С т р а т е г и и за управление на риска иван П. Попчев записки на лектора
Тема 3. Финансови инструменти 3.1. Финансови инструменти. Общи положения
Изтегляне 1.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2. Основни капиталови ценни книжа
- 3.3. Рискове с капиталовите ценни книжа
- 3.4. Деривативни (производни) инструменти
Тема 3. Финансови инструменти3.1. Финансови инструменти. Общи положенияКато се следват международните стандарти за финансово отчитане финансов инструмент е всеки договор, който поражда едновременно както финансов актив в едно предприятие, така и финансов пасив или капиталов инструмент на собствения капитал в друго предприятие. Най-общо всички финансови инструменти могат да се разделят в три групи: финансови активи, финансови пасиви и капиталови инструменти като инструменти на собствения капитал. Финансов актив е всеки актив, който е: пари, договор по право за получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие; договорно право за размяна на финансови инструменти с друго предприятие при потенциално благоприятни условия; капиталов инструмент на собствения капитал на друго предприятие. Съответно финансов пасив е всеки пасив, който представлява договорно задължение: заплащане на парични суми или друг финансов актив на друго предприятие; за размяна на финансови инструменти с друго предприятие при потенциално неблагоприятни условия. В дефиницията за финансов инструмент се приема, че термините "договор" и "договорен" се отнасят за споразумение с ясни икономически последици между две или повече страни, като възможността да бъдат избегнати от страните задълженията им е малка, ако не и нищожна, тъй като обикновено споразумението влиза в законна сила с иск. Съответните "потенциално благоприятни условия" и "потенциално неблагоприятни условия" са условия, при които предприятието очаква или възнамерява да реализира печалба, респективно загуба при опериране с финансовия инструмент.
От счетоводна гледна точка не са финансови активи такива активи, като например предплатени разходи, за които бъдещата икономическа изгода представлява получаване на стоки или услуги, а не правото да се получат парични средства или друг финансов актив. По същата причина не са финансови пасиви отложените приходи, както и повечето гаранционни задължения, тъй като свързаните с тя изходящи икономически ползи са под формата на предоставени стоки и услуги, а не като парични средства или друг финансов актив. Съответно не са финансови активи или пасиви такива пасиви или активи, които нямат договорен характер, например данъците върху дохода, произтичащ и от законови изисквания. Не попадат в обхват на дефиницията за финансов инструмент и договорните права и задължения, които не включват прехвърляне на финансов актив.
Издателят (емитентът) на финансов инструмент трябва да класифицира инструмента или неговите съставни части като пасив или като собствен капитал в съответствие със съдържанието на договорното споразумение при първоначалното признаване и определенията за финансов пасив и капиталов инструмент. Основната характеристика, по която се разграничава финансовият пасив от капиталовия инструмент, е съществуването на договорно задължение от едната страна на финансовия инструмент (издателя) да предостави парични средства или друг финансов актив на другата страна (притежателя) или да размени с притежателя друг финансов инструмент при потенциално неблагоприятни условия за издателя. При наличието на договорно задължение финансовият инструмент отговаря на дефиницията за финансов актив. Определен финансов инструмент представлява капиталов инструмент, когато не поражда договорно задължение от страна на издателя да предостави парични средства или друг финансов актив или да го размени за друг финансов инструмент при потенциално неблагоприятни условия. Въпреки, че притежателят на капиталов инструмент може да има право да получи пропорционален дял от всички дивиденти или други разпределения извън собствения капитал, издателят няма договорно задължение да направи такива разпределения. Парични финансови активи и пасиви (наричани за краткост парични финансови инструменти) са финансови активи и пасиви, които ще бъдат получени или платени като фиксирани или определени парични суми. Справедлива стойност е тази сума, за която един актив може да бъде разменен или един пасив - уреден между добре информирани и желаещи осъществяване на размяната страни в пряка и честна сделка помежду им. Когато даден финансов инструмент се търгува в условията на активен и ликвиден пазар, котираната му пазарна цена е най-показателна за неговата справедлива стойност. Активен пазар е този, за който съществуват следните условия: търгуваните на пазара единици са хомогенни; желаещите купувачи и желаещите продавачи могат да се намерят по всяко време; цените са публично достояние. Обикновено котираната пазарна цена за даден притежаван актив или за пасив, който ще бъде издаден (емитиран) е текущата "бид" цена (цена "купува"), а за актив, който ще бъде придобит, или за притежаван пасив - текущата "офър" или "аскинг" цена (цена "продава"). Ако активността на даден пазар не е голяма, пазарът не е добре установен (например някои извънборсови пазари - пазари на гише) или пък на него се търгуват относително малки обеми в равнение с броя на единиците за търгуване на даден финансов инструмент, който трябва да бъде оценен, котираните пазарни цени може да не са показателни за справедливата стойност. При тези обстоятелства, а също и когато няма котирана пазарна цена могат да се използват различни оценителни техники за достатъчно надеждно определяне на справедливата стойност. Техниките, които се прилагат най-често на финансовите пазари, включват позоваване на текуща пазарна стойност на друг сходен инструмент, анализ на дисконтираните парични потоци и модели за оценка на опции (за опционно ценообразуване). Когато се използва анализ на дисконтираните парични потоци, предприятието използва дисконтови проценти, равни на преобладаващия пазарен лихвен процент (възвръщаемост) за финансови инструменти, които имат сходни условия и характеристики, в това число надеждност на кредитополучателя, остатъка от срока, през който договореният лихвен процент е фиксиран, остатъка от периода до изплащането на главницата и валутата, в която ще се правят плащанията. В заключение справедливата стойност на финансовия инструмент може да бъде надеждно оценена, ако: колебанията в обхвата на разумните оценки на справедливата стойност са незначителни за този инструмент, или ако вероятностите за различните оценки в рамките на обхвата могат да бъдат разумно определени и използвани за приблизително оценяване на справедливата стойност. Ситуациите, при които справедливата стойност се оценява надеждно, включват: а) финансов инструмент, за чиято цена има публикувана котировка на активен пазар на ценни книжа; б) дългов инструмент, оценен от независима рейтингова агенция, чийто парични потоци могат да бъдат разумно определени, и в) финансов инструмент, за който съществува модел за подходящо оценяване и при който захранването на този модел с данни може да бъде надеждно оценено, защото данните са получени от активни пазари. 3.2. Основни капиталови ценни книжаКато основни капиталови ценни книжа могат, макар и условно да се приемат акциите и облигациите и свързаните с тях специфични капиталови ценни книжа - права и варианти. Акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на акционерното дружество. Минималната номинална стойност на една акция един лев. Акцията дава право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията. Акцията е неделима и може да бъде поименна и на приносител. Прехвърлянето на акцията на приносител става с предаването й, докато прехвърлянето на поименната акция става с джиро и вписване в книгата на поименните акционери. Издават се най-общо два вида акции - обикновени (common stocks) и привилегировани акции (preferred stocks). Привилегированите акции могат да осигуряват гарантиран или допълнителен дивидент или дял в дружественото имущество при ликвидация, както и други права, предвидени в устава на акционерното дружество. Например, в устава може да се предвиди привилегированите акции да са без право на глас и тогава тези акции се включват в номиналната стойност на капитала. Ограничението е, че не се допуска повече от половината от акциите да бъдат без право на глас. Според нашето законодателство, когато дивидентът по привилегированата акция без право на глас, не е изплатен за една година и закъснялото плащане не бъде изплатено през следващата година заедно с дивидента за нея, привилегированата акция придобива право на глас до изплащане на забавените дивиденти. В този случай привилегированите акции се пресмятат при определяне на необходимите кворум и мнозинство. Акционерното дружество може да издава и безналични акции. Издаването и разпореждането с безналична акция има сила след вписването в книгата за безналичните акции. Издаването само на определени акции може да бъде разпоредено със закон. Например, според 3акона за банките, издадените от банка акции са само поименни, като всяка акция дава право на един глас. При това банката без писмено разрешение на Централната банка не може да изкупува обратно издадените от нея акции. Понятието "облигация" (obligacio) се появява през средните векове и означава определено задължение на една страна към друга. Сега акционерните дружества могат да издават облигации след решение от общото събрание на акционерите. Облигациите могат да бъдат налични и безналични. Общото събрание може да реши да бъдат издадени конвертируеми облигации, които да се превръщат по определен ред в акции. Този вид облигации не могат да издават дружества, в които участието на държавата е повече от 50 на сто от капитала. Облигациите могат да се емитират само, ако акционерното дружество има най-малко две години след образуването, ако има два годишни счетоводни отчета, приети от общото събрание и при това размерът на облигационния заем не може да бъде по-голям от 50 на сто от внесения капитал. Тези изисквания могат да не бъдат изпълнени, ако облигациите са гарантирани от държавата и от банки. Облигационерите от една емисия образуват група за защита на интересите си пред дружеството. Групата се представлява от представители, не повече от трима, избрани от общото събрание на облигационерите. Представителите на облигационерите могат да участват в общото събрание на акционерите без право на глас и могат да получават информация при същите условия, както акционерите. Тогава, когато определени акционерни дружества не могат да издават облигации, това се урежда със закон. Например, фондовата борса и инвестиционните дружества от отворен и затворен тип не могат да издават облигации, според Законът за публичното предлагане на ценните книжа. Съществуват и случаи, при които правото за издаване на дългови инструменти също се урежда със закон. Например, банките могат да емитират в левове и в чуждестранна валута облигации, други дългови ценните книжа, както и права, свързани с тях, според Закона за банките. Издаването и разпореждането с безналични ценни книжа има действие от регистрацията им в Централния депозитар. В регистъра на Централния депозитар се записват имената на притежателите на безналични ценни книжа, както и имената на чуждестранните лица, придобили ценни книжа на свое име, но за сметка на други чуждестранни лица. Централният депозитар води книгите на акционерите на дружествата с безналични акции, както и книгите на притежателите на други безналични ценни книжа. Всеки инвеститор има право на достъп до регистрите на Централния депозитар чрез негов член само относно информацията, свързана с притежаваните от него ценни книжа, със сделки с ценни книжа, по които той е страна, както и на цялата информация от книгата на акционерите или облигационерите на дружеството, в които той е акционер, съответно облигационер. Специфични капиталови ценни книжа са правата и варантите. Права са ценни книжа, които дават право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала на публично дружество. Варант е ценна книга, която изразява правото за записване на определен брой ценни книжа по предварително определена или определяема емисионна стойност до изтичането на определен срок. Например, за публично дружество, което е такова акционерно дружество, което е издало акции при условията на първично публично предлагане или има вписана в регистъра на Комисията за финансов надзор емисия с цел търговия на регулираните пазари на ценни книжа има предложение за увеличаване на капитала. Тогава общото събрание може да вземе решение за издаване на права. Всеки акционер може да придобие толкова права, колкото акции притежава в капитала преди увеличението. В решението за увеличение на капитала задължително се посочват и: * началният и крайният срок за получаване на правата, който не може да бъде по-кратък от 30 дни; * броят права, срещу които може да бъде придобита една акция от една нова емисия, както и стойността на акцията, когато се записва срещу права; * началният и крайният срок за прехвърляне на правата, който не може да бъде по-кратък от 30 дни от датата, посочена като краен срок за получаване на правата; * началният и крайният срок за записване на акции от новата емисия от притежателя на правата. При издаване на варанти и конвертируеми облигации всеки акционер има право в определен от общото събрание срок да придобие толкова от тях, колкото е съответния му дял в капитала преди увеличаването. 3.3. Рискове с капиталовите ценни книжаПритежаването на всяка капиталова ценна книга е свързано с определен риск. Особен практически интерес представляват различните рискове, които са присъщи на акциите и облигациите. Съществуват различни схеми за класификация и систематизация на тези рискове. Някои от тези схеми са твърде противоречиви. От методична гледна точка е удобно да се следва подреждането на Н.Китанов, 2000, което е и представено по-долу. Независимо от това дали целта на инвеститора е редовното получаване на дивидент в пари или нарастването стойността на притежаваните акции, той е изложен на риск, който трябва да познава и приеме, след като е избрал влагането на средства в този вид ценни книжа. Рискът при инвестирането в акции може да се прояви в следните форми: - бизнес риск (business risk); - риск, свързан със спецификата на акциите (stock-specific risk); - риск, свързан с ликвидността на акциите (liquidity risk); - риск, свързан с лихвения процент (interest rate risk); - систематичен риск (systematical risk); - риск, свързан с размера на инфлацията (inflationary risk); - политически риск (political risk); - данъчен риск (tax risk).
* риск, свързан с размера на основния лихвен процент (interest rate risk); * реинвестиционен риск (reinvestment risk); * риск от изкупуване на облигацията преди настъпване на падежа (call risk); * риск от неизпълнение задължението на издателя на облигацията към кредитора (default risk); * инфлационен риск (inflation risk); * риск, свързан с ликвидността (liquidity risk); * риск, свързан с валутния курс (exchange-rate risk). Риск, свързан с размера на пазарния лихвен процент (interest rate risk). Облигацията е ценна книга с фиксиран доход, изплащан под формата на годишна купонна лихва при купонните облигации или като процент на отстъпка от номинална стойност при сконтовите книжа. От момента на издаването на облигациите до настъпването на падежа пазарната им цена се движа в посока, противоположна на движението на пазарния лихвен процент. Когато пазарния лихвен процент е по-голям от предлагания от облигациите фиксиран доход, то това води до спадане интереса на инвеститорите към този тип книжа, от което следва понижаване на цените на тези облигации. Обратно при спадане на лихвения процент под предлаганата от облигациите възвръщаемост, то това е съпроводено с нарастване на интереса към тях и резултатът е съответно поскъпване. Реинвестиционен риск (reinvestment risk) е риск, който може да се прояви в момента, когато притежателите на облигации, реинвестират получения приход от купонни лихви. Възвръщаемостта от влагането на тези лихви в покупката на ценни книжа с фиксиран доход зависи както от пазарния лихвен процент, така и от формата за реинвестиране. Ако реинвестирането става в момент на спад на пазарната лихва, с получения от облигациите доход ще бъдат закупени книжа, чиято доходност е по-ниска от тази на първоначалната инвестиция. Съществено е да се отбележи, че между лихвения (interest rate risk) и реинвестиционния (reinvestment risk) има определена прилика и съответно разлика. Приликата е, че и в двата случая цената на инвестицията зависи от измененията в пазарния лихвен процент, а разликата е в "разнопосочното" въздействие на този лихвен процент върху стойността на книжата. Например при падане на основния лихвен процент под размера на изплащаната по облигацията лихва - това води до нарастване на нейното търсене, а следователно и на пазарната й цена, докато намаляването на лихвените равнища води до снижаване на фиксираната доходност на инструментите, в които се реинвестират средствата. Риск от изкупуване на облигацията преди настъпване на падежа (call risk) е риск, на който са изложени притежателите на облигации с клауза, която позволява на техния издател да ги изкупи преди настъпване на падежа им (callable bonds). Такова изкупуване е възможно в случаите, когато пазарният лихвен процент падне значително под годишната лихва на облигацията. Рискът за притежателите на облигации е в това, че: * получава номиналната стойност на облигацията плюс някаква добавка (премия) в момент на спадане на пазарния лихвен процент и евентуалното следващо инвестиране на средствата ще се извърши при по-неизгодни условия; неизвестен е момента, в който емитентът ще поиска изкупуването на книжата; * липсва строг критерий за определяне размера на компенсацията като добавката (премията) над номиналната стойност на облигацията. Риск от неизпълнение задължението на издателя на облигацията към кредитора (default risk). Този риск е известен и като кредитен (credit risk) и възниква в случаите, когато издателят на облигациите не изплати навреме купонната лихва или не може да възстанови номиналната стойност на облигацията на падежа. Всеки инвеститор може лесно да разбере дали купуваната от него облигация е носител на такъв риск от оценките, давани от специализирани фирми като "Standart & Poor's Corporation" и "Moody's Investor Service". и други. Инфлационен риск (inflation risk) е тогава, когато нарастването на инфлационния процент над размера на предлаганата от облигацията лихва намалява покупателната стойност на получаваните от ценната книга приходи. Това е и причината, определяща този риск като "риск на покупателната стойност " (purchasing power risk). На този риск не са изложени притежателите на облигации с плаваща лихва (floating-rate bonds), тъй като размерът на купонния лихвен процент се коригира периодично, в съответствие с промените в пазарния лихвен процент. Риск, свързан с ликвидността (liquidity risk), на облигациите, което е риск, свързан с възможността за безпроблемната им продажба на пазара при изгодни за инвеститора условия. На този риск не са изложени притежателите на облигации, които ги задържат до падежа, тъй като издателят изкупува книжата по номинална стойност. Като основен признак за добра ликвидност се приема размерът на разликата (spread) между цената, по която става нейната покупка (bid price) и продажба (ask). Малката разлика (спред) се приема като показател за добра-ликвидност, а по-голямата - за по-малка. Риск, свързан с валутния курс (exchange-rate risk) е риск, на който са изложени притежателите на облигации, емитирани във валута, различна от националната им парична единица. Спадането на валутния курс спрямо национална парична единица в момента на изплащане на доход по облигацията ще води до загуба за инвеститора. Възможна е и ситуация на повишаване на валутния курс, което ще облагодетелства притежателя на облигацията. 3.4. Деривативни (производни) инструментиБе отбелязано, че към деривативните инструменти принадлежат такива инструменти като опции, фючърси, форуърдни сделки, лихвени и валутни суапове. В българското законодателство (Законът за публичното предлагане на ценните книжа) могат да се намерят следните три определения за деривативни инструменти: - "опция" е ценна книга, която изразява правото за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа по предварително фиксирана цена до изтичането на определен срок или на определена дата; - "фючърс" е стандартизирана ценна книга, която се търгува на регулирани пазари за ценни книжа и изразява правото и задължението за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа по предварително фиксирана цена на определена дата; - "договор за разлика" е ценна книга, която изразява правото за получаване, съответно задължението за заплащане на разликата между пазарната стойност на определен брой ценни книжа и предварително фиксираната им в договора цена. По-долу се разглеждат последователно фючърсите, опциите и договорите за разлика.
Фючърсите са стандартизирани договори (контракти) за срочна покупко-продажба на ценни книжа. Фючърсите са специфична разновидност на срочните сделки, характерно за които (за разлика от спот-операциите) е, че контрагентите се договарят за размяната на съответния базисен актив в определен бъдещ момент по предварително фиксирана цена. Базисен актив при фючърсните контракти могат да са определени борсови стоки, ценни книжа, чуждестранна валута, стокови и фондови борсови индекси и др. Основната разлика между фючърсите и обикновените срочни сделки (Forwards), това е високата степен на стандартизация на фючърсните контракти. Тя се отнася, както до количеството (обема) на базисния актив, който е предмет на договора, така и до падежа (матуритета). На пазара се договаря между партньорите само цената, която, подлежи на текущи изменения до самия падеж на съответния фючърсен контракт. Поради високата стандартизация фючърсните контракти (за разлика от Forward - контрактите, които се търгуват на извънборсовия пазар), се търгуват изключително на борсовия пазар - на специализирани срочни борси, или на специализирани отделения на някои стокови и фондови борси. При всички видове срочни сделки по принцип и при търговията с фючърсни контракти интересите на продавачите и купувачите са противоположни. Един продавач на фючърсни контракти за определен базисен актив очаква неговата спот-цена (текущият пазарен курс на падежа на фючърсния контракт) да е по-ниска от фиксираната по фючърсния контракт цена и тогава той би могъл да купи съответния актив по по-ниския текущ пазарен курс и да го продаде на по-високата фючърсна цена. Обратно, един купувач на фючърси разчита, че текущата пазарна цена на базисния актив при падежа ще е по-висока в сравнение с фючърсната цена, което ще му позволи, след като го закупи по по-ниската фючърсна цена, да го продаде незабавно на спот-пазара по по-високата текуща цена. Нека да предположим, че текущата пазарна цена на акции на емитента Хелиос емисия 2000 г. е равна на 10 евро. Цената на фючърсните контракти върху този актив след 5 месеца е 12 евро, очаква се повишение на текущия пазарен курс на базисния актив. Ако на падежа на фючърсния контракт текущият пазарен курс на базисния актив е 12 евро, продавачите и купувачите на тези фючърсни контракти нито печелят, нито губят. Ако обаче текущият пазарен курс на падежа е по-висок от фючърсната цена, например, той е равен на 15 евро, купувачите на фючърси ще реализират печалба от 3 евро на единица базисен актив, докато продавачите на фючърси ще понесат същата загуба. Ако обаче текущият спот-курс на падежа е по-нисък от фючърсната цена, например, е равен на 9 евро, тогава обратно, продавачите на фючърси ще реализират печалба от 1 евро на единица базисен актив, а купувачите ще понесат съответно същата загуба.
Купувачите и продавачите на фючърси рядко дочакват падежа на съответните фючърсни контракти, за да осъществят покупко-продажбата на съответните базисни активи и съответно - да реализират по този начин печалба или загуба. Както всеки продавач, така и всеки купувач, може да ликвидира (да закрие) своите фючърсни позиции по отношение на даден базисен актив преди падежа на съответния фючърсен контракт, което на практика е равносилно на анулиране на вече сключения фючърсен контракт. Ако дадено лице е закупило определен брой фючърсни контракти за даден базисен актив, то това лице е на дълга позиция (Lоng Position) по отношение на съответния фючърсен контракт. Противоположни са позициите и интересите на лицата, продали определен брой фючърсни контракти върху даден базисен актив - по отношение на този вид контракти те са на къса позиция (Short Position), поради което имат интерес от спадане на цената му на фондовата борса и тогава те ще могат да закрият позицията си с печалба.
Опцията е специфичен вид срочна операция; нейната специфика се заключава в това, че една от страните по сделката - купувачът на опцията придобива правото на избор, дали да купи (респективно - да продаде) определения базисен актив по договорената в опцията цена, или да се откаже от това си право и (евентуално) - да купи (респективно - да продаде) базисния актив по текущата му пазарна цена. Следователно, купувачът на опцията има правото да избира по-изгодната за себе си цена на базисния актив - ако по-изгодна е договорената в опцията базисна цена, той ще предпочете да упражни (изпълни) опцията; ако по-изгодна за него е текущата спот-цена на базисния актив, той ще се откаже от правото си да упражни опцията. Както се вижда, за разлика от другите видове срочни операции (примерно - фючърсите), при които предварително договорените условия на сделката са твърди и еднакво задължителни за двете страни (Mutually Binding), при опцията няма такава симетрия на права и задължения.
При всяка една опционна сделка се договарят (фиксират) две цени, а именно: - първо, цената на самата опция, т.е. - на правото на избор, която се нарича премия и която купувачът на опцията заплаща на продавача при сключването на сделката. - второ - цената на базисния актив (Underlying), който е предмет на съответната опционна сделка и се нарича базисна цена или цена на упражняване (Strike, Exercise price) и се заплаща в случай на евентуално упражняване на опцията по решение на нейния купувач. Различаваме два вида опции:
Опциите се търгуват, както на фондовите (или на специализираните срочни-фючърсни) борси, така и на изнъборсовия (ОТС) пазар. В практиката са известни два основни стила опции - Европейска (European - style) и Американска (American - style).
Както става ясно, американската опция предоставя по-широки права на своя държател, по-конкретно - тя му осигурява и правото да избира момента на упражняване; съответно на това, продавачът на американска опция носи сравнително по-висок риск. Поради това, при равни други условия, премията на американската опция е по-висока от премията на аналогична европейска опция. Когато настъпи падежът на опцията (а за една американска опция той може да настъпи всеки работен ден до изтичане на нейния срок на валидност), купувачът на опцията сравнява договорената в нея базисна цена на съответния базисен актив с неговата текуща цена на спот-пазара, в резултат на което прави своя избор. Ако по-изгодна за него е базисната цена, той ще упражни (ще използва) опцията; в такъв случай опцията се оценява като ITM (In The Money) - в парите. Ако по-изгодна за държателя на опцията се окаже текущата пазарна цена на базисния актив, той ще се откаже от опцията (няма да я упражни); в такъв случай опцията е безполезна за него - OTM (Out of The Money) - извън парите. Ако двете цени съвпадат, опцията е ATM (At The Money) - на парите; в този случай за купувача на опцията е безразлично дали ще упражни опцията, или ще се откаже от нея, тъй като и в двата случая той би купил, съответно - продал базисния актив по една и съща цена. Нека да предположим, че сме закупили опция за покупка (Сall Option) на няколко пакета обикновени акции на Хелиос АД - емитент по договорена базисна цена 50 дол./акция. В случай, че на падежа на опцията текущата пазарна цена на тези акции е също 50 дол., опцията е АТМ (на парите). Ако пазарната цена е, примерно, 51 дол., опцията има смисъл (тя е IТМ - в парите), защото, упражнявайки я, ние печелим по 1 дол. на всяка купена акция. Обратно, ако текущата пазарна цена е 49 дол., опцията е ОТМ (извън парите) - в такъв случай ние няма да я упражним, тъй като можем да купим същите акции по текущия пазарен курс по-евтино. Сега да предположим, че сме закупили опция за продажба (Put Option) на същия базисен актив по същата базисна цена 50 дол.. Както и при опцията за покупка, ако пазарната цена на падежа съвпадне с базисната цена, опцията е АТМ (на парите). Ако текущият пазарен курс е по-нисък от базисната цена, примерно, той е равен на 49 дол., опцията е IТМ (в парите) и ние я упражняваме, реализирайки печалба от 1 дол. за всяка акция. Ако, обаче, пазарният курс е над равнището на базисната цена например - 51 дол., опцията е ОТМ (извън парите), т.е. - няма смисъл, тъй като ние бихме продали базисния актив по-изгодно (по по-висока цена) на пазара. Тези зависимости схематично се представят по следния начин:
S = P - ATM (на парите) S > P - OTM (извън парите).
S = P - ATM (на парите) S < P - OTM (извън парите), където: S е базисната цена (Strike Price), а P е текущата спот-цена на базисния актив. Текущото (ежедневно) оценяване на опцията чрез сравняване на нейната базисна цена с текущата пазарна спот-цена има практически смисъл преди всичко за американските опции, тъй като те могат за бъдат упражнени във всеки един работен ден от закупуването до изтичането на срока на валидност. За една европейска опция такова сравнение има практически смисъл само в деня на падежа. Европейските опции също могат да бъдат ежедневно оценявани и преди падежа и в този случай базисната цена (Strike, Exerciseprice) на съответната опция се сравнява не с текущата спот-цена на съответния базисен актив, а с неговата цена по съответните срочни сделки, например с цената по фючърсните контракти със съпоставим срок до падежа и направените в резултат на сравнението оценки на опциите се бележат: ITM (F), ATM (F), OTM (F). Така се дава оценка дали базисната цена на опцията е съответно по-изгодна, равносилна, или по-неизгодна в сравнение с цената на съответния актив на срочния пазар. Цената на самата опция (премията) има две основни величини - събираеми: вътрешна стойност (Intrinsic Value) и времева стойност ( Time Value, Extrinsic Value). Pr = IV + TV, където: Pr е премия на опцията; IV е вътрешната стойност, а TV е времевата стойност. Вътрешна стойност (Intrinsic Value) притежават само опциите, които са IТМ (в парите) и има размер е равен на разликата между базисната цена и текущата пазарна цена на базисния актив: IV = Р - S при Call - опциите (опциите за покупка) и IV = S - P при Put - опциите (опциите за продажба). Вътрешната стойност на АТМ и ОТМ - опциите се приема за равна на нула; при тях премията се състои само от един компонент (времевата стойност), или Р = ТV, тъй като IV = 0. Величината на времевата стойност ТV, която всъщност представлява именно цената на самото право на избор за времето от покупката до падежа на опцията, зависи от множество фактори, като: вид на базисния актив, срок до падежа, стил на опцията (европейска или американска), колебливост на пазарната цена на базисния актив (Price Volatility); равнище на лихвените проценти в страната; доходност на базисния актив; срок до падежа на базисния актив (ако той е дългов инструмент) и т.н. Зависимостта на цената на опцията от колебливостта (променливостта) на цената на базисния актив е право пропорционална. Това означава, че премията расте с нарастване на колебливостта и обратно. Най-известният в теорията и сравнително най-често прилаган в практиката модел, в който е "обединено" влиянието на основните фактори върху опционната цена (премия), е моделът на Блек-Скоулс.
За първи път договорите за разлика (CFDs) са въведени през 1990 г., но едва през последните няколко години придобиват популярност. CFDs се търгуват на ОТС пазара и са свързани с известен кредитен риск. CFD е споразумение между две страни за размяна на разликата между цената на отваряне и цената на затваряне на договора, при затварянето, умножена с броя на акциите, определен в договора. CFD е производен финансов инструмент, чрез който могат да се извлекат предимства от движението на цените на акциите или индекс, без при това да се смея собствеността върху акциите. Инструментът е алтернатива на сделките за покупка или продажба на акции. Покупката или продажбата на акция или индекс чрез CDF e почти идентично на същинската търговия с акции, финансирана със заем. Един от начините за инвестиране в акции е например, финансиране на покупката с банков заем. Цялата финансова операция - кредит, покупка, получаване на дивиденти, изплащане на кредит и лихвени периодични плащания, включва множество транзакции. Ако, обаче, инвеститорът използва CDF, той ще комбинира този процес само в една транзакция. СDF позволява използването на всички предимства от инвестирането в акции, без физически собствеността върху тях да се сменя. С други думи, при CDF не се осъществява доставка на актива, а се отчитат само разликите между нивото на покупка и нивото на продажба. Тази разлика може да бъде печалба или загуба. Другото голямо предимство на търговията с CDF е, че това е маржин търговия. Инвеститорът може да търгува с цял портфейл от акции, без фактически да го притежава и да затваря много пари. Например, клиент купува CDFs за акции на стойност 100 000 лири, то ще трябва да плати 20 000 лири маржин, които се депозират при брокера. Така клиентът вече има възможност да закупи CDFs за акциите на стойност 100 000 лири. Пълната стойност на акциите в размер на 100 000 лири ще бъде обект на CDFs. Ако клиентът реши да задържи акциите за едно денонощие, той ще бъде таксуван 100% за търговията. Ако позицията по CDFs не се задържи толкова, няма да има такси. При търговията с CDFs не се плаща гербов налог, който може да стигне до 0.5% (подобно на таксовите марки в България), защото няма физическа търговия с акциите. Дивидентните плащания или други корпоративни действия се отразяват върху ценовото развитие на CFDs, чрез т.нар.кешово съгласуване, което ще покажем в долния пример.
Пример: нека акциите АВС се котират 54/54.5 евро. Клиент купува 10 000 акции АВС с CFD при цена 54.5 евро. Задължителният маржин, обикновено в размер на 10% от стойността на сделката, или: 10 000*54.5*0.1 = 54 500 евро. Това означава, че сделката на стойност: 10 000*54.5 = 545 000 евро се финансира само с 54 500 евро. Докато позицията е отворена, ежедневно сметката на клиента се дебитира с лихвените плащания и се кредитира с изплатените дивиденти (ако има такива). Лихвените разходи по позицията на клиента се изчисляват на база лихвен процент (различен за различните пазари) върху пълната стойност на позицията по цени на затваряне за съответния ден. В нашия пример, използваният лихвен процент века да е 6.57%, базиран върху SONIA (Sterling Overnight Index Average) индекс с ниво 5.07% + 1,5%. Ако приемем, че цената при затваряне на АВС е 55 евро, то лихвените разходи за този ден ще възлизат на: 10 000*55 *0.0657/365 = 99 евро. Ако например, има изплатени дивиденти, то сметката на клиента ще се кредитира с техния нетен размер. Ако изплатените дивиденти са били 0.5 евро за акция, то: 0.5*10 000 = 5 000 евро. За да се затвори позицията, просто трябва да се отвори нова обратна еквивалентна позиция, чрез продажбата на 10 000 АВС с CFD s. В този момент двете позиции ще се компенсират. Ако продажбата се извърши при цена 55 евро, то нетната печалба от сделката ще бъде: * Отваряне на позицията на 54.5 евро, *. Затваряне на позицията на 55 евро, *. Разлика: 55 --54.5 = 0.5 евро,. *. Нетна печалба: 0.5*10 000 = 5 000 евро. От тази сума се приспадат лихвените разходи и дължимите комисионни и се добавят получените дивиденти. Когато се открива къса позиция по CFD се използват предимствата от падане на цените на акциите. Нека отново котировките на АВС са 54/54.5 евро. Клиентът продава 10 000 акции с CDF s на цена 54 евро. Първоначалният маржин е 10%, или за реализиране на сделката са нужни: 54*10 000*0.1 = 54 000 евро.
Ако при затваряне цената е 49.5 евро, то кредитиране се извършва със сумата: 10 000*49.5*0.0275/365 = 37.29 евро. Дебитирането на сметката с нетната стойност на изплатените дивиденти се извършва, както и при дългата позиция. Ако дивидентите са 0.06 евро за акция, то сумата е: 0.06*10 000 = 600 евро. За затваряне на позицията се извършва обратната операция чрез покупка на 10 000 АВС с CDF s. Ако цената затваря на АВС е 49.5 евро, то печалбата ще бъде: *. Отваряне на позицията при 54 евро, *. Затваряне на позицията при 49.5 евро, *. Разлика 54 - 49.5 = 4.5 евро, *. Печалба 10 000*4.5 = 45 000 евро. Към тази сума се добавят лихвените разходи и се изваждат дължимите комисионни и получените дивиденти. Каталог: I Popchev Изтегляне 1.42 Mb. Сподели с приятели:
|