С кодово име Е

С кодово име Е.

Един ден - той дойде. Момче, столичанче, различно от другите, за него нямаше правила и забрани. Той беше отнесен малко, но пък умееше да бъде себе си. Не се интересуваше какво казват другите за него, не търсеше ничие одобрение.

Влюбих се в него. Попаднах в розовия капан на първата любов, а тя обикновено е просто блян. Летните дни за мен имаха един-единствен смисъл – срещите с него. Но не умеех да се „забавлявам”. Скоро той, моят принц, започна да ме смята за „задръстена”, пък и нали бях от провинцията … Измъчвах се, бях готова на всичко, за да ме харесва.

Един ден момчето ми каза, че има „надежда” за мен – черпи ме с „витамини” против скука, наричаше ги Е.

Пробвах от шарените хапчета. След минути потънах в мечтаната розова действителност, където всичко бе приказно. Хареса ми това лятно приключение и за да не свърши, всеки ден молех моя „приятел” за още от „витамините на щастието” – май бях влюбена, но вече в шареното чудовище – Екстази.

Изтъркули се юли. Жегата започваше от ранни зори. Събуждах се с болка в главата, ръцете и краката ми бяха отмалели. Искам го, нужно ми е, за да не умра – хапчето Е. И моят принц изпълняваше желанието ми.

Лятото свърши. С него си отиде и розовият свят, и принцът на мечтите ми, и приказката „Първа любов”. Останах сама с него – моят любим, моят приятел Екстази. Сънувах го, защото за мен той не беше просто хапче, а живо същество. Обичах го и го мразех. Виждах как ме прави свободна и как отнема свободата ми. Но бях безсилна. Осъзнавах, че трябва да се скрия, да бягам … Но къде? То пристигаше в сънищата ми, чукаше по сърцето ми, обсебваше душата ми. Убиваше ме, бях неясна сянка на себе си …

Един ден се събудих. Сълзите се стичаха по лицето ми, както есенният дъжд по стъклото на прозореца. Ваканцията свърши. Разделихме се с моя любим приятел Е. Беше трудна, дълга и тягостна раздяла.

В училище срещнах друга любов – вълшебство и магия бе тя. Намерих своя истински принц – момче, което ме кара да съм свободна, да откривам колко е цветен света. Но без шарени хапчета !!! Това е чудото на живота. Това е неповторимо усещане.