С т р а т е г и и за управление на риска иван П. Попчев записки на лектора

1.2. Чисти рискове

Обичайно към чистите рискове се отнасят такива рискове за населението и инфраструктурата, като радиационни, химически, биологични, сеизмични, свлачищни, климатични, метеорологични и хидрологични. Освен това и във връзка с чистите рискове са и основните сектори на критичната инфраструктура.

Без особена изчерпателност могат да се систематизират следните четири групи възможни събития на територията на страната:

* бедствия - земетресения, наводнения, суша, свлачища и срутвания, бурни ветрове, смерчови явления, прашни бури, горски и полски пожари, градушки, снегонавявания и обледенявания, морски щорм, огнища на заразни болести и епидемии по хората, животните и растенията;

* аварии - в рисковите обекти, работещи с ядрени, радиационни, взривоопасни и пожароопасни материали, промишлени отровни вещества и токсични газове;

* катастрофи - космически, авиационни, железопътни, пътно-транспортни, с плавателни съдове и от преднамерени действия;

* терористични действия, както и отделни действия на организираната престъпност, които пряко заплашват сигурността на гражданите и критичната инфраструктура.
По-долу, като се използват данни от Научен проект Nо 12 "Изследване за анализ и оценка на системата за защита на населението и реагиране при извънредни ситуации" на Центъра за изследвания по националната сигурност и отбраната - БАН, 2004 г., са разглеждат някои основни чисти рискове, характерни за Република България.
Радиационни рискове.

Радиационна обстановка на територията на страната може да се очаква при възникване на сериозна авария в АЕЦ както на българската територия, така и извън нея чрез трансграничен пренос на радиоактивни продукти.

В съоръженията на постоянното хранилище за радиоактивни отпадъци (ПХРАО) - Нови хан се приемат всички видове радиоактивни отпадъци (РАО), които се получават при използване на източници за йонизиращо лъчение (ИИЛ) в промишлеността, селското стопанство, медицинската диагностика и терапия и научните изследвания, извън онези, генерирани от АЕЦ "Козлодуй". Това включва както ниско- и средноактивни, така и високоактивни източници.

Сега в страната, извън ПХРАО - Нови хан, има около 150 000 източници на йонизиращо лъчение (ИЙЛ), които се съхраняват или използват в над 2 100 обекти от промишлеността, медицината, селското стопанство и науката. Всички те, заедно с тези в ПХРАО - Нови хан - общо и поотделно, представляват определена потенциална опасност за здравето и живота на обслужващия ги персонал и населението и са свързани с опасни последствия за околната среда, силно нарастващи при неспазване или нарушаване на технологичната дисциплина при тяхната експлоатация, при принизени изисквания към физическата им защита по места, при случаи на смяна на собственост, безотговорност и/или тенденции за прехвърляне на отговорност и при инциденти с криминален характер. Всички тези ИЙЛ, преминавайки в групата на РАО, трябва да се подготвят за транспорт, да се превозят и съхранят дълговременно при условия, непозволяващи преминаването на съдържащите се в тях радионуклиди в биосферата на човека за период от 300-1 000 години.

Рискът при работа с източници на йонизиращи лъчения е свързан с потенциална опасност от: външно облъчване на хората, работещи с ИЙЛ; разхерметизиране на ИЙЛ и замърсяване на околната среда; вътрешно облъчване при разхерметизиране на ИЙЛ и инкорпориране на радионуклиди от хората, работещи с ИИЛ.

Възможните причини за риска от радиационно заразяване са: нарушаване на правилата за радиационна безопасност; нарушаване на правилата за техника на безопасност; некомпетентност при боравене с ИЙЛ; човешка грешка; кражба; терористична дейност.

През територията на страната преминават нефтопроводи и газопроводи, които заедно с компресорните станции и хранилището за природен газ в с.Чирен, са потенциални пожаро- и взривоопасни обекти.

Освен това преминава и основен поток от транспортни средства, превозващи силно отровни вещества, които при катастрофа създават условия за замърсяване на околната среда и са заплаха за живота и здравето на населението.

При транспортни произшествия и технологични аварии в обекти, работещи с нефт, нефтени продукти и природен газ, биха се създали условия за замърсяване и реална опасност за населението. Такива условия се създават и при разпиляването на живак, пестициди и други химикали и при възникване на аварии при тяхното използване, пренасяне и транспортиране.

В големите промишлени обекти съществуват 55 сгуроотвали и хвостохранилища, в които се извършва утаяване на оборотни промишлени води, съдържащи освен механични примеси и силно токсични вещества. Пробиви в стените могат да причинят заливане на населени места и замърсяване на площи и водоизточници.

Условия за замърсяване и опасност за населението могат да предизвикат нефтени разливи по река Дунав и в Черно море.

Промишлени обекти с висока степен на риск са:

* Лукойл Нефтохим" АД - Бургас;

* "Юниън Миниер Пирдоп Мед" АД - Пирдоп;

* "Полимери" ЕАД - Девня;

* "Агрополихим" ЕАД - Девня;

* "Неохим" АД - Димитровград;

* "Оловно-цинков комбинат" АД - Кърджали.

Със средна степен на риск са:

* "Комбинат за цветни метали" ЕАД - Пловдив;

* "Свилоза" АД - Свищов;

С ниска степен на риск са:

* Соловей-Соди" АД - Девня;

* "Химко" АД - Враца;

При авария с изтичане на съхраняваните работни количества промишлени отрови от заразяване са застрашени общо 86 населени места с около 341 147 души население.

- в зони със смъртоносна концентрация на отровните пари попадат 35 населени места с около 111 325 души население;

- в зони с поразяваща концентрация на отровните пари попадат 51 населени места с около 229 822 души население.

При авария с пълно изтичане на съхраняваните промишлени отровни вещества с отчитане на преобладаващите приземни ветрове могат да се образуват огнища на химическо заразяване.
Биологични рискове. Биологичната обстановка се изменя през годините. Периодът 1960-1993 г. бележи спад в заболеваемостта и еридикация и елиминация на редица заразни болести (бяс, петнист тиф, дифтерия, полиомиелит). Средногодишната заболеваемост за периода е 1208,43%ооо. Периодът 1994-2003 г. се характеризира с тенденция за снижаване на нивото на заболеваемост от остри заразни болести. Средногодишната заболеваемост за периода възлиза на 910,82%ооо. Намалява относителният дял на чревните и ваксинопредотвратимите инфекции. От друга страна, увеличава се заболеваемостта от някои инфекции, предавани от кърлежи и зоонози като марсилска треска, лаймска борелиоза, туларемия и ку-треска, като се разширяват природните огнища и възникват епидемични взривове.

През последните години се увеличава рискът от внос на редица особено опасни и екзотични инфекции, като например: енцефалит "Западен Нил"; пандемичното разпространение на холерата в Африка, Америка и Азия; треска "Ебола"; жълта треска; ТОРС, птичи грип и Nipah-вирусна зооноза.

Обектите и териториите, в които е възможно да възникнат епидемични взривове или епидемии, се определят от:

- наличие на естествени източници (резервоари) и преносители на инфекцията (хора, животни, членестоноги и др.);

- използване на биологични агенти (причинители) с терористична цел.

Епидемични взривове и епидемии от инфекциозни заболявания с естествени източници и преносители на инфекцията могат да възникнат на територии с действащи или латентни природни огнища, а при антропозни инфекции - при благоприятни условия за осъществяване на начина на заразяване.

При внос на екзотични инфекции най-рискови са граничните територии и инфраструктурните обекти (пристанища, летища, ж.п. и автогари), от които заболяванията могат да се разпространят в други територии и обекти.

Съществува възможност за възникване на епидемични взривове и епидемии от заболявания с естествени източници и преносители, които са били разпространени сега или в миналото. Те могат да възникнат по следните причини:

- влошаване на санитарно-хигиенните условия;

- ниско имунизационно покритие;

- благоприятни условия за ирадиация на природни и възникване на антропургични огнища;

- при природни и социални бедствия, създаващи условия за осъществяване начина на заразяване (шигелози, полиомиелит, туларемия, ку-треска, коремен тиф);

- при използване на биологични агенти (причинители) с терористична цел.

При използване на биологични агенти с терористична цел могат да бъдат засегнати различни области и територии. Най-уязвими в това отношение при терористични действия са областните центрове и гъсто населените места, както и важни инфраструктурни обекти (електроцентрали, водоснабдителни системи, хранителни предприятия и складове, телекомуникационни центрове) и др.

Степента на последствията, оценявани в човешки загуби, зависи от няколко условия:

- вида, вирулентността и количеството на биологичните агенти;

- начините на приложение (аерозолен - чрез контаминирани храни и напитки или питейна вода; контактен - при попадане на причинителите върху кожата и лигавиците; чрез живи преносители - членестоноги, гризачи и при медицински манипулации с използване на контаминирани кръвни продукти и медикаменти);

- възприемчивостта на макроорганизма към различните причинители;

- възможностите за използване на лични предпазни средства и оказване на медицинска помощ;

- ранна индикация на биологичните агенти.

Човешките загуби могат да варират в голям диапазон, тъй като леталитетът (смъртните случаи от поразените) при различните причинители и форми на заболяване (белодробна, септична, чревна, кожна или комбинирана) е различен и се движи в границите от няколко до 80-100 процента.

Тези характеристики показват, че за разлика от останалите природни рискови процеси, при земетресенията практически няма време за реагиране. А това означава, че в такава обстановка основната и единствено осъществима реакция в момента на бедствието е защитата и спасяването на населението. За останалите елементи на антропогенната дейност - строежи, пътища, мостове, енергийни съоръжения, водохранилища и други инженернотехнически съоръжения - би следвало да бъдат взети предварително съответните мерки.

Основната част от земетресенията в българските земи имат плитки огнища - до 60 км дълбочина. Това силно увеличава техния ефект на земната повърхност, което от своя страна води до значителни нежелателни последствия от сеизмичните удари при висока гъстота на населението и голяма плътност на застрояването, даже при сравнително слаби земетресения (магнитуд 6.0 - 6.0). Евентуалните най-опасни земетръсни огнища са в Североизточна и Югозападна България. Силни земетресения могат да станат в Маришката, Софийската и Горнооряховската сеизмични зони.

Земетресенията със среден и голям магнитут могат да станат основна причина за човешки жертви, разрушения на сгради, промишлени обекти, пътни, хидротехнически и електрически съоръжения, пожари, взривове, епидемии, цунами в Черно море, екологични катастрофи и т.н.

Една възможна оценка на риска от земетресения по области е дадена на таблица 2.

От свлачищни процеси в регулационните планове на населените места са засегнати 2 368 сгради, 20 826 м.пътища и 19 538 дка земеделски земи и горски фондове. Могат да се отделят няколко региона от страната с по-висока концентрация на свлачищни явления. Такива са Дунавското крайбрежие, Черноморското крайбрежие, Предбалкана, Софийската и Пернишката котловини и др.

От свлачищни процеси в най-висока степен са засегнати областите, разположени по десния бряг на р.Дунав. В тези области са регистрирани 369 бр. свлачища, което представлява 40% от общия брой на регистрираните в страната свлачища. Геоложкият строеж на десния Дунавски бряг (предимно плиоценски и кватернерни глинести седименти, залягащи над устойчиви на ерозия скални и полускални кредни седименти) е предпоставка за оформянето на значителни по размер свлачища. Засилената речна ерозия, подземните води и човешката дейност предизвикват тяхното периодично активизиране.

В областите, разположени по Черноморското крайбрежие, са регистрирани 121 бр.свлачища, което представлява 13% от общия брой в страната. Във Варненска и Добричка област 80% от свлачищата са по крайбрежието. Значителна част от тях се активизират периодично вследствие както на природни фактори, така и на антропогенна намеса. Най-висок е процентът на активните свлачища във Варненска област - 31 бр. или 56% от всички активни свлачища по Черноморското крайбрежие. Броят на стабилизираните свлачища по Черноморското крайбрежие е 38, което е 18% от всички стабилизирани в страната свлачища.

Неотложна задача е по-нататъшното развитие на картирането и кадастърът, отразяващи съществени елементи на свлачищната опасност в урбанизираните територии. Тази информация ще послужи за вземане на управленски решения и разработване на превантивни мерки за намаляване на последствията от свлачищните процеси, като материални загуби, екологични последствия и предотвратяване (във възможната степен) на човешки жертви.

Периодите със "смог" са рисково явление, характерно за урбанизираните райони както през зимата ("сярнокиселинен" смог), така и през лятото ("фотохимичен" смог). Високото ниво на замърсяване е причина за редица неблагоприятни, а често вредни и опасни последици за жителите и ценностите.

Един от актуалните глобални проблеми на човечеството се отнася до образуването и разрушаването на стратосферния озон. Продължаването на тенденцията от последните 20-25 години към изтощаване на глобалния озон в стратосферата представлява изключителна опасност за живота на Земята. Главна роля за това играят газове, отделяни от дейността на хората и натрупващи се в ниските слоеве. Веригата от процеси, водещи до разрушаване на озона в стратосферата започва с емисии в приземния въздух на газове - източници на халогени, съдържащи хлорни и бромни атоми. Част от тях имат природен произход, но по-съществено значение вече имат онези, произтичащи от производствената и битова дейност на хората.

Друг проблем представлява установяваното през последното столетие затопляне на глобалния климат. От началото на 80-те години на ХХ в. в България се наблюдава тенденция към слабо затопляне, като 1994 и 2000 г. са сред най-топлите години в страната през ХХ в. Значително затопляне от края на 70-те години на ХХ в. се наблюдава през топлото полугодие в страната. Тенденцията към повишаване на температурите е характерна и за зимата. Колебанията на валежите в България показват тенденция към спадане в края на миналото столетие.

Потенциални рискови обекти при възможна промяна на климата са свързани със земеделието и горското стопанство, водните ресурси и здравеопазването. Те са следните:

* обекти от земеделието, поради: очаквано редуциране на валежите през ХХI в., особено на тези през топлото полугодие; очаквано затопляне, при което се скъсява реалният вегетационен период най-вече на сегашните пролетни земеделски култури; поява на нови болести и вредители, поради промени в климата;

* обекти от горското стопанство, поради: очаквано затопляне и засушаване; нарастване на риска от увеличаване броя на горските пожари вследствие на по-сухия и по-топъл климат;

* рискове за човешкото здраве: увеличаване броя на топлинните удари, поради затопляне; поява на нови болести и/или промяна в честотата на другите болести.

Особено внимание представлява потенциалната възможност да се получат промени (особено във възходяща посока) в интензитета на екстремните метеорологични явления (напр.наводнения, суши, гръмотевични бури; пожари и др.), включително, ако водят до поява и на неблагоприятни явления, които не се наблюдават до момента в нашите ширини.

Сложният релеф на територията на нашата страна определя изключителното разнообразие на проявите и мястото на природните и антропогенни явления. Все пак съществува обаче известна представа за характеристиките на рисковите явления, които се проявяват у нас. Тази представа е изразена до известна степен в таблица 3 за оценка на загубите от климатични и хидроложки рискове по области.

Относно евентуалните климатични изменения, най-уязвими се очаква да бъдат районите в Южна България и най-вече в Югозападна и Югоизточна България, където дори и при съвременния климат се установяват периоди с високи температури и недостатъчни валежни суми през топлото полугодие.

система от съоръжения, услуги, информационни системи, чието спиране, неизправно функциониране или разрушаване би имало сериозно отрицателно въздействие върху здравето и безопасността на населението, околната среда, националното стопанство или върху ефективното функциониране на държавното управление.

Съответно секторите на критичната инфраструктура са:

* осигуряване с питейна вода, в т.ч. водохранилища, водопроводи за питейна вода и пречиствателни съоръжения;

* осигуряване с жизнено-важни хранителни продукти, например хляб/брашно, олио и т.н.;

* снабдяване с горива и гориво-смазочни материали (особено за нуждите на въоръжените сили и другите организации от сектора за сигурност, лечебни заведения и т.н., но също така и за частния и обществения транспорт);

* транспорт, в т.ч.: пътна мрежа; система за железопътен транспорт, вкл.железопътни линии, мостове, тунели, гари, подвижен състав, депа и системата за управление на железопътния транспорт; система за управление на корабоплаването в крайбрежните води, реките и в пристанищни райони; система за управление на въздушния транспорт, вкл.система за наблюдение на въздушното пространство, ръководство на въздушното движение и летищна инфраструктура;

* енергийна система, в т.ч.: система за производство, пренос и разпределение на електроенергия (от всички възможни източници - ядрена, водна, въглища, газ/мазут и др.); системите за доставка на съответните енергийни източници; система за пренос и разпределение на природен газ;

* система за банкови и финансови услуги;

* телекомуникации, вкл.кабелни, клетъчни, спътникови, Интернет и т.н.;

* система за управление при кризи, в т.ч. система от стационарни и мобилни пунктове за управление, сензорни системи, информационни системи, система за управление на достъпа до информационни, комуникационни и други ресурси, системи за разпределено вземане на решение и т.н. Тази система включва четири основни взаимодействащи (и частично припокриващи се) системи за управление при: кризи от традиционен военен характер; терористични действия и други нарушения на обществения ред и сигурност, с възможни значителни негативни последици за населението, инфраструктурата и околната среда; природни бедствия, аварии и катастрофи; кризи, свързани със застрашаване на живота на български граждани и на българската собственост в чужбина.

Може да се отбележи, че системното анализиране на рисковете и заплахите за критичната инфраструктура на страната е в самото си начало.

Извън оценка на рисковете процесът на защита на критичната инфраструктура може да включва различни стъпки, като:

- идентифициране на критична инфраструктура и оценка доколко "критична" е дадена "критична инфраструктура";

- оценка на уязвимостта на дадена "критична инфраструктура" към реалистично природно и/или човешко (преднамерено или случайно) въздействие;

- оценка на взаимозависимостите между отделните "сектори" на критичната инфраструктура и техните подсистеми и компоненти;

- оценка на реалните заплахи за критичната инфраструктура;

- вземане на решения (и последващи действия) за усъвършенстване и повишаване защитеността на дадена инфраструктура.

Решаването на всеки един от тези проблеми, дори за отделен “сектор” или негова подсистема, изисква да се приложи системен подход, като правило свързан с разработването на комплексни модели, дефиниране и решаване на многокритериални задачи.