С кросно на събор

Салон имаше тогава, но той още не беше довършен. Нямаше стъкла на прозорците. Долу малката стаичка на Учителя беше построена.

През 1925 г. Учителят държа беседата “Малкият стрък” на Мусала, където сега е хижата, на 13 юли 1925 г. Тогава Учителят Бил изправен, вдигнал бастуна Си и казал на всички да минат един по един под бастуна Му. Времето било лошо, непрекъснато валяло дъжд и суграшица, но никой не се разболял и всички се върнали живи и здрави. От 23 август до 29 август 1925 г. събора бе в Търново.

През 1926 г. съборът се е състоял свободно от 22 до 29 август, но не е имало много хора, защото още не е било уредено на Изгрева. Той се е състоял на поляната. Имало е само приемна направена от четири колони, стени от пръти, облепени с хартия, но с покрив. Учителят държи Слово на гола поляна. После ходихме една група от провинцията без Учителя на Черни връх.

На Изгрева Симеонов имаше палатка, а Епитропов барака. Те ръководеха. Войници охраняваха Братството от родозащитниците, които искаха да разтурят събора. Учителят спомена за тях на 22.08.1926 г. Ще цитираме от “Свещеният огън” – съборни беседи от 1926 г.:

“Сега разбрахте ли какво иска да ви каже Господ със задачата, която ви даде тази сутрин? Войниците, които ви вардеха отвън, нали и те, като вас са хора? И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака, пръсти като вас и те вярват в Бога и в тях Бог живее и Се проявява. Защо дойдоха тогава? Казаха им: “Идете да вардите онези хора там!” И те дойдоха, подчиниха се на тази заповед. Когато, обаче на вас дадат такава заповед да отидете някъде, вие питате: “Защо трябва да направим това?” Вие постъпвате философски. Първо искате да се научите какво трябва да правите и после да действувате. Както виждате, тези хора дойдоха без разсъждение и си изпълниха задачата. Ето защо аз ви казвам, че на първо място за всинца ви най-важно е послушанието. Аз зная, че при тази среща волята на всички ваши заминали братя, както и волята на Бога е да живеете добре, разумно.” (с. 7)

“Тази сутрин, за пример ви заобиколиха войници. Какво направихте вие? – Всички заедно направихте една колективна молитва и ви се отговори – освободиха ви. Красиво, хубаво е това нещо. То трябва да ви послужи като импулс в живота, да знаете как да постъпвате. Това са методи, които трябва да усвоите. На вас предстои да усвоите изкуството да се справяте с духовете, да ги разбирате. Аз не ви подмамвам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само на разумния човек.” (с. 33)

През 1927 г. Съборът бе свободен и организиран. След събора направихме екскурзия до връх Мусала с два автобуса. Нашият закъсня поради катастрофа с принц Кирил. Учителят ни чакаше в Чам Курия. Като се събрахме всички, дойде принц Кирил да се извини за катастрофата. Тя била станала поради пиянство на някого от компанията му. Тогава на една сестра от Стара Загора били откъснати два пръстта. Към 5-6 часа вечерта тръгнахме за Мусала. Една група беше тръгнала с Учителя по-напред и стигна по-рано. Останалите пристигнахме късно вечерта, като по пътя ни валя дъжд и сняг. Прекарахме нощта край огъня. Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама. Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа – царят бил в хижата. Така че Учителят с част от групата пренощува в хижата. През това време имаше дъжд, сняг, студ и вятър, а аз бях обута с гуменки. Тръгнахме за Мусала. Учителят беше в средата на групата. Като наближихме върха се разделихме на малки групички, които отиваха на върха, правеха си молитва и слизаха веднага.

През 1928 г. съборът беше забранен. Понеже бяха раздадени в провинцията картончета от полицията, на гарата проверяваха и които имаха картончета ги връщаха обратно. Тия, които бяхме на Изгрева на 19 август, направихме събор без Учителя. Тогава брат Симеон Симеонов организира една екскурзия до Езерата без Учителя. Той беше ходил преди това с жена си, която рисувала там. Бяхме 12 души – три сестри и девет братя. На отиване минахме през хижа “Скакавица”, където пренощувахме един ден. От там през деня излязохме на петото езеро, после пренощувахме край огнището на 2-то езеро четири вечери. За мен тази екскурзия беше като отиване в един прекрасен свят. На връщане минахме през Самоков. Участвуваха Ветка и Симеон Симеонови, Димитринка Атанасова, Атанас Стефов, Тодор Стоименов, брат Касабов от Стара Загора и брат Слави (американеца) пак от Стара Загора, Христо-брадата, моя милост и брат ми Никола Танев, Желю Ганев.
Бележки на редактора: Властите забраняват събора през 1928 г., който ежегодно става от 19-25 август. Онези, които са дошли на гарата от провинцията с влака били връщани обратно. На софиянци също не е било разрешено да се качат горе на Изгрева. Имало е охрана и блокада от полицията. Учителят не е Бил на Изгрева, но дошъл след 3 дни, когато вдигнали блокадата и с изгревяни продължили своята работа. Лекциите са протичали редовно в сряда за Общия клас, в петък за Специалния клас, а в неделя не е имало беседи, понеже те са предназначени за гражданството и за учениците от града. Блокадата на Изгрева не позволила пристигането им. Затова неделната беседа е преустановена. На 19 август 1928 г. няма Съборни беседи, защото Учителят Бил в града. Изгревът бил блокиран с войска.

На 22 август 1928 г. в сряда в Общия окултен клас Учителят дава лекцията “Ключът на живота”, която е поместена в отделна книжка като съборна беседа от 1928 г., напечатана същата година. Същата беседа е отпечатана в томчето от Общия окултен клас – “Ключът на живота”, VIII г. (1928-1929), том I, с. 1-53. На с. 52 четем за онези, които не са могли да дойдат на събора на Изгрева поради възбрана:

“Сега вие ще кажете: добре щеше да е ако бяха тук всички братя и сестри от провинцията! Казвам: всички са тук. Защо? – Защото всеки брат или сестра от физическия свят, които са записани горе в Бялото Братство, имат по двама делегати, които ги представляват – един в Божествения свят и един в ангелския свят. Тъй щото, ако тук бяха дошли 1 000 души, същност те са 3 000 мощни юнаци! – 1 000 души във физическия свят, 1 000 – в ангелския свят и 1 000 – в Божествения свят. Силата не е във вас, които сте на физическия свят, но в тия 3 000 души, събрани заедно. Те са, които работят, а не само хората на физическия свят. Знаете ли какво могат да направят тия помощници отгоре? Те ще свършат работата на Бога. Той работи чрез тях.” (с. 51)

Следващата беседа на Общия окултен клас е на 29.VIII.1929 г. под надслов “Ограничаване и освобождаване” от с. 54-80 на същото томче.

На 24.VIII.1928 г. в петък пред Младежкия окултен клас Учителят изнася лекцията “Дейност и почивка”, отпечатани в “Божествените условия”, г. III, (1928-1929), том I.

Работата на Школата продължава. Съборът не се е състоял. От 8 юли до 10 юли в София се е състоял VI Младежки събор, чийто лекции са публикувани в томчето “Закон за единство и общност”, София, 1928 г.

Младежкият събор завършва с екскурзия на Мусала, където на 18 юли Учителят държи беседата в сряда “Добри и лоши условия”.

Ученикът трябва да знае как да работи при благоприятни и неблагоприятни условия. Забраната на събора от властите през 1928 г. на Изгрева не е попречило на Учителя да произнася и дава Словото Си на Изгрева.