С т р а н и и р а й о н и в к р и з и с н а с и т у а ц и я я н у а р и ф е в р у а р и 2007 Г. I. Новини от кризисни точки в евразия и африка през месеца др конго Амнести Интърнейшанъл разпространи специален доклад

Последната гражданска война в ДР Конго избухна през 1999 г., когато подкрепяните от Уганда и Руанда бунтовници започнаха военни действия за отстраняване от власт на тогавашния президент Лоран Кабила. Във военните действия се ангажираха шест африкански страни. Гражданската война придоби популярност под названието “африканската втора световна война”. Според международните наблюдатели жертвите в нея – убити и загинали от глад и болести, надхвърлят 4 милиона души. Избухналата хуманитарна криза принуди международната общност да настани в ДР Конго най-голямата международна мисия на ООН – MONUC, която в момента възлиза на 18 473 души. С помощта на мисията в страната бяха проведени първите от 40 години насам свободни президентски и парламентарни избори и сега се изпълнява програмата за демобилизация и интеграция на бившите въоръжени бунтовнически групи.

Междувременно в края на януари 2007 г. Независимата избирателна комисия обяви, че алиансът на президента Джозеф Кабила е спечелил на изборите абсолютно мнозинство в сената с 58 от общо 108 места, докато Съюзът на нацията (UN) на неговия основен съперник Пиер Бемба има 21 места. Така вече Кабила придобива контрола и на двете камари на парламента. В Националното събрание той има 332 места от общо 500.

* * *

* * *

* * *

Джозеф Кони води въоръжена борба в северна Уганда претендирайки, че иска да установи управление, основаващо се на десетте божи заповеди. Дълги години обаче действията на LRA са насочени предимно срещу мирното население – грабежи, отвличания, палежи и др. Десетки хиляди деца са отвличани и превръщани в бойци или роби.

* * *

Руанда – Два вида тежки престъпления срещу човека в края на миналата година отбелязва международната организация Хюмън Райтс Уоч – убийства на пострадали от геноцида през 1994 г., както и екзекуции без присъда на участници в него. Местни източници информират за нарастване на напрежението между отделните етнически групи особено в източна Руанда. Това става шест месеца след като започнаха да действат традиционните съдилища Гакака, които трябва да определят отговорността на виновниците за геноцида.

Над десетилетие в Руанда са задържани без присъда хиляди обвинени в геноцида, при който в етническия конфликт са убити стотици хиляди руандийци,. След много спорове е постигнато национално съгласие да се формират традиционни съдилища Гакака, в които има широко представителство на съответната родовоплеменна общност. Междувременно обаче в страната изобилстват случаи, както на убийства на свидетели на престъпленията, така и екзекуции без присъда.

* * *
Либерия – Нарастването на етническото напрежение в източната провинция може да се окаже като бомба със закъснител за развитието на мирния процес в страната, информират от Организацията за кординиране на хуманитарните въпроси на ООН. Етническата група мандинго, представляваща малцинство в провинцията, след завръщането си от бежанските лагери в Гвинея, заявява, че ще продължи въоръжената си борба, за да си върне земята и собствеността. Според организацията през последните две години в провинцията са се завърнали хиляди бивши бежанци, които имат проблем да получат обратно отнетото им от по-големите етнически групи гио и мано. Конфликтът между трите етнически групи през средата на м. г. доведе до въстание в търговския център Ганта, което бе причина за значителен поток от вътрешноразселени лица.

В момента в страната действа 15-хилядна умиротворителна мисия на ООН (UNMIL), настанена през 2003 г., за да подпомогне споразумението за прекратяване на гражданската война (1989 г. – 2003 г.). Според наблюдателите жертвите в нея надхвърлят четвърт милион.

* * *

Етиопия - Еритрея – Съветът за сигурност взе решение да удължи с шест месеца умиротворителната мисия за Етиопия и Еритрея UNMEE, но да намали своя контингент от 2 300 на 1 700 души. В същото време се отправя категорично искане към двете страни да не блокират мирния процес. От Еритрея се иска да изтегли своите части от контролираната от ООН буферна зона, както и да спре възпрепятстването на мирните операции.

Умиротворителната мисия на ООН бе изпратена в Еритрея и Етиопия, за да спре граничната война между двете страни през 1998 г. – 2000 г., когато бяха убити около 70 000 души. След приключването на мирните преговори независима международна комисия, отчитайки историческите и демографските фактори, определи границата между двете страни. Независимо от предните договорености двете страни да приемат решенията на комисията сега те се противопоставят на тях и възпрепятстват реалното определяне на границата на терена.

Междувременно агенция Франс Прес съобщи, че през януари Международният комитет на Червения кръст е организирал репатрирането на близо 400 етиопци от Еритрея, между които има 18 деца без придружител.

* * *

Сомалия фактически няма централно управление след падането на режима на Мохамед Саид Баре през 1991 г. От тогава борбата за надмощие между родовоплеменните полеви командири хвърли страната в хаос и непрекъснати насилия. Опитите на международната общност през 1992 г.-1993 г. да настани умиротворителни сили в страната се провали. Едва в първите години на 21-ви век се постига споразумение и зад граница се състави преходно правителство и парламент, които обаче на практика не овладяваха контрола на страната. През средата на 2006 г. ислямистка групировка, носеща названието Съюз на ислямските съдилища, овладя контрола над столицата Могадишу и предприе офанзива в значителна част от южната част на сомалийската територия, където установи реда на шариата. Силите на преходното правителство обаче, подкрепяни от етиопски войски, организираха контрадействия и през декември м. г. завладяха столицата. Етиопия декларира, че е готова в най-близко време да изтегли своите войски, но по мнение на някои наблюдатели, те следва да останат там до настаняването на умиротворителни части.

* * *

Судан – Въпреки приетата резолюция на Съвета за сигурност през август м. г. за настаняване на 22-хилядни умиротворителни сили в размирния судански регион Дарфур този процес се бави. Съгласно резолюцията силите на ООН следва да включат в себе си намиращите се там подразделения на Африканския съюз, които не могат да се справят с насилията в западен Судан. Проблемът идва от правителството в Хартум, което се противопоставя на настаняването на сили на ООН. По-късно Генералният секретар на международната организация Кофи Анан прави предложение за настаняване на “хибридни сили”, но това също се отхвърля от Судан. Сега то се съгласява на “хибридна операция”, в която да се включи технически персонал на ООН, който да подпомага силите на Африканския съюз.

Конфликтът в Дарфур избухва през 2003 г., когато бунтовниците от неарабски произход започват военна съпротива срещу правителствените части и подкрепяните от тях арабски милиции. Според наблюдателите от началото на въоръжените сблъсъци в региона са убити около 200 000 души, главно сред мирното население, а над 2,5 милиона души са напуснали домовете си, като близо 200 000 от тях са се прехвърлили в Чад.

* * *

Кот д‘Ивоар – В съседната на страната Буркина Фасо с посредничеството на нейния президент Блейс Компаоре започнаха преговори между правителствени служители ипредставители на бунтовниците от Кот д’Ивоар. Целта на разговорите е да се организира среща между президента Лоран Гбагбо и Гийом Соро, лидер на Новите сили. В страната продължава да действа 11-хилядната умиротворителна мисия на ООН (UNOCI), чийто мандат през януари е удължен с още шест месеца, за да се подпомогне организирането на вече два пъти отлагани президентски избори. Повечето от умиротворителите контролират установената след гражданската война (2002 г. – 2003 г.) буферната зона между контролираната от бунтовниците северна част на Кот д’Ивоар и управлявания от правителството юг.
ІІ. ИНФОРМАЦИИ ОТ СТРАНИТЕ НА ПРОИЗХОД НА ТЪРСЕЩИТЕ БЕЖАНСКИ СТАТУТ В БЪЛГАРИЯ

Автономни палестински територии

ПОВЕЧЕ ОТ ГОДИНА НАРАСТВА НАПРЕЖЕНИЕТО В АВТОНОМНИТЕ ТЕРИТОРИИ

Израелският информационен център за човешките права в окупираните територии (B’Tselem) публикува своята статистика за 2006 г., в която се прави изводът, че през миналата година ситуацията в окупираните територии рязко се е влошила. Констатира се особено нарастване на броя на жертвите сред цивилното население и разрушаване на къщи и инфраструктура в Ивицата Газа. Според центъра през 2006 г. (в скобите се дават съответните данни от началото на интифадата) израелските сили за сигурност са убили 660 (4005) палестинци. Сред тях има 141 (811) малолетни. Най-малко 322 (1920) от убитите не са участници във враждебните действия. Само в Ивицата Газа през миналата година жертвите са 405, от които 88 са малолетните, като 205 от убитите не са участници във враждебни действия. При операциите на израелската армия са разрушени 292 къщи, от които 279 след нейното навлизане в Ивицата Газа.

Международните наблюдатели констатират значително нарастване на напрежението в палестинската автономия между движението Фатах и групировката Хамас след последните парламентарни избори, спечелени от Хамас през януари 2006 г. С изборите се слага край на доминирането на Фатах в палестинската автономия и двете групировки влизат в остър канфликт. Както палестинската полиция, така и новата служба за безопасност, извеждат на улиците своите сътрудници за демонстрация на сила, при което възникват сблъсъци, често завършващи с убити и ранени.

След идването си на власт групировката Хамас отхвърли призивите на палестинския президент Махмуд Абас да разпусне новите формирования. Тя твърди, че нейните сили са напълно легитимни и ще помагат на полицията да поддържа реда. Според анализаторите обаче отказът на организацията да разпусне своите бойци задълбочава кризата в района. Наблюдателите цитират думите на зам.-президента Саеб Ерекат, който заявява, че появата на паралелни структури на властта още повече изостря проблема с поддържането на сигурността в сектора Газа и на Западния бряг на река Йордан.

Хамас обяви създаването на новите сили за безопасност въпреки забраната на президента Абас. Новите формирования оглавява Джамал Абу Самхадан, търсен от Израел за тероризъм.

Хронологията на основните политически събития, довели до замразяването на западната помощ за палестинската автономия и израелски бойкот на палестинското правителство, е следната:

- Групировката на президента Махмуд Абас Фатах и ислямистката групировка Хамас, която миналата година спечели президентските избори, се споразумяват да формират правителство на единството.

- Абас възлага на премиера на Хамас Исмаил Хания да оглави новото правителство.

Според официални източници премиерът ще има заместник от групировката Фатах. Трите ключови поста – министрите на финансите, на външните работи и на вътгрешните работи, ще се заемат от независими личности. По думите на президента Абас правителството ще “спазва международните закони и споразуменията, сключени от Фронта за освобождение на Палестина”.

Няколкостотин талибански бойци превзеха на 2 февруари т. г. малкия град Муса Кала в южната афганистанска провинция Хелманд, което, според местните анализатори, може да означава начало на новата пролетна талибанска офанзива, целяща спечелване на влияние в района. Атаката на града идва след като силите на НАТО са постигнали споразумение с местните племенни лидери международните части да се изтеглят от района в замяна на тяхното сътрудничество за противодействие на талибаните.

Междувременно източници от Кабул информират за създаването на ново движение, което претендира, че предлага идеологическа алтернатива на талибанската такава. Движението Федайин-е-Сул (в превод Жертващи се за мира) има за лидер 31- годишния Хамед Уардак, син на афганистанския министър на отбраната Абдул Рахум Уардак. Младият Уардак е завършил университета в Джорджтаун и е специализирал в Оксфордския университет. Той заявява, че движението ще защитава междуетнически, реформистки и демократични цели. Според Уардак около 30 парламентаристи са готови да се включат в движението, но в момента не всички от тях желаят да дадат публичност на това.

В зараждащата се демокрация в Афганистан политическите движения са незначителни, като се изключат комунистическата партия от времето на съветската окупация и разпадналата се вече конфигурация на полевите командири от южните части на страната с лидерите на Северния алианс. Липсата на силни политически организации не дава възможност за нормализиране на работата на парламента. Според експерта по афганистанските въпроси Марвин Уайнбаум “в страната има 249 партии и 249 места в долната камара на парламента, така че той не може да работи като законодателен орган”.

В Афганистан започна кампания, организирана от 58 граждански и правозащитни организации против закона за амнистиране на всички военни престъпления. Целтта е горната камара на парламента (Месрано Джирга) да отхвърли приетия на 31 януари т. г. от 249-членната долна камара (Уолеси Джирга) на Афганистанското национално събрание закон, който дава имунитет на всички, които са извършили престъпления по време на съветската окупация през периода 1979 г. – 1989 г. и последвалата я гражданска война до 1996 г., както и по време на талибанския режим до 2001 г. Според правозащитниците законът напълно противоречи на волята на народа и конституцията. По думите на някои местни наблюдатели долната камара е приела наблюдатели е приела нормативния акт, защото тя е доминирана от бивши полеви командири и служители на комунистическия режим, чиито ръце са изцапани с кръв. Защитниците на закона обаче претендират, че той е необходим за консолидирането на нацията. Ако бъде одобрен от 102-членната горна камара, за да влезе в сила той следва да бъде подписан от президента Хамид Карзай.

Стотиците хиляди жертви в афганистанския конфликт от години чакат да получат възмездие. Според официалните данни вследствие на чуждата инвазия и гражданската война след 1979 г. са загинали 1,5 милиона афганистанци, а около 5 милиона са били принудени да напуснат страната. По думите на специалния пратеник на ООН за Афганистан Том Кьонигс, цитиран от Би Би Си, “установяването на истината е едно от условията за постигане на помирение”. Той допълва: “Хората се нуждаят да научат истината какво е станало с техните семейства, приятели и съседи.”

Афганистанската независима комисия по човешките права (AIHRC) разделя афганистанския конфликт на три фази: съветска окупация между 1978 и 1979 г., последвана от гражданска война до 1994 г. и талибански режим до края на 2001 г. Според правозащитниците, въпреки призивите на гражданското общество, неправителствените организации и обикновените афганистанци, много от полевите командири, които са обвинявани за нарушенията на правата на човека, все още заемат високи позиции в държавата и нито един от тях не е наказан за извършените престъпления. По думите на Касим Акгар, наблюдател в Кабул, “за сегашното правителство е много трудно и почти невъзможно да изправи пред правосъдието полевите командири и организаторите на производството на наркотици, тъй като те преобладават в управлението и от ден на ден стават все по-силни”. Според AIHRC дефицитът в правораздаването и липсата на възмездие за миналото продължават да разстройват живота на обикновените афганистанци. Сред по-изявените обвинявани за военни престъпления, извършени през 90-те години на миналия век, са парламентаристите Абдул Раб ал Расул Саяф, Мохамед Касим Фахим и Бурханудин Рабани, министърът на енергетиката Исмаил Хан, началникът на щаба на армията Абдул Рашид Достум и действащия вицепрезидент Карим Халили. Сред друга група с подобни обвинения за престъпления от този период, сега съюзила се с талибаните, е Гулбудин Хекматияр, главен полеви командир, базиран в югоизточен Афганистан. За проявена бруталност в края на 90-те години са отговорни и сегашните лидери на талибаните Мула Омар, Мула Даудуа и Джалалудин Хакани.

От друга страна много от афганистанците и западни дипломати считат, че Карзай се отклонява от реформата и плана за националното възстановяване, залегнали в споразумението от Бон, 2001 г., и се връща към управление с декрети на племенна и етническа основа. Изтъква се фактът, че след бунта в Кабул на 29 май м. г., когато бе атакувано американското посолство и от огъня на американските войници загинаха много цивилни афганистанци, президентът е разрешил на двама бивши корумпирани губернатори, свързани с дрогата, отново да въоръжат своите незаконни милиции, за да воюват с талибаните. Към това се прибавя и обстоятелството, че Карзай е назначил на възлови постове в полицията 13 офицери, които са известни със своята бруталност и корупция. Като негов съветник също е назначен изтъкнатият бивш полеви командир генерал Мохамед Фахим, който преди две години под засилен западен натиск бе освободен от поста на военен министър.

Констатира се , че Карзай игнорира парламента, който само наблюдава отстрани действията на правителството.

Пакистанският министър по въпросите на провинциите и граничните райони Сардар Яр Мухамад Ринд обяви, че е приключила финансираната от Европейската комисия, САЩ и Великобритания регистрация на афганистанските бежанци в Пакистан. Регистрирани са близо 2,2 милиона души. Това се прави за първи път в страната с цел установяване на самоличността им.

По оценка на пакистанските власти след инвазията на съветските войски през 1979 г. в Афганистан 3,04 милиона афганистанци са дошли в Пакистан. По-късно са репатрирани 580 000, но около 2,5 млн. все още живеят в сраната. С регистрацията афганистанските бежанци са получили удостоверение за Регистрационна карта, валидна три години и признаваща ги за афганистански граждани, живеещи в Пакистан. Афганистанците, които нямат такъв документ ще се считат за незаконно пребиваващи в страната.

Регистрацията е извършена в 100 регистрационни центъра из цялата страна. В Северозападната гранична провинция са регистрирани около 1,3 милиона афганистанци, в Балоджистан – около 0,5 млн., в Пунджаб и Исламабад – около 250 000, в Синдх – около 100 000 и 6 000 в администрирания от Пакистан Кашмир. Близо 60 на сто от регистрираните са жени и деца под пет години. За извършването на регистрацията ВКБООН (респективно Европейската комисия, САЩ и Великобритания) е подпомогнал пакистанските власти с 6 милиона щатски долара.

Междувременно от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Исламабад информират, че са приключили операциите по петгодишната програма за подпомагане на завръщането на афганистанските бежанци от Пакистан. Официално тристранното споразумение между Афганистан, Пакистан и ВКБООН изтече в края на декември 2006 г., но репатрирането се прекрати месец по-рано вследствие малкия брой на желаещи доброволно да бъдат репатрирани, както и поради началото на регистрацията за определяне самоличността на афганистанците в страната.
Ирак

И СЛЕД САДАМ АРЕСТИ БЕЗ САНКЦИЯ, МЪЧЕНИЯ И ЕКЗЕКУЦИИ

Задълбочаването на вътрешния конфликт и етнорелигиозното противопоставяне между отделните иракски общности според анализаторите е причина сигурността в страната да се намира в кризисно състояние. Все повече иракчани напускат домовете си от страх да не станат жертва на нарастващото насилие. По последни данни броят на вътрешноразселените лица в Ирак вече значително е надхвърлил милион и половина, а бежанският поток в съседните страни драматично нараства. Иракските бежанци там са около 2 милиона. В пикови моменти на бойните действия месечно около 40-50 000 иракчани напускат домовете си. Само през миналата година това са направили над половин милион души.

По сведения на ВКБООН иракските бежанци в Йордания са 700 000 души, в Сирия – 600 000, в Египет – 100 000, в Ливан – 20-40 000 и в Иран 54 000. Много от тях са напуснали Ирак през последните десетилетия, но се отбелязва тревожният факт, че в последно време дневно в Сирия пристигат средно 2 000 иракчани, а в Йордания – 1 000.

На фона на ежедневните атентати с гранатомети, експлозии на коли-бомби и самовзривявания на самоубийци, насочени предимно срещу шиитската общност, международните агенции обръщат по-малко внимание на действията на т. нар. “ескадрони на смъртта” – арести без съдебна санкция, мъчения и екзекуции, на които са подложени главно сунити. Местните наблюдатели констатират, че това е било метод на работа на полицията и силите за сигурност още по времето на диктатурата на сваления Садам Хюсеин, която продължава и сега да е широка практика.

През 2004 г. преходното правителство на Ияд Алауи възложи сформирането на полицейски спецчасти – командоси, на Аднан Тхабит, участник в проваления опит за преврат на Алауи срещу Садам през 1996 г. Бивши офицери и войници от неговата армия се превъплъщават в спецченгета и получават оръжие по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи Фала хал Накиб. Това става без знанието на американските му съветници. Формираните две бригади командоси са наречени “Вълци” (за борба с тероризма) и “Скорпион” (за разузнаване и диверсия). Скоро след започване на техните акции срещу противниците на властта в Багдад започват безследно да изчезват хора, а по улиците се намират трупове със следи от мъчения.

Наред с подразделенията на командосите са създадени и полувоенни полицейски части за поддържане на реда, чиято численост в момента е 9 000 души. През последните две години те действат в градовете Рамади, Самара и Мосел, както и срещу бунтовниците в т. нар. “сунитски триъгълник”, там, където местната полиция не може да овладее положението или противниците на властта са в дълбока нелегалност. Източници от Ирак твърдят пред местната преса, че в мъченията и убийствата особено се е отличил ІІ полк на полувоенните полицейски формирования, чиито офицери са набрани от шиитското предградие на Багдад – Садр сити.

Според местни източници багдадската полиция и полицейските части в южен Ирак гъмжат от хора, свързани с “Армията на Махди” на радикалния шиитски духовник Муктада Садр, които също действат с методите на ескадроните на смъртта.

След първите свободни избори през 2005 г. вътрешното министерство преминава под контрола на влиятелния шиитски Върховен съвет за ислямска революция в Ирак (ВСИРИ), разполагащ също с милиция – корпуса “Бадр”, възникнал в изгнание в съседен Иран за борба с режима на Садам. Много бойци от този корпус постъпват на служба в различни части и сектори на вътрешното министерство, оглавено от бившия му командир Баян Ябр. Около 150 висши полицаи сунити са заменени с лоялни на ВСИРИ хора. От бившите бойци на корпуса е формирана още една бригада командоси - “Вулкан” (за борба с бунтовниците). Именно по времето на Ябр нарастват операциите в стил “ескадрони на смъртта”, коментира сп. “Харпърс мегъзин”. Бившият командващ спецчастите на МВР ген. Мунтазар ал Самарай публично обвинява Ябр, че толерира измъчването на задържани. Ябр обаче винаги отрича обвиненията дори когато през ноември 2005 г. е открит таен полицейски затвор в багдадския район Джадирия. Пред иракски журналисти той заявява: “Можете да се гордеете с нашите сили, защото зачитат човешките права.” Според сп. “Ню Йоркър” обаче към края на 2005 г. бившият вътрешен министър Фала ал Накиб е споделил с американския посланик, че 60 арестувани по заповед на шефа на вътрешното министерство сунити са екзекутирани. Местни жители на багдадското предградие Долай, цитирани от в. “Нюздей”, описват описват случай от преди две години, когато командоси от “Вулкан” през нощта нахлуват в предградието и в продължение на три часа влизат по къщите и измъкват от тях сунити, за които заявяват, че са арестувани. Никой от задържаните не се завръща жив, а два дни по-късно край иранската граница са открити 36 трупа с вързани ръце, надупчени с куршуми. Тогава шефът на командосите “Вулкан” ген. Басам ал Гарбауи отрича бойците му да са извършители на жестоките убийства. В очевиден опит да парира отправените критики от “Амнести интернешънъл” по-късно той обявява, че “Вулкан” са разкрили две добре организирани терористични мрежи, ръководени от служители на вътрешното министерство. От там също дълго време отричат да имат нещо общо с ескадроните на смъртта. Едва през пролетта на 2006 г. Баян Ябр признава, че в някои поделения на силите за сигурност има такива ескадрони, които действат на своя глава. Пред сп. “Харпърс мегъзин” анализаторът на американския конгрес Кен Кацман посочва, че Ябр (сега финансов министър в кабинета на Нури ал Малики) е допринесъл много за разпалването на сегашното междуетническо политическо насилие.

В проучване на Центъра за изследване на конфликтите при британското Министерство на отбраната се твърди, че влиятелната сунитска Асоциация на мюсюлманските богослови разполага със списък на стотици убити без съд, безследно изчезнали и измъчвани сунити. В края на януари 2006 г. американски войници спират за проверка сторил им се подозрителен микробус, превозващ 22-ма души с маски на лицата, облечени в униформи на командоси от вътрешното министерство. При огледа на превозното средство е открит сунит с вързани ръце, запушени уста и чувал на главата, което показва каква би била съдбата му, ако не е имал късмета да срещне американските войници.

Иракски правителствен документ, цитиран от в. “Лос Анджелис таймс”, твърди, че някои елементи във вътрешното министерство сътрудничат с бунтовници, терористи и шиитски милиции, което пречи на силите за сигурност да действат ефективно. Сочи се бившият полицейски шеф в град Ниневия Мохамад Алджибури, който разполагал със собствена милиция от 1 400 души, задържала с месеци 300 души. Има данни за още незаконни арести на стотици хора в различни части на Ирак, за изнасилени жени затворнички от иракски полицаи, както и за пуснати срещу подкуп терористи. В опит за справяне с тези явления американците обявиха 2006 г. за Година на иракската полиция, но резултатите не са твърде обнадеждаващи.

При формирането на кабинета на Нури ал Малики през лятото на миналата година възникнаха сериозни спорове между иракските партии за контрола върху вътрешното министерство. Като компромис Малики пое временно управлението му, преди да го повери на сегашния му титуляр Джауад Блани. Предприети са известни стъпки за борба с ескадроните на смъртта в структурите на ведомството, действащи срещу сунитите. В началото на октомври м. г. властите замразяват дейността на наброяващата 700 души полицейска част, отговаряща за сигурността в североизточната част на Багдад. Малко преди това там са отвлечени 27 работници сунити от фабрика за замразени продукти. По-късно телата на 7 от тях са открити на бунище в близост с фабриката. За нападението сунитската общност, цитирана от Асошиейтид Прес, обвинява шиитските милиции, за действията на които, според сунитите, контролираната от шиитите полиция си затваря очите. Американският военен говорител ген. Уилям Колдуел признава, че полицията има проблеми заради инфилтрираните в нея шиитски фундаменталисти.

Наред с мерките за подобряване контрола над спецчастите обаче властите предприемат и някои действия, които будят тревога в правозащитниците. В началото на декември м. г. вътрешното министерство обяви създаването на звено, натоварено със задачата да следи медийното отразяване на дейността му. Обяснено бе, че може да бъдат предприети мерки срещу журналисти, които “публикуват лъжи и с това целят да създадат погрешна представа у иракчаните, че ситуацията по сигурността в страната е изключително лоша”. Като пример от вътрешното ведомство се сочи информация на Асошиейтид Прес за атака на 24 ноември на сунитска джамия в багдадския район Хурия, където са изгорени живи шестима сунити. Агенцията се позовава на полицейския капитан Джамил Хюсеин, но министерството твърди, че такъв полицейски служител въобще не съществува. В отговор на това възмутената шефка на Асошиейтид Прес Катлийн Керъл реагира, че неин репортер от две години е във връзка с Хюсеин, служещ в полицейски участък в западната част на иракската столица.

Според анализаторите властите в Багдад търсят помощта на международните сили, за да се справят с проникването на шиитски фундаменталисти в органите за сигурност, както и с рейдовете на ескадроните на смъртта срещу сунитите. На 22 декември английски войници арестуват в Басра 7 офицери от местната полицейска спецчаст, заподозрени, че са босове на ескадрони на смъртта, съобщи Би Би Си. Навръх коледа 1000 британски войници, подкрепяни от бронирани коли и хеликоптери щурмуваха базата на спецчастите в града. При операцията са освободени 127 задържани, за които е имало сведения, че ще бъдат разстреляни.
ТЕНДЕНЦИИ В СТАТИСТИКАТА НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ

Службата на Върховния комисар за бежанците на ООН разпространи статистиката за тенденциите в търсещите убежище иракчани през първото шестмесечие на 2006 г. По броя на подадените молби на първо място е Турция с 2180 молби, от които са удовлетворени 11, а на 127 е даден отказ. През периода не е даден нито един хуманитарен статут. На второ място по броя на молбите е Ливан с 1415, от които 5 са удовлетворени и 68 отхвърлени. Там също не е даден нито един хуманитарен статут. По-различно е положението в Йемен, където са постъпили 382 молби за убежище и са удовлетворени 188 без да е даден нито един хуманитарен статут. В Египет молбите през шестмесечието са 216, но бежански статут са получили само 8 иракчани без да е даден въобще хуманитарен статут. В Армения през същия период са подадени 64 молби, но нито един иракчанин не е получил бежански статут, а на 78 е даден хуманитарен. Липсват данни за Сирия, където е основният поток на иракските бежанци, тъй като тя не е страна по Конвенцията.

По принцип западните страни трудно дават бежански статут на иракските бежанци, а разрешават на иракчаните пребиваване в страната с определен срок, особено на тези, които са от централната част на Ирак, защото там ситуацията със сигурността е лоша. В средата на миналата година Великобритания осъществи операция по репатриране на иракчани с кюрдски произход в северната зона на Ирак, намираща се под контрола на иракските кюрди.


Горните сведения са получени от Обединената мрежа за регионална информационна (IRIN) на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, източници на ВКБООН и международни информационни агенции. По-подробна информация, точни дати и източници за конкретни събития могат да се получат в отдела.
Януари – февруари 2007 г.

ОТДЕЛ “СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ В ДАБ”