С т р а т е г и и за управление на риска иван П. Попчев записки на лектора


Тема 2:Финансова система и риск 2.1.Финансова система



страница4/10
Дата21.02.2017
Размер1.42 Mb.
#15432
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Тема 2:Финансова система и риск




2.1.Финансова система

По определение финансовата система е съвкупност от пазари, банки, финансови и нефинансови институции, закони, норми, правила, чрез които се осъществява движението на паричните потоци, търговията с финансови инструменти, регулирането на лихвените проценти и извършването на различни финансови услуги.



Основната задача на финансовата система е да осигури механизъм за разпределение на финансовите потоци от спестителите (кредиторите, крайните заемодатели, инвеститорите) към заемателите (длъжниците, крайните заемополучатели, емитентите) така, че да се стимулират потреблението, инвестициите и развитието на икономиката като цяло.

Най-общо има две форми на организация на структурата на финансовата система: банково базирана (Bank-based) и пазарно базирана (Market-based). Критериите, които определят двете форми на финансовата система, са три:



* дял на активите от общия обем финансови активи на разположение в банките;

* степен на намеса на банките в корпоративното управление, чрез регулиране механизмите на финансиране;

* преобладаваща форма на кредитиране - банковото или чрез финансовия пазар.

Въз основа на тези критерии се оценява, че финансовата система на почти всички европейски страни е банково базирана, докато тази в САЩ, Великобритания и Япония е пазарно-базирана.

Като критерии за оценка на ефективността на финансовата система се приемат условията за растеж, който предоставя тази система. Изследванията и реалната практика показват, че формата на финансовата система не влияе съществено върху условията за растеж. Съществуването на двете форми позволява по-добра диверсификация и разпределение на риска. Всяка отделна форма има позитивно влияние върху икономическото развитие, а двете форми по съвкупност следва да се разглеждат като взаимно допълващи се форми на организация.

Във финансовите системи съществена е ролята на финансовите пазари като място за разпределение на финансови средства от субектите, генериращи спестявания към субектите, изпитващи недостиг на средства. Финансовите пазари съдействат за обмяната на финансови активи чрез, условно казано, събирането на купувачи и продавачи на едно място. Кредиторите на финансовите пазари са купувачите на финансовите инструменти или инвеститори (investors), докато субектите, които поемат задължението за бъдещи плащания по издадените (продадените) от тях финансови инструменти се определят като емитенти (issuers).

Потоците от парични средства в рамките на финансовите пазари се разпределят по различни сегменти в зависимост от характеристиките на финансовите обещания, които се търгуват и нуждите на инвеститорите. Най-важното разпределение, макар и условно, на финансовите пазари е на парични и капиталови пазари.

Паричните пазари са предназначени за създаване на краткосрочни заеми (задължения) и тези пазари позволяват на субектите да управляват своите ликвидни позиции. Условно, всяка ценна книга или заем с матуритет до една година, се разглежда като инструмент на паричния пазар. Докато капиталовите пазари са предназначени за финансиране на дългосрочните инвестиции на фирмите, правителствата и индивидуалните инвеститори. Финансовите инструменти, търгувани на капиталовите пазари са с матуритети по-големи от една година.

2.2. Финансов риск

Известно е, че финансите са такава научна дисциплина, която изучава проблемите на разпределението на недостатъчни парични средства във времето и в условията на неопределеност или риск.

Най-общо финансите са наука за това как хората управляват изразходването и постъпването на дефицитни парични ресурси за определен период от време.

Срещат се и дефиниции на финанси, в които акцентите са твърде ограничени и тогава финансите се представят като съвкупност от парични отношения, възникващи в процеса на създаване на фондове от парични средства в стопанските субекти и държавата и използването им за целите на възпроизводството, стимулирането и удовлетворяването на социалните нужди на обществото.

Независимо от разнообразието на дефиниции, съвременното схващане е, че финансите се основават на три аналитични стълба - три "кита": оптимизация на използването на парични средства с отчитане на фактора време, оценка на стойността на активите и управление на риска.

Според счетоводния стандарт МСС 32 "финансов риск" е риск, присъщ на финансовите инструменти, който се проявява поотделно или съчетано в следните разновидности:

а) ценови риск в три вида:

- валутен риск, при който стойността на даден финансов инструмент се колебае поради промени във валутните курсове;

- лихвен риск, при който стойността на даден финансов инструмент се колебае поради промени в пазарните лихвени проценти;

- пазарен риск, при който стойността на даден финансов инструмент се колебае в резултат на промени на пазарните цени, независимо дали тези промени са причинени от фактори, характерни за отделните ценни книжа или за техния издател, или от фактори, отнасящи се до всички ценни книжа, търгувани на пазара. Пазарният риск включва не само възможността за загуба, а и тази за печалба;

б) кредитен риск, като риск, при който една от страните по финансовия инструмент не изпълнява своето задължение и по този начин причинява финансова загуба на другата страна;

в) ликвиден риск, наричан още риск на финансиране, при който дадено предприятие ще срещне трудности при набавяне на финансови средства за изпълнение на ангажименти, свързани с финансови инструменти, причина за ликвидния риск може да бъде невъзможността да се продаде бързо финансов актив на стойност, близка до справедливата му стойност;

г) риск на паричния поток, като риск, при който има колебания в размера на бъдещите парични потоци, свързани с даден паричен финансов инструмент; например при дългов инструмент с плаващ лихвен процент такива колебания водят до промяна на ефективния лихвен процент на финансовия инструмент, като обикновено не настъпва съответна промяна в неговата справедлива стойност.

2.3. Предприемачът и риска

Много автори определят рискът като фундаментално свойство на съществуването въобще и според тях "Рискът - това е характеристика на общуването на човека със света... Това е такова общо понятие като живота. Рискът е базово свойство на всяка икономика. Той е бил, е и ще бъде винаги и навсякъде". От такава позиция рискът е възможност за събитие, неочаквано за активния субект, който може да се случи в периода на преход на субекта от дадена изходна ситуация към предварително определената от този субект крайна ситуация. Рискът като понятие е свързано с целенасочената дейност на човека и е в основата на бизнеса. Тогава може да се определи, че бизнесът - това е и съзнателно приемане на риска при предположение за получаване на нещо желателно - печалба, влияние, положение в обществото. С други думи бизнесът е и приемане на риск при очакване за удовлетворително възнаграждение.

Чистият риск, според своята природа и изученост, може да се оценява обективно и/или субективно. Има два основни параметъра на тези оценки: вероятност за загуби и големина (величина) на загубата.

Спекулативният риск е този, при който са възможни както евентуални загуби, така и определени изгоди. В бизнесът спекулативния риск се среща на всяка крачка и ролята на предприемача в икономиката е в приемането на този клас риск.

Условно у предприемачите по отношение на риска се наблюдават два стила на мислене. Първият стил е стилът на предприемаческия романтизъм, който е в логиката на успеха, т.е. "какво ще получа при успех на този бизнес", а вторият стил е стилът на консерватизма "ако нещо лошо може да се случи, то това ще стане обезателно".



Рискофобията (risk aversion) е характеристика за неприемането на риска и представлява определена мярка за готовността на предприемача да заплати за намаляването на риска, на който той може да бъде подложен.

Процесът на формиране на компромис между ползата от избягването на риска и необходимите за това разходи, а така също и вземането на решения за това какви действия при този компромис да се предприемат, се определя като управление на риска (risk management). Адекватността за всяко решение при управление на риска може да се оценява само от гледна точка на достъпната информация тогава, когато това решение е взето.

Всеки е подложен на риск (risk exposure). Например от пожар, кражба, неблагоприятна промяна на валутния курс и т.н. Всеки инвеститор, който притежава определени активи или извършва определени действия, е подложен на риск, който трябва да се оценява с отчитането на различни фактори, условия и т.н. Например при определена конюнктура закупуването на дадена валута може да намали риска, докато при други да го увеличи.

Най-общо инвеститорите могат да се класифицират според излагането на риск на: спекуланти и хеджъри. Спекулант (speculator) е всеки инвеститор, който за да увеличи своето богатство предприема действия, които го излагат на един или друг вид риск. Обратно, всеки инвеститор е хеджър (hedger), когато приема действия, които са насочени към намаляване излагането на риск. Безспорно възможно е един и същ субект при един случай да е спекулант, при друг - хеджър.

Всеки предприемач е изложен основно на различни рискове в семейството и фирмата. Има различни класификационни схеми на видовете риск в семейството, или за отделен негов член, но най-известна е следната схема от пет вида рискове:

* риск от болести, нетрудоспособност или смърт;

* риск от безработица;

* риск, свързан с притежаване на потребителски стоки за продължителна употреба (риск от авария, пожар, кражба, катастрофа, морално остаряване, промяна на потребителския вкус и т.н.);

* риск, свързан с гражданска отговорност (с отговорност пред други лица с финансови претенции за понесени щети);

* риск от притежаване на финансови активи.

Всяка фирма като организация за производство на стоки и/или услуги е свързана с различни видове риск. Като съставна част на всеки бизнес, най-често в една фирма, рисковете са следните:

* риск, свързан с производството (риск от авария на техниката, от неспазване на срокове за доставяне на материали, продукти и енергия, от липса на квалифициран персонал, от появата на нови технологии и т.н.);

* риск от намаление на цената на произвежданата продукция (риск от намаленото търсене, от нарастване на конкуренцията и т.н.);

* риск от нарастване на цената на отделни фактори на производството (риск от нарастване на цени на материали, продукти, енергия, работна заплата и т.н.).

По същество тези три групи рискове във фирмата се отнасят към производствените, потребителските и ценови рискове на бизнеса.

В по-широки контури на разглеждане за всеки предприемач рискът има много аспекти. Един далеч непълен списък на тези аспекти, които могат да се отнасят до бизнес (деловия) риск, включва: финансов, икономически, правен, застрахователен, отраслови, организационно-технологичен, статистически, психологичен, личностен, имуществен, политически, военен, национално-културен, екологичен, информационен, морален, технически и т.н. Възможни са и различни съчетания на отделните аспекти, според характера на риска, интересите и цените на предприемачите.



2.4. Основна дефиниция и история на изучаването на риска



Международната организация по стандартизацията (ISO) в сътрудничество с Международната електротехническа комисия (IEC) има приет стандарт за управление на риска ISO/IEC Guide 73, който е подготвен от ISO Technical Management Bourd Working Group risk management.terminology.

В този стандарт са дадени термини и дефиниции, свързани с управлението на риска. Например:

- 3.1.1. риск - обединение на вероятността за събитие и неговото следствие.

забележка 1. Терминът "риск" основно се използва само, когато има поне възможност за негативни следствия;

забележка 2. В някои ситуации, рискът възниква от възможността за отклонение от очаквания резултат или събитие.

забележка 3. Виж ISO/IEC Guide 51 за случаи, свързани със сигурността.

- 3.1.7. управление на риска - координирани действия за управление и контрол на организация относно риска.



забележка: Управлението на риска основно включва оценка на риска, третиране на риска, приемане на риска и риск комуникация.

- 3.1.8. система за управление на риска - множество от елементи на системата за управление на организацията, занимаващи се с управлението на риска.



забележка 1. Елементите на системата за управление могат да включват: стратегическо планиране, вземане на решение и други процеси, свързани с риска.

забележка 2. Културата на организацията се отразява в нейната система за управление на риска.

Разглежданият стандарт ISO/IEC Guide 73 цитира в анекс А термини и дефиниции от ISO/IEC Guide 51:1999, които се отнасят до управлението на риска, свързан със сигурността. Например:

А.2 (3.2) риск - обединение на вероятността за вреда и суровостта на тази вреда.

А.3 (3.3) вреда - физическа щета или вреда за здравето на хората или вреда за имуществото или средата.



Цитираните точки 3.1.1, 3.1.7 и 3.1.8 от стандарта образуват общата основна дефиниция на риск, управление на риска и система за управление на риска.

За измерване на риска най-често се използват вероятност, дисперсия, средно-квадратичното отклонение, коефициент на вариация и т.н. В по-специализирани системи се използват за оценка на риска VAR – релативен, маржинален и инкрементален като измерител на максималната очаквана (потенциална) загуба за определен времеви хоризонт. По-късно през 1999 г. Артзнер определи група от кохерентни измерители на риска, които притежават свойствата: субадитивност, хомогенност, монотонност и свободно от риск условие. Доказано бе, че VAR не притежава свойството субадитивност и следователно не е кохерентен измерител на риска. Най-често предлаганата алтернатива на VAR е Shortfall като субадитивна мярка на риска, която се класифицира към кохерентните измерители на риска.



Източници на риска могат да бъдат от субективен или обективен характер и/или някакво тяхно съчетание:

- спонтанността на природните процеси и явления, на стихиите в природата;

- ограниченост на човешкото познание за проблемни ситуации, процеси и явления в природата и обществото;

- стохастичност и многовариантност на социално-икономическите и технологическите отношения и на последиците от тях;

- наличие на противоречиви интереси, нагласи, оценки, намерения и конфликтни тенденции в обществото и в отделните субекти (войни, международни конфликти, конкуренция и т.н.);

- стохастичен характер на появата на новите технологии, открития, изобретения, системи и решения във всички сфери на обществената практика, както и на последиците от тях;

- непълнота, загуба или изкривяване на информацията за явления, процеси и обекти и ограничени възможности на човека и техническите системи за събиране, предаване и обработване на информация;

- ограниченост на ресурси и дефицит на време.

В непосредствена връзка с оценката - измерването на риска е и управлението на риска. Това управление включва създаване на съответни институти, стандарти, модели, методи, софтуерни решения, инструменти, списания, асоциации и т.н. Теорията и особено практиката на управлението на риска се сблъскват с все по-съвършени техники, като динамично хеджиране на ипотеки, стадния синдром и кредитните деривати. И все пак същността на управлението на риска е във вземането на решение за максимизиране на множеството от фактори, условия и обстоятелства, които могат да се управляват и минимизация на множеството от фактори, условия и обстоятелства, които не могат да се управляват и в рамките, на които връзката "причина - следствие" е скрита или неизвестна.

В социологията управлението на риска се определя като творчески процес, чиято реализация е изключително задължение и основна функция на лидерите в организациите. Ръководителите имат задължението постоянно да извършват контрол над риска и да следят за потенциалните опасности, които са пряко свързани с техните отговорности. Ръководителите и личния състав на всички равнища управляват риска при изпълнението на различните дейности и упражняването на пълномощията си. Всяко ръководство се реализира като последователни командно-управленски процеси за наблюдение, ориентация, решение и действие, обединени в т.нар. НОРД когнитивен цикъл, който е концептуална пораждаща метафора, отразяваща основната последователност от действия, изпълнявана в процеса на стратегическо ръководство.

Основните фактори, които трябва да се отчитат и характеризират всеки риск, са неопределеност, поради незнание и/или липса на информация, неточност в резултат на недостоверни или непълни количествени и/или качествени оценки за разглежданата проблемна ситуация и конфронтацията, породена от противодействия с различен генезис.



Рисковият толеранс измерва "индивидуалния апетит" за риск, според който хората са: избягващи риска, търсачи на риска и неутрални към риска. Тези особености в "апетита" на всеки човек зависят от конкретната проблемна ситуация и личностната характеристика, от възрастта, от образованието, от материалното благополучие и т.н.

Счита се, че риск мениджмънта се е формирал във втората половина на ХХ век като синтетична научна дисциплина, която изучава влиянието върху различни сфери на човешката дейност на случайни събития, които нанасят физически и/или материални щети.

Най-напред понятията "риск", "щета" са се появили в застрахователното дело, а по-късно и в борсовата дейност. В техническите науки се изучава надеждността на различни устройства и системи. От тези науки в риск мениджмънта влязоха такива методи, като например, дърво на събитията и дърво на отказите. От мениджмънта съответно влязоха такива подхода като потокови и структурни диаграми, от финансите множество методи на финансовия анализ и т.н. Безспорно теорията на вероятностите и математическата статистика заедно с теорията за вземане на решения дадоха не само понятен апарат, но и основен инструментариум в риск мениджмънта.

Тук е съществено да се отбележи, че от терминологична гледна точка риск мениджмънта не е в завършено и напълно установено състояние. Разбира се, едва ли е възможно и необходимо да се уеднаквят всички понятия и инструменти, които са утвърдени и се използват в различни сфери на човешката дейност. Например, собствен език и методи има в застраховането, в математическата статистика и в други направления, които се различават от общоприетите в риск мениджмънта. По-важното е не да се "стандартизират" различията, а да се познават.

В редица университети съществуват специални програми за подготовка на специалисти по анализ и управление на риска.

Съветът на Европа в рамките на частичното отворено съглашение от 1987 г. прие програмата FORM.OSE като перспективна образователна инициатива в областта на науките за риска и безопасността.

По тази програма се провеждат и комплексни изследвания на текущото състояние и перспективи за развитие в определени региони. Приета е и следната европейска класификация на специалностите: риск - мениджър, риск - инженер, риск - изследовател и риск - техник.



Исторически погледнато сериозното изучаване на риска започва още във времето на Ренесанса.

Забележителната задача, поставена от Шевалие де Мере през 1654 г. пред Б.Паскал и решена в сътрудничество с П.Ферма, за разделяне между двама играчи на банката на една незавършена хазартна игра при условие, че единият играч в момента печели, става основа на теория на вероятностите. И от тогава истинска математическа основа на теорията на риска става теорията на вероятностите със забележителния пробив на Б.Паскал и П.Ферма, с анализа на разпространената през ХVII век игра Trivial Pursuit.

По-нататък теорията на вероятностите се превръща от средство за забавление на играчите в силен инструмент за обработка и използване на информацията. Почти сто години след решението на Б.Паскал и П.Ферма дисидента-свещеник Т.Байес изказва забележителната теорема в статистиката за апостериорната вероятност.

А годината 1738 е свързана с първото описание от Д.Бернули на процеса за избор и вземане на решение и на основната теза на Д.Бернули е, че "ползата от неголямо нарастване на богатството е обратно пропорционално на величината на вече наличното (първоначалното) богатство". Тази теза на Д.Бернули със силата на закон стана основна парадигма на рационалното поведение, на съвременните принципи за управление на инвестициите.

Според някои изследователи, като например П.Бърнщайн между 1654 и 1760 г. са били създадени всички средства, които сега се използват при управление на риска, при анализа на решенията и избора на поведение в системите от строгия рационален подход на теорията на игрите до хитро заплетената теория на хаоса. Извън този период са останали само две важни открития. Първото е откритието през 1875 г. от Ф.Галтън на регресията, а второто е портфейлната теория от 1952 г. на Г.Марковиц.

Без да се оспорва това обобщение на П.Бърнщайн не може да не се маркират такива значими факти и резултати, като:

* съставянето от математици още към 1725 г. на таблици за очакваната продължителност на живота и продаването от британското правителство на права на пожизнена рента;

* извършването още от средата на ХVIII век в Лондон на операции по застраховки в мореплаването;

* появата на първото сериозно изследване "Риск, неопределеност и печалба" през 1921 г. на Ф.Найт;

* завършената през 1944 г. обемиста (650 страници) книга "Теория на игрите и икономическо поведение" от Ф.Нойман и О.Моргенщерн;

* изказаната от У.Шарп през 1990 г. хипотеза, че изменението на богатството също влияе върху степента на неприемане на риска и като следствие от това увеличение на богатството води до усилване на апетитите към риска, а загубите го отслабват.

Много съществено обобщение е, че и теорията на игрите и модела на Марковиц се основават на класическия модел за рационално поведение. Изследванията на Д.Канеман и Е.Тверски и формирането върху тези изследвания на теорията на перспективата показаха стереотипи на поведението, които никога не са забелязвани от привържениците на рационалното вземане на решения. Според Канеман и Тверски тези стереотипи могат да се припишат на две човешки слабости. Първо на емоциите,които често пречат на самоконтрола, необходим при рационалното поведение и второ - много често трудното осъзнаване от хората на това за какво точно става дума.

Асиметрията между подходите при вземане на решения, насочени към постигане на печалба и решенията, насочени към избягване на загуба са едни от най-важните резултати в теорията на перспективата. През 1989 г. Канеман и Тверски дават следния пример: някакъв град е жертва на рядко заболяване, което ще отнеме живота на 600 души. Има две програми. Програма А осигурява спасяването на 200 човека, а програма В с вероятност 0.33 може да спаси всички хора, но с вероятност 0.67 е безсилна и всички ще загинат. Разумните хора биха предпочели А, която осигурява спасяване на 200 човека, пред В с 0.33 благоприятен изход и с 0.67 риск за всеобща гибел.В експеримента 72% от запитаните са посочили програма А. Ако обаче задачата се трансформира така - имаме програма С, според която ще загинат 400 човека от 600 и програма D, която дава 0.33 шанс всички да се спасят и 0.67 всички да загинат. Може да се отбележи, че в програма С не 200 ще се спасят, а 400 ще загинат, докато в програма D се обещава 0.33 шанс всички да се спасят. Според Канеман и Тверски 78% от запитаните пожелали да рискуват и приемат програма С, нежелаейки да се помирят със загубата на 400 живота. Това поведение противоречи на предположението за рационалния избор. Хората не толкова отбягват неопределеността, колкото не приемат загубите.

Един от резултатите в теорията на Канеман и Тверски е, че Бернули не е прав, когато твърди, че "ползата, получена от малко нарастване на богатството е обратно пропорционална на вече съществуващото богатство" или, че оправдаността на риска, насочен към нарастване на богатството зависи от изходното равнище на богатството.

Определени надежди при управлението на риска се възлагат и на теорията на хаоса, генетичните алгоритми и невронните мрежи.

Привържениците на теорията на хаоса считат, че симетричността на гаусовото нормално разпределение не е пригодна за описание на реалността, че хамилтоновата сходимост към средното няма смисъл, че понятието норма в тази теория не съществува и т.н.

С класическия труд на американския метереолог Е.Лоренц от 1963 г. се положи началото на ново направление в естествознанието - изследването на хаоса в детерминираните системи. За да бъде една система хаотична, необходимо условие е тя да бъде нелинейна и да са налице поне следните признаци:

* системата да е детерминирана - да съществува правило, което определя бъдещото й състояние при определени начални условия;

* системата да е силно чувствителна към началните условия, т.е. системата да става по принцип непредсказуема и с ограничен срок на предсказуемост.

Такива системи се описват от нелинейни (обикновени или частни) диференциални уравнения или диференчни (в крайни разлики) управления. Неразделна част от теорията на хаоса е геометрията на фракталите на Б.Манделброт, а странните атрактори са фрактални обекти и почти винаги характеризират хаотични нелинейни динамични системи.

Д.Харофас описва хаоса като еволюция във времето с чувствителна зависимост от началните условия и, че в света на хаоса точността на предсказването намалява с увеличаване на дистанцията на времето.

Макар, че постиженията на теорията на хаоса за прогнозиране на капиталовите пазари, за предсказване на курсовете на ценни книжа на валута и на равнището на риска да са скромни, то натрупаните изследователски резултати неизбежно ще повлияят върху качеството на решенията.

Следващият поток от изследвания се концентрира около генетичните алгоритми и невронните мрежи. Генетичните алгоритми копират начина, по който гените преминават от едно поколение към друго. Тези гени, които преживеят, създават модели, формиращи силно и жизнеспособно потомство. Невронните мрежи моделират функционирането на човешкия мозък и подбират от програмирания от експериментатора опит онези резултати, които ще се окажат най-полезни в следващия опит. Любопитното в тези изследвания е това, че изследователите откриват в рамките на една система шаблони на поведения, които могат да се използват за предсказване на поведението на съвършено други системи. Могат да се прочетат и твърдения, че всички сложни системи, такива като демокрация, технически прогрес и фондов пазар, имат общи шаблони и реакции.

Общото в тези изследвания е, че те дават допълнителна светлина върху сложността на реалния свят, въпреки че новите теоретични схеми се нуждаят понякога от изчислителни мощности, които не могат да се осигурят и от най-мощните съвременни компютри.

Според П.Бърнщайн "сега рискът - това не е шанса да се загуби, а възможност да се спечели, не е проявление на силата на дявола и на божественото предначертание, а виртуозно изтънчени, използващи теорията на вероятностите методи за прогнозиране на бъдещето, не безпомощно очакване, а съзнателен избор".


Каталог: I Popchev


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница