.К., Ткачев В.К. Панкреатоскопия - от диагностического исследования к видеолапароскопиическим вмешательствам.// Эндоскопическая хирургия, № 1, 1998, -С. 60-61.

  12. Amurawaiye EO; Brawn RA/Acute pancreatitis - 30 yars' experience at a teaching hosrital.//Can J Surg, Apr 1991; 34(2):137-43

  13. Heineman M and al/A combined endoscopic surgical treatment concept in acute biliary pfncreatitis//Wien Klin; 1992; 104(15):445-50

  14. Jorge A end al/Endoscopic treatment of acute pancreatitis of biliary etiology.//Acta Gastroenterol Latinoam; 1990; 20(4):217-20

  15. Lans JI fnd al/Endoscopic therapy in patients with pancreas divisum and acute pancreatitis a prospective, randomesed, controlled clinical trial.//Gastrointest Endosc, 1992; 38(4):430-4

  16. Lee SP; Park HZ; Nichols JF/Biliary sluge as a cause of acute pancreatitis.//N Engl/ J Med 1992 27 Feb, 326(9):589-93

  17. Leser HG/Papillotomy in acute pancreatic: more benefits than risks//Bildgeburg, Mar 1992; 59 Suppl 1;28-30

  18. Marbet UA/Gallstone-associated acute pancreatitis: a field for endoscopic therapy.//Dig Dis; 1992; 10(6):318-25

  19. Neoptolemos JP; Redley C; Stonelake P//Endoscopic sphincterotomy for acute pancreatitis.//Hepatogastroenterology, Dec 1993; 40(6):550-5

  20. Nitsche R; Folsch UR/ Endoscopic sphincterotomy for acute pancreatitis arguments against//Ital Gastroenterol Hepatol; Oct 1998; 30 (5):562-5.

  21. Pezzilli R; and al/Effects of early ductal decompression in human biliary acute pancreatitis//Pancreas; Mar 1998; 16(2):165-8.

  22. Schuppisser JP/Bile duct surgery in acute pancreatitis//Helv Chir Acta; May 1992; 59(1):61-6

  23. Soper NJ and al/Role of laparoscopic cholecystectomy in the menegment of acute gallstone pancreatitis.//Am J Surg: Jan 1994; 167(1):42-50;discussion 50-1

  24. Van Vyve TL and al/Retroperitoneal laparotomy: a surgical tretment of pancreatic abscesses after an acute necrotizing pancreatitis //Surgery; Apr 1992; 111(4):369-75 Winslet MC; Neoptolemos JP; Imray C/Biliary acute pancreatitis.//Hepatogastroenterology, Apr 1991; 38(2):120-


  1. Dr Maxim Petrov Early management of severe acute biliary pancreatitis: wind of change Gut 2008;57:1337-1338

  2.   David Bihari, ass. Prof. University of New South Wales Lismore Base Hospital, Lismore, NSW 2480, Australia. Monitoring procalcitonin is of value in acute pancreatitis BMJ  2004;329:232 (24 July), doi:10.1136/bmj.329.7459.232-b

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница