С какво (ще) ме промени работата?
Изтегляне 74.62 Kb.
|
| С какво (ще) ме промени работата?
Есе
  
 Изготвил: Даниела Стойкова Пеева
студентка ІІри курс, специалност Финанси, Университет за национално и световно стопанство - София Няма нищо по-смайващо от простата истина, нищо по-екзотично от заобикалящия ни свят, нищо по-фантастично от реалността и нищо по-сензационно от времето, в което живеем! Егон Еувин Киш Времето, в което живеем, ни предлага три начина за забогатяване – чрез работа, рекет или женитба, и три начина за реализация – чрез знания, рушвет или връзки; предлага ни необяснимо безсърдечие, пагубно равнодушие и несправедливо разделяне на отбрано и “обрано” общество. Аз съм на 20 години и съм част от това време, но не чувствам то да е част от мен. Досега не съм полагала т.нар. “платен труд”, не съм работила в професионалното направление, в което се надявам да се развивам занапред, нито в което и да е друго; работила съм само за себе си и над себе си. Преди време реших да съчетая образованието си (сухата теория от учебниците) с практика и усилено започнах да си търся работа, макар да знаех, че едва ли някой работодател ще гласува доверие на редовна студентка в начален курс на обучение. Следях обявите за “амбициозни и квалифицирани хора с предишен опит в областта” и разбирах, че моите опити ще са безрезултатни. Едновременно с това по медиите ежечасно се говореше за хора с основно образование и без никакви морални скрупули, които стоят начело на огромни фирми и имат милиони, за съществуващата дупка между висшето образование и бизнеса. Проблемът за липсата на равен стартов шанс и за невъзможността току-що завършилите студенти и млади специалисти да постъпят на достойна за професионалните им възможности работа беше налице и ми действаше меко казано обезкуражаващо. Но на форум “Кариери” чух нещо, което събуди романтичната вяра в успеха, присъща на младостта ми, че с усърден труд и воля, с амбиция и търпеливост се постигат мечтите, че всеки уважаващ се работодател цени качества като образованост, трудолюбивост, отговорност. Думите: “Търсенето на работа е само по себе си работа.” ме карат и сега да поразмишлявам не само относно това, с какво мен очаквам да ме промени работата, а и за промяната в работещите, работодателите и работната среда в България въобще. Според мен много важно е думата “конкуренция” да се възприема като задължителна част от стремежа към успех. Професионалната реализация е състезание, в което всеки действа целенасочено и целеустремено – състезаваш се с другите, желаещи да достигнат предпочитаната от теб длъжност, но се състезаваш и със самия себе си от гледна точка на способността да се развиваш, усъвършенстваш, да трупаш нови знания и опит. Стремиш се да си най-подготвения и да показваш ежедневно най-доброто от себе си, което е по-добро от най-доброто на другите. Образоваш се, обучаваш се и светът става все по-пъстър, по-интересен и по-разнообразен. Общуването с амбициозни като теб хора те прави по-силен, учи те как да се справяш с трудностите и проблемите, предпазва те от самозаблуда – всеки устремил се към някаква цел трябва да върви по реалистичния път към нея, не бива да очаква нито прекалено много, нито прекалено малко, не трябва нито да затваря очи пред “подводните камъни”, нито да ги заобикаля, а да се справя с тях чрез гъвкавост и упоритост. Време е добрият професионалист в България да осъзнае, че успехът не е само линейна функция на знанията, нужни са и много други качества (решителност, предприемчивост, готовност за поемане на риск, логическо мислене и аналитизъм при всякакви ситуации, здрава психика), които убедително да се използват като оръжия срещу конкурентите. Ясно трябва да е и, че не съществуват феи с магически пръчици, - всеки сам трябва да случва мечтите си и да развива необходимите качества за това. Днес, за разлика от доскорошните схващания, обществото не възприема различността като обременяваща бариера, а като положително качество, или поне ми се иска да вярвам, че в бизнеса е (ще бъде) така. По света има разнообразни хора, но някои от тях са по-различни от останалите. Не се вместват в никакви рамки и отказват да се придържат към установените начини за "правилно изминаване на земния път". Вървят по своята черна пътека, а не по асфалтираната магистрала. Не ги вълнува кога ще стигнат до целта, не ги интересуват удобствата, нито пък се нуждаят от упътващи знаци. Или може би се нуждаят, но не желаят да ги следват. Различните са водени от вътрешните си усещания, които им подсказват, че трябва да вървят встрани от комфортния първокласен път. Там хората вечно бързат - към някаква точно определена цел или безцелно угрижени, или безгрижно весели, но все се надпреварват с времето. Псуват, изпреварват се, нарушават законите. Пеят, пият, смеят се. Не понасят някой да ги задмине, да се движи по-бързо от тях. Натискайки газта до дупка, пропускат да се насладят истински на пътуването, да вникнат в смисъла му. А различните знаят, че бързането е безсмислено, защото са убедени, че ще стигнат. Кога, е без значение. Затова са избрали по-спокойния и тих черен път. Той им дава свободата да разгадаят тайните на живота и да открият смисъла му, необезпокоявани от клаксони и подвиквания. Различните знаят коя е целта им и, че трудната победа е по-сладка за победителя и по-оценена от победените. Днес не просто можеш, а понякога е печелившо да си различен – нужни са оригинални идеи, креативни подходи, неоткрити хрумвания. Да участваш във всекидневните конкурси за признание и напредък, да решаваш дебнещите зад всеки ъгъл проблемни ситуации не е никак лесно. В началото на ХХ в. в съответствие с бихейвиористичната представа за човека и поведението му решаването на проблеми се е концептуализирало като поредица от опити и грешки. Макар най-широко разпространен този метод отдавна е остарял, нали?! След няколко десетилетия гещалтпсихолозите определят вземането на решения като съвкупност от фаза на подготовка, „инкубация на решението”, фаза на „просветлението” и „потвърждаване”, чрез които поставената задача се разбива на части, от които се гради решението. Сухо, теоритично и тромаво. Днес, началото на ХХІ в. е времето на езика като инструмент, чрез който човекът изгражда себе си и своя свят. Сега е векът на информацията и комуникацията. Затова ако искаме да успеем в работата си трябва да сме информирани, общителни, адекватни, бързи, конкурентноспособни. Но ако целта на всеки е просто да успее и да живее като ярко цвете сред плява, конкуренцията става напълно излишна. Трябва да се мисли локално, но да се действа мащабно. Оценката (постижения, достойнство, престиж, признание, статус) и самоактуализацията (само осъществяване, максимално използване на сили, способности и потенциал) са закодирани потребности у всеки човек от най-високо ниво по скалата на Маслоу. Те обаче стават ценни едва когато личните успехи се обвържат с успехите на организацията. Работещ и работодател са едно цяло. Безсмисленият егоизъм, прекомерният индивидуализъм носят основно загуби. Затова една от основните промени в работната среда в България е и занапред ще бъде екипната работа. Тя изисква промени в собственото поведение на работещите (в начина им на мислене, на общуване, дори на говорене и слушане) и промени в организационната структура, в културните ценности и норми, децентрализацията на властта, в комуникациите, в практиката за управление на човешките ресурси. Формирането на екип обаче не става с магическа пръчица. Как звучи следното: „Съгласно заповед №... вие ставате екип. Ще работите заедно и усърдно, ще се разбирате и ще координирате действията си, ще създадете нова съвършена продуктова гама за 2007 година. Заповедта да се приведе в изпълнение...” Това е абсурдно!
Нека си представим малък мениджърски екип, сред който цари сравнително ведра и приятна атмосфера на взаимоотношенията. Някой предлага нещо, но всички мълчат. А също и не смеят да предложат друго, да възразят, защото не се познават... А ето и другата крайност – ужасното работно място, за което имаш чувството, че ако останеш още само един ден ще полудееш. По-мекият вариант е “удобната” работа, от която печелиш добре и общуваш някак с колегите, но която бавно и постепенно отнема и последния ти ентусиазъм. Отчаян си и търсиш спасение – имаш нужда от нова работа, естествено. Когато си нещастен най-лесно е да си го “върнеш” на работодателя, като отнемеш от времето и използваш ресурсите му, за да намериш по-добро място от сегашното. Защото след като си набелязал позицията, за която искаш да кандидатстваш започва едно дълго попълване на документи на служебния компютър, които или изпращаш от служебната си поща (слава богу, че може и по имейл), или изпринтваш на служебния принтер (много внимаваш някой да не те хване “на местопрестъплението”). Мислиш, че си в пълното си право да постъпваш така, защото точно работодателят не е разбрал какъв потенциал носиш, не те е “чул”, не те е поощрил, не ти е дал възможност да се развиваш и въобще за всичко е виновен той. Освен това, не може да ти каже нищо, след като не допускаш гафове и спазваш сроковете. Има разлика между това да сърфираш в интернет и да попълваш документите си на компютъра в офиса и да излезеш в обедната почивка, за да направиш това в някой компютърен клуб, твърдят специалистите. И двете са в работно време, но при първото се използват ресурсите на сегашния работодател, което е неетично. Лоялността, етичността, отговорността трябва да са част от мен, от теб, от нас, и ще бъдат, надявам се, за да можем да запазим уважението към себе си най-вече. Работата, която работиш е прекрасна само ако е желана, ако е твоето призвание. Неизбежният начин за изкарване на прехраната или наложеният избор са измама за самия теб. Отдавна е казано: „Работи това, което обичаш, и няма да имаш нито един работен ден!” Подходящата работа облагородява, изгражда качества, които могат да те направят не просто успял, а добър, стойностен, достоен човек. Което мисля е по-важното! И така само търсейки подходящата работа, само стремейки се да изпълним изискванията, които тя поставя, сама по себе си тя ни променя! В края на своето изложение за това, с какво очаквам да ме промени работата, ще изкажа мисълта на Махатма Ганди: „Ти трябва да си промяната, която искаш да видиш в света!” по мой начин с най-важните употребени в този текст думи: П рофесионална СЕ беувереност Н оваторство и С таваш Р еализация след А ктуални И стинска О ценка на С ъстезателен дух И деи Л ичност М ечтите се постига с А ктуално С ъчетани с Н осейки Е кип от М ислене Т радиционните О тговорност Н астойчиви О бучение И постази Я рки Н осят Ш ирокоскроени хора А налитичност А бсолютния успех К онкурентноспособност О птимизъм Г ъвкавост О ригиналност И нформираност С амокритичност са К ачествата на А люзорния Ш анс за развитие Каталог: winners scholarship winners scholarship -> Надежда Аргирова winners scholarship -> София, юли 2004 Да дадем думата на цифрите winners scholarship -> От уеб сайт към уеб клуб winners scholarship -> С какво (ще) ме промени работата? winners scholarship -> Международни отношения winners scholarship -> Решение За първи път правя нещо съвсем самостоятелно За първи път winners scholarship -> Моята кариера в българия winners scholarship -> Моята кариера в България winners scholarship -> Мирослав Юруков "Защо съм студент?" winners scholarship -> С какво ме промени работата? (Есе) Изтегляне 74.62 Kb. Сподели с приятели:
|