С т а н о в и щ е от доц д-р Пламен Божинов за дисертационния труд на стоян росенов шиваров



Дата07.08.2018
Размер77.54 Kb.


С Т А Н О В И Щ Е
от доц. д-р Пламен Божинов
за дисертационния труд на СТОЯН РОСЕНОВ ШИВАРОВ,

редовен докторант в катедра „История на България“

на Исторически факултет при СУ “Св. Климент Охридски“,

на тема: „Българите в Мала Азия (1800 – 1914). Идентичност, демографски аспекти, миграция“

за присъждане на образователната и научна степен “доктор” в професионално направление 2.2 История и археология

Стремежът към преселение в търсене на по-добри обиталища и по-щастлива съдба е дълбоко присъщ на човешката природа. От появата на homo sapiens та до ден днешен тази потребност е водила по пътищата на света отделния човек, по-големи или по-малки общности и дори цели народи. В своята дълга история българите също не правят изключение от всеобщата тенденция. Във вековете на османското владичество по лесно разбираеми причини те най-често търсят своята „обетована“ земя на север от р. Дунав, но колкото и парадоксално на пръв поглед да изглежда съществуват преселения и към центъра на империята, Цариград, и отвъд Проливите към обширните предели на Мала Азия. Макар и сравнително по-малобройни тези движения на население и установените в резултат от тях колонии също заслужават да бъдат изследвани. В този ред на мисли изборът на темата за дисертацията на г-н Стоян Шиваров е сполучлива, а постигнатите от него в процеса на работата резултати попълват една очевидна празнина в иначе богатата ни историческа литература, посветена на българската диаспора. Темата е актуална и с оглед на затоплените в последните години българо-турски отношения, които позволяват чисто академични търсения в различни тематични полета. Осъществена в новите променени условия, дисертация на г-н Ст. Шиваров постига един много добър краен резултат.

Текстът на изследването, с общ обем от 200 стр., е разделен на осем части, в които са включени увода и заключението. Към изложението са добавени списък на съкращенията, подробна библиография на използваната литература и седем приложения, като последните, за съжаление, не са отразени в съдържанието на дисертацията. Предложената структура на труда е приемлива, въпреки че би могло да се помисли и за друга композиция на събрания от дисертанта богат изворов материал, при която да се окрупнят отделните глави и така по-добре да изпъкнат както акцентите в изследването, така и направените в него научни приноси.

Още в началото искам да подчертая, че темата за българите в пределите на Мала Азия през „дългия“ ХІХ в. не е от най-лесните за изследване най-малкото поради крайно малкото оцелели домашни извори. Безспорен принос на дисертанта е въвеждането в научен оборот на нов чуждоезичен изворов материал и най-вече на османска статистическа, данъчна и административна документация, но също така на пътеписи, периодика, спомени и интервюта с наследници на български преселници и на терен с местното турско население. Привлечени са интересни документи и от българските архиви. Положителен момент в изследването е професионалният критичен анализ, на който авторът подлага изнамерените от него разнообразни по форма и съдържание документални източници. Не малко страници от ІІ част на дисертацията имат характер на извороведско изследване, в което ясно проличава добрата школовка на Ст. Шиваров, получена по време на десетгодишната му работата като архивист в НБКМ „Св. св. Кирил и Методий“. В някои моменти обаче (с. 43 – 44) общият фонд в изложението натежава и читателят започва да губи пряката връзка с основната тема на дисертацията. Позволявам си тук да препоръчам, с оглед на една бъдеща публикация на труда, във ІІ част от дисертацията § 1 и 4 да бъде обединени. Подобна структурна промяна би позволила по-прегледно, по-плътно и без съществуващото сега разкъсване в материала да бъде представена изворовата база на изследването.

Историографския преглед на дисертационния труд е подробен, конкретен и аналитичен. Ст. Шиваров се спира по отделно на всеки автор, книга, студия и статия по темата, като не се ограничава само до конкретните историческите изследвания, а привлича също така етноложки, социологически, научнопопулярни и публицистични заглавия. Интересни данни са извлечени от българската и турската краеведска литература. Възприетият стил на работа придава широта, дълбочина и съдържателност на авторовия поглед върху разглежданите проблеми. Достойнство на историографския преглед е, че той е не само регистриращ, но и аргументирано критичен както към родната, така и към чуждата литература. Критичният патос обаче по отношение публикациите на автори като Васил Кънчов и Любомир Милетич (с. 15 – 16) би могъл да бъде и по-нюансиран особено ако се отчете политическата, психологическата и историографската обстановка, при които са правени тези пионерски изследвания по темата. Струва ми се също, че е малко пресилено да се вини първопроходец в българската статистика като Михаил Сарафов, че не познава детайли от османската статистическа информация от неговото време (с. 14). Дисертантът показва много добра библиографска осведоменост, но все пак длъжен съм да отбележа, че в списъка с използваната литература липсва книгата на Катерина Венедикова „Българите в Мала Азия от древността до наши дни“ (Стара Загора, 1998 г., 490 стр.) Наистина в хабилитационния труд на османистката К. Венедикова основният акцент е поставен върху сведенията за българско присъствие в Мала Азия през ранните векове на Османската империя, но в него могат да бъдат открити и страници, посветени на ХІХ и ХХ в. (вж. цит. съч., с. 135 – 155), които ми се струва, че би било добре в една бъдеща доработка на темата да бъдат използвани и коментирани от г-н Ст. Шиваров.

Основните научни приноси на дисертацията се съдържат в ІІІ(1)1, V(3) и VІ(4) глава, където авторът проследява въз основа на известните му данни поотделно историята на всяко българско селище в пределите на Мала Азия, като ги групира по географски и типологични признаци. В рамките на това базово деление е приложен хронологичният и проблемно-тематичният подход. Въз основа на анализ и синтез на известния, по-малко познатия и новия изворов материал напълно е постигната основната цел на изследването – да се проследи зараждането, развитието и краят на българските поселения в Мала Азия през „дългия“ ХІХ в. Хронологичните граници, в които се придържа проучването на проблематиката, от 1800 г. до края на Първата световна война, са напълно приемливи.

Като по-особен случай историята на най-голямото и известно дервенджийско българско селище Къздервент е разгледана в ІІІ(1) глава. Чрез системни и сериозни издирвания с конкретна насоченост Ст. Шиваров значително е разширил изворовата база с привличането на османска документация и най-вече на пътеписни сведения от английски, френски, руски и италиански произход. Чрез съпоставителен анализ авторът е успял да реконструира значително по-плътна картина от миналото на това селище, а направените изводи и заключения са обосновани. На тези страници той ни е демонстрирал най-убедително своите професионални качества на изследовател, който се опира на доказани факти и на безпристрастния им анализ.

По своето съдържание и същност следващите V(3) и VІ(4) глава представляват ядрото на дисертацията, където приносите на автора най-добре се открояват. V(3) глава е с обем само от 17 стр. и може да се разглежда като въведение, което е тясно свързано тематично и композиционно със следващата VІ(4) глава. Като използва различни интердисциплинарни методи, в тази V(3) глава авторът въз основа на документи, публикации, карти и теренни наблюдения локализира за първи път в родната историография местонахожденията на осем малко познати или рядко споменавани досега български селища в Северозападните краища на Мала Азия. В тези страници поставянето от дисертанта на все още нерешените от него въпроси в процеса на научното дирене е достойнство на дисертация, а не неин недостатък.

В VІ(4) глава г-н Ст. Шиваров последователно и много прегледно, според тяхната големина и значимост, представя събраните данни за 20 селища, в които живеят българи, от т.нар. „източна група“ и на 5 селища от „западната група“. В изложението са използвани разнообразни по вид и форма източници. Богатството на събраните данни и използваният от автора критичен подход при тяхната интерпретация придават плътност и убедителност при представянето на демографските процеси и социалните промени сред българското население в Северозападна Мала Азия. Приятно впечатление прави обстоятелството, че дисертантът не „заковава“ само една, а търси и намира различни комплексни причини за разселването на българско население в земите на изток от Проливите, като напълно обосновано дава приоритет на икономическите пред верските и политическите причини (с. 130). Нюансирано и без предпоставена оценъчност е представена борбата за запазване или постепенната загуба на българската идентичност в едни или други от разглеждани от автора селища.

Интересни нови документи и ценни данни се съдържат и в последната глава от дисертацията, която е посветена на административните процедури при получаване на фермани за ремонт, разширяване или ново строителство на черкви в с. Коджабунар и Аладжабаир. В турските държавни архиви Ст. Шиваров е открил нови документи от османската административна практика, които му позволяват да реконструира пътя, извървяван от българите при осъществяването на тези свои инициативи. От новооткритите документи авторът изважда и сведения за броя, имотното състояние, нагласите и бъдещите планове на въпросното население. Макар и бегло е направен сравнителен анализ с подобни практики в български селища на Балканите. Самият автор обаче с основание посочва, че в тази насока все още има много какво да се работи (с. 193). Съвсем ясно в текста е разкрита сложната административна процедура за получаване на ферман от немюсюлманско население, но може би трябва по-категорично да бъде заявено от автора, че всъщност става дума за тежка имперска бюрократична машина, която не винаги е лесно и възможно да бъде преодоляна, за да се постигне желаната цел. Макар в документите да не се съдържа пряка информация, но може спокойно да се допусне, че бюрокрацията е повод и за сериозна корупция, която в крайна сметка ляга върху гърба на просителите.

В края ще се върна с няколко думи към ІV(2) глава от дисертацията. На пръв поглед въпросът за разбойничеството/хайдутството в Северозападна Мала Азия стои встрани от основната тема на дисертацията. Макар и маргинален в сравнение с останалите разгледани демографски, икономически и социални проблеми, все пак той има своето място защото закръгля общата представа за атмосфера, в която живее населението в тази част от империята. Конкретните приноси на автора и тук са безспорни, а използваната документация и литература са разнообразни и богати откъм съдържание. Разказът е увлекателен и на места дори напомня за сензационно-приключенската литература, така характерна за ХІХ в. Проблемно е обаче избраното място на този въпрос в общата композиция на дисертацията, тъй като необосновано се прекъсва разказа за българските поселения. При една бъдеща публикация на труда би могло да се помисли и за друго разположение на тази глава в общото изложение.

Приложенията към дисертационния труд са необходими и полезни.Това се отнася с особена сила за картите, които локализират местата на отделните селища, за които става дума в текста. Добре би било при бъдещото обнародване на труда наименованията върху тях да бъдат преведени на български език.

Г-н Ст. Шиваров има пет публикации на български и една на английски език в чужбина по темата на дисертацията, които съдържат значими части от изследването.

В автореферата добре са представени структурата, съдържанието, основните изводи и приноси на дисертационния труд.

Всичко изложено дотук ми дава основание да оценя положително представения дисертационен труд и да призова останалите членове на уважаемото Научно жури да присъдят на Стоян Росенов Шиваров образователната и научна степен „доктор“.


София …………………………………

4 май 2018 г. /доц. д-р Пламен Божинов/






1 За по-голяма точност с римски цифри обозначавам отделните части, така както те са отбелязани в дисертационния труд, а в скоби с арабски цифри съм посочил отделните глави, така както те са обозначени от автора в автореферата.

Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница