С п и с ъ к на научните и научно-приложните трудове на доц д-р Венелин Желев Желев



страница1/3
Дата24.09.2016
Размер0.55 Mb.
#10661
  1   2   3
С П И С Ъ К
на научните и научно-приложните трудове на доц. д-р Венелин Желев Желев

с резюмета (анотации) на публикациите след заемане на академичната длъжност „доцент”
I. По темата на дисертационния труд
1. Желев, В. 1982. Характеристика и еволюция на Витошката централно-магматична структура. - Автореферат на кандидатска (докторска) дисертация, 29 стр.

2. Желев, В. 1983. Горнокредните вулкански и интрузивни комплекси от Витоша. – Год. ВМГИ, 29, 2; 107-120.

3. Желев, В. 1984. Горнокредните дайкови комплекси от Витоша. – Год. ВМГИ, 30, 2; 89-102.

4. Желев, В. 1985. Етапи в развитието на сенонския магматизъм от Витоша. – Доклад на първата национална конференция на младите учени, София, 2; 19-31.

5. Желев, В., С. Христов, Р. Згурова. 1989. Върху серийния тренд на магмените скали от Витоша. - ЦИНТИ, 1-8.

6. Zhelev, V. 1988. Vitosha central magmatic structure. – Geologica Balcanica, 18, 5; 33-51.


II. До получаване на академичната длъжност „доцент”

7. Желев, В. 1988. Относно подхранващата провинция на горнокредните брекчоконгломерати от рида Меловете (Брезнишко). – Год. ВМГИ, 34, 2; 367-369.

8. Желев, В., С. Станчева, И. Кирилова, С. Димитрова. 1989. Върху серийния тренд на магмените скали от югоизточната част на Панагюрския синклинорий. - ЦИНТИ, 1-14.

9. Желев, В., M. Сивилов, П. Попов, K. Kръстев. 1989. Морфоструктура на Тамаринския палеовулкан. — Год. ВМГИ, 35, 2; 59-65.

10. Jelev, V., R. Marinova, C. Vasquez. 1992. Tectonic model of Las-Villas-III region. – 13th Caribbean geologic conference, Pinar del Rio, Cuba; 1-11.

11. Jelev, V. 1993. On the structure of the Las-Villas-Jibaro-Baez region (Central Cuba). – Rev. Bulg. Geol. Soc., 54, 3; 127-130.

12. Zhelev, V., D. Synnyovsky. 1989. On a paleogeographical problem in the Upper Cretaceous development of West Srednogorie. – CBGA, 14th congress, Sofia, 580-583.

13. Ангелов, K., В. Желев. 1989. Инженерно-геодинамические процесы в районе города В. Тырново. – КБГА, София; 1048-1051.

14. Бакалов, П., В. Желев. 1980. Нови данни за строежа на част от Конявска планина. – Год. ВМГИ, 25, 2; 61-75.

15. Бакалов, П., В. Желев, Д. Тронков. 1983. Стратиграфска позиция и разпространение на триаските пъстроцветни задруги в Конявска и Земенска планина. – Палеонтология, стратигр. и литол., 18; 86-91.

16. Бакалов, П., В. Желев, K. Kръстев, M. Aнтонов. 1988. Карбонатни брекчи в района на Полетински камък (Kюстендилско). – Палеонтол., стратигр. и литол., 26; 65-72.

17. Kръстев, K., П. Бакалов, В. Желев. 1986. Значение на типоморфизма на златото от алувиалните разсипи в Кюстендилско за прогнозна оценка на подхранващите площи. – Год. МГУ, 32, 2; 119-125.

18. Moeв, M., В. Желев, Д. Синьовски. 1986. Нови данни за пукнатинния строеж и естествената блоковост на Малкотърновските мрамори. – Симпозиум «Сакар-Странджа», 4, 8; 363-370.

19. Синьовски, Д., В. Желев. 1989. Биостратиграфия на горната креда от рида Кондел (Драгоманско). – Год. ВМГИ, 35, 2; 199-202.

20. Синьовски, Д., В. Желев. 1992. Върху възрастта на вулканизма в Източното Средногорие. - Симпозиум Достижения и задачи на българската минералогия и петрология”; 58-59.
III. След заемане на академичната длъжност „доцент”
III. 1. Публикации в периодични издания и доклади на конгреси и конференции
21. Желев, В. 2006. Силистар – с. Резово, Бургаска област. - Геология и минерални ресурси, 5; 2-9.

Крайбрежната ивица от защитената местност представлява стръмен скален откос, в който могат да се наблюдават непрекъснати разкрития от разреза на горната креда, включващ вулкански и вулкано-седиментни скали, процепени от Силистарския интрузив, нарушени от разломи и орудени на места с медна минерализация. Ландшафтът е изключително красив, с няколко малки залива с плажове, стръмни фиордообразни заливи и специфична преходно-средиземноморска растителност. Разрезът дава възможност да се видят и изучат разнофациалните продукти на вулканите (ефузивен, пирокластичен, субвулкански и интрузивен фациес). Научната му стойност е документирана в множество статии и доклади, някои от които са цитирани в литературата. Въпреки това, остават доста нерешени проблеми, които определят и изследователската стойност на феномена.

- Петрова и др. (1992; 1995) отнасят към Мичуринската група всички дайки, въпреки че отбелязват, че част от тях „предшестват внедряването на плутоните, но са установени и по-късни дайки, които секат както вулканитите, така и интрузивните тела”. Те отнасят към Мичуринската група и няколкото малки интрузивни тела в района. За разкриващите се интрузивни скали (Папийски плутон) в източния склон на вр. Папия (СЗ от Ахтопол) това е приемливо, но отнасянето на Силистарския плутон към тази група е проблематично. Както отбелязват същите автори той “пресича вулканити и седименти на Тънковската свита от Бургаската група. Наистина в долната си част Тънковската свита се съчленява латерално с горната част на Мичуринската група (Драчевската свита), но Силистарският плутон е внедрен в нейните горни части. По състав той е сходен с Папийския плутон - има калциево-алкален характер и включва диорити и габродиорити. Внедрен е в алкални трахити – продукт на Ахтополския вулкан (Попов и др., 1993) или Силистарския вулкано-плутоничен център (Беливанов и др., 1992; Nakov et al., 202). Детайлните петроложки и структурни изследвания на Маляков и Белмустакова (1999) също не дават отговор на този въпрос. Те установяват “смесване на две частично кристализирали магми с неособено контрастен състав (габро-диорит)”, но тук става въпрос за скали от друга петрохимична серия (висококалиево-трахитова до българитова).

- Друг проблем е структурната принадлежността на магмените скали. Съществуват две мнения – на Попов и др. (1993) за Ахтополски вулкански център (между гр. Ахтопол и р. Силистар) и на Беливанов и др. (1992) за Силистарски вулкано-плутоничен център. Необходими са детайлни вулканоложки изследвания за решаването на проблема.

- Трети проблем е неизяснената стратиграфия на района. Сложната блокова структура, както и липсата на вкаменелости във вулканските разрези е причина за съществуването на няколко стратиграфски схеми (Попов и др., 1980; Петрова и др., 1980; Начев и Димитрова, 1995 и др.).

- Друг проблем - следствие от останалите, касае тектонските интерпретации. Петрохимичните данни подсказват, но неизясненото стратиграфско положение на продуктите на Ахтополския вулкан не позволяват да се твърди категорично, че той е продължение на рифтовата зона, установена северно от Бургас.


22. Желев, В. 2006. Устието на р. Велека – с. Синеморец, Бургаска област. - Геология и минерални ресурси, 6; 4-11.

Геотопът включва част от крайбрежната ивица и представлява стръмен скален откос, в който могат да се наблюдават разнофациалните продукти на къснокредния Ахтополски палеовулкан (алкални трахити под формата на лавови потоци, пилоу-лави, еруптивни брекчи, дайки, туфи, туфити и пр.), разместени на места от разломи. В южния край на геотопа, при срещата на р. Велека с Черно море, се намира изключително красива пясъчна коса. Геотопът “Устието на Велека” е с много висока естетическа, научна, образователна и изследователска стойност. Изключително красивата природа (море, малки заливи с прекрасни плажове, гора с ендемична растителност, красиво изваяни от абразията скални образования, красиво устие с лонгозна растителност и пясъчна коса, използвана за плаж, и пр.) се съчетава и с уникални по своята разкритост и характер скали. Разрезът дава възможност да се видят и изучат разнофациалните продукти на вулканите (ефузивен, пирокластичен, и субвулкански). Научната му стойност е документирана в множество статии и доклади. Въпреки това, остават доста нерешени проблеми, които могат да получат своето решение чрез научни изследвания както в рамките на геотопа “Устието на Велека”, така и на съседния геотоп “Силистар”. Тъй-като проблемите са общи за двата геотопа, те са отбелязани само в резюмето на геотопа Силистар (21).


23. Желев, В. 2007. Витошкият палеовулкан. – Геология и минерални ресурси, 7-8; 27-34.

Представлява централно-магматична структура, включваща вулканските продукти (андезитобазалтови лави и туфи) на Витошкия палеовулкан и интрузивните скали (габро, сиенити, монцонити, аплитови граносиенити) на внедрения в него Витошки плутон. В съвременния релеф тази структура обхваща Витоша планина, представляваща позитивна кръгова морфоструктура (купол). Високата научна стойност на Витоша се определя от уникалния й геоморфоложки израз (купол), съчетанието на разновъзрастни и разнофациални продукти на две петрохимични серии, принадлежащи на два горнокредни вулкана (Витошки и Брезнишки) и богат минерален свят. В южните и югоизточните й склонове се разкрива фундамента на вулкана, по който може да се прочете голяма част от геоложката история на българските земи – от докамбрия до късната креда. В югозападните склонове на планината (СИ от с. Боснек), в триаските варовици се намира най-дългата пещера в България “Духлата”. Следи от добив на разсипно злато са установени в полите на Витоша (местн. Камбаните и около селата Чуйпетлово, Боснек, Студена и др.). През 17 и 18 в. от речните наноси на Витошките реки се е добивал магнетит и районът е бил прочут с железодобивната си индустрия. Всичко това определя високата образователна стойност на Витоша. Тя е любимо място за провеждане на екскурзионни практики със студентите от геоложките специалности на МГУ “Св. Иван Рилски” и СУ “Климент Охридски”.


24. Желев, В., K. Янкова, З. Илиев, Г. Нехризов. 2010. Геотопът „Глухите камъни”, Хасковска област. – Год. МГУ, 53, 1; 53-58.

Геотопът „Глухите камъни” представлява група от скални пирамиди сред олигоценски риолити и риолитови туфи, образувани преди 25-35 млн. г. Обектът е обявен за природна забележителност през 1972 г. и се намира на 620 m надморска височина в землището на с. Дъбовец, Хасковска област. Скалните пирамиди са образувани сред материалите на две вулканогенни задруги - задругата на Лозенския кисел вулканизъм и задругата на втория кисел вулканизъм. Те имат формата на разкъсана скална греда с обща дължина 400 m и дебелина 30-40 m по билото на рида “Гората”, източно от вр. Света Марина. Глухите камъни са обект с естетическа и археологическа стойност. Основната забележителност на геотопа са многобройните изсичания в скалите. Започналите през 2008 г. археологически проучвания показват, че „Глухите камъни” представляват комплекс от над 300 трапецовидни ниши, чието изсичане се свързва с траките. Установени са културни напластявания от двете фази на желязната епоха, както и следи от обитаване от античността и средновековието. Особено значимо е разкриването на трикорабна църква от ранновизантийския период, функционирането на която е продължило до зрялото средновековие. В района на скалните пирамиди има и естествени скални ниши и пещероподобни образувания, някои от които са доста обширни. Съгласно разработената методика за оценка на геоложки феномени в България, геотопът „Глухите камъни” съответства на критериите за обект с национална значимост.


25. Желев, В., T. Maсов. 2010. Геотопът „Витошки палеовулкан”. – Год. МГУ., 53, 1; 59-64.

Витошкият палеовулкан представлява централно-магматична структура, включваща вулканските продукти (андезитобазалтови лави и туфи) на съществувалия тук горнокреден вулкан и интрузивните скали (габро, монцонити, сиенити, аплитови граносиенити) на внедрения в него Витошки плутон. В съвременния релеф тази структура обхваща планината Витоша, представляваща добре изразена позитивна кръгова морфоструктура (купол) с надморска височина от 800 до 2290 m. Геотопът съвпада с най-старата защитена територия на Балканския полуостров - Природен парк Витоша, обявен за защитена местност още през 1934 г. Куполовидната форма на планината се подчертава от общата тенденция на намаляване хипсометрията на заравнените повърхнини от центъра към периферията и от радиалното разположение на речните долини. Морфоструктурата е почти изометрична с диаметър 18 km. Тя е оформена през три етапа - ранен и късен тектономагматичен етап и постмагматичен етап. Ранният и късният тектономагматични етапи се състоят от по четири фази: вулканска, субвулканска, интрузивна и постинтрузивна. Ранният тектономагматичен етап започва в началото на сенона, когато се образува Витошкият вулкан, продуктите на който имат Са-алкален характер. През четирите фази се образуват последователно базалт-андезитобазалтови лавови потоци и разнозърнести пирокластити, субвулкански дайки, габровата наставка на Витошкия плутон и диоритови порфирити, пресичащи всички останали. През късния тектономагматичен етап се образуват четири комплекса на К-алкалната серия: вулкански (трахибазалти и туфи), субвулкански (трахиандезитобазалти), интрузивен (монцонити и сиенити) и постинтрузивен (К-гранитпорфири). В резултат на вертикален натиск през постмагматичния етап Витошката централно-магматична структура се оформя като морфоструктура - Витошки купол. Витоша има висока естетическа, научна, образователна и идентификационна стойност. На територията й се намират няколко каменни реки, най-дългата пещера в България – Духлата, забележителен ландшафт и огромен потенциал за спортни и развлекателни мероприятия. Близостта на планината до столицата я е превърнала в символ на София и е чудесна предпоставка за развиването на национален и международен туризъм.


26. Желев, В., A. Лаков, Г. Айданлийски, T. Георгиева. 2011. Геоструктурни и инженер-геоложки изследвания в кариера „Юртдере” (Димитровград). I. Геоструктурни изследвания. – Год. МГУ, 54, 1; 33-38.

Кариера „Юртдере” се намира в южния край на Димитровград. В нея се добиват палеогенски варовици, представляващи пачка в задругата на първия кисел вулканизъм. Тя се разкрива в южната периферия на Загорския грабен, на границата му с Родопите, в обхвата на Маришката разломна зона. Извършените геолого-структурни изследвания в кариерата са с цел определяне блоковия модел на скалния масив и оценка стабилността на бортовете на кариерата. Установена е периклиналата на една антиклинала и центриклиналите на две плитки синклинали със субмеридионална посока. Във варовиците е развита ортогонална пукнатинна система, включваща една субхоризонтална и две субвертикални пукнатинни групи. Закономерната ориентировка на трите ортогонални пукнатинни групи дава основание да се предположи, че те са свързани с глобалната ортогонална разривна мрежа, съществувала в края на палеогена, по време на савските деформации. Установени са множество разломи, маркирани главно от тектонска глина. Изследвана е тяхната морфология, кинематика и ориентировка. Разломите са развити главно по двете субвертикални пукнатинни групи от ортогоналната система. Установени са леви и десни отседи. Те сключват остър ъгъл (43o) и най-вероятно са спрегнати, т. е. образувани са при един общ план на напреженията, с главно свиващо напрежение изток-запад. Логично е с този план да се свърже и образуването на субмеридионалните гънки.


27. Желев, В., П. Милованов, Д. Синьовски, И. Петров, И. Kлимов, В. Вълев, Е. Илиева, E. Найденов, С. Приставова. 2008. Обяснителна записка към Геоложката карта на Република България в М 1:50 000. Картен лист К-34-70-B (Коняво). - София, МОСВ, БНГС, „Унискорп“ ООД, 70 с. (на български и английски език).

Кандидатът е автор (съавтор) на следните раздели от обяснителната записка: Геоложка изученост (в съавторство с Милованов), Стратиграфия и литология: Неопротерозой (в съавторство с Приставова), Горна Креда и Палеоген (в съавторство със Синьовски), Неоген, Неоген-Кватернер (в съавторство с Вълев), Тектоника, Полезни изкопаеми (в съавторство с Найденов) и Геоложка опасност. Основни приноси са актуализирането на геоложката информация за района и представянето й върху топографска основа в М 1:50 000; обособяване на две горнокредни задруги и изясняване на разпространението им; ревизиране на старите и съставяне на нова схема за взаимоотношенията на палеогенските литостратиграфски единици, въвеждане на нова официални литостратиграфска единица (Невестинска свита), ревизия на съществуващата литостратиграфска подялба на неогенските и част от кватернерните наслаги; уточняване на характерът и разпространението на някои от разломите (Конявски, Скрински, Коркински и др.), актуализиране на тектонската схема чрез анализиране на палеогеографската роля на Полетинско-Скринската разломна зона и аргументиране ролята на Кюстендилския разлом като регионална структура, образувана в края на триаса и контролирала юрските, къснокредните, палеогенските и неогенските басейни.


28. Желев, В., П. Милованов, E. Горанов, В. Вълев, И. Петров, Е. Илиева. 2006. Геоложка карта на Република България в М 1:50 000. Картен лист К-34-57-Г (Райчиловци) и К-34-58-В (Драговищица). - София, МОСВ, BНГС (на български и английски език).

Кандидатът е пряк участник в геоложката картировка и съставянето на геоложката карта. Основните приноси на картата са свързани с анализиране, полева проверка и картографиране върху топографска основа в М 1:50 000 на актуализираната геоложката информация за района. Конкретните новости, отразени на геоложката карта, са коментирани в анотацията на обяснителната записка към картния лист (57).


29. Желев, В., Б. Вълчев, И. Димитров, К. Кършева, Д. Съчков. 2012. Геотопите „Устието на Велека” и „Силистар” – един естествен геопарк по палеовулканология. - Год. МГУ, 54, 1; 1-9 (под печат).

Българското черноморско крайбрежие на юг от Ахтопол предоставя отлични възможности за провеждане на теренни наблюдения върху къснокредните вулкански и вулканогенно-седиментни комплекси, разкриващи се в стръмните крайбрежни откоси и включени в обхвата на два геотопа – „Устието на река Велека” и „Силистар”. Първият геотоп включва част от крайбрежната ивица между Ахтопол и Синеморец, в която могат да се наблюдават разнофациалните продукти на Папийския и Ахтополския палеовулкани (лавови потоци от базалти, пилоу-лави от алкални трахити, хиалокластити, еруптивни брекчи, дайки и силове, туфи, туфити и пр.), разместени на места от разломи. В южния край на геотопа, при устието на р. Велека, се намира изключително красива пясъчна коса. Вторият геотоп обхваща крайбрежната ивица на юг от Синеморец. Тук могат да се наблюдават непрекъснати разкрития от разреза на Горната Креда, включващ вулкански и вулкано-седиментни скали, процепени от Силистарския интрузив, нарушени от разломи и орудени на места с медна минерализация. Ландшафтът е изключително красив, с няколко малки залива с плажове, стръмни фиордообразни заливи и специфична преходно-средиземноморска растителност. Съгласно класификацията на геоложките феномени, двата геотопа попадат в групата на обектите с естетическа, научна, образователна и изследователска стойност, а според оригиналната българска методика за оценка на геоложки феномени, те се отнасят към обектите с регионално и континентално значение. Настоящата статия има за цел да даде описания на два геоложки маршрута между Ахтопол и Силистар, да разшири обхвата на двата геотопа и да положи основите на превръщането на южното българско черноморско крайбрежие в един естествен геопарк по палеовулканология.


30. Jelev, V., R. Marinova, C. Vasquez. 2004. Plate-tectonic interpretation of Las-Villas region (Central Cuba). – Ann. UMG, 1, 93-96.

Las-Villas region of Central Cuba consists of a paraautochthon (the zones of Remedios, Paleo-Camajuani and Camajuani) and two allochthons (Las Villas and Zaza). They resulted from the collision of the Caribbean and North American plates. Las Villas allochthon includes the zones of Las Villas, Paleo-Placetas and Placetas. It is a part of the southern margin of the North American plate thrusted over Bahamas platform. Zaza allochthon coincide entirely with the Zaza zone. It is an obducted part of the Caribbean plate comprising island arc lying on ophiolite complex. Serpentinite mélange in the lowest part of this complex marks an old (dead) subduction zone, transformed into obduction zone as a result of the collision. The boundary between the serpentonite mélange and the upper levels of the ophiolite complex is a detachment fault. Such a fault is supposed to exist between the basement and the folded cover as well. During the period of collision (Paleocene-Middle Eocene) and related thrusting and obduction, three basins of terrigenous-carbonate sedimentation were formed. They were featured by intensive resedimentation phenomena. The flyshoid sediments of two of the basins (Camajuani and Placetas) have been used as lubricators, facilitating the thrusting and obduction.


31. Jelev, V., L. Nikova, J. Krummy, F. Mitreva. 2003. Bardo ring morphostructure (Bulgaria). – Год. МГУ, 46, 1; 83-88.

Bardo ring morphostructure is marked by a concentric pattern of the drainage network observed in the region of Ihtiman Sredna Gora Mt. It is imposed on Precambrian high-grade metamorphites, Triassic terrigenous and carbonate sediments, Late Cretaceous sedimentary, volcano-sedimentary, volcanic and intrusive rocks. It embraces a multitude of ore deposits and occurrences related to the Late Cretaceous magma activity. Several geophysical anomalies of different types are interpreted here. On the basis of coincidence of the morphostructure with the geophysical anomalies as well as with the Late Cretaceous volcanic and intrusive rocks, the Bardo morphostructure is considered to be a reflection in the recent structural setting of a large Late Cretaceous volcano-plutonic ring structure, which has controlled the Late Cretaceous magma activity and related ore mineralization in the region studied.


32. Jelev, V., M. Antonov, A. Arizanov, R. Аrnaudova. 2003. On the genetic model of Chelopech volcanic structure (Bulgaria). – Ann. UMG, 46, 1; 77-82.

Chelopech volcanic structure is genetically related to sinsitral strike-slip movements along en-echelon left step-like segments of the Sub-Balkan deep-seated fault, as a result of transtensional stress-regime. During the Late Cretaceous (Coniacian-Santonian), in the „bridge” between them (the fault segment trending 50o and connecting the two subequatorial segments) forms an open space resembling pull-apart basin. The effusive and explosive products of Chelopech volcano are created in this gap. The volcanic edifice is represented by an elongated bank trending 50 o. At the end of the stage, andesites bodies elongated in the same direction occupy its central (neck) part. In the volcano basement these andesitic bodies form predominantly sills. Their intrusion initiates a hydrothermal system, which predestines the main ore mineralization of Chelopech and Vozdol deposits. During the Campanian, the transtension regime changes into transpression as a result of dextral strike-slip movement along the fault. The volcanic activity is suspended and a flysh trough forms along the strike-slip faults. After the Maastrichtian it is folded twice. First subequatorial reverse faults, thrusts and fold form, which at the end of transpression are re-folded and create a positive „palm tree” duplex structure. The neotectonic extension forms the Zlatitsa semi-graben, which northern boundary is the Sub-Balkan normal fault. Its step-like trace in plan view inherites the trajectory of the deep faulting that has created Chelopech volcanic structure.


33. Jelev, V., D. Synnyovsky, V. Belogushev. 2002. „Iskar defile” geopark of Bulgaria – ideas and problems. – Report on the 3rd European geoparks network meeting (abstracts), Egenburg - Austria, 22-23.

Since 2000 Bulgarian geologists began methodological work on the identification and description of the Bulgarian geodiversity. The Ministry of Environment and Water financed a project related to the compilation of all available information about the geosites and creation of register and cadastre of the Bulgarian geological phenomena. A new approach to the evaluation of their geoconservation significance was elaborated in order to replace the former „ad hoc” methods. It is based on an effective and widely applicable methodology for assessment. One of the main purposes of the project is to prepare the geological and legislation background of the 1st Bulgarian geopark of „Iskar Defile”. Iskar defile is formed by Iskar river which takes its source from Rila Mt., crosses the Balkan Mt. and disgorges its water into Danube river. The river valley offers a number of oicturesque landscapes and remarkable rock arcs, cliffs and caves. Moreover, the river exposes different rock types representing nearly the whole Phanerozoic history. There are impressive sections of Precambrian-Ordovician diabase-phyllitoid association, Ordovician, Silurian and Devonian graptolithic black shales, Carboniferous coal deposits with very well preserved megaflora, continental terrigenous and volcano-sedimentary Permian depositions, complete Triassic section including the famous Buntsandstein facies and Alpine carbonate Triassic, representative Jurassic sections, Urgonian type Lower Cretaceous, Mediterranean (volcano-sedimentary) and North European (platform) type of Upper Cretaceous, Cretaceous/Tertiary boundary layer, Paleocene and Eocene deposits as well as a number of alluvial Quaternary terraces. Many intrusive bodies of Paleozoic and Late Cretaceous could be observed as well. Unique geological phenomena of scientific value could be demonstrated in the frame of the area, e. g. chronostratigraphic boundaries, sequence-stratigraphic successions, global impact events, deformational phases marked by folds and faults etc. The main problem concerning the declaration of the geopark is related to the Bulgarian legislation. It is envisaged in the frame of the project the status of the „Iskar Defile” geopark to be elaborated in order to enable the legislation initiatives of the Ministry of Environment and Water. The pre-accession strategy of Bularian government requires the law as well as the follow-up law-regulations to be harmonized with the European Community.


34.
Каталог: docs -> N Juri
N Juri -> Конкурс за академична длъжност "Доцент" по професионално направление 8 „Проучване, добив и обработка на полезните изкопаеми", специалност „Обогатяване на полезни изкопаеми"
N Juri -> Конкурс за професор по Професионално направление Науки за земята
N Juri -> Конкурс за професор по научно направление 8 „проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" специалност „минно строителство"
N Juri -> И. Паздеров І. Дисертация и публикации, които са части от дисертационния труд
N Juri -> 19. Резюмета на трудовете, с които кандидатът участва 7а. Научни публикации до получаване на онс „Доктор“ (научна степен „Кандидат на техническите науки“), 1978-1988 г
N Juri -> Конкурса за получаване на научното звание "професор" по Професионално направление „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми"
N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, специалност "Техника и технология на взривните работи" за нуждите на катедра Подземно строителство
N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Икономика, специалност „Икономика и управление по отрасли"
N Juri -> Моделиране показатели на находища на подземни богатства и свързани с тях обекти чрез компютърни системи
N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление 13. Общо инженерство, научна специалност „Индустриален мениджмънт"


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница