С какво (ще) ме промени работата?



Дата01.05.2017
Размер41.74 Kb.
Есе

С какво (ще) ме промени работата?


Здравейте,

Във връзка с поставеният въпрос „С какво (ще) ме промени работата?” Ви представям становището си. Моля, да вземете под внимание факта, че промяната се изразява в разликата между началното и крайното състояние.


Аз съм студент 4 курс, надявам се съвсем скоро да се представям с „аз съм магистър”. Много други неща ‘съм’, ‘не съм’, ‘бях’ и..... работя от 3 курс.

Как и защо реших за работя докато следвам?!

На кратко първата година от следването ми може да се опише с: адаптация към неписаните студентските закони и практики. Или с други думи купон до зори, твърде малко сън, първи и единствен прочит на лекциите (разбира се копирани от колегите) в рамките на 4-5 дни преди изпита и изобилие от кафе по време на сесия. Лятото работех – в хотел в Слънчев Бряг. Питайте ме за името на произволен барман от произволна дискотека. Първата си заплата ‘инвестирах’ в сноуборд – все пак и трябваше да почина от тежката зимна сесия. Беше забавно и полезно по свой си начин.

С времето купоните омръзнаха, хората започнаха да се повтарят. Постепенно интересът ми към университета надделя. Посещенията в библиотеката се увеличиха, ровенето в интернет нарасна. Успоредно с тях и въпросите към лекторите. Отговорите, за съжаление бяха кратки и не дотам изчерпателни, което пък беше предпоставка за все повече време над книгите. Последваха първите откази на „хайде да направим едно кафенце”. Сесиите от втори курс минаха лесно, изпитите започнаха да стават все по-леки препятствия. Вече не четях лекциите през 2 реда и по диагонал. Всеки втори пищов беше сниман вариант на записките ми. Странно е да видиш почерка си намален на 40%. Лятото взех изостаналите си изпити от първи курс.

Започнах трети на чисто. Учеше ми се. Много.

Но лекциите започнаха да ми се струват твърде кратки, твърде теоретични и твърде скучни. Имах изобилие от свободно време. Да, библиотеката е голяма..... и пълна с руски книги от 1980 и някоя година. Доказателствата на теореми не ми задържаха вниманието за повече от 2 часа. А Капитал Кариери и JobTiger ставаха все по-примамливо четиво. И така началото на трети курс реших „да приложа наученото на практика”.

Тези думи звучаха странно в учите ми, не бях сигурна в избора си.

Проучвах около месец обявите и чаках нещо подходящо. Видях я на таблото във факултета. Кандидатствах, минах интервюто. Одобриха ме и това беше стартът на моя първи ‘сериозен’ ангажимент. Започнах ‘да ходя на работа’. Моята работа!

Разбира се навиците са първата промяна, която се забелязва. Първите дни беше трудно да се става рано. Будилникът се превърна в най-мразената вещ в стаята ми. Осъзнаването, че дискотека до 3 сутринта по средата на работната седмица не е най-доброто решение, беше болезнено. Офисът ми се струваше постоянно полудял. Говорех неуверено по телефона, беше ми трудно за запомня всички имена, малко фирми ми бяха познати, губех си листчетата със записки постоянно.

Тотален хаос. А връзката на знанията ми с действителността и точното им приложение на практика оставаха неясни образи някъде в мъглата.

На втория месец вече бях придобила доста полезни навици.

След една година отговарях за екип от 4 души. Будя се преди будилника. Тефтерът ми е крайно необходима вещ. Телефонът - също. Не ме дразни толкова много спящата ми сестра. Поздравите за добро утро с познатите лица, с които се разминавам почти на една и съща плочка от тротоара всяка сутрин, са мили. Обичам да съм в офиса 30-40 минути преди началото на работния ден. Да разпределя задачите на екипа за деня. Да подредя своите. Да правя график за идната седмица в петък. Разговорите по телефона вече не са плашещи. Внимавам, защото зная, че четири души слушат всяка дума. Обичам в понеделник сутрин да представям отличен отчет. Да отмятам задачи и да се насладя на умората от напрегнат ден.

Защо ви наговорих всичко това ли?

Просто за да илюстрирам това, че работата ме зарежда с огромни дози удовлетворение. Не е лесно или приятно да учиш и работиш едновременно. Но приятното идва след това. След всеки завършен проект. След всеки взет изпит. Научих се да уважавам работата на другите. Научих се да уважавам личното пространство на хората. Не се ядосвам толкова бързо. Научих се да разглеждам проблемите, да осмислям максимално много аспекти и зная, че добро решение се взима след добър размисъл. Винаги има вратичка.

Започнах да се уча да преценявам хората. Обичам да слушам, как мениджърът ми води разговора в желаната от него посока. Дори, когато срещу него стоя аз. В тези моменти се опитвам да мисля един ход преди него и разигравам диалога със следващите му реплики. Обичам, когато предусетя накъде ще насочи разговора.

Няма по-приятен момент от този да чуеш похвала, особено ако и останалите колеги я чуят. Критиките трябва да се насаме.

Знам, че пропуснатите часове в университета се плащат скъпо с много учене до полунощ. Всичко това ме научи да предвиждам ползите и загубите и да преценявам добре изборите, които правя. Вече не гледам от контролно до контролно. Планирам в месеци. И нямам право на пропуски или мързел.

От работата си се научих да гледам на университета от друг ъгъл. Лекциите ми имат повече смисъл. Опитвам се да оползотворя всеки час, прекаран в аудиториите. Опитвам се да търся приложението им и да правя аналог със сектора, в който работя. Чета и много странична литература. Любопитството ми расте с всеки изминал ден.

Научих се да казвам ‘не’, когато се налага. Да чувам ‘не’, пак когато се налага. Както и да не приемам ‘не’ за отказ. Просто търсиш друг път.

Обичам да получавам заплатата си, защото знам, че я заслужавам. Обожавам да плащам с моите спечелени пари!

Вече всяка минута ми е ценна и нямам в повече. Почивките станаха с пъти по-желани, защото са рядкост. Вечерите с приятели са ми скъпи. Ценя ги и не отказвам, защото времето е лошо.

Сега знам, че съм взела правилно решение и то е било на време. Щастлива съм от начина, по който премина следването ми. Първите години приемам като необходими, за да осъзная разликата и да я оценя подобаващо. Нямам търпение да завърша. За да продължа да уча. Работейки.


С пожелания за приятна и ползотворна работа,

Оставам,


Стела Градева
p.s. Научих се да ценя времето си, както и това на човека срещу мен, както и на колегите, с които работя. Надявам се да съм станала по-точна в изказа си.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница