С т р а т е г и и за управление на риска иван П. Попчев записки на лектора



страница1/10
Дата21.02.2017
Размер1.42 Mb.
#15432
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


С Т Р А Т Е Г И И
ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

Иван П.Попчев
записки на лектора


София, 2004 г.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
стр.

П Р Е Д Г О В О Р 3

Т Е М А 1: Феноменът риск 4

1.1. Риск, неопределеност и класификация 4

1.2. Чисти рискове 7

1.3. Нови рискове 19

Тема 2:Финансова система и риск 24

2.1.Финансова система 24

2.2. Финансов риск 25

2.3. Предприемачът и риска 26

2.4. Основна дефиниция и история на изучаването на риска 27

Тема 3. Финансови инструменти 33

3.1. Финансови инструменти. Общи положения 33

3.2. Основни капиталови ценни книжа 35

3.3. Рискове с капиталовите ценни книжа 38

3.4. Деривативни (производни) инструменти 41

ТЕМА 4: Управление на риска 48

4.1. Субект и обект на управлението 48

4.2. Задачи на управлението 50

4.3. Етапи на процеса на управлението 52

4.4. Стратегии за управление 54

4.5. Стандарти за риска 57

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ 61

Л И Т Е Р А Т У Р А 62

К У Р С О В П Р О Е К Т 64

П Р И М Е Р Е Н Т Е С Т 65




П Р Е Д Г О В О Р




Стратегия – наука за водене война

З.Футековъ. Речникъ за чуждите думи,

1932, стр.354

Предложените учебни материали за курса “Стратегии за управление на риска” обхващат един не много широк кръг от проблеми по тази тематика. Причините за това са не само ограниченията в обема на изложението, а преди всичко в стремежа чрез достъпна форма и далеч от строгите математически конструкции да се предложат разбираеми и приложими модели и процедури.

Безспорно изучаването на стратегиите за управление на риска се свързва с твърде широк кръг от незадоволително ситуирани конкретни проблеми, като например липсата на утвърдена и общоприета терминология на български език, наличието на противоречия и бели полета в нормативни и поднормативни актове по третираната тематика, твърде ограничен брой заглавия на български език, в това число и преводи от чужди автори и т.н. Но може би най-същественият проблем е ограниченото третиране на риска като епизодична задача на отделно лице в организацията, а не на организацията като цяло. Тъкмо с тази ограниченост на “философията” на риска кореспондира съвсем логично много скромен практически опит на организациите по неговото управление. И като резултат от това феноменът риск е все още извън потребното обществено внимание.

Учебните материали по разглеждания курс включват основни теми по риска, по управлението на риска и по някои проблеми на техниките на диверсификацията, хеджирането и застраховането. Една от целите на разглежданите теми е не да се поднесат застинали истини, а да се възбуди интерес към самостоятелно мислене и търсене от една страна и от друга страна, да се провокира диалог с читателя. Вярвайки във възможния диалог авторът е готов да обсъжда реални проблеми за дискусии, както и да приеме всички въпроси, критични бележки и препоръки.

София, декември 2004 г.

И.Попчев


Т Е М А 1: Феноменът риск




1.1. Риск, неопределеност и класификация

Думата "риск" е навлязла широко във всички сфери на обществения живот, в политиката, икономиката, спорта, медицината, военното дело, научните изследвания и т.н. Ежедневието на всеки човек е "потопено" в риск от: автомобилна катастрофа, пожар, неблагоприятна промяна на обменния валутен курс, кражба, нереализиран проект, масиран инфаркт и много други. В понятието "риск" се влага различен смисъл, с него се отбелязват такива понятия, като

* опасност (възможност) за настъпване на загуба или експозиция на загуби;

* еднозначност с обекта, който е застрашен от неблагоприятно събитие;

* отговорност, която може да се прехвърли от един субект на друг субект;

* вероятност за загуба (щета, ущърб);

* възможност за вреда;

* неблагоприятно отклонение от очакван (желан) резултат;

* средство за постигане на печалба;

* мярка за опасност и много други.

Думата риск произхожда от староиталианската дума risicаre и означава дръзвам, решавам се, осмелявам се, а това е по-близко до вземане на решение, до избор, резултатът на който не е известен, отколкото до жребий или хазарт. В българския език думата "риск" е приета през френската сума "risque" и поради това в семантичен смисъл превес има определянето на риска като възможно нежелано явление. Например рискът е:

- "възможна опасност, действие на слука, възможна загуба при търговска сделка" (Български тълковен речник - 1984);

- "възможна опасност, действие на слука с надежда за успех, възможна загуба при търговска сделка" (Речник на чуждите думи в българския език - 1982);

- "опасност, рискованост, отговорност" (Български синонимен речник - 1987);

- "възможна опасност, евентуална загуба, провал и др. (фр.risque) (Малък речник на чуждите думи в българския език - 1999).

Любопитно е да се отбележи, че този семантичен смисъл не е променен съществено през годините. Например в речника на чуждите думи на З.Футеков от 1932 г. може да се открие следното:

"рискувам (фр.); осмелявам се; правя нещо на щастие; рискувам да загубя всичко = втурвам се главоломно; той много рискува = много смел;

риск, осмеляване, предприемане на действие на щастие и свързаната с него опасност с цел за постигане успех; с риск на живота си = при опасност да бъда загубен или умра; поемам риска = загубата".

В литературата се срещат и мотивирани твърдения, че думата риск е от арабски произход.

Рискът е събитие или група родствени случайни събития, нанасящи ущърб на обект, притежаващ дадения риск. Под обект се разбира материален обект или имуществен интерес или някакво свойство на обекта, а ущърб (щета) е влошаване или загуба на свойство на обекта. Рискът като събитие или като съвкупност от събития притежава множество от дискретни и/или непрекъснати реализации, всяка от която има своя вероятност и размер на щетата.

Рискът може да се приеме още и като опасност от нещо несигурно, като отрицание на увереността. Несигурността са съмненията, които има един човек по отношение на възможността да предвижда кои от всички възможни изходи ще се сбъднат. Несигурността е личното усещане за риска.

Обективното съществуване на риска се свързва с такива явления, като земетресения, наводнения, урагани и т.н., които стават извън нашата воля. Съществуват обаче много ситуации, като авариите в промишлеността, поведението на пазара, екологичните катастрофи и т.н., в които човекът е главното действащо лице и тогава на обективната категория "опасност" противостои субективната категория "риск".

Има и още едно обстоятелство.

Оценката на риска от взетото решение или от опасността като информация за вероятностите за възможните изходи или за възможни щети е доказателство за добро познаване на изучаваните обекти, явления, технологии и решения. В много случаи обаче това не е възможно и тогава ситуацията е на неопределеност.

Пръв Ф.Найт определя практическата разлика между категориите риск и неопределеност. При риска разпределението на резултатите в група е известно чрез априорни изчисления или от изучаване статистиката на предшестващия опит, а при неопределеността това липсва. Тази липса много често е предизвикана от невъзможността да се извърши групиране на случаите поради уникалността на ситуациите. Елементарното пояснение за риска и неопределеността може да се даде със следния пример. Нека в една урна има 10 топки - 8 бели и 2 черни, то рискът да се изтегли една черна топка е с вероятност 1/5. Ако обаче не се знае колко и какви топки има в урната, то тогава ситуацията е на неопределеност.

И още един пример, свързан с теоретичното твърдение, че риск и неопределеност са две различими състояния на неизвестност и несигурност. Казва се, че има риск (измерим риск), когато при неизвестност вероятностите за един или друг изход (резултат) са известни (измерими). Например за проекта АВС в годината k нетният паричен поток NCFk може да бъде 1 млн.лв., 2 млн.лв. или 3 млн.лв. със съответни вероятности 0.3, 0.5 и 0.2. С други думи нетния паричен поток през k-тата година може да бъде 1 млн.лв. с вероятност 0.3, 2 млн.лв. с вероятност 0.5 или 3 млн.лв. с вероятност 0.2. Това се определя като такава неизвестност, наречена риск, при който разпределението на вероятностите е известно.

Съответно второто състояние на неизвестността се определя като неопределеност или чиста неопределеност тогава, когато потенциално възможните изходи (резултати) са известни, но конкретното разпределение на вероятностите е известно. В конкретния проект АВС през k-тата година нетния паричен поток също може да бъде 1 млн.лв., 2 млн.лв. или 3 млн.лв., но не се знае с какви вероятности тези потоци могат да се сбъднат.

Съществуващото разнообразие на дефиниции за риска показва, че това явление е многоаспектно, с разнообразни мнения за неговата същност, с множество несъвпадащи, а често и противоположни реални основания за причините, които го пораждат, с недостатъчно, а понякога и неадекватно използване на тази категория в реалната практика.

Рискът е една от най-важните категории, които изразяват мярката за опасност на определени ситуации, в които има потенциални фактори, неблагоприятно въздействащи върху човека, обществото или природата. Рискът в съвременната наука, култура и общество е също такава обобщаваща и широка категория като грях, справедливост, ценност, смисъл и т.н.

Категорията "риск" се използва в много обществени, природно-математически, медико-биологически, технически и военни науки. Всяка от тези науки има свой предмет и обект, своя насоченост в изследването на риска и използва за тези цели свои специфични методи. Развитието на съвременното знание за риска, специфичен за всяка наука, е предпоставка за неговото обединение, за създаване в бъдеще на обща теория на риска.

Изследването на риска предполага разкриване на неговата същност, елементи, свойства и вътрешна противоречивост. По-нататък е необходимо да се изследват причините за съществуването на риска, критериите за оценка на риска, връзката между обективната и субективната страни на риска.

Под класификация на риска следва да се разбира разпределението на риска в конкретни групи по определени признаци. Класификационната система на рисковете включва групи, категории, видове, подвидове и разновидности на риска. Една примерна класификационна схема на риска се предлага от И.Т.Балабанов - 1996. Тази схема е показана на фиг. 1.



Фиг. 1 Класификационна схема
В зависимост от възможните отклонения на фактическите резултати (рисковите събития) от очакваните, рисковете са разделени на чисти и спекулативни.

Чисти рискове означават възможност за получаване на отрицателен или нулев резултат. Онези, които се изразяват само чрез възможността за настъпване на загуба, т.е. осъществяването на риска означава възникване на загуба и обратният случай - неосъществяване на риска, означава постигане на предвиденото (желаното) състояние.

Спекулативните рискове се изразяват във възможността за получаване както на положителен, така и на отрицателен резултат, т.е. съществуват тогава, когато е налице възможност както за изгода, така и за загуба. Изходът от спекулативния риск има двойствен характер. Ако рискът се осъществи, той предизвиква загуба подобно на чистите рискове. От друга страна, неосъществяването на риска означава реализиране на печалба. Спекулативните рискове са финансовите рискове и за удобство могат да се определят като рискове в тесен смисъл на думата.

Чистите рискове са природно-естествени (земетресения, наводнения, епидемии и др.), екологични, политически (военни действия, ембарго, национализация, стачки и т.н.), транспортни и комерсиални.

Комерсиалните рискове представляват опасност за загуби от финансово-стопанската дейност и са имуществени (загуба на имущество от кражби, безотговорност и т.н.), производствени (спиране на производство, внедряване на нова техника и технологии и т.н.) и търговски (задържане или отказване на плащания, недоставяне на стоката и т.н.).

Финансовите рискове са рискове, свързани с вероятност за загуба на парични средства. Те са рискове за покупателната способност на парите, инвестиционни и комерсиални. Рисковете за покупателната способност на парите са инфлационни и дефлационни, валутни и ликвидни. Инвестиционните рискове са рискове от пропуснати ползи, от финансови загуби и от намаляване на доходността. Рисковете от намаляване на доходността са лихвени и кредитни (борсови, селективни и банкрутни).

Безспорно възможни са и други класификационни схеми, в това число и в тясно специализирани групи, в които се доуточнява характера на съответния риск или се акцентира само върху някои отделни страни на риска.




Каталог: I Popchev


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница